Стадион "Левски"

Game Master Location : Omnilocational

Блейд влезе в буса и седна до момичето.
-Името ми е Абрахам. Аз съм учителя на Блейд. - отговори дядката, като подкара буса на някъде. Очевидно към "скривалището", за което споменаваше Блейд.

Грейс се учуди малко. Блейд да има учител...Нова възможност!
-Приятно ми е Господин Абрахам.- каза тя и се усмихна.- Ще ме извините, че започвам от сега със въпросите. Искам да знам защо вампири отвлякоха родителите ми. Надявам се вие да ми кажете, тъй като вашият ученик не ми каза абсолютно нищо...Просто се опитваше да промени темата, през цялото време.- се доизказа Грейс, със спокоен глас, като не сваляше усмивката от лицето си.

Game Master Location : Omnilocational

Блейд се беше подпрял с лакътя на дясната си ръка на прозореца, като с дланта се беше хванал за брадичката, и гледаше навън. Учителя му, от своя страна, обръщаше повече внимание на другите, и реши да й отговори на въпроса:
-Страхувам се, че не подозирам ни най-малко точно защо са ги отвлекли. Може би се опитат да ги използват за "пионки" във шантавата им игра!? Кой да знае? Колкото до проблема с вампирите - изглежда вашата страна не е толкова "безопастно" място вече.

-Е то се очакваше...-измърмори си тя и усмивката изчезна от лицето й. Погледна с крайчеца на окото си към Блейд и се замисли. "Крие нещо от мен...Искам да знам... Искам да ми каже всичко...".
-Искам у дома...-каза Грейс тихичко и сведе глава.

Game Master Location : Omnilocational

-Всички искаме у дома, хлапе. - каза Блейд. В същото време, буса спря пред някакъв гараж, който повечко наподобяваше на хамбар. Блейд излезе и застана пред вратата, като си допря ръката до стената. После на същото място се появиха бутони, на които трябваше вероятно да въведе някакъв код. След, като направи това, вратата на помещението се отвори, а Абрахам паркира вътре в един специялен кът, като след него влезе и Блейд и вратата се затвори. Не можеше да се отрече, че мястото не бе добре защитено. Изглежда, Грейс можеше вече да излиза също от превозното средство.

Тя слезе бавно и се огледа. Гараж или хамбар...не се знаеше точно.Нито пък се чувстваше защитена."Защо просто не се махна от тази държава...?" си зададе въпроса на ум и направи някаква кисела физиономия.
Така или иначе нямаше какво да прави, затова реши да разгледа мястото на което се намираше.
- Може ли да се разходя наоколо? - попита Грейс и погледна към Блейд.

Game Master Location : Omnilocational

-Прави каквото искаш. Само гледай да не се забъркаш в неприятности. - отговори той

Момичето си измърмори нещо под носа, относно Блейд и започна да обикаля из сградата. Стана и ясно , че Блейд няма да и каже нищо , затова се отказа и реши да разбере сама.
Грейс оглеждаше навсякъде , надявайки се да разбере нещо." Искам да намеря нещо, което ще ми разясни всичко. Искам да намеря нещо...". А докато търсеше, без да се усети Грейс беше започнала да си тананика някаква мелодийка. Действаще и някакси успокояващо....

Game Master Location : Omnilocational

Момичето започна да обикаля и да разглежда помещението. То беше доста огромно. Странно защо, но момичето не можа да намери нищо друго в момента, освен някаква снимка, която бе на земята. На нея бе изобразен Блейд докато все още е бил малък, и някаква жена, която бе прегърнал. И сама, Грейс можеше да опреличи, че това явно е била майка му. Не се виждаше изцяло, тъй като картинката бе скъсана наполовина от частта със жената. Виждаше се само малка част от нейния силует.

Момичето гледаше снимката и се замисляйки се. Докосна я леко с върха на пръстите си и спря да си тананика.
Дали и майка му не беше отвлечена от вампирите, или имаше нещо друго. Или може би беше убита от тях... Каквото й да е било това нещо, е накрало Блейд да стане такъв какъвто е сега.
Грейс реши да потърси Абрахам. Щеше да поговори с него относно вампирите и другите нещо , които я тревожеха. Стисна снимката в ръка и започна да търси Абрахам.

Game Master Location : Omnilocational

Абрахам всъщност беше все още в помещението, и забеляза, че момичето търсеше него:
-Какво има? - попита я той зачудено.

Грейс се приближи до него.
-Ами...ъъм...нямам си друга работа затова... Мога ли да ти помогна с нещо?- попита тя и го погледна право в очите.- И тъкмо ще ми разкажеш за тези вампири. Как се убиват и такива работи....

Game Master Location : Omnilocational

-За сега не. Аз не взимам голяма роля във всичките тези събития. А и ти още не си достигнала нужното ниво, за да се изправиш срещу тези вампири. - отговори той съвсем ясно. Грейс се беше насочила към правилната дирекция, но след този отговор, отново остана там, откъдето бе започнала. Може би наистина щеше да трябва да се справя сама!?

Грейс получи леки тикове и сведе глава. Почти...почти беше успяла...почти...
Какти си стоеше със сведена глава, тя проговори.
-Какво ниво е нужно да достигна, за да мога да се изправя срещу тях ?-попита момичето, а гласът и вече се беше променил. Говореше сериозно и същевременно спокойно. - Искам да съм способна да си върна родителите обратно... Не, не искам... Трябва. Трябва да ги върна задължително при мен. Да се върнем във Вашингтон, да се прибера във къщата си и да отида във стаята си. Да се нарадвам на мечовете си и след това да си легна спокойна, че нищо няма да се случи през ноща. Нито на родителите ми, нито на мен.... Просто искам всичко това, което се случва да е някакъв кошмар, от който ще се събудя след момент...-при което Грейс се свлече на пода на колене, продължавайки да стои с сведена глава.Очите й се бяха разширили и в един момент тя се хвана за главата.-Да това трябва да е...Това е някакъв кошмар...Това не е нищо друго освен един кощмар, от който ще се събудя...

Game Master Location : Omnilocational

Абрахам постави ръката си на главата на момичето и каза:
-Как ще се изправиш срещу този кошмар, ако се държиш по този начин? До някъде си права. Но, това е съвсем истинско. Не трябва да живееш в сънищата.

Момичето повдигна леко главата си, махна ръцете от главата си и продължи да стои по същия начин. Една сълза се стече по бузата й , а тя тя просто стоеше и се взираше някъде.
- Защо това се случва на мен....Исках да имам нормален живот. Точно , като приятелите си. Те живеят, спокойно. Никой не ги притеснява...Не им се случват подобни неща. Нито имат, способности , като моите. Та някои от нещата, които искам не се случват! Дори , самата аз незнам, как да стана по-силна. Искам да ги спася. Искам да ги спася , ако ще това д акоства живота ми. Просто искам те да са щастливи и това е. Да живея нормален живот, като всички останали...Искам най- доброто за тях, нищо че понякога ме изнервят и ядосват. Просто искам те да са добре...- каза тя и се изправи. Обърна гръб на Абрахам и понечи да си тръгне. Чувстваше се самотна.

Game Master Location : Omnilocational

Абрахам не понечи да я спре, така че тя бе свободна да тръгне на където си пожелае. Напускайки скривалището, момичето забеляза, че слънцето беше почти на път да залезе, и вече огряваше само високите части на градът. Но въпросът бе, на къде щеше да поеме Грейс? Не само, че се чувстваше самотна, но изглеждаше и изгубена...

Момичето скръсти ръце пред гърдите си и погледна към залязващото слънце. Беше се поуспокоила и започна да се осъзнава. Това наистина не беше сън. Искаше и се , но не можеше да бъде възможно.
-Трябва да се постарая да стана по-силна! - си каза тя и се усмихна. Трябваше да погледне с усмивка на живота си , за да и се усмихне и той.
Грейс постоя още малко, загледана в залеза, като неспираше да се усмихва. След миг се завъртя на пети, по посока на хамбара и с бърза крачка влезе вътре и започна да търси Блейд...

Game Master Location : Omnilocational

Тя видя Блейд, който беше приклекнал пред един рафт, на който имаше всякакви инструменти, и стоеше с гръб към нея, и сглабяше някакви неща, всякъш конструираше оръжие, подобно на метален прът.

Грейс се приближи към него и си пое дълбоко дъх.

-Ще може ли да обучаваш , за да развия способностите си, както и боравенето със мечове?! - каза тя на един дъх и застана така, че все едно в армията. Надяваше се че той ще и помогне , а пък и тъкмо можеше да научи нещо ново за мечовете...

Game Master Location : Omnilocational

Блейд се обърна към Грейс и каза:
-Значи си спряла да хленчиш, а, хлапе? - след което заряза нещото, което правеше: -Изчакай секунда... - като издърпа някаква огромна калъвка най-отдолу и я отвори, а от нея извади един меч, който имаше посребрено острие. Той се изправи, подаде оръжието на момичето и каза:
-...Мисля, че го заслужаваш. Не е бил използван от доста дълго време, но въпреки това има доста добра история. - въпреки думите му, оръжието изглеждаше доста запазено - Ако си достатъчно подготвена за това опастно изпитание, мога да ти помогна да избереш правилния път към твоята съдба.

Момичето пое оръжието и го огледа.
-Прекрасно е...- каза тя и прокара пръст по острието му. Отдръпна се малко назад и го насочи към Блейд, като този път погледна към върхът на острието. - Благодаря за подаръка. И се извинявам за по рано. Хормоните ми се ....дигнаха на бунт, разбунтуваха се. Просто ми се събра малко в повече.- при което свали оръжието и се усмихна леко.
- А и никога през целият си живот не съм била по подготвена, отколкото в момента. На всяка цена трябва да успея!

Game Master Location : Omnilocational

Бонуси добавени в инвентара:
+ Мечът Луцифер

Блейд само се подсмихна и каза:
-Само недей да се надуваш много докато ползваш това оръжие, може да бъде доста опастно в дадени ситуации. Та, какво ще кажеш да отидем и да изпробваме новата ти придобивка?

Момичето само кимна въодушевено , а очите и светнаха. Подпря меча на рамото си и се усмихна.

- Ще стана толкова силна, че не само ще унищожа вампирите, които отвлякоха родителите ми, а и техните създатели и създателите на техните създатели.- при което миловидната и усмивка се промени в злобна, а едно пламъче се появи в очите й. - Така че да започваме колко се може по скоро....

Game Master Location : Omnilocational

На лицето на Блейд отново се изписа сериозно изражение, а той тръгна да излиза от бункера:
-Просто ме последвай. - каза й той, без да се обръща към нея.