Тайната база на Х-мен

Game Master Location : Omnilocational

Това бе един от така наречените "подвижни" щабове на Х-мен. То се намираше под земята, и беше доста окрито. Невъзможно бе някой да го открие по съвсем случаен начин, а ако някой враг случайно стъпи в тази територия, бива засичан незабавно от охранителните системи. Можеше да се каже, че тази база имаше предназначение само за вътрешните личности от организацията, макар и много рядко да се случваше да има някой тук. Така, че може да се нарече, че това бе едно от "аварийните" средства на Х-мен за бързо възстановяване след война/бедствие, докато не навлязат в пълни сили отново.

Game Master Location : Omnilocational

Всъщност, Дженифър дори не усети нищо. Все едно се возеше в луксозна кола. Още преди да се беше осъзнала, изтребителя се запря малко над горското равнище. Вратата се отвориха и се пусна стълбата. Скот я погледна и каза:
-Ок. Мисля, че вече трябва да слизаме.
Невероятно беше колко бързо изминаха толкова дълго разстояние. Скот стана, и следе по стълбата надолу, а после го последваха Морф и Лоугън. А сега беше време и на Дженифър.

Тя Джен хубаво не усещаше нищо, но все пак самия факт, че технически погледнато се намираше някъде нависоко не й допадаше. За щастие скоро пристигнаха на въпросното място .. дори прекалено скоро. Това пък от друга страна породи още какви ли не мисли в главата й. Наложи й се обаче да ги прекъсне, тъй като всичко живо се изниза от самолета. Нямаше да остава сама там все пак! И така, момичето разкопча колана, стана от мястото си и слезе по онази стълбичка, по която се беше и качило по-рано. Или накратко казано - следваше останалите /или по-точно Скот/ като някое малко и послушно кученце, лепнало се за първия човечец на улицата.

Game Master Location : Omnilocational

Изтребителя беше изчезнал поради незнаен начин, след като групичката слязоха. Или можеше да се каже, че през цялото време той беше някък си невидим през цялото време. Нещо като врата се отвори, която водеше под земята. Интересно беше как всичко се връзваше с естетическия вид на природата. Групичката започнаха да слизат надолу в нещо като коридор, на който стените му бяха изградени от доста здрав метал. Беше нещо като подземна база, и то с доста добро осветление.
-Аз ще отведа Морф до бързата помощ, ти заведи момичето при Професора. - обади се Лоугън, след което тръгна на някъде с ранения човек, който едва ли не го ползваше за упора. Скот въздъхна и продължи нататък. Някък си изглеждаше притеснен за нещо. Дори не каза на Дженифър да го последва. Е, не че Дженифър имаше голям избор...

Дженифър непрекъснато се оглеждаше наоколо и всичко й се струваше наистина прекалено странно. Невидим самолет, тайни скривалища, а сега и някакъв си Професор ?! А си мислеше, че поне в краят си денят й ще възвърне предишния си нормален вид, че най-накрая ще й се изясни цялата картинка, а след това ще си заживее отново нормалния си животец. Но такъв й беше късмета. А по изражението на Скот сякаш си пролича, че има и още нещо, за което тя все още не беше разбрала. Кой знае какво я очакваше пък сега ?!
Щом останаха само двамата, Джен продължи още известно време да върви няколко стъпки зад него и да си мълчи. Не казваше нищо, а само наблюдаваше. Но тъй като и Скот се беше умълчал, тази тишина наоколо започваше леко да я дразни. Затова не се стърпя, пристъпи бързо напред, колкото да се изравни с него и да поддържа темпото му на ходене, погледна го сериозно с лека нотка на загриженост в погледа си, след което попита:
- Нещо не е наред ли?

Game Master Location : Omnilocational

-А, не. Не ме разбирай погрешно. Просто се замислих за нещо. - отговори той. Двамата завиха в едно коридорче и стигнаха до една врата.
-Е, път на дамите. - каза той, като се отмести встрани и джентълменски й посочи това помещение.

- Хмм .. добре - измърмори Дженифър в отговор на думите му с един леко недоверчив тон.
Нима наистина 'просто се беше замислил за нещо' или това беше едно от онези оправдания, които хората често използваха за да избегнат разни обяснения пред някой друг. Дали имаше за какво да се притеснява и самата Дженифър? Но това вече надали беше от голямо значение за момента, тъй като двамата стигнаха пред някаква врата и влизайки вътре момичето се зае с това да се оглежда наоколо, спирайки поглед на всичко каквото имаше вътре. Така де .. ако изобщо имаше много неща.

Game Master Location : Omnilocational

Нищо, наистина. Приличаше на обикновенна стая. Имаше досадната атмосфера, все едно това бе някакъв "старчески дом". Толкова простичка беше обстановката. [You must be registered and logged in to see this link.] седеше на някаква модерна инвалидна количка и погледна към момичето, като каза със съвсем приветлив тон:
-Добре дошла, Дженифър. Надявах се, че ще се срещнем в скоро време.
Интересен беше факта, че знаеше нейното име, без дори да я попита за това как се казва. Сайклъпс влезе в стаята след момичето и затвори вратата.

Вниманието на Джен беше привлечено от непознатия глас. Тя се обърна по посока на него, а погледът й сега беше вперен в мъжа в инвалидната количка. Премигна няколко пъти, а на лицето й се изписа объркано изражение. Наистина, от къде знаеше името й? Кой изобщо беше той? Онзи професор, за който някой преди малко беше споменал? Всъщност Дженифър беше готова да изръси сигурно хиляди въпроси на един дъх, но реши да направи сравнително добро впечатление на човечеца, затова се усмихна що-годе приветливо и с тих и спокоен тон заговори.
- Добър ден. - поздрави първо тя. WTF .. ден ли беше изобщо ?! Беше изгубила всякаква представа за времето.
- Мога ли обаче да попитам кой сте вие, тъй като забелявам, че вие вече ме познавате .. или най-малкото което - знаете името ми..

Game Master Location : Omnilocational

-О. Това са просто неговите способности. Има досадния навик да наднича в умовете на другите. - подшушна и Скот на ухото. Професора повдигна вежда и се обади:
-Каза ли нещо, Скот?
Веднага след това, момчето се отдръпна от Дженифър и изпъна ръце напред, размахвайки дланите си.
-А, не, нищо. Продължавайте. - след което си скръсти ръцете зад гърба, и замлъкна.
След крактата пауза, професора изравни тона си, и отново започна да говори:
-Казвам се Чарлз Ксавиер. По принцип би трябвало да се намираме в "училището за надарени младежи", но се случи кратък инцидент, и сега сме се преместили тука. Надявам се не възразяваш за това, че ни засече в тази обстановка. За сега можем да си позволим само това.

Чудесно! Вече имаше и кой да й се рови в ума. По-"забавно" от това май нямаше как да стане. Но пък поне беше заобиколена от подобни на нея хора .. ъъ така де .. мутанти.
- Приятно ми е да се запознаем, професор Ксавие. - каза с все същия учтив тон Джен. Беше чула, че останалите го наричат 'професор' затова реши, че е удачно и тя да използва това обръщение.
- Нямам нищо против обстановката. Дори ми допада. - мдамм, Дженифър предпочиташе не толкова претруфените и семпли неща, затова и обстановката горе-долу и допадаше, но да не се впускаме сега в подобни излишни обяснения.
- И каква е моята роля в цялата ситуация ? - направо подхвана основната /или поне за нея/ тема - Имам в предвид, защо изобщо ми предложихте да дойда до тук ?
Дато за the end на думите си, погледна Скот, тъй като той беше този, който я замъкна до базата.

Game Master Location : Omnilocational

-Очевидно сте чували за "регистрацията", нали? - попита я той с риторичен тон. - В момента, всеки герой би предпочел да запази самоличността си в тайна, но голяма част от супергероите решават, че дори да не могат да поправят случилото се, трябва да направят всичко възможно да предотвратят подобни инциденти в бъдеще. Та, от тук, има две страни, които в момента са в нещо, като..."съперничество". И на двете общата цел е да привличат нови индивиди със свръхчовешки способности. Разликата е, че тези, които са я подписали, смятат, че всеки човек, разполагащ със свръхсили, се нуждае от помощ, за да се научи да използва тази си сила в полза на човечеството, предотвратявайки инцидентите, през които минават повечето герои, преди да овладеят напълно способностите си. - след кратка пауза, той направи въздишка, и продължи да й говори съвсем приятелски - от своя страна, ние не сме съгласни с това. Тези хора не може и не трябва да застават под опеката им , защото тогава правителството взима решение кои са „лошите”.
След толкова дърдорене, той погледна към момичето, и реши да й даде правото и на нея да каже нещо. Той се подпря с лакътя на ръцете си за инвалидната количка, като вплете пръстите си, и върху тях подпря брадичката на главата си, като изражението му се промени, и придоби едва ли не изпитателен поглед.
-Е, предполагам, вече разбра какво се случва?

Момичето го изслуша внимателно, вниквайки в смисъла на всяка една негова дума. Останалите парчета от пъзела в главата й малко по малко се наредиха и сега вече всичко й беше доста по-ясно. Точно това й трябваше от самото начало - някой кратко и разбираемо да й обясни всичко, а не тя да седи в недоумение и да гледа някакво меле.
- Ясно.. Разбрах. - отговори лаконично тя.
Думите й бяха съпроводени с един малък жест, чрез който тя намести очилата си по-удобно на лицето си и който до някаква степен придаде още по-голяма сериозност на изражението й.

Game Master Location : Omnilocational

-Във всеки случай.... - започна отново да говори Професора, като се облегна назад -Тук ще е мястото, където ще развиеш своите способности. Ако си съгласна, разбира се. Отгоре на всичко, ще се срещнеш и с доста нови приятели. Виждам, че вече си се запознала със Скот.

Щом ставаше дума за развиване на способностите значи идеята определено се хареса на Дженифър. Така де .. определено нещо подобно й беше нужно, освен ако не искаше всичкото други животни из форума да са по-силни от нея. ;д
- И не само със Скот - допълни думите му момичето
- А по темата за способностите .. Просто кажете кога и къде и съм готова да поработя усилено върху развитието им - просължи тя, а в гласа й се усети нотка на оптимизъм.

Game Master Location : Omnilocational

-Спокойно. - каза той съвсем бавно. -Разбирам вашето нетърпение, но не взимайте това толкова насериозно. Обучението ви ще започне на другия ден. Ще тренирате, както всички други мутанти наоколо. За сега може да използвате времето, за да разгледате обстановката, да се запознаете с останалите, и да си починете добре.

Дженифър кимна в отговор на думите на Професора, но ентусиазмът й така и не се изпари. На лицето й все още грееше една весела усмивцича. Момичето за пореден път погледна към Скот, но този път с един въпросителен поглед, по който си личеше, че явно се чуди от къде да започне обиколката и къде първо се предполага, че трябва да отиде.

Game Master Location : Omnilocational

-Е, да тръгваме. Ще те разведа да разгледаш мястото. - обади се Скот, като отвори вратата. После я хвана за ръчичката и я повлече по коридора xD

И Дженифър отново заприпка след него като кученце ^^ xD
- Накъде отиваме първо ? - побърза да попита тя.
Все пак й беше интересно какво има из базата и кое първо ще огледат, и какво ли ще види, и т.н.

Game Master Location : Omnilocational

-Към стаята, където е Морф - отговори той. Двамата ходеха по коридори, които изглеждаха напълно нормално. Можеше напълно да запомни дирекцията, към която ходеха. И така, те стигнаха до стаята, на която вратите бяха бронирани. Те се разтвориха, и двамата влязоха в стаята, която приличаше на лаборатория, нещо от сорта. Морф всъщност беше седнал на леглото, и беше бинтован на мястото, където по-рано беше ранен, и вече не се личеше кръвтта му. Изглежда взимаше напътствия от [You must be registered and logged in to see this link.], която приличаше почти като Дженифър. Само, където беше облечена с докторски дрехи. Тя се обърна към скот, поглеждайки към червенокосата с периферието на зрението си.
-Виждам, че си имаш нова компания. - каза му тя. Скот само наклони главата си настрани от Дженифър и измърмори под носа си:
-Виж...не е нищо подобно.
Тя тръгна към изхода, и докато го подминаваше, се усмихна топло и каза:
-Запази оправданията си за после. - и излезе от стаята. След случката, той се хвана за челото:
-Защо?... - измрънка с оттегчен тон. Е, поне вече Дженифър можеше да разбере, защо бе толкова притеснен преди малко.
Морф се обърна към тях и погледна към Дженифър, като се усмихна, почесвайки се зад вратът:
- Здрасти. Извинявай, за където ти навлякох толкова неприятности. Значи си решила да останеш?

Погледът на Дженифър за пореден път се рееше наоколо като волно пиленце. Спираше ту на Морф, ту на Скот, ту на непознатата жена, като впрочем намираше приликата си с нея за леко странна. Щом тя излезе, момичето се обърна към Скот и тихо се засмя.
- Хмм .. тук явно има взимане-даване .. А ? - изкиска се тя, като направи няколко жеста с ръце в подкрепа на думите си.
После обаче обърна нужното внимание на Морф. Доближи се към леглото, но все пак не прекалено много.
- Ъм .. такова .. няма проблеми. Може да се каже, че вече съм свикнала с неприятностите. И да, мисля да остана. - усмихна се приветливо и направи кратка пауза. - Ами .. ти как си, Мон.. ъм .. Морф ?! - попита Джен леко несигурно. Май все още не можеше да свикне с 'новото' му име.

Game Master Location : Omnilocational

-Предпочитам да ме наричат Морф - отговори й той. - -Иначе, по-добре се чувствам от преди.
Колкото до Скот, той реши да си замълчи в това начинание.

- Добре .. Морф. Радвам се да го чуя тогава. - каза момичето
Искрената усмивка все още не слизаше от лицето на Дженифър. Все пак наистина се радваше, че състоянието на Морф се подобрява.
- Ако мога да помогна с нещо ми кажи. - продължи тя. Явно имаше в предвид да забърза подобряването му чрез способностите си. От една страна щеше да му помогне да се почувства още по-добре, а от друга си беше и нещо като малка тренировка за силите й. Пък и без това за момента нямаше къде другаде да вложи енергията си.

Game Master Location : Omnilocational

Той я погледна леко конфузно и каза:
-Е...не виждам защо не.

Еврика! Най-накрая щеше да използва способностите си без да трябва да се крие от някого и без някой да й се пречка.
Дженифър бавно се доближи още повече докато накрая не застана точно до леглото. Седна внимателно до Мофр и се приготви за 'процедурата' завивайки ръкавите на бялата си риза .. така де вече не чак толкова бялата риза .. за да й е по-удобно. Потри ръцете си една в друга, съсредоточавайки се, след което леко ги постави върху мястото, където Морф беше ранен. Затвори очи за момент и в съзнанието й изникнаха единствено мислите за зарастващата тъкан. Щом се получи предишният път с онова коте на улицата, значи и сега способностите й трябваше да проработят.