Х-имението

Game Master Location : Omnilocational

Ултрон гледаше с очакване Дуайт.
- Нима единственото, което можеш да ми предложиш е словесен дуел? -обади се Ултрон, най-накрая. - Честно казано, очаквах много повече, съдейки по слуховете, които се разнасят за теб. Транспортация на чуждо тяло в различна пространствено-времева линия. Заличаване на цели области от Лос Анджелис. Съюз със Мистър Синистър. Срутване на цял жилищен блок само с един замах. И дори пътуване в различна пространствено-времева линия. Всичко това... на твоята възраст? Ако бях човек на твоето място, а аз очевидно не съм, вече щях да съм глава на Якудза и да унищожавам най-мощните страни в света една по една, без дори да се подавам от дупката си. Докато в същото време щях да се боря с истинският си враг, Принцът на крадците, да речем.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Сеп 30, 2011 8:51 pm

-Не ми пука ако искам да разрушавам сгради без да си помръдна пръста или не. - отсече Дуайт с неговата "Бакура импресия". Можеше да приказва колкото си иска неща за живота му, но той не обичаше да му се мешат в личните неща и първоначално мислеше сам да разнищи ситуацията около себе си. Съшо така, в момента той беше лоялен на Професора и неговия отбор, за това не мислеше да става "слуга" на някой от грешната публика. Въпреки, че от всички глупости, които Ултрон изговори до сега, му стана ясно, че ще трябва да има нещо, за което да разпита Професора, след като се върне от това място. Знаеше още, че Ултрон беше застанал на пътя му, и трябваше да мине през трупа му, ако искаше да продължи напред. Имаше доза истина от думите на роботизирания му враг, която обясняваше нещата с неговия "двойник", срещу който се изправи преди да дойде тук. Дуайт направи несигурна физиономия за миг и реши да попита следното:
-Кой е Принцът на Крадците!? - зачаквайки някаква реакция.

Game Master Location : Omnilocational

- Не съм дошъл тук за да обсъждам тривиални неща с теб - отсече Ултрон. - Искам тук и сега да заявиш дали ще застанеш до мен или ще умреш скоропостижно.
Роботът явно не се шегуваше и беше готов да се разправи инстантно с Дуайт в момента, в който той откажеше на предложението му.

Заглавие: Re: Х-имението Сря Окт 05, 2011 6:20 pm

Думите, изръсени от роботизираната всезнаеща уста на Ултрон, които прозвучаха доста като предизвикателство, нахъсаха Стифлър още повече. Той остана мълчалив за известно време, докато атмосферата наоколо стана много по-некомфортна отколкото преди две-три минути. Не, че Дуайт обръщаше много внимание на времето, а трябваше, защото усети, че се беше заговарял опонента си за дълго време. Естествено, нямаше начин да избере първата опция, защото ако го направи, кой знае какво щеше да се случи с него. Нито пък втората опция не беше кой-знае колко добро предложение, защото Дуайт имаше странното чувство, че в момента нещо не му се мре. А ако беше направил погрешен ход, което се предполагаше, че ще стане, можеше да загине по-бързо, отколкото и очакваше, а той имаше доста сметки за разчистване преди това да стане. Дойде време и Йеллоу Флаш да вземе решение. Тук беше частта, където свръх-способностите му щяха да вземат участие, дори и не толкова много, защото той трябваше да нападне Ултрон все по някакъв начин. Въпреки, че не беше толкова опитен в това, но все пак беше започнал да осъзнава как се получава, момчето се съсредоточи, върху околната среда. Разбираше, че механичния пич се беше окопирал от тежък метал, за това все някък си трябваше да му намери слабото място, а какъв ли по-добър начин да направи това, ако не използва силите си, които пазеше от толкова дълго време само и само за да дойде този момент!? Та така, Стифлър концентрира енергията си, защото все пак трябваше да използва част от нея, ако искаше да навреди на такъв като Ултрон. Целта му беше да насочи магнитните полета срещу него, така, че да му разхлаби металическата част, и може би дори да я разглоби от него. Поглеждайки към врагът си, момчето беше готов да разбере дали наистина е достоен опонент. Той се затича към Ултрон, като сви двете си ръце леко назад и извика:
-Да се обзаложим ли!? - след което протегна ръцете си към опонента си, като чрез енергията, която съсредоточи, той щеше да засили силата на магнитните полета срещу него, така, че да го запрати на далеч. Не за първи път ползваше способността си по този начин. Миналия път го направи, когато нападна полицайчето и го изнесе с един юмрук, сритвайки блока зад него. Все още беше несигурен точно какво прави, но чрез въображението си, той все пак постигаше дадения резултат до сега. Разликата от тогава беше, че сега той беше сигурен, че трябваше да насочи полетата точно в точката, която седеше Ултрон, и не да ги използва в близък бой. Разбира се, не знаеше до къде може да стигне, след като силите му бяха блокирани от Професора, но това бяха детайли. Все някък си, той щеше да напрегне усилията си до краен предел и някък си да преодолее това ограничение, и да нанесе огромни поражения.

Game Master Location : Omnilocational

- Нека се обзаложим - съгласи се Ултрон със зловеща усмивка. - Но ако аз спечеля, ти идваш с мен.
Дуайт не можеше да бъде сигурен откъде идва цялата тази увереност на Ултрон. Той впрегна всичките си сили в невидимата си атака срещу Ултрон. За пръв път, обаче, откакто използваше тази си необикновена способност не усети, че докосва нещо с нея. Дори обратно - магнитните полета, които произвеждаше сякаш изчезваха в нищото, вместо да докосват частите на Ултрон - момчето не правеше абсолютно нищо. Затова пък самият робот не чакаше бездейсктвен. Без да сваля злобната усмивка от лицето си, повдигна дясната си ръка, насочи я към Дуайт и изстреля енергиен заряд, който удари момчето в гърдите. Жертвата му изхвръкна 6-7 метра назад, удряйки стена от метал с гърба си. Дуайт, може би, вече можеше да бъде сигурен откъде идва цялата увереност на Ултрон.

Дуайт: -10 hp. , -10 en.

Заглавие: Re: Х-имението Сря Окт 05, 2011 8:34 pm

Това определено значеше лоши новини за Дуайт, който в момента така неудобно си се излегна, облегнат на стената, която съвсем иронично се оказа метална. Явно не си беше написал домашното. Никога не трябва някой да скача така срещу врагът си, без дори да знае колко силен всъщност е той. Грешката на Стифлър беше, че подцени неговия опонент. Разбира се, че нямаше да му направи нищо, защото той вероятно вече разбираше на какво беше способен Йеллоу Флаш. Не, че него изобщо го интересуваше това, де. В момента се радваше, че не е "реален" герой, защото иначе ударът щеше да е още по-фатален за него. *Чакай малко. До сега не си спомням да няма положителен ефект от използването на способностите ми. Освен ако...* - размишляваше той на ум, след което се изправи без резки движения, и се изтупа от прахта. Май явно Ултрон беше открил някоя технология, с която да анулира ефектите на момчето. И ако той беше на правилния път, всичко това трябваше да има нещо общо с "Мел Гипсън" и нещата, за които говореше той. Въпреки, че роботът беше доста добър в "пилешкото бягане".
-Какво става тук? Силите ми не ти направиха нищо!? - попита го той, като направи леко изненадано изражение.

Game Master Location : Omnilocational

- Не мислиш, че съм програмиран така, че да отговарям на всеки въпрос, който зададеш, нали? - каза Ултрон, пристъпвайки бавно към Дуайт, вгледал се в него. - Защото това определено не е начина да ме излъжеш да сваля гарда си - нито една част от тялото на Ултрон не скърцаше, докато той пристъпяше. Явно беше добре смазан. - Та отново, не разбрах - с мен ли си или зад мен. Там където ще лежат мъртвите ти приятелчета след малко.

Може би Ултрон също се опитваше да свали гарда на Дуайт с приказки, а може би не. Във всеки случай, виковете на отбора на Дуайт бяха утихнали. Все още се чуваха звуци от самоотбрана, но колко ли време щеше да мине преди те да замрат?

Заглавие: Re: Х-имението Съб Окт 15, 2011 2:44 pm

Но пък нали той също така спомена, че не е тук да провежда словестен разговор с Дуайт. *Чакай...какво?* - зачуди се х-мена. Вероятно вече полудява, дори не си спомняше робота да му беше споменавано такова нещо. Но дали беше така или не, това не беше от значение. Важното е, че Стифлър вече беше взел решение, и то определено не значеше да седи зад Ултрон. Дори да го беше направил, трябваше да си вземе противогазна маска за всеки случай. На всичкото отгоре, Йеллоу Флаш не мислеше, че съотборниците му биха умрели така лесно. Бяха се метнали точно на него! Ха-ха!
И така, Дуайт огледа внимателно арената за възможности, но вече нямаше много време да преценява какво беше най-добре за него. Вероятно щеше да го направи в процеса настъпващата битка.
-Хей!... Какво е това? - попита той със странен глас, като направи импресия на Уссоп и неговата изплашена физиономия, сочейки с пръст зад опонента си. Леко беше затреперил, за да направи шегата още по-реалистична. Знаеше, че това е доста стар трик, но доколкото се беше усетил, най-лесния начин да сломи Ултрон е като го обърка до смърт. Целта му беше след като опонента се обърне на другата страна, да се затича набързо към него, и внезапно да скочи, рязко изпъвайки и двата си крата, ритайки го право в главата със всичка сила, прилагайки целия си натиск прав върху тази точка, незнайно защо. Трябваше да бъде максимално тих в процеса. За това се възползва от факта, че врагът му беше прекалено глупав, че да се приближава до него, докато все още не си беше свалил гарда. Наяве, нямаше никакъв шанс да го одраска дори, но все пак може би щеше да намери някакво слабо място...някък си!

p.s. POKE TO THE HEAD NO JUTSU! Loltroll

Game Master Location : Omnilocational

Ултрон наистина се обърна. Или беше много тъп или беше достатъчно умен за да подмами Дуайт, че е много тъп. Когато момчето се затича към него и започна да изпълнява стънта си и скочи във въздуха, Ултрон понижи главата си завъртайки се на 360º със завидна бързина. Скачащият Дуайт го пропусна естествено и естествено Ултрон реши да не му остане длъжен. Докато Дуайт падаше към земята, Ултрон вече се беше завъртял с лице към него. Робота изстреля едната си длан светкавично и направи лек и прецизен удар в стомаха му, който не причини никакви щети на момчето, но определено промени насоката на падането му. След миг, Дуайт падна на пода, опрял гръб в стена. Бе в почти същото положение, като преди няколко секунди, само където сега стоеше от другата страна на бойното поле, което явно беше средно голямо.
- Израснал си в богато семейство - продължи да говори Ултрон. - Хора като теб обикновено завършват образование в някой гъзарски университет. Информацията ми за теб е непълна, явно имаш връзки, които укриват най-важните факти от живота ти, доста успешно. Така че все още не знам къде си завършил образованието си, но може би си чувал за термина... трансхуманизъм?

Заглавие: Re: Х-имението Нед Окт 16, 2011 10:03 am

Дуайт се изправи набързо и се изтупа от прахта, която се беше насъбрала по него докато се въргаляше по земята. *Този през цялото време ли ще дърдори или всъщност ще се бие!?* - зачуди се момчето на ум. Разбира се, не мисляше и той да мълчи, защото беше най-добър в устния диалог, или поне за сега. Не мислеше, че само с бой се оправяха нещата, а и тук надушваше пряк път към някой плот.
-Да. Помня го от Х+. Математическия му символ. - след което се зачуди и повъртя очите си насам натам. Едва ли щеше да намери нещо полезно в това бойно поле като за оръжие, понеже Ултрон започна да го дразни с неговите телекинетично-подобни бластове.
-Или май беше х+. Както и да е. Та, това какво значение има? - попита момчето. Беше доста забързан в момента, и за това беше леко объркан, но всъщност знаеше отговора на въпроса, който зададе опонента му.
-Ааа. Ти нима да си?... - каза леко на присмешка момчето, защото това понятие беше нещо, което не можеше да се предвиди, освен ако не си Оракула от Матрицата или нещо от сорта.
-...ама ти сериозно ли вярваш в подобен "мит"? - попита го той. Наистина, това беше наука, и всъщност можеше и да е най-реалистичната до момента, но Йеллоу Флаш не мислеше, че всичко е така, както изглежда, и бъдещето може и да не се окаже толкова светло за някои. Въпреки, че от моменти самият Йеллоу Флаш е стигал до някаква еволюция, но това беше чисто съвпадение, или поне така си мислеше той. А и според него понякога хората се учат от недъзите си, и ги преодоляват, но това че хората могат да се подобрят с някои роботизирани технологии, не помагаше с нищо.
-Сериозно, не мислех, че роботите всъщност могат да вярват в нещо, но това звучи също толкова банално колкото и факта, че Капи всъщност щял да абсорбира черна дупка, ако изобщо си развие силите до край.

Game Master Location : Omnilocational

- Добре е, че имаш поне малка представа за какво говоря - продължи Ултрон с червена светлинка в очите си. - Колкото до вярата ми... Можеш да предположиш, че аз самият съм достигнал ниво на еволюция, в което не мисля по-различно от вас, хората. А можеш и просто да решиш, че вярата ми не е толкова вяра, колкото убеждение, породено от отговор на уравнение, което процесора ми е изчислявал милиарди пъти. В такъв случай вероятно имаш дори повече причини да ми повярваш - все пак възможно ли е компютър да сгреши при решаване на уравнение? Дори най-слабият компютър, който можеш да си представи не може да сгреши при решаване на задача. Защото иначе не би бил компютър, нали - Ултрон следеше всяко едно движение на Дуайт. - От друга страна - известните параметри на уравнението са в голяма степен теоретични, така че можеш да кажеш, че H+ е просто спекулация. Ти от своя страна го наричаш мит. Но във всеки мит има поне малко истина, нали? А може би го нареждаш сред митовете, защото дори само идеята за H+ те плаши до смърт?

Заглавие: Re: Х-имението Нед Окт 16, 2011 11:00 am

-Ох, я стига. Не всеки може да бъде перфектен, особено ако има някаква технология, или компютърен мозък. Това просто те прави...робот! Роботите са измислени от хората. Това не е ли съвпадение? - отговори Дуайт със съвсем прост тон. Явно приемаше думите на Ултрон с лекота, без дори да се страхува, понеже беше прекалил гледането на филма "Терминатор" в последно време и идеята за роботизирано бъдеще много не го интересуваше толкова, колкото мисълта, че той всъщност щеше да превземеше света скоро време. И целта му изобщо не включваше някакви супер-спешъл-аусъм робото-човекоподобни същества, които имат по-голямо его дори и от Сето Кайба. За него перфектно беше само едно същество. А то не е нито човек, нито робот, а именно самия Господ. Въпреки всичко, той се сети за някой, който всъщност може би бил сравнил Ултрон.
-Нека ти кажа една малка история. Имало едно време, един мутант, на име Магнето. Веднъж, той беше обсебен от факта за трансхуманизъм, че решил да направи това с един мутант на име Роуг, която почнала драстично да еволюира. И свършал до там, че накрая този мутант почти не умрял, а Циклопа ранил Магнито, който все още не се е предал, но накрая отишъл в затвора, където паднал от Професора на шах, а мутанта, която почти не умряла, била регенерирана и сега е жива и здрава. макар и да има малка промяна и косата й да беше станала бяла. - след историята Дуайт се зачуди дори на неговите думи, макар че не предполагаше, че ще стигне толкова далеч, но все пак изчака да види някаква реакция.

Game Master Location : Omnilocational

- Не знам дали го целеше, но заби директно към сърцевината на темата - каза Ултрон и се усмихна(зловещо). - Мутанти... при това намеси Магнито - неговата личност определено има много връзки с това, за което ти говоря. Ти самият като мутант, предполагам, че се смяташ за по-висш от нормалните хора, нали?

Заглавие: Re: Х-имението Нед Окт 16, 2011 11:27 am

Дуайт просто повдигна ръце и се ухили самодоволно.
-Какво да кажа? Предполагам, съм добър в научкването. Още малко и ако подам фиш в тотото, ще спечеля 6-ца. - но въпреки това, наистина не занеше, че натам отива всичко, което беше споменал преди малко. Опитваше се просто да накара Ултрон да си даде поука от това, но всъщност вероятно нямаше кой знае какво начинание. Може би ако си беше поръчал един сок Капи за освежаване щеше да му дойде добре, защото някък си се умори от толкова говорене и скоро дори гласът му щеше да мутира. За негово нещастие магазина беше далеч и не можеше да си позволи чак такова удобствие. А и се намираше по средата на бойното поле, което го завари в още по-неловко положение. Колкото до Ултрон, вероятно главата го болеше повече дори и от тази на Дуайт, щом вече започна да обелва такива приказки.
-Не, че се мисля за по-добър от другите. Е, наистина, това че имам свръхспособности ме отличава драстично, но все пак и аз си имам моите нужди към човешкия живот. Защо? На къде биеш? - попита го той, понеже не схващаше какво искаше Ултрон да постигне с думите, които наговори по-бързо дори и от него преди малко.

Game Master Location : Omnilocational

- В такъв случай... - започна Ултрон бавно. Погледът му сякаш се опитваше да погълне този на Дуайт, или може би дори нещо отвъд погледа му. - Представи, че обикновените хора, които подминаваш по улицата всеки ден, крият в себе си потенциала да станат много по-висши същества, отколкото самият ти си си мечтал? Как ще ти прозвучи тази... теория... идея... спекулация, може би?

Заглавие: Re: Х-имението Нед Окт 16, 2011 11:50 am

Определено, Ултрон имаше какво да намери в главата на Дуайт, но понеже Професора също беше намесен в мозъка му, вероятно нямаше да постигне толкова голям успех, особено ако се опитва да постигне това, съзрявайки дълбокия и студен поглед на момчето. Или Стифлър откачаше, или врагът му беше по-умен, отколкото той предполагаше, или дори усещаше, понеже шестото му чувство подсказваше, че има нещо гнило в тази работа, и това определено не е намесата на "бекон" в подсъзнанието му.
-Ок. Чакай да видя ако съм разбрал правилно. Значи според теб, чрез технологии, можеш да накараш потенцияла, който се крие в този човек, да излезе наяве, прав ли съм? - попита го той съвсем сериозно този път. - вярно, че беше залъган доста, за да стигне чак до тази теория, но все пак предполагаше, че беше на правилния път.
-Дефактно е възможно. Може да ти отнеме век или два да създадеш такава техника, но аз просто ще си се предържам към моите факти и ще нареча това "мит". Според мен е нужно нещо повече, за да накараш този потенциял да се изяви, но това определено не включва теорията за футуристична наука. - спомена също така Йеллоу Флаш, като думите му прозвучаха, все едно той знаеше отговора, който Ултрон търсеше. И всъщност, момчето наистина знаеше това. Просто беше скрил този факт дълбоко в себе си.

Game Master Location : Omnilocational

- Схващаш бързо - похвали го Ултрон. - Представата ти, че ще са нужни поне един - два века за да се постигне идеята зад трансхуманизма не е далеч от истината. Но в същото време... може би знаеш, че протичането на химична реакция може да бъде ускорено по един или друг начин. Като повишаване на температурата, да речем. Нека да минем директно към темата - ти имаш потенциала да ускориш реакцията, към която се целя. Чат ли си, на къде бия?

Заглавие: Re: Х-имението Нед Окт 16, 2011 1:00 pm

-Предполагам заради това си мислиш, че съм по-висш от другите, нали? - попита го Стифлър, все едно с примамлив тон. Не знаеше до къде може да стигне всичко това, но вече изгуби достатъчно време за разговори. Ако всяка една битка беше толкова дълга, той определено би искал следващия път да си вземе нещо за пиене, преди паузите.
-Не ми отговаряй на този въпрос. - прекъсна момчето това, което Ултрон може би щеше да отговори след него, защото не искаше да го кара продължи, а и той знаеше предварително какво щеше да се каже след него.
-По принцип няма нужда да ти обяснявам, но все пак, бих казал, че имам много повече от този потенциял. Сам видя, че има различни мои алтернативни версии, които се разкарват наоколо, и това също е резулт. Но... - преди да се доизкаже, той зае някаква бойна позиция, понеже това щеше да бъдат неговите последни думи, преди да беше направил неговия избор.
-...все още нямам желанието да го направя. Така че за да ме разубедиш, ще трябва да ме победиш в битка. И да ти кажа - не се предавам много лесно, така че по-добре си настрой програмата на денонощен режим.

Game Master Location : Omnilocational

- И ето ги отново, самоуверени само защото са убедени че мутацията им ги прави специални - каза с ирония в гласа си Ултрон, заемайки отбранителна стойка. - Интересно ми е само, дали егото ти няма да се пропука, ако ти намекна нещо - представи си, че мутантите не са нищо повече от отклонение в еволюционният път на човека. Представи си, че на човека е писано да стигне висоти надвишаващи многократно потенциала на дори омега ниво мутант. Ти можеш да се окажеш ключът за тайната на човешкото развитие. Присъедини се към мен за да постигнем тази цел заедно. Ти всъщност можеш да се окажеш полезен с нещо на този свят. Не ти ли е достатъчно това?

Заглавие: Re: Х-имението Вто Окт 18, 2011 7:35 pm

-Не, че нещо, но аз си падам по това да се мотая с грешната компания. Самоуверен съм, защото имам амбиция за постигане. Когато нещо ми се изпречи на пътя, трябва да бъде заличено! - отговори той, след което се затича към Ултрон. Нямаше как по друг начин да го обясни, но явно щеше да бъде разбран. Е, само от части. Трудно се разговаряше с някой като тази машина, за това той подразбра, че с думи вероятно няма да я разбие. Какво ли му оставаше, освен да приложи груба сила!?
И така, Йеллоу Флаш се затича срещу неговия опонент съвсем храбро, без да показва някакъв признак на несигурност. Не, че нямаше основания, но ако се размекне в момента, това означаваше още 1 час пауза от приказки за митове научни теории. Та така, той реши да навлезе в територията на Ултрон съвсем нахално, с леко залъгващи движения. Докато се приближаваше, момчето стисна юмрук, и замахна към него с дясната ръка. Знаеше, че врагът му щеше да се усети и да предодврати атаката му, или поне да направи контра-защита или нещо от сорта, за това точно, замахвайки, отмести рязко ръката си, и замахна с другата. Но всъщност, това не беше точно замах. Беше още едно залъгващо движение. Особено след като момчето щеше да си пробие толкова път, само като тролл-ваше Ултрон с някакви си движения-ментета. Преди да нанесе какъвто и да е било удар, Дуайт приклекна рязко, и завъртайки се на 360 градуса се опита да спъне Ултрон, изпъвайки левия си крак, докато се завъртваше. *А може би трябваше да си взема обезопасителни тежести за краката като Рок Лий за всеки случай. Мисля, че ги наричаха наколенките на Джак Ливайн, не съм много сигурен.* - измисли лудото му подсъзнание, докато се биеше, въпреки, че в същото време беше напълно концентриран върху това какво се случва, че току виж отнесъл още някой бласт в задника.

Game Master Location : Omnilocational

Добре че Дуайт не удари наистина с юмрук Ултрон, защото иначе щеше да му се наложи да ползва роботизирана ръка като Люк Скайуокър. По някаква невероятно тъпа причина, обаче, ритникът му успя да подсече Ултрон. Такава машина... вероятността да бъде покосена по такъв начин беше близка до отрицателна. И все пак Дуайт го беше направил и имаше минимално предимство пред опонента си. Минималничко.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Окт 22, 2011 10:09 am

Разбира се, това беше прекалено неочаквано, но явно късмета все пак беше на страна на Стифлър, или поне за сега. В този миг, момчето се сети за момента, в който счупи миксера в имението си докато се опитваше да пасира камък (да, това наистина не провървя добре) Идеята му беше там, че този Ултрон навярно не стига, че не беше истински, ами явно не беше настроен както се подобаваше, че трябва. Можеше да бъде сринат или от компютърен вирус, или от силно натресване в някоя близка стена. Това обаче никък не помагаше на Стифлър, понеже той нямаше силата баш на Супер-мен или някой си Хълк. Но все пак няколко години тренировки във фитнеса биха му помогнали да се справи все някък си с този пич. И така, той хвана Ултрон за краката, използвайки целия натиск на пръстите си, както и мощта на ръцете. Представи си, че се опита да дигне някаква си 90 килограмова тежест, и да я захвърли на някъде. Разбира се, в случая не беше тежест, но изключвайки този факт, може би той щеше да направи "Коледно чудо" и всъщност да метне машинарията. Разбира се, всичко това зависеше и от съпротивлението на опонента му. Но все пак...ако беше успял, щеше да изпъне ръцете си, стягайки мусколите си, и напрягайки се до такъв предел, че чак ако ще да пръдне, да можеше да метне цяла атомна бомба над Южна Кореа. Първоначално, може би тежестта на Ултрон би надделяла захвата му, ако изобщо беше толкова тежък. Но, надскачайки лимита на възможностите си, Йеллоу флаш щеше да го повдигне, все едно мята Капи към някой кош за боклук. Което не беше съвсем невъзможно, разбира се. Всеки един като него би могъл да направи това. Особено някой като Дуайт, който се чувстваше, все едно беше върху въздействието на ЛСД от много време, след като получи тези негови сили.

Game Master Location : Omnilocational

Дуайт осъзна, че не му достига сила за да повдигне машината... явно бе създадена от някакъв изключително плътен метал. Ултрон обаче не даде втори шанс на момчето, като го хвана за ръката и го изпрати в произволна посока. Този път пострада главата на Дуайт. Както и дясната му ръка, между другото, която май беше извадена от ставата си.

Дуайт: -10 hp.; -1 ръка.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Окт 23, 2011 11:28 am

-Тъп идиот.... - каза Дуайт, като в думите му изглеждаше, че всъщност се обвиняваше сам. После малко разклати главата си, която го болеше, направо все едно беше под въздействието на ЛСД. Само дето не е почнал да халюцинира разни неща. Леко отърсване все пак можеше или да му дойде добре, или да му влоши състоянието, в което се намира, още повече. Той се изправи от земята бавно, като за миг почувства огромна болка. *Не мога да си почувствам ръката.* - помисли си той, като през това време погледа му се беше насочил към дясната ръка, за която Ултрон бе го издърпал по-рано. Е, ако нямаше шанс да победи опонент като него (щото на пръв поглед имаше чувството, че има голяма разлика в силите), то поне можеше да се потруди така, че да не умре. За тази цел, той зае защитна позиция, изпъвайки лявата си ръка напред и лего под ъгъл нагоре, в някаква си карате поза, очаквайки действието на трансхуманиста. Той дори не беше учил карате, не че можеше да го изпробва, след като едната му ръка може би вече беше счупена, но една ръка беше нищо всравнение с това, което може да сполети него и отбора му. Вече не знаеше дали това пространство, в което се намираха, беше реално, или пълна измислица. Знаеше само, че не бива да умира. Не, че имаше някакво значение, де, но той не се страхуваше от смъртта. Добре щеше да бъде докато беше заел защитната си позиция да прецени хубаво вариянтите и да напрегне мислите си. Ако беше чак толкова слаб външно, то поне вътрешно можеше да открие някакъв изход от това положение. Имаше достатъчно енергия, за да направи някакво "Коледно чудо", ако открие нещо нередно по Ултрон.

Game Master Location : Omnilocational

Ултрон обаче не беше Дядо Коледа. Дори робот дядо коледа не беше.
- Каква загуба на добър материал - пророни, с изгубил всякакъв интерес, глас, Ултрон. Тръгна към бойното поле, от което се носеше шум с невероятно високи децибели, оставяйки зад гърба си Дуайт и устройство, което метна зад гърба си.
То се залепи за стената на мястото, което улучи - на един метър от ухото на Дуайт. Изглеждаше ето така:

» Имението "Стифлър"