Black Gaiden: Origins/On the railroad

Разбира се, белокосия предусещаше, че така ще стане. Явно това момиче е по-умно от...някои други. Иначе - да, имаше много опции. Но при всички случаи, той трябваше да използва силите си в тази ситуация, защото нямаше друг избор. За това, когато започна да се превъртва, той се спря, точно когато краката му докоснаха земята. Разбира се, усещаше какви може да са опасностите от това да гушне букета, понеже нямаше и на идея с какъв радиус беше енергийния бласт. Ако беше се опитал да скача на другата страна, това щеше да му отнеме много време. "Освен, ако вместо това - не излетя!" - той реши да действа инстинктивно, веднага след като минаха тези мисли, защото имаше отрицателно време да избегне в този случай. Така, че това, което щеше да направи белокосия е именно да полети чрез неговите магнитни способности, които му позволяваха да се оттласне от земята. Всъщност, той просто се съсредоточи, и вложи малко от енергия, като искаше да придаде такъв ефект, че някой можеше да си помисли просто, че е имал достатъчно рефлекси, за да го направи, вместо това, че е ползвал някоя способност. Не е изключено да добавим това, че Дрейвън правеше това изцяло с резки движения, защото нямаше особено време да брои овцете. Докато се отблъскваше, обаче, той се беше наклонил срещу нея, досещайки се за още нещо. Разбира се, нямаше да позволи на женската да открие огън по него, преди да е направил нещо. За това имаше едно на ум. Разбира се, внимаваше да не бъде засегнат от бийм-а, понеже разбираше, че има малка възможност да експлодира, когато го достигне. Това за имаше доста голямо значение. Но доколкото мислеше за това, той беше планирал за следното нещо, а именно - ако тактиката му се беше оказала успешна, той щеше да извади пистолета си, и използвайки придобитите си умения за добър стрелец, момчето щеше да насочи оръжието право срещу женската. Имаше добър поглед. Всъщност - той през цялото време си държеше погледа върху мацката, вместо това, с което го напада. Имаше такъв навик. Да игнорира жалкия опит на някой да го нарани, и вместо това - да отвръща на огъня с огън! Колкото и да бяха пораженията след това, той не мислеше за тях. Освен да избегне, искаше да нарани чернокосата. Да насочи пистолета си към нейното рамо, и да стреля. Така де - той стреля два пъти, но знаеше, че отката ще направи така, че ръката му да се повдигне след първия изтрел. Така, че той щеше да насочи ръката си още по-надолу, и да се цели право в гърдите й. Може би така щеше да я съуми. Единственият вариянт да й отвърне - контра атака. Разбира се, това щеше да се получи, при положение, че бе успял със отбягването от атаката. Въпреки, че не беше излючено да го направи дори освен този факт. Не го интересуваше особено с какви драскотини щеше да се отърве. Важното беше какви щети ще нанесе самият той!

Game Master Location : Omnilocational

Той успешно отбягна атаката й с майсторската демонстрация на уменията си. Следващата част от плана му обаче не протече по начина, който очакваше. Той изстрела куршума си, но той изобщо не стигна до нея. Спря на тридесет сантиметра от нея, като че ли се блъсна в невидима бариера. Обаче нейните рефлекси изненадаха Дрейвън. Моментът в който прибра оръдието на гърба си и извади катана дълга колкото почти ръста й. И точно както с оръдието й, Дрейвън не можеше да й повлияе по никакъв начин с магнетизма си. В следващият миг, тя вече летеше към него, готова да го посрещне във въздуха, забивайки острието в гърдите му. Тези рефлекси... Тази бързина... Това ли бяха границите на Дрейвън?

[You must be registered and logged in to see this image.]

-10 енергия.

Не. Всъщност, той дори не беше започнал да се бие сериозно. Когато тя скочи към него, Дрейвън реши да действа отново инстантно. Изражението на лицето му не се променяше, главно защото не искаше тя да предскаже предстоящия му ход. Разбира се, имаше все още какво да направи, дори ако беше във въздуха, когато момичето провеждаше атаката си. Беше много трудно, понеже по принцип повечето, които се излагат по този начин, си свалят гарда. Но Дрейвън не беше от този тип "хора". А именно - той изпъна дяско дясната си ръка напред. Мислеше да изненада женската, като всъщност хване катаната й, не точно за острието, но все пак близко, като захватът му идваше от горе. Може би това щеше да му направи някакви щети. Кой знае? Просто се почувства малко неловко, за където все още не бе използвал неговият аутомейл в битка. А той мислеше да отговори на рефлексите й именно с това, което не притежава - груба сила, и може би издръжливост. Веднъж, щом я захванеше, той щеше да действа по следния начин - да издърпа катаната назад, и настрани от него. В същото време, разбира се, той щеше да си изправи тялото така, че да падне по гръб, но го сви малко по-надолу, с цел да не бъде наръган. Най-важната част, за която трябваше да внимава през цялото време. Но това не беше пълния му план. Целта му всъщност беше докато я е хванал, да се завърти, и заедно с товада използва свръхчовешката си мускулатура, за да я преметне на другата страна. Мал шанс да проработи, но ако беше провървяло - можеше да му донесе доста успех. И дори да не казваме, че имаше шанс да я хване на тясно. Дрейвън стисна зъби, когато планът му беше на път да се случи. Не понасяше факта, че все още й даваше шансът дори да диша. Но все пак, преглъщаше това да използва неговите способности. Вместо това, внимаваше във ситуацията, и преценяваше всичките си възможности внимателно, и мигновенно. Първи идваха приспособленията. А чрез неговата подновена ръка - той мислеше не само да преобърне нещата в негова полза, но и да си осигури възглавница при приземяването. Но дали възползването от терена щеше да му помогне да избегне отново от ловкостта и бързината на чернокосата?

Game Master Location : Omnilocational

Планът на Дрейвън вероятно щеше да проработи, ако физиката на опонента му беше близка до неговата. Но той изглежда беше далеч извън нейната категория. Дрейвън мислеше бързо и адаптивно, което би било невероятно полезно в друга ситуация, но това негово предимство не можеше да навакса предимството, което имаше тя в момента. Далеч преди той да получи шанса да хване оръжието й, острието му го прониза право в гърдите. Въпреки, че то беше невероятно остро - той можеше да го потвърди чрез магнетичната си осведоменост, болката която изпита, докато го пронизваше, бе едно от най-ужасните неща, които беше изпитвал. Отгоре на всичко, ударът й имаше отрицателно въздействие върху действията на Дрейвън - напълно изгуби контрол над тялото си за малко. А момичето въобще не похаби възможността, която получи. Въпреки, че зрението му се размаза за миг, той видя как тя извади острието от гърдите му така светкавично, както го беше пробола, след което извъртя китката на лявата ръка, с която държеше оръжието си, на 180º и прицели ударът, който щеше да извърши само след миг, малко над прободната рана на гърдите му.

-70 кръв.
Conditions: Dizziness; Bleeding Wound.

Какъв удар само. Какви маневри!? И бойни машини!? Изглежда Дрейвън си изпати за това, че не използва способностите си, за да спре всичко това на време. Както и с това, че пропиля един шанс да преобърне нещата. Сега обаче беше прекалено късно да мисли за това, защото той беше замаян. Не, не е от любов, а от прободната рана, която получи в гърдите. Все още усещаше хладината, придадена от оръжието й, заедно със острата болка, която караше цялото му тяло да изтръпне за миг. Добре, че имаше свръхчовешка поносимост в случая, иначе щеше да му се размине с оцеляването от това. Въпреки, че зрението му намаля за момент, тук се обади и неговото шесто чувство, като една усмивка до зъби се изписа на лицето му. Дори не се разчиташе дали е фамилиарна, или е от чиста самоувереност. Едно беше сигурно - нещата загрубяха. А това сякаш провокира нещо вътре в Дрейвън, което го накара да види съвсем ясно прииждащата атака. Време беше да действа! И то този път без да мисли, а с чиста инстинктивност. Разбираше единствено, че тя щеше да използва някаква комбинирана атака. А той трябваше да вложи всичко от себе си, за да се измъкне. Е, не точно всичко. Нужни бяха само малко усилия, всъщност. А именно - понеже мечът на момичето беше насочен точно срещу главата му, вместо да пропилява шансът си, и да отвръща на огъня с огън, той реши за миг да бъде на по-сигурно, докато му се открие възможност. Съвсем рязко, и най-вече - мигновенно, момчето се опита по някакъв начин, както беше с глава към момичето, и "излетял" в позиция - настрани, да направи така, че да се наведе назад. Все пак, атаката беше над прободната рана. Ако се беше отместил достатъчно бързо, можеше да се размине на косъм. Но той запланува да се отдалечи достатъчно от нейния меч, че да използва и другата си част от тялото, с която понечи малко по-напред да пристъпи. Така, според неговите претенции, краката му щяха да се озоват точно под ръката на женската, което му отваряше много възможности - като например да се извие така, че да я изрита в китката, и да прекрати нейното комбо. Трудно щеше да бъде избягването, но той вложи цялата си воля, за да го направи. Не се концентрираше кой знае колко в действията си, но беше съсредоточен поради усещането, което имаше. То всъщност беше нещо като боен инстинкт. Но дали това щеше да му помогне да се напрегне достатъчно, че да отбегне бързата й атака!? Е, ако крайния резултат се окаже на негово място, той БЕ ЗАДЪЛЖЕН успешно да отбегне този удар. Иначе целия свят щеше да бъде застрашен.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън се усмихна като луд. Нещата наистина бяха загрубяли, а той продължаваше само да отбягва атаките на непознатата. Защото наистина успя да отбегне ударът, който тя щеше да му нанесе с ръкохватката на катаната си, като се приземи с пълна бързина, така както се беше вдигнал във въздуха - чрез магнитната си левитация. Аварийното падане му спаси живота, но не му даде много време, защото момичето, което бе ударило в празният въздухп пред себе си, се приземи отдясно на Дрейвън, като двамата гледаха в противоположни посоки. Лявата й ръка с катаната беше на два метра от дясната на опонента й, а той можеше дори да усети аурата на оръжието. Не нещо свръхестествено. Просто оръжието даваше впечатлението, че нанася бърза и сигурна смърт. Главата на Дрейвън се изчисти, благодарение на свръхчовешката му поносимост, резултат на интензивните електромагнитни вълни, които минаваха през цялото му тяло в момента. По този начин, болката от раната в гърдите му се чувстваше по-слабо, до степен в която дишането му се нормализира и адреналинът му спадна до нула. Сега двамата стояха неподвижно и никой не правеше първият ход. Тъмните облаци, които се бяха събирали в небето, още докато Дрейвън пътуваше в самолета, най-накрая направиха ход от своя страна. Тежки капки дъжд закапаха, а последната светлина, която и без това трябваше да изчезне скоро, сега едва пробиваше през тъмната завеса. За двадесет секунди, дъждът усили сериозно.

Момчето лежеше на земята, усещайки електромагнитните вълни, които минаваха през тялото му. Това до някаква степен го успокояваше. И тъй като вече не мислеше особено за раната, която беше пролял след бруталното нападение на чернокоската, понеже това можеше да влоши нещата още повече от неловката ситуация, в която се намираше самия Дрейвън, той се нормализира. Някак си обаче не му вдъхваше особено доверие самата атмосфера, която беше причинена от това. Небето се изписа с тъмни облаци, които предизвикаха много силен дъжд да пада на земята. Ефектът, който капките създаваха, когато се разпръскваха по земята, можеше да се долови от слухът на момчето. Това го накара да се изолира напълно от обикалящата го среда за миг. Търсеше "скрития дар", който притежаваше. Няколко от мокрите му кичури се плъзнаха по лицето му, а смехът му също утихна в една обикновена усмивка. Въпреки, че се бореше за живота си, той все още се забавляваше. А как не би могъл? Опонентът му беше достоен съперник, въпреки че е от противоположния пол. Е, като изключваше факта, че беше доста привлекателно създание, за да посмее да й навреди на добрия външен вид. Дори и да държеше "специална" катана, която сякаш беше "прокълната", или нещо от сорта, че да му влияе толкова много на вътрешните инстинкти, това не означаваше нищо. Сигурно ще понесе нейните последствия в скоро време, тъй като Дрейвън дори не бе използвал и грам от неговите способности. В момента обаче той беше загубил повече, а не можеше да си позволява това. Колкото и "смъртоносна аура" да придаваше нейния меч, едва ли способностите й бяха такива. Въпреки, че на места се доказа, сега беше идеалния момент нещата да се променят. Успяваше да отбягва пронизателните ходове на Дрейвън...но дали щеше да го направи, ако използваше и от неговите способности? Струваше си да опита. Въпреки страничния ефект от своето умение да търпи на такива щети, това си имаше собствените кусори. Не, че Дрейвън го интересуваше особено. Не след дълго, той дойде в "съзнание". Или по-точно се върна на пост. Той се издигна, сякаш не беше нищо трудно за него, изчерпвайки част от силната си воля. Идеята, че той е надеждата на целия свят в момента, му даваше достатъчно кураж да го направи. После се обърна към нея, изпъвайки ръката си с която държеше пистолета напред към нея, и дръпна спусъка. Въпреки, че не беше отдалечен от нея прекалено, за да открие огън, той можеше да го направи и от близко разстояние. А това дори го улесняваше, защото колкото повече до него се намираше целта му, толкова по-лесно щеше да я "прониже". Как точно щеше да го направи? Ами, и това беше наред да се разбере. Щеше да използва част от магнитните вълни, които протичат в него и да ги "чардж"-не в пистолета си. Чувстваше се достатъчно свеж и бодър, което му даваше достатъчно добра концентрация. Съсредоточавайки енергията си, той щеше да изстреля 5 патрона, един след друг. Защо? Идеята беше много проста. Ако беше стрелял на посоки, тя лесно можеше да ги "отбие" с катаната си, като я завърти. За това пък, Дрейвън имаше едно на ум. Щеше да използва чардж-натата енергия не само, за да увеличава бързината на тези куршуми. Понеже бяха изградени от метал, той щеше да се съсредоточи по такъв начин, че да запомни прецизно координацията им. Сякаш бяха 5 "точки", профучаващи през въздуха към силуета на момичето, а всичко наоколо беше тъмно. Тази представа просто подсили концентрацията на мутанта. В реалността, той все още беше на бойното поле, и на пълно он-гард. Идеята беше, ако момичето тръгне да избягва, или да отблъсква, да предвижи магнитните полета така, че куршумите да се разпръснат на посоки. Все едно бяха самонасочващи към тяхната цел - тоест момичето. А енергията, вложена в тях, играеше ключова роля. Напрягайки мисловната си дейност, той щеше да направи така, че те да се "оттласкат" бързо от самия момент, в който щеше да ги насочи на посоки. Разбира се, погледа му следеше целта. Все пак, не само, че тя трябваше да бъде пронизана, ами и трябваше да бъде нашрек, и също така да използва инстинктите си. С това, той все едно се опитваше да "предвиди" следващия и ход, че веднага, след като атаката му наближи, да вложи усилията си, за да задейства неговия план.

Game Master Location : Omnilocational

Тактиката на Дрейвън беше добра. Но, колкото по-добри ходове правеше той, с толкова по-добри ходове му отговаряше тя. Този път не беше по-различен. Момичето дори не се опита да отбегне куршумите или да ги контрира с катаната си. Тя въобще не помръдна. Но куршумите спряха на сантиметър от нея, като че ли бяха ударили в невидима стена. В следващият миг тя настъпваше, бърза като светкавица. Черна светкавица. Само за мигване на окото, тя вече гледаше Дрейвън лице в лице, държаща катаната си с две ръце, готова да я забие в него, промушвайки го от край до край. Той можеше да види как това се случва в сините й очи.

Дрейвън погледна в очите на момичето, усмихвайки се, като погледът му проблесна. Сякаш съзерцаваше през нея. От изражението й, той можеше да предположи, че го подценява. А това не беше нещо уместно, ако се съревноваваш с някой, който не само, че проявява уважение към теб, но и изобщо не познаваш. А това беше доста немърливо поведение към него. Това не само беше неуважение към него, но и надценяваше нейните способности. А това беше грешка, за която много скоро щеше да си плати. ([You must be registered and logged in to see this link.] - трак-че за ситуацията). Той дори не се опита да отбегне, а остана на едно място. Когато тя се доближаваше максимално близо до него, адреналинът му започна да се повишава, а а това подейства и на неговата концентрация върху битката, която беше изразена, едва след като оръжието й започна да навлиза през някаква невидима сила, която се открои като леки частици от електромагнитна наелектризираност, проявяваща се около острието й. Това биваше причинявано поради магнитните енергии, които обграждаха момчето. Въпреки, че катаната й не можеше да бъде засегната от способностите му, той все още притежаваше силите да манипулира полето, което вилнееше из цялата планета. Да. Той усещаше какви бяха нейните намерения, понеже го виждаше в погледа й. Доста лесно се излагаше да бъде разкрита. За разлика от Дрейвън, който тепърва бе започнал да показва на какво беше способен. А и в този момент, той започна да усеща присъствието на някаква мощ, която те първа щеше да преоткрие. Тя започна да се засилва, с всеки момент, с приближаването на чернокосата. Сякаш тази мистериозна енергия го защитаваше, още преди да го беше доближен максимално, че меча на момичето да го прониже. Не след дълго, за пълна изненада от нейна страна, на мястото, където се целеше, полетата бяха образували нещо като солидна бариера, която обграждаше момчето. Изглежда бе пропуснала нещо - не бе единствената, която можеше да блокира оръжието на мутанта с бариера. Но вече беше твърде късно да избяга, обаче. Защото това не беше краят на новата техника, която момчето щеше да демонстрира. Понеже засилваше невидимата бариера пред него, той забраняваше идеята й, че щеше да го убие. Защото трябваше да си помисли отново преди да предполага такава тактика. Понеже със засилването на електромагнитните полета повече в областта пред него, той можеше да направи още нещо. Чрез силата си да разраства тези полета, той щеше да изблъска цялата тази бариера в момичето, като с ударната вълна, той можеше да причини огромен ефект, който не само да я запрати далеч от него. При най-голям късмет, тази сила можеше направо да я изкара в несвяст, и да я накара да се блъсне в някои от дърветата на близо. Точно така. Не само щеше да се защити от атаката й, но щеше и да я repel-не. Разпервайки ръцете си, той засили полетата с елекнромагнитни вълни право срещу нея.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън се беше справил невероятно добре. Около него, много трудно, можеха да се забележат светло-тъмни ивици да проблясвят на мигове и да се сливат с мрака наоколо. Изглеждаше така, сякаш те обикаляха около него, опитваха се да заформят мъждива форма. Когато светкавица проблясваше във фона, за момент човек можеше да реши, че тези безспирни ивици наподобяваха аура около мутанта. Непознатата беше изненадана от внезапният репел-ващ удар на Дрейвън, до толкова че когато изхвърча назад и гърба й се заби в един дървесен ствол, тя изпусна меча си на два метра от Дрейвън, като сама бе отлетяла много по-надалеч. За секунда остана седнала неподвижно на земята, опряла гръб в дървото, със склонена глава, почти като че ли беше в безсъзнание. Дрейвън дишаше тежко. Може да беше увеличил прага на поносимост болка, но раната на гърдите му взимаше своят дан върху тялото му. След това момичето се изправи бавно, без да се подпира. Ръцете й бяха увиснали като че ли нямаше контрол над тях. Но се оказа че не е това. Когато се изправи, стисна юмруци за малко, след което ги отпусна. Отметна назад, падналата на челото й, мокра коса, с пръстите на двете си длани и конфронтира погледа на Дрейвън хладно и безразлично. След което започна да говори с равен глас, сякаш констатираше това, което беше забелязала.

- Level of protective ability: Absolute Defence. С други думи, S-rank техника. User level: Alpha. Chance of success: bellow 100% - на лицето й беше изписана леко по-сериозна физиономия. Не че досега беше весела или нещо такова, но сега физиономията й наистина беше сериозна. Повдигна дясната си ръка и катаната й, лежаща на земята допреди само миг, се придвижи бързо във въздуха, докато не стигна до дланта й. С лявата ръка изтегли оръдието от гърба си. Изглежда беше в пълна бойна готовност.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Дрейвън: -45 енергия.

Дрейвън изгледа...с отегчен поглед, и стисна зъби. Изглежда страничния ефект от способността му да понася на болката се открояваше, тъй като започна да чувства някаква умора, въпреки енергичността му през цялата битка. Забеляза, че тя изчисляваше нещо. Не беше сигурен какво целеше с това, но също така и не мислеше, че искаше изобщо да разбере. Не след дълго, той прибра оръжието, което все още държеше с лявата си ръка, и повдигна ръцете си настрани, подсмихвайки се. Беше го хванала в тясно положение. "Истина е. Голяма късметлийка е." - помисли си той. Нормален човек не би оцелял след ударната мощ, но тя беше нещо повече. Въпреки готовността й за бой, на Дрейвън вече буквално му омръзна да се занимава с момичето. Защото колкото повече продължаваше в същия дух, толкова повече щяха да се влошат нещата, както за него - така и за нея. Упоритостта й си казваше думата, след като се изправи и се опита отново да се изправя срещу него. Той обаче не беше на абсолютно същата страница. И какво направи? - обърна гръб към момичето, като закрачи напред. Да, точно така. Планираше да напусне точно по средата на битката. Някои хора имаха неотложни дела за извършване. Дрейвън беше един от тях. А и не беше в настроение за подобни игрички. Защото единственото, което правеше в момента бе, че си губеше времето. А и тя беше онази, която му скочи на бой, и започна да проявява неуважение към него. За това не беше късно да сложи край на цялата тази лудост, преди някой наистина да беше пострадал сериозно - като например: досаден паразит, приличащ досущ на Капи. C разликата, че беше момиче, и това, че не беше руса и бе простено.

Game Master Location : Omnilocational

Но този път Дрейвън подцени опонента си. Разбра го в момента, в който каменен шип, с две длани дължина, го прониза през гърба и върхът му се показа под ребрата му.

- Елиминиран

Дрейвън: -80 кръв.

+1100 EXP(RP). Level up! New power level: 7100. You gain 1 Level.

RP Check.

Зениците на момчето се разшириха, а той погледна надолу към мястото, където беше пронизан. Болката, която изпита, го накара да изгуби контрол над цялото си тяло за миг, поради това, че адреналина му се беше повишил, и това не му влияеше много добре. Отвори устата си, мигар да се опита да си поеме въздух, но дори това беше почти невъзможно. *Наистина ли това е моят край!?* - помисли си той за миг, като притвори очите си, а погледът му започна да се замъглява, но той устояваше на това, понеже неговата воля беше нещо, на което никой не можеше да разбере значението. "Не! Успокой се..." - насърчаваше се той, като се опита да нормализира малко пулсът си, и да нормализира състоянието си, въпреки че все още дишаше затруднено. "...Може би ако се концентрирам, имам шанс да спечеля." - но как наистина щеше да го направи? Имаше кървав каменен шип, забоден през гърбът му. Първото, което му идваше на ум беше, да не мисли за болката, колкото и да му натежаваше. Така, той отново си връщаше самоконтрола. И не само, защото започна да чувства нещо странно. Някаква приятна енергия около областта, която беше пронизан. Светлинна енергия! Беше преоткрил нова способност. Чрез способностите си да генерира фотонни частици, изглежда той можеше да превръща тялото си в светлина. И така, използвайки своята собствена воля и желание, той можеше да я манипулира по такъв начин, че да си "направи път" чак до края на тялото му, към дясната страна. Всъщност, тази енергия беше толкова По този начин, той имаше възможността да изпъне ръката си настрани, премахвайки каменния шип от него безопасно, без да има излишни наранявания. И така, той нямаше идея дали можеше да си реформира загубената част тялото, но реши да опита да го направи! Чрез представата за това, че неговото съществуване не може да бъде заличено, и за това, че сякаш се "преражда", той отново се опита да върне всичко както е нормално, като отделените части от светлинната енергия, бавно започнаха да се събират, като с това намаляваха, докато не върнаха всичко в нормалния си вид. На фона на жълтите "ивици", които излизаше от зарастващата енергия под формата на "светлинен дим" във въздуха, се появи и огромно количество от тъмно синята. Не след дълго изчезващата светлина беше напълно закрита със заместващата я, също новооткрита сила, която започна да проявява Дрейвън наскоро. Отново започна да се придържа към манипулирането на магнитните полета около него, и превръщайки ги в силово поле, което този път се опита да манифестира по друг начин. Чрез съсредоточаване, мутантът извличаше всичката си мощ, само и само с цел да се получи това, което искаше да направи. Разраствайки "щита" около него, той всъщност щеше да му придаде някакъв по-приличен вид. Или по-точно нещо от [You must be registered and logged in to see this link.]. "Да...Точно така. Няма да се оставя на това момиченце да се заяжда с мен. Дори и да е успяла да се измъкне предния път - сега ще е съвсем различно. Време е тази битка да премине към следващото си ниво." - с тези мисли, той щеше да понечи да се обърне към нея, разкривайки й отегчения си поглед. Щом тя искаше да бъде сериозен, нека така да е. Нямаше нищо против да демонстрира новите си преоткрити сили срещу нея.

Game Master Location : Omnilocational

Сериозната физиономия на непознатата премина във физономия на неприятно чувство. Докато Дрейвън беше в светлинна форма бе спрял да усеща болка и сега реалността го удари жестоко. Двете рани, пробили тялото му, бяха жестоки... Неджи щеше да знае какво му е сега. Но болката донякъде захранваше гнева му, апперънтли. Дрейвън беше прибягнал до ултимативната си техника. Частта от приказките на непознатата, за това че защитата му е "Абсолютна", беше вярна. В момента, той беше обвит от електромагнитна енергия, блокираща всички външни атаки. Дъждовните капки се удряха в "бронята" му и се стичаха по повърхността й. Погледът на опонента му потъмня, но като че ли стана дори по-решителен. Тя стисна захвата над оръжията си и се затича към Дрейвън. На седем метра от него, изстреля три залпа от оръдието си. Те се удариха в в бронята му и при контакта с нея, Дрейвън разабра че те не са чиста енергия или плазма, ами имат твърдо ядро. Разбира се, те не можаха да покрият тъмната му обвивка, но ударната им мощ при сблъсъка беше голяма и той разбра, че не би искал да поеме такъв залп с тялото си. На два метра от него, тя скочи към него и удари с катаната си рамото на "съществото", което обграждаше Дрейвън. За голяма изненада на Дрейвън, силата на ударът й беше толкова голям, че той усети как способността му изтегли огромно количество енергия, за да не се разруши защитата му. Самата тя отхвърча пет метра назад, отблъсната от силата на собственият си удар, като се приземи леко, след едно салто изпълнено във въздуха. Физиономията й успя да стане дори по-сериозна, като че ли резултатите от анализа, който беше направила току що не бяха приятни за нея.

- Успя да устои на силният ми удар. Какво точно е тази техника - и наистина, в лицето й се четеше, че тя наистина не харесваше развитието на обстоятелствата.

На Дрейвън изобщо не му беше лесно да устои на ударите й, но можеше да се забележи, че вложените й усилия взимаха своят дан и върху нея. На лицето й се четеше тревога и... следи на изтощение.

-20 енергия(Light Mimicry).
-20 енергия(Susanoo upkeep).
-3*20=60 енергия(Blasts impact).
-150 енергия(Katana strike impact).

Дрейвън издишваше тежко, докато все още усещаше пораженията, които претърпя, за да стигне чак до този момент, че дори да използва пълната мощност на способностите си. Но ако не го беше направил, щеше да е long time goner. Момчето хвана дясното си рамо, придържайки го с лявата ръка, и не след дълго, той се успокои малко, само и само защото не чувстваше болка - а именно, изпитваше някакво удоволствие от нанесените му щети. Това беше неговия метод да устоява на раните си.
-Доста си добра... - призна й той, като по лицето му се изписа лека усмивка. А той надигна главата си, като по изражението му се беше изписал уверен поглед, сякаш беше сигурен в себе си, че победата му е, както се казва, "в кърпа вързана". -Знаеш ли? От началото нямах лоши намерения към теб, но изглежда ти беше на друго мнение. Ако не беше твоята упоритост, до сега нямаше да се стигне до тук. И се извинявам за неприятностите, в които те въвлякох... - въпреки, че тя го нападна първоначално, изглежда той усещаше и някаква "вина" в себе си, заради всичко това. Разбира се, той не беше толкова арогантен, че да мисли само за себе си и това колко "badass" e -...Ето какво предлагам! Съзерцавайки, че имаш някакъв "страх" от "неизвестното" - защо просто да не сложим край на тази "лудост", все едно никога до сега не сме се изправяли един срещу друг? Вярвам, че също както аз, и ти започна да чувстваш умора, а това няма да е добре и за двама ни, накрая. Нека да вметна думите си по друг начин - той направи кратка пауза за миг. Увери се, че е бил достатъчно ясен, за да завърши "преговора" с "разбираеми" за нея думи. Не след дълго, аурата около него се "изпари", и "създанието", което беше манифестирал чрез неговите електромагнитни способности, изчезна.
-Предлагам ти да загърбим всичко и да станем партньори! Какво ще кажеш? - след тези думи, той направи приятелска физиономия, сякаш изобщо нищо особено не се е случвало. А когато изказа тези думи, той беше достатъчно искрен, до такава степен, че трудно можеше да се откаже на предложението му.

Game Master Location : Omnilocational

- Вие започнахте първи - проговори тя с не чак толкова равен глас, както досега. - Преследвате ме от толкова много време, в желанието си да сложите ръка на силата на моят създател. Мислите си, че можете ме обречете на бягство, да сложите ръка над съдбата ми и да ви се размине, когато сте в лошо положение? Твърде сте жалки. Поне поемайте отговорност за постъпките си - тя вдигна ръката с катаната си, сочейки Дрейвън. - Дори ме накарахте да сваля самолета, минаващ над нас. Ако не се бях измъкнал от контрола на вашият човек, кой знае какво още щяхте да ме накарате да направя.

Очите й горяха и Дрейвън усещаше, че тя е съвсем сериозна в намерението си да го накара "да си плати".

-"Отговорност" ли!? - Дрейвън накриви съвсем леко главата си настрани, и придоби замислено изражение, понеже не разбираше какво има предвид момичето. А и думите, които тя изговори, бяха доста "не-на място-сложени". Е, ако не друго - поне вече беше наясно с това кой всъщност е свалил самолета - и изглежда това е било някакъв заговор срещу него, ако трябваше да бъде точен. С други думи: к-о-н-спирация. А колкото до съдбата - единствения "човек", който се опита да постави ръка върху тази на целия свят, беше тя. Не знаеше какво става тук, но изглежда някой беше натопил жестоко това момиче. Въпреки всичко, Дрейвън не направи нито едно излишно действие, за да не се забърка в още неприятности. Вместо това, той мислеше за план как да разреши нейните "съмнения". Момчето скръсти ръце, и продължи да говори:
-Дори не знам какво означава това чувство. Съжелявам, ако е станало някакво недоразумение, но изглежда сте ме объркала с някой друг. Защото мога да се закълна, че аз бях един от пътниците в този самолет, преди този "инцидент" да се случи. Добре, че използвах моите мутантски способности, и благодарение на това се оказах "единствения оцелял". - изказвайки това, той свали ръцете си, изпъвайки аутомейла си леко напред, и поглеждайки към разперената си длан. Не след дълго, той свали и дясната си ръка, и каза:
-Всъщност, дестинацията ми дори не беше това местонахождение, ако трябва да бъда точен. Не знам какво става тук, но изглежда някой се е опитал да изиграе и двама ни. И така... - той направи кратка пауза и свали леко погледа си:
-...Бихте ли споменала изобщо - кой Ви е създателя? - попита я той. Поне, не се опитваше да "преговаря" до такава степен. Тъй, като докато изговаряше думите си, в погледа му можеше да се разчете пълна честност. Личеше си, че беше напълно откровен към нея.

Game Master Location : Omnilocational

- You're either putting up a good act here or you are telling the truth - в гласа й се четеше съмнение. - Едно нещо знам със сигурност - организацията, която е по петите ми, е готова на всичко за притежава наследството на Мистър Синистър. Убиха много хора за да се доберат до мен. Какво е лъжата, за един член на тази организация?

Дрейвън се подсмихна за миг, нещо от сорта на: "време беше да се досети". Беше готов да й разкаже цялата му история, ако беше нужно - но това щеше да е проблемно, и също така да загуби голяма част от времето, което беше доста ценно. За това реши просто на кратко да й обясни:
-Последното нещо, което не бих искал да направя, е да посегна на наследството на баща ми. - кратка пауза настъпи тук, когато погледа му се отправи към нея, докато всъщност главата му беше обърната леко настрани: -Да! Точно така... аз съм негов "син". Не мисля, че ще чуеш много от него, след като аз присъствах в часът на неговата "смърт". - след, като каза как започна всичко, той се обърна към момичето и продължи: -...Мисля, че вече започнах да разбирам коя всъщност е организацията, която те преследва. И ако трябва да бъда точен - щях да се отправя към мястото, където се бяха укрили, веднъж щом се сдобия с нужните средства за тази цел. Всъщност, не съм сигурен дали изобщо съществува, но ако трябва да съм точен - името на главният, който е замесен в "съмненията" ми, или както искаш да ги наречеш, се нарича "Линк". Иска да се сдобие със силата на "Оригиналния мутант", като за това трябва първо да "консумира" 7-те GENES. Но да не навлизам в много теории, защото съвсем ще те объркам. А и аз съм също толкова неясно с нещата, колкото и ти. Но във всеки случай, мисля, че и мен ме преследва същата организация, която е и по твоите пети. Защото докато те искат да се доберат до това, което е оставил Синистър зад следите си - моята цел в този случай е да ги спра. Не съм сигурен как точно ще стане това след случилото се, но имам резервен план. Ако не проработи - в противен случай целия свят може да бъде в опасност. - и зачака нейната реакция. Може и да е бил в грешка, но поне и обясни за това какви бяха неговите цели. Дали всичко това щеш да се окаже самата истина!? Предстоеше да се разбере..

Game Master Location : Omnilocational

Каквото и да му предстоеше на Дрейвън да разбере, нямаше да се случи сега. Загуби съзнание, заради загубата на кръв. Адреналинът се беше уталожил до този момент.

Следващото нещо, което видя, беше лагерен огън. Слънцето щеше да се скрие напълно след десетина минути. Което означаваше, че бе изминал поне един ден от битката му насам. По цялото тяло минаваха агонични спазми при всяко вдишване. Но защо се беше разминал с толкова малко? Защо въобще се беше събудил? Ако рискуваше да мръдне ръката си няколко сантиметра, готов да изпита по-силна болка, отколкото си представяше че може да съществува, можеше да усети, че раните на гърдите му и под ребрата му са превързани толкова здраво, че му беше трудно да си поеме дъх. С периферието, можеше да забележи непознатата от вчера, облегната на дърво малко по-далеч от огъня. Лявата й ръка беше превързана точно както неговите рани.

-20 кръв.
-95 енергия.

И ето, че Дрейвън се събуди, след неочаквания припадък. Изглежда е престоял в това положение за доста време, тъй като вече слънцето залязваше, а на беше сигурен дали е минало ден от срещата му с момичето, която беше облегната на дървото. Можеше да забележи и това, с периферията на зрението. Също така, и че беше завързан здраво. Което поради някакъв странен начин затрудняваше дишането му. А това причиняваше тялото му да се гърчи. Разбира се, той не смяташе да се изправя, или дори изобщо да прави някакви излишни тикове, тъй като прецени, с помръдване единствено на показалеца на лявата си ръка. Това напрягаше нервната му система, и ако беше направил някакво излишно движение, можеше да пострада дори още повече.
-Е, това е смотано! - каза си той под носът, поглеждайки към небето с отегчено изражение. Изглежда вече разбираше вече какви са последиците от техниката, която се опита да демонстрира, за да се спаси. Това го докара в още по-положение, отколкото щеше да бъде, само след раните му на гърдите и под ребрата....мда, нещата не изглеждаха толкова добре за него. (ха-ха...оптимисти!) Честно казано, би предпочел да продължи да си спи, но изглежда имаше някаква причина, поради която да се съвземе. Не, че изобщо вярваше в подобни табу-си. (Тоби? Оби? Тобъскъс!) Както и да е, дори и да не мислеше по такъв начин, той все пак осъзнаваше, че е имал доста голям "късмет", че да е в състояние толкова рано. Иначе щеше да си почива за още дъъълго време...Щеше да бъде изпратен на "екскурзия", в Америка! (без обида) От друга страна, положението, в което се намираше, му напомни за един проблясък от миналото - когато способностите му бяха извън контрол, и единствения начин, поради който можеше да ги овладее, беше да заспи. А след това настъпи странната част, когато се озова не къде друга де - ами в института за надарени младежи на Чарлз Ксавиер, където срещна много нови "приятели". Е, и видя смъртта на още някои от тях, но не това е смисъла. "По дяволите, мразя ретроспекции." - помисли си Дрейвън, като с това прекрати "връщането в стари събития", и се "завърна" в неизбежната реалност. Въпреки всичко, той вече не се интересуваше - защото всичко, което беше претърпял сега е "история". Напомняше си за тези неща, само и само за да направи някаква връзка с тях, а именно - нямаше значение колко е много е загубил до сега, той би трябвало да мисли именно за това, което има. Е, независимо, че почти не умря от нея. Крайния извод е, че независимо пред какви препрядствия му предстои да се изправи, той няма да им позволи да го накарат да изгуби самоувереността си. Защото неговия калибър беше такъв!

Game Master Location : Omnilocational

- Буден ли си? - попита момичето. След като явно прие мълчанието му за положителен отговор, продължи. - Честно казано за последните седем дни, не бях сигурна че ще успееш да прескочиш трапа. Въпреки количеството кръв, което ти дадох.

-Така ли? - обади се Дрейвън, без дори да поглежда към нея. Не беше очаквал толкова сериозно развитие на нещата, но изглежда, че беше загубил доста време. Но можеше да предположи, че поради това, нейната ръка е била гипсирана. В този момент, момчето се досети за нещо. *Чакай малко...ако ми е прехвърлила от кръвта си, и това е помогнало, това не означава ли, че тя е!?...* - спомни си, че докато разглеждаше из информацията на баща си, той откри нещо доста интересно - можеше да се подсигури, че доста доказателства показваха, че това момиче е подобно на него. Все пак, нямаше начин някой с различна кръвна група от неговата, да отговаря на тези "изисквания", нали? *...сигурен съм, че съм на път да стигна до някакъв извод с това.*
-Не беше нужно да го правиш, но все пак...Благодаря ти! - отговори й той със саркастичен тон. Да попадне в такова положение, само заради едно момиче!? Е, тя все пак не беше обикновена. Единствено някои имаха потенцияла да се изправят на равностойно с него. А чернокосата се справяше дори по-добре, отколкото Дрейвън можеше да си представи. Отново, мутантът се загледа в околната среда. Тази джунгла му беше някак си позната. Можеше да различи по стила на дърветата, че "китайска", или нещо от сорта. *Да, точно така! Намирам се някъде в Азия, така че няма начин, но се обзалагам, че тя е една от двете...* - в този момент той се досети, че дори не се познаваше с нея. Но, къде се овърташе!? Отговорът е били пред очите му през цялото това време. Не...трябваше поне да се подсигури, като просто чрез малък разговор.
-Между другото, наговорих ти толкова неща, преди да загубя съзнание, а дори нямахме възможност да се запознаем. - подхвана той, след което понечи да обърне главата си към нея:
-Наричат ме Дрейвън. - представи се белокосия, след което се подсмихна. Но за да й спести думите, той реши да опита дали е бил прав:
-Ти как се казваш?- попита я той, като зачака някаква реакция.

Game Master Location : Omnilocational

- Индиго. Като цветът - тя направи малка пауза преди да проговори отново. - Ти трябва да си онзи, свободният, нали? Само по начинът, по който се държиш, мога да кажа че не си отраснал като нас, останалите GENES. Ние ти завиждахме много. Дори мисълта, че може да умреш защото не си минал през нашето обучение, ни ни служеше като голямо успокоение. Поне преди паметта на повечето да беше изтрита като бонус към новата им фалшива самоличност. А Синистър по-късно съжали, че въобще беше решил да запази спомените на който и да е от нас.

-Не. - отговори Дрейвън в отрицание, като затвори очи: -"Старчето" не съжаляваше за това, че беше решил да запази спомените ми. Всичко е било част от неговия експеримент. В опитите си да го надхвърли на още по-голямо ниво, той се провали, и открито прие последствията от това, в часът на неговата смърт, като също така потвърди, че напълно е приел съдбата си, защото изборът разбира се е бил изцяло негов. - когато отвори очи отново, той погледна към нея, и каза:
-Малко сложно е за разбиране, но вината за неговите деяния не е в нас. Поради желанието му да стане "съвършено създание", той се опита да трансплантира част от гените на онзи "Линк" в себе си, но изглежда не се получи много добре. - Дрейвън не знаеше дали свързваше мислите си правилно, но въпреки всичко в думите му имаше известен смисъл.
-Колкото до това - да, аз бях "свободен". Е, не точно. Поне не до момента, в който силите ми започнаха да се проявяват. Тогава всичко се обърка. - лек саркастичен смях го обзе при тези думи. -Не би искала да чуеш цялата ми история. Защото е доста объркана. Единственото нещо, останало в мен, е човешкото ми "аз". Ти също го притежаваш, нали?...Когато бях в онази лаборатория, разбрах някои неща за теб. В онази информация пишеше, че си била останала "безсилна" пред яростта на твоята приятелка. Не знам какво съобщение си оставила след това, но не вярвам, че това е било точно както Синистър го е възприел от неговата гледна точка. Предполагам, че изборът ти е бил правилен.

» Marvel'D: Black Gaiden (Черните Хроники)