Muramasa: The blade made of sinister steel

Game Master Location : Omnilocational

- Предполагам, че по някакъв начин Линк те е въвлякъл в сънищата си. По-скоро неволно - Дрейвън чу глас, който като че ли беше обърнат към него, въпреки че беше просто наблюдател. - Вероятно е добил тази психическа мощ от събратът ни Нео - след тези думи съзнанието на Дрейвън доби ясна представа за това откъде идваше гласа - видя момичешка фигура пред себе си. По раменете й падаха дълги зелени кичури. - Между другото, аз съм Сифер. Май забравих да се представя - на лицето на Сифер се изписа леко засрамена физономия с извинителна широка усмивка, като почесваше темето с дясна ръка. - GENE съм, точно както ти.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Самия Дрейвън усети, че в момента вече имаше форма - собственото си тяло. Стоеше срещу Сифър, а във фона русокосият от по-рано крачеше в падащият сняг.

Значи все пак Дрейвън не беше просто без някаква неорганична форма, тъй като беше забелязан. Все пак, той сънуваше. Или поне съзнанието му е било вкарано в капан - по-точно някой друг сън. И то не по-точно на кой да е. Изглежда този русокосият тип, който в момента се изгуби из снежните вихрушки, се предполагаше, че е Линк. Сега поне Дрейвън знаеше с какво си има работа. Или може би правилната дума беше - с кого? А именно - пред него, в цялата се прелест, стоеше GENE. Момичето, което се предполагаше, че е убито от Индиго. Така предполагаше Дрейвън, поради информацията, която му бе дадена от Синистър. Но той единствено присъстваше като наблюдател. До толкова му позволяваха да има достъп, защото и той може би беше ограничен в ситуацията.
-Знам коя си. - каза той на момичето, като по лицето му можеше да се изрази яснотата, с която беше изпълнен в моментът. Всичко наоколо му беше осъзнато. Това, което не разбираше е, именно как тя го забелязва. Но заключи, че неподходящо се впускаше в детайли, и премълча, относно което...
-Наричат ме Дрейвън. - представи се и той на негов ред, като изражението по лицето му не се промени. Беше все така сериозен и хладнокръвен, с доста мистериозен характер.

Game Master Location : Omnilocational

Сифър стана малко по-сериозна.

- Да, предположих че това трябва да си ти. Виждала съм всички други GENES, с изключение на теб. Фадър те изолира от нас, от самото начало. Макар, че не съм сигурна че това е лошо. Кой знае. Все пак никой от нас не завърши кой знае колко добре. Индиго ме пожертва в името на това да получи свободата, която ти имаше по подразбиране. Въпреки, че Фадър ме съживи, за което съм му благодарна, аз отново завърших мъртва. Чак след всички тези години разбирам какъв е бил замисъла му. Явно Индиго все пак е била права, когато не е искала да работи за него. Но не можеш да ме обвиняваш, създателят ни е най-близкото нещо до роднина, което имаме - не виждах нищо лошо в това да му помагам - Сифър гледаше нагоре, сложила показалец на устните си, замислена. - Ще заключа, че Нео не е завършил по-различно от мен. Но дори да ти звучи сурово, мисля че в неговия случай Линк дори му е помогнал. Нео никога не беше нормален а и имаше нещастието да е първият, който отключи пълният си GENE потенциал... Ужасна комбинация от тип сили и персоналност. Предполагам, че близнаците са все още живи, както и Индиго.. не усещам нищо от тях в Линк. Но все още първите получиха изтриване на спомените си, нещо което не бих пожелала за себе си никога, а Индиго не е спряла да бяга от деня, в който се "спаси".

-Мерси, че ми обясни това. Опасявам се, обаче, че вече съм наясно с по-голямата част от всичко, което ми разказа. Преди създателя ни да си замине, той ми позволи да ползвам неговата база от данни. - каза Дрейвън, след което скръсти ръце. Обаче можеше да отбележи, че Сифър му разказа малко по-детайлно нещата. Сега поне знаеше до някъде с какво си има работа. Изглежда в момента са останали само той, близнаците, и Индиго, което беше много полезен факт. Е - беше положителен от страната на Линк, но това беше проблем, с който така или иначе ще трябва реши по-късно. Той обаче реши да смени темата, защото вече беше до някъде наясно с тези неща.
-Нещото, в което не съм много сигурен е - защо всъщност Линк преследва тази сила? Какво смята да прави с нея? Или по-точно с какви цели ще я използва? - кратка пауза настъпи, в която Дрейвън леко присви очите си, придобивайки някакъв анализиращ вид на изражението си.
-Например, преди малко видях как сякаш се опитваше да го вразумиш за нещо. Какво ще кажеш относно това? - той повдигна едната си вежда, докато очакваше да чуе какво ще му отговори момичето.

Game Master Location : Omnilocational

- Не мога да ти кажа много по въпроса - каза Сифър и обърна глава, проследявайки Линк с поглед. - Разбрах единствено, че има цел да промени света по някакъв начин. Той не харесва света, в който живее. Това е сигурно. Явно силите заложени в телата ни от Фадър могат да му помогнат да постигне целта си. Опитах се да му кажа, че не може да построи нещо добро с кръвта на жертви, но той изглежда успява да оправдае постъпките си пред себе си някак - в погледа на Сифър не се четеше нищо друго освен тревога. Тревога за русото момче, което следеше с поглед.

-Разбирам... - тонът на Дрейвън прозвуча неудовлетворено, а погледът му - празен. *Навярно все пак ще трябва сам да намеря отговорите, евентуално* - мина през умът му. В момента обаче той реши да се върне в реалността. Крайно време може би беше вече да се събуди. Видя достатъчно от този сън. Дори не беше негов. Явно все пак бе принуден от съдбата да разбере за тази тревожна случка, която се случваше пред него. Не, че имаше голям избор. Той просто остана на едно място, като с отегчен поглед наблюдаваше какво става. За сега се опита да се примири с това. Все пак - беше по-внушително, отколкото да сънува как "прави ванилов пудинг с маймуна, или нещо от сорта. Можеше да се каже, че тук поне имаше някакво смислено събитие. В едно беше сигурен - не можеше да поправи нещата, само докато си дреме. Единственото нещо, с което може да уважи Сифър, е поне да присъства като "наблюдател". Запази хладнокръвието си - все пак щеше да влоши нещата доста повече, ако драматизира спрямо атмосферата наоколо. А и не беше типично за него. За това действаше, както той сам си знае.

Game Master Location : Omnilocational

- Предполагам, че вече трябва да се разделим, въпреки че едва се срещнахме - каза Сифър със сладко-горчив тон. - Жалко че едва ли ще се видим на другият свят. Нали знаеш какво казват за нас, GENES - че нямаме душа. Не отиваме нито в Рая нито в Ада. Дори не знам защо говоря с теб след като умрях тогава, но може би просто в ума Линк се е запечатал мой временен образ, или частица от съзнанието ми е продължила да съществува за кратко след като той ме абсорбира. Във всеки случай това е момент, в който си казваме сбогом - Сифър отново беше сложила дясната ръка зад темето си в жест на лека засраменост и затвори очи, усмихвайки се широко, макар и в усмивката й да можеше да се прочете тъгата, която прикриваше. Образът й започна да става все по-прозрачен.

-Сбогом. - каза Дрейвън с леко ироничен тон, повдигайки дясната си ръка. Доста гадно приключи всичко. Въпреки това, момчето реши, че беше време да се събужда. Повече нямаше никаква работа в съзнанието на Линк и неговите спомени. Трябваше да се върне към реалността и да продължи неговите си дела. Е...това беше част от тях, но все пак - всичко беше просто един вид мираж, който бе илюстриран от съдбата. Докато истината беше другояче. След, като образът на момичето започна да избледнява, Дрейвън съзнателно избистри мислите си, и направи всичко възможно да се разсъни.

Game Master Location : Omnilocational

Въпреки, че образът на Сифър на края изчезна напълно, Дрейвън не се събуди. Но картината около него се промени. Сега се намираше в някаква долина, в която бяха издигнати две високи статуи на войни от миналото, а между тях течеше водопад. Мястото беше величествено и Дрейвън можеше да усети нещо във въздуха, което го караше да потръпва. Имаше чувството, че без дори да осъзнава защо, изпитваше страхопочитание.

В един момент чу звуци на битка. Тя не беше причината за чувството, което изпитваше, но въпреки това беше сериозна. Двама човека - русо момче и чернокосо момиче се биеха на живот и смърт. Дрейвън разпозна Линк и Индиго в тях. Индиго обстрелваше русият с оръдието си и когато се приближаваше достатъчно, го нападаше с катаната си, чийто удари Линк отбиваше с пистолетите си от очевидно невероятно здрава стомана. Той и отвръщаше на ударите или с пистолетен обстрел, или с огнени кълбета, които изстрелваше от дланите си.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Колкото и да се мъчеше да се събуди, Дрейвън се озова в друг сън. Доста объркано беше. Или по-точно може би друга част!? Прекалено много мисли минаваха през главата на момчето, макар че той не схващаше каква изобщо му е ролята в тези събития. Та той сънуваше всичко това. Не беше нещо като всъщност наистина да участва като някакъв обект в тях. Въпреки, че миналия път успя някак си да се матереализира, докато присъстваше в битката на Сифър срещу Линк. Сякаш можеше да използва Астрална проекция. Нещо от сорта. За момента обаче той реши да участва по-скоро като наблюдател.
-Още един спаринг, а!? - каза си той. *Сега вече пък сънувам как гледам аниме. Само дето ми липсва един хотдог и плик с пуканки, за да мога да се насладя напълно на този екшън между Наруто и Саске.* - колкото и да си мислеше, обаче, че това наистина беше така, той усети, че греши, когато разпозна тези, които участваха в събитието. Можеше да се убеди, че момичето беше Индиго, а момчето - пак онзи блондин, който се предполагаше, че е Линк. *Май наистина почнах да си фантазирам! Това не е Наруто. Дали пак не съм прекалил с ЛСД-то!?* - мина през мислите му. Въпреки това, му стана интересно. Какво ли още предстоеше да се случи!?

Game Master Location : Omnilocational

- Знаеш ли каква е легендата зад това място, Индиго - запита Линк, когато битката като че ли утихна за малко и двамата стояха с гръб един към друг, след като бяха разменили удари за пореден път. Индиго беше блокирала неговият с телекинеза, а нейният беше ударил Линк, но по някаква причина той беше непокътнат миг по-късно. - За това, че Оригиналният Мутант се сблъскал с Господарят на Алхимията в тази долина.

- Не ми пука за тези глупости - прекъсна го остро Индиго. - Защо изобщо ги разказваш.

- Просто си помислих, че е малко драматично да се бием пред очите на нашият предшественик - каза иронично Линк. - Но може би си права, няма смисъл да губим време.

Линк затвори очи и в следващия миг на лицето на Индиго се изписа ужас и тя започна да трепери без да може да мърда. Картината около Дрейвън се промени и той се оказа на нова сцена, където Индиго стоеше сама в центъра на зала. Гласът на Линк прозвуча от неопределена посока и започна да се блъска в стените, създавайки ехо:

- Това е краят, Индиго, сега си мой затворник завинаги. Страдай завинаги затворена в този ад на собствения си ум.

Пода на земята беше облицован в черни и бели квадратчета, като шахматна дъска. Земята изведнъж наруши законите на физиката, втечни се, вдигна се нагоре от всички страни и погълна Индиго.

-Тц... - изсумтя Дрейвън, като по лицето му се изписа изнервен вид, и стисна ръцете си в юмруци. Картинките, които се изобразяваха пред него през развитието на битката между тях двамата, определено не му се нравеха много. Въпреки всичко, той запази композицията си, както и търпението, което имаше, и сдържаше омразните чувства, които изпитваше отвътре, докато не ги отстрани накрая. *Явно пред психическите способности, които Линк е придобил от този Нео, Индиго няма никакъв шанс.* - заключи той, след всичко, което забеляза.

Game Master Location : Omnilocational

За един много дълъг и продължителен момент изглеждаше, че Линк наистина беше спечелил. Обаче гласът на Индиго изкрещя:

- НЕ!

Подът, който беше погълнал момичето, изведнъж се пръсна и залата отново се нормализира. Линк, който стоеше и гледаше сцената от един балкон високо отгоре, се намръщи, но запази самообладание.

- Явно все пак си станала по-силна, Индиго - каза той със леко недоволен тон и физиономия. - Макар, че винаги си била опърничава, още като малка. Но колкото и силна да си станала, едва ли си способна да победиш най-големият си страх.

Пред Индиго се материализира фигурата на Сифър.

- Съжалявам, че се налага да ти го причиня - каза Линк и се обърна, напускайки залата. - Ще се реванширам един ден.

Индиго се стъписа толкова сериозно, колкото Дрейвън не я беше виждал никога до сега. Мускулите по лицето й не помръдваха, а очите й се бяха разширили.

- С-с-с-ифър...

[You must be registered and logged in to see this image.]

Нова фигура появи на игралното поле. Някоя от миналото, с която Дрейвън също се беше срещнал, по някаква ирония, миг преди сънят му да премине един вид в кошмар. Нямаше си и на идея, че това всъщност би могло да бъде най-големия страх на Индиго, но ето, че така изглеждаше ситуацията. Но дали наистина това можеше да проработи? *Ето, че същината на тази способност, която притежава Линк, излиза наяве.* - помисли си Дрейвън, като присви поглед, а лицето му беше закрито от бритонът му, който се свлече надолу. Обаче той надигна глава за миг. Колкото и да успяваше да надделее блондинът, не можеше да успее да събори Индиго на земята. Изглежда тя успяваше някак си да се изправи срещу него. Но дали психиката й щеше да издържи за дълго, или нямаше начин как да се изправи срещу страховете си и да се върне в битката, или щеше да загине "героично"!?

Game Master Location : Omnilocational

- Хей! - каза усмихнатата Сифър и помаха на Индиго.

- Т-т-ти си мъртва - каза Индиго с все още стегната физиономия, отстъпвайки назад.

- За какво говориш? - попита учудена Сифър и сложи пръст на устните си, като че ли се опитваше да си спомни нещо. - О-о, имаш предвид това че ти ме уби, нали?

Индиго не можеше да каже нищо.

- Да, ти наистина ме уби. Най-добрата си приятелка. Дори не се поколеба преди да го направиш.

- Н-не е в-вярно...

- Но това не е проблем за теб, нали? За теб останалите са нещо, без което можеш, нали?

- Н-н...

- Не лъжи. Няма никой друг тук, не е нужно да се преструваш. Ти си напълно студена, като мраморен камък, нали? Дори се чудя дали в сърцето ти наистина бие сърце. Може би Фадър е пропуснал да ти сложи такова, а?

Индиго се свлече на колене, върху мраморния под и зари лице в дланите си, като започна да хлипа.

- Знаеш че съм права. Как прекара последните години? Точно така, в бягство, борейки се да запазиш безценния си живот, напълно сама. Но това не изглежда да е проблем за теб, нали? Иначе щеше да се опиташ да завържеш приятелства. Не просто отбягваш онези, които може да те предадат. Ти не можеш да се сприятелиш с абсолютно никого. Или по-скоро - дори не искаш.

Индиго продължаваше да плаче, като че ли нямаше да успее да върна самообладание никога повече.

- Но ми отговори на един въпрос - Сифър обаче не спираше да напада безмилостно бившата си най-добра приятелка. - Защо ме излъга тогава? Защо ме излъга, че си ми приятелка. Ти не спечели нищо от това. Щяхме да работим заедно също толкова добре и ако изобщо нямаше отношения помежду ни. А когато напусна, ти ме уби също толкова лесно, колкото всеки друг, който се опита да те спре. Защо тогава трябваше да ме подвеждаш и да ме предадеш на края? Защо? Никога не съм била от някаква важност за теб.

Тялото на Индиго беше застинало неподвижно. Ръцете й се бяха свлекли. Очите й бяха закрити от кичури, паднали на лицето й, коса. Дрейвън дори не успя да проследи момента, в който тя изчезна от мястото си. Но в следващият миг тя беше стигнала до Сифър, забивайки катаната си в сърцето й. Лицето на зеленокосата беше застинало в изненада.

- Никога не казвай това. Никога не казвай, че не си била ценна за мен. Ти беше единствения човек, който изпитвах мъка, че трябва да убия. Причината да не завържа повече приятелства след това. Смятах, че не заслужавам повече да имам приятели. Някой, който предава най-добрият си приятел, не заслужава повече шансове, нали? Това си мислех. Но сега мога да видя ясно нещата. Решителността и на двете ни беше пълна в онзи момент. Ти смяташе, че трябва да ме спреш, че трябва да следваш заповедите на баща ни. Докато аз знаех, че не мога да бъда задържана повече на онова място. Но всъщност, въпреки че се изправихме една срещу друга, в защита на своите идеали, ние все още бяхме приятелки. Болката, която изпитах, когато те убих, е доказателство за това. Истински приятели не биха попречили, когато другият залага всичко, за да постигне най-съкровенното си желание. Самия факт, че заложихме животите си на линията, е доказателство, че ние се приемахме за равни, уважавайки усилията една на друга. Би било подигравка да не приемем сериозно решителността си една на друга. Живота все пак не е перфектен и не винаги можеш да избегнеш горчивите моменти. Истината е, че ако можех да върна времето назад, щях да направя същият избор отново. Същото важи и за теб, сигурна съм в това.

Индиго се изправи от позата, с която беше направила удара си. Образът на Сифър се беше променил малко, сега беше по-светъл и на лицето й беше изписана усмивка. Двете се обърнаха една към друга и се изгледаха. Индиго също беше усмихната - нещо, което Дрейвън не беше виждал никога до сега. Събраха ръце и Дрейвън усети, че това е сбогуване. Постепенно обстановката започна да избледнява до чиста светлина.

[You must be registered and logged in to see this image.]

*Като двете страни на една монета са.* - направи коментар Дрейвън, като се подсмихна. И все пак, Индиго успя да се изправи срещу страхът си, противно на очакванията му. Честно казано, идваше му да заплаче от тази драматична случка, но беше достатъчно зрял, и би изглеждало глупаво. Дрейвън си направи козирка с дясната ръка, и затвори дясното си око, когато атмосферата наоколо стана в изключително ярка светлина, а изражението на лицето му стана леко раздразнено.
-Сега пък какво!? - измърмори той, в нетърпение да разбере предстоящото от това събитие. Ако изобщо стигне до тази част! *Този сън започна да излиза извън контрол!* - мина през мислите му.

Game Master Location : Omnilocational

Когато Дрейвън отвори очи, които му се беше наложило да затвори заради ярката светлина, той видя че се намира отново в долината от по-рано, както и Индиго и Линк, все още с гръб един към друг. Облаците посивяха бързо, като че ли скоро щеше да завали. Задуха хладен вятър. Някак си Дрейвън разбра, че не сънува, че това се случва в момента. Явно съзнанието му, по-уязвимо по време на сън, беше привлечено някак от несъзнателните психични сили на Линк първо в съня му по-рано, а сега дори в реалността, извличайки някак съзнанието от тялото му...

- Хех, явно те подцених - каза Линк с очи скрити от бритона му.

- Не. В началото на тази битка, наистина бях достатъчно слаба, за да бъда засегната от илюзиите ти. Но някак си успях да ги надмогна, да победя слабостите си. Предполагам, че трябва да ти благодаря за това - Индиго каза тези думи също с усмивка.

- Не ставай сантиментална. Все още трябва да те убия, не прави задачата ми по-трудна.

- Не мисли, че победатата ти е в кърпа вързана - Индиго изговаряше думите си с ясна решителност. В лявата й длан започна да се заформя миниатюрно ядро от енергия излъчващо бяла светлина, което се уголемяваше бързо, докато не се превърна в бяла сфера. Индиго я изгледа. Всъщност Дрейвън беше виждал вече изпълнение на подобна техника.

- Значи най-накрая отключи пълният си GENE потенциал - проговори Линк. - Нещата ще загрубеят от тук нататък.

Двамата се извърнаха бързо, готови да се засилят един към друг. Тогава Дрейвън се събуди. Беше отпочинал сравнително добре от прозореца му влизаше светлина, по която можеше да познае бе слънцето отдавна не е в зенита си.

Дрейвън: +380 енергия.

Дрейвън се събуди, очевидно прекъснат от слънчевите лъчи, които бяха нахлули през прозореца и огряваха цялата стая, и най-вече него. Това много не му се понрави. Той се опита да си направи сянка с дясната си ръка.
-Пфу...колко ненормален сън. - изсумтя белокосият, като веднага относно това направи следния коментар: *Дали наистина не присъствах в някой спомен на Линк току що, или съм станал пропет!?* Е...ако се съмняваше във всички, той поне можеше да има доверие единствено на себе си, така, че - защо да отрича това, което му се случи!? *Невероятно!? Вече е ден!?* - учуди се колко бързо беше минало времето. Всичките събития, на които стана наблюдател, му се стори, че траеха някъде около 5 минути, но колко ли време всъщност беше спал!? Е, стигаше му толкова, за да успее да си възстанови стамината, до някъде.
-Окей! Само да се изправя и... *ТУФ!* Ауч!!! - звукът, последван от викът на Дрейвън последваха поради това, че когато се превъртя в опит да стане, той се претърколи от рогозката, и падна бруталистично на земята. Той обаче веднага се надигна в седнало положение, кръстосвайки краката си тип медитация, като се подърга малко за главата. Не след дълго, той наистина се изправи на краката си. Реши да слезе до долу, и да провери как са останалите. След това може би щеше да замине на мисия - да вземе това, което му трябваше на Мурамаса, за да изкове оръжието, за което Дрейвън копнееше. Да! Дори след всичките ретроспекции, той не забрави каква беше неговата цел!

Game Master Location : Omnilocational

Мурамаса работеше съсредоточено върху изработването на нещо, което Дрейвън можеше да предположи, че е елемент от бъдещо оръжие. Охранникът пък се бше изправил, облегнат на дървената предна стена, затворил очи сякаш се препичаше на слънцето.

- Спа цели два дни - Мурамаса беше усетил присъствието на Дрейвън много преди да го заговори, но го игнорира напълно, докато не сметна, че може да си прекъсне работата. - Саизоу, направи чай.

Охранникът послуша какво му беше казано и влезе в къщата. След малко се върна и донесе три чаши, в които разля чай. След това Мурамаса и служителят му седнаха на земята и зачакаха Дрейвън да се присъедини към тях.

-На тази рогозка се спи много добре. - отбеляза Дрейвън, след което се обърна към Санзоу.
-Извинявам се, че се наложи да спя на твоето място, просто се наложи. Няма да има друг път!
Дрейвън не изглеждаше особено изненадан, след като Мурамаса спомена колко време е спал. Самият сън му се стори доста дълъг, така че това беше напълно нормално. Всъщност, той в момента беше доста сънен, за да получи някаква реакция. Белокосият седна на земята, кръстосвайки си краката тип "йога". Не се чувстваше особено жаден в момента, или в настроение, за да пие чай. Всъщност, той едва ли е ял или пил от доста време насам.
-Сега, относно онази ваша молба онзи ден... - започна той да приказва, още с муден тон: -...какъв е точно този материал, който ви беше нужен?

Game Master Location : Omnilocational

- Става въпрос за материала, който опитах да добия със собствени усилия, но не успях. Предполагам, че старостта вече ме застига - в тона на Мурамаса не се прочете знак на оплакване или недоволство - явно приемаше, че това е в което беше в реда на нещата. - Търсех Хидамантий. Метал, чийто жилки могат да бъдат открити понякога в останки от паднали метеорити. Това е материалът, който винаги е бил използван за изковаването на най-добрите оръжия носещи моето име. Здрав е поне колкото адамантия, който учените създават в изкуствени условия. Но истината е, че Хидамантият съдържа много повече потенциал, когато става въпрос за изковаване на оръжия шедьоври. Преди не много време, на север от тук падна метеорит. Ако се окаже, че съдържа жилки на Хидамантий, то ще бъде достатъчно богат за да мога да изкова острие шедьовър без примеси. И след като е това, което си дошъл да търсиш, ще бъде справедливо да ти се отплатя за спасяването на живота ми.

- И между другото, ако си си помислил че ще ходиш по онези дяволски пътеки отново сам, трябва да знаеш, че ще изпратя Сензоу да те акомпанира в начинанието ти.

Дрейвън: +10 енергия(зелен чай).

Дрейвън помириса от ухаещата миризма на билковия чай, и изсумтя едва след като чу думите на Мурамаса-сама-сенсей-сенпай-сан-сама...КУН.
-Но, разбира се, не бих си и помислял да тръгна сам. - каза той, с като лека усмивка се появи на лицето му, макар и да имаше доста раздразнено изражение, което беше породено от факта, че през повечето време до сега е свикнал да работи сам. Това обаче нямаше да му попречи, ако си имаше компания този път, защото не беше на 100 процента. "Метеорит, а? Защо ли не се учудвам!?" - запита се белокосият на ум. Той повдигна чашата която хвана с лявата си ръка, като си сръбна малко от чая му. Беше малко поизстинал, за това той направо го изпи на екс, като няколко капки се стекоха отстрани по устните му, понеже малко се престара и тук. После оттегли вече празната чаша настрани, и се изтри с ръката си. След това, си пое въздух,изправи се, и се протегна, като разкърши костите на вратът си, както и прешлените на гръбнака, и направи няколко помествания настрани. Направи една бърза разгрявка. Обърна се към поддръжника на старчето, и каза:
-Еми, какво чакаме тогава? Вече съм готов да потегляме.

Game Master Location : Omnilocational

Двамата потеглиха, като стареца дори не ги изпрати - остана да си седи на земята и да пие чай.

Първите 20 минути от пътя минаха доста мълчаливо за "perfect starngers" дуо-то. После Санзоу се обади:

- По-добре ще е да заобиколим територията на съществата, които са атакували Мурамаса-сама. По-скоро бих си запазил силите за други потенциални врагове, отколкото да се бия с врагове, които дори нямат намерения да се пречкат на пътя ни.

Подозренията на Санзоу се потвърдиха не след дълго. Дуо-то тъкмо беше изминало наполовина пътя, заобикалящ от запад пещерата на съществата, когато бяха конфронтирани от непознато лице. Всъщност Санзоу беше нащрек малко преди това - явно усета му на войн беше засякъл чуждото присъствие предварително.

- Торуна Джимон - представи се непознатия(в японски стил, разбира се). На кръста му висеше катана. - Вероятно знам накъде сте се запътили, но трябва да ви стане ясно, че човека за който работя също има интерес към падналата звезда. Така че ще се наложи да ви спра тук, защото шефа ще остане недоволен, ако някой забави изпълнението на заданието му - Джимон сложи дясна ръка на хватката на катаната си, видимо готов за бой. Идеята за предстоящата битка, като че ли му харесваше.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Санзоу сложи лявата си длан върху дръжката на катаната, която му висеше отдясно, явно също приготвящ се за конфликт.

Дрейвън се изсмя на глас, когато забеляза колко много си приличат Джимон и Санзоу. Изглежда, обаче, това не беше много в неговата сфера, за това реши да остави нещата на съотборникът му. Ако не друго, можеше да му се довери достатъчно, за да знае, че той все някак си можеше да се справи. До сега така или иначе не е успял да провери какви са способностите му, понеже предния път така и не започнаха битка.
-Кой би си помислил, че ще има и други, които да са след това, което и ние търсим, а!? Все пак не всеки ден ти се отваря възможността да се добереш до нещо толкова ценно. Макар, че едва ли шефът на този тип е някой нормален, ако всъщност се интересува от тези приказки. Да ти кажа честно, "дрънчи като на тенекия". - каза Дрейвън, като тези думи ги беше отправил към Санзоу, разбира се. След това, той повдигна ръце за миг, и после отново ги свали, като тръгна напред със съвсем спокойна походка, и на достатъчно доволно разстояние от Джимон, за да може да се предпази, ако нещо се случи както не би трябвало.
-Оставям този на теб. Аз ще се погрижа за ОСТАНКИТЕ! - идеята на Дрейвън беше да премине покрай Торуна, който беше застанал на пътят им, като остана на щрек, разбира се. Не искаше да влезе в някакъв сблъсък с него, а именно - да го отбегне. Този не беше именно негов опонент, и той го усещаше. Носеше се във въздуха!

Game Master Location : Omnilocational

Джимон не се и опита да попречи на Дрейвън. Белокосия ги остави зад гърба си и без да се обръща разбра кога протече първия сблъсък на оръжията им - беше доста звучен. Но самият той не стигна много далеч. В един момент пътя пред него беше чист, а в следващия там стоеше висока, стройна фигура. Още един непознат, който сякаш се телепортира на няколко метра пред Дрейвън.

[You must be registered and logged in to see this image.]

- Не мога да ти позволя да продължиш по-напред.