Улиците на Грийктаун

Game Master Location : Omnilocational

Грийктаун беше наистина приятен квартал, идеален за забавление и пълен с ресторанти. Улиците му обикновено бяха спокойни, както подобаваше на излъчването на мястото.

-Мирише на....помия! - това си каза Дрейвън, след като си пое дълбоко въздух, докато се разхождаше из този забравен от света квартал. Честно казано имаше чувството че ще повърне в някоя "канавка", но все пак се сдържаше да го направи. Защото вътрешно, той знаеше, че класата му е много голяма, за да се държи по този начин, и за това вместо това - той започна да крачи напред, отпуснат, като някакъв борец. Да...не беше в особено добро настроение, което е типично за някой като него. Или поне така изглеждаше отстрани. Той намести с пръстче слънчевите очила, които носеше, като лицето му беше полускрито от качулката на суичера, с който беше облечен. Не искаше да се отличава много от другите хора наоколо. *Е, може би не е чак толкова зле.* - лек сарказъм, проявен от неговите мисли.
-Единственото, което ми липсва, е да забележа някой, облечен в червен костюм и с маска да се плюска с Чимичанга в някой ресторант. - измърмори под носът си той. Изобщо нямаше да го изненада този факт. Разбира се, това беше само шега. Не го имаше наистина в предвид. Не, че изобщо имаше някакъв смисъл. Та, кактус и два! Причината, по която беше дошъл на това място беше, защото му е възложено в графика. Щеше да е някакъв вид групова мисия с останалите от неговия "отбор". Защото, да бъдем честни, той нямаше на идея кога за последно е имало подобно събитие, което го караше да прави някакви "импресии" от сорта на: *Е, добре. Трябва да взема кредит за това.*
Атмосферата около него беше доста "електризирана", за това реши да поуспокои малко страстите. Защото не беше сигурен от къде да започне. Леко намали темпото, с което се движеше, оглеждайки се наоколо. Трябваше хубаво да огледа тази локализация. Да възпроизведе, и да анализира ситуацията. Знаеше, че скоро щеше да се случи нещо. За това той намали темпера, и запази търпението си. В момента това беше изключително важно поради някаква неизвестна причина.
-C'mon, dude! Bring it! - лек намек, с който разтърси малко четвъртата стена, поглеждайки за миг нагоре. После, се върна в реалността и визията му отново се насочиха към околността. Липсваше му настроението, което имаше, когато направи това. Може би сега, след като нещо от вътре го мотивираше, през тази мисия имаше шансът да върне някои неща, които е изгубил до този момент.

Game Master Location : Omnilocational

Найт и Бишъп се присъединиха към него, изскачайки толкова безшумно иззад гърба му, че той не ги усети до последния момент. Бишъп беше сериозен както винаги, а Найт... имаше нещо необичайно в него, тази вечер. Очите му грееха слабо в лилаво - цвят, който Дрейвън беше виждал само в много редки ситуации. А сега ги държеше постоянно. Като че ли беше нащрек за нещо или за някой.
- Ще изпълним мисията в този колектив - Найт проговори, спрял на едно място, гледайки напред, както останалите. - Все още нямаме знак от Куин, така че трябва да заключим че нещо го е възпряло по време на последната му задача - думите му бяха прекъснати от кратка пауза. - Но това няма значение сега. Целта ни е да открием и елиминираме мутант. Не кой да е мутант, ами изглежда Капи от паралелен свят - вярно че Капи беше зодия близнаци. - Така че вероятно всички имаме поне някаква представа за способностите и потенциала му. Мутант на поне алфа ниво, основните му способности са от телепатичен и телекинетичен тип, също така може да предвижда движенията на тялото ви. Възможно е този Капи да има по-добър контрол върху способностите си, така че не го подценявайте. Трябва да го елиминираме преди да нанесе повече щети на важни за боса точки в околността, защото дори до този момент е направил повече от достатъчно. Целта ни е да го убием, а не да го заловим - Найт погледна сградата на едно казино - собственост на Акарауа, сякаш я сканира с лилавите си ириси. - В момента е в казиното. Let's get to work.

Дрейвън изслуша това, което Найт имаше да каже. Изглежда беше много важна информация, след като той се държеше доста странно тази вечер. Освен това беше пуснал неговия N-gene в действие. Това само можеше да му подскаже с какво си има работа. Е....достатъчно му беше да знае, Капи в алтернативна вселена. Може би този път нямаше да остане разочарован от него. Защото от самото начало знаеше, че имаше нещо в онзи тип, който беше срещнал в Миддълвърс-а. И честно казано, не беше сигурен дали това беше истинския Капи, защото дори и да беше повикал някой от неговия така-наречен отбор от един човек, пак нямаше начин как да го победи. Друго нещо, което му направи по-голямо впечатление - Куин го нямаше наоколо. Да...наистина всико беше доста объркващо, но изглежда можеше да има нещо свързано с....."фалшифициране". Може би това беше точната дума, която търсеше. Сега, обаче, е изправен срещу истинското нещо. В най-лошия вариант, може би щеше да му се наложи да използва всичко, което е научил в битките му до този момент, срещу този тип, който трябваше да заличат. Дрейвън сложи ръка пред себе си, прозявайки се. После изпъна ръцете си и наклони главата си настрани, изпуквайки някои от костите си, сякаш се разгряваше.
-Казино, а? - избърза той да каже по някоя дума-две: - Е, поне не се е забутал в някоя градска тоалетна.... - лек сарказъм беше замесен в тонът, с който изказа тези думи. Всъщност, наистина, тази сграда беше огромна. Не беше сигурен колко лесно щеше да бъде да го открият. Но понеже познаваше "troublemaker"-a, той знаеше горе-долу къде да го открие. Лайк...беше сигурен, че той може и да е в някоя зона от онези, където се играе на карти. Трябваше да се оглежда за някакъв загубеняк, на който много му вървеше. Това щеше да го забележи по импресията на другите "играчи". Не е изключено, че може и да е някой странен тип, на който много да му върви на шах, защото знаеше, че и това го имаше като вариант. Сигурен беше, че ще се справи. Един вид, самата му интуиция подсказваше какъв човек търсят всъщност. Сега, като сдоби някаква представа за нещата, които го очакват, единственото нещо, което остана е, да влязат в самото казино. Веднъж намери ли се вътре лесно можеше да се ориентира. Всъщност, истината беше, че Дрейвън не беше по-малко нащрек от Найт. Той също така оглеждаше локализацията. Дори с периферието на зрението си, без да изпуска и най-малкия детайл. Все пак, не искаше "стръвта да се изплъзне от въдицата", както се казва. И в същото време, не се задълбочаваше чак толкова в това. Поне така изглеждаше отстрани. Такъв човек беше той. Можеше и да не изглежда толкова сериозен тип заради нелепите му шеги или безгрижния характер, но всъщност беше доста съсредоточен.
-Значи този път трябва да го убием, а? Звучи като добър план за мен....

Game Master Location : Omnilocational

Силуетите на тримата се плъзгаха беззвучно във вечерната тъмнина. Не обърнаха никакво внимание на човека на рецепцията, когато влязоха в казиното, ами директно продължиха към асансьора.

- Намира се на седми етаж. Избрал е щастливо число. Ха - ха -ха - промърмори Найт и се подсмихна. - Мога да проследя с приблизителна точност местоположението му с второто ниво на N-Gene-а си. Въпреки че в тази сграда има и друг свръххора, първо шарката на способностите му е по-различна от тази на останалите мутанти и второ самият му потенциал е толкова висок, че излъчва невероятно мощна аура. Има лошия късмет по следите му да бъде изпратен тракър. Ха-ха. Схващаш ли? Лош късмет.

Шики се изкачиха с луксозния асансьор за няколко секунди. Когато отвори врати и те го оставиха зад себе си, той продължи нагоре. Помещението беше пълно с игрални маси за покер, блекджек, YGO. Дрейвън веднага забеляза с периферието си постер на Джоуи Уилър на стената - все пак това беше детския му герой. Явно беше идол и на други хора в аудиенс-а.

- Та как откриваме един куршум в оръжеен завод? - гласът на Бишъп не прозвуча много иронично, въпреки очевидния идиом, който използва.

Ето, че тримата се промъкваха през тъмнината съвсем безшумно. Подминаха човека, който седеше на рецепцията, защото....Честно, кой иска да се замесва с този тип? Особено след като беше тук поради съвсем "нелегални" причини. Ако изобщо убийството на Капи се считаше за една от тези причини, разбира се. Във всеки случай, те не бяха толкова зле, че да се издадат по този начин. Влязоха в един асансьор. Найт спомена нещо за числото 7. *Чакай малко...това не беше ли Божественото число?...* - замисли се Дрейвън. *...Ха-ха-ха! Дори в алтернативния свят е не-по-малко арогантен!* - колкото и да се опитваше, нещо започна да го избива на шеги. Не се насилваше да мисли по този начин. Просто му идваше от вътре. Избиваше му на pwn-ове. Особено, след като забеляза постера, който за малко да му изкара очите. Беше точно там - на стената!
-Хей! Знаете ли за момента, в който се намирах за пръв път пред "Статуята на Джоуи" в Бруклинското гето? - зададе Дрейвън въпрос, който беше съвсем извън темата. Не, че някой изобщо се интересуваше от това. Така де. Именно това беше планувано. Защото ако някой отговори - това щеше да го направи жертва "шега". Така че - да...щеше да изглежда доста зле. Въпреки всичко на Дрейвън много му харесва как бяха нагласени нещата когато влезе в сградата. Кой знае че в казино са се играли детски игри на карти. Това....за малко...да го накара да се просълзи. Сега, по въпроса на Бишъп. След като свърши сантименталния момент, Дрейвън огледа наоколо. Вече поне знаеше какво търсеше. За първи път се чувстваше по-голям късметлия, отколкото и Капи. Говорейки за него - да! Именно. Единственото място, на което можеше да се забележи - това щеше да е на някоя от тези YGO игрални маси. М-хм. Това беше най-добрата опция до този момент. Тази случка направо заслужаваше да се обозначи с един soundtrack на L:
-Окей...да се върнем към следите. - започна да размишлява той на глас. Искаше да сподели за това с неговите съотборници, защото все пак не беше изключено да действат в екип: -Познавайки Капи...съм сигурен, че неговото хоби е да играе на онези детски игри на карти. Предполагам, може да се досетите на къде бия. Огледайте се за някакъв странен тип около Ю-Ги-О зоните (ако изобщо може да се различи такъв сред другите индивиди). Сигурен съм, че той е измежду тези играчи. - разбира се, това го каза с нисък тон. Не искаше да привлича много внимание. Особено това на врагът. Защото беше сигурен, че и той не беше по-малко нащрек, отколкото самите членове на Шики. Той свали качулката, и очилата си, като ги сложи във вътрешния си джоб. Все пак трябваше да изглежда нормално. После огледа отново мястото. Току-виж, намерил точно това, което търсеше. В момента се съсредоточи малко по-задълбочено в задачата си, като, разбира се, запази търпението си, в очакване.

Game Master Location : Omnilocational

Шики започнаха да обикалят масите за YGO, като се мъчеха да не будят подозрения в играчите. Тук - там се чуваха активации на специални ефекти или повишаване на тон при призоваване на някое по-специално чудовище. "Blue Eyes White Dragon!" "Fudust!" "*insert shitty ninja card name*" "The Six Samurai(none of the fake'n'photoshopped new ones)" Найт не можеше да различи точната локация на Капи, понеже рядко се беше сблъсквал с аури с такъв интензитет, но бързо се съгласи с Дрейвън че източника на аурата е някъде на тези маси...

И така, всичките се бяха разпръснали да търсят този Капи. Който беше толкова труден за намиране, колкото едно дете, намиращо се в среда с много други, в детска градина. Само дето това, което всичките те търсеха, би трябвало да е доста пакостливо и допринасящо проблеми дете, в съответната гледна точка. Изглежда, че умееше да се "прикрива", тъй като дори Найт с неговия "расистки" N-gene не можеше да различи кой точно е този тип, дори по аурите на обитаващите тази локализация. Е, Дрейвън не беше зле. Поради някаква причина, знаеше къде точно да намери Капи. Чувстваше се като Бакура, когато използваше хилядолетния си пръстен за да намери огърлицата на Ишизу. Нещо от сорта....Което всъщност му даде една доста добра идея. Не знаеше дали ще проработи, но си струваше да опита. Реши да се вслуша малко в имената на тези така-наречени "чудовища", които бяха изобразени на детските игри за карти, и възпроизвеждаха съответните им притежатели. Насочи се малко повече към посоката, откъдето се чуваше "Фудъст". Всъщност, истината е, че можеше да е всяко едно от тези неща, за това Дрейвън не можеше да бъде 100 процента сигурен, че Капи е притежателя на някои от тях. За това, вместо само да използва слухът си, той реши да заложи и на зрението. Все пак, не всеки беше със специални очи. Дрейвън също ги имаше, дори и да не бяха точно от такава важност. Но може би - те са ключа, който отключва вратата към "сърцето на сжета". Той затвори очите си, съсредоточавайки се. Реши да вложи малко от електромагнитната енергия, която протичаше през тялото му, в неговата визия. И така, Дрейвън реши да "отвори" съзнанието си по такъв начин, че да погледне към света от съвсем различна гледна точка. Никога до сега не го беше правил, за това запази контрол. Трябваше да привикне малко повече към промяната в обикалящата го среда докато използва тази способност - а именно, неговите електромагнитни очи. И така - погледът му се промени, като вече се забелязваше ярко син отенък в ретината, което означаваше, че беше активирал тази негова сила. Може би имаше някакъв шанс да различи "шарката" на Капи от тази на останалите. Малък шанс. Но пък толкова много го подтикваше ситуацията да използва това, че просто нямаше как да не го направи. След, като това се случи, той огледа хубаво какво точно се случва около него. Ориентира се също така и по "звуците". Това пък щеше да го насочи точно към този "образ", който подсъзнателно издирваше.

Game Master Location : Omnilocational

Само че Дрейвън не можа да проследи Капи така... явно от тази способност не излизаше много добра проследяваща техника. Обаче призоваването на една карта привлече вниманието на Шики. Всеки от тях можеше да познае гласа на Капи.

- Red Dragon Archfiend!

Шикитата веднага застанаха нащрек, но въпреки че се опитваха да не издават присъствието си, Капи настръхна. Шики застанаха в готовност, но не бяха готови за онова, което им беше приготвил Капи. Той завъртя стола си, но нито едно движение не беше похабено - едното му око грееше в червено, а той направи някакво движение с което повдигна карти от масата и ги запрати в посока на елитната групичка. Картите обаче хвърчаха необикновено бързо към целите си и те не получиха шанс да се адаптират към ситуацията и да реагират. Но дори по-неочаквано, ударната им сила се оказа далеч от нормална - Дрейвън имаше чувството, че само едната, която уцели гърдите му, го удари като чук. Всъщност при контакт те като че ли експлодираха. Не че Дрейвън имаше много време да проследи случващото се - сцената се разви за толкова кратко време, че едва ли някой от заобикалящата публика можеше да каже какво точно се е случило. Шикитата бяха жестоко залепени за стената зад тях, макар че не разбиха стената(не бяха далеч де). Докато се окопитят, Капи беше изчезнал от очите им.

- Поел е по стълбището - промълви бавно и измъчено Найт. - Върви към покрива, вероятно ще се опита да избяга от там

Дрейвън: -50 кръв.

Е, това беше безсмислено. Изглежда опитът на Дрейвън да се прослави с нещо, което още не беше опитал, не успя. Каква загуба на времето и пространството. Говорейки за което....изглежда прекалената концентрация си имаше и цената. Явно този Капи умееше да използва "мръсни номера", както ги наричаше Дрейвън, и да нападне групичката от Шики тогава, когато най-малко очакваха. Всъщност, това беше доста умно от негова страна. Дори успя да изненада момчето до някаква степен. Вярно, че му дойде в началото като гръм от ясно небе, но....сериозно...понасял е и доста по-сериозни наранявания, от това, което получи, в контакт с...взривоопасния хартиен обект!? От друга страна, не беше много впечатлен от факта, че "пънкарчето" се възползва от момента, предприемайки нечестни средства, за да се "измъкне".
-Кой използва детски игри за карти като оръжие? - измрънка той, като се надигна от земята. Пренебрегна ударната вълна от по-рано, с някое по-силно издишване, и така вече не чувстваше почти нищо повече от гъдел. После се изтупа от прахоляка, защото трябваше да изглежда готино пред другите, и се запъти на някъде със леко забързана походка, обръщайки се към останалите от групата:
-Окей...от тук ще се разпръснем...Аз ще поема по асансьора! - кратка пауза настъпи след последните му думи, като дори той придоби тъп поглед заради собствения си монолог. Но колкото и очевидна да беше идеята, пак имаше доста голям смисъл, отколкото да търчи подир следите на Капи, спъвайки се по стъпалата: -Ще се срещнем на "покрива". Надявам се тайминг-а ни да е достатъчно умел, че да го пресрещнем. - след тези думи, Дрейвън се обърна отново към мястото, на което се беше насочил, а именно въпросния асансьор, възнамерявайки да препуска през много заобикалящите го хора. Когато пристигне на мястото, той просто щеше да натисне бутона, с който да го накара да слезе надолу и да се отвори вратата, за да влезе. Нямаше да отнеме чак толкова време. Все пак - намираха се само на седмия етаж от един до-о-о-о-оста голям небостъргач. А ако се наложи, и Дрейвън щеше да се възползва от ситуацията, но това щеше да стане веднъж, след като влезе в асансьора. Е...поне търпението му би трябвало да е доста голямо, щом като все още си се предвижва по най-обикновен начин. Защото знаеше, че ако беше на мястото на някой от алтернативна вселена, пак щеше да започне да прави разни "Шунпо"-та, "Шуншин"-и, или както и да ги наричаха в различните аниме-та.

Game Master Location : Omnilocational

Асансьора се изкачваше сравнително бързо. Покрива беше след 40-и етаж. Когато вратите се отвориха, Дрейвън видя порта от масивен метал, която препречваше пътя му към покрива - и идея си нямаше как се отключва. Някой изкачваше стълбите зад него и след няколко секунди Дрейвън разбра, че това е бил Бишъп. Той изгледа портата и после Дрейвън сякаш питаше за план.

Не след много дълго чакане в асансьора, настъпи моментът Дрейвън да излезе от него. Вече се намираше на това ниво, в което е почти до покрива. Единственото, което го разделяше, бе едно предверие. Явно тайминга му беше доста добър, щом пръв се качи най-отгоре. Е....не само. И ето къде идва другата странна част - Бишъп. Изглежда и той беше също толкова пъргав. Което хвана вниманието в погледа на партньора му. Дрейвън го изгледа недоверчиво. Ако беше точен - до преди малко, той го видя как тича по стълбите...а след това най-интересната част бяха очите му. Сякаш очакваше някакъв план. И точно това не беше присъщо за него. От опит, знаеше, че този тип винаги знаеше кога и как точно трябва да действа. А сега разчиташе на него най-недоверчиво? Е...всъщност - Дрейвън беше недоверчивият. Още от израстването си по принцип му е бил такъв характерът. А той знаеше, че си има работа с ИЛЮЗИОНИСТ. Което значеше, че в най-лошия случай - щеше да трябва да разчита единствено на СЕБЕ СИ. Това беше факторът, който го правеше различен от другите. Някои се страхуваха от него именно поради тази причина. Виждаше това в очите на онзи, който стоеше пред него. Според Дрейвън - това беше алтернативната версия на Капи, преструваща се на онзи, с който се познава от отдавна, и знае, че не е такъв. Или е имал грешната мисъл за него. Не, че го интересуваше особено. Това щеше да го забележи по неговия начин. И това е - че може би сега беше моментът, в който трябваше да обърне гръб на "съотборниците" си. Защото го имаше и онзи момент, в който не го интересуваше нищо освен да постигне това, което иска. В случая - щеше да се наложи да убива. А и ако трябваше да си признае - беше доста жаден за кръв в последните дни - защото трябваше да използва новите сили, които беше придобил, и следователно да привикне с тях. Е - това може би щеше да се случи в тази мисия. Но колкото и да беше подтикван, той все пак действаше както си знаеше.И ето, че настъпи мигът, в който трябваше да направи нещо по въпроса с Бишъп. Леко подмолна усмивка се плъзна по лицето на Дрейвън, когато конфронтира поглед с този на индивида, усещайки, че нещо съвсем не е наред. И това нямаше нищо общо с идеята, че една от лампите, които огряваха помещението даваше на късо. Което го подкани да направи следното - да направи няколко стъпки към него, и да бръкне в джоба си, изваждайки трейдмарк пистолета, който беше неговото притежание. Дръпна спусъка с палеца на дясната си ръка, с която всъщност държеше огнестрелното оръжие, а показалеца му се докосна до спусъка. Хвана оръжието така, че да го наклони право в черепа, най-вероятно дори да доближи дулото до него, ако беше възможно - като китката му беше наклонена нагоре, а оръжието - надолу. И използва моментът на изненадата. Всичките му ходове бяха изпълнени с мигновена реакция. Двамата бяха достатъчно близо един към друг, така че нямаше смисъл да прахосва максимална концентрация, защото всъщност в момента беше доста инстинктивен. И използва момента, в който "фалшивия" Бишъп все още нямаше начин как да се отбрани толкова бързо. И така, той дръпна спусъка, без изобщо да се замисля. Дори и без да му потрепва окото. Напрежението беше максимално....никой не можеше да каже всъщност, че точно Дрейвън ще действа по този начин. Така че, той имаше предимство. Какъв ли обаче щеше да бъде ефекта на това и дали версията, че самият Дрейвън е вкаран в илюзията на неговия фалшиво-истински arch-rival, ще бъде опроверган?

Game Master Location : Omnilocational

Образът на Бишъп се превърна в облак от дим, който се разпръсна когато Дрейвън стреля.

- Полудя ли, Руук? - гласът на Бишъп дойде от някъде надолу по стълбите. - Имаш ли си представа колко много ми струва изпълнението на Doppelganger style? Ако не се чувстваш добре психически, можеш да оставиш аз и Найт до поемем случая. Той и без това вече трябва да е на покрива.

"Полудя ли?"...тези думи бяха разбрани чисто и ясно, и накараха усмивката на Дрейвън да "замръзне". Щеше да запомни това в бъдеще. Не беше особено впечатлен от развитието на събитията, и това си пролича по неговото изражение. Мислеше си, че това беше илюзия....но сега беше достатъчно убеден в себе си, след като разбра, че е бил някакъв "клонинг", което изглежда беше неговата способност. Но в момента Дрейвън знаеше, че няма никакво време да спори с Бишъп, или пък да се самообвинява за действията си. Нямаше начин как да остави на неговите съотборници да се справят без него. Всъщност - в момента беше доста сигурен, че можеше да се справи сам. А щом, като те двамата искаха да се "оправят", може би трябваше да ги остави насаме. Или пък не.
-Тс-чш.... - тези недоволни и отрицателни звуци бяха издадени от него. -Нямах си и на представа, че съм бил способен да убия безсмислен клонинг на някого, но се опасявам, че по някога се изненадвам дори от себе си. - той наклони ръцете си настрани, в поза "Wasn't me", повдигайки рамене. Явно по-добре щеше в момента да бъдат като отбор. Колкото и безполезен да беше в момента - той все пак имаше предимство, което тепърва щеше да излезе на яве. След като издейства, сякаш нищо не се беше случило, той се обърна назад, поглеждайки към портата:
-Какво е това!? ЗАКЛЮЧЕНА ВРАТА? НЕВЪЗМОЖНО! - започна да драматизира той, но изведнъж веднага се спря, щом като усети, че преувеличава, и продължи с нормален темпер: -Чакай малко...напълно е възможно, какво по дяволите имах предвид? - във всеки случай, се зае с това да направи нещо по случая. Той разпери ръце, извиквайки:
-Наблюдавайте, порти!!! За това как ще ви накарам да се подчините на моята власт. ДАЙТЕ МИ ДОСТЪП! - с тези думи, той реши да използва своите магнитни способности за пореден път. Не, за да "взривява" или да нанася подобни поражения. Щеше да използва достатъчно енергия. Нямаше да му е нужно да се съсредоточава до голяма степен. Все пак, това беше една обикновена порта. А за това как точно искаше да я накара да се отвори? - ами...щеше да накара крилата й да се отместят обратно към стената. Това нямаше да му изисква кой знае колко много усилия....все пак магнетизмът му беше на толкова високо ниво, че можеше да събаря подобни обекти. Но все пак, той до някаква степен се съсредоточи. Всичко, което трябваше да направи, беше да изолира всички излишни мисли от главата си, и да съсредоточи умът си върху това, което всъщност искаше да направи. Ефектът щеше да зависи от енергията, която беше вложил. А той гледаше да не прекалява особено, защото повечето количество от нея щеше да му е нужно за по-нататък. Какво ли ставаше на покрива? И това предстоеше да се разбере...

Game Master Location : Omnilocational

С достатъчно усилие, Дрейвън успя да отвори двете крила на стоманената порта. Тогава пред него се разкри картината на площадката на покрива, на която вече се намираха Капи и Найт. И двамата бяха нащрек, изправени един срещу друг, като някакви каубои от Дивия запад. Не обърнаха внимание на новодошлият.

- Значи това е природата на твоят Youmei, второто ниво на N-Gene-а ти - проговори Капи, фиксирал Найт с поглед. - Space-Time способности. Чудя се какъв е потенциалът им - злодеят се усмихна, сякаш идеята за нещо, което предстоеше, го развеселяваше.

Капи вдигна дясната си длан към Дрейвън и изстреля широк червен лъч към от нея към него. Говорейки си с Найт, се беше преструвал че не забелязва Дрейвън и се възползва от момента на изненада.

- Cero!

Ето какво криело предверието. Зрелищен сблъсък между илюзионисти - или по-точно, Капи и Найт. "Бла-бла-бла.....N-Gene...Бла!" - това успя да долови Дрейвън от разговора между двамата. Със сигурност бяха неща, които не се вписваха в неговия дневник. А той сключваше заличаване на алтернативната версия на бившия противник на Дрейвън. Какво ли си въобразяваше обаче съотборникът му? Не можеше да го остави просто да си се "забавлява", както беше в неговия случай. Къде му беше умът!? Е, някои неща предстояха да бъдат обяснени. Но след, като Дрейвън се справи с червеният лазерен..."изблик", или както се наричаше...от енергия. Добре, че Дрейвън знаеше как да деактивира такива лазери. *Последното изречение не включва референция* Адреналинът започна да се повишава, но момчето от Шики знаеше, че нямаше време да паникьосва. А вместо това - той трябваше да запази спокойствие, и най-вече да бъде търпелив. Именно това му даваше по-прецизен тайминг. Както и да е, когато той забеляза това, затвори очи, като започна да се съсредоточава. Нямаше никакво време за губене. Изолира се от всички излишни мисли, за да има по-добър ефект обвивката от електроди, която смяташе да създаде около него. Ставаше дума за една от най-висшите форми на неговите магнитни способности - тази, която му позволява да създава щит, с който не само можеше да се отбранява, но и да препраща идващи атаки. Така, че Капи-рачът, който го подценяваше на невероятно много нива, щеше да си изпати определено. Тук не ставаше дума само за защита от тази "заплаха", ами и за честта на Дрейвън. Дори и нея я имаше. След битката му с една от неговите алтернативни версии. И така, Дрейвън започна да си представя нещо - а именно, начинът, по който смяташе да задейства неговата способност. (С която между другото се отбрани по същия начин в другото измерение) Но тогава беше по-различно. Е...време беше за някакво размърдане. А именно - Дрейвън изпъна ръката си. Започна да усеща онова студено чувство, което го изпълваше, след като онази тъмно-сина аура, която притежаваше, започнеше да го обгражда. Тя беше не само около него. Ами и много по-силен пулс започна да "избълва" от дланта на ръката, която всъщност беше насочил срещу посоката, от която му идваше "Cero"-то. Следващото нещо, което направи, беше да отвори очите си и да изрече думите:
-SHIELD Rotation: Activate! - като внезапно след това , той сякаш се опита да "нанесе шамар" върху червено-подобната струя, като заедно с това, той отпусна пулсът от тъмно-синята аура, която се усили в по-голям радиус, и заедно с това, този щит се въртеше на 360 градуса, заедно със самия Дрейвън, който също направи това веднъж, за да прибави по-голям ефект към неговото....ако може да се нарече - "изпълнение".

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън успя да се защити успешно срещу атаката на Капи. Въпреки това, силата й беше ужасна. Ако го беше уцелила незащитен, би могла да го убие. Капи се извърна към него и направи такава такава усмивка.

- Защо ми се струваш познат от някъде? Да съм те... убивал случайно преди? А-ХА-ХА-ХА-ХА!

Капи изтегли меча си и се затича с висока бързина към Найт, опитвай се да го посече. Найт извади два пистолета и стреля два последователни пъти с тях. Ефектът не беше особен, защото червеникава сферична бариера се появи навреме около злодея и тя отблъсна куршумите. Само след две секунди той вече беше стигнал Найт и замахна с меча си, който като че ли сияеше леко в червено. Дрейвън дори не можа да проследи острието му през цялото време - бързината му беше невероятна. Миг преди да бъде посечен обаче, Найт изчезна, като че ли погълнат от лилава светлина. Нодайчито на Капи удари земята с трясък и я разцепи. Опонентът на Шики не гледа дълго празната земя, а се извърна назад за да види че Найт се намира на десет метра разстояние.

Дрейвън: -100 енергия.

Пфу...това беше на косъм...но поне дефензивата на Дрейвън беше изиграна успешно. До колко? Ами....това си пролича от ефекта. Защото изглежда не използва това точно както трябваше, и това му костваше доста от неговата енергия. Но поне не беше напразно За разлика от монолога на алтернативната версия на Капи. Той беше! Смисъла е....че от самото начало, Дрейвън знаеше, че трябва да даде най-доброто от себе си. Явно нивото на "арогантност" беше над 9000, което ще рече, че той беше напълно игнориран в тази битка. Е....не можем да позволим това да се случи, нали така? Все пак задачата му беше да се представи на ниво в това събитие.
-Без майтап, Шерлок...и аз ти причиних абсолютно същото. Само дето този, който застрелях, не беше "фалшификат"! - отговори Дрейвън на думите, които бяха отправени по "негов" адрес. Определено техният противник знаеше как да говори. А с това подценяваше най-добрия от Шики, с което щеше да си изпати. Защото в момента идваше време за неговата ОФЕНЗИВА (която дойде благодарение на разцепването покрива на небостъргача)! А именно - Дрейвън беше разперил ръце, в решение да използва неговата способност да усеща обекти наоколо....Тук говорим за "Космоса". Всички знаем какво означаваше това, нали? Да...Беше го използвал и срещу битката с Акарауа, но тогава противникът му имаше някакъв вид защита. А сега целите му можеше да бъдат успешни. И така, Дрейвън реши да използва неговият магнетизъм, за да придърпа едно огромно тяло, с размерът на метеорит. И тук не беше истинската все още болка в задника, защото това беше само началото! Но все пак, се изискваше огромно количество концентрация, а той правеше всичко по силите си, за да се съсредоточи до такава степен, че да изолира абсолютно всичко около себе си, освен него и "мишената". Все пак, това нещо също така му източваше доста от останалата енергия. Но с достатъчна прецизност....и....груба сила...той започна да придърпа това нещо към Земята. Сега...с навлизането на този обект в земната атмосфера, Дрейвън започна да прибавя някакви химии към него. Както знаете, когато нещо започне много бързо да пада от Космоса, с навлизането в стратосферата, то започва да изгаря....Но това не беше всичко. Дрейвън използва своите сили, за да синтезира привлеченото тяло, не само усилвайки ефекта, ами и променяйки го. Трябва да се досетим, че в момента той използваше максимално неговата концентрация. Не се занасяше в никакви мисли, и използваше неговата воля на голямо ниво. Неговите представи започнаха да излизат наяве с "промяната" във формата на падащият обект. Или по-точно в облика на светлината, която се беше образувала около него. Тя започна да се разраства и да приема облика по-скоро на светкавици. Които пък от своя страна образуваха един дракон. Който измени цвета си в син, понеже от способността на Дрейвън започнаха да се прибавят и атомни частици от магнитното поле на планетата, което направи тази атака дори ОЩЕ ПО-СМЪРТОНОСНА. И така - всичко това беше насочено право към сградата, на която се намираха, или по-точно - към алтернативната версия на Капи. Като идваше съвсем малко от гърбът му, за да му бъде трудно да се усети какво става.
-Това се случва когато ме подценяваш. - каза Дрейвън със съвсем спокоен темпер, понеже все още се опитваше да
манипулира ефекта от неговата техника. Вярно, беше много трудно - но никой не е казвал, че можеха да се взимат преки пътища, за да стигнеш до върхът. Който мотив беше в момента укрепващата сила, която даваше мотивация на Дрейвън да поддържа нещата в същия дух - че даже и повече, ако всичко това продължи. За сега обаче това беше единственото, което можеше да направи. Е - беше много по-добре от нищо!

Game Master Location : Omnilocational

Унищожителната техника на Дрейвън се оказа обаче невъзможна за контрол - всъщност истински контрол от такова разстояние и върху обект с такъв размер беше виртуално невъзможен. Всъщност Дрейвън не управляваше самото тяло на метеорита, ами магнитните полета, които го обграждаха - това беше единственият начин метеорит да бъде направляван. Метеоритът се запъти с гръм и трясък към покрива на небостъргача. Две секунди преди да удари, Найт разбра че няма начин да избегне диапазона на сблъсъка и изчезна, погълнат от лилава светлина. Капи изгледа ужасен небето. Телекинетичното му налягане(Telekinetic pressure) беше достатъчно за да отклони прости куршуми, без дори да си дава зор, но това беше друго нещо. Горящият метеорит се заби с трясък на метър от Капи. Самият Дрейвън беше отблъснат вътре в сградата, от ударната вълна и изгуби сцената от поглед. Когато отвори очи, Бишъп стоеше изправен до него и сякаш се чудеше какво е състоянието на Руук.

Капи явно обаче беше успял да оцелее. Дрейвън го забеляза да стои окървавен, мръсен, намръщен и като че ли му беше трудно да запази равновесие. Както и да се беше спасил, в момента беше полу-мъртъв. Но пък Дрейвън го беше забелязал може би твърде късно. Дясната ръка на Капи отчаяно стискаше нодайчито му, а лявата му длан беше насочена към Дрейвън, паднал на земята, опрял гръб на стената в предверието.

- Cero!

Дрейвън: -150 енергия(Метеорит).

И то за каква ударна вълна става на въпрос? Дори самия Дрейвън припадна за миг от ефекта на предишното му изпълнение.Както язовеца след като изяде змия и погълне отровата й. Е...това не траеше за доста дълго време. Не и докато Капи (който поради някаква случайност все пак оцеля) не се приготви да направи същото нещо, което и преди. Явно все още имаше какво да покаже - или ако не, е пълен загубеняк. Но не бива да го отписваме от картинката. Това обаче изглежда не се зачиташе за Дрейвън, който като се свести, съвсем осъзнато изпъна едната си ръка срещу противника, поклащайки глава в отрицание. Вече му беше писнало да се разправя с него. Искаше да приключи всичко - сега, или никога. До сега - той само е отстъпвал. Но в този момент, реши да се окопита, и да отвърне на ударът с удар. Разбира се, усещаше, и че нямаше много време. Полу-живият му опонент щеше всеки момент да събере достатъчно воля, за да изпрати поредните си червени "цъкалки" към него. Което го накара да измисли план на момента! (не за друго си е повишавал статистиката за интелект) Въпреки, че вече започна да издишва тежко, Дрейвън преглътна това, сякаш съвземайки се в битката. В момента беше насочил вниманието си единствено към фейк Капи. Той реши да използва неговия "безполезен" магнитен поглед, надявайки се този път да проработи. Причината беше, защото искаше да забележи неговия опонент като шарка от електромагнитна енергия. Но това не е всичко, защото тук влизаше в действие и следващото нещо, което щеше да направи - а именно, чрез жест, стискайки неговата изпъната ръка, той щеше да се съсредоточи предимно върху някои от тези шарки. Това би трябвало да бъде желязото, което се намираше в кръвта му. Да...всеки имаше някакъв процент от това. А то му беше нужно, за да го крепи в свежо състояние. Което ще рече, че ако Дрейвън направи така, че да "премахне" всичкото това вещество, което се намираше в тялото на неговия враг, то щеше да го остави в безполезно състояние, и нямаше как да си изпълни "джутсу"-то.
-STAY DOWN! - тези думи искаше да отправи към алтернативният Капитан, сякаш карайки го да му се подчини. Надяваше се тайминга му да бъде достатъчно добър, че да премахне всяка една такава частица. Това изискваше доста добър контрол, а в състоянието, в което се намираше момчето от Шики - си му искаше и доста енергия. Но пък както се казва - без опит няма успех. А това беше първият път, в който белокосият използваше тези способности, което си казваше думата, и колко напрежение биха му донесли. Но той запази търпение и безскрупулност. И най-вече - се опитваше да остане във възможно най-трезво състояние. Все още беше замаян, все пак. Опитваше се да се придържа към ритъма на ситуацията. Но както си знаеше той - беше сигурен в себе си, че щом има надежда - можеше да се справи. А той дали не се опитваше да се "вкара в джаза"? Не стига, че за отрицателно време измисли план как да контра-атакува, ами и да го вкара в действие? Но това е лудост! Дали обаче щеше да се постигне някакъв ефект или не? Това зависеше изцяло от гравитацията на ситуацията. А тя започна да се покачва на доста голямо ниво.

Game Master Location : Omnilocational

За съжаление кръвта в човешкото тяло при нормални условия беше в толкова малки количества, че дори Магнито не можеше да я контролира. Но дори това да не беше случая, Дрейвън никога нямаше да успее да изпълни плана си за толкова кратко време, защото Капи буквално изстреля секунда по-късно лъчът си Cero. Въпреки това, електромагнитният поглед на Дрейвън му показа нещо, за което сам едва ли щеше да се досети някога - и по-точно, как Капи създаваше енергийният лъч. Всъщност той концентрираше телекинезата си в една точка и когато концентрацията му стигнеше връхна точка, той освобождаваше заряда си, което отприщваше ужасно количество енергия, получила се при напрежението в точката на концентрация.

Може би Дрейвън трябваше да използва шанса си да се защити по някакъв начин. Той сам щеше да прецени, след като беше ударен от Cero-то. Болката беше ужасна, сякаш разкъса гърдите му.

Дрейвън: -100 кръв.

Като говорим за червени "цъкалки", дали това не се отрази зле на нашия "протагонист"? Изглежда момчето от Шики беше подценил "фалшивия" Капи. Или просто не прецени добре действията си. И в двата случая, нещата се отразиха зле за него.
-Н-гхъ!... - тези звуци бяха издадени от Брок Лесн....не, Дрейвън, когато се изгърчи на земята от огромната болка, която изпита в областта, където беше уцелен. Доста отчаян момент за него в момента - намираше се в "ничия земя". Е, имаше едно хубаво нещо, и това е, че можеше да си спести малко време. Но дали щеше да спечели достатъчно, за да се изправи отново на крака? - това беше големия въпрос. Като си имаше в предвид и изражението му - погледът му се замрежваше и притваряше нагоре, сякаш че всеки момент щеше да припадне. Изгарянето, което получи, и едва не го разкъсваше, му затрудняваше дишането. За това, той разкъса връхните си дрехи с двете си ръце, захвърляйки ги настрани, като с това си освободи малко пространство. Говорейки за което, той реши, че беше време да пусне в действие една способност, с която щеше да намали страничните ефекти от раната, която беше получил, или поне, както се казва - ще ги застопори за миг. Това щеше да стане благодарение на неговия "сейдж мод". Чрез електромагнитните вълни, които протичаха по тялото му, той щеше да увеличи неговата "стамина", което го правеше по-издръжлив, когато ставаше дума за такъв сблъсък. Така, критичното състояние, в което се намираше, нямаше да бъде такова, че да го караше да губи несвяст. Имаше още нещо, което го поддържаше жив, и го караше да се изправи отново. Това беше неговата воля, която му подсказваше, че имаше още един шанс да обърне нещата в негова полза. (и че вече има титлата "main character") Визията му отново се центрова - клепачите му можеха да му подсказват, че трябва да се предаде, но той знаеше, че не можеше да "заспи", както когато беше направил в някой от първите му преживявания след като разкри потенциялът си като мутант. Което го накара да получи малко тикове. Ако изобщо можеше да се нарече това - които правеха така, че да го накарат с дясната си ръка да се подпре на земята. С това, той щеше да си помогне поне да се надигне в седнало положение - с много мъки, но все пак реши да поеме този риск. След, като се стабилизира и застане в удобна "седяща" позиция, той щеше да изпъне лявата си ръка към неговия опонент. От тук нататък щеше да влезе в действие следващите му умения. Той запази неговото хладнокръвие, въпреки ситуацията. Планът му за момента беше да намери време да влезе в тази форма, в която беше в най-изгодно положение. Всичко щеше да бъде открито отново с този електромагнитен пулс, който извличаше от неговата ръка, когато използва неговата концентрация. Съсредоточавайки се силно, и развивайки въображението си, той щеше да оформи тази енергия, правейки я в спираловиден вид, въртейки се около ръката му. Веднъж, щом като това станеше, той щеше използва отново тъмно-синята аура, която го обгръщаше, да премине във формата на "древния войн", като с това го караше да използва своята ултимативна форма. Така, ротативния бласт, който се готвеше да изстреля право срещу алтернативната версия на Капи, щеше да бъде по-ефективен. И....когато го насочи и изстреля към противника, Дрейвън щеше да използва достатъчна енергия до такова количество, че на противникът му да не му остане шанс да избегне ударът. Ще бъде нещо от сорта на електромагнитна "вихрушка", запратена към него, която се увеличаваше, до когато достигне целта си. Той дори измисли име на тази техника:
-Ultimate release: Hurricane Twist-explodia!!! - и, ако успее да използва тази атака, щеше да си намери достатъчно момент, за да се изправи на крака, особено след като имаше нещо, което да го защитава в същия момент, а именно - "Сусано`о"-то, което би трябвало да е около него все още през това време, ако изобщо нещата бяха проработили, както той искаше.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън направи умна, но и рискова, поредица от действия. Освен това използва за първи път нова техника. Рискът обаче идваше от там, че енергията му вече беше ограничена и ако не успееше... е, по-добре да не мислеше за това. Все едно беше активирал Last Turn.

Електромагнитният му екзоскелет разби заобикалящите го стени на предверието и той вече се намираше навън. Спираловидната му атакуваща техника определено изненада Капи - четеше се по изуменият му поглед. Но за съжаление, тази версия на Капи имаше психиката на истински войн, защото не позволи на изненадата да попречи на рационалните му движения.

- Cero! - Капи вдигна бързо лявата си длан и изстреля най-доброто Cero, което можа да произведе за минималното време с което разполагаше. Той обаче беше Алфа-ниво и това му даде достатъчно предимство, че да успее да неутрализира атаката на Дрейвън, макар и да му се размина на косъм.

- Откъде ще знае човек - проговори той, гледайки Дрейвън в очите, през обвивката на екзоскелета. Не със страх. Всъщност във физономията му се четеше интерес. - Толкова много потенциал в мутант ниво Бета. Ти определено си най-добрата потенциална проба, на която съм попадал - Капи направи кратка пауза, по време на която огледа с оценяващ поглед Susanoo-о война на противника си. - Съжалявам, че не мога да те убия в момента, въпреки че имаш потенциала един ден да станеш дори по-силен от мен. Но просто не мога да си позволя да пропусна шанса да използвам Hōgyoku върху теб.

На лицето на Капи се изписа непоклатима усмивка. За първи път полъх на вятъра развя косата на Дрейвън. Противника му държеше Нодайчито си в дясната си ръка, беше отпуснал лявата си. Полуотпуснатата му стойка създаваше странно чувство за унисон с вятъра, който развяваше дрехите му.

Дрейвън: -20 енергия(Magnetism: Magnetic Surge/Superhuman Endurance)
Дрейвън: -25 енергия(Magnetism: Susanoo/Electromagnetic Exoskeleton)
Дрейвън: -50 енергия(Ultimate release: Hurricane Twist-explodia)

Празния поглед на Дрейвън отбягваше този на Капи. Сякаш не се интересуваше от "идеалите" му. *Подценява ме отново...* - помисли си той. Лек полъх от вятъра развя косата му, а той вдигна дясната си ръка, стискайки я в юмрук. Изглежда сега беше една от онези ситуации, в които той можеше да изрази мнението си към своя противник. Е...както никога, той реши да не изпуска този момент. Той преглътна за момент, сякаш предстоеше да изкаже доста дълъг монолог, след което започна да говори с тон, с който сякаш го "иронизираше" напълно.
-Знаеш ли? За някой, който се счита, че всъщност е друг, но паралелната му версия, не си се променил изобщо, колкото и да си развивал своите способности и умения. Не можеш да измислиш нищо оригинално, и винаги излизаш офф-топик, докато всъщност би трябвало да си сериозен и да се придържаш към сюжета. Но си сгрешил, ако си помислил, че ще ти оставя да ме изпробваш като експеримент, който ще задоволи амбициозните ти цели, или каквото там ти е подсказала развинтената фантазия. За разлика от теб, аз съм истински и живея в реалността. Не казвам, че не можеш да правиш каквото си искаш, нито пък те съдя за твоите действия, но ще ми се правиш на Бог единствено през моето мъртво секси тяло, защото нека да ти подскажа нещо - попаднал си на НАЙ-СИЛНАТА МИ СЪЩНОСТ. В случая - грешката е изцяло твоя! Сега ще получиш нещо от собствената си медицина! - след тези думи, ръката му беше свалена на нивото на вратът му. Или по-точно същата област, но на древния войн, който го обграждаше като тъмно-синя аура, и да използва за нататък тези двете като свой trademark, ако случайно не се сети за някоя друга за напред. И така, той върна мислите си отново върху техниката му, защото дойде моментът, в който се чувстваше доста креативен, и можеше да измисли някаква друга нова атака. Сега, да проследим внимателно движенията на така-нареченото Susano'o, мимиките на което произлизаха от неговия притежател, който сякаш задаваше известни команди. То би трябвало да замахне с дясната си ръка, в която сякаш държеше нещо. В последствие - магнитните полета наоколо щяха да започнат да се променят, създавайки се известно напрежение, което беше в резултат от енергията, влагана от самия Дрейвън. Това бяха истинските му способности - да манипулира тези полета в известен диапазон около него, и в същото време го различаваше от другите магнитни юзър-и. How so? В дланта на Сусано`о-то започна да се появява нещо, наподобяващо на огърлица, на която окрашенията бяха tomoe. Това стана благодарение на ротативния ефект, който имаше и другата ултимативна техника, която беше използвана преди малко. Сега, това нещо би трябвало да бъде "метнато" после от Сусано`о-то, подобно на множество шурикени. Разликата беше, че този път ротацията променяше траекторията си. Tomoe-тата действаха като много изблици на електромагнитния бласт, който беше изстрелял преди малко. Сега - представете си няколко такива атаки, насочени към алтернативния Капи.Е, размерът им разбира се зависеше от това колко енергия беше вложена в тази техника, както и композицията, която имаше самия Дрейвън. А той се постара това да е така, все едно беше последния му ход в тази битка. Е, разбира се, остави малко излишък, който случайно може би щеше да използва в последствие, ако случайно "Антихриста" успее да оцелее и след този смъртоносен ход. Това би трябвало да му напомни, че момчето от Шики НЕ БЕШЕ ЗАДЪЛЖЕН ДА СЕ СЪСРЕДОТОЧАВА В ЕДНА ТОЧКА - неговите атаки можеха да го посрещнат от напълно различни дирекции. Сега, дали можеха да се контролират? - въпросът тук беше до колко Дрейвън беше способен да манипулира управлението им. Наименованието на новата способност, която използва Дрейвън, беше:
-Ultimate Release: Eight Slopes Curved Jewel

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън успя да стигне лимита на щета, който можеше да нанесе с атака на своето ниво. Атаката му от осем точки се оказа добра идея, защото неподготвения Капи не можа да се защити от нито една. Когато праха от трясъка се вдигна и сцената се проясни, Капи беше на земята, едното му коляно я опираше, а с другия си крак все още беше стъпил.

- Трябва да ти го призная. Бета-ниво мутант ме докара до това са докосна земята с коляно.

Капи вдигна лявата си длан.

- Cero!

Поредният залп от червената му атака този път строши бронята на Дрейвън и го отхвърли назад. Руук беше останал без енергия. Капи като че ли вече също вече беше в ужасно състояние, но не си даваше почивка. Сякаш идеята да убие Дрейвън беше движеща сила, която го държеше жив. А може би просто самата жажда за кръв. Тя се четеше в очите му. Очите му бяха като на Дявола, разрушаваха с желание, сякаш искаше да превърне заобикалящият го свят в Ад, мястото на което принадлежеше.

Дрейвън: -145 енергия.
Дрейвън: -30 кръв.

» Улиците
» Из улиците на Торонто
» Улиците на Центъра
» Из улиците на Ню Йорк
» Улиците на Манхатън