Изоставена лаборатория на Синистър

           Опонентът на Дрейвън обаче изобщо не изглеждаше сякаш смяташе да си почива. Докато той събираше енергия от нейните "светулки", те продължаваха да се увеличават, като Дрейвън изобщо не им влияеше - единственото, което правеше, беше да привлича остатъчната им светлинна радиация. В един момент времето сякаш спря, като на фона му двамата бяха единствените точки на протичащо събитие, докато зареждаха атаките си. Никой не бързаше да я пусне първи обаче - сякаш се подценяваха един друг, или просто всеки смяташе че неговата атака ще победи тази на противника му.

- Fiery Bright Night!

Дрейвън освободи най-накрая напълно заредената си атака, едновременно с жеста, който зеленокосата направи с ръка. Формулираният му заряд се насочи с огромна скорост в посока на опонента му, като без грешка я удари с пълна сила. Но той нямаше възможност да ликува, защото в същият миг, стотиците, а може би - хиляди светулки, които се бяха нароили навсякъде във въздуха наоколо, нажежавайки въздуха блеснаха дори по-ярко, толкова ярко, че погълнаха пространството помежду си. А светлината беше само резултат на топлината, която я създаваше...




Изпепеляващата светлина на светулките удари от всички страни. Въздухът се превърна в море от огън, което изгори дробовете му. На Дрейвън му се стори, че този ад продължи безкрайно дълго. Когато всичко приключи, той падна на колене, които не го удържаха и му се наложи сложи и ръце на земята. Дишаше на пресекулки. Беше напълно дезориентиран. Пламъците бяха осветили очите му, и в комбинация с мрака не можеше дори да различи ясно земята пред себе си.

Може би абсорбирането на светлината беше погрешен ход, или по-скоро не помогна на gene-a изобщо. Поне в този момент. Но Дрейвън нямаше представа, че атаката на противничката му можеше да стане толкова бедствена за него. Явно я беше надценил. Беше изчерпала доста повече енергия върху него, отколкото беше state-нала. Сега Дрейвън беше в доста неизгодна позиция. Всичко около него беше затъмнено, а едвам се подпираше на ръцете си, които изтръпваха от изгарянията. С всяко вдишване, той усещаше пъклената пепел от многото топлина, която го беше обгорила, и му ставаше тежко. Сигурно с бъбреците му беше свършено, at this point.
-П-о-д-я-в-о-л-и-т-е..... - едвам пророни той от многото паузи, които трябваше да направи преди всяка една буква. Дори и в момента, тя сигурно го подценяваше. Дрейвън обаче имаше доста класа и нямаше да си позволи да падне по такъв начин. Той бавно надигна главата си към нея, и пристъпи с десния си крак, приклекнал напред, като долния му крайник сигурно все още трепереше безспорно, но това нямаше да го спре, като за да игнорира болката от множеството изгарянията и да се адаптира към ситуацията, му се наложи да влезе в своя sage mode на електромагнетизма. Дрейвън изпъна едната си ръка във въздуха, като сгъна пръстите си, сякаш беше захванал нещо. Той използва своя sense, за да усети едно тяло, което не беше на толкова близко разстояние - по-скоро в космоса. Точно така. Реши да разчита на своята ултимативна способност, която му позволяваше това. Той започна да притегля тялото към земята, което започна да изгаря безмилостно в близост до атмосферата. Дрейвън използва магнетичните полета, които бяха около нещото, за да му настройва посоката, към която да падне. Да. Беше способен и на това. Насочи го да падне пред него. Независимо в къде точно се намираше зеленокосата, все щеше да пострада, понеже радиусът на тялото беше огромен. Дори и Дрейвън беше в опасност, но смяташе да поеме последствията, ако това му струваше да заличи противничката си.......
-Ultimate technique: meteor strike!!!! - каза той, когато в небето над тях се показа нещото, застрашаващо да опустоши целия терен пред Дрейвън....МЕТЕОРИТ!

Дрейвън използва ултимативната си техника, която беше предназначена само за краен случай. Активира магнитното си усещане и го простря до немислимо разстояние, разузнаващият, насочен вертикално, стигна до самият космос. И когато откри обект с достатъчно силно електромагнитно поле, той го придърпа с цялата си мощ на Gene. Целта му беше този град, или по-точно точката от него, която той искаше да удари всъщност - зеленокосото момиче. Той все още можеше да я усети, благодарение на някои метални обекти, които все още бяха останали в нея. И щеше да насочи метеорита по целия му път така че да я удари без грешка. Вече не го интересуваше дали ще оживее, просто искаше да победи опонента си. Тя беше на може би 15 метра от него, така че вероятно щеше да умре заедно с нея. Явно на членовете на фамилията Акарауа не им беше писано да надживеят много Боса си.




Докато насочваше метеорита си, обаче Дрейвън внезапно усети чуждо влияние в курса му. Той започна да забавя скоростта си и да се опитва да промени посоката, след като премина границата на опасна близост. Дрейвън се извърна в посока на силуета на момичето, с което се беше борил до сега и видя, че е изправена и насочила ръцете си в посока на вече видимият приближаващ метеор. Почти сякаш го посрещаше.

Дрейвън наклони глава, преценявайки случващото си с анализиращ поглед. Вярно, че беше ослепен от изгарянията, но това беше само ВРЕМЕННО. Очевидно сега му беше по-лесно да вижда. Но какво ли се опитваше тя да направи!? Да не би да се опитваше да спре метеорита му с манипулацията й върху вятъра!? *Не на моя часовник.* - мина през ума на Дрейвън. Докато имаше сейдж моуд, на него му беше малко по-лесно да се раздвижва, въпреки че все още дишаше малко затруднено, но това не беше от огромно значение. Gene-a извади пистолета, който беше използвал срещу нея по-рано в лявата си ръка, след което изтреля 5 патрона по нея, като 2 щяха да я уцеля в главата, друг беше насочен към лявото й рамо, трети към десния й бъбрек, 4-ти към крака й. *Бих искал да видя как ще се опиташ да активираш смотаната бариера отново.* - смяташе той, че този път нямаше начин как да стане. След като се възползва от ситуацията, Дрейвън реши да придаде малко повече ефект към тактиката си, като използва магнетизма си, за да подсили тяхната бързина. След което изпъна дясната си ръка и каза:
-Bansho Ten'in! - Дрейвън можеше да се закълне, че усети някакъв метал по нея по-рано, за това използва това предимство, за да я издърпа срещу неговата атака, която вече идваше срещу нея. Разбира се, Сайфър нямаше да може да се премести от местоположението си дори с 1 метър разлика, тъй като патроните на Дрейвън вече би трябвало да са се приближили ужасяващо близко до нея, докато той използва придърпването си, за да развали съсредоточаването й върху неговия метеорит напълно.

Силуетът на опонента му помръдна към него, като премести лявата си ръка към него, и по звука Дрейвън разбра, че куршумите му не са уцелили, и даже два от тях профучаха в опасна близост от него след рикошет, а други се разбиха в стени на постройките около тях. Не успя да привлече и тялото на зеленокосата, но дръпна два пистолета, четири пълнителя(два за пистолети и два за автоматични пушки) и една граната от нея. Изглежда тя явно не беше изгубила съсредоточението си достатъчно.

В същото време, метеоритът продължаваше да се отклонява от курса си вероятно щеше да се разбие по-далеч от частта на града в която се намираха.

Дрейвън прибра пистолета си обратно. Може би трябваше да прецени малко плановете си и да нападне отблизо. Gene-a се изправи, и всъщност се затича към противничката ми, като по лицето му се изписа самодоволна усмивка. Трябваше някак си да се справи с обстоятелствата, въпреки "сенчестата" си визия, която му пречеше до някъде да реагира, но игнорираше напълно, защото ако искаше да се срещне с някакви по-силни противници, най-вероятно щеше да се наложи да й свиква. Но какъв по-подходящ момент да нападне, освен ако не се възползва докато тя беше съсредоточена върху нещо друго и му беше обърнала гръб. Той извади мурамасата си, използвайки двете си ръце, за да я хване, като я наклони по диагонал назад, с острието напред. Постепенно виждаше силуета на непознатата да се приближава. Или в случая, той се приближаваше към нея. Когато стигна достатъчно бързо, той замахна с оръжието си по диагонал, отдолу-нагоре и от ляво-надеясно, като с това целеше да я прободе в ръката. Ако по някакъв начин се беше отдръпнала, той щеше да скочи във въздуха, и да изпъне оръжието си нагоре, накланяйки острието надолу, и замахвайки вертикално към главата й. Не беше сигурен обаче дали дори първия ще проработи, за това беше повдигнал гарда си ако тя случайно беше направила някакви внезапни маневри, с които да го контрира. Ако ли не - щеше да utilize-не комбо-стратегията си напълно.

Дрейвън обаче най-накрая реши да стане сериозен - все пак приближаваше прага на силите си, и създаде още веднъж мощно магнитно придърпване на падащият снаряд. Това му коства толкова много енергия, че за момент падът в енергията, която му беше останала, го удари. Метеоритът обаче безгрешно се запъти отново към точката, в която се намираха двамата мутанти с пълна сила. Дрейвън се възстанови максимално бързо, но усещаше че вече е на лимита на силите си. Трябваше да спечели на всяка цена, понеже явно само това му оставаше - смъртта му вероятно беше неизбежна. След като изпълнеше следващата си техника щеше да се откаже от всякакъв шанс да се защити или да успее да избяга от мястото. Но той беше над живота и смъртта.

Зеленокосата, която за момент се беше опитала да върне вниманието си върху него се обърна назад, когато той придърпа отново метеорита си и единствената реакция, която успя да прояви беше изтощено смръщване. Вдигна едната си ръка към метеорита и отново започна да създава съпротивление на пътя му.

Времето сякаш спря за миг. Животът на Дрейвън мина през ума му в този момент. Може би не беше бил толкова лош, но в края дори нямаше значение.

- Thunder God Flash!

Моментът в който  започна техниката си, тя вече беше изпълнена. Тялото му се превърна в светлина за милиардни от секундата, но това не беше просто светлинна трансформация на тялото му. Той генерира допълнително количество, докато тя протичаше, след което се оказа зад зеленокосото момиче. Моментът, в който тялото му възвърна оригиналната си физическа структура, излишната светлина, която беше генерирал, експлодира на всички страни.

      Когато пушилката се разнесе, Дрейвън видя резултата от последната си техника. Момичето беше отхвърлено на няколко метра от ударната вълна, паднала по лице, и беше понесла дори по-тежки изгаряния от преди. Тя се повдигна на ръце, видимо немощно и го изгледа с невярваща физиономия.

     Самият той усети как силите му бяха източени до крайният им предел и падна немощно на колене, които не го издържаха и трябваше да се подкрепи и с ръце. Струваше му се ужасно трудно да повдигне дори само главата си. Понеже нямаше и капка повече сила, изгуби способността си да убива болката и тя се върна със силата на всичките изгаряния. Може би не беше чудно, че призова метеорита още веднъж - може би нараняванията му щяха да са достатъчни за да го убият и без това.

Не, силите му не успяваха дори да го задържат прав. Той се срути, без да може да се помръдне, гледайки само опонента си.

  Зеленокосата се изправи трудно, като успя да се изправи с едно коляно на земята. Вдигна ръцете си отново, към снарядът, който щеше да удари съвсем скоро. Опитите й да го спре обаче нямаха особен резултат - може би го забавяше, но той щеше да се разбие каквото и да стане.

      - Какво чакаш - каза тя изведнъж. - Предавам се, просто ми помогни. Няма смисъл и двамата да загинем тук - тя не го гледаше, докато говореше, дори в този момент не спираше опитите си да създава въздушно съпротивление на пътя на метеорита.

- Бих те застреляла, ако не бях твърде заета - каза зеленокосата през зъби. - Нямам си представа за какво говориш, но не давам пет пари каква мисия са ти дали хората, които са те наели. Щом си толкова безполезен, че дори не можеш да поправиш глупавата си грешка, можеш поне да си направиш труда да си затвориш устата - напрежението по умореното й лице растеше, но тя не смяташе да се предаде, въпреки че метеоритът не променяше особено траекторията или скоростта си.

      Дрейвън не беше използвал тази техника много пътии, но знаеше че им остава малко. Дори с въздушното съпротивлението, което създаваше опонента му, може би не бяха повече от няколко секунди. Не знаеше и колко дълго още самата тя ще може да издържи. Дори да успееше напълно да занули ускорението му, земното притегляне щеше да си каже думата.

Думите на Сайфър изглежда ядосаха Дрейвън. Още от самото начало, той твърдеше, че това беше неговата лична мисия. А грешката, която направи, беше провокирана само заради присъствието на момичето. Ако не се беше опитала да го спре, нямаше да има подобен проблем изобщо. В момента не му пукаше дали щеше да умре от неговата собствена техника, но наистина беше бесен, и щеше да посегне на Сайфър, въпреки упоритостта, с която тя се опитваше да предотврати тяхната смърт. В следващия момент, връхната точка от адреналина му кипна. Той буквално се нахвърли срещу момичето, пренебрегвайки всякакви ограничения на възможностите си чрез силата на волята си, като щеше да я хване с лявата си ръка за гушата, и да я опре към земята.
-Дори и да ти говоря, очевидно няма да прозрееш смисъла на думите ми, за това по-добре..... - той нямаше дори да довърши речта си, която щеше да дойде, след като я повали. Вместо това, щеше да повдигне дясната си ръка, и да замахне към лицето й с подсиления удар на аутомейла си:
-.....УМРИ преди мен! - щеше да бъде завършека на онова, което Дрейвън щеше да каже, след като агресивността му сякаш го накара да излезе извън контрол на същността му, тя можеше да се прочете дори в очите му. Считаше за момичето като заплаха за целия свят, дори и ако беше успял някак си да оцелее след сблъсъка на метеорита, който щеше да опустоши всичко, както и самите тях, за това трябваше да бъде сигурен, че ще тя ще бъде заличена от неговата ръка, независимо от онова, което беше изглежда неизбежния край. Нямаше думи, с които тя щеше да го накара да спре действието си.

Дрейвън усети може би за първи път недостатъка на металната си ръка - струваше му се, че му тежи неимоверно повече. Може би защото енергията му беше изчерпана напълно, което го лишаваше напълно от магнитните му способности. Въпреки това, той успя да се довлачи до нея, макар че му отне цяла вечност(или поне така му се стори). Но в същото време дойде и моментът, в който метеорът щеше да се разбие в тях след секунда или две. Грамадното му метално кръгло тяло затъмни луната. Дрейвън замахна с цялата си воля, готов да убие противника си, преди собствената му техника да ги довърши едновременно.

И ударът му беше спрян във въздуха - просто се удари в невидима бариера. Изглежда въпреки всичката си концентрация върху другата заплаха, зеленокосата не беше неспособна на последна защитна мярка. Дрейвън чуваше свистенето на вятъра, който тя създаваше в посока на метеоритът му. Вероятно бе успяла да намали много ударната му мощ, но двамата умираха във всеки случай, защото се намираха в до центъра на ударната точка, която беше посочил той самият.

Спрялото в един момент време се задвижи отново с невероятна, невиждана до този момент скорост. Всичко се случи твърде бързо, за да може Дрейвън да го осмисли. Изведнъж диаметърът на невидимата бариера нарасна светкавично и го изблъска на поне десет метра. В същото време метеоритът - огромна метална топка получила се от сплескване на сателитът, който Дрейвън беше придърпал, спря на няколко метра от момичето, сякаш замръзна във въздуха. Но истината беше, че то се бореше с нещо на пътя си. Беше невъзможно това да е вятърната манипулация на зеленокосата - тя беше с почти изчерпана енергия, а и досега не беше показала и половината от нужната мощ за да спре метеоритът, съдейки по скоростта с която приближаваше до последно. Но всъщност можеше да усети силните въздушни вълни, които извираха от нея на всички страни - изправил се на колене, той усещаше как те могат всеки момент да го отблъснат дори още по-назад. Той не знаеше, че тя крие такава сила - нима до момента само си беше играла с него? Не, всъщност беше убеден, че това беше някакво ново, предизвикано сега явление - дори да бе имала тази сила допреди малко, откъде се беше появила цялата тази възобновена енергия, която се четеше на лицето й, докато се бореше с метеорита?

Дрейвън нямаше време да драматизира, или пък паникьосва, за това, че метеоритът му беше отблъснат. *Тя....да не би......* - през умът му, той можеше да сметне, че количеството енергия, което тя излъчва, просто беше от друго ниво. Подобно нещо, той беше изпитвал, когато откриваше своите мутантски сили, но този прилив на енергия, който идваше от нея, все още беше нещо непознато за него. Сега обаче той беше доста ограничен, и на всичкото отгоре трябваше някак си да се предпази. Gene-a изправи дясната си ръка пред него, сгъвайки я нагоре, като размърда пръстите, за да може да я усети и да му е по-лесно да направи следващия ход, след което стисна юмрук. Беше готов да активира защитната бариера на своя аутомейл във всеки случай, ако вятъра беше успял да увеличи мощността си до такава степен, че да го отблъсне. Всяко негово друго действие беше излишно в момента. Той обаче гледаше към Сайфър с отричащ поглед. Сякаш не смяташе, че тя наистина беше способна на онова, което показва. Определено имаше нещо гнило, което да промени атмосферата наоколо по такава степен, изключвайки факта, че стамината на зеленокосата се прочиташе в очите й.