At the mirror's edge

Game Master Location : Omnilocational

След безброй битки и безкрайни брожения, Капи най-накрая се беше върнал на родна земя, в истинския свят. Дори само въздухът, който вдишваше, му даваше това чувство. Улиците като че ли не се бяха променили от последният ден, който той беше тук. А това беше преди толкова години...

Заглавие: Re: At the mirror's edge Съб Фев 09, 2013 7:36 pm

Изглежда, че кулминацията на тази история е близо. По улиците като чели нямаше и жива душа. Всичко беше тихо... Прекалено тихо. Като чели това беше затишие пред бурия. Капи вървеше по улиците на които беше израснал. Чувство за носталгия се надигаше в гърдите на едноокият. Беше доста иронично... Едно време мечтаеше да се махне от това място и никога повече да не се върне тук... Така и беше направил за кратък период от живота си. Никога не би предположил, че ще мине през ада само и само за да дойде отново тук. Капи се засмя с глас на жестоката си съдба. Спомени от детството му, които бяха дълбоко заровени в съзнанието му започнаха да изплуват. Той си припомни как бягаше от вкъщи като малък за да си играе с децата от квартала вместо да седи вътре в имението си и да чете и учи най-различни истории и науки като брат си. Още една коренна разлика между него и брат му. Докато се разхождаше из една от многото улички, Капи си припомни и донякъде убеди колко по-хубаво му беше едно време. Тогава имаше приятели, мечти, надежди и желание за живот. Искаше да опита от всичко, което света можеше да му предложи. Мислейки си за онова време той нямаше как да не се погледне и анализира. Сега е просто една черупка на онзи човек който беше преди. Единственият му приятел беше катаната, която държеше в дясната си ръка и единственото нещо за което жадуваше бе вкуса на отмъщението. Дръжката на оръжието му беше отдавна изгубена в една от многото битки през които беше минал за да стигне дотук, затова държеше голото оръжие в ръката си. Погледът му беше празен и студен, но същевременно уверен и решителен. Той знаеше, че това е краят на неговото пътуване и щеше да свърши по един или друг начин. Не след дълго той се озова пред мястото към което беше тръгнал... Вътре го чакаше човека, който беше виновен за всичко. Той се спря пред входа, и си пое дълбоко въздух. Капи затвори окото си за момент и си спомни всичко през което беше минал за да стигне дотук. Той отново отвори окото си с въздишка, казвайки:
- So... This is it, huh?
Тогава той тръгна към входа, но като чели нещо се промени в него... Като чели огънят, който някога имаше в себе си отново се запали. По-решен и готов от всякога, той се насочи към финалното си изпитание без никакво съмнение. Това е кулминацията на неговата история, и Капи бе готов да я посрещне с отворени обятия!

Game Master Location : Omnilocational

Капи крачеше към целта си, като че ли не бързаше за никъде. Деца пресичаха пътя му. Игрите им му напомниха още веднъж за човешкото минало, което беше имал и му бе отнето от брат му. Днес той беше превърнат в студенокръвен убиец. И защо? Отговорът лежеше зад портите на Скривалището на Акарауа - тайно място на несъществуващият му днес клан. Сградата беше голяма. Едно време това място беше пазено от хора от клана на Капи. Но въпреки, че вече то не би трябвало да се използва, днес имаше стража пред портите. А именно - двама члена на Шики, легендарната група оперираща в сенките на боса си, Юкиатсу Акарауа, който им беше дал пълната свобода да правят всичко, което решат, в негово име.

- Long time no see - каза Найт. Гледаше Капи със слаба усмивка. По изражението му не можеше да се разчете какво мисли за факта, че Капи притежава Омниган.

- Разкарай се от тук или ще те убия, преди на Боса да му хрумне някоя идея, че може би все пак ще си му по-полезен жив - тонът на Бишъп беше невероятно остър, по което си личеше, че изобщо не се шегува.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Съб Фев 09, 2013 9:24 pm

Това беше доста интересна изненада. Въпреки това не беше нещо неочаквано. Все пак това беше HQ-то на Akawara Familia... No Matter. Напрежението във въздуха ставаше все по-голямо със всяка изминала секунда. Капи обаче продължи да ходи уверено напред въпреки двамата члена на Шики които бяха застанали на пътя му. Гледайки ги уверено с своя Омниган, Зеленоокият просто продума със леко раздразнен, но същевременно уверен тон:
- Right back at ya, Bishop. Дошъл съм тук за да обезглавя Юкиатсу и ако бях на твое място щях да послушам собствения си съвет и да се разкарам защото там където отива ''шефа'' ти няма да си му нужен.
Самодоволна усмивка се появи по лицето на Капи. Изглежда му беше писано да има един файнъл енкаунтър с Шики преди да може отново да застане лице в лице с Акауара. Доста Иронично... И въпреки всичко Омниган юзър-а дължеше по една бира на Найт и Бишъп. Все пак двамата му бяха дали няколко доста добри урока в Middleverse. Донякъде беше иронично, че сигурно щеше да му се наложи да използва нещата които беше научил от тях срещу тях... What a twisted Life. Решавайки че не е свършил с игричките, Капи реши да сложи още сол върху раната... Така и така се беше стигнало дотук:
- А пък ако не се разкараш от пътя ми може би просто ще те пратя да правиш компания на приятелчето си Куин... Сигурен съм, че му е доста самотно на другия бряг без вас... Бяхте така неразделни.
Той продължи да се движи устремено напред. Въпреки, че гледаше двамата хитмени които стояха пред него, като чели не виждаше тях... Сякаш погледа му беше насочен върху нещо, което се намираше отвъд физическият realm.

Game Master Location : Omnilocational

Двамата заеха бойна стойка, усмивката на Найт изчезна. Бяха готови да посрещнат Капи. Но някаква червена сянка се мярна пред очите на Капи и препречи пътя му. Найт и Бишъп не забелязаха новата фигура в началото. Или по-скоро не вярваха, че тя се намира пред тях. След този първи момент, очите на Найт се разшириха, а по лицето на Бишъп като че ли мина сянка на ужас.

- Аз съм вашият враг - каза Кинг, насочил пистолет към двамата от Шики. Обърна се към Капи за миг. - Какво удобно съвпадение, не смяташ ли? Да бъда нает да очистя хенчмените на човека, който целиш да убиеш. На това му се вика шанс веднъж в живота.

Въпреки че на Шики никак не им се хареса това, което се случваше, те не си позволиха да игнорират Кинг. Не че имаха избор де. Червенокосият откри веднага откри стрелба по тях и не след дълго, тримата бяха унесени в танца на битка, в която Кинг определено не отстъпваше на отборната сила на Найт и Бишъп. Капи продължи напред, блъсна портите на Скривалището и те се отвориха, за да открият обширна зала, в края на която, на върха на подиум стоеше трон, в който беше седнал Юкиатсу Акарауа.

- Отдавна не сме се виждали, Хейке - Юкиатсу се обърна към брат си с истинското му име - онова, което Капи отдавна беше заменил с прякора от детството си.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Нед Фев 10, 2013 1:58 pm

Ето, че момента на истината най-накрая настъпи. Двамата наследника на фамилията Акауара най-накрая бяха застанали лице в лице. Напрежението беше толкова силно, че като чели имаше физическа присъствие. След кратък момент мълчание, Капи... Или по-точно Хейке направи няколко бавни и спокойни крачки в странни, като бавно вдигна меча си и насочи острието му към Юкиатсу, който се намираше на няколко метра от него... Като чели го използваше за показалка. Тогава без да губи време, той каза:
- Е, не бих могъл да изпусна погребението на малкия си брат, нали?
Това може би прозвуча като шега, но по изражението по лицето му и тонът с който го каза си личеше, че Хейке беше напълно сериозен в думите си. Той продължи да крачи бавно из стаята... Като чели я разглеждаше. Стаята имаше вид на нещо като... Ритуална зала. Изглежда, че докато Омниган Юзър-а се е скитал из Middleverse, брат му е влязъл в някоя извратена китайска секта... Awkward. Не след дълго Хейке отново насочи погледът си към Юкиатсу и му каза:
- Куин е мъртъв, Кинг ще убие Найт и Бишъп а Руук сигурно се скита някъде из Африка (което обяснява защо хората там умират от глад и болести). Изглежда останахме само аз и ти... И не след дълго ще остана само аз.
Зла усмивка се изписа по лицето на по-големият брат. Във въздуха се усещаше омразата и гневът който той изпитваше към по-малкият си брат. Но преди да даде шанс на Юкиатсу да направи каквото и да е той отново проговори, задавайки въпрос:
- Но преди да те убия искам да ми отговориш на едно нещо... Защо?

Game Master Location : Omnilocational

Юкиатсу вдигна главатата си и изгледа Капи в очите. На лицето му беше изписано нещо като усмивка. Но това не беше важно. Важното беше излъчването, което имаше физиономията му. Беше самоуверена. Не арогантна - наистина вдъхваше чувството, че имаше право над позициите, които заемаше.

- Значи Куин наистина е мъртъв. Мислех, че пича е безсмъртен. Жалко, беше готин. На Шики им е малко гадно, като си нямат ганг-лийдър в момента. Ще трябва да издигнем упоменателна плоча. Колкото да Кинг... не смятам, че ще победи Найт и Бишъп. Едно време, той беше способен да се бие срещу четиримата си съотборници едновременно и да излезе победител. Но мисля, че е подценил нещо, и това е че тe са се подобрили за изминалите години. Направи две грешки. Едната е, че не уби останалите, както направи с предишния Руук и им даде шанс да развият потенциала си. Втората е че се върна и сам подписа смъртната си присъда. Както и ти, между другото.

- Но се чудиш защо, така ли? - Юкиатсу се изправи от трона си и слезе от подиума, обръщайки гръб на Капи. Гледаше към стените на вътрешността скривалището. По тях бяха изрисувани мистични неща, като линии образуващи лабиринти. - Знаеш ли защо кланът ни беше изтрит, Хейке? Да, всички знаем историята за Домино сити и това как сме се намесили в интересите на други фамилии. Но това не може да бъде нищо повече от повод. Истинската причина се крие тук, в тази зала. Силата, която може да превърне някой в Крал - Юкиатсу се извърна назад и изгледа Капи с поглед тип "разбираш ли?". - Но силата на този Sword of Damocles(Дамоклев меч), е била запечатана, така че да може да я достъпи само някой от нашият клан. И този печат трае, докато във вените на някой човек тече кръвта на Акарауа. Но в същото време тя не може да бъде разделена между двама законни наследника.

- Това изяснява ли картинката? - физиономията на Юкиатсу предполагаше, че ако Капи не е разбрал картинката, значи е пълен ретард.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Нед Фев 10, 2013 3:25 pm

Е, явно наистина всеки ден научаващ по нещо ново. След като Юкиатсу свърши с обяснението си, по лицето на Хейке се изписа изненадана усмивка. Той винаги предполагаше, че причината щеше да бъде свързана с нещо подобно, но това беше просто прекалено... Решавайки да не остане по-назад от брат си, той каза:
- Точно както и предполагах... Значи искаш да убиеш собственият си брат, единственото ти останало семейство за сила? Son of a bitch...
Чернокоското се засмя иронично над ситуацията в която двамата братя се бяха замесили. Той пое дълбоко въздух и насочи погледът си към странните знаци които брат му гледаше преди броени секунди. Кой би предположил, че семейството им може да бъде дори по-странно? И все пак не беше голяма изненада за Хейке... Се пак носеха фамилията Акауара. Докато се опитваше да разучи значението на знаците, той отново проговори:
- Чел съм достатъчно манга за да знам накъде отива това... Но преди да сложим края, нека те попитам нещо... Каква е тази сила която може да те направи крал? Сила, за която си готов да жертваш собствената си плът и кръв? И какъв е този Sword of Damocles за който бълнуваш? Кой ти каза всичко това? Имаш ли някакво доказателство, че всички тези окултни глупости са истина или просто се доверяваш на глупавите си спекулации и на това, което си чул? Пък и какво ще правиш с цялата тази сила, Юкиатсу? No matter how hard you try... You are never gonna be a King. Поне не и докато аз мога да направя нещо по въпроса.
Погледът на Хейке отново срещна този на брат си, и този път го изгледа с цялата решителност която имаше в себе си докато чакаше да чуе отговорите на последния останал член от семейството му..

Game Master Location : Omnilocational

Юкиатсу се обърна към Капи.

- Това е по-сигурно отколкото факта, че си еволюирал на следващо ниво, Хейке. Експерименти са доказали потенциала на Swords of Damocle далеч преди дори баща ни да бъде роден. Проучил съм много по-добре тази сила, отколкото ти онази на очите ти, можеш да бъдеш сигурен в това. Мечът не просто назначава своят Крал и му дава силата да налага своята воля, ами вдъхва неговата сила и в последователите му. Разбираш ли сега? Човек не просто получава сила, властта му е свещенно назначена! - тонът на Акарауа се повиши, вибриращ с възбуда.

- Колкото до частта, която придава окултно чувство... - на лицето на Юкиатсу се изписа усмивка. - Предполагам, че трябва да виним човека, който е създал този фатален печат. Светът можеше да изглежда по различен начин, ако тази сила не е била стояла скрита толкова дълго. Светът можеше да се управлява от волята на Крале, а не да тъне в настоящият хаос. Но след като не можем да променим миналото, предполагам че единственият смислен избор, който ни остава е да се възползваме от онова, което ни е дадено от съдбата, нали? По-скоро бих направил някои жертви, за да променя света, отколкото да стоя и да наблюдавам жалката картинка от сенките с надеждата нещата да не се влошат. Ако получа силата на Крал, не просто ще възродя клана ни и ще го изведа от сенките, ами и ще дам на хората си смислено съществуване.

- Виждаш ли сега? Някой трябва да направи тези жертви, а ти не си способен. Така че ще се наложи да направя още една в името на едно по-добро бъдеще. Съжалявам Хейке. Бих пожертвал себе си, ако в това щеше да има някакъв смисъл. Проблемът е в теб, не в мен, Хейке. Дори те принудих да развиеш силата си, за да имаш честен шанс в битката си с мен. Не можеш да ме виниш, за това което ще ти се случи, нито за миг.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Нед Фев 10, 2013 4:30 pm

Окото на Хейке не се отделяше нито за миг от очите на Юкиатсу. По погледът му се виждаше, че като чели... Усещаше болката на брат си? Или разбираше мотива му? Той наведе главата си надолу... Като чели размишляваше върху всичко това. Може би в края на деня брат му имаше право... Точно когато човек би си помислил, че чернокосият е започнал да разбира брат си и да влиза в положението му... Той започна да се смее все едно му бяха казали някой шега. Тогава той надигна бавно главата си и каза на брат си:
- Осъзнаваш ли колко... Глупаво звучи всичко това, Юкиатсу? Знаеш ли, каза мноооого глупости, но една от тях печели първо място. И тя е факта, че дори и за секунда си помисли, че от теб може да стане крал. Та ти нямаш волята да се бориш за това в което вярваш! Вместо да даваш всичко от себе си за да постигнеш целта си ти се надяваш да докопаш някаква древна сила която ще ти даде шанса да изпълниш мечтите си... Колко жалко. Виждаш ли, това винаги е била разликата между теб и мен.. Докато ти винаги планираше как да направиш нещо и се опитваше да използваш други хора за да го постигнеш, аз се нуждаех само и единствено от себе си. Докато ти седиш тук и искаш да се добереш до титлата на крал... Аз вече я притежавам защото съм краля на моя свят. За разлика от теб на мен не ми трябва някаква древна mumbo jumbo wannabe power за да постигна целите си... И сега ще ти го докажа...
След тези думи, Хейке застана в бойна стойка и насочи острието на меча си към брат си. Окото му беше готово... Може би по-скоро дори и гладно за битка.

Game Master Location : Omnilocational

- Грешиш, Хейке. Ти го наричаш използване, аз го наричам отборна работа. There is only so far a solo player can get - Юкиатсу изтегли рапирата си от ножницата й и с умело движение протегна ръка и насочи острието й към гърдите на Капи. Беше дълго около един метър. - Може аз да нанеса финалният удар, но победата ще е за всички от клана.

- Знаех си, че ще се стигне до това, Хейке - Юкиатсу се усмихна арогантно. - Но само ще
те предупредя - ти не си единственият, който подобри способностите си в изминалото време - очите на Юкиатсу, "светнаха", сякаш нещо го беше заредило. Оранжева аура го обгърна като тънко очертание.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Нед Фев 10, 2013 5:49 pm

- Радвам се. Би било Anti-climatic ако просто те убия с един замах на оръжието си. Говориш за Team Effort, но ето че сега си сам, Юкиатсу. Време е да ти покажа лимита на един Solo Player... Знаеш ли какво? Може да греша за много неща, но има едно нещо в което съм напълно сигурен, и то е, че в този свят може да разчиташ само и единствено на себе си... Ти се погрижи за това преди мнооого време, братко... Мислех си, че случилото се с мама и татко може би щеше да те е научило на нещо, но изглежда отново не бях прав... Явно е мой дълг като по-големият брат да ти дам един финален урок, Юкиатсу.
Хейке не помръдна от бойната си позиция нито за миг докато изговаряше тези думи. Погледът му беше студен и безчувствен въпреки, че човека който стоеше пред него беше собственият му брат. За кратък момент обаче той отпусна леко бойният си гард, и в окото му се зърна за кратък миг някаква емоция... Като чели изпитваше съжаление и беше... тъжен? В този си кратък момент на слабост, Хейке каза:
- For What it's worth... Ако зависеше от мен нещата щяха да бъдат различни...
След това му слово той веднага зае предишната си бойна позиция и се приготви за сблъсъка който го очакваше. Окото му почна да ''свети'' и от тялото му започна да излиза зелена аура. Тогава той изпука вратът си наляво и надясно, и предупреди брат си:
- Brace Yourself!
Броени секунди по-късно, той се засили към Юкиатсу и не след дълго двамата щяха да кръстосат остриета. Окото на Хейке можеше да предвиди всеки физически ход който брат му можеше да предприеме, и това му даваше предимство. Изглежда момента на истината най-накрая настъпи. Хейке замахна диагонално, като така се опита да отбие меча на Юкиатсу настрани.

Game Master Location : Omnilocational

Опита на Капи беше добър. Той предвиди движението на Юкиатсу и наистина щеше да отбие рапирата му, но Юкиатсу демонстрира изумяваща бързина и опонента му не можа да реагира по-добре от това да блокира идващия удар. В края на крайщата остриетата им се остъргаха звучно и те останаха с гърбове един към друг.

- Оригиналната ми сила позволява да усвоявам способностите на свръххората около себе си. За съжаление това не важи за твоят рядък очен трик. Но когато казах, че не си единственият, който е усъвършенствал способностите си, не си говорех ей така. Битки на живот и смърт бяха единственото, което можеше да ме доведе до еволюция. Така че не мисли, че гадният късмет от баницата се е паднал на само теб. Е, може би аз го избрах по желание, но това е друг въпрос.

- Във всеки случай, не съм се променил единствено външно или в стила си на живот. В момента съм способен не просто да усвоявам чуждите способности, когато те се намират около мен, ами и да си "спомням" способностите им, когато те вече не са наоколо - Юкиатсу се извъртя без да губи време в опит да удари брат си с юмрука на лявата си ръка, която беше заредил с оранжева електромагнитна енергия. Капи беше забравил, че брат му е еднакво способен и с двете си ръце.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Нед Фев 10, 2013 6:35 pm

Хейке беше виждал... Или по-точно изпитвал подобен електромагнетичен юмрук. Беше се случило в битката му с Руук. Разликата обаче беше, че този като чели беше много по-силен от удара на топа... Като чели уменията им бяха на различни нива. Знаейки, че не може да си позволи да бъде ударен от такъв удар, Хейке бързо се извъртя и се помръдна лека настрани в опит да избегне левачката на брат си, но това не беше единственото нещо, което щеше да направи. Докато се извърташе и избягваше атаката на брат си, той бе подготвил меча си за още един замах, но този път щеше да бъде насочен право към гърлото на Юкиатсу. Хейке използва опита който беше насъбрал от битките които бе водил досега + perception силата на омнигана си за да планира контра-атаката си по най-добрият начин. На хартия беше перфектна, но кой да знае. Едва ли щеше да му е толкова лесно да се справи с Юки толкова лесно като се има в предвид нещата през който трябваше да мине за да стигне дотук, но кой да знае?

Game Master Location : Omnilocational

Понеже удара на Юкиатсу идваше от ляво на на Капи, той успя да избегне юмрука му само на косъм, което не му даде достатъчно време за да подготви удара си с нодайчито, което държеше в дясна ръка. Юкиатсу лесно го блокира и отби с рапирата си, след което продължи с офанзива със светкавичен замах. В този момент Капи разбра грешката си - беше позволил на Юкиатсу да се приближи твърде много и в момента по-късото острие на брат му, имаше цялото предимство на света срещу дългото нодайчи на Капи.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Нед Фев 10, 2013 9:36 pm

Нещата се изглеждаха добре на Хейке. По всичко се виждаше, че той беше подценил възможностите на Юкиатсу и се беше втурнал в extremly close combat fight с него, а това не беше добре като се има в предвид оръжията които двамата братя носеха. И въпреки това омниган юзър-а имаше доста трикове скрити под ръкава си, и беше време да използва един от тях. Докато брат му замахваше към него с рапирата си, Хейке използва телекинетичните си способности за да създаде невим force field около себе си. Така щеше да блокира атаката на Юкиатсу, и може би дори щеше да се възползва от surprise factor-a за да отправи своя контра атака. Едноокият предполагаше, че Юкиатсу нямаше инфо върху силите които бе придобил след еволюцията си, и затова реши да се възползва от това докато още имаше възможност да го направи. Преждевременно обаче той започна и да се готви за контра атаката която щеше да отправи към брат си щом блокира удара му с бариерата си. И все пак реши да остане нащрек... Никога не знаеш какво още може да извади човек който може да използва god knows how many mutant powers. Въпреки всичко той подготви лявата си ръка, и от нея като чели започна да излиза слаб зелен огън. Също така стисна и дръжката на нодайчито, което се намираше в дясната му ръка. Стойката и изражението му бяха хладнокръвни и спокойни, все едно държеше ситуацията под контрол. Може би беше така, а пък може би не?

Game Master Location : Omnilocational

Капи замахна за да нанесе завършващия удар, но... Абе нещата не протекоха точно както очакваше. Гледката пред очите му се промени буквално за 2-3 секунди, като още в следващия миг Юкиатсу не беше пред него. Всъщност, той се намираше на улицата на оживено кръстовище. Светофарът беше зелен и хората го подминаваха отпред и отзад. Като се замислеше, се намираше в Токио. Хората около него явно бяха жестоко замислени в работата си, защото никой не обръщаше внимание на вдигнатото му нодайчи. А може би го смятаха за просто някой отаку, който козплей-ва. Нали, имаше и такива лудаци. Но Капи все пак трябваше да внимава да не отреже главата нечия глава.

Капи: -25 енергия.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Пон Фев 11, 2013 8:04 pm

Хейке веднага се огледа наоколо. Той държа нодайчито си близо до земята за да не отреже главата на някой случаен тичащ към работата си миновач по случайност. Той се опита да разпознае брат си някъде из тълпата, но изглежда не му се получаваше... Pity. Сигурно това беше някоя доста жестока илюзия или нещо от сорта, но все пак Юкиатсу беше мутант, който можеше да ползва господ знае колко сили, затова Хейке не прибърза да решава каква точно беше тайната на техниката му. Вместо това просто приготви телекитеничната си енергия, и беше в готовност да активира force field-a си в момента, в който се почуства дори малко застрашен. Той започна да се разхожда из тълпата и да се оглежда за по-малкото си братче. Докато се скатаваше из масовия трафик, той каза на глас без да го интересува кой го е чул и кой не:
- Oh, Come on! What are we? Five? Stop with the games already...
Тези детински игрички наистина почнаха да лазят по нервите на Хейке. По-големият Акауара продължи да се оглежда из тълпата от хора с надеждата да намери човека който издирваше, но късмета така и не реши да му се усмихне... Luck's for losers anyway... Не след дълго той се спря на едно място, и отново извика нещо без да се интересува кой ще го чуе и кой не:
- Хайде, Юки! Става късно... Мама и Тате ще се разсърдят ако не те заведа скоро у дома...
По лицето на Хейке имаше игрива усмивка докато изговаряше тези си думи. Ако брат му искаше да си играят по този начин Then so be it! GAME ON!

Game Master Location : Omnilocational

Нищо и никой не отговори на Капи. Светът си продължаваше да се движи, със или без Капи. Хората се усмихваха, когато се срещаха, други пък бяха намусени, обзети от тъмни мисли. В същото време обаче, Капи не чуваше звуци. Сякаш се намираше в някакъв свой спомен от миналото, който наблюдаваше, но в който не участваше наистина. Да, точно така. Това беше Токио от времето, когато Капи и Юкиатсу бяха деца и се мотаеха по улиците на града, след като вече другите им приятели се бяха насочили към домовете си, а те самите трябваше да са вкъщи съвсем скоро. Оживялата пред очите му картина му го припомни изведнъж и то идеално. Даже постепенно започваше да чува звуци около себе си - неясни, като нечие име, което бе забравил, но но което имаше представа че всъщност знае... но просто беше замъглено в момента.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Пон Фев 11, 2013 8:40 pm

Well the Currect line here(has been) : A blast from the motha fakin past! Шегата настрани, това беше доста... Носталгично за нашия вече не толкова главен не толкова герой. Беше му доста трудно да запази концентрацията си, но напомнянето, че това не е истински и самото му желание да убие брат си му позволяваха да не се интересува от случващото се около него. Тези скапани Illusion техники бяха за загубеняците anyway. Той се интересуваше от истинския свят, а не от тези жалки пародии. Хейке стисна дръжката на катаната си, и погледът му стана отново мрачен. Всякакъв вид игривост по изражението му беше заменена с гняв и раздразнение. Той извика с цяло гърло:
- Не е забавно, Юкиатсу! Знам, че ти сигурно нямаш друга работа, но аз имам да организирам погребение след това наше семейно събиране, затова ако нямаш нищо против си главата пред мен за да я отрежа?
Тонът му този път те беше игрив и груб, ами по-скоро annoy-нат и жесток. По всичко си личеше, че на Хейке не му се занимаваше с миналото. It is pointless anyway.

Game Master Location : Omnilocational

Капи не чуваше гласът на брат си. Но звуците около него ставаха все по-живи и по-живи. Вече почти различаваше приказките на хората, около него.

Капи чуваше гласът на брат си.

- Ха - ха! Когато град Домино бъде завършен, ще бъдем най-големите пичове в даскало, нали, Хейке? Ще сме шефовете в първият град създаден изцяло за забавление. Сигурен съм, че всички от даскало ще искат да ни станат приятели, дори дебелият Чоуджо - Юкиатсу беше на 12 години. Точно както в денят, който си спомняше Капи. Усмивката му беше искрена, но в същото време Юкиатсу се надяваше, че брат му споделя ентусиазма му.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Чет Фев 14, 2013 6:22 pm

PAIJINA FOSTATA! Спомени от миналото който бяха заровени започваха отново да изплуват на повърхността. Той се опитваше да забрави за тези... Моменти от миналото си, и досега успяваше да се справи, но уви съдбата бе решила да не оставя нещата такива каквито бяха... Oh Well. Хейке започваше да вижда картинката по-ясно от колкото би искал, и ето, че след момент до младата версия на Юкиатсу си виждаше и един Пре-Капи Хейке. Той беше усмихнат и унесен... Сякаш се намираше на съвсем друго място в главата си. По изражението му се виждаха доброта, чистото и може би най-важното... Надежда. Надежда, че живота пред него щеше да е хубав. Виждаше се и някакъв вид глад по лицето на чернокоското... Сякаш беше гладен да вижда и научава нови неща. Ако погледнеш хлапето внимателно никога не би казал, че двамата с Хейке са един и същ човек... Каква ирония. Едноокият започваше да чува собствените си думи онзи ден... Гласът му беше много по-различен... Всичко беше много нереално. Младият Хейке беше казал следните думи на по-малкия си брат:

- Няма ли да ти е по-приятно, ако всички ти ставаха приятели заради теб самият а не заради някакъв град за забавления който родителите ти строят, Юкиатсу? Така няма да знаеш защо всъщност движат с теб. Истинския приятел ще ти е приятел независимо дали имаш град да забавления или живееш на улицата.- Момчето беше сериозно, но същевременно усмихнато. Физиономията му обаче бързо се превърна в ухилена, и той добави:- Въпреки, че да наистина би било много готино всички да ти се подмазват :d

В същото време фигурите на двете запътили се към вкъщи момчета преминаха през порасналата версия на Хейке. Изражението му бе скрито от косата, но по аурата която се усещаше от него си личеше, че не беше доволен. Той вдигна меча си на нивото на очите след което направи същото и с лявата си ръка. Тогава отново извика на брат си:
- Дотук с игричките, Юкиатсу! Всичко свършва сега.
Тогава той направи малка раничка на палеца на лявата си ръка с надежда да счупи илюзията в която се намира. Беше му дошло в повече, така да се каже. Това бяха спомени които Хейке отдавна беше заровил... Или пък може би те просто бяха блокирани от всички лоши такива които е имал нещастието да изживее досега. Повечето от тях бяха заради онова 12 годишно хлапе за което беше готов да даде всичко по едно време... Колко много се бяха променили нещата.

Game Master Location : Omnilocational

*ХРАС*

Капи видя как острието на рапирата на Юкиатсу се показа от гърдите му. Беше влязло през гърба му. Оживената картина около него се разпадна и той отново се намираше в Скривалището на Акарауа. Чу гласът на брат си:

- Светлинната илюзия е далеч от перфектна. След като има ефект само върху едно от сетивата, тя може да бъде лесно разпозната благодарение на останалите четири и разрушена след това. Но ако повярваш на онова, което виждаш, ако го признаеш, то влизаш в капан на собствения си ум, който сам довършва илюзията. А шанса това да се случи, се покачва фатално високо, ако видиш достатъчно жива сцена от паметта си. Умът ти започва да си припомня звуците, които си чул тогава. В един момент дори усещаш слънчевата топлина по кожата си. Колкото по-дълго останеш в тази обстановка, толкова по-реално става всичко и дори дори да имаш представа, че това което те заобикаля не може да се случва умът ти вече се намира в капан, в който си влязъл сам.

- Но не мога да те виня. Имаш лошия късмет да си изправен срещу единствения човек, способен да извади подобни спомени пред окото ти.

Капи: -101 кръв.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Пет Фев 15, 2013 10:07 am

За момент Хейке остана на място и нито помръдваше, нито говореше... Просто стоеше... Сякаш се чудеше върху нещо. Той изпусна нодайчито от дясната си ръка... И точно тогава лявата му се изстреля към острието на рапирата на брат му което излизаше през гърдите му... Той го хвана и използва телекинетичната си енергия за да се подсигури, че брат му нямаше да може да го извади току така. Тогава от дясната му ръка започна да излиза зелен огън от който не се усещаше никаква топлина. По лицето на Хейке се изписа затруднена усмивка(главно заради раната в гърдите му) и по изражението му се изписа някакъв... Нов ризолв. Сякаш бе открил някаква контра която само той можеше да използва срещу брат си... Тогава от устата на чернокосият излязоха следните думи:
- I see... Изглежда трябва да изгоря всеки един от тези спомени за да не могат никога пак да бъдат използвани срещу мен...
Преди брат му да има време да смеля тази информация, Хейке дръпна рапирата му така, че тя да влезе дори още повече в гърдите му, и направи леко движение за да мине тялото му назад. Точно тогава се извъртя рязко и посегна с дясната си ръка така, че да хване главата на Юкиатсу с дланта си. Зеления Psychic Fire който излизаше от ръката му щеше да изгори цялата памет която по-младият Акауара притежаваше... Може би така беше редно. Юкиатсу беше напълнил главата на Хейке с лоши спомени... Беше само честно по-големият му брат да изтрие, или по-точно изгори неговите....

Game Master Location : Omnilocational

Погледът на Юкиатсу се изпразни, докато Капи изгаряше спомените му с психичният си огън. Когато по-големият брат приключи, Юкиатсу се осъзна. Отстъпи назад, на физиономията му беше изписано недоумение. Оглеждаше залата, която го заобикаляше, като правеше некоординирани стъпки назад. Като че ли не забелязваше Капи. Оранжевата му аура беше паднала.

-25 енергия(Psychic Fire).