The Woman Of The High Tower

Заглавие: The Woman Of The High Tower Пет Авг 05, 2011 7:47 pm

Рио Кайфу е директора на фирмата оперираща в най - големия в околността небостъргач.

Заглавие: Re: The Woman Of The High Tower Пет Авг 05, 2011 7:56 pm

Днес очакваха ново попълнение в персонала, а именно Дженифър Смит. Незнайно защо, но директора Рио Кайфу я беше наела като личен асистент по Информационните технологии. Можеше да наеме много други хора, но избра именно дъщерята на убития си асистент. Да, точно така. Предишният на този пост беше бащата на горкото момиче. Сега Рио Кайфу, най - студеният човек в тази компания, печелеше все повече и прибавяше повече и повече компании към своята.

Дженифър вече беше пристигнала и стоеше пред входа на небостъргача. Точно тук ли трябваше да я назначат на работа?! Всъщност самата работа не я тревожеше, но се страхуваше, че това място непрекъснато ще й напомня както за баща й, така и за майка й.. и за .. инцидента. Джени се опита да премахне тези мисли от съзнанието си и се съсредоточи върху обстановката в момента. Като малка баща й я беше водил няколко пъти тук, но бегло си спомняше мястото. Влезе в сградата и започна да се оглежда, чудейки се къде точно да отиде или пък кой може да я насочи нанякъде

Голям асансьор се качваше до най - високия етаж в сградата, а това беше наистина високо. Някакви момичета на около 22 години стигнаха до нея, като си разменяха клюки. Внезапно се спряха до Дженифър.
- Ей, ти ли си новото момиче на шефката?
- Да-а-а-а-а, сигурно си ти. Не виждам какво иначе би могла да правиш тук.
- Кажи коя си и какво правиш тук!

- Дженифър.. Дженифър Смит - отговори момичето
- Трябва да стигна до директирския кабинет, но не мога да се ориентирам. Може ли да ме насочите натам? - попита Джени, надявайки се двете момичета да й помогнат и тя по-лесно да намери директор Кайфу, за да си разясни всичките подобности отностно работата

- Наистина си ти - каза тази, която застана от лявата страна на Дженифър. Тя беше руса.
- Не мога да повярвам, че си се уредила при шефа - измърмори бързо другата, която беше брюнетка. Двете вървяха към асансьора всяка хванала Джени за ръка. - Не мисли, че ти завиждам. По - скоро се чудя, защо би се захванала да играеш на котка и мишка с дявола. Така де, сигурно не се изказвам добре, но във всеки случай ти ще си мишката, каквото и да правиш.
Стигнаха до асансьора, който се изкачваше бавно етаж, по етаж. Двете момичета спряха на пети етаж, но не замъкнаха Дженифър със себе си.
- Шефа е на десети етаж. Приятно ми беше... Дженифър - каза брюнетката. - Късмет, с шефа.
- Да, късмет! Довиждане - каза другата, след което вратите на асансьора се затвориха. Тя спря на още две места, където се качваха други работници от предприятието. Вратите се отвориха на десети етаж.

Дженифър изслушваше внимателно момичетата и това, което разбра за шефката малко я накара да се притеснява.
- Довиждане. И на мен ми беше приятно - каза им тя, когато излязоха от ансансbора.
Когато стигна до 10-я етаж започна да върви по коридора и да оглежда вратите и надписите на тях. Отново се замисли каква ли беше шефката. Наистина ли беше толкова строга, колкото тези момичета я описваха?! 'Е щом баща ми се е справял, значи мога и аз' помисли си момичето. Тогава стигна до вратата, която според надписа се предполагаше, че води до директорския кабинет. Спря се пред нея, пое си дълбоко дъх и почука.

Пред от двете страни на вратата чакаха два внушителни бияча. Явно бяха информирани за това как изглежда новия асистент защото отвориха вратата пред нея, преди дори да си е отворила устата. Вътре в директорския кабинет беше широко, подредено. Висока, стройна и красива жена обикаляше из помещението и говореше по телефона. Не можеше да се разбере дали раздава заповеди или води делови разговор. Така беше при властните хора. В стаята пазеше още един мъж, не толкова широк, колкото "горилите" отвън, но все едва ли заемаше работното място на секретарка.

Момичето огледа биячите отвън със страно изражение. Стараеше се да изглежда възможно най-спокойна, затова още няколко пъти вдиша и издиша дълбоко и влезе в кабинета. Естествено, първо забеляза жената, обикаляща из стаята. По начина й на държание, облеклото и изобщо цялата й визия си личеше, че това трябва да е шефката. Тъй като провеждаше някакъв разговор, може би за нещо важно, Дженифър предпочете да не я прекъсва. Тогава огледа и останалата част от помежението. Погледът й попадна на мъжа. Тя се зачуди какъв ли може да е той. Наистина не пиличаше на тези двамата отвън, но все пак.. Джени реши да остави тези размишления за после. Просто му се усмихна и леко кимна, след което зачака дамата да завърши разговора си.

- Във ваша полза ще бъде да приемете предложението ми - заяви последните си думи дамата и затвори нервно разговора, който водеше по клетъчния си телефон. Носеше тъмнокестенявата си коса в къса прическа. Лицето й отчиташе високо самочувствие и самоувереност. Малко са хората, които биха издържали на погледа й достатъчно дълго за да прочетат това, което криеше дълбоко в себе си. Другият мъж за момента мълчеше и все още не разкриваше нищо за себе си или за поста, който заемаше. - Здравей, Дженифър. Изглеждаш доста добре - каза тя. В тона й не се четеше комплимент. Просто студена оценка, която направи с поглед. - Наследила си някои черти от баща си, за твое щастие. Надявам се, обаче, че не само външните му черти са преминали в теб.

- Благодаря, госпожице Кайфу. И вие изглеждате - Джени се зачуди за момент какво точно да каже, но накрая продължи - .. доста добре. А дали съм приела само външните черти на баща си, ее това може би ще се разбере с времето.
Момичето леко се усмихна и отново започна да говори, с леко тих и спокоен тон:
- За да не ви задържам прекалено дълго, бихте ли обяснила подробностите около самата работа и след това направо да се заемам със задълженията си

- Да, явно все пак си взела нещо от него - усмихна се почти със задоволство жената. - Мислех, че си наясно за каква работа кандидатстваш. Ще бъда откровена. Нямам си еня от компютри. Точно това беше причината баща ти да получава заплата всеки месец. От теб се очаква да изпълняваш всяка моя заявка. Без да задаваш въпроси. Ясно? - без да чака отговор тя посочи бързо един въртящ се стол, стоящ зад монитор. - Разполагай се - това прозвуча по - скоро като заповед, отколкото като покана.

Дженифър леко повдигна рамене
- Както кажете - каза тя. Седна на стола и за момент се загледа в изключения монитор
- Работа с компютър.. по-обобщено нямаше как да се каже - помисли си тя, но изглежда го беше казала и на глас, въпреки че едва-едва го беше измрънкала

- Съмнявам се, че не можеш да се оправиш добре колкото баща си. Все пак младото поколение винаги е по - добро от предшестващото го, нали?
За щастие, момичето можеше да си спомни всичко, на което я беше учил баща й. Бе я подготвил за жестоката истина, която щеше да се разкрие пред нея, след като порастне.
- Покажи ми баланса, на отдела ни Wallen St.

Дженифър отвърна само с кимване, което изглежда беше знак на съгласие с думите на шефката. След това натисна копчето за включване на компютъра. Когато вече всичко се зареди, тя хвана мишката и започна набързо да преглежда папките. Отне й известно време докато свикне с подредбата на всичките папки и документи. За щастие успя да се отиентира бързо и след около няколко минути намери графиките с баланса. Отвори ги и леко завъртя монитора към директор Кайфу.

- Това е баланса от вчера. Не ми казвай, че не знаеш... де да знам, сигурно от интернет се изтеглят, или поне получаваш данните от сървърите ни. Идея си нямам, имаш една минута, преди да съм решила, че ме разочароваш.
Може би щеше да е добре, Дженифър наистина да се свърже с главния сървър на компанията. Все пак това трябваше да е най - малкото, на което е способна.

'Хъх .. една митука ли.. ' - помисли си Дженифър и леко се притесни - 'Главният сървър .. паролата .. по дяволите как беше паролата?!'
Доста удобен момент да забрави паролата за свързване с главния сървър. Опита се да налучка. Първи път - неуспешен. Втори път.. Надяваше се да се получи,но шанс.. Пак не успя. Не й оставаше много време. За нейн късмет обаче с третото налучкване наистина въведе правилната парола. Добре, че успя да си я спомни. Ами сега ?! От къде точно трябваше да изтегли днешния баланс. Имаше толкова много информация.. Ужас, може би щеше да се изложи още през първия си ден на работа. Момичето така се беше паникbосало.. Оставаха й сигурно броени секунди, а тя все още упорито ровичкаше из информацията. ЕВРИКА ! Откри каквото й трябваше. Свалянето започна. Процентите бавно нарастваха.. Стигнаха 90.. 95 .. 99 .. Хайде де, само още малко .. Ии най-накрая изтеглянето беше завършено. Джени отвори новите графики и се обърна към директора с въпросителен поглед. Беше ли свършила задачата и най-важното .. Беше ли успяла навреме?

Дженифър се справи чудесно, успя да изтегли данните, благодарение на наученото от баща й. Сега оставаше да прочете какво пише там на шефката, защото тя нямаше никакво намерение да се навежда и да чете сама. Споменаваше се, че акциите на компанията са се покачили с четири пункта. Имаше и още доста данни титулувани странно, които в момента не можеше да разбере за какво са. Имаше три незаети работни места. Още неразбираема информация. В същото време внезапно беше изчезнала голяма сума пари, които до вчера съществуваха в банковата й сметка.

Джени прегледа набързо самата графика, вече по-спокойна, че се е справила добре, ии започна да обяснява /поне това, което разбираше от цялата работа/:
- Директор Кайфу, съдейки по графиките, има хубава и лоша новина. Започвам с хубавата - акциите се покачват. За сега с 4 пункта. Освободени са три работни места и е желателно скоро да бъдат запълнени. Лошото е, че голяма скума пари е изчезнала от банковата Ви сметка. Според вчершните данни парите са били там. Липсата им е установена едва днес. Засега причината за изчезването е неясна. По между другото на места има неразбираема информация, но основно това са данните

- Няма нищо неясно - изръмжя Рио Кайфу и се намръщи злобно. - Три работни места, казваш? Мисля, че бях наредила да бъдат освободени от служба десет работника с краен срок утре, а те са се оправили едва с трима до този момент. Явно някой пак си играе на доброто ченге, докато аз излизам лошото - тя сви нацупено устни. - Но пък аз мога наистина да играя лошата, а добрите никога не печелят срещу такива като мен - тя се запъти към вратата, последвана от мъжа. - Искам да извадиш отчетите за днес от всеки клон на компанията, както и да създадеш графики за разликата между последното тримесечие от тази и миналата година, да ги принтираш и да са на бюрото ми до шест часа тази вечер - след тези й думи двамата напуснаха стаята и затвориха вратата след себе си.
Дженифър остана сама в стаята. Стенният електронен часовник се беше спрял на 10:30AM. Стаята всъщност беше осезаемо по - приветлива, в отсъствие на Кайфу. До отворения прозорец беше оставена единствена саксия със стайно цвете в увяхващо състояние.

Дженифър най-накрая успя да се отпусне напълно. Подпря главата си на едната си ръка и се загледа през прозореца за момент
- Май наистина ще е игра на котка и мишка, както казаха онези момичета - каза си тя и въздъхна.
Реши да свърши работата си колкото се може по-бързо затова веднага се захвана с ваденето на отчетите като първа дейност. Започна да преглежда данните в главния сървър. Все още й беше малко объркано с всичката информация скупчена там, но вече започна да се ориентира по-лесно. От време на време се спираше за някоя кратка почивка, като съзнанието й отново беше заемано от мисли за това, което може би я очаква. Чудеше се как баща й е търпял такава шефка.. Имаше чувството, че след няколко дена вече няма да има нерви .. Но какво да се прави. Момичето отново започна да работи, вперило поглед в монитора.

Момичето беше що - годе наясно с това, което вършеше. Десетки прозорци се отваряха и й показваха най - различни сметки. Тя разбира се се нуждаеше само от крайните резултати от всеки прозорец. "Помогни-и-и-и-и ми." "Помогни-и-и-и-и-и" "Гниии." "И-и-и."

Доста дълго време Дженифър се взираше в монитора, преглеждаше сметките и изваждаше в отделни документи само това, което й беше нужно от цялата работа, за да може после да го принтира и да го приготви в горе-долу прилежен вид за шефката. Отново се спря за поредната кратка почивка. Хвърли един поглед на цялата стая. Всичко беше прекалено подредено, скучно и .. спокойно. Не беше свикнала на такава обстановка в дома си. Особено пък това с подредената стая .. нейната изобщо не беше такава. Но така де .. това нямаше значение в момента. Какво можеше да разнообрази тази скука? Нямаше абсолютно никой или нищо.. Поне не и сега. Ами тогава? Главата вече започваше да я боли. Всичките тези звуци от компютъра и от нещата, ставащи навън започнаха да я объркват. На моменти дори й се стори, че й се причува нещо. Може би една цигара щеше да й дойде добре. Момичето извади кутията и запалката си и стана от стола. Отиде до прозореца, извади една цигара и я запали. Дръпна си един-два пъти. Дори не й се и пушеше, но вече нямаше какво друго да прави. Цигарата изгаряше почти недокосвана в ръката на Джени, а тя отново оглеждаше както стаята, така и преминаващите навън хора. Погледът й отново се спря на цветето. Загледа се във вече увяхващото растение и тихичко каза:
- И на теб не ти е лесно. Като гледам в какво състояние може да бъде едно цвете тук само мога да си представя каква ще съм аз след още някой ден. Да можеше поне ти да не умираш така. Поне нещо да придава по-свеж вид на обстановката.
Момичето се замисли за момет и се заигра с едно от пожълтелите листа на цветето, след което с насмешка си каза:
- Докъде стигнах само .. Вече и с цветя си говоря

Да, Джени вероятно се побъркваше, но пък не беше и лесно да работиш толкова време затворена в това помещение. Компютъра я чакаше, а тя мачкаше ли, мачкаше листчетата на цветето. Е, поне времето й беше повече от достатъчно. Клонеше към 13:00, оставаха й още пет часа, до времето в което щеше да е нужно да показва резултатите от работата си.

Цигарата й вече беше изгоряла до края, а Джени все така отнесено си гледаше нанякъде. По някое време се усети, че има още работа за вършене.
- Още часове, прекарани пред компютъра.. Какво по-хубаво от това?! - каза си момичето и в гласът й се усети леката .. ее добре де, не толкова леката ирония.
Джени извхърли остатъка от цигарата в някакъв пепелник, оставен наблизо и погледът й се насочи към машината за вода. Отиде до нея и напълни една пластмасова чаша, след което поля загиващото цвете. Ако не друг, поне тя се беше сетила да го полее. После отново напълни чашата. Седна на мястото си пред компютъра, сложи я на бюрото пред себе си и започна да прави графиките с отчетите.

Часовете си минаваха. Очите на момичето се умориха от компютъра, но към 17:30 вече беше привършила с всичко, нещата бяха принтирани. Тюх, на баща й явно не му е било никак лесно. След половин час Рио Кайфу щеше да се появи и да поиска отчетите.

Дженифър за последно прелистваше папката с документите, преди да я остави на бюрото. Изглежда всичко беше както трябва, поне според нейната преценка. Остави папката на работното място на шефката, след което седна на своя стол и отпи от водата. Подпря главата си с едната ръка и за момент затвори очи. Нямаше търпение директор Кайфу да дойде, да прегледа документите и евентуално да я освободи, защото вече не издържаше да дреме цял ден пред компютъра.

Кайфу влезе с немска прецизност в кабинета си. Дори не зададе въпроса, дали нещата, които бяха принтирани са тези, които й бяха нужни. Грабна голямата папка, седна в стола си, облегна се и започна да прелиства всичките отчети. Мъжа от по - рано влезе в стаята и затвори вратата.

Още с поместването на бравата, Дженифър се усети и отвори очи. Леко се надигна, тъй като почти беше легнала на бюрото. През цялото време просто следеше директорката с поглед, като от време на време се обръщаше и към мъжа, чакайки поредните указания за някаква работа.. Или пък щяха да я осводобят за днес ?! Ее това щеше да се разбере по-късно. Сега просто й оставаше да чака..

- Не ме разочарова - заключи шефа, отхвърляйки настрани отчетите. - Справи се добре. Не виждам причина да не изплащам образованието и квартирата ти - цъкна с език тя. - Свободна си за днес, ще се видим утре.

- Както кажете, директор Кайфу - каза момичето и стана от мястото си. Набързо се пооправи, облече якето си и вече беше готова за тръгване. Погледна шефката и мъжа, който все още намираше за доста странен
- Довиждане - каза тя и излезе от кабинета.
Премина бързо по коридора. Стигна до ансансbора и влезе в него. Започна бавно да си отброява етажите до долу. Щом стигна до първия, вратата се отвори и Джени излезе. Напусна сградата, тръгвайки към квартирата си.

Джени не попадна на някое от двете момичета, с които се запозна, а другите не й обърнаха повече внимание, отколкото биха обърнали на случаен минувач по улицата. Тя излезе на улиците, по пътя за дома си.

» Bronx High School of science