Име на герой: Мурасаки Мамеха
Кодово име: Лейди М
Възраст: 30
Описание(или снимка): Мамеха е типична азиатка - ниска, кльощава и с много малки стъпала. Обувките й се правят по поръчка, защото 36-ти номер се намират почти само в детските магазини. Лейди Мурасаки има кръгло доста приплеснато лице. Очите й са съвсем издължени и само по-опитният наблядател може да каже дали са тъмнокафяви или черни (първото е вярно). Тенът й е жълтеникав, а косата - черна, гъста и дълга чак до кръста. Най-отличителната черта във външния й вид са пръстите на ръцете. Те са малки и тънки, а ноктите - винаги със средна дължина и лакирани според тоалета. Въпреки че постоянно щрака на клавиатура, Мамеха поддържа маникюра си безупречен. За нея ръцете са огледало на навиците на човека и не бива да се занемаряват. В участъка между лактите и раменете, както и между коленете и кръста кожата й е покрита със ситни меки люспи в бледолилаво.
Облеклото на писателката в ежедневието е винаги стилно и строго. Костюмите поддържат имиджа й на сериозна дама, въпреки че слуховете около нея далеч не са такива. Модата, която Мурасаки предпочита, е изчистена, но в никакъв случай простовата. Официалните тоалети и парти роклите са нейната страст. С тях тя може да покаже истинката си същност и отвън.
Професия(избира се от Game Master!).
Местожителство: Лос Анджелис
Раса: мутант
Тип способности: латентен
Способности:
- Жива коса (бета): Заради мутацията си Мамеха има способността спонтанно да удължава косите си, да ги прави жилави, колкото корабни въжета. Когато някой ги отреже, те порастват светкавично отново. Чрез тях Мамеха може да контролира драконите, с които има телепатична връзка. Едно от най-важните свойства на живите кичури е, че се движат по волята на притежателката си и тя може да ги използва като оръжия, както и за други цели.
- Призоваване на дракони (гама):
Статистики:
Сила - 10
Интелект - 10
Ловкост/Рефлекси - 10
Бързина - 10
Умение/образование:
- творческо писане (умение)
- свирене на виолончело (образование)
История: Мамеха е родена в Токио, столицата на Япония. Там прекарва цялото си детство и тийнейджърски години. Семейството й не е много богато, но може да осигури всичко за двете си деца - момче и момиче. Бащата е служител в банка, а майката - домакиня. Тя напуска работа заради втората си бременност (тази със сина) и като повечето си приятелки остава вкъщи да се грижи за семейното огнище. Мамеха е възпитавана в традиционните ценности, в които жената няма особено голяма роля в обществото. Малката Мурасаки не е съгласна с това и въпреки препоръките на съученички и роднини постъпва в техническия университет. Там учи строително инженерство, но прекъсва на втората година, защото решава, че ще се отдаде на истинската си страст, и издава първата си книга. Тогава е на 22 години.
Жанрът, в който твори, е фентъзи. Обича да измисля собствени светове и да поставя героите си във вълнуващи ситуации, които не могат да се срещнат в ежедневието. Дълбоките идеи залага между редовете. По-бдителните читатели ги откриват, докато другите просто се забавляват с повествованието.
След първоначалния си успех в литературата Мамеха решава да се запише в Музикалната академия със специалност "Виолончело". Този път успява да завърши образованието си, което до някъде пречи на писателската й продуктивност.
В Токио издава още два романа, продължения на първия, с които завършва започнатата история. Феновете й очакват четвърта част, но Мамеха официално обявява, че такав няма да има. В личен план писателката преживява голяма загуба - спонтанен аборт. След болничния престой по някаква причина Мамеха се събужда с люспи по ръцете и краката си.
След като се възстановява, обявява, че е готова е да започне нова поредица като проектът й е изключително мащабен. За да се зареди с нови идеи, заминава за САЩ. Там я очаква не само нова къща във Вашингтон, но и цяла тълпа ухажори. Учудващо за журналистите тя отблъсква всеки един от тях. Започва да се заформя слух, че крие нещо от миналото, оето я спира да задържа сериозна връзка. Накрая Мамеха се премества в Лос Анджелис, където мисли да довърши започнатата първа книга от новата си поредица. Любовта и женитбата са странични цели за нея. По непотвърдени източници Мурасаки е започнала процедура по осиновяване на дете.
Мамеха носи със себе си и виолончелото, надявайки се, че ще продължи да свири. Някак си писането вече не й се струва достатъчен приоритет. Характерът й е на приливи и отливи и сега смята, че е навлязла в един от музикалните си периоди и се надява да си намери място в някой местен оркестър или опера като тайно предпочита второто. Обожава да наблюдава репетициите на певците и затова този тип работа й допада повече.
Индекс 
