At the mirror's edge

Заглавие: Re: At the mirror's edge Пет Фев 15, 2013 11:00 am

Хейке падна да едно коляно... Рапирата все още беше забита в гърба му... Дравон сигурно щеше да се гордее с Юкиатсу заради този успешен BACKSTAB който беше направил... Ох уелл. Докато беше на едно коляно, той реши да направи няколко файнал майнд геймс с брат си преди да извади сърцето му през гърдите ЛАЙК А МАН! Тогава от устата на Хейке излезнаха следните думи с нещо като... Загрижен глас:
- Дойде ли най-накрая на себе си, Юкиатсу? Нямаме никакво време за губене... Трябва да се омитаме от тук.
Тогава той хвана с дясната си ръка рапирата през гърба и с лявата отпред. Едноокият направи рязко движение и извади рапирата от тялото си... Зелената Аура се беше изпарила в нищото. Тогава Omnigan User-a се изправи едвам едвам на краката си, и продължи да вади тази негова... Загрижена физиономия от никъде. Той започна бавно да крачи към Юкиатсу... Тогава отново проговори:
- Хей, добре ли си? По-добре се осъзнай защото нямаме никакво време за губене... Те са отвън. Трябва да се махаме от тук.
Той се надяваше шумът от битката която се водеше от вън да направи историята му по-истинска.Вътре в главата си Хейке се усмихваше демонично... Всичко идваше към своят край. Всички болки и страдания които някога беше изпитвал бяха за този ден... Денят, в който най-накрая щеше да отмъсти на брат си. По всичко изглеждаше, че явно имаше и бонус... Но това не беше важно сега. Докато той ходеше към брат си, незнайно за него Хейке започна да Charge-ва дясната си ръка с невидима телекинетична енергия и беше готов да сложи край на всичко... Once and for all.

Game Master Location : Omnilocational

Юкиатсу се обърна към Капи, когато той му каза името. Като че ли осмисляше възможността това да беше неговото име. Обаче, въпреки че физиономията му беше леко глуповата, по нея се прочете недоверие. Или поне отказ да се съгласи веднага, с онова което му даваше Капи. Ирисите му придобиха оранжев цвят. Не изглеждаше, че прави каквото и да е било съзнателно. Окото на Капи не можеше да проследи някаква премислена логика в действията на Юкиатсу. Като че ли брат му действаше изцяло инстинктивно, без дори да има ясна представа за това, което правеше.

- Лъжец. Ти си лъжец - на лицето на Юкиатсу се изписа гневна реакция, сякаш беше научил отговора на някакъв въпрос и той далеч не беше задоволителен. - Мога да видя шарката на ума ти, неговите нишки. Ти си зъл! Не ме харесваш, нали? Какво имаш в ръката си? - физиономията на Юкиатсу отчиташе засилващият му се гняв. - КАКВО!!!? - продължавайки непредсказуемият си стил, по-малкият брат на Капи зареди двете си ръце с различни по цвят енергия - синя и червена и моментално ги изстреля към Капи. Атаките му имаха невероятен диапазон и скорост - скъсиха десетте метра делящи братята за отрицателно време.

Юкиатсу влизаше в берзерк. Очевидно самият той нямаше ясна представа какво прави, но се доверяваше на дълбоко заложените си инстинкти - единственото нещо, на което се доверяваше в момента. Оранжевите му по цвят очи явно бяха поредното наследство от Дрейвън - очевидно бяха способни да четат заобикалящата среда като нишки от електромагнитна енергия. От каквито беше изградено и съзнанието на един човек. Колкото до другите сили, които изваждаше за първи път - кой знае кога и как ги беше придобил.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Пет Фев 15, 2013 11:52 am

- Глупак... ОСЪЗНАЙ СЕ!
Въпреки всичко, Хейке дори и за секунда не беше отпуснал гарда си. Той се изстреля с цялата си възможна скорост напред преди брат му дори да е дигнал ръцете си. Беше предвидил това му движение с Омниган-а си, и беше предположил, че той ще изстреля бластове към него. Може би изглеждаше глупаво да се хвърляш така срещу бластове от енергия, но Хейке имаше план. Той активира своят force field, като така щеше да посрещне бластовете с отворени ръце, и сещевременно щеше да скъси дистанцията между него и Юкиатсу и да го направи така, че да е почти невъзможно следващият му удар да бъде блокиран... Веднага след като да поеме бластовете той щеше да изпъне дясната си ръка(В която беше събирал енергия от миналият пост) и да изстрееля целият този Алфа+ левел charge-нат бласт към брат си от point blank range. Силата на атаката му имаше способността да убие човек... По лицето му отново се появи онази негова Insanse усмивка, която го дебнеше още от битката му с Queen... Така ли щеше да свърши всичко? Това ли бе краят на тази история?

Game Master Location : Omnilocational

Юкиатсу не успя да реагира и пое целият заряд, който изстреля към него Капи. Но атаката на Капи нямаше никакъв ефект върху брат му, по някаква причина. Самият Юкиатсу изглеждаше изненадан, но не се помая, ами директно направи крачка напред и удари Капи в слънчевия сплит, със зареден с оранжева енергия десен юмрук. Капи отхвърча поне десет метра назад, почти удари стената зад себе си. Физиономията на Юкиатсу показваше, че добива увереност и осъзнаване на ситуацията, в която се намираше. Направи няколко крачки напред и вдигна рапирата си, която огледа с доза интерес. Направи няколко движения с острието и явно прецени, че му харесва.

- Не знам кой си, нито защо искаш да ме убиеш, но очевидно не можеш да ме нараниш - Юкиатсу насочи острието на рапирата си към Капи. - Нямам причина да се страхувам от теб, така че ще ти позволя да си тръгнеш от тук жив.

Капи: -50 енергия(TK Force Field)
-50 енергия(TK Blast)
Капи: -50 кръв(EM Blow).

Заглавие: Re: At the mirror's edge Съб Фев 16, 2013 1:05 pm

Нещата не изглеждаха никак добре за Хейке... Очевадно беше, че брат му можеше да използва дори и неговите стари Energy Absorbation powers... SKCUS! Но въпреки това, той все още имаше едно предимство пред брат си... Той не знаеше за телекинетичния потенциал на по-големият... И сигурно беше забравил, че той бе изпуснал катаната си преди да премахне спомените му. Той се концентрира така, че да поеме контрол над лежащата катана и да я изстреля от земята право в гърдите на опонента си... Косата му прикриваше лицето, затова Юкиатсу не можеше да види върху какво се концентрира Юкиатсу... Тогава той каза на брат си:
- Майната ти...
И изстреля катаната от земята право към гърдите му използвайки телекинезата си... Но това не беше всичко. Той използва и летящите си способности за да се изстреля с пълна сила към брат си, като отново събра телекинетичната си енергия в ръката и беше готов да я забоде в гърдите на брат си. С Perception силите си гледаше всяко едно негово движение, и беше готов да използва дори и Force Field-a си ако се наложи... Явно това щеше да е краят?

Game Master Location : Omnilocational

Лилаво-грееща светлина се показа пред Юкиатсу точно преди да го прониже нодайчито на Капи. В следващият миг на същото място се появи Найт, чието тяло пое удара на нодайчито. Острието мина през гърдите му и половин метър от него се показа от гърба му. Лилавите ириси на Найт промениха цвета си - дясното му око грейна в червено, той стисна юмрука си и от земята около засилилият се Капи се издигнаха стени от лед, които образуваха затвор с малък радиус, спирайки го в движение.

- Помислихте си, че Босът се бие сам този път - проговори тежко Найт, като от устата му течеше кръв, докато говореше. - Но, когато си част от фамилията, никога не си сам.

След тези си думи, Найт се срути на земята. Ръката му отпусна захвата си над оръжието, с което се беше появил - тризъбец. Звукът от удара му в земята, отекна в ушите на Капи със звън, който затихна бавно - сякаш отбеляза трагично събитие.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Съб Фев 16, 2013 3:40 pm

- ГЛУПАК! НЕ СЕ МЕСИ ТАМ КЪДЕТО НЕ ТИ Е РАБОТА! АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Гневът на Хейке се манифестира под формата на силна зелена аура. Той рязко вдигна дясната си ръка и изстреля един терекинетичен бласт към ледената стена като целеше да я разбие, но това не беше всичко... Той винаги мислеше за по-голямото добро... И се надяваше смъртта на Найт да бъде достатъчно голямо разсейване, че един от много Ice Shards които щяха да фръкнат напред заради бласта му да уцели и завърши живота на Юкиатсу... Или поне да го вкара в безсъзнание. След като направи този си офанзивен ход, той отново върна вниманието си на вече трупът на човека, който познаваше под името Найт... Тогава той отново извика в сляп гняв:
- ТИ... ИДИОТ! ИМАШЕ ПОВЕЧЕ ПОТЕНЦИАЛ ДОРИ И ОТ МЕН! И НАКРАЯ ЖЕРТВАШ ВСИЧКО ЗАРАДИ НЕГО?! МАЙНАТА ТИ!
Хейке дишаше тежко заради гневът и цялото крещене, което беше отправил към мъртвеца... Изглежда не му харесваше факта, че човек с толкова много потенциал умря по такъв начин... Но не след дълго отново върна рационалното си мислене, и веднага направи точен анализ на ситуацията... Това беше момента, в който той отново проговори, но този път в спокоен глас, но все пак още можеше да се долови някоя негативна емоция заради начина по който говореше:
- Но това беше рационалното решение за теб... Нали, Найт? Не ти оставаше много време... Затова Н-генът ти винаги беше включен... Забавяше неизбежното. Не ти оставаше много време, затова реши да направиш всичко възможно за разцвета на фамилията си... Колко жалко. Изглежда, че в края на деня дори и ти не можеш да победиш съдбата... And I get to sit here and watch you die... What a pity.
Хейке отново беше насочил вниманието си към това което се надяваше да бъде трупа на Юкиатсу и беше готов да довърши работата си... Ако още имаше такава.

Game Master Location : Omnilocational

Юкиатсу нямаше никакъв проблем да отклони парчето лед с електромагнитната си телекинеза. След това той вдигна рапирата си и насочи острието й към Капи.

- Получи шанса да приключиш тази битка, но въпреки това реши да я продължиш. И някой трябваше да умре, заради решението ти. Надявам се, че сега ти самият си готов да умреш.

По острието на рапирата му започна да протича жужащо електричество, което стана толкова интензивно, че в един момент острието заблестя със чисто бяла светлина. Електричеството се разпространи по тялото на Юкиатсу и електрическата му аура произведе волтови дъги, които се свързаха със земята около него, създавайки звук като от хиляди цвърчащи птички.

- Умри - в очите на Юкиатсу вече се четеше твърда решителност. Той нямаше съмнения спрямо това, което вършеше.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Съб Фев 16, 2013 4:43 pm

Хейке просто изпука вратът си, след което насочи дясната си ръка към падналият тризъбец на Найт. Не след дълго той полетя към зеленоокият, и бързо се спря в ръката му. Тогава той започна да се смее бавно, но същевременно по някакъв classy and insanse начин:
- Ха-Ха-Ха... It seems our souls are at odds, brother... I need to end you! Веднъж и завинаги...
Планът на Хейке беше да изчака strike-a на брат си, след което да го блокира с телекинетичния си force field и да нанесе финален контра удар с тризъбеца на Найт който щеше да сложи край на всичко. Това беше краят. Той застана в боен гард, като така даде знак на брат си, че е готов за кулминацияна на тяхната конфронтация, след което започна да концентрира силата и енергията си за този финален сблъсък. Тогава от устата на по-големият брат излязоха може би финалните му думи, и една от най-важните реплики за този форум евър... Победителят от този двубой щеше да диктува събитията за в бъдеще:
- Give me your best shot, brother!
И с това зачака атаката на брат си.

Game Master Location : Omnilocational

Юкиатсу се затича към Капи, като волтовите дъги, които удряха земята я разрушаваха и вдигаха парченца камък във въздуха, по пътя му. Когато се приближи достатъчно удари. Силовото поле на Капи блокира удара му - въпреки че Капи усети колко разрушителен беше той, по енергията която изтече от него, за да бъдат абсорбирани щетите. Юкиатсу изгуби баланс и в този момент Капи направи своят удар - тризъбеца разпори гърдите на опонента му. Дъхът на по-младият Акарауа беше прекъснат. Времето сякаш се забави невероятно много. Юкиатсу се опитваше да възстанови равновесие, насочвайки острието си към Капи, въпреки че не можеше да направи добър удар в тази позиция. И въпреки забавеният кадър, Капи не можа да проследи скоростта, с която острието от светлина на Юкиатсу се удължи за да прониже Капи между гърдите и рамото му. Просто в следващият миг Капи беше пронизан. Усещането не беше на метал разкъсващ плътта му, а сякаш острието от светлина прогори пътя си напред, стигайки до самата земя, няколко метра назад. Юкиатсу се олюля и падна на колене, поглеждайки надолу с празни очи. Пръстите му изпуснаха рапирата, която вече беше придобила нормалният си вид. Капи последва примера му, също падайки на колене.

Капи: -79 кръв.
Капи: -75 енергия(TK Force Field)

Заглавие: Re: At the mirror's edge Съб Фев 16, 2013 5:46 pm

Хейке и Юкиатсу бяха на коленете си... И двамата братя бяха достигнали лимитите си... Изглежда това беше краят. Този, който имаше повече воля щеше да живее. Двамата бяха изходили много различни и трудни пътища, и всичко беше за този ден. Единият щеше да умре а другият щеше да стане... Крал! Хейке гледаше подобно на брат си с празен поглед към земята... Докато не реши да събере всичката си останала сила и да вдигне погледът си на горе. Тогава окото му се спря върху фигурата на брат му. Беше едва ли не иронично... Хора, които едно време биха направили всичко един за друг сега седяха един срещу друг, и двамата на прага на смъртта и същевременно готови да убият другия с цялото си същество... Тогава от думите на по-големият брат излязоха следните думи едвам едвам:
- Stay down...
Хейке беше наистина уморен, но волята му пречеше да падне . Той започна да мисли за начин как да приключи със всичко...

Game Master Location : Omnilocational

И Капи изгуби съзнание.

Нямаше представа колко време мина, преди да се осъзнае. Ако изобщо можеше да се каже, че се беше осъзнал, имайки предвид... обстановката, която го заобикаляше. Намираше се на брега на безкрайна река от светлина. На отсрещният бряг някой беше седнал с гръб към него.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Съб Фев 16, 2013 6:02 pm

Хейке отново беше в съзнание след епичната финална конфронтация която имаше с брат си и отбора му... Той се започна да отваря окото си и да се опомня. Спомени от битката нахлуха в мозъка му, и той бързо се огледа. След като прецени, че не е в критично състояние той се започна бавно да се изправя на краката си... Щом вече се бе осъзнал напълно и стъпил здраво на двата си крака, той започна да се оглежда... Какво по дяволите беше това място? Дали беше... Мъртъв? Ами какво бе станало с Юкиатсу? Той получаваше повече въпроси от колкото отговори в главата си, затова затвори окото си и си пое дълбоко дъх. След като се успокой, Хейке отново отвори омниган окото си и огледа пак околността... Имаше само една друга жива личност тук, и тя бе седнала с гръб към него. Той я погледна внимателно, и направи няколко бавни крачки напред за да се приближи до края на своя бряг... Щом се приближи достатъчно за да бъде сигурен, че ще бъде чут, Хейке извика:
- Хей! Ти! Жив ли си? Какво по дяволите е това място?

Game Master Location : Omnilocational

Капи беше изгубил омнигана си. Окото му беше съвсем нормално. Самият той се чувстваше нормален - чувство, което беше забравил отдавна. Човека от другата страна на реката го чу и се изправи и се обърна към Капи.

- Здрасти.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Съб Фев 16, 2013 6:13 pm

Хейке гледаше към фигурата която стоеше пред него и се чудеше от къде да започне... Направи му впечатление обаче, че супер мега спешъл аусъм окото му го няма... Вече беше просто нормален човек. Maybe he had it coming... След всичко лошо което беше направил през живота си... Може би това беше цената която трябваше да плати. След кратка пауза мълчание, той отново огледа околността... Мястото беше... Нереално. Хейке реши да не губи много време, затова директно зададе въпрос на човека:
- Какво е това място? Как се озовах тук?
Това бяха най-важните въпроси, на който се надяваше да получи отговор... Другите можеха да почакат. Бившият мутант се огледа наоколо и се замисли дали изобщо беше жив? Дали това беше някакъв кръстопът? Честно казано Хейке винаги си беше представял ада по много различен начин... Не, че живота който живееше досега не можеше да бъде наречен Ад, де.

Game Master Location : Omnilocational

- Същността на това място е отвъд способността за схващане на твоя ум - въпреки че реката разделяше двамата на прилично разстояние, Капи чуваше човека отсреща идеално, въпреки че той не си даваше зор да говори високо. - Но можем да кажем, че се намираме някъде между живота и смъртта.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Съб Фев 16, 2013 7:00 pm

- Та сега принципно е момента, в който ми казваш какво по дяволите правя тук или ще ме караш да те питам отново?
Хейке беше меко казано нетърпелив... Все пак се намираше на границата между живота и смъртта. Той скръсти ръце и зачака човека от другата странна да му обясни как седи ситуацията... И се надяваше да остане доволен от цялата тази случка.

Game Master Location : Omnilocational

- Нищо не ме принуждава да отговоря на въпросите ти, Капи - човекът от другата страна гледаше Капи с искрена физиономия. Тонът му не беше предизвикателен, той просто казваше на някой по-нисшестоящ от него как стоят нещата. - Но все пак няма причина да не ти обясня положението, в което се намираш. Все пак не искаме един Крал да не знае къде се намира, когато се осъзнае, нали? Да, точно така. По някаква причина Мечът на Дамокъл реши, че ти си победителят, въпреки че битката завърши с равенство. Защото първи нанесе фаталният удар? Защото си по-голям? Кое ти даде предимство в борбата за кралска титла? И на мен ми се иска да знаех...

Заглавие: Re: At the mirror's edge Съб Фев 16, 2013 7:19 pm

- Знаеш ли, наистина нямаш никаква причина да ми казваш нищо, но така и така сме тук...
Хейке беше грабнат от казаното му... Какъв беше този меч на Демокъл-а? И ако битката им беше завършила в равенство, това означаваше ли, че Юкиатсу също се намираше в подобно положение? Той не губеше никакво време с въпросите си:
- Брат ми... Какво се случи с него? И какъв е този меч на демокъла? И тази кралска титла.. Юкиатсу спомена тези неща, но така и не ми обясни за какво всъщност говори...
Хейке скръсти ръцете си и погледна човека пред себе си сериозно. По чутото от него обаче, Мечът на демокала беше избрал него като победител от финалната схватка, която той имаше с по-малкият си брат. Въпреки, че не беше сигурен дали наистина бе победител поради казаното му от белокосият..

Game Master Location : Omnilocational

- Брат ти? Той е мъртъв. Пътищата на прераждането, ала бала.. нямам време, нито желанието да те образовам с обща култура. Колкото до Дамоклевият меч - той символизира Кралският статут на един човек, както и отразява неговото състояние като такъв. Очевидно е, но титлата ти е не просто свещенно назначена, но получаваш и силата да налагаш своята воля и власт. Твоите последователи получават правото да разполагат с нея също.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Пон Фев 18, 2013 1:23 pm

Истината беше, че Хейке нямаше никаква идея какво означаваше тази ''кралска титла'' която се очакваше да носи, но едно нещо беше важно... ЮКИАТСУ БЕШЕ МЪРТЪВ! ТОЙ УСПЯ! УСПЯ! YES! YEEES! YEEEEEEEEEEEES! НАЙ-НАКРАЯ ХЕЙКЕ БЕШЕ ИЗПЪЛНИЛ ЦЕЛТА СИ! ВЕЧЕ МОЖЕШЕ ДА ОСТАВИ ТОВА ИМЕ ЗАД ГЪРБА СИ! Но все пак... Някак си беше... Празен от вътре. Дали бе защото бе убил единственото семейство което му беше останало на тази планета? Или защото доколкото разбра битката е приключила в Draw, а не в негова победа? DAMN IT! Както и да стояха нещата, Юкиатсу Акауара беше мъртъв! И Хей... Капи бе отнел едно от най-цените за него неща преди да го убие... Миналото му. Или по-точно спомените... Това нямаше значение. Единственото нещо което беше сигурно е, че Юкиатсу беше мъртъв. Капи щеше да премисли случката с брат си след като осъзнае ситуацията, в която се намираше... Да. Изглежда беше на линията между живота и смъртта. Последният път когато бе посетил това място, то беше доста по... Зелено. Той отново се огледа, като този път се опита да проследи пътя на реката от светлина. Докато го правеше зададе друг въпрос на човека пред него, на който очевадно не му се занимаваше много:
- Та, би ли ми казал... Има ли начин да се измъкна от тук? И ако да, то какъв е той?

Game Master Location : Omnilocational

- Всеки момент ще се върнеш в света на живите - каза непознатия. Като че ли не съжаляваше, че Капи ще напусне.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Пон Фев 18, 2013 1:47 pm

- Oh, I see... Е, не ни остава нищо друго освен да чакаме момента на истината, но нека те попитам един финален въпрос... Тази Кралска титла... Какво е значението и? Какъв е смисъла да бъдеш.. Крал?
Бившият Ево-мутант гледаше към белокосият с кръстени ръце. Той бе предположил, че поне това щеше да му бъде обяснено преди отново да се гмурне към света на живите... Това донякъде беше ново начало за него... Той се интересуваше от отговора, защото не можеше да си представи защо собственият му брат го беше предал в името на тази титла..

Game Master Location : Omnilocational

- You should find the answer on your own - бяха последните думи, които белокосия каза на Капи. След това обстановката започна да се разпада на парченца, докато Капи не остана сам в безкрайно поле от тъмнина.

В следващият момент се събуди в света на живите. Раните по тялото му бяха зараснали. Телата на Юкиатсу и Найт лежаха безжизнени. Капи все още се намираше в Скривалището на Акарауа.

Над покрива на сградата, в небето се издигна меч, който самият Капи не можеше да види, но той се намираше точно над главата му...

Заглавие: Re: At the mirror's edge Пон Фев 18, 2013 2:11 pm

Капи веднага се дигна от земята и препипа тялото си... По него вече ги нямаше онези смъртоносни рани, които го бяха довели отново лице в лице с смъртта. След като се подсигури, че се чувства по-добре той се изправи на крака. Чувстваше се... Различно. Сякаш нещо се беше променило тотално в него. Зеленият му омниган вече го нямаше... Единственото останало нещо от старият му аз беше дългото нодайчи, което се намираше на няколко сантиметра от него. Той започна да крачи бавно към старото си оръжие, като игнорираше телата на брат си и Найт в процеса. Той беше в нещо като транс. Сякаш единственото нещо в което беше сигурен сега бе, че трябва да се докопа до старото си оръжие..