Стадион "Левски"

Момичето погледна към Блейд , а усмивката и изчезна. " Казах нещо, което не трябваше да казвам..."
Грейс просто го последва, като свали меча от рамото си , като го обърна така че острието да е насочено назад. Неспираше да гледа Блейд, чудейки се какво беше направила, за да се промени настроението му толкова бързо...

Game Master Location : Omnilocational

Определено тук имаше нещо, което се връзваше с историята около Блейд, тъй като направи такова изражение. Докато двамата продължаха да си ходят из една улица, отдалечавайки се драстично от скривалището, Грейс забеляза, че нямаше никакви хора наоколо, а навън беше адски тъмно. Само част от пълнолуние можеше да се забележии от мрачната мъгла, която се беше надигнала наоколо. Изведнъж се чу ехо от злобен смях, който се разнасяше от всичките страни на двамата "герои", и особено подейства някък си негативно на Грейс, тъй като това я раздразни и рязко усети силна болка в главата, достатъчна, че да я накара да падне на колене. Изглежда меча й също можеше да реагира на това, отнемайки част от силата й.
-Идват. - каза Блейд, който се спря на място и извади една метална пръчка, като чрез активирането на нещо я уголеми и прие форма, подобна на Бо тояга.

-1 кръв (от главоболието)
-5 енергия

Грейс се опита да се изправи, но главоболието не и го позволи. Тя притисна с дланта на лявата си ръка главата си и стисна с другата си ръка здраво дръжката на меча, като продължи да го държи в същата позиция. Изправи едвам едвам и разтърси глава, сякаш се опитваше да премахна главоболието. "Тук би трябвало да има лампи...Трябва да има лампи. Ще се включите. Определено ще се включите."
- Вампири...-измори си тя и се огледа около себе си в опит да види нещо , но не и се получи.
-Така това първият урок ли трябва да е ?- попита тя с лек сарказъм и продължи да притиска главата си. А относно това дали има лампи или не тепърва щеше да разбере...

Game Master Location : Omnilocational

Болката която Грейс почувства в главата си внезапно бе преминала още при изправянето й, и започна отново да си мисли трезво. Въпреки да не можеше да види никакви лампи, понеже мъглата около тях ставаше все по-гъста и по-гъста. Изглежда това беше в резултат от някоя тъмна способност. И все пак, Луната, която беше пълна и все още се виждаше сред чистото нощно небе, осветяваше достатъчно арената:
-Внимавай! Тази мъгла е... - преди Блейд да доизкаже думите си, той бе погълнат от маса черни облаци, които обкръжиха и момичето. Сега двамата бяха напълно разделени един от друг. Междувременно, момичето започна да чува метални звукове, идващи от пръта на Блейд. Изглежда вампирите вече се бяха показали.

Грейс бавно започна да се движи напред стискайки меча в ръката си, очаквайки да я нападнат отнякъде. "Мамка му..." си каза тя наум и продължи да се движи бавно. " Само това ми липсваше. Но какво да се прави, щом е трябвало да се случи така...". Стори й се че край нея минава някой, и вече хвана оръжието си в две ръце. "Ами ако по погрешка намушкам Блейд..." си помисли момичето и разтърси леко глава " Не,не, не няма да го намушкам... Трябва да го намеря."
Грейс се спря и се опита да проследи звукът от удрящ се метал.Затова просто затвори очи и се концентрира.

Game Master Location : Omnilocational

Момичето усети някакво присъствие пред нея. Ако си отвореше очите, щеше едвам да забележи силуета на човешки образ. Явно все пак Блейд не се бе отдалечил чак толкова, че да не го намери. Ако се бе придвижила малко напред през тъмните облаци, щеше да разпознае силуета.

Момичето се реши. Започна да прави бавни крачки към силуета пред нея, очаквайки това да е Блейд. Е ако не беше той, пак щеше да реагира бързо и да намушка фигурата пред себе си. Е имаше и вариант да е той, затова просто щеше да се приближи достатъчно до него, така че да са гръб до гръб. Щом се приближи достатъчно близо тя протегна ръка към силуета, в очакване.....

Game Master Location : Omnilocational

Грейс се приближи достатъчно, за да разпознае силуета. За нейно, нещастие, това не беше Блейд, а някакъв непознат "човек" със зелена коса. Той обаче забеляза момичето, и се обърна към нея. Можеше да забележи, че по лицето му имаше кръв.
-Йо. - каза той, като се усмихна...."приветливо"?

Момичето се ококори, тъй като се изненада. " Господи само не ми казвай , че е вампир..." се измоли тя. Придоби сериозно изражение. Стисна мечът с една ръка, допря го до гърлото му и го изгледа накриво.
-Кой си ти и къде е Блейд ?- попита Грейс направо.- Предполагам че си вампир... Но е за твое добро да не си такъв...

Game Master Location : Omnilocational

-Не знам за какво говориш. Май трябва малко да се поуспокоиш. - отговори той, със съвсем спокоен тон. Поради някаква странна причина, Грейс имаше чувството, че не бива да гледа на него по този начин. Явно беше от "добрите"!?

"Да се успокоя ли?! Около мен сигурно има вампири и аз трябва да се успокоя!?!" си каза тя наум. Махна мечът от вратът му, но продължи да го гледа накриво. " Май мога да му имам известна доза доверие... Щом не ме е изял досега..."
-Появяваш се пред мен, с кръв по лицето и ми казваш да се успокоя...Кой си ти подяволите?! - каза момичето, като неспираше да го гледа.- И защо чувствам че мога да ти имам доверие....

Game Master Location : Omnilocational

-Не всичко е както изглежда. Света, в който се намираме момента, и най-вече създанията в него. Може би ако "прогледнеш", ще разбереш, че нищо от случилото се не бе истина... - след тези думи, терена около тях започна да избледнява, а той каза:
-Името ми е Зандер.
Когато Грейс се осъзна от внезапния стрес, дима около тях изчезна, а от петната кръв по него нямаше и следа. Същото се отнасяше и за дима, който бе причинен от по-рано, че дори и за Блейд. Изглежда го бяха хванали...Ами сега?

Мда ами сега... При нормални ситуации, момичето щеше да обикаля в кръг, чудейки се какво да стори.
Е да , ама не. Ситуацията никак не беше нормална. Първо отвлякоха родителите й , а сега и Блейд...Денят и ставаше все по-хубав и по-хубав. А и всичко около нея не е било реално. Грейс се огледа около себе си, а едната и ръка започна да трепери.
-Какво стана пък сега ?- попита тя с нормален тон в който се улавяше нотка притеснение.- И да Зандер, приятно ми е. Аз съм Грейс...-при което се опита да се усмихне, но нещо не и се получи, както трябва.

Game Master Location : Omnilocational

Грейс правилно беше осъзнала, че нещо не беше наред. Но не можеше да бъде сигурна дали това всъщност беше най-вече в нея, в заобикалящата я среда. Зандер направи леко притеснено изражение, и каза:
-Ами...беше изпаднала в шок. За това застанах до теб да те ободря малко, и... изглежда някак си се получи.
Във всеки случай, момичето не можеше да се осъмни в него. Нещо й подсказваше, че думите, които беше изказал, са истински.

-Добре ще дишам и издишам, за да се успокоя.....- подпря меча на дясното си рамо и затвори очи. " Представи си само хубави неща..." - Стаята ми, мечовете ми.... Родителите ми....- си каза тя,издиша и отвори очи..- Май се чувствам по -добре.
Погледна към Зандер и му се усмихна.
- Така сега...Първо Блейд изчезна. После ти се появи. След това всичко наоколо се промени... Пропускам ли нещо?

Game Master Location : Omnilocational

Зандер погледна към нея, като се хвана с дясната ръка зад вратът и се изсмя неловко:
-Не знам. Нямам представа как си се озовала тук. Единственото нещо, което направих е, че ти помогнах да се съвземеш. - последва кратка пауза, след кокето той наклони главата си настрани:
-Е...може би ако те придружа до имението ми, ще имаш повече време да ми разкажеш за себе си. Защото тук е доста опасно през нощта.

-Ъъъм....- тя се огледа наоколо и не се забави с отговора си.
- Съгласна... Всъщност защо ми помагаш?- попита тя и се засмя. - Дори незнаеш коя съм и какво съм. Знаеш само името ми....
Грейс го изгледа отново. Дразнеше я това чувство че може да му има доверие.
-Та, накъде тръгваме?

Game Master Location : Omnilocational

-Ами...Да речем, че съм достатъчно мил, за да ти "подам ръка". - каза той, като се обърна, и потегли на някъде:
-Последвай ме.

Грейс тръгна мълчаливо зад него.
"Иска ми се да изчезна от тук. На някое спокойно място където няма вампири, които се опитват да ме изядат. Да съм сама и да няма за какво да се притеснявам. Толкова много ли искам !? Родителите ми, Блейд... Сякаш някой нарочно ми ги взима. Почакай малко Грейс! Трябва да се свържеш със Абрахам. Но ако и той е изчезнал? Не . Невъзможно последно го видях във скривалището. Би трябвало да е там!" си говореше тя наум. "Но накъде е пътят за там... " . Прехапа долната си устна до кръв , без да се усети и продължи да си размишлява. "Дали да спомена на Зандер за това..."

Game Master Location : Omnilocational

Двамата завиха, като неусетно за Грейс, вече се намираха в някаква тясна уличка, където дори имаше мъгла. Също така забеляза как Зандер я хвана за ръката, като погледна за миг към нея:
-Не се отделяй от мен. Някой лесно може да се изгуби тук. - посъветва я той. Странно, до сега не са попаднали на нито един вампир. Изглежда мястото, където живееше зеленокосия беше на доста "скрито" местонахождение.

-Добре...- отговори тя и тръгна след него.
"Няма ли улични лампи? Най-добре ще да е да светнат." Грейс изпъшка и затвори за миг очи. В главата й бушуваше буря от мисли, случки и т.н. Прекалено много неща за едно най-обикновенно 15 годишно момиче. Прекалено много! Но чакай малко, тя не си беше обикновенна . Бе наемник, мутант, а сега и нещо подобно на тинейджър , чиито хормони го бият с права лопата. Но Грейс беше и тинейджър... Ндааа никак не и беше лесно....

Game Master Location : Omnilocational

https://marvel-bg.bulgarianforum.net/t196-topic#1395