Black Gaiden: Origins/On the railroad

Усмивката на лицето на Дрейвън така и не изчезна. Той облиза по дължината на горната си устна, което подсказваше, че беше решил да използва този момент. А именно - да вложи малко от енергията си. Но не беше кой знае колко. Намеренията му бяха следните - чрез способностите си да манипулира магнетизма, той щеше да направи така, че метални части да се отделят от пистолета, и да се свържат, което всъщност щеше да се случи в дулото на пистолета му. Да! Точно така! Съединявайки достатъчно дебел пласт от метални части вътре, Дрейвън щеше буквално да направи оръжието на Линг безполезно. Не му беше нужно кой знае колко да се напряга - достатъчно беше да се съсредоточи в дадената точката, и да вложи само малка част от концентрацията си, за да измени формата на тези метали. Всичко това се случваше в дулото на пистолетът му, така че може да се каже, че беше незабележимо, защото Дрейвън засече областта малко по-навътре. А чрез концентрацията си, той щеше да си осигури достатъчно бързо време, за да направи това. Защото в този момент мислеше само за това как ще залости пистолетът на Линг. Когато прибра езикът си, той вече трябваше да е успял да направи това, което искаше. Следователно, той щеше да бръкне в неговия джоб с едната си ръка, с мислите да направи действието си на време. Бъркайки в неговия джоб, Дрейвън щеше да се напрегне достатъчно, че да извади неговия пистолет, и да надигне ръката си към опонента му, като за това не беше нужно да се изправя отново в седнало положение. Достатъчно бе да си надигне главата:
-А намираш ли логика в това!? - след този въпрос, Дрейвън щеше веднага да открие огън по неговия опонент, изстрелвайки няколко куршума. Малко напрегнато му беше заради раните, които имаше, но мерникът му още би трябвало да е добър, тъй изстреля патроните така, че един да се беше насочил към стомахът на Линг, друг към главата му, и още два от двете му страни, ако случайно се беше опитал да се мръдне на някъде. Сигурно беше, че Линг щеше също да открие огън. Обаче най-вероятно нямаше да успее, тъй като неговото оръжие би трябвало да бъде запушено по това време, от силите на Дрейвън. Ако планът му успее, всъщност, Дрейвън имаше шансове и да победи.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън никога не беше бил добър в прецизното употребяване на силата си. В резултат, пистолетът на Линг се смачка... очевидно унищожен.

- Значи това е силата ти - заключи Линг. Пистолетът изваден от Дрейвън, като че ли не го уплаши много. - Е, няма значение. И без това не смятах да го използвам. Сега тръгвай с мен.

-10 кръв.
-10 енергия.

Дрейвън стисна зъби, все едно му беше омръзнало от тази реплика. Той се надигна в седнало положение. Въпреки, че държеше пистолет, не мислеше да го използва точно сега, тъй като изглежда Линг не беше много уплашен от това. Това накара Дрейвън наистина да се вдъхнови. Вместо да стреля, белокосият спусна ръката, с която държеше оръжието си, на земята.
-Да бе...единственото нещо, което трябваше да направя преди да дойда тук, беше да си взема един дъждобран. - отговори той на думите на Линг, като след това състоянието му се промени драстично. Вместо да се страхува от положението, в което се намираше, Дрейвън всъщност започна да се смее...на собствената си шега!? Да, типично като него. Но същност, тази упоритост щеше да му помогне да намери сили. А той точно това и направи, възползвайки се от момента. Надигна единия си крак, плъзгайки го назад, и го използва за упора, да се издигне, като с това изправи и другия си крак, като усмивката му още се беше запазила. Сега беше още по-уверен в себе си от преди малко. И не само това, а и започна да събира още повече енергия. Той се опита в този момент да използва способността си за абсорбиране на фотонни частици. Искаше да се подсигури за това дали все още можеше да използва тези сили, че така или иначе беше забравил за тях. За това той се подсигури с изправянето си на крака да абсорбира колкото се може повече енергия, за да я използва веднага, в предстоящия сблъсък. Той стисна юмрук в дясната си ръка, опитвайки се да се напрегне достатъчно, че със силната му концентрация да събере достатъчно светлина, за да може после да я използва.
-Ето ме и мен, Линг-сан! - предупреди го той -Време е да станеш свидетел на истинската ми същност!

Game Master Location : Omnilocational

- Давай. Все още има някаква останала сила -физиономията на Линг беше преминала в такава на отегчение. - Омръзна ми да сталл-ваш битката и без това.

Градушката беше станала на дъжд, а сега пороят беше преминал в почти ръмеж. Дрейвън пък не успя да абсорбира нищо, защото беше заобиколен от нощна завеса.

*Без повече разправии!...* - помисли си Дрейвън. Той се затича срещу неговия опонент. С колкото бързина имаше. Защото знаеше, че Линг беше доста бързичък, и трябваше да внимава в играта. Наближавайки достатъчно, за да влезе в близък сблъсък, той реши да използва следната тактика - да запрати един ляв ритник, насочен с лек диагонал надясно, право към главата му. Това беше залъгващ ход, обаче. За това Дрейвън се подсигури да го запрати максимално рязко. Ако Линг се беше опитал някак си да блокира, той щеше да свие коляното си, и да контра-атакува. Целта му беше една - да свие дясната си ръка, която всъщност беше неговия аутомейл. Не знаеше до къде щеше да го доведе това. Мускулите му може и да не бяха на 100 процента. Нито пък нервите му. За това напрегна не само мозъкът си, но и войнствения му дух, в който все още беше останала някаква стамина. Нужно му беше само една атака. Колкото и усилия да му кост-ваше това, той щеше да напрегне мозъкът си, и да се съсредоточи върху мястото. Все още имаше някакъв усет, което би му помогнало особено. Единственото нещо, което му трябваше е, да стисне юмрук, и да разпери ръката си встрани. Принципно това щеше да представлява повече като саблен удар. Но в последния момент, когато аутомейла му се насочи към главата на Линг, ако не предреши все пак някакви движения встрани, мутантът щеше да впрегне всички усилия, за една мощна атака. Беше готов да понесе известни последствия, веднъж щом действията му отговаряха точно по неговата воля.

Game Master Location : Omnilocational

Линг стоеше неподвижно, докато Дрейвън го чардж-ваше. Ако мутантът не беше в толкова лошо физическо състояние, истинската му атака можеше и да остане скрита, но в случая опонентът му беше във форма, за разлика от него самия. Времето като че ли се забави за миг, докато Линг улавяше металната ръка на Дрейвън и извършваше джудистко прехвърляне през рамо. Когато мутантът остана зад гърба на Линг, непознатият проговори със гладкият си глас.

- Аутомейл, а? Е, все пак не се учудвам, че твойте хора са се добрали до такъв. На моят шеф все още не му стиска да се замесва с Аместрис.

А какво ли щеше да направи Линг сега, за да отведе непокорният Дрейвън? Е, явно няма да разберем точно сега. Дрейвън чу стъпки от няколко страни.

- Рядко говоря с хората, които убивам - гласът на Куин беше смразяващо спокоен. - Но в случая искам да разбера за кого работиш - Куин дръпна от цигарата си и направи малка пауза.

- Нямаш аурата на мутация. И все пак мога да я видя - с различен цвят, но е там. Което означава, че не си извънземен - очите на Найт грееха в пурпурно. Нещо, което Дрейвън не беше виждал до момента. Червено и синьо - може би. Но не и пурпурно. Кръвоносните съдове около очите му бяха изпъкнали. - Just what are you?

- Намекваш, че N-Gene-очите ти виждат всяка мутация в един и същи цвят, независимо дали е мутант, свръхчовек или нечовек? - Линг изглеждаше доста спокоен по някаква причина. Левицата му все още беше в джоба, а с дясната ръка държеше много тънко въженце, от което отхапваше парченца и отплюваше след това.

Найт насочи пистолета си, към непознатия, усетил че е казал повече отколкото трябва.

- Спокойно... спокойно - Линг накъсваше думите заради въженцето, което вкарваше в устата си. - Тази информация... може да бъде продадена за много... за тази връзка между мутациите... Колкото до N-Gene-а ти... разбрахме постепенно с какво.... си имаме работа... в продължение на битките, които водехме с вас в последните години - непознатият най-накрая беше оставил нищо от въженцето и започна да говори нормално. - Колко до очите ти... не си този, който ни разкри истината за съществуването на тази мутация, както можеш сам да предположиш. Ние бяхме онези, които манипулираха Ултрон да разбие базата данни на Синистър и така самите ние да получим достъп до някои от тайните затворени там. Не повече от 30% за съжаление... Лудият учен пое контрол над ситуацията твърде бързо и успя да скрие базата си данни на друго място, преди да изтеглим всичко от нея. Ако искахме очите ти, щяхме - Линг се усмихна по "неговият" начин, когато Найт освободи шумно предпазителят. - ...можехме да се опитаме да ги получим преди доста време. Сега обаче босът ми е след нещо много по-мощно. Така че не влизаш в интересите му, за момента. Мисля, че тази информация е поне толкова ценна, колкото онова, което ми даде ти, нали? Така че няма защо да се сърдиш. Напълно логично е и двамата да се чувстваме доволни от такава сделка, нали?

След тези си думи, Линг понечи да си тръгне, но този път Бишъп освободи предпазителят си.

- Какво те кара да си мислиш, че ще напуснеш жив.

- Това, че палецът на лявата ми ръка държи натиснат бутона на бомба притежаваща експлозивната мощ да разчисти поле в радиус поне петдесет метра. Може да блъфирам, а вие можете също така да рискувате да разберете какво ще се случи, ако освободя бутона.

Шики мълчаха, фиксирали Линг с различни погледи - от безразличие до едва сдържана досада... Той реши, че това е равностойно на free pass и скоро силуетът му се изгуби в джунглата.

- Откога онзи нещастник наема толкова нагли китайци? - Куин се изплю, докато тъпчеше фасът си.

-10 кръв.

Е, изглежда планът на Дрейвън все пак беше успял. Макар и да се случи по средата на сблъсъкът, който вече беше станал незначителен. Когато Дрейвън се беше изправил в седнало положение, и обърнал назад, като беше кръстосал краката си един срещу друг, в йога позиция, той наблюдаваше цялата ситуация, като през изминаващото време остана безмълвен. Очевидно от Линг ставаше по-добър Джокер, отколкото от Капи - защото не схващаше 9/10 процента от думите, които беше изказал. Единия процент разбира се бе отделен, поради изразеният сарказъм. Е, поне и той успя да извлече малко нужна информация за така-наречения N-Gene, за който беше претърсил в базата на Синистър. Но най-много се изненада от следващото нещо, което успя да чуе от Линг. *Манипулирали са Ултрон!?* - той направи такава учудена физиономия, все едно "Ах"-на, да каже нещо, но така и не го направи. По същата логика, значи той може и да е бил от онези, от които Индиго разправяше, че е била контролирана, но това беше съвсем друг случай... *Мен и голямата ми уста...Трябваше да разруша главния компютър, преди да напусна онова място.* Дрейвън вътрешно се ядосваше на себе си, понеже беше допуснал това. Но колкото и да се обвиняваше, вече беше прекалено късно. За това...единственото нещо, което можеше да направи в този момент...което щеше да го удовлетвори, в друг смисъл...едва след напускането на Линг от местността, където се бяха събрали всички...е под формата на една [You must be registered and logged in to see this link.]! Това е причината, поради която Дрейвън така или иначе не освободи неговия под-властен...гняв. Намиращ се дълбоко в съзнанието му. Защото по този начин той се успокояваше, докато накрая не загърби всичко, което замъгляваше мислите му. Защото не беше от типът хора, които бяха толкова лесно подтиквани да изразяват гняв, или да бъдат раздразнени. *Ще се видим в Ада, Линг! Му-ха-ха!* - натякваше му някакъв глас, което беше нещо като послание. Докато самият той си мислеше нещо от сорта на: *Нах...както и да е. Не струваш! [You must be registered and logged in to see this image.]* Защото той все още имаше други цели, които трябваше да извърши. Много по-важни от това. И щеше да започне веднъж, щом като си отпочине...и стане по-силен. Но също така - в по-добра форма от преди. И така, Дрейвън прибра пистолета си, надигна левия си крак, като го ползва за упора, докато в същото време се оттласна от земята, така, че да се изправи после и с двата. Хвана се зад вратът с дясната си ръка, като го разкърши малко настрани:
-Ами, можеше да е и по-зле. - каза той на Куин, като по лицето му се беше изписала лека утешителна усмивка -Ох, почакай... - върна си думите назад, поглеждайки невинно настрани. Смешно беше, защото това е точно обратното! Освен това, тепърва предстоеше да ги предупреди за настъпваща опасност.

» Marvel'D: Black Gaiden (Черните Хроники)