Muramasa: The blade made of sinister steel

Дрейвън надигна глава, като погледът му и този на маскираният тип се конфронтираха. Адреналинът започна да се повишава, но Дрейвън не се влияеше особено от обстановката. Може би големият му опит го правеше по-самоуверен. Нямаше си и на идея срещу колко силен опонент се е изправил, но въпреки това, не смяташе да го щади, и то никак даже.
-Хей! Готина прическа!... - направи Дрейвън една улавяща фраза, като очите му се присвиха заплашително, а по лицето му се изписа лека дяволита усмивка. Тук - той реши да действа бързо, и безмилостно. За това, се възползва от обстановката наоколо, и реши да пусне една светлинна илюзия, с примесът от жаждата му за кръв. Честно казано, мислеше толкова брутално да обезобрази този, че дори да не могат след това да му идентифицират мъртвото и изгнило тяло! Та, сега за тази светлинна илюзия - това всъщност представляваше начин, с който Дрейвън щеше да се прикрие от погледът на противникът, и по този начин да спечели достатъчно време, че да се доближи максимално близо до него. През това време, зад "шиноби"-то щеше да се появи друг Дрейвън, който целеше да му отвлече вниманието, което щеше да е ултимативния му момент, в който планът му щеше да влезе напълно в действие!
-Какво има? Все още ли гледаш натам!? - това щяха да са думите на фалшивият Дрейвън, застанал зад него, и когато маскираният тип се обърне - *СМОШ!* - това щеше да е случката, в която илюзията на Дрейвън става достатъчно истинска, че дори да промуши индивидът с катаната си. Вярно, че този тип илюзии не бяха истински, но когато искат да покажат на някой какво изпитва друг към тях, биха породили доста съмнения. А и идеята зад тази примамка беше просто да изкара опонентът от увереността му, че да го изобличи за следващата атака. Дали обаче нещата щяха да станат така, както ги беше замислил нашият "не-протагонст"!?

Game Master Location : Omnilocational

Планът на Дрейвън проработи на пръв поглед - безнадеждно обградената нинджа, като че ли щеше да свърши Ninja Way-а си тук. Но, точно когато реалният(и невидим) Дрейвън замахна с катаната си за да отсече главата на шинобито, след удара се случи нещо странно - невидимата катана на Дрейвън заседна в пън - точно така, пън. Всъщност този пън стоеше на мястото на нинджата - който явно по някакъв начин се беше заменил с него и вече не беше в полезрението на противника си.

[You must be registered and logged in to see this image.]

- Не мога да не похваля илюзионните ти умения - шинобито се обади на десет метра зад Дрейвън - стоеше изправен на клона на едно дърво. - Не просто създаваш клонинг, но явно успяваш да станеш и невидим. Тези умения биха били високо оценени в едно нинджа село.

Дрейвън: -45 енергия. Статус: невидим.

Дрейвън извади катаната си от пънчето, което наряза. Честно казано, хвана го малко яд единствено за оръжието му, навярно може да е одраскал острието с този негов подход. Явно беше подценил шиноби-то (от Киригакуре xD)Той се обърна и локализира противникът.
-Добър трик. Но стига с шегичките! Нали щеше да се опитваш да ме спреш, а? Така като гледам, май само обичаш да правиш някакви неподходящи фокуси, като Брус Лий. Той беше, магьосник, или нещо такова. Давам ти последен шанс да си обереш "нинджа-хрониките", и да се разкараш от пътя ми, преди наистина да ме ядосаш. - Дрейвън направи кратка пауза, повдигна катаната нагоре, а след това рязко замахна настрани по диагонал надясно, като звуковият ефект наподобяваше на размахване с камшик.
-А не би искал да си имаш работа с мен, когато разкрия тъмната си половина. Повярвай! - белокосият беше заел бойна позиция, в очакване на противникът си да му изскочи всеки момент. Той изостри сетивата си, като че ли не сваляше гардът нито за миг. Беше подготвен, в очакване на следващия сблъсък. Освен, пък ако нинджата не го беше хванало шубе! Но не мислеше, че ще се размине толкова лесно.

Game Master Location : Omnilocational

- Това, че отбегнах атаката ти не означава, че те позволявам да продължиш напред - проговори нинджата. - Всъщност, технически не можеш да продължиш на никъде в момента.

- Защото вече си в капана ми.

Когато шинобито се изказа, Древън разбра че той казва истината - но твърде късно. Наистина не можеше да помръдне - някаква сила спираше движенията, на която и да е част от тялото му, освен лицето.

- Може да си невидим, но трика ти има своята слабост - каза нинджата. - Ти все още хвърляш сянка. А това е всичко, което ми е нужно.

И чак сега Дрейвън обърна внимание, че върху сянката му, паднала на земята зад него, е забит шурикен.

[You must be registered and logged in to see this image.]

- Основно правило за оцеляване, е никога да не се биеш срещу нинджа в гора. За твое съжаление, научаваш този урок твърде късно. А сега умри - шинобито метна три куная в посока на Дрейвън, които - той можеше да каже и сам - щяха да са неговият край, ако го достигнеха.

Дрейвън: -5 енергия(поддържане на невидимост).

От начало, Дрейвън си мислеше, че пазеше своя гард. Е, изненадващо, той се беше заблудил. Нямаше на представа, че някой като него можеше да използва такива техники. Сега, обаче той имаше предвид това, и знаеше, че можеше да очаква всичко от своя противник. Това обаче не беше повод, който да го разсейва. По никакъв начин, той гледаше да не загуби хладнокръвието си. "Разбирам...като скъси разстоянието между нас, той е използвал шурикен, с който е пробол сянката ми, и по този начин, парализира тялото ми." - анализира той набързо ситуацията. Но дори и да беше задържан, той все още можеше да използва способностите си. Или поне го усещаше! Лека заинтригувана усмивка се появи на лицето му, когато излезе от невидимостта. Имаше алтернативен план, с който може би щеше да се предпази, без да понесе никакви щети! И така - Дрейвън използва своята воля, задействайки магнетичните си способности. Съсредоточавайки се върху оръжието, което беше задържало сянката му, той щеше да го задвижи - и да го запрати право срещу нинджата, по възможност, като така щеше да се освободи от натиска, който техника оказваше върху него. След това, щеше да изпъне дясната дясната си ръка, и да използва частичната ултимативна техника от магнетизма си, с която щеше да отбие идващите кунаи към него. Следователно, белокосият щеше да отскочи няколко стъпки назад, за да одължи разстоянието между него и непознатият тип, и да смени от катана - на пистолет, с който щеше да се прицели право към шиноби-то. Ако беше късметлия, чрез ловкото си умение за стрелба, той щеше да нарани противникът си!

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън бързо излезе от невидимостта си, веднъж след като тя се оказа безполезна. След това действа без да губи време, изпълнявайки поредица действия, с които не просто се защитаваше, но целеше и да изпълни успешна контраатака. Шинобито очевидно остана изненадано от способността на Дрейвън да манипулира куная му, но не позволи на изненадата му да се превърне в паника. Той изчезна от клона на дървото още докато собствения му кунай летеше в негова посока. Дрейвън успешно блокира трите куная, които хвърчаха към него с частична версия на ултимативната си техника - произвеждайки електромагнитно силово поле, което спря кунаите. Но шинобито вече не беше пред него, така че той нямаше в кой да се прицели с изваденият си пистолет.

- Ориентираш се бавно - чу се гласа на нинджата някъде зад Дрейвън.

Шинобито се намираше на клон на дърво в обратната посока на предишната си - тоест отново беше зад гърба на Дрейвън.

- Същият трик не може да работи два пъти на едно шиноби - казвайки тези думи, нинджата вече държеше нови три куная, които отново метна към Дрейвън - летящи на различни височини срещу целта си. - Но веднъж приближат ли се достатъчно, ти ще си свършен - зад всеки кунай, на връв завързана за дръжката му, се рееше бяло листче, което свистеше от скоростта, с която летяха оръжията.

Дрейвън: -25 енергия(partial Susanoo activation).

Нинджата се издаде достатъчно, за да накара Дрейвън да се обърне. Разбира се, той отказа да поддържа ултимативната си способност, защото това би било загуба на излишна енергия. Нещо грабна зрението на Дрейвън. Което, всъщност го караше да има лошо предчувствие. Това бяха бележките, които бяха залепени за противниковите кунаи. Какво ли означаваха? Да не би да се опитваше да скъси разстоянието между тях отново? Или пък уловката беше друга?
-В такъв случай... - измърмори нещо белокосият. Той прибра пистолета си, след което реши да използва способността си, за да усеща магнетизмът като сетиво. Следователно - щеше да му е по-лесно да се съсредоточи върху идващите към него метални обекти, и после, да промени траекторията им така, че да не го доближат.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън имаше усет за оръжията, които хвърчаха към него, но в един момент с изненада осъзна, че не може да ги контролира. Оставаше една секунда, до мига, в който щяха да го стигнат - вече можеше да разбере къде са прицелени. Най-горният летеше към врата му. Онзи под него се целеше в сърцето му. А третият - щеше да пробие белият му дроб. Нещо не беше наред с тези кунаи... Шокът от невъзможността да употреби способността си срещу тях не му позволяваше да си върне светкавично самообладанието, което му беше нужно за да употреби, която и да е способност... не че много от тях, щяха да са полезни за малкото време, което му оставаше. Трябваше да се осъзнае навреме и да се опита да ги отбегне някак си..

В този момент, Дрейвън нямаше много добра алтернатива. Заради шокът, който изпита, той все пак трябваше да се размърда някак си, и да реагира, за да успее да ги избегне навреме. Осезаемостта, която имаше за наближаващата опасност, беше спусъкът за това усещане, което го накара да се върне в битката! Единственото положително нещо беше, че в моментът имаше свръх-развит усет, който щеше да му помогне да избегне тези оръжия, като просто направи едно рязко движение, и скочи настрани към дясната посока, достатъчно бързо, за да ги избегне. Разбира се, внимаваше, така, че да омекоти падането, и се наклони леко с гръб към земята. Не искаше да рискува да получи някакви тежки натъртвания и някакви подобни. В моментът единственото, което му идваше на ум, беше да избегне кунаите, които хвърчаха към него. Ако случайно успее и му се отвори възможност след това - той щеше да излее гневът си върху маскираният тип, който така и не спря да използва своите бебешки трикове, въпреки, че каза на Дрейвън, че едно нещо, използвано два пъти - няма да подейства на един "шиноби". Въпреки всичко, Дрейвън беше подготвен и за защита, защото не се знаеше какво можеше да направи онзи смотаняк, след като му даде opening. Ако не друго, поне не можеше да прави бъзици със сянката му, когато е в това неудобно положение!

Game Master Location : Omnilocational

Рефлексите на Дрейвън бяха единственото нещо, което спаси живота му в този неочакван обрат на събитията. Движенията му бяха почти на инстинктивно ниво. Превъртането също му помогна. Благодарение на бързите си действия отбягна два от кунаите, а третия, който се целеше в белия му дроб удари лявото му рамо - раната не беше фатална, но куная се заби доста дълбоко. Образа на нинджата примигна пред очите на Дрейвън - не беше сигурен дали това беше от шока на болката в рамото му или заради високата скорост на опонента му, след което застана на около пет метра от Дрейвън.

- Кунаи благословени от Шинто жрец. Трудно би могъл да очакваш това - нинджата гледаше отгоре намиращия се на земята Дрейвън. - Но в света на шинобитата, най-лошото нещо, което може да ти се случи, е оръжието ти да се обърне срещу теб. Независимо дали опиташ с магия, нинджуцу или някое друго изкуство, е невъзможно да получиш контрол над тези кунаи, освен ако не използваш собствените си ръце. Това е наградата, която получих за това, че избавих от заплаха един Шинто олтар преди време.

Ако Дрейвън погледнеше куная, който висеше от рамото му, можеше да забележи, че листчетата всъщност не бяха чисто бели - върху тях бяха изписани японски йероглифи.

- В момента, в който изманипулира куная, с който бях впримчил сянката ти, ми подсказа типа на способността ти и разбрах, че се налага да променя тактиката си. Заложих на това, че ще разчиташ твърде много на силата си - и не сбърках, въпреки че... не предсказах нивото на ловкостта рефлексите ти. Но дори така, аз имам десет благословени куная. С други думи, ще бъде по-добре да се откажеш. В задачата ми не влиза заповед да убивам онези, които застават на пътя ми - да ги спра е достатъчно.

Дрейвън: - 35 кръв.

Дрейвън извади куная, който проби рамото му, с дясната си ръка, и внимателно се изправи от земята. Това, че беше наранен, не го притесняваше особено, понеже не за първи път се случваше. В момента ситуацията можеше да се опише с [You must be registered and logged in to see this link.] soundtrack.
-ТЕММЕ!... - промълви той с гневен тон. Като се надигна изцяло от и стъпи на краката си, той се осигури, че сянката му не е прободена по същия начин, когато маскираният тип използва онзи трик преди време. Напрежението в атмосферата започна да се повишава, когато Дрейвън облиза от собствената си кръв, с която беше оцапан кунаят, който държеше. Сега напълно откачи! Но изглежда в това си има положителната страна, и това е, че отново си върна самообладанието, но този път беше по-унизен и подценен от всякога, и това направо го подлудяваше! След това, той прибра оръжието в нинджа чантичката "си". *Основен метод, когато се изправиш срещу някой опонент е, да извлечеш колкото се може повече информация за него. Веднъж достигнеш ли до pin point-а, то тогава ще можеш да обърнеш всичките му оръжия срещу него. Независимо как, не бива да издаваш специалните си трикове толкова безгрижно. Бях невнимателен...* След поредното конфронтиране, Дрейвън реши да използва отново своят усет, за да може да проследи всички метални неща, които шиноби-то държеше.
-...Едно нещо ще ти призная. Наистина знаеш как да ми влезеш под кожата. Но това да ти е за урок - ще те накарам да съжаляваш за постъпката си! Той надигна ръцете си. В момента планът му беше да използва магнетизмът си, за да може да присвои всички принадлежности на опонентът, който дори имаше смелостта отново да се изправи лице в лице с него. Всичките метални неща, които шиноби-то имаше в себе си, сега щяха да отидат при Дрейвън. Ако ги криеше в нинджа-чанти - още по-лошо за него, защото Дрейвън щеше да отнеме дори и тях, и да се възползва от случката! Искаше да накара противникът си да се доближи достатъчно до него. Изглежда той много разчиташе битката от разстояние. Ако го беше принудил да го нападне от близо, лесно щеше да го контрира. Но дори и в момента Дрейвън да правеше дяволски изпълнения, този път той реши за нищо на света да не се оставя неподготвен - било то за отбрана или за контра-атака.

Game Master Location : Omnilocational

Но Дрейвън не можа да вземе нищо от онова, което усети по шинобито.. явно опонентът му се беше отървал от принадлежностите си още преди малко, заподозрял силите на Дрейвън. Единствените кунаи в него, бяха от благословените.. можеше да го каже, след като не успя да ги привлече.

- Да откраднеш оръжие на противника е израз на лоши обноски - каза кратко нинджата.

След това се скри от погледа на Дрейвън. Това можеше да означава само, че...

- Шунпо(сенчеста стъпка) - гласа на шинобито прозвуча отляво на Дрейвън. - Техника, която позволява на юзъра да се придвижи по-бързо отколкото може да бъде проследен от окото - изричайки тези думи, още преди да е дал шанс на Дрейвън да се съвземе, нинджата вдигна високо дясната си ръка, в чиято длан държеше един благословен кунай, и нанесе жесток удар на Дрейвън, прорязвайки ребрата му в диагонал, отгоре надолу.

- Основна техника, за едно шиноби. Има причина хората да казват, че само една нинджа може да победи друга нинджа - след тези думи шинобито направи две стъпки зад Дрейвън.

Двамата се намираха гръб с гръб един към друг. Шинобито беше атакувало Дрейвън от лявата му страна - която му беше слаба, понеже Дрейвън не можеше да реагира достатъчно добре с ранената си лява ръка. Явно този "low blow" беше отговор на лошите обноски на Дрейвън.

- Все още ли искаш да продължиш да се биеш?

- Не искам да те деморализирам, но дори да имаше шанс да се биеш подобаващо срещу мен, в състоянието си, има още някой, противник, който чака след мен, ако наистина искаш да стигнеш до Хидамантиума. А той е някой, срещу който дори аз не бих се изправил.

Дрейвън: -45 кръв. Ранено ляво рамо. Голяма прорезна рана върху левите ребра.

Дрейвън извади куная, който го беше наръгал, като се въздържа от болката, която изпитваше. Доста трудно му беше, тъй като нинджата за малко да му изкара въздуха с тази негова предишна атака, но Дрейвън се опита някак си да остане на крака. Макар и да понасяше всички тези щети, волята отказваше да приеме натискът, който оказваха върху неговото тяло. В никакъв случай не позволяваше отново да падне на земята. Вместо това, белокосият реши да се възползва от момента, в който маскирания тип беше свалил гардът си, за да се прави на големия баровец, само и само защото го хвана незащитен, понеже атаката, която беше планирал, ОТНОВО...ИРОНИЧНО, НО ОТНОВО СЕ ПРОВАЛИ. ВЕЧЕ И ВЪРХУ МЕТАЛ НЕ МОЖЕШЕ ДА ИЗПОЛЗВА МАГНЕТИЗЪМ!!!! Изглеждаше Господ не беше планирал Дрейвън да спечели този дуел със слаби тактики, но той имаше и други планове, които този път би трябвало да бъдат успешни. И така, Дрейвън се завъртя 190 градуса към шиноби-то, изливайки целия си гняв върху него, като в същото време подготвяше атака с шинто-куная, който държеше в себе си. Щеше да активира неговия Сусано'о, който да се манифестира по такъв начин, че да изглежда като лилава аура, приемаща формата на разгневен демон. Чрез разпространяващите се магнитни полета, той замахна с ръката, в която държеше оръжието, с цел да го нарани, използвайки разширяващите се електромагнитни полета на ултимативната си способност. В моментът образът на Дрейвън се измени доста и изглеждаше, сякаш всъщност имиджът на някакъв демон се обръщаше към него, със още по-невероятна, и по-бърза атака! Докато шиноби-то реагира, вероятно щеше да бъде наранен от ударната вълна, под формата на удължена ръка с кунай, която сякаш притежаваше силата на един "Шинто"-БЛАСТЕР! Но по принцип маскирания тип едва ли щеше да реагира на изродския и мрачен потенциал на Дрейвън, за да може да се защити от енергийната ръка-бласт на време!

[You must be registered and logged in to see this image.]

Game Master Location : Omnilocational

Гневът на Дрейвън беше over the top, но проблемите в характера не се оправяха лесно. Но за съжаление гениалният му план беше провален, от следващото движение на нинджата. Той започна да потъва в собствената си сянка, поради което се размина за малко със захвата на Сусаноо ръката на Дрейвън.

[You must be registered and logged in to see this image.]

- Интересна техника, наистина - каза нинджата, докато потъваше повече и повече. - Но не смятам, да се бия срещу двама противника.

И наистина, Санзоу тъкмо се притичаше на помощ на Дрейвън, оставил трупа на противника си зад себе си. Метна шурикен, но той уцели вече само празната земя.

[You must be registered and logged in to see this image.]

- Това беше Фуума Котароу - проговори с яд в гласа си Санзоу. - Най-умелият шиноби в Аокигахара.

Дрейвън: -25 енергия.

THANKS OBAMA!

Дрейвън беше спрял временната активация на Сусано`о-то си, като сведе леко глава, а спусналата му се коса закри лицето му. В този момент, едва ли му се искаше да чува какво беше името на този тип, дори и да беше най-силното шиноби в местността. Макар, че едва ли думите на Сензоу бяха истина, след това, което Фуума каза на Дрейвън, че имало и по-силни противници. Но в момента, Дрейвън реши да запази гневът си за после. Чудно беше как все още всички около Дрейвън бяха живи. По принцип, когато някой го срещне, умираше след известно време, "инцидентно". Изглежда след този негов провал, репутацията на Дрейвън беше унижена, и то как!? Сега врагът знае и с какви техники разполага, което беше НАД най-лошата ситуацията. За моментът, Дрейвън реши да игнорира Сензоу. Той прибра втория Шинто-кунай, с който се сдоби по същия начин, както и с първият, и продължи по пътя, по който първоначално беше тръгнал, крачейки с плавни стъпки. "Най-силният или не, повече за нищо на шибания и проклет свят няма да ги оставям да се измъкнат...живи!" - мина през умът му, докато продължаваше напред.

Game Master Location : Omnilocational

- Дръж, превържи се - каза Санзоу и метна бинтове на Дрейвън.

Превързването на раните беше добра идея, защото може би не бяха изминали и половин час разстояние, когато бяха пресрещнати от друг опонент.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Дрейвън хвана гипсовете, и се обърна към Санзоу с леко недоумяващ поглед. Честно казано, едвам се сдържаше, но този път реши да се вземе в главата си.
-Аз да се превържа!? Ами ти...!? - очевидно неговия партньор беше доста енергичен. Ако не друго, се опитваше да спести достатъчно време, преди и двамата да бъдат ликвидирани. Е...поне Дрейвън щеше да получи шансът си да се възстанови малко. Напоследък трябваше да премине през много, за да стигне до тук. Очевидно от прекалената емоция скоро време беше забравил и себе си. Това обаче нямаше да стане този път, защото той все още беше в играта. И това може би щеше да си проличи, след като се получи шансът си да се бие отново, някой път...
-Добре, така да бъде! Но знай, че ако се провалиш точно от този тип, лично ще се намеся и ще ти сритам задника! - сопна му се той. Дори и да бяха партньори, двамата имаха доста различия помежду си.

Game Master Location : Omnilocational

Без да казва и дума, непознатият стрелец опъна пет стрели преди Дрейвън дори да осмисли движението му и отпусна тетивата. Те бяха насочени към Санзоу, който обаче предварително беше вдигнал гарда си и благодарение на това успя да действа светкавично, изваждайки навит свитък, среден размер, още когато непознатия посегна към стрелите си, разгъвайки този свитък във въздуха. Миг по-късно, в ръцете му се появи гигантски шурикен с четири краища, който той използва като щит срещу стрелите. Дрейвън разбра, че вражеския стрелец е умел - петте стрели щяха да уцелят напълно точно Санзоу, ако не беше успял да се защити навреме, в различни жизненоважни области от тялото му. Стрелецът изненадващо започна да пляска с ръце.

- Това не беше никак зле, признавам. Изглежда си умел нинджа, макар и не толкова умел, колкото Котаро. Но интересно колко време ще издържиш срещу мен... разполагайки с Какумау, едно от Нинджа съкровищата, работа на ковач Мурамаса от преди няколко поколения.

- Тръгвай - каза Санзоу на Дрейвън. - Преживявайки последната битка, в момента сме двама към един и единият от нас има шанса да стигне до Хидамантият, докато другият задържи противника тук за достатъчно дълго. А аз няма да го задържа много дълго.. това е Басара, най-добрият стрелец в Аокигахара.

- Наистина ли си мислите, че ще позволя на единият да се измъкне и да застане на пътя ми? - преди дори да е довършил думите си, Басара изстреля отново пет стрели, но този път в посока на Дрейвън.

Някаква черна огромна сянка мина пред мутанта и блокира стрелите, след което се върна там откъдето беше дошла - това беше Какумау, вече в ръцете на Санзоу. Физиономията на Басара потъмня.

- Тръгвай! - извика Санзоу и зае стойка, сякаш се приготвяше да мине в офанзива.

Дрейвън кимна респективно с глава към неговия съотборник. Без да губи много време, той се забърза да тича напред, като гледаше да внимава този път случайно опонентът му да не направи някой ход, с който да свали него, а това би било голям проблем. Но въпреки всичко, продължи по траекторията си, надявайки се ако нещо се случи, неговия съотборник да го предпази. Не мислеше да го отписва дори и за миг. "Щом е НПЦ, и е НИНДЖА, подчертавам, и успя да победи предишния си противник с лекота, значи лесно може да се справи и с тоя тип." - каза си Дрейвън на ум, преценявайки, че можеше да се довери на Санзоу, въпреки различията. Но до тук с отстраняванията от главния проблем. Дрейвън реши да се поразмърда малко и да забърза темпото, защото се опасяваше, че можеше и да се забави прекалено много. И все пак дори и да се отклоняваше лирически по някой път, той гледаше пази и гардът си, и да използва сетивата си така, че ако случайно усети да се приближава нещо, лесно да го избегне. И все пак, когато се отклони достатъчно от битката, той щеше да се възползва от момента, и наистина да използва бинтовете, за да се превърже целия, но по такъв начин, че да изглежда готино! [/b]

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън продължи напред. Всъщност на теория не можеше да бъде много сигурен, че не се отклонява малко или много от предполагаемата посока на метеорита, но нещо просто му подсказваше, че е на прав път. Това чувство се засилваше все повече, колкото повече напредваше. В един момент можеше да каже на колко метра разстояние от него се намира метеоритът, въпреки че не го виждаше или дори не знаеше какво да очаква. Сякаш някаква сила го притегляше натам. И когато най-накрая стигна, видя с очите си голямо парче скала, част от която беше разбита и разпръсната наоколо, но ядрото му се беше запазило в доста стабилно състояние. Причината за притеглянето, което Дрейвън беше изпитвал стана ясна - той го видя с очите си за първи път, но го беше усетил много по-рано - хидамантиума, чийто жилки част от ядрото на падналия метеорит. Този метал имаше излъчване, което не можеше да се сравни с нищо, което магнитното осезание на Дрейвън беше засичало.

Game Master Location : Omnilocational

Някаква мощна сила сякаш "притегляше" Дрейвън точно към това място. Може би щеше да престане да се оплаква от себе си, и всъщност да цени малко повече мощта на този рядък метал. Но наистина, това не беше нищо, което беше усещал преди. Лайк...никога през живота си не се беше добирал до нещо, излъчващо такава аура, която направо го караше по инерция да се "носи" до тук.
-Значи тук е мястото... - каза си Дрейвън, като огледа останките от метеорида. Той също така забеляза и жилките от хидамантиума, който навярно беше задълбан чак в ядрото на метеоритът...което беше проблем! "Сега като се замисля...онзи тип можеше да се "слива" със земята, нали!? Искаше ми се и аз да можех да правя така." - отбеляза той на ум. И не се шегуваше. Щеше да изглежда прекалено жалко, ако започне да си прокопава път към хидамантиумът. Вместо това, той реши да разчита на неговия магнетизъм, за пръв път. "Едва ли ще проработи, но си струва да опитам..." - каза си той на ум. След това стисна юмрук с аутомейлът си. Някаква тъмна енергия започна да се появява около ръката му. Това беше частичната активация на неговото Сусано`о. Да...щеше да използва груба сила, за да се добере до хидамантиума. Все пак - какъв по-добър начин да се сдобие с източникът, излъчващ толкова уникална "аура", освен този!? И така, той удари ръка в земята, използвайки разрушителната мощ на ултимативната си способност.
-Ultimate Release: Hurricane Twist! - изрече името на техниката той, като неговата енергия започна да се върти, сякаш пробиваше земята с боргия.

Някаква мощна сила сякаш "притегляше" Дрейвън точно към това място. Може би щеше да престане да се оплаква от себе си, и всъщност да цени малко повече мощта на този рядък метал. Но наистина, това не беше нищо, което беше усещал преди. Лайк...никога през живота си не се беше добирал до нещо, излъчващо такава аура, която направо го караше по инерция да се "носи" до тук.
-Значи тук е мястото... - каза си Дрейвън, като огледа останките от метеорида. Той също така забеляза и жилките от хидамантиума, който навярно беше задълбан чак в ядрото на метеоритът...което беше проблем! "Сега като се замисля...онзи тип можеше да се "слива" със земята, нали!? Искаше ми се и аз да можех да правя така." - отбеляза той на ум. И не се шегуваше. Щеше да изглежда прекалено жалко, ако започне да си прокопава път към хидамантиумът. Вместо това, той реши да разчита на неговия магнетизъм, за пръв път. "Едва ли ще проработи, но си струва да опитам..." - каза си той на ум. След това стисна юмрук с аутомейлът си. Някаква тъмна енергия започна да се появява около ръката му. Това беше частичната активация на неговото Сусано`о. Да...щеше да използва груба сила, за да се добере до хидамантиума. Все пак - какъв по-добър начин да се сдобие с източникът, излъчващ толкова уникална "аура", освен този!? И така, той блъсна с всичка сила в земята, използвайки разрушителната мощ на ултимативната си способност.
-Ultimate Release: Hurricane Twist! - изрече името на техниката той, като неговата енергия започна да се върти на 360 градуса, което бяхме забелязали и друг път. Изглеждаше така, сякаш пробиваше през земята като с боргия.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън използва ненужно мощна техника за да разруши парче космически камък, но в края на краищата резултата беше същия и той се добра до хидамантиума, разбивайки скалата с два последователни силни бласта. Не му беше трудно да пренесе метала със силите си до къщата на Мурамаса, като предвидливо следваше пътя, по който дойде на разстояние - не можеше да си позволи да се изгуби в Аокигахара, но в същото време не можеше да бъде сигурен дали Санзоу беше победил противника си - а той самият не беше в състояние за повече сериозни битки.

В края на деня стигна къщата на стареца. Мурамаса беше сам - Санзоу не се беше върнал до този момент. Ковачът пиеше чай, гледайки залязващото слънце.

Дрейвън: -150 енергия.

Когато Дрейвън се върна в бърлогата, където беше както първоначалната точка, така и "крайната", за неговата "мисия", той стовари тежкия метал на земята, за да може да му бъде обърнато внимание, след главоломния звук, предизвикан от струполясването.
-Е, старче, наистина не ми харесва Аз да съм куриерът, но някак си успях да се добера до хидамантиума. Санзоу не е в значителна опасност, доколкото забелязах, и също така някак си успя да победи силен опонент, без помощта ми. Сигурен съм, че ще се върне скоро време. - каза Дрейвън. Забавно е, защото той буквално не успя да направи нищо значително, освен избиването на няколко великана и срутването на една скала, така че - мда...Доста слаба ситуация относно неговите действия. По-важното беше обаче, че успя да стигне до целта си, и да се върне почти невредим. Или може би, не беше толкова забавно, колкото трагично, защото случката изглеждаше точно такава. Но, както и да е, да се върнем към "бизнеса".
-Относно оръжието, което искам да поръчам, е нещо, което представлява като...кусаригама с остриета от двете страни. И също така, по възможност да има верига, която да има как да се хване за другия край. Да има нещо като дръжка, или нещо от сорта... - Дрейвън повдигна ръце, понеже не можа и той много да си обясни как да опише това, което искаше. -...Не знам, просто измислете нещо. Използвайте креативността си. Но да, базисът би трябвало да е такъв.