Улиците на Грийктаун

Добре беше, че Дрейвън още имаше някаква броня, останала от неговото Сусано`о, когато това последно (надявам се) Cero се сблъска с него, като сблъсъкът беше толкова голям, че го и отхвърли назад, карайки го да падне по гръб на земята. За пръв път, той достигна до такова ниво, където щеше да използва всичко, което има в арсенала си до такава степен, че да бъде на лимита си. Разбира се, той не можеше да отрече нищо от неговия опонент. Уменията му наистина бяха поразителни. Дори и да не го признаваше като личност, трябваше да му даде кредит. Наистина си го биваше. За отрицателно време успя да вкара Руук в такова положение, където той се чувстваше напълно безполезен. Не чувстваше никаква енергия да протича по неговото тяло...не можеше да използва нито една от неговите способности в този момент. И не само това. Скоро щеше да плати много по-голяма цена, която може би щеше да го довърши. Той издишаше тежко, като беше притворил очи. Все още не можеше да повярва, че се стигна до тук. Едно беше сигурно - не мислеше да се остави просто ей така. Трябваше да намери отнякъде още сили, за да се изправи отново, и да завърши всичко веднъж за винаги. Поне вече виждаше нещата съвсем ясно. Когато надигна глава, да съзерцава неговия противник, следното мина през неговите мисли: * Това е един ядосан тип - ето там! * Все недоволен от това, което постигна до този момент, той продължаваше да таи омраза, сякаш някой друг му беше виновен за неприятностите, в които сам се въвличаше. В дневника на момчето от Шики- той беше заплаха. Защото именно заради него щяха да продължат да се появяват арогантните типове, изпълнени с амбиция и жажда за мъст, едва ли не. Това обаче не беше силата, която крепеше Дрейвън. Защото - вярвате или не, той беше доста религиозен тип, и знаеше, че има нещо повече, което му даваше надежда, и го изпълваше с живот. Все още не беше намерил истинската същност на този потенциал, но знаеше, че беше на прав път, и можеше да продължи да се развива, за да го открие. За това, вместо да приема нещата зле, той едва ли не се изсмя. Не отговори на думите на алтернативния Капи, защото за него, времето за приказки вече беше свършило отдавна. Надигна се в седнало положение, като левия му крак беше изпънат напред, а с ръката си са беше подпрял за коляното, като с това сякаш си помагаше. Спря да диша тежко, и сякаш напълно замлъкна. Изправяйки се, той щеше да стъпи и с другия крак, и заставайки в нормална позиция за битка, със същото изражение на лицето си, като погледът му, в който се виждаше светлина, както никога до преди, беше леко прикрит от бритонът му. Хващайки пистолетът си (в лявата ръка), и стискайки юмрук в дясната, която беше вдигната на ниво на вратътму, той щеше да насочи огнестрелното оръжие. Ситуацията беше доста драстична и на двамата - и те бяха на края на силите си, за това той се беше приготвил за финалния завършек. Явно изчака Капи също да застане в нормално положение, преди предстоящия и финален сблъсък, едва ли не готов да открие огън, ако се наложи. А това щеше да се получи при най-погрешното движение на "Антихриста". По лицето му се разчиташе сериозно изражение, и самодоволна, но все пак - хладнокръвна усмивка.

Game Master Location : Omnilocational

Капи гледаше вече с досада на поредният отказ на Дрейвън да се предаде. Когато белокосият вдигна пистолета, Капи просто го погледна и му каза:

- Замръзни.

Дрейвън не беше усетил, когато червеното око на Капи изгасна. То вече кървеше, но това беше без значение, защото сега лявото му око грееше в синьо. Руук усети че нещо принуди тялото му наистина да спре да се движи, не можеше да помръдне дори мускул. Капи се приближи бавно, влачейки острието на нодайчито по земята. Когато се приближи на два метра от Дрейвън вдигна дясната си ръка и се приготви да посече жертвата си.

Чу се звук на желязо удрящо се в желязо. Дрейвън дори не успя да осъзнае какво се случва в първият момент. Все още не можеше да помръдне. Спасителят му беше чернокосо момиче, носещо оръдие в дясната си ръка и катана в лявата.

"Замръзни!" - това беше командата, която след като беше изказана от Капи, накара Руук буквално да се спре на място, и усмивката от лицето му да се премахне. Това се случи, след като червеното му око спря да свети, и после светна зеленото. КАКВО ЛИ ОЗНАЧАВАШЕ ТОВА? СВЕТОФАР? НЕ? Сега Дрейвън се сети за думите на Найт още в началото - че той има способности от телекинетичен и телепатичен вид. Значи сега щом като докато беше "активирал" дясното си око, и пускаше всякакви там "цъкалки", това означаваше - че си е задействал телекинетичната природа на N-Gene. А сега вече беше влязъл в телепатичния му ефект, което означаваше, че това, което е въздействало на момчето на Шики в момента, забранявайки му да се движи, беше ОЧЕВИДНО "парализа". Нямаше друго логично обяснение. Но той забеляза не само, че не можеше да движи всеки един мускул по тялото си, но и също така, че се остави да бъде хванат в още една от безполезните му "шеги". Защото точно това правеше отново - подценяваше Дрейвън за пореден път. Жалката картинка описваше арогантността му - движеше си се като първия баровец. АДСКИ БАВНО - но пак набираше някакво темпо. НЯМАШЕ НИКАКЪВ НАЧИН КУУЛДАУН-А НА СПОСОБНОСТА МУ ДА СПРЕ, КОГАТО ГУБЕШЕ ТО-О-О-ОЛКОВА МНОГО ВРЕМЕ, А ДА НЕ ГОВОРИМ КОЛКО МУ ОТНЕ ДА ВДИГНЕ ДЯСНАТА СИ РЪКА, И ДА ПОДСЕЧЕ ДРЕЙВЪН. Но не. Явно тези действия се случиха по-бързо от очакваното. Разбира се, че беше така - от гледната точка на Руук. Че той не можеше да помръдне, за Бога! *Ъх!?... Къде сгафих?* - това мина през мислите му, когато пулсът му се забърза с всяко едно приближаване на опонента му към него. Когато той запрати хладнокръвното оръжие, с цел да го подсече, вече беше прекалено късно. Дрейвън затвори очи, сякаш не искаше да бъде свидетел на това, което го очакваше. Е, явно и тук беше сбъркал, защото изглежда някой друг се беше намесил в битката му, след като се чу сблъсъкът на две остриета. *Чими-чанга!* Така прозвуча сблъсъкът между новодошлата, и "Антихриста". Е, не съвсем, но беше нещо подобно. Когато Руук отвори очи, той забеляза кой точно "прекъсна шоу-то". За негова най-голяма изненада, това беше Индиго! Неочаквано, но факт. Не се беше замислял, че щеше да я срещне в толкова неудобен момент. Но все пак - не мислеше да отписва алтернативната версия на Капи в тази ситуация. А именно - реши да се вземе в ръце, и някак си да успее да се измъкне от "контрола" на противника. *Хайде....ЖИВНИ МАЛКО! РАЗМЪРДАЙ СЕ!* - в момента беше насочил мислите си само към това. Не можеше да се позволи да се излага повече. От тук нататък - той не се биеше, защото искаше още един шанс. Идеята му беше, че трябваше задължително да ПОБЕДИ! Така, че би преминал през абсолютно всичко, за да постигне този резултат. Започвайки от сега! Точно така! Той знаеше, че нямаше как да помръдне отново, освен ако не си причини болка по някакъв начин, или няма свръхестествен ген като някои други. За това, захапа с кучешките си зъби лявата половина на долната част на устните. Стискаше до толкова, че да потече кръв от тази област. Може би това щеше да го накара да получи достатъчно болка. Ако това се получеше успешно - от тук щеше да дойде следващият му ход, който беше замислен напълно неосъзнато - и по инстинкт, защото вече не можеше да отстъпва против съдбата му. А именно - да свали дясната си ръка, и да направи една стъпка назад и да наклони главата си, правейки "Джаккпот" импресия. След което щеше да се прицели в неговия опонент. Искаше му се веднъж, щом беше насочил огнестрелното оръдие към главата му, да натисне спусъка, изстрелвайки 3-4 "щастливи" патрона, и да му разбие мозъкът напълно проницателно. Ако изобщо можеше да пропусне с неговото "майсторство" в подобна област. Дори погледът му се измени, ставайки малко по-налудничев, и сякаш на някой, на който му е писнало от всичко. След унизението, през което премина, той вече копнееше да даде край на животът му. Щеше да е хубаво, ако можеше да го направи собственоръчно. За съжаление, обаче, се налагаше тази битка да се проточи нечестно, за да премине в негова полза. Но когато му беше дадена възможност - той нямаше как да отстъпи. Дори до толкова се беше променил, че нямаше да позволи и на другите да го спират. Веднъж нацели ли целта си, той щеше да продължи, докато обезобрази този "проблем".

Game Master Location : Omnilocational

Капи изключи синьото си око и Дрейвън излезе от парализата. Куршумът му обаче не пръсна главата на противника му. Защо ли? Може би защото Капи отново беше минал в режим червено око, обаче този път нещо беше по-различно. Когато Капи активира червеното си око, излъчи ударна вълна, която за малко щеше да повали Дрейвън на земята. Червеноокият излъчваше червена аура.

- Ult!

Куршумът на Дрейвън се отклони встрани, като противника му не си даде видимо зор за целта. Индиго се намръщи. Капи й отговори със зла усмивка. Двамата отдалечиха остриетата си един към друг, за миг като че ли се приготвиха за удар и след това нодайчито на Капи се сблъска за втори път с катаната на Индиго. В централната точка на сблъсъка се образуваха две ударни вълни - онази от нодайчито на Капи беше червена, докато тази от катаната на Индиго беше бяла. Двете вълни се бореха за надмощие, но никоя не излезе победител. Те обаче като че ли бяха безопасни само за причинителите им, защото Дрейвън едва не беше залепен за най-близката стена.

В същото време индикатора на контактния му компютър за връзка с Фамилията започна да присветва в синьо, което означаваше, че някой от HQ-то се опитваше да се свърже с него.

Сериозно, денят на Дрейвън не можеше да се влоши повече. До преди малко контролираше тази битка, а в момента дори не можеше да се каже, че участва в нея. Какво по шибаните-обратно....извратени дяволи става тук!? Отгоре на всичко, не стига че вече нямаше абсолютно никаква роля, ами и направо все едно се "намесваше между плесниците", както се казваше. За миг Капи остана на крака, сякаш почти нямаше сили - и в следващият момент, ИЗНЕНАДВАЩО, той изрича думите "Ult!", които, бяха нещо като "улавяща фраза" за него, защото много често използваше ЕДНИ И СЪЩИ НЕЩА, и стана ег*ти имбавото копеле. (чак и мен ме хвана страх от него) Явно Шики-трейдмарк пистолетът, който "протагониста" носеше, нямаше абсолютно никаква файда в тази сцена. Само дето го носеше - все едно само за да се хвали с него - за друго не му потрябва. Е, загуби няколко патрона СЪВСЕМ НАПРАЗНО - те се бяха ударили във "невероятната" вълна, излъчвана от проклетите способности на алтернативния тип. ВСИЧКО БЕШЕ НАПЪЛНО ГРЕШНО! Начинът по който се проведе битката, и особено границата, която беше прекрачена с още сума-ти му нива....над....нива! Нека да обобщим какво се случи след отблъснатите от нищото к*ршуми от огнестрелното оръжие на Дрейвън - Индиго и "фалшивия" Капи се сблъскаха отново, overuse-вайки телекинетичните си сили за пореден път, като с ефекта от този сблъсък между червено и бяло, те отблъснаха "главния герой", запращайки го в най-близката стена, който в момента....явно беше "зеления"!? И НА КАПАК НА ТОВА - КОНТАКТНИЯТ КОМПЮТЪР, КОЙТО БЕШЕ ВГРАДЕН В НЕГОВИЯ АУТОМЕЙЛ, СВЕТНА В СИНЬО, КОЕТО ОЗНАЧАВАШЕ, ЧЕ НЯКОЙ БЕШЕ НАЦЕЛИЛ "ТОЧНИЯ "МОМЕНТ ДА ГО ТЪРСИ!!!!! Очевидно, на момчето от Шики в момента му дойде до гуша от всичко, и само където все още не беше изгубил темпера си. Но все пак, реши да откликне, защото имаше някои неща, които трябваше да предаде "по сателита", веднъж, щом като задейства устройството:
-Окей, "недни-недоносено-недодялани" изродчета такива! Това по-добре да бъде поради добра причина, защото съм по средата на битка и нямам много време за глупости. И имам предвид - буквално по средата. За това ако имате някакви хубави новини - изплюйте камъчето, иначе ви тегля майната съвсем откровено! - това бяха нещата, които той щеше да достави на онези, които бяха от "другата линия" на връзката, която създаде със този контакт. Постара се изражението му да бъде на някой, който да не е достатъчно освирепен, макар и да не беше така. Е...поне едно беше хубаво - и това е, че в момента Дрейвън се намираше на такова място, че можеше да регрупира за малко, и да си отдъхне. Защото иначе нямаше изобщо да прави опити да отговаря на този "случайно-неподходящ" сигнал! Опитваше се да кара по сценарий и да не се ядосва много, защото не искаше да става обект на внимание в тази изключително тясна ситуация.

Game Master Location : Omnilocational

- Руук, we've got a situation here - чу се от предавателя. Това вероятно беше Механика. - Изглежда сте си пресекли пътищата с Организацията. Онези, чийто човек засякохте в джунглата преди няколко месеца. Когато са разбрали, че сте наоколо, са решили че сигурно преследвате нещо, което и те, каквото и да е то и затова са ви нападнали в казиното. Точно в момента Найт и Бишъп водят схватки на долните етажи. Надявам се вече да сте обезвредили Капи... Боса нареди да се изтеглите преди да изгубите някой. Макар че съм сигурен, че онова, което китайците са преследват е събудило интереса му... Той не би рискувал животите просто така, знаейки че вече сигурно не сте в състояние след битката с Капи, но все пак реших да ти кажа. Явно в тази област има нещо, което си е заслужавало скрита мобилизация на четиресет, ако не и повече, човека под прикритие. Късмет, каквото и да е положението ви!

Shen Lee бонус! +300 EXP(Quality hate).

Новините определено не бяха толкова добри, колкото Дрейвън искаше да бъдат. Но какво ли друго можеше да очаква, след като положението за Шики се влушаваше още повече с всяка измината минута!? Когато възприе нещата, които му бяха предадени от техникът, по лицето му се появи стъписано изражение, докато прибираше пистолета си, а с дясната ръка удари в стената до него. *Мамка му!* - това протече през неговите мисли. Според неговия съотборник, те вече би трябвало да са обезвредили алтернативния Капи. Това обаче не изглеждаше толкова лесно, колкото и звучеше, защото единствено Дрейвън в момента се беше заловил с тази задача. От Найт и Бишъп нямаше и следа, което беше доста интересно. Може би и те бяха попаднали на нещо, което ги е задържало за известно време, но никой не можеше да бъде сигурен в момента с кой още работеше "Антихриста". Като стана въпрос за него, Дрейвън в момента стигна до заключението, че трябваше да се справи със задължението си точно сега. Докато беше насочил вниманието си към Индиго, той лесно можеше да се промъкне и да го довърши с една изненадваща атака. С други думи - това беше момента, в който на опонентът му беше отвлечено вниманието от истинската заплаха напълно. Физиономията на Руук отново се измени. Той свали лявата си ръка, като погледът му се измени от стъписан на хладнокръвен и убийствен. Той реши да се възползва от спечеленото време, което имаше за регрупировка, докато не измисли нещо, с което да заличи "заплахата". А именно - това бе ситуацията, в която той щеше да използва светлинните си способности. Как щеше да го направи, ако беше на лимитът на силите си, се питате? Много просто. Понеже имаше достатъчно ярко това помещение, той щеше да използва умението си да абсорбира фотонни частици. Страничния ефект беше, че не можеше да задържи енергията, за това той просто продължи да поддържа тези сили в активност, докато не влезе в ефект следващата част от неговия план - чрез възможността си да създава илюзии, той щеше да накара всички в околността да си въобразяват, че той все още лежи, допрял се до земята, и все едно изпадаше в несвяст. Понеже той седеше на едно място докато използваше това, нямаше начин да обърка и координацията си, просто създаде тази илюзия върху самият него, внимавайки да не изпусне и най-малкия детайл, за да изглежда абсолютно перфектна. Колкото до самия Дрейвън? Ами той през това време щеше да маскира присъствието си от другите, ставайки невидим, и да се изправи, като сега следваше трудната част. А именно - трябваше да нападне именно, когато опонентът му си беше свалил гарда и готвеше някоя от атаките си към Интиго. През това време, той щеше да се промъкне зад него, но не и по някой друг повод - просто щеше да си стои отстрани, докато му се беше отдала възможността да направи следното, или пък не изгаснат светлините в помещението! (xD) А именно - щеше да използва убийствения си инстинкт, за да пази достатъчно тишина, и да използва от батерията, задействайки скрития механизъм на неговия automail, който му доставяше нечовешка сила. Следователно, едва след като се намери в областта точно зад алтернативния тип, той щеше буквално да изпъне ръката си към сърцето му, с цел да го изкорми и да му извади сърцето:
-Automail unleash: RELINQUISHED! - така беше кръстил той тази маневра. А кога щеше да се открие ли? Ами, веднъж, щом като ръката му прониже през стомаха на противникът - тогава той щеше да се покаже като силует от светлина, първоначално, и след това да се разкрие напълно.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън стресна толкова много Индиго, че тя за малко да му отреже главата. Погледна все така стреснато и дори ужасено Дрейвън, който държеше в ръката си сърцето на Капи. Магнитният мутант беше обезвредил много подло, и достатъчно кърваво за отбора, в който участваше, противника си.

Индиго мълча в продължение на минута, гледайки Дрейвън и свляклото се тяло на алтернативният Капи. След това проговори.

- Хората ти в момента се бият с преследвачите ми. Отборите ви се засякоха в неподходящ момент. Ако искаш да помогнеш на твоите, трябва да побързаш, не ме преследваха по-малко от 40 човека. По-добре се оттеглете, защото ти не си в състояние да им помогнеш и се съмнявам, че и те са много добре до този момент. А ти сигурно знаеш, че онези които ме преследват не са обикновени наемници. Ако твоите са оцелели, то е защото специалната дивизия не се е намесила все още.

Индиго подскочи с лекота и стъпи на парапета на покрива. Въпреки че изглеждаше така сякаш, вече беше тръгнала нанякъде, се обърна към Дрейвън за последен път:

- Помислих, че може да ти се стори интересно. Открих следите на Линк. Онзи за който ми спомена. Благословеното "братче" на семейството. Даже успях да науча това-онова за него. Мисля да го намеря и да разбера какви са целите му, докато следата ми е все още прясна. Реших да ти кажа, защото... може да решиш да дойдеш с мен. Изглеждаше заинтересован от него. Изглеждаш като зает човек, но ако все пак вземеш решение... можеш да ме откриеш в кафенето в края на града, тази вечер. След това... дори аз самата не знам къде ще бъда след седмица или две.

След последните си думи Индиго скочи от парапета и се скри от погледа на Дрейвън, падайки стотици метри надолу към земята.

Истинските цветове на Дрейвън се показаха, когато довърши алтернативния Капи толкова брутално. Принципно не беше от типовете, които биха стигнали до такъв резултат по принцип, но щом нещата се опираха до живот и смърт, той можеше да бъде доста безскрупулен тип. Беше от тези, които ако "проблемите" им не проработят както трябва, просто ги заключва в захват, и ги тръшка върху земята, или в случая на Дрейвън - направо ги кормят, за да се отървят от тях, колкото и.....мръсна да стане ситуацията. Е, бяхме сигурни, че щеше да се стигне до тук, още от началото. А и беше по-добре, отколкото да не изтръгне тази възможност, за да направи всичко това. Наистина, беше много некомфортно, че Индиго трябваше да бъде свидетел на всичко това, но изглежда нямаше друг изход. Поне според него. А пък и до някъде се радваше от това, което стори. Да даде нещо като пример за това какво става с онези, които му обръщат гръб и най-вече, които го подценяват. Мда. Точно това се получава. Сцена, обсипана с кръв - пълна с червен цвят, който поради доста ироничен начин символизираше думата "ябълка". Е, едно време, Дрейвън също беше свидетел на подобни събития...повечето, в които той е бил ранявания (xD), така че не виждаше повод, който да го кара да се плаши. Всъщност - изпитваше облекчение, защото най-накрая късметът започна да минава на негова страна. Най-накрая и той можеше да направи някои важни неща, без накрая да бъде от загубилите (както през повечето време до сега) Така, че той остана спокоен, докато изслуша всичко, което момичето имаше да му каже, защото беше нещо, от което се интересуваше. И да не повярвате, изглежда все пак щеше да разучи още нещо за Линк. Е....изглежда нямаше да е в този момент, защото първо, трябваше да измисли начин как да се измъкне от това проклето казино. Което беше доста добър въпрос, след като Индиго излетя от покрива, но момчето от Шики нямаше почти никаква останала енергия, която да му дава възможност да лети, за това изглежда този път, той щеше да го направи пеша, без да се налага да взима асансьор. И така, той стисна ръката, в която държеше сърцето, като навсякъде се разхвърча червена течност:
-Гадост...сега вече мирише на кървясала пумия..... - подхвърли един коментар набърже, породен от саркастичен смях, след това. Той извади automail-a си от тлото на мъртвия, което следователно се струполи като човал с картофи. Руук се изстръска от цялата кръв, която имаше по него, докато през главата му преминаха мислите: *Това беше най-лошото преживяване, което съм имал в казино.* - които не бяха породени наистина от омраза, а по-скоро от присмех. Който беше по адрес на самия Дрейвън. Да, самообвиняваше се, че трябваше да премине през всичко това, надявайки се вече да не се повтори. Изведнъж нещо му дойде на ум. Той грабна трупът на алтернативния Капи, казвайки:
-Нйех! Хайде, приятел...Време е за разходка. - след което започна да го влачи за гърбът, решавайки да поеме към стълбите. Планът му за сега беше да намери съотборниците си. Така, че, ако отнякъде се вдигаше доста врява, то това би трябвало да е центъра на мелето. Колкото до безжизненото тяло, което взе със себе си? Смяташе да го използва, за да разсее противниците, ако случайно попадне на такива. А беше сигурен, че имаше и други такива. За това веднъж, щом като се събере с останалите, всички би трябвало да бъдат готови да се разкарат по най-бързия възможен начин.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън слезе до 39-и етаж, където обстановката не беше чак толкова разрушена, както горе. От долните етажи идваха звуци на престрелки. И докато продължи нанякъде, асансьора зад него се отвори. Дрейвън чу познат глас... може би последният човек, който искаше да чува в този момент.

- Охайо. Така казвате в Япония, нали?

*От целия китайски народ, точно на този ли трябваше да попадна!?* - помисли си Дрейвън, когато по някаква ирония, асансьора, който преди малко той беше използвал, се спря на етажа, на стълбищата по който бягаше до преди малко, и се появи не кой да е, ами Линг. Незнайно как, но той изглежда е успял да го проследи перфектно, дори и в момента да беше в движение. Изчака го да си изкаже улавящата фраза, без да си губи търпението. Остана спокоен, и запази композицията си за момента, защото точно сега беше в доста неудобно положение. Защото беше на лимита на силите си, докато не е сигурно Линг колко беше свеж. Но със сигурност, той имаше доста повече енергия. И това беше плашещото, понеже Дрейвън имаше и доста нанесени щети от последната му битка с алтернативния Капи. Което го подсети за нещо. Да, точно така. Не трябваше да се сбива с Линг, а именно - да отбегне всякакъв контакт с него, поне в този миг. За това, той трябваше да използва момента на изненадата, както направи миналият път, и по този начин да го неутрализира...или нещо от сорта. Забавното беше, че той в момента се намираше в затворено място, така че нямаше накъде да отиде.
-Нйех! Хей, Линг, познай какво... - започна Дрейвън с цел да го заинтересува в думите, така, че да му бъде трудно да предвиди какво щеше да се случи след това. Следователно, той повдигна трупът, който носеше с дясната си ръка, след което се засили, и го метна със всичка сила към съперникът си, като се целеше право във mid section-a му, защото знаеше, че нямаше някакъв шанс да се справи с положението, в което щеше да го вкара:
-Призовавам Fake n'Cappye, в мъртва позиция! - като се подсигури тялото да е във хоризонтална позиция, докато политаше право към Линг. През това време, ако всичко провърви както беше намислил, Дрейвън щеше да използва втората част от планът - това беше да се затича със все полетялото към китаеца мъртво тяло, и да натисне един от бутоните, които бяха встрани от асансьора, подсигурявайки се, че ще нацели най-долния, който беше за първия етаж. По този начин вратите ще се затворят, и Линг щеше да бъде изпратен на най-долното ниво на сградата по бързия случай. Разбира се, Дрейвън после си отдръпна ръката, за да не бъде защипана, но ако противникът му измисли нещо, с което да предодврати затварянето, той просто щеше да срита това, за да го разкара от пътя му, и така щеше да се оттърве от малко повече главоболия. Излишно е да се споменава, че момчето от Шики се постара да използва инстинкта си, защото трябваше да действа бързо, и не се остави на нищо странично да му попречи на "великиката" идея.

Game Master Location : Omnilocational

По някаква причина Дрейвън слезе необезпокоено до първи етаж и дори там като че ли нямаше китайска охрана - явно всички бяха разположени по горните етажи. Той се затича към изхода, без да обръща никакво внимание, но точно преди плъзгащите се прозрачни врати да се отворят пред него, Дрейвън усети как силно психическо присъствие удря ума му. Нещо, което не си спомняше да беше изпитвал през целият си живот. То преравяше ума му, разглеждаше спомени на Дрейвън - такива, които харесваше, такива които не харесваше и такива, за които нямаше памет - той все още нямаше достъп до тях, но усещаше как това не пречи на натрапникът да се информира.

Дрейвън изгуби представа за минаващото време - размазани силуети се приплъзваха покрай него, но той стоеше на едно място. Внезапно - също толкова, колкото нападна, чуждото присъствие изчезна и Дрейвън изгуби всякакво осезание за него. Обезсилен, той падна на колене и длани на земята, едва способен да се вдигне за да продължи напред. Като че ли никой не му обръщаше внимание - камо ли да се опита да го спре.

Е, това ескалира бързо...Ето, че Дрейвън успя да избегне пряк контакт с Линг. Йес! Мисията е успешна! Той отвлече вниманието му с трупът на алтернативния Капи и набързо хвана "безопасния" асансьор чак до първия етаж.
-Elevator, activate!!! - каза си той, след което започна да beatbox-ва: *Нц-нц-нц-нц*, имитирайки звука, който издаваха някои по-груби асансьори...Едва, щом като се озова на най-долното ниво, обаче, той понечи да мине през металните врати, които се отвориха пред него, и...изведнъж нещо нахлу в неговия ум. Някакви размазани силуети минаваха покрай него, сякаш това бяха неговите спомени, за нещо. Дори нямаше как да бъде запознат с някои от тях, но все пак натрапникът продължаваше да извлича информация от главата му. Всичко стана толкова бързо, че той дори не можа да реагира някак, че да не му позволи да го прави - единственото нещо, което можеше да направи, е да падне безпомощно на земята, и да се хване за главата. Защото, наистина това беше доста болезнено, понеже не му влияеше добре на психиката. Когато най-накрая всичко отмина, той огледа наоколо. Изобщо никой не му беше обърнал внимание, което беше хубаво. Иначе щяха да го сметнат за луд, както винаги. *Това от мен ли беше? Не си спомням да съм използвал способността си за извикване на ретроспекции, или пък да съм взимал някакви наркотици....* В началото, той дори се замисли дали не беше всъщност причинителя на всичко това, но накрая се сети, че най-вероятно той е жертвата на този бласт от миналото. Той понечи да се изправи. *Не знам кой е виновникът, но да краде информация по този начин е напълно нелегално, и ще си изпати, по един или друг начин* Дрейвън сметна, че трябва да се върне в реалността, и да фокусира локализацията, в която се намираше, след което евентуално да намери изход. Ако всичко вървеше по неговия план, можеше и да се върне в базата по-бързо от неговите съотборници.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън се придвижваше напред в продължение на много време. Всъщност не беше сигурен, че обаче бе изминал много разстояние в същото време, защото освен че беше окървавен, мръсен, рошав - абе въобще грозна картинка, не можеше да бърза много в това си състояние.

Вече отдавна беше нощ и Дрейвън крачеше по улиците към мястото където беше паркиран частният самолет на Шики. В този момент вече се чудеше дали ще успее да стигне или ще се строполяса по пътя.

- Конбануа - чу се гласът на Линг отдясно на Дрейвън.

Врагът му крачеше до него, поддържайки темпото на Дрейвън, с ръце в джобовете и гледаше към пълната луна в нощното небе.

- Луната е красива е тази вечер, нали? Обичам пълнолунието... Смятам, че щеше да е хубаво винаги да е в тази фаза.

Дрейвън продължаваше да върви напред, излизайки от смотаното казино. Но, наистина, защо още си губеше времето в тази "дупка", като навън времето беше толкова приятно? Е, вярно че не носеше никаква връхна дреха, и някой лесно можеше да види плочките му, но това беше на изцяло друга тема. Изглежда някои не знаеха обаче кога да се спрат, тъй като Линг още беше по петите му. Това малко го раздразни, защото му развали мигът да се наслади на вечерта. Дори и не се замисляше да бърза, защото щеше да изглежда странно, а и не искаше да привлича много внимание към него. Той затвори очи, подсмихвайки се самодоволно. Ако не друго, поне все още имаше самочувствие.
-Нямаш ли си по-добро хоби от това да ми се натрапваш в личното пространство? Мисля, че ако престанеш да засенчваш около мен, картинката ще е дори по-хубава... - започна той направо по същество. Наистина вече започна да му омръзва от този тип, но все пак можеше и да се спазари с него, без да се налага да си влошава положението. Дрейвън повдигна ръце, и погледна настрани, продължавайки:
-...Е, може би след като си взема душ! - след което отново ги сложи в джобовете си. -Но, явно може би все ще има някой китайски художник, който ще се опита да нацапа "портрета" с още боя? - след тези думи, той погледна към небето, и си пое леко въздух, започвайки да размишлява за малко над събитията, които се случиха до сега. Може би Линг знаеше нещо за това. Или по-точно той беше отговорен.
-Не ми отговаряй на въпроса, беше риторичен. Но поне на следващия ти позволявам да го направиш. Кажи ми, случайно, ти ли имаш нещо общо относно извличането на информация от мозъкът ми по-рано? Или може би някой, на име Ултрон? Или греша? - жалък опит на момчето от Шики да гадае за това, но все пак реши да опита дали му върви късмета, и е разбрал правилно.

Game Master Location : Omnilocational

- Ултрон, хъх? - Линг се почеса по главата и на лицето му се изписа искрено учудена физиономия. - Сигурно говориш за онзи полудял робот, който организацията ми отдавна се отказа да залови и впрегне в полза. Не, чух че имал доста свободна воля, а с неговият пауър левъл... съмнявам се, че някой би могъл да му нареди нещо.

- Не съм тук за да те убивам или дори залавям - Линг мина на съществената част. - Аз не съм човек, който ще направи нещо, за което няма изрична заповед - обърна се към Дрейвън и го изгледа безизразно, с искрени очи. - А тази вечер бях тук само за да заловя Индиго. Но мисля, че провала ми може да бъде забравен за момента от шефовете - китаеца се извърна надясно. - Нашия psychic откри много интересна информация за способностите, които е имал човека чието тяло ми подхвърли по-рано. Мм-хм. Хората в Лабораторията със сигурност ще знаят как да извлекат полза от него. Но психикът ни откри и друго интересно нещо за теб - оказа се, че силите ти, макар и дори в момента доста внушителни, всъщност са ограничени - Линг отново се извърна към Дрейвън и го погледна в очите. - От психическа преграда.

Двамата ходеха бавно напред и отстрани изглеждаше че говореха като стари приятели.

- Не знам дали схващаш накъде бия, но ще ти направя предложение. Ела с мен и ще се погрижа преградата пред способностите ти да падне. Ще трябва да работиш за нас, но в края на крайщата с теб сме от една и съща порода - Линг гледаше платното по което вървеше. - А за един наемник няма значение за кого работи.

Руук внимателно изслуша какво имаше да му казва Линг. Не, че беше нещо ново (дори и за факта, че се опитва да залови Индиго). Все пак, не можеше да стигне по-далеч от това, което той знаеше - но изглежда, че все пак не беше той онзи, който извличаше информация от мозъкът му. Не, че вече го интересуваше, де. За момента вниманието му беше отклонено другаде. Защото в момента имаше доста дирекции, по които можеше да поеме. Те щяха да го подготвят за финалния стадий от "Жътвата". Планът на Линг звучеше пленяващ....за някой, който искаше да се сдобие със сила по подобен начин. Но не и за Дрейвън. А и звучеше леко съмнителна. Освен това, идеята, че можеше да се хване в този "капан", накара момчето от Шики да стигне до състояние, в което за малко щеше да се изсмее с пълен глас, но се сдържа да го направи, все пак. *Не...успокой се...запази композицията си.* - въпреки, че вътрешно се изливаше от смях, той се насърчи да не го изразява външно, като се обърна към наемника, проговаряйки:
-Нима? Ти си същински "Айнщайн". На бас, че има някаква скрита уловка в това, или ще отречеш? Не ме разбирай погрешно - вярно е, че имам скрит потенциал, който евентуално може да бъде освободен, но за съжаление, вече се съгласих на по-добра сделка, която ме устройва. - след тези думи, той бръкна с ръце в джобовете. Вече трябваше да бъде изминал доста разстояние.
-Изглеждаш като "зает" човек, така че не мисля да те задържам. Колкото до предложението ти - отговорът ми е НЕ. Поне за сега. Ако случайно размисля може да се спазарим, но ти гарантирам, че това няма да се случи скоро време.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън остави Линг зад гърба си. Не след дълго се качи на самолета и изчака там, облегнал глава на дланта си, гледайки нощната картина през прозореца. Найт и Бишъп се появиха ненадейно - всъщност наистина ненадейно, защото двамата се телепортираха пред очите на Руук съпроводени от лилава светлина.Изглеждаха дори по-зле от Дрейвън - ранени на по 2-3 места, Бишъп беше изгубил оръжията си, а Найт изгуби лилавият цвят на очите си. Всъщност те като че ли за първи път придобиха нормален, човешки цвят. Явно истинският им цвят беше сив. Дрейвън ги видя за първи път - досега винаги бяха лилави или комплект от синьо и червено.
Пилотите не се забавиха много и потеглиха към Япония.

Улиците на града останаха пусти и нормални, веднъж след като вече не бяха обезпокоявани от свръххора.

» Улиците
» Из улиците на Торонто
» Улиците на Центъра
» Из улиците на Ню Йорк
» Улиците на Манхатън