Изоставена лаборатория на Синистър

Районът е стар и запуснат. Едно време е представлявал малък град, но едва ли някой е живял тук в последните 10-20 години. Но истинското нещо със значение е скривалище на Синистър, за чието съществуване не може би никой. Експериментите, които имат някаква връзка с него са отдавна избити от Синистър за да не издадат информация за локацията...

Мястото беше толкова мъртво, колкото изглеждаше. Мутантът можеше да чуе само гласовете на птици, които прелитаха наоколо, но те бяха само такива, които се хранеха с гризачи, като плъхове - понеже плъховете и мишките бяха единствените животни останали тук, а растителността, въпреки че беше започнала да възвръща територия от бившото човешко селище, се ограничаваше до треви. Дрейвън се почувства като последният човек на света. Една врана кацна на метър пред него и изкълва червей, огледа човека, след което отлетя. Мутантът продължи към мястото, където трябваше да е входа на скривалището. Дори с информацията, която имаше, му беше трудно да го открие. Всъщност щеше да му отнеме повече време, ако не беше открил огромната дупка в една каменна стена - доказателство, че някой вече е отворил скривалището преди него.

Gene-a забеляза, че може би се доближи до истината прекалено достатъчно, за да е "истина". В следващия момент беше прекъснат от един женски глас. След като чу думите "разкарай се", той се обърна "плахо" назад. Честно казано, мислеше, че този глас идваше от призрак, който обитава мястото наоколо, но очевидно зад него наистина имаше момиче. Това до някъде го успокои. Изглеждаше, сякаш тя не се шегуваше, обаче. *Това може би е проблем.* - потвърди той наум.
-Да ти кажа честно, очаквах "Добре дошъл", но очевидно не мога да получа това. - каза той със спокоен тон, като по лицето му се изписа саркастична усмивка. След което стисна кръвожадната си Мурамаса, нарамвайки я през рамо. Погледът му се изпълни с решителност.
-Но се опасявам, че нямаш право да ми казваш какво да правя, освен ако не ме накараш. Съмнявам се, че имаш достатъчно смелост.
Дрейвън си повдигна гард-а и се подготви да изпрати оръжието й в "небитие" чрез магнетизма си, веднъж щом тя се опита да открие огън по него, защото имаше предчувствие, че ще се опита да направи подобна постъпка. *Не, очаквам го.* Планът му беше докато тя се разсее, да я насече с кусаригамата.

      Явно внезапната проява на способности от непознатия й противник изненада зеленокосата, но тя не позволи на това да забави действията й почти изобщо. Самата тя се изстреля във въздуха с нещо, което в началото изглеждаше като отскок, но очевидно наруши правилата на физиката, защото гравитацията нямаше никакво влияние върху нея - тя се завъртя на 180 градуса и промени траекторията си, така да лети по диагонал нагоре, в посока обратна на Дрейвън. Това което се случи беше че двамата всъщност се разминаха във въздуха - с гръб един към друг, но докато се носеха във въздуха, изненаданият Дрейвън започна да се извръща към нея, и видя, че тя извади втора m16 от гърба си и откри огън по гърба му с двете пушки.

Въпреки, че зеленокосата покавзаше висока бойна способност, Дрейвън реши да не остава по-назад. Активира ултимативната си способност, създавайки електромагнитно силово поле около себе си в огромна човекоподобна форма. За първи път обаче той стигна по-напред и прибави криле към гигантския "войн" който го обграждаше и ги използва за да отблъсне куршумите на опонента си. Понеже левитацията му всъщност не разчиташе на тях, той свободно се издигна на малко разстояние от земята, изправяйки се срещу момичето, което се намираше на по-голямо разстояние във въздуха, след което, все още под защитата на "сусаноо"-то си, той издърпа с магнетично притегляне оръжията й към себе си. Тя явно не очакваше това изобщо и изгуби оръжията си без особено съпротивление. Изненадата обаче не се задържа дълго на лицето й, заменена от враждебна физиономия.

- Кой би помислил - каза тя.

Но без да си губи времето в приказки, тя направи движение с ръката си, което беше последвано от земетръс и в следващия момент от земята изскочиха няколко каменни колони, които обградиха Дрейвън като затвор. Нямаше достатъчно място да разтвори крилете си, а самите колони бяха високи над десет метра.

- Не си единственият специален тук - каза му зеленокосата. - Ще се държиш ли добре или ще ме принудиш да те убия - явно не казваше това лекомислено. - Наистина не съм в настроение да се занимавам с глупости в момента.

Дрейвън наклони глава, но все пак реши да не деактивира щита Сусано`о-то, защото тя го беше вкарала в капан и без друго, и трябваше да се самоотбранява чрез него.
-Не дойдох тук с лоши намерения. - каза той, като последва лека пауза, в която размисли. Може би все пак щеше да й обясни намеренията си.
-Някой ми повери достъпа до строго секретна информация, която ме интересува по една лична моя причина. Очевидно това е мястото, където мога да получа онова, което искам. И се оказа така, че този някой, който ми разкри всичко, всъщност е създателя на тази лаборатория. - Дрейвън визираше Синистър, като сигурно му се струваше, че зеленокосата може би има някаква връзка с него и щеше да го разбере.

Явно Дрейвън хвана неподготвена момичето, защото изненадата се прочете ясно на лицето й за миг. Явно обаче дори това, което каза той не беше достатъчно за да я накара да забрави, че е в битка. Враждебността й се върна също толкова бързо.

      - Според мен си просто ловец на съкровища. И не знаеш две стотинки за човека, за когото говориш. А информацията за това място си взел от някого свързан с него. Не мислех, че са останали такива, но...

      - Не ме интересува кой те е изпратил. Давам ти последен шанс да напуснеш това място, или ще те погреба тук заедно с него.

Дрейвън знаеше какво иска да направи, но той вече беше стигнал лимита на сегашния си потенциал и това не беше нещо, на което беше способен, въпреки че беше опитвал и преди. Формирането на защитата около него беше най-прецизната електромагнитна проекция, която можеше да създаде. Но наистина, само ако можеше да управлява по-добре електромагнитните заряди, които създаваше...

Най-доброто офанзивно действие, на което беше способен в момента в този стил, беше моментно освобождаване на голямо количество електромагнитен заряд в радиус или някаква посока. Това и направи, обаче насочи атаката си в посока към момичето, вместо на всички страни, което позволи на атаката му да продължи към нея. Въпреки това, ефективността й не беше голяма на такова разстояние, понеже тя се разсейваше с всеки метър, който изминаваше. Зеленокосата все пак беше принудена да се защити по някакъв начин - сложи ръце пред себе си, и това, което беше останало от електромагнитния заряд се разби в празния въздух пред нея.

Колкото до Дрейвън, сега беше момента да вземе следващо действие, защото електромагнитният му "discharge" сваляше защитата му, а и му костваше сериозно количество енергия. Щеше да може да формира Сусаноо отново, но, по-важно, му трябваше стратегия за да се справи с опонента си, понеже тя явно не беше за подценяване...

Дрейвън реши да спечели време, докато измисли нещо, което беше добра тактика. Зеленокосата тръгна да го отбягва светлинния му заряд, премествайки се от пътя му, с добра маневра - явно летенето й беше силна страна. Това обаче изобщо не й помогна, защото целта на действието на опонента й не беше да я удари. Светлинния заряд изведнъж избухна, когато се изравни с нея във въздуха, и я покри в светлинна експлозия, която за малко я скри от погледа на Дрейвън - не можеше да си позволи да гледа внимателно какво се случва, за да не бъде засегнат от собствената си техника, но можеше да предположи, че е спечелил време и с малко късмет - предимство.

Дрейвън не си губи времето и веднага мина към действие. Явно "ослепителната му граната" не просто беше наранила зрението й, но я беше изкарала от ред като цяло, понеже изобщо не реагираше адекватно. Въпреки това куршумите на Дрейвън се блъскаха безпомощни във въздуха пред нея, независимо откъде идваха. Явно тази тактика нямаше да проработи в момента.

         Дрейвън беше добър в използването на оръжия като пистолети, но уменията му в пушките липсваха сравнение с тях. Така че му се наложи да закачи едната М-ка на гърба си, след което откри огън с другата, целейки се в зеленокосата. Мерникът му играеше, особено след като задържа спусъка, но това не влияеше много върху наблюденията му - важното беше, че куршумите безупречно отскачаха от празния въздух пред целта му. Освен това радиусът на този ефект изобщо не беше малък - нямаше значение дали Дрейвън се цели в главата, гърдите или под тях - куршумите не можеха да влязат в пространството заобикалящо опонента му. Свърши пълнителят на първата автоматична пушка, хвърли я на земята, извади другата и продължи огънят си, макар и тя да беше също така безсилна.

       Междувременно зеленокосата се съвзе и към края на пълнителя на втората й бивша пушка, вече гледаше Дрейвън с преценяващ поглед, който не му вещаеше нищо хубаво. Изведнъж пред нея присветна нещо,сякаш припламна огън, и в следващият момент пламъкът светкавично разрасна в колона, насочена към него, която прекоси разстоянието до него за отрицателно време, без да му дава почти никакво време за реакция. Диаметърът на адският конус, беше достатъчно голям, че да обезкуражи каквито и да е опити да отбегне удара, а да го надбяга беше невъзможно. В този момент, вероятно твърде късно, разбра в колко неравностойно положение го поставяше позицията му във въздуха...

         Дрейвън успя да парира перфектно атаката на опонента си, като първо блокира огнения поток със Сусаноо, след което обърна защитата си в атака, изстрелвайки електромагнитната енергия, която я изграждаше, в продължителен заряд насочен срещу огъня. По този начин го отблъсна назад, докато двете атаки ефективно не се отмениха.

    - Не беше зле - похвали го сериозно момичето. - Малцина са преживявали моят Hell Cone*. Предполагам че наистина не си обикновен ловец на съкровища.

    - Но колко дълго ще успееш да поддържаш това темпо?

- Не смятам да си хабя енергията срещу някой достатъчно добър - зеленокосата присви очи и насочи двете си ръце напред и изрече монотонно кратка сентенция. - Firefly Fire**.


Пространството на бойното поле изведнъж започна да се изпълва с жълти светлинки - те бяха доста отчетливи, понеже слънцето залязваше от известно време. Точно като светулки в мрака. Вглеждайки се по-добре, Дрейвън забеляза че това всъщност са малки сферични пламъци. Някои от тях бяха близко до него и той можеше да усети топлината, която излъчваха. Те се умножаваха все повече, осветявайки мястото по красив начин...