Сиропиталището "Мерсволуко"

Дарин се замисли. Не му допадаше особено много вниманието, което Селийн оказваше на Даре мо Най, но иначе новакът не беше лош. Какво им пречеше да вземат и момчето със себе си? Пък и въобще можеше ли да откаже на Селийн? Че тя едва ли не го довлече дотук, когато той и каза, че е по-добре да не търсят Артър. На всичкото отгоре Даре ги бе видял да излизат от столовата. Ако кажеше на някого... тогава двамата със Селийн щяха да попаднат сред най-вероятните заподозрени за убийството на Нео. Дарин взе решение.
- Да вървим. И без това не би ти се понравило това, което се случва в столовата.

Дарин избухна в смях. Наум разбира се. - "Да го видим тоя как ще намери един скапан мъртвец!"
- Какво да ти кажа - започна Дарин - виж ме мене, скъси ме с няколко санта и ще получиш тоя дето търсим. Е и добави една много мазна усмивка! Аз предлагам да тръгнем на югоизток. Ще имаме по-големи шансове отколкото в другите посоки - Дарин пак се засмя, но този път на глас. - "Напред към Ахерон!"

Дарин чу звук от бягане. - "Какво подяволите..." - Огледа се и видя бързо отдалечашащият се Даре.
- Да го последваме - каза на Селийн, побягвайки след момчето възможно най-бързо, без да дочака отговора на момичето.

- Селийн по-добре не влизай след мене. Ако някой ще мре нека поне да не сме и двамата. - след тези си думи Дарин премина през портала, събирайки съзнанието си, готов да създаде някоя илюзия, да изпепели всичко пред себе си или пък да използва мозъчния си контрол върху някого. Приготви се да се превърти, ако паднеше от високо. Все пак бе доста по-ловък от повечето хора. - "Дано не прибързах с това решение."

Дарин се пренесе [You must be registered and logged in to see this link.]. Подготовката му помогна да не се разбие в пясъка, а вместо това падна на краката си. На плажа видя четирима човека - един старец, един чернокож и две момчета - едното от тях беше Даре.

"Съвпадение? Или това гадно място просто не иска да ме пусне?" - помисли си Дарин когато разбра накъде го отвежда брошката.
Влезе в порутената сграда без много много да му мисли. Чудеше се какво се е случило със Селийн. Бе изминало много време. Гледката, която се разкри пред очите му, не го изненада особено много. Мястото винаги бе било мръсно и противно. И все пак всичко му се струваше в пъти по-запуснало от преди.
"Сякаш е изоставено" - хрумна му.
Това откритие не му се стори никак добро. Дали сиропиталището не бе затворено? Все пак сградата бе взела човешки живот..
"Сградата ли?" - обади се тънкото гласче на съвестта му - "Ти уби Артър, не някой друг"
А мисълта, че е нямал друг избор точно в момента не можеше да го успокои. Напоследък бе мислил за всичко, което бе сторил. Започваше да се съмнява в.. всичко. Дори и в себе си. Тази жажда, последните събития.. И сделката. Така лековерно се бе съгласил.. като на игра. Трябваше час по-скоро да се оттърве от нея. Но за да успее бе необходимо да придобие още сила. Или по-точно информация.
"Но защо сградата е изоставена? Не може да няма нещо общо с новия ми враг!" - въздъхна - "А може и той да не е тук. Или поне не в този свят. На същото място, но в онази паралелна вселена от картините в главата на ангелчето" - помисли си.
Приготви се за битка и се отправи към бившата си стая. Трябваше да разбере какво се е случило след като си бе тръгнал. После щеше да огледа и мястото, където го бе глътнал порталът.

"What the hell?" - Дарин вече не очакваше да намери някого тук. На всичкото отгоре този някой знаеше, че е убил Артър. Събра силите си, но подозираше, че е безмислено. Който и да беше непознатият, то той не се страхуваше от него. - "Със сигурност знае, че притежавам сили" - заключи Дарин.
Обърна се, за да срещне очи в очи студенината - миг преди това едно опасение изникна в главата му. Дали не беше онзи, с който някога.. "работеше" заедно? Нео? Не, той трябваше да е мъртъв...

Дарин се изсмя гръмогласно, след което рече:
- Предположения имам, но ще ги запазя за себе си - усмихна се - Нали разбираш, не знам колко знаеш, а не бих рискувал да узнаеш още повече - замълча за миг - За да ме убиеш ли си тук или за да ми предложиш сделка? Казвай по-бързо, за да знам дали да те убия.

- Ясно. Е, ако не беше това с паралелната вселена, сега щеше да се въргаляш на пода овъглен - засмя се - Благодарен съм ти за информацията.. нали знаеш, за това кой е убил родителите ми. - направи две крачки и спря - Но ти естествено не си тук само за това. Хайде, изплюй камъчето. - усмихна се също толкова арогантно, макар отвътре да го изгаряше старата болка от смъртта на близките му - Каква е целта ти? Какъв е смисълът на живота ти?