Улиците на Манхатън

Дженифър се изправи и за пореден път огледа цялото помещение /или поне каквото беше останало от него след тези дупки в стените/. Вече не беше останал почти никой. Нямаше ги онези двамата от началото, онзи грамадния с биреното шкембенце също се беше изпарил, не виждаше наоколо и Скот, а сега дори гадината с дългия език отпраши нанякъде. Е, явно единственият индивид наоколо беше пича с огромните нокти. Отново леко я побиха тръпки щом го погледна, но все пак направи няколко бавни крачки към него. Все още не казваше нито думичка, но в погледа й се личеше любопитството, породено в нея още от началото на случката. Явно все пак искаше някой нормален човечец да й разясни всичко, макар че нормални хора наоколо май нямаше.

Game Master Location : Omnilocational

/Lol толкова много дупки ли сложих по стените.Явно съм на вълна дупчене напоследък ;D

Wolverine се обърна към Дженифър,след което и каза:
-Стой тук момиче!Там е опасно... - каза Wolverine и се впусна в една от дупките по стените като изкара ноктите си.Отнякъде се чуваха някакви звуци на енергични заряди,а от другаде се чуваше нещо като...Самолет???Какво изобщо се случваше???

Попринцип когато някой й кажеше да седи на едно място, нещо в Дженифър започваше да я ровичка отвътре и да я кара да направи точно обратното. И, разбира се, момичето изобщо не послуша Лоугън. Е, нямаше да се набута отново сред другите мутанти, но просто тези звуци, изващи от отвън, привличаха любопитството й, така че Дженифър просто се доближи до една от дупките в стената и надникна през нея. Искаше да види какво точно ставаше навън и какъв бе този самолет или каквото там й се причу че е.

Game Master Location : Omnilocational

Теоретично нищо не й попречи да излезе на вън. На практика, като се качи в горния коридор, баш на вратата, момичето съвсем неусетно се блъсна в Блоб. Той се обърна към нея, като каза:
-Проблем?
Изглеждаше така, всякъш поради заплашителния му тон, той щеше да я нарани. В този момент, момичето се почувства наистина безразлична. Все едно нямаше никакъв шанс в тази битка, пък камоли да избяга от това място.

- Проблем .. - повтори неусетно въпроса му, но съвсем тихо.
Джен се огледа набързо наоколо, сякаш търсеше въпросният проблем. След секунди спря погледът си отново на Блоб, като го изгледа неловко и в същото време толкова миличко, колкото навярно би гледало и едно захвърлено на улицата мокро котенце.
- Няма проблем !
Момичето поклати глава в знак на отрицание и направи една-две малки крачки назад, за да се отдалечи от индивида пред себе си.

Game Master Location : Omnilocational

Блоб тамън се канеше да тръгне към момичето, докато не беше отнесен от един огромен лазерен лъч, който беше толкова ослепителен, че изпълваше целия коридор в ярко червен цвят. Блоб беше запратен, кой знае къде, и победен...може би. Тогава Скот се появи на мястото, където беше застанал Блоб преди малко и погледна към Дженифър:
-Добре ли си? - попита я той.

Дженифър въздъхна вече сякаш по-спокойна, че се е появил някой, който се водеше .. така да се каже .. от добрите. Макар, че самата тя все още не беше особено сигурна коя по-точно беше добрата страна, нито пък основната причина за провеждащото се меле. Знаеше само, че по някаква случайност и тя имаше нещо общо с това, но какво - беше пълна мистерия за нея.
- Да, добре съм. Благодаря ти. - каза, опитвайки се да се усмихне и тази усмивка да изглежда що-годе истинска.
Огледа се за пореден път наоколо с цел да й се изясни малко ситуацията, след което попита мъжа пред себе си:
- Какво става отвън ? Мога ли да помогна с нещо ?

Game Master Location : Omnilocational

-Спокойно. Звука отвън идва от нашия кораб. Но мисля, че ще трябва да отидем да намерим Морф и Мистик. Със сигурност са някъде наоколо - предположи той. Странно защо ли, Скот не се тревожеше за Лоугън. Явно, той беше достатъчно силен, за да се справи сам с битката си.

Фактът, че звукът всъщност не идваше от някоя опасна джаджа на враговете от части премахна и останалото напрежение в нея. Момичето леко повдигна очилата си с единия си пръст на дясната си ръка, за да ги понамести по-удобно. Чудно как така все още си стояха на мястото, но пък поне все още можеше да вижда като нормалните хора.
- Само кажи накъде отиваме първо. - каза Джен вече сериозна и наистина готова да помогне с каквото може.
Пооправи си малко и дрехите, че все пак не бяха останали особено чистички и пригладени, застана мирно до Скот и зачака то да й каже какво да прави.

Game Master Location : Omnilocational

-Хей, хлапе! Казах ти да не мърдаш от там. - чу се дрезгавия глас на Лоугън, който също се беше качил по стълбите и беше застанал зад момичето. Вероятно и той беше привършил с неговата битка. Тогава Морф се появи сам някъде от вътрешността на къщата, и разбира се ранен, като се подпираше с лявата ръка за парапета.
-Значи избяга пак, а? - обади се Скот.
-Да, изплъзна ми се...

Щом чу гласа на Лоугън, Дженифър изтръпна и бавно се обърна назад. Премигна няколко пъти на парцали и една измрънка едно тихичко:
- Sorry ..
Явно първото й впечатление за Лоугън бе, че е някой страховит индивид и може би леко я беше стреснал. За щастие скоро дойде и Морф, което доведе до смяна на темата, а момичето просто се заслуша в думите им.

Game Master Location : Omnilocational

-Изглежда си ранен доста зле. - каза Лоугън.
-Да, едва се домъкнах. Мисля, че няма да мога да ида сам до щаба.
-Всичко е наред, аз ще те закарам до там. - след думите си, Лоугън отиде при Морф, който се подпря с ръката си за гърбът му, и потеглиха навън към самолета. Изглежда момичето си беше направила погрешна сметка за него.
-Е, аз също ще тръгвам. Ако искаш, може да дойдеш при нас. Ще бъдеш на безопастно място, тъй като регистрацията вече започна и не е сигурно какво може да се случи, ако останеш така за дълго време. Е, разбира се, решението е изцяло твое. - каза Сайклъпс, като се усмихна.

От една страна Дженифър искаше поне за малко да се оттърве от цялата тази бъркотия и да изясни малко мислите си, да си отпочине и навярно да забрави за всичко, случило се днес. Но пък от друга, всичко това, което беше разбрала за тази прословута регистрация я притесняваше леко. И по-точно притеснението идваше именно от факта, че знаеше тръвде малко. Сега отново се почувства като в един от онези кофти моменти, в които беше единствената изостанала с материала и не зацепваше за какво говорят останалите.
- Май няма да е зле някой да ми обясни малко повече за тази регистрация. - каза тя, а устните й се извиха в лека неловка усмивка.
Накратко казано, съгласи се да отиде с тях или поне временно, докато не стане напълно наясно с материала. Пък и идеята, че ще е на безопасно място не й се струваше зле, имаки впредвид току=що отминалите събития.

Game Master Location : Omnilocational

Момчето се усмихна и каза:
-Просто ме последвай. След което излезе навън, като пред къщата се носеше техния самолет, който беше пуснал стълба. Сайклъпс се хвана за стълбата и започна да се изкачва нагоре. Вероятно Дженифър трябваше да направи същото...

Момичето просто кимна в отговор на думите му, послуша го и тръгна след него. Щом достигнаха до стълбата, Денифър леко се поколеба, но едва за секунда, след което се заизкачва по нея, качвайки се на самолета. Поне въпросната групичка от мутанти си имаше доста интересно превозно средство.

Game Master Location : Omnilocational

-Ок, хлапе. Сядай и затягай колана, защото ще политаме към щаба. - обади се Лоугън, като всички вече са се бяха нагласили за полет. Оставаше само Дженифър. Свободно място имаше до Сайклъпс, а от другата им страна нито едно не беше заето.

Джен хвърли един бърз поглед на свободните места. Помисли да седне на някое от празната редица, но някак си не й беше особено приятно да е сякаш изолирана и да й лепнат етикет "Forever Alone". И така, тя се настани до Скот, намествайки се удобно на мястото и слагайки си колана.
- И къде е този щаб ? - попита момичето, опитвайки се да завърже някакъв разговор и да избегне неловките моменти на мълчание.

Game Master Location : Omnilocational

След като вече всички бяха готови, самолета излетя, и Дженифър почувства как се прилепи леко за стола. Добре, че беше се затегнала с колана, иначе щеше да изхвърчи и да се блъсне отзад в стената. Толкова бърз беше самолета, в който се намираха. Скот се обърна към Дженифър, с леко странна физиономия, но след миг изражението му си стана отново нормално, и реши да отговори на въпроса й:
-Тъй като имението ни беше унищожено скоро време, ще трябва да идем в моментната ни база, която се намира в Британия.

Джен първоначално беше леко напрегната, поради факта, че не беше зарибен фен на големите височини. Трябваше й нещо, с което да се разсее и ето, че мерна нещо подходящо, а именно странната физиономия, която Скот направи преди да отговори на въпроса. Точно тази физиономия я накара да се изкиска тихичко (нещо леко нетипично за нея), но след това обърна и нужното внимание на думите му. Нямаше какво толкова да каже в отговор, затова просто кимна в знак на одобрение.
Загледа се в гърба на седалката пред себе си и се опита да помисли за още нещо разсейващо. След секунди вече тихо си тананикаше мелодията на някаква песен.

Game Master Location : Omnilocational

Групичката мутанти вече се намираха тук.

» Центъра на Манхатън
» Улиците
» Из улиците на Ню Йорк
» Из Улиците на Бронкс
» Из улиците на Торонто