Х-имението

Заглавие: Re: Х-имението Нед Окт 23, 2011 11:01 pm

-Дори гласови промени си имаш...яко! - отговори момчето с някакъв си забавен тон, като си остана на мястото. Забеляза, че сверата се залепи до него и предположи, че може да е бомба. Просто беше логично. Но дори в тази ситуация, той все още приемаше всичко с лекота, и се ухили широко. Такъв трябваше да бъде истинския лидер. Единственото, което му липсваше обаче, това вероятно беше неговата сила. Даде си сметка че може би все още не е готов да се бие срещу някои врагове, рисковайки живота на неговите приятели/отбор/фенки. Но все пак не реши да остава бездействен. В този случай имаше две възможности - да рискова, или да умре на място. Разбира се, той чувстваше, че в този момент единственото нещо, което можеше да направи, е да играе на комар. Какъв по-добър начин да преобърне колесницата на съдбата. Момчето бързо отскочи дясно от бомбата. *Ок! Това е! Може и да умра, но си заслужава да опитам за последен път!* Той насочи лявата си ръка срещу бомбата, докато все още беше във въздуха. Точно в този момент неговите сили не би трябвало да го предадат. Момчето се съсредотучи максимално много. В същото време побърза, защото в случая всичко беше на живот и смърт. А той се чувстваше пълен с енергия, така че щеше да вложи известно количество от нея.
*Време е за малко волейбол, бейби!* - помисил си той, като в същото време съсредоточи магнините полета към машината, която беше закрепена за стената, и към Ултрон. Възнамеряваше да я насочи срещу него. Не мислеше, че това щеше да се получи, но поне, ако материала беше прекалено тежък, щеше да го избута на далеч от него, ако не към Ултрон. Въпрети всичко, той се фокусираше серщу неговата цел. Използвайки силата на неговия дух, той щеше да съсредоточи енергията си така, че да увеличи силовете полета на макс, че да са на негова страна. След неговите действия, той затвори очи. От тук всичко зависеше от съдбата, а именно дали щеше да препрати предмета към Ултрон, или щеше да бъде ударен от взривната вълна. Въпреки всичко, усмивката му остана на лицето, защото може би това щеше да е неговия последен момент.
-Сори, всички!....аз съм мъртъв! - каза той, напълно чрез силата на неговата воля, надявайки се това да се само чуе от "неговите хора". И може би от онези, които искаха да изплюе тези думи от устата си.

Game Master Location : Omnilocational

Силите на момчето най-накрая проработиха върху нещо. Експлозива се поне във въздуха. Миг преди да се се случи това, което се случи, Дуайт разбра, че то се случва. Малкото оражнево тяло разтвори четирите си "крака, след което от него се излъчи заслепяваща светлина. Неизбежното вече се случваше. Пред очите на Дуайт минаха картини от живота му. Образи от бруклинското гето, в което нямаше спомени да е стъпвал. Образът на Генсби. Как всъщност дори знаеше името му? Негов приятел инжектира нещо, което го излекува. Кой пък беше този? Животът на Дуайт мина пред очите му. Но това не беше живота на Дуайт. Това беше нечий друг живот. Дали той беше свършил? Дали той беше свършил така както свършваше животът на Дуйт в момента?

Заглавие: Re: Х-имението Пон Окт 24, 2011 12:04 am

Явно не всичко мина както Дуайт очакваше. Все пак имаше някаква експлозия. Поне това беше добър край за него. Макар и от самото начало момчето да не вярваше, че щеше да умре на това място. Бързи картини и образи започнаха да се появяват пред очите му. *Това определено не е от ЛСД-то, нали?* - помисли си Дуайт, който смяташе, че започна да халюцинира за миг. Но без да прави някакви импресии на Сето Кайба, той проследяваше внимателно тези събития, които виждаше, и се сети, че ги беше забелязал и миналия път, когато беше на път да се удави в лавата. Явно всичко това имаше някаква връзка с неговия живот. Дали обаче наистина го е преживял той? И зашо беше забравил за тези негови "спомени"? Може би някой си правеше шега с него. *А, не, само флашбек са...." - подсети се момчето. Но наистина ли беше на път да умре? Принципно, смъртта му щеше да бъде изключително бърза, вместо да има някакви рандом визии в слоу-мо режим. Имаше нещо табуу тук. Като например, силуета, който му даде мистериозното лекарство. Наистина ли той беше приятелски настроен към него? И какво се е случило след като му е дал това нещо? Толкова много въпроси, и все пак може би Дуайт все още имаше шанс да намери отговорите им. За да го направи, обаче, може би трябваше да загърби сегашния си живот, ако не отцелее някък си. Всичко, което се случваше със съдбата на Стифлър от тук нататък, щеше да бъде дело на Господ.

Game Master Location : Omnilocational

Тялото на Дуайт беше отхвърлено от експлозивната вълна назад, докато не удари стена. Задъненият край на залата беше тесен, все пак. Експлозията обаче причини още щети. Повишеното ниво на адреналин не позволяваше на момчето да усети изгарящата горещина. Цялата зала се разстресе. След това започва да се срутва. Подът започна да се разпада. Чу се звукът на разкъсващ се метал. Колоните започнаха да потъват в земята една след друга. Арката намираща се най-близко до обездвиженият Дуайт се срути, разделяйки се на две. Едната й половина потъна, другата удари с трясък земята, разминавайки се с главата на момчето на сантиметър. Той оглуша напълно, но миг след като го разбра, болката от отрязаната му дясна ръка изпълни с мрак погледа му и съзнанието му изгуби всякаква връзка с реалният свят.

Заглавие: Re: Х-имението Пон Окт 24, 2011 9:54 am

След светлинките и 3Д филма, в който беше вкаран, съзнанието на Дуайт изглежда отказваше да продължи, и всичко пред него стана черно и спокойно. А той дори харесваше оранжевия цвят повече от черния. Може би щеше да си промени мнението след експлозията, която го удари. Имаше чувството, че скоро вече щеше да отиде на другия свят, ако продължаваше да си лежи спокойно, и да се наслади на не-толкова-хубавия сън. Ако изобщо можеше вече да го направи, защото имаше чувството, че всеки момент можеше да умре. Започна да чува някакви звукове от разпръскващ се метал, и си даде сметка, че в момента играе същата роля като Бил от Акаунтинг. Макар, че, дори и да беше на негово място, наоколо нямаше никакви прозорци. *Просто страхотно...това ли е края? Да умра срещу опонент, който дори не е реален.* Не, че Стифлър вече беше реален вече, де, особено след многото клонинги, които имаше. Явно не заслужаваше да бъде истинския, щом всичко за него щеше да свърши в този момент. Или може би грешеше? Може би трябваше да поиска още един шанс, точно като Кришчън. Но дори да успееше да го направи, щеше да е добре ако някой му подаде ръка, за да се изправи. Схванахте ли? Да му подъде ръка!? *Хайде, де! Не мога да си позволя да умра от експлозия. Имам си моите обещания.* - мислеше си той, като в съзнанието му се показаха образите на хората, с които се е движил до сега. Естествено, той ги изпускаше от поглед, защото загърбваше всеки един от тях, ако сега се предаде. В последния момент, той използва силата на волята си, за един последен опит да се изправи, и да ги настигне. Дали щеше да му се отдаде поне тази възможност?

Game Master Location : Omnilocational

Опасната стая се срути изцяло, заглушавайки напълно писъците на приятелите на Дуайт. А самият Дуайт... той срещна онова, което го очакваше след неговият край.

Game Master Location : Omnilocational

Shen Lee написа:

- Let's go - каза Гамбит и групата се запъти след лидера си. След средно-дълга разходка по улиците на Ню Йорк, пред бандата нещастници се издигна решетъчна порта, част от дълга ограда. На нея беше изписано:

Цитат :: Училището за надарени младежи на Ксавиер

- It's time to kill some bitches - проговори лидерът със студения си глас.

Обхвана решетките на портата с длани. За секунда-две, тя се загря до червено и в следващият момент се взриви на парчета. Вътрешната част на мястото беше обширно поле - вероятно се падаше нещо като двора на училището. По него бяха разпръснати на групички около 20 тинейджъра, като до едната група имаше висока червенокоса жена.

- Kill 'em all! - даде заповед Гамбит и се запъти бавно и самоуверено към училищната сграда.

Всеки от съотборниците на Дарин последва заповедта със свое темпо. Даре се затича директно напред с вик "ДАРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!". Роксан всъщност остана на едно място за малко, сякаш премисляше нещо. Докс се затърча към една група от 4 тинейджъра със зловеща физиономия. Зоуи пък тръгна в друга посока на двора, малко неадекватно, очевидно заслушана в музиката си.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Мар 03, 2013 11:40 am

"По дяволите" - помисли си Дарин. Осъзнаваше, че с или без него всички в имението са обречени, но от това не му ставаше по-леко. Пък и почти всички бяха деца.. много вероятно невинни - "Но ако не го сторя няма да има кой да Го спре"
Пренабрегна болката в душата си и закрачи бавно към имението. Щеше да замразява дълбоко, но не и да убива. Освен ако не станеше наложително... Надяваше се по-пътя да не се изгуби. - "Пътят към ада е постлан с добри намерения.. " - засмя се гръмогласно, някак истерично, Дарин - "А пътечките на добрите намерения са изпълнени с жестоки избори. Избори, които оставят дълбока следа. Прекалено дълбока."

» Имението "Стифлър"