Улиците на Манхатън

Винаги оживени, тези улици са сравнително безопасни, защото рядко някой би извършил престъпление пред толкова много свидетели, поне посред бял ден. Не е трудно да се изгубиш, особено ако не познаваш местността.

Дженифър вървеше бавно по улицата на път към квартирата си. Нямаше търпение да се прибере, да си вземе един горещ душ и да си почине хубаво. От друга страна обаче, не й се седеше затворена отново в някаква стая. Вървейки из улиците, момичето хвърляше по някой поглед към нещата, които я заобикаляха. Магазини, още магазини, блокове и .. хора. Наистина много хора. Джени от време да време се заглеждаше в някои от тях. Някои индивиди от мъжкия пол определено й привличаха вниманието. Чак сега се замисли от кога не се е занимавала с разни такива глупости. Технически погледнато .. от инцдента.. След това беше станала някак си по-затворена към другите. Но пък за какво й е някой друг.. ?! Вече смяташе хората за предатели. Или поне повечето от тях. Ии ето, вече си имаше цял куп с теми, по които да си размишлява цяла вечер. Отново щеше да легне не леглото, гледайки тавана, и да се отдаде на мислите си. Но първо трябваше да стигне до дома си, затова продължаваше да върви ии да вървиии..

Както си минаваше по улиците, Джени чу мяукане. Вляво от нея, на тротоара, встрани от улицата, красиво момиче се беше навело над котенце, което бе погълнало цялото й внимание. Нещо в нея, обаче, навяваше чувството, че е притеснена, въпреки че само гърба й се виждаше. Но пък домът очакваше Дженифър, какво би могла да направи тя и без това?

Дженифър се обърна по посока на мяукането. Забеляза момичето и нещо в него й се стори странно. Любопитството в нея се прояви и Джени реши така леко нахалко да се набута там и да види за какво става на въпрос. Доближи се до момичето, погледна котето и каза
- Сладко е, нали ?
Сега се надяваше хем да разбере от къде се взе тва странно чувство като видя момичето, хем да не направи прекалено лошо впечатление с нахалството си.

Момичето се обърна и доста "лошо" погледна Дженифър.Моменталната и реакция бе:
-Как може да говориш така?Не виждаш ли,че горкото котенце има счупен крак!!!Горкичкото трябва да го закарам в болница! - каза момичето и тогава Дженифър разбра какво всъщност ставаше и защо момичето бе толкова разтревожено.Интересна ситуация,която можеше да се развие в нещо още по-интересно.Какво ли щеше да направи Дженифър???

- Хейй по-спокойно. Съжалявам, не знаех - каза Джени, чувствайки се леко неловко. Огледа отново котето и чак тогава наистина забеляза счупеното му краче. През мислите й мина да му помогне, използвайки способностите си.. Но каква ли щеше да е реакцията на момичето ако разбере истинската същност на Дженифър?! Определено нямаше да е много хубава. Джени или трябваше просто да си тръгне или да намери някакъв начин да помогне на животинчето без да се разскрива.
'Горкото животинче - помисли си тя - Май ще трябва да му помогна'
Обърна се към момичето, леко се усмихна и каза:
- Мисля, че мога да помогна. Би ли ми разрешила да погледна котето по-отблизо?

Момичето изгледа Джени и реши,че не би могла да нарани котенцето по какъвто и да е начин и кимна:
-Моля те внимавай!Не искам да го нараним! - очевидно момичето бе доста загрижено за това коте.Какво ли щеше да направи Джени???

Дженифър съвсем внимателно взе котето в ръцете си. Огледа хубаво счупеното краче. Би трябвало да успее да го излекува. За да не бъде заподозряна от момичето реши малко да поизлъже. Така де, то не беше точно лъжа, по-скоро прикриване на някой факти.
- Не е кой знае какво. Мисля, че нося малко бинт със себе си. Ще го превържа, за да не стане проблемът по-голям. Би трябвало скоро костта сама да зарастне. - каза тя и започна да търси нещо из джоба на шлифера си. След малко извади от там малко бинт и започна да превързва крачето на котето, като докосвайки го, се стараеше да използва способността си незабележимо и все пак да успее да накара счупената кост да зарастне.

- Когато зарастне ли? - запита с немощен глас момичето. - Мислиш ли, че ще зарастне? Някога? И дори да зарастне... какво ще спре престъпника да й го причини и следващия път? Не е честно. Не е честно въобще.

- Ще зарастне, спокойно - опита се да я успокои Дженифър - Пък дори и да се случи отново, което надали ще стане, но все пак .. Ние ще му помогнем отново, нали така?
Джени се усмихна мило, гледайки момичето в очите, и му подаде котето

Момичето пое котенцето и започна да го гали бавно и нежно.След това погледна Дженифър:
-Благодаря за помощта!Няма да го забравя! - каза момичето.Изглежда то щеше да се грижи за котето за момента и Дженифър можеше да си тръгне...

- Хехх.. Няма за какво да ми благодариш - каза Джени и се усмихна мило - И да го гледаш добре..
След това продължи по пътя към квартирата си, като мислеше за случилото се току що. Добре, че й се размина без да разкрива способностите си. И все пак се радваше, че успя да помогне по накакъв начин.

Може за Джен не беше добра идея да си тръгва все още.Тръгвайки си тя забеляза как Миниван,със мелодийка и огромен сладолед върху него мина по улицата и спря пред момичето с котето...
-Аз пищя и ти пищиш!Пищим наред за сладолед!!! - се чуваше от отворения прозорец на минивана.Щеше ли да остане Дженифър,или щеше да продължи и да свали подозренията???

Вниманието на Дженифър отново беше привлечено, но този път от мелодията. Тя се спря и се обърна назад. Загледа се в минивана и чак тогава забеляза, че е спрял близо до момичето. Нещо й се стори съмнително.. Може би песничката.. Е, това не беше кой знае колко ясно. Нещо обаче я накара да тръгне обратно към момичето. Първоначално вървеше бавно, но постепенно забързваше крачка..

Един дебел мъж се показа от прозореца на Камиона и когато видя детето се усмихна:
-Здравей момиченце!Ахх каква хубава дрешка имаш!А и какво сладичко котенце!
-Толкова са хубави,че заслужаваш безплатен сладолед... - имаше нещо странно в гласът му...Нещо подозрително:
-Наистина ли? - попита момиченцето...
-Да да!Качи се и со избери от всичките!!! - момиченцето се качи в камиона за сладолед,а мъжът се огледа наоколо и затвори вратата на камионът и той започна бавно да се отдалечава от Спрайдър...

Джени видя как всичко се случва за секунди пред очите й. Изглежда, че не беше достатъчно близко, за да се опита да ги спре. А да гони кола е напълно безсмислено. 100% щеше да ги изпусне и да ги изгуби от погледа си. В способностите й не се вклюваше свръх бързина все пак, а да развие клетките си дотолкова, че да я постигне.. възможно, но не и сега. Не беше развила силите си напълно, а в момента нямаше време за неуспешни опити. За щастие обаче, успя да види номера на минибуса, както и цвета и марката, затова извади телефонът си и се обади в полицията. Може би това беше случай за тях.

За щастие джен получи отговор от полицията:
-Вие успешно се свързахте с Полицията,но за съжаление в момента нашите телефони са недостъпни.Моля обадете се друг път... - това обикновено се случваше,когато Полицията извършваше някаква акция.Камионът не бе далеч Дженифър все още имаше шанс да го настигне...

Дженифър изруга тихо. Как можеше да няма поне един достъпен телефон?! Само един. Толкова щеше да е достатъчно.. може би. Момичето беше толкова нервно, че едва не захвърли телефонът на улицата. Нямаше какво толкова да му мисли. Просто се затича след превозното средство. Дали щеше да го настигне по някаква случайност и ако това станеше, какво ли щеше да прави тогава?! Сега изобщо не мислеше за това, а единствено тичаше.

Джен забелязваше как започва лека полека да настига камионът,но все още бе доста далеч от него.Шофьорът дори не си правеше труда да забързва.Явно не забелязваше джен...

Поне някакъв напредък имаше. Камионът беше вече мааалко по-близо. Ако продължаваше така обаче, Дженифър скоро щеше да се измори и нямаше да има никакъв ефект от цялото това тичане. Въпреки това тя продължаваше, хвърляйки и по някой поглед наоколо. Може би щеше да види по-пряка уличка, за да пресече пътя на камиона.. или пък каквото и да било, само и само да й помогне по някакъв начин. Доста мисли й се въртяха из главата, а тя продължаваше да си търчи след превозното средство .. То не било лесно да гониш камион..

Джен беше права не било лесно да гониш камион,но след секунди тя вече беше достигнала задната страна на камионът и за нейно щастие сладоледаджията не я виждаше.Камионът имаше две врати,които бяха залостени с катинар,но нямаха прозорци.Така че нямаше начин той да я види.Щеше ли да е разумно да се хвърли към камиона?Или просто щеше да се опита да стигне пред него?Каквото и да избереше трябваше да побърза,защото усети как камионът всеки момент ще ускори скоростта си...

Въпреки, че беше настигнала камиона, Джени се поколеба за малко. Ако продълаваше да тича и да успее да мине пред него най-много да я сгазят. Можеше да спука гумата. За щастие носеше в себе си пистолет и то не кой да е ами този на баща й. Почти никога не го забравяше, но не й се налагаше и да го използва. Обаче и това беше проблем, камионът щеше да поднесе настрани и можеше да стане инцидент, да не говорим и да жертви. От изтрела минаващите хора съвсем щяха да се стреснат и да настане пълна лудница. Не, че сега сигурно не привличаше вниманието на някои. Все пак надали беше често срещано явление човек да се надбягва с камион. Изключи и втория вариант. Остана й само едно нещо - да се качи на камиона и да отиде там, накъдето отиваше и той. За друго не се сети, затова реши да рискува. Когато се убеди, че е достатъчно близо за да успее да се качи, а не да се изръси на земята, Дженифър отскочи, посягайки да се хване за едната от дръжките. Надяваше се да се получи и да успее да се закрепи хубаво, стъпила на бронята, защото при неуспешен опит сигурно щеше да се озове на асфалта, а превозното средтво щеше да се отдалечи съвсем.

Малко оставаше на Дженифър да се срещне с калта,но тя не падна.Бе успяла да се хване и щеше да е разумно да се хване и за другата дръжка,защото в този момент камионът ускори и Джен усети как започва да изпуска захвата си на дръжката.Явно Сладоледаджията бе чакал Дженифър да се качи,а ако изкараше камионът на улиците можеше да се случи нещо опасно за Джен.В този момент жената чу през говорителя на камионът:
-Аз пищя и ти пищиш!Пищим наред за сладолед!!! - пееха в един глас детето и мъжът,докато Джен отчаяно се опитваше да се задържи на камионът...

Дженифър видя, че така няма да го бъде и се хвана здраво и за другата дръжка. Доближи се възможно най-много до самата врата, за да не вземе случайно да се изръси. Когато чу песничката отново се заслуша и долови гласа на момичето. Поне то беше добре. Чак сега се замисли.. първоначално беше предположила, че е нещо като отвличане, но сега?! Момичето надали щеше весело да си пее песничката ако е нещо подобно.. И все пак беше длъжна да провери. Щеше да е голямо прецакване ако се окаже фалшива тревога..

Интересното бе,че наистина момиченцето не звучеше сякаш е уплашено,но дали това наистина бе фалшива тревога,или просто момиченцето се тъпчеше със сладолед и не забелязваше,че е отвлечено,но през високоговорителя Джен долови и мяукането на котето.Явно момиченцето го бе взела със себе си.Но камионът набираше още и още скорост.В края на затънтената уличка камионът разби дървената ограда и излезе директно на насрещното движение.В този момент камионът рязко започна да завива и това караше Джен да губи леко по леко захвата си.В този момент тя увисна на дръжките и те бяха единственото,което я задържаше за камионът...

- I believe I can flyyy.. - помисли си Джени, висейки и направо мятайки се като риба на сухо зад камиона. Сега обаче не беше време за такива изцепки. Трябваше по някакъв начин да се задържи, ако е възможно дори да възвърне предишното равновесие и баланса си. Съсредоточи се върху движенията на превозното срество. Когато то завиваше наляво, тя се накланяше на дясната страна и обраното - когато завиваше надясно, момичето се накланяше наляво. Надяваше се поне по този начин да си пооправи баланса си. Стисна дръжките по-силно и се опита да се придърпа отново към вратата. Каквото и да ставаше, нямаше намерение да се пусне .. освен ако накрая по някаква случайност не й се откъснеха ръцете ;д

Ръцете на Джен нямаше да се откъснат,но щяха да я болят много след това.Заради шегата си тя се бе разконцентрирала и сега се мяташе наляво надясно със една ръка.А да се хване с другата ръка отново за дръжката не бе толкова лесно.По едно време камионът спря.От цялото мяткане Джен забеляза,че той се е върнал в попътното движение и бе спрял на светофар.Може би това бе шансът на Джен да спре камиона.Също така отстрани хората я гледаха с изключително изумление.Все пак трябва да си доста луд,за да се държиш за вратите на камион.И отново се чу песничката:
-Аз пищя за сладолед,а сега с мен ти ще пищиш и пищиш и пищиш... - Доста странно защо ли вече не се чуваше гласът на момиченцето...

Дненифър си отдъхна за момент. Ръцете наистина доста я боляха, но сега не беше времето да объща много внимание на тази болка. Замисли се какво да прави сега. Така и така правеше шоуто на всички наоколо, та реши да продължи с 'геройските' прояви. Хвана се хубаво за дръжките, след това се надигна нагоре, стъпвайки на тях и хващайки се за покрива на камиона. Издърпа се, докато накрая не се качи отгоре. След това пропълзя по покрива, че да не вземе случайно да се изръси от него. Стигна до предната част на превозното средство и леко се наведе напред, колкото да се покаже пред стъклото. Почука на него и извика
- Ейй искам си момичето .. и котката .. Ааа да и един голям ванилов сладолед с шоколадова глазура.

Но преди дори да получи шанс да се надвеси над прозореца светофара светна зелено и камионът потегли с пълна скорост.Кратката шега на Джен остана неизречена,макар че определено създаваше шоу за другите шофьори като един човек,който караше колата си едвам не се блъсна в друга кола,гледайки към Джен.Жената едвам се задържаше на камионът и ако не направеше нещо щеше да падне и да се нарани сериозно.Можеше да се върне към дръжките,или да пробва да се хване за прикрепения към Камиона говорител...

При потеглянето на камиона Дженифър залитна на едната страна, но се хвана за говорителя и успя да се задържи на покрива. Погледна назад. Дръжките й бяха прекалено далече. Докато се опита да стигне до тях сигурно щеше да падне и най-малкото да си потроши кокалите. Пък и с тези преминаваши коли можеше да стане и на фототапет, или по-точно асфалтотапет.. Изключи варианта за връщане назад. За сега просто се държеше здраво за говорителя, стараейки се да не падне и чакаше да разбере накъде ще я отведе превозното средство. За щастие този път не се мяташе зад него..

Камионът правеше резки завои в опит да разкара Джен от себе си,но в същото време се забелязваше как внимателно взимаше резките завои,защото очевидно не искаше да катастрофира.Джен имаше може би 10 секунди до следващия светофар,където щеше да се наложи да внимава изключително...

Дженифър продължаваше да се държи все така здраво за говорителя. Вече като че ли свикна малко с тва мятане наляво-надясно, но все пак не трябваше да се разконцентрира, че току виж изпуснала захвата си и станала белята.. Погледна напред и забеляза наближаващия светофар. Ако спирането станеше рязко, имаше вероятност тя да не се задържи и да изхвръкне от покрива като прелетна птичка. Шансовете й бяха или да олучат зелената светлина и спирането да се отложи, или пък да има уникалния късмет шофbорът да й прежали животеца и да спре по нормалния начин. Дръжките на вратите сега май й бяха маалко далече, за да успее да стигне до тях за има-няма 10 секунди, така че нямаше връщане назад, а и там отново щеше да се размята зад превозното средство.. Пък както вече я боляха ръцете изобщо нямаше да й е много приятно. Все пак се остави на късмета си.. /или по-точно на разказвача ;д/, опитвайки се да се държи възможно най-здраво.

Джен някак си успя да се задържи точно когато светофара удари червено.Сега имаше две възможности.Да слезе пред огледалото на камионът,или да се върне отзад до вратите...

Джен се успокой за малко. Поне досадното размятане във въздуха беше спряло. Тя си пое дълбоко въздух няколко пъти и се замисли какви да са следващите й действия. Имаше ли някакъв смисъл да се връща при задните врати?! Най-много пак да я измъчват като започнат да я размятат насам-натам. Но пък да продължава със седенето на покрива.. ?! И това не беше добра идея. Задържането там горе не беше никак лесно. Някой по-рязък завой или пък набиване на спирачки щеше да доведе до едно 'хууубаво' изхвърчане оттам. Чист късмет си беше, че до сега успяваше да се задържи. Остана й само още един вариант - да слезе пред самия камион. Тя и точно това направи. Бавно, докато все още камионът не беше тръгнал, тя се придърпа напред, плъзна се, докато накрая не се изръси на капака и оттам скочи на земята пред превозното средство. Застана изправена лице в лице с шофbора, като с едната си ръка за всеки случай бръкна в джоба си и хвана пистолета. Нямаше намерение да го използва, освен ако не стане наложитолно, но трябваше за всеки случай да е готова. За сега просто гледаше човекът зад вулана и неговата реакция, която беше..

Джен успешно се изхлузи на капака,но само дотам стигна.В момента,в който падна на него шофьорът настъпи газта и Джен едвам успяваше да се задържи на капака,но доброто нещо тук бе,че макар и да се мяткаше отново наляво-надясно тя най-сетне видя сладоледаджията лице в лице.Точно тогава видя и мазната му усмивка,докато той бе хванал волана и правеше резки,но прецизни завои...

Дженифър се изръси на капака и сега отново се размяташе, само дето мястото беше малко по-различно.
"Забааааавно" помисли си тя, когато погледна напред и видя лицето на мъжа пред себе си. Нямаше много време да го оглежда. Или по-точно времето го имаше, но отново не трябваше да се разконцентрира ако не искаше да изхвръкне нанякъде. Мазната му усмивка обаче й се наби на очи. Мразеше тези усмивки. Това накара да направи някакво странно изражение, но след малко по лицето й отново се изписа сериозност. Трябваше да мисли бързо, освен ако не искаше да се размята така цял ден. За да запази моне някаква стабилност се опита да стъпи добре на предната броня на камиона или пък да се хване за някоя от чистачките, с надеждата да не вземе случайно да я откърти. И отново настана време за маааалко размисъл. Можеше ли да спре превозното средство.. или по-важня въпрос - Как точно да го направи? Дали куршум в двигателя би го повредил така че камионът да спре, но без да има някакви непредвидени инциденти.. Или пък дали варианта със спуканата гума щеше да подейства без да се забият в някоя друга кола или дори в близка сграда..

Времето течеше,а Джен усещаше как започва да изгубва захвата си.Тя трябваше да вземе решение сега...

Взимането на бързи решения не беше сред силните черти на Дженифър, но сега й се налагаше да го направи ако не искаше скоро да се изръси на асфалта и да я премажат. Май се налагаше да използва пистолета. Ии идваше време за главното действие. Ами сега накъде да стреля?! Можеше да разбира от компютри, но пък за сметка на това с колите беше пълна нула. А ако олучи нещо и колата се взриви.. точно като по филмите?!
"И все пак тва да ми не е атомна бомба" помисли си тя. Трябваше да рискува. Поне знаеше къде се намира самия двигател. Предпочете да не изважда пистолета, че ако мъжът в колата се усетеше навреме можеше и да й попречи някакси. Направо бръкна в джоба, хвана здраво оръжието и през дрехата го насочи към двигателя, като с другата си ръка все още се стараеше да се държи здраво. Нямаше време за колебания, затова просто натисна спусъка, надявайки се куршумът да стигне до целта си и в същото време да не вземат да се взривят.

Случи се нещо изненадващо!Куршумът рекушира и нацели стъклото на ванът,като направи дупка в него и се заби в седалката на дебелият мъж без да го наранява,но това го стресна и той изпусна воланът за 2 секунди.А дали изобщо бе рекуширал?Може би от адреналинът на Дженифър и се привиждаше.Това бе достатъчно,за да го надъни във някоя кола.А пред микробуса минаваше един Мустанг,който скоро щеше да стане на парчета.Сблъсъкът бе неизбежен.При сблъсъкът ударната вълна запрати Дженифър на няколко метра от катастрофата и тя бе забита във една дървена ограда.В този момент тя бе зашеметена,но микробуса нямаше къде да ходи,защото явно властите бяха забелязали всичко и съседните улици бяха оградени от полицейски коли,но Дженифър не се бе измъкнала лесно от тази надпревара.Дано не си бе наранила гръбначния стълб...

Явно на Дженифър определено не й беше ден. Превозното средство не се взриви, та то дори акумулаторът не беше олучен. Обаче нямаше как да не се размине без произшествие. Всичко стана за някакви броени секунди и докато се усети, Дженифър вече летеше право към дървената ограда. След сблъсъкът с оградата, момичето падна на земята и остана да лежи там. Нямаше сили дори и да помръдне, пък и не се знаеше дали и да иска изобщо щеше да успее. Беше доста зашеметена. Чуваше различни звуци около себе си, но всичко й звучеше като едно цяло. Толкова я дразнеше това в момента. Не можеше ли просто да бъде по-тихо?!? Сред всичкия шум успя да различи сирените на полицейските коли. Най-накрая се бяха сетили да дойдат! Явно цялото това изпълнение на Джен беше предизвикало някаква реакция от тяхна страна. Момичето постоя неподвижно още известно време, след което се опита да се изправи.. или поне да помръдне. Но дали имаше нещо счупено и дали можеше изобщо да се движи си беше друг въпрос..

Дженифър успя да се изправи и видя как към нея се задава мъж в костюм,който я заговори:
-Госпожице?Извинете за безпокойството казвам се Монк.Не мисля,че се познаваме,но можем да си помогнем взаимно.
-Ако не ме изслушате полицаите ще ви приберат,защото вие сте единствената замесена в този инцидент,която е на тази улица в този момент... -Монк се бе изказал,но дали Дженифър щеше да го послуша?Можеше ли да му се довери???

Джен се заслуша в думите на мъжа, който се приближи до нея. Докато той говореше, тя леко се надигна, като се подпря на оградата. Въпреки болката, която все още изпитваше, тя се опитваше да се вържи нормално и да не й обръща много внимание. Трябваше да се концентрира върху думите на мъжа и главно да се задържи изправена.
- И по какъв начин мислите, че можем да си помогнем? - попита тя, след като го изслуша.
Явно това беше единственият й избор, ако не искаше да последват досадни разпити в полицията. Предпочете да се довери на него, отколкото да се занимава с полицаи. А и може би наистина той щеше да й помогне по някакъв начин.

Дженифър се бе съгласила да изслуша Монк и той реши да уважи изборът и:
-Госпожице слушайте ме много внимателно!Мъжът,който преследвахте из целия град току що е педофил,който избяга от затвора преди няколко дни.Той примамва децата.Взима ги и...след като свърши с тях ги убива.Ако ми съдействате все още има шанс да спасим момичето... - доста странно откъде ли Монк знаеше за момиченцето?Доста въпроси,които очакваха отговори...

Явно съмненията на Дженифър се бяха оказали верни. Знаеше си, че има нещо гнило в цялата история. Пък тя, както си беше добричка по характер /макар и това не винаги да й личеше/, в повечето случаи беше готова да помогне на някого. Леко се позачуди от къде ли този човек е толкова навътре с нещата относно случая. Може би беше някой детектив или нещо от сорта. Видно беше обаче, че се старае да помогне с разрешаването на самия случай. Навярно можеше да му се има доверие. Поне това бяха и първите мисли на Джен.
- Само кажете с какво да помогна - каза тя с доста заинтересовано изражение.

Джен се бе съгласила с Монк и той реши да и отговори и да и даде информация:
-Когато пристигнахме до центъра на катастрофата.Намерихме кървава следа.Очевидно когато сте стреляли сте го уцелили и той бе оставил кървава следа.Също така открихме следи от котешка козина по същия път...
-Някак си са свързани.А всичко това се е случило преди половин час.Не е толкова далеч.Когато пристигнахме барикадирахме целия район.Не може да е стигнал далеч.Крие се някъде тук и ние ще го открием...
-Преди да продължим ми кажете вашата страна от историята! - сега Джен трябваше да разкаже всичко,което и се бе случило...

Джен отново го изслуша внимателно. Наистина тя беше 'виновникът' за кървавата следа, а другото навярно беше заради котето, което по-рано бяха спасили. А сега трябваше да разкаже всичко.. Явно имаше доста за казване, затова преусмисли малко нещата и започна:
- Ами, цялата тази работа започна, когато видях минибусът за сладолед да спира пред едно момиче, на което точно преди това бях помогнала да спасим някакво коте. Момичето се качи вътре заедно с котката, от където навярно са и от козината. Нещо ме съмняваше, затова реших да проверя.. за всеки случай. И от там се започна с преследването на минибусът и цялото размятане върху него, тъй като някакси успях да го настигна и да се кача отгоре. После се озовах на пердния капак и в опит да оцеля акумолатора /каква глупава идея/ по погрешка олучих шофbора. Това е причината и за кървавите следи. А преди колко време точно се случи всичко не знам. Не си гледам часовника докато пазя равновесие върху покрива на минибус.
Май това беше цялата история на Джен. Така като се замисли, не беше чак толкова дълга. Явно просто й се е сторило, че времето минава по-бавно.
- Надявам се това да ви е от някаква помощ - каза момичето и леко се усмихна, въпреки че усмивката беше изкуствена.

-Мхм...мхм...КАКВО????Опитали сте се да взривите акумолатора?Госпожице имате късмет,че не сте пазели равновесие иначе сега вие,били кинкейд и момичето щяхте да сте мъртви... - Монк изслуша цялата история,след което дори бе се скарал на Дженифър.Та тя можеше да убие всички в камиона.Монк заяви и нареди ;D:
-Сега ще започнем от онази изоставена къща ето там!!! - показа Монк с пръста си и се запъти към нея.Щеше да е добре за Джен да го последва...

Дженифър беше направила някаква тъпа физиономия докато й четяха конско. Ама какво да се прави, като не разбира от акумолатори или каквито и да било части на колите. Абе като цяло от коли не разбираше.
След като я овикаха малко, тя проследи с поглед посоката, която беше посочил Монк. Тоя човек не беше ли чувал, че не е културно да се сочи с пръст. Та, Джен видя къщата .. и как мъжът тръгва към нея. Без да се замисля много го последва, като вървеше бавничко след него и се стараеше да не изостава.

Културно или некултурно Джен се бе озовала в един изоставен и нисконаселен квартал на Манхатън,който бе пълен с порутени къщи.Технически Кинкейд можеше да бъде във всеки от тях,но Монк и Джен не бяха единствените,които проверяваха областта.Два SWAT-отряда бяха пристигнали и претърсваха от къща на къща.Това означаваше,че двамата щяха да претърсят само няколко къщи.Достигайки къщата Монк извади пистолет от якето си и се опря на стената точно до вратата.Все пак човека не знаеше дали Кинкейд няма оръжие.Трябваше да бъде подготвен за всяка ситуация.Без да се колебае застана с едно движение пред вратата удари и един ритник и тя се отвори моментално.След това се отпусна и влезе навътре,за да претърси къщата.Щеше да е разумно за Джен да го последва...

Дженифър нямаше намерение да изосава и да остави цялата работа на детективът. Поне като беше тръгнала да се прави на тарикат още с преследването на камиона щеше да го кара до край. Извади своят пистолет от якето си, хвана го здраво с две ръце и тръгна след Монк.
- Разрешено ли ми е да убивам? - попита съвсем тихо тя с една самодоволна усмивка, като в същото време оглеждаше помещението.
Наистина беше готова да стреля ако се наложи. За сега просто следваше движенията на Монк, правейки се на някое полицайче.

Монк навлезе по-навътре в изоставената къща и Джен забеляза някои доста интересни неща.По всичко си личеше,че в тази къща нещо се е случило,но не преди няколко часа,а преди няколко дни.Когато Монк чу думите на Джен докато влизаха, й каза:
-Не!Но можеш да го обезвредиш.Но много внимавай.Пистолетът не е играчка!!! - детективът се приготви да се качи нагоре.Явно нищо на този етаж не бе привлякло вниманието му.За разлика от него Джен можеше да поогледа...

'Не съм хлапе. Знам как се използва пистолет' помисли си Джен, след като чу думите на детектива. Покай баща си се беше научила да използва огнестрелни оръжия. Това, че по-рано не беше успяла да осъществи плана си /и добре, че не стана/ си беше просто някаква случайност. А и поне този път нямаше да има опастност за взривени акумолатори или нещо подобно. Поне така се надяваше момичето.
Проследи с поглед Монк, докато той не се качи на втория етаж. Дженифър реши да се позабави малко и да огледа хубаво тази стая. Може би, ако не беше толкова разхвърлано, тук щеше да изглежда по-уютно.
'Кой ли би стоял в такава кочина?!' отново си помисли тя. Не, че нейната стая беше много по-чиста.. Ама тези подробности сега не бяха за тук. Отново се замисли над сегашната обстановка. Зачуди се какво ли по-точно е станало на това място. Оглеждаше обстойно целия първи етаж, като в същото време внимаваше онзи индивид с мазната усмивка да се изскочи от някъде.
Цялата тази 'игра' на детектив до някъде започваше да й харесва.

Джен не намираше нищо интересно тук.Само оставени на земята съдове.Множество чорапи и 1 чифт чехли,които стояха на пода.Монк слезе на първия етаж и каза на Джен:
-Горе има само една спалня,в която има множество комикси и празни бутилки алкохол.Доколкото си спомням тук открихме трупа на мъж,който се бе напил с няколко шишета водка и когато му направихме диагноза установихме,че е получил кръвоизлив и е умрял... - но дали това бе полезна информация за Джен или не беше?Полезна или не тя все пак я получи,а детективът и каза:
-Ела до мазето и стой до вратата в случай,че някой дойде... - Монк се запъти и отново приготви пистолета си.Без да се колебае удари един ритник и вратата на мазето се откърти и падна по стълбите.Е вече нямаше как да ги затвори някой сега можеха спокойно да слязат и двамата...

'Тва алкохолиците са странни живортни' мислеше си Дженифър докато отиваше заедно с Монк към мазето.
Въпреки, че детективът изкърти вратата и нямаше как да бъдат заключени, момичето все пак остана там. Просто за всеки случай. Можеше пък някой случайно да ги изненада в гръб. Стоеше, облегната на стената, и внимателно следеше с поглед Монк, като в същото време хвърляше и по някой друг поглед към останалата част на помещението.

-Хмм... - Монк мислеше и очевидно бе доста изненадан от това,което виждаше:
-Тук...е твърде чисто...Някой е бил тук и е разчистил.Иначе не мога да си обясня как горе ще е пълна кочина,а тук ще е чисто... -Монк продължаваше да оглежда докато изведнъж забеляза нещо и тръгна да бяга към стълбите,които бяха отсреща на мазето.Явно те водеха навън.Монк веднага отговори на Джен:
-Кинкейд е минал оттук и явно е разчиствал улики,а може би точно тогава момичето му се е изплъзнало.Каквото и да е станало очевидно е бързал,защото е оставил капака при стълбите отворен.Ела с мен там може да има и още следи... -Монк тръгна бавно по стълбите към капака,за да излезе и очакваше Джен да го последва...

Джен отвърна единствено с кимване и тръгна след него като послушно кученце. Надяваше се да хванат този Кинкейд или какъвто там беше. Само да го сбарат някъде щеше да го .. да гоо .. ъъ дори тя самата не знаеше какво. Но тъпкано щеше да му се върне. Ако не от нея, то от ченгетата. А щом разбра, че може да намерят някакви улики горе, веднага последва детектива към стълбите.

Двамата излязоха през капака и тогава Монк изчака Джен и и каза:
-Ти отивай в онази къща ето там,а аз ще потърся тук наоколо за улики.Ако не открия продължаваме нататък... - явно двамата щяха да се разделят в този момент...

- Както кажеш - бяха единствените думи на момичето.
Дженифър се запъти към къщата, която Монк й беше показал. За момент се спря пред вратата. Зачуди се дали да се направи на тарикат и да влезе, отнасяки я с все пантите, както явно правече детективът, или да влезе по безшумния начин. Е, май щеше да го кара по-тихо. Стисна здраво пистолетът в ръката си, след което леко бутна вратата, надявйки се случайно да не е заключена и тихичко да влезе да огледа. Ако имаше някого вътре /или по-точно оня 'пич' с мазната усмивка, когото наричаха Кинкейд/ можеше да го изненада с едно съвсем неочаквано посещение.

Джен не получи никаква изненада,защото отвътре тази къща приличаше на предната - разхвърлена и пълна с празни бутилки алкохол.Холът беше празен,но Джен имаше два избора:Можеше да отиде в кухнята,или да се качи горе в спалнята...

И отново нищо интересно. Поредната разбутана празна стая. Джен огледа хола и сритвайки една празна бутилка, тръгна към следващата стая. Реши за сега да огледа първия етаж,а после да се качи пък спалнята, така че следваше да огледа набързо кухнята.

Минавайки през вратата,която водеше към кухнята Джен бе ударена от тиган право в главата.Ударът остави Джен да лежи на земята в безсъзнание.
***
Събуждайки се Джен отвори очи и осъзна,че е завързана за стол и за момента нямаше мърдане.Жената забеляза,че срещу нея имаше отворена врата,а в другата стая се осветяваше сянката на пълен мъж,която се отдалечаваше...

Удар, болка, а след това и пълен мрак .. Явно работата не вървеше на добре. Ама изобщо.
Дженифър отвори очи. За момент всичко беше мъгливо и не виждаше много ясно. Не знаеше колко време е била в безсъзнание. На нея й изглеждаше като няколко минути, но може би беше и повече. Това обаче не беше от голямо значение. Сега седеше на някакъв стол и се опитваше да фокусира нещо. Опита се да помръдне и осъзна, че е завързана. Очите й вече привикнаха със светлината, обектите пред нея се изясниха и Джен набързо хвърли един поглед на стаята. Забеляза и отдалечаващата се сянка в другата стая. Това онзи Кинкейд ли трябеаше да бъде? Още един неясен въпрос, но вероятността беше доста голяма.. дори прекалено. Освен ако онзи не работеше с още някой, но все пак поне знаеше къде е престъпника. Но на къде отиваше не й беше ясно.
Постоя кротко, докато сянката се отдалечи достатъчно, след което отново се размърда, опитвайки се да разхлаби въжетата, с които беше завързана.

Опитите на Джен да разхлаби въжетата не бяха достатъчни.Тя бе успяла само леко да ги разхлаби,но това не бе достатъчно,за да се освободи.Може би трябваше да опита по-силно?А къде ли бе Монк в този момент?

Явно опитът на Джен не беше много успешен. Днес опрделено не й беше ден. Имаше обаче някаква надежда, затова след кратка почивка за около минутка, тя отново се зае с разхлабването на въжетата. През това време следеше внимателно да не би идиотът с мазната усмивка да се появи.
- Ъгхх.. Къде е онова детективче когато ми трябва ?! - мрънкаше тихо на себе си момичето - Не стига, че му помагам да претърсва къщите ами сега и заради него съм тук и седя завързана на някакъв стол. Кофти работа..

Джен успя още малко да разхлаби въжетата,но трябваше да опита още,за да се освободи...

Дженифър търкаше все по-силно и по-силно стъклото във въжетата докато накрая съвсем не ги скъса. Еврика!! Друго нещо си беше свободата. Ами сега .. Какво ли следваше ?! Май най-добрия вариант беше да открие детектива. Точно това реши и да направи. Стана от стола и като се стараеше да е възможно най-безшумна, тръгна към изхода.. В случая към вратата, при която малко по-рано беше видяла силуета на мъжа. Този път обаче Джен гледаше да е по-внимателна за да не се повтори отново същото нещо с връзването.. да не говорим пък за нещо по-лошо.

Джен се освободи и можеше да напусне помещението.Засега тя виждаше два изхода.Стълбите,които водеха към горната част на къщата и някаква странна шахта,която бе оставена отворена...

Надали имаше какво толкова да прави нагоре из другия етаж, така че Джен се замисли дали да не се напъха в шахтата. Поне й изглеждаше малко по-интересна, пък и любопитството й я накара да тръгне натам..

Тръгвайки надолу по шахтата Дженифър забеляза тунел който продължаваше надолу.От тъмнината не се виждаше почти нищо...

Дженифър се спря за малко и се загледа надолу. Това, че не можеше да види почти нищо започна леко да я притеснява. Все пак нещо я накара да продължи. Най-вероятно си беше чисто любопитство.

Много тънка светлина се поддаде от другия край на тунела,което означаваше,че Джен се доближаваше до нещо...

Дженифър продължаваше бавно и малко несигурно да върви напред към светлината. Какви ли не глупости й се въртяха из главата, но главното беше - какво ли още я очаква на другия край на тунела..

Иии Джен стигна до края на тунела.Влизайки вътре намери скривалище,а светлината бе причинена от крушка.Всичко бе изпотрошено.Наоколо Джен виждаше порутени канапета и мебели,както и изпочупени прибори.В края на помещението имаше врата...

Дженифър огледа всичко наоколо.
"Щом някой ще се крие тук поне да си беше подредил малко" помисли си тя. Не че тя самата обръщаше голямо внимание на реда в някоя стая, обаче тва тук си беше пълна кочина. Накрая се доближи и до вратата, заслушвайки се внимателно. Опитваше се да разбере дали няма някой зад нея. Все пак не искаше да отнесе още някой удър в главата.

Иззад вратата Дженифър долавяше някакви звуци.Не можеше да ги различи,но не бяха дружелюбни...

Дженифър реши да рискува и да разбере какво става там. Е, нямаше да връхлети с все вратата, естествено. Просто я открехна съвсем малко, колкото да надникне, но все пак нея никой да не я забележи /или поне така се надяваше/.

Но вратата беше заключена.Явно единсвения избор на Джен щеше да бъде да се опита да разбие вратата...

Е, явно наистина щеше да се наложи да влезе с все вратата и пантите. Пък какво я очакваше от другата страна - един Бог знаеше .. така де и админите ;д
Дженифър отстъпи крачка назад, засили се и врата отнесе един здрав ритник.

Интересна гледка се откри пред очите на жената когато разби вратата.Момиченцето стоеше завързано за стола,а мъжът бе изкарал своето "оръжие" и се подготвяше да нарани момиченцето.Явно бе педофил и Дженифър се бе появила в точния момент.Момиченцето пищеше,а нейното котенце бе заспало в един от ъглите на стаята...

Джен за момент остана потресена, но след секунда се посъвзе. Все пак трябваше да направи нещо и да помогне на момиченцето. Ръката й веднага се озова в джоба на шлифера, проверявайки дали слувайно пистолета й е все още някъде там или тоя гад се беше сетил да й го вземе когато я завърза за стола. В същото време леко поклати глава и изгледа мъжа с поглед тип "Сбъркал си рейса, пич"

-Това ли търсиш? - попита я дебелият,който изкара пистолетът и го насочи към Джен.Явно се бе сетил да го изкара и сега той бе насочен право към жената.Мъжът започна да гали малкото момиченце по главата,след което каза на Джен:
-Стой мирно...после ще дойде и твоят ред кукло... - щеше ли да се опита Дженифър да спре мъжът?Можеше ли да избегне куршума?

Пистолетът на баща й .. в някой друг, а не в нея ?! Е, това изнерви Дженифър. Глуаво нали ..да се ядосва за нещо подобно в такъв момент.. Но все пак този пистолет беше нещо като сантиментална вещ за нея, напомняща й за специален човек. Джен изгледа мъжа на кръв, като погледът й главно следеше ръката му, в която той държеше пистолета. Не изпускаше ни най-малкото му движение, но така беше като съществуваше риск всеки момент да отнесе някой куршум.
- Пусни момичето - каза със строг тон и леко тихо тя

-Знаеш ли?Права си... -каза и мъжът и насочи пистолета към момиченцето:
-...Писнаха ми тези малки момиченца...
-Събличай се,или момичето умира... - каза мъжът,след което момиченцето изпищя:
-НЕЕЕЕЕЕЕ НЕ ИСКАМ ДА УМИРАМ!!! - какво ли щеше да направи жената?Монк го нямаше никъде,момиченцето бе намерено,но сега Джен бе накарана да се съблича.Решения,решения...

- И как да съм сигурна, че няма да убиеш мен, а след това да си продължиш .. ъъм заниманията .. с нея ? - попита Дженифър със същия този строг тон.
- Първо я пусни да си отиде. И аз да съм сигурна, че си е тръгнала невредима оттук. После.. ами после ще се разберем за останалото.

-Защото всеки момент ще се появи Монк и ще ме вкара отново в затвора... - каза мъжът,който започна да говори пълни небивалици:
-...този мъж винаги ме залавя и поне искам да се позабавлявам преди да ме вкара зад решетките отново...Но ако се съпротивляваш ще ви убия и двете.
-Давам ви честната си мъжка дума,че няма да ви убия след като се позабавлявам с теб... - каза им мъжът и насочи пистолетът към момичето.Момиченцето мълчеше.Какво ли щеше да прави Джен?

- Честна мъжка дума.. да бе. Всички така казвате - измърмори Дженифър. Явно не за първи път чуваше подобни думи. А и знаеше, че той нямаше никаква полза да ги пусне от тук живи.
Загледа се за малко в момичето.. разтрвоженият му поглед, страхът, който изпитваше.. Дженифър не можеше просто да си стои и да бездейства. Започна да разкопчава копчетата на шлифера си едно по едно. На последното се спря, погледна мъжа и направи може би последен опит за сделка с него:
- Ами ако ти помогна да се измъкнеш от Монк?

Мъжът сведе свали пистолета надолу,след което прибра средното си "оръжие" и закопча панталона си:
-...никой не може да се измъкне от Монк... - каза мъжът и пусна пистолетът на земята,след което отиде в един от ъглите и започна да си говори сам:
-...Господи какво правя?Дори не исках така да се случват нещата...онова момиче...то бе нещастен случай...Бях натопен... - говореше си мъжът а момиченцето го гледаше странно.Явно мъжът имаше психични отклонения и Джен можеше да се възползва от това...

Джен се успокои щом той пусна пистолета на земята. Сега можеше да го вземе тя и да го кара по грубия начин или пък да се опита да е малко по-мила и да се размине без никакви инциденти. Може би предпочиташе повече втория вариянт. Именно затова направи няколко крачки към мъжа, като гледаше все пак тя да се намира по-близо до оръжието. На лицето й се появи лека усмивка, а тя със спокоен и дружелюбен глас каза:
- Хей .. Нещата могат да се оправят. Нали ти казах, че мога да ти помогна.

-Никой не може да ми помогне...Върнат ли ме там...ще ме сложат на стола... - възможно ли бе този мъж да бе натопен,или накаран да прави тези неща?Или просто блъфираше и чакаше удобен момент?

- Бака - измрънка тихичко Джен и за секунди погледна към момичето. После обаче погледът й се върна обратно на мъжа и тя продължи с все същия спокоен глас да говори:
- Просто ми позволи да помогна на момичето и да го измъкна от тук. После може да ми кажеш какво е станало и кой те е натопил, а аз обещавам, че наистина ще се опитам да ти помогна с каквото мога.

Мъжът стана и развърза момичето от стола,а то веднага тръгна към котенцето си и го взе в ръце.След това мъжът каза на жената:
-Той сигурно вече се е освободил.Отиди при него... - каза и мъжът като седна на стола и продължи:
-Кажи му,че го чакам...Той ще разбере... - мъжът направо пускаше жената и момичето да си ходят.Явно не бе лош,а просто имаше психични проблеми.Но дали Джен щеше да си тръгне и да го остави просто така?

Явно нещата вървяха добре за сега, но все пак Джен не искаше да рикува да остави човека сам. Вярно, че ги беше пуснал съвсем доброволно, но това не й даваше гадаранция, че със сигурност няма да направи някоя глупост. Въпреки това някой явно трябваше да извика Монк. След бързо обмисляне на ситуацията, Дженифър се доближи до момичето, като сложи едната си ръка на рамото му, погледна го сериозно и каза:
- Съжалявам, че точно сега трябва да те оставя сама за малко, но е по-добре ти да излезеш от тук възможно най-бързо. Навън навярно ще видиш Монк - Джен набързо описа как горе-долу изглежда той, за да може момичето да го познае - Би ли му казала да дойде, а аз през това време ще го изчакам тук..

Game Master Location : Omnilocational

Досега, в Марвел Дуумсдей(провери написаното по-горе).

Сега...

-Добре! - послуша я момичето и тръгна да излиза.Сега в стаята бяха останали само Джен и Кинкейд,който отчаяно хлипаше.Какво ли щеше да прави Джен сега?

Дженифър се доближи още малко до мъжа. Крайчецът на устните й се изви в съвсем лека, едва доловима неловка усмивка, а момичето отново заговори. Гласът й не беше много висок, но думите й въпреки това звучаха ясно и уверно.
- Е, сега можеш да ми разкажеш какво се е случило. Какво стана ? Кой те е натопил ? Може спокойно да говориш за всичко.
Въпреки, че вече и самата тя беше малко по-спокойна, от време на време хвърляше по един бърз поглед към явно забравеният пистолет на земята. Не знаеше как ще се развият тепърва нещата, така че предпочиташе ако стане напечено да има бърз достъп до него.

Game Master Location : Omnilocational

Били се вслуша в момичето,спря да хлипа и започна да разказва историята си на Джен:
-Всичко започна шреди 15 години.Тогава още имах личен живот.Имах семейство.Нямахме пари,но бяхме щастливи.И все пак бях наранен от факта,че не можех да им доставя по-добър живот.Един ден един руснак почука на вратата ми.Този руснак промени живота ми.Той ми даде всичко,с което исках да снабдя семейството ми.Пари,хубава вила.Далеч от цивилизация.Идеалното място,но точно той беше човекът,който ме натопи.Той уби семейството ми и...от ярост взех ножът,но той се измъкна... - мъжът разказваше на Джен историята като на моменти хлипаше:
-...Тъй като имах приятел полицай той точно тогава ми дойде на гости и откри труповете на жена ми и детето ми.Тогава отидох в затвора и стоях 10 години там...Наскоро избягах от затвора,за да си отмъстя на човекът,който съсипа живота ми... -завършвайки историята си Били млъкна.Явно очакваше реакция от страна на Дженифър...

Дженифър слушаше внимателно всяка една негова думичка. Явно с него си приличаха до някаква степен. И двамата бяха изгубили семействата си. Наистина той беше преживял много неща, бе обвинен несправедливо и Джен го рабираше много добре.
- Знам какво е да загубиш някой близък, но отмъщението няма да промени нищо. Няма да върне обратно семейството ти - каза тихо тя.
Въпреки, че в момента изричаше тези думи, може би на негово място би направила абсолютно същото. Оо да, само да разбереше кой е убиецът на родителите й..

Game Master Location : Omnilocational

-Значи смяташ, че не си заслужава да му платя за сторилото се, така ли? Не мога просто да го оставя да ми се измъкне. Ще го убия, каквото и да ми коства! С избитото ми семейство загубих голяма част от живота си, за да се връщам назад. - каза той, като по лицето му се беше изписал решителен поглед. Явно момичето не можеше да го оттърве от целта му за отмъщение.

Дженифър се засмя тихо. Може би беше доста неподходящ момент за това, но всъщност тя се смееше по-скоро на самата себеси, отколкото на него. Все пак се опитваше да го разубеди да не прави нещо, което самата тя би извършила без да й мигне окото.
- Приличаме си. Наистина .. дори прекалено много - каза едва доловимо тя.
Беше й позната тази болка, това желание за мъст. Толкова време малко по малко я разяждаше отвътре при всеки спомен за родителите й, но все пак се сдържаше. Пазеше тези чувства скрити от другите. И щеше да ги пази поне докато не намери виновника за смъртта на семейството си.
За момент откъсна мислите си от това и погледна към вратата. Къде ли беше Монк и дали щеше да се появи скоро ?! Дано само момичето го беше налерило.

Game Master Location : Omnilocational

Изведнъж Дженифър забеляза как мъжът направи изплашена физиономия. В следващият миг от отсрещната стая, се чуха изстрели, и следователно момичешки писък. Атмосферата наоколо стана хладна, и се усети съвсем лек мириз на кръв.

Дженифър се стресна, зениците й моментално се разшириха, а в главата й нахлуха мислите за онова малко момиченце. Не трябваше да го пуска само, трябваше да предвиди, че навярно има и още някого тук. За секунди погледна объркано към мъжа до себе си, а в главата й беше пълна бъркотия.
- Колко са? Още колко човека има тук ? Колко ти помагат ? - изръси набързо въпросите.
Трябваше да знае поне с още колко човека си имаше работа. За секунди достигна пистолета си и го взе. Беше готова всеки момент да изхвърчи към мястото, от където се чу изтрелът. Трябваше й само отговор на въпросите и надеждата, че Били няма да реши отново да направи някоя глупост.

Game Master Location : Omnilocational

-Не знам. Мислех, че само аз бях изпратен тук. - отговори той с безнадежден тон. -Ако ще спасяваш онова хлапе, по-добре побързай, преди да е умряло. Аз все пак нямам намерение да ти помагам.

- Дано тогава нямаш намерение и да ми пречиш - бяха последните думи на Дженифър, докато самата тя набързо провери още колко куршума бяха останали в пистолета.
След това го хвана здраво и се запъти към другата стая. Някъде дълбоко в себе си се надяваше някъде тук да е Монк или някой екип полицаи, дошли да разследват.
Разко отвори вратата, насочвайки пистолета напред. Беше като сцена от филм. Джен винаги беше искала да направи нещо подобно, но не и в чак толкова сериозна ситуация. Огледа се, търсейки с поглед момичето.

Game Master Location : Omnilocational

Момичето забеляза, че всъщност, тази стая имаше стълби, които водеха надолу. Вероятно това беше мазето на къщата. Междувременно, тя чу един глас, който имаше доста досаден тон:
-Хей! Престани да пищиш! Защо винаги трябва да става така? Пича просто искаше да си вземе екскурзия до Хавайските острови. Не можем ли поне веднъш да се почерпим с нещо и да изчакаме гостенина подобаващо?
Който и да беше виновника за това, вероятно вече очакваше Джен да пристигне всеки момент.

Дженифър се заслуша в думите му. Явно момичето беше добре поне за сега. Но все пак онзи лек мирис на кръв, разнасящ се наоколо я притесняваше. Пое си дълбоко въздух и бавно тръгна закрачи по стълбите, следвайки непознатия глас. Явно днес взимаше само прибързани и недообмислени решения, но все пак надали ситуацията можеше да стане много по-зле от сегашната.

Game Master Location : Omnilocational

Момичето слезе в мазето и забеляза Монк да лежи на земята прострелян, а момиченцето беше живо и здраво и стоеше до него, зяпнало на някъде изплашено, а от другата страна забеляза някакъв силует.
-Добра работа... - каза той, всякъш говореше на някой друг, но всъщност нямаше такива около него. Може би Дженифър все още имаше шанс да се възползва от това и да спаси простреляния Монк.

На лицето на Джен се изписа един разтревожен поглед. Значи Монк беше простреляният. Погледна към силуета. Поредният психично болен човек, говорещ си сам ли ?! Поне не виждане на кой друг може да говори. Насочи пистолета към него без да казва нищо. По самото й изражение беше ясно, че ако направи някой грешен ход нямаше да се поколебае да стреля. Изтича набързо до Монк и коленичи до него, оглеждайки прострелната рана. Дали щеше да може да я излекува ?! Всъщност, трябваше да успее ако искаше да го спаси. Постави лявата си ръка върху раната и се концентрира върху възстановяването на тъкънта. В същото време наблюдаваше силуета, надявайки се да успее да помогне на Монк без въпросният човек да влоши ситуацията още повече. Единственото, което до някаква степен я успокояваше, беше фактът, че малкото момиченце не бе наранено.

Game Master Location : Omnilocational

Монк стисна зъби, което значеше, че способността на Дженифър имаше някакъв ефект върху него. Раната му обаче беше дълбока и излекуването й щеше да отнеме още малко време. През това време тъмната, висока почти 2 метра фигура пристъпи напред и се разакри.
-Хей, хей! Какво си мислиш, че правиш? - каза той с дрезгав тон.

- Оправям ти бъркотията - изсъска през зъби Дженифър. Не трябваше да се разконцентрира от лекуването на раната, но не трябваше и да изпуска непознатия мъж от погледа си.
- А ти по-добре стой където си и не мърдай - предупреди го тя, все още насочила пистолета си към него. Пръстът й беше на спусъка и беше готов всеки момент да го натисне ако се наложи.

Game Master Location : Omnilocational

-Иначе какво? - прекъсна я той, като продължи да ходи към тях. През това време Монк хвана Джен за ръката и каза:
-Недей! Не знаеш с кого си имаш работа. - след което се поуспокои малко и я пусна, поглеждайки настрани, като й подшушна. - Имам радиостанция във вътрешния джоб на сакото. Вземи я и се свържи. После ми дай да предам нещо.
Внезапно на момичео й се стори, че Монк имаше доста по-различен глас и характер от преди. Вероятно беше заради стреса!?

Джен забеляза разликата в Монк, но не сметна, че точно сега е време да обръща внимание на такива детайли. Все пак навярно беше нормално за ранен и стреснат човек да говори и да се държи поне малко по-различно. През това време направи каквото той й беше казал. Извади радиостанцията, настои я, свързвайки се на въпросната честота, я постави в ръката на детектива. Изправи се и погледна проближаващият непознат човек право в очите.
- Какво искаш ? - попита го тя без да отговаря на неговия въпрос. Отново звучеше ясно, сторо и дори заповеднически.

Game Master Location : Omnilocational

-Какво искам аз ли? Нима осъзнаваш, че ще е проблемно, ако ви оставя да живеете!? - отговори той и се засмя злобно, а Джен съзря страховития му поглед в този момент. Нима този беше въпросния Кинкейс, за който разправяше онзи мъж от по-рано!? През това време Монк се свърза със някой и започна да говори.
-До всички! Код червено! Повтарям! Код червено! Край.

Злобният му смях остана да кънти като ехо в главата й, погледът му я прониза като стрела, а мисълта за смърт накара Денифър леко да потрепери.
- Предполагам, че да - каза тихо тя, като се опита да възвърне отново онази своя самоувереност.
Не трябваше точно сега да се поддава на страха и неувереността си. Не и когато трябваше да предпази останалите. Набързо отново огледа стаята, сякаш за да се увери, че момичето и Монк все още са добре.

Game Master Location : Omnilocational

Гошето ще го убия като го хвана по скайп.Прекара ми плановете Very Happy

Досега от в Марвел от заместникът ми. (по-горното)

Сега от мен (този който ти води от самото начало)

Мъжът само стоеше спокойно,след което протегна лявата си ръка към лицето си и изрече думите:
-Те са на път.Незабавно действайте не трябва да стигнат преди вас... - но от предавателя му Джен чу друг глас,но не успя да разбере нищо от него.Какво ли ставаше?Монк промълви на Джен:
-Стой и не мърдай.Те идват и ще ни помогнат... - но кой идваше?За кого говореше Монк?

Ситуацията ставаше все по-объркана за Дженифър. Някой идваше .. друг трябваше да дойде преди него .. а тя си нямаше и на идея за какво става на въпрос. Онази бъркотия, царяща по-рано в главата й, сега ставаше все по-голяма и по-голяма.
- Кой идва? - попита тя, погледждайки недоумяващо към Монк.

» Центъра на Манхатън
» Улиците
» Из улиците на Ню Йорк
» Из Улиците на Бронкс
» Из улиците на Торонто