Black Gaiden: Origins/On the railroad

Информацията се изреждаше пред очите на Дрейвън ред по ред, страница по страница.



Финалният Оригинален мутант. Първият, с който не се провалих. Знаех че ще бъде безсмислено повтарям грешките си. Тялото на всеки един, предшестващ Линк, беше унищожено от невероятната мощност, която се съдържа в кръвта на Мутантът на Шестте Гена(MOT6G). Ако блъскаш главата си в стена толкова пъти, не ти остава нищо друго, освен да заобиколиш стената. Този път изолирах шестте гена в различни тела, които нарекох GENES. Всяко от тях ще отключи собствената си способност и ще я развие по време на първият й стадий, което е обикновено най-опасният момент в развитието на един мутант. Когато дори обикновени мутанти умират в ранна възраст по тази причина , не е толкова изненадващо дори за някой споделящ кръвта на Мутантът на Шестте Гена да загуби живота си, когато трябва да се бори с цялата сила, която крие ДНК-то му. За разлика от GENES, Линк беше отгледан под мое строго наблюдение, макар и да симулирах среда, в която присъствието ми не беше. Въпреки, че когато времето дойде му беше разкрита цялата истина за GENES и това кой е, не можех да позволя той да не получи нужната дисциплина преди да дойде моментът, в който той ще се феминизира. Въпреки, че съм готов да дам живота си за да видя експеримента си осъществен, не бих позволил на глупак да държи силата на Оригиналният мутант.
Въпреки, че Линк е по начало лишен от Шестте оригинални гена, той все още притежава Седмият път, пътят който Оригиналният мутант не е предал на никой по време на пътуването си, по света, в търсене на мъдрост. Силата му се проявява единствено в онези носещи кръвта на самият MOT6G. Седмият път е силата на манипулацията самата реалност. Точно чрез нея, Линк трябва да събере останалите Шест гена, ако реши да тръгне по този път.
Допълнителна способност, с която аз сам го подобрих, е Свръхчовешкото проследяване. Чрез нея, той ще успее да проследи останалите шест GENE-а, в която и точка на Света да се намират.

Цитат :

Draven


Също познат като Петият GENE, или EM GENE-а. Отличава се от останалите по това, че е единственият на който дадох свободата да живее живот без моя намеса. Имаше два случая, в които трябваше да се намеся. Първият беше, когато той напусна измерението на нашият свят за да премине в Middleverse. Не можех да позволя това да се случи, защото по този начин за Lynk щеше да бъде невъзможно да го открие или проследи чрез Superhuman Tracking. Вторият път, той бе убит от Ultron, вината за което беше моя. Понеже беше твърде късно за каквото и да е друго действие, аз го съживих. Беше изгубил едната си ръка, но не можех да направя нищо за да я възстановя.
Още в твърде несъзнателна възраст, Дрейвън беше оставен на произвола на съдбата, на улиците в Бруклин. Ако бе умрял твърде млад, щях да открия тялото му и да го запазя, до деня в който Линк щеше да се нуждае от силата му. Но за добро или зло, това не се случи.
Дрейвън, притежавайки Петият ген, притеава потенциала абсолютно да манипулира Електромагнитният спектър. Въпреки, че един живот не би му стигнал за да усвои напълно потенциала, който крие ДНК-то му, той вече проявява по най-различни начини силата си. До момента способностите, които е развил от Ген-а си, са магнетизъм и светлинна манипулация/генерация. Негови клонинги успешно развиха други аспекти на Ген-а му, като пространствено-времеви способности. Само времето ще покаже доколко той ще успее да развие широкият спектър способности, който крие ДНК-то му.

Цитат :

The Harvest


Жътвата е кодово име за моментът, в който Линк би се опитал да събере останалите шест Гена. Самият процес може да се развие по най-неочакван начин, но по-важни са събитият, които ще последват когато Жътвата всъщност приключи. Никой не може да каже какво точно ще реши да направи Линк, веднъж след като изпълни предназначението си.
Отделих дълго време, но успях да докажа нещо. За обяснение ще използвам String-теорията за пространствено-времево пътуване. Според нея, когато се случва нещо важно, пространствено-времевата линия се разделя на две нишки. Едната нишка съдържа реалността, в която това важно събитие се е случило, а другата - онази в която това събитие не се е случило. Да се приеме, че създаването на Оригиналният мутант е причинило такова разделяне на основната досегашна нишка. Следователно живеем на нишката, в която аз съм успял. Това, което успях да докажа, че по-късно в нашата нишка се е случило друго ключово събитие, причинило разделянето на нашата нишка на още поне три. Това събитие е Жътвата. Трите нишки са следователно: Жътвата, при която Линк се превръща Мутантът на Шестте Гена успешно и нищо/никой не го спира изобщо(тази се нарича Startverse); Жътвата, при която Линк е бил спрял преди да се превърне или след като се е превърнал в MOT6G(тази се нарича Middleverse); Жътвата, която все още не се е случила и не знаем дали ще се случи(тази се нарича Endverse или още, това е нашата реалност). В Middleverse видях последствия свързани с онова, което описах че се е случило там, а именно - спирането на Линк. Светът там като че ли е свършил, самото време е спряло да тече в един миг и колкото и години да минават, не се носи чувството на промяна, независимо от всичко. Но с достатъчно труд, успях да разбера че историята на онзи свят разказва как преди "края му", Линк е бил именно спрян от някого. По-късно успях да потвърдя лошите си подозрения, че причината да не открия съществуването на Startverse е там, че тази реалност, или поне нашият свят там, изобщо не съществуват вече. Но чрез доказателството, показващо че Startverse е съществувала преди, успях да разбера че това е именно реалност, където Линк е събрал всички шест Гена. Това, което може да се окаже обаче най-страшно или може би - най-добро за нас, е скрито от мъглите на бъдещето. Какво ще се случи с Линк, Жътвата и по-важно - какви ще са последствията от случилото се?

Цитат :

Muramasa blades


Това са много ценни, почти неразрушими оръжия, изковани в огньовете на Япония, от едноименен ковач, а останалите им свойства им са многобройни. Специалното в изковаването им е, че Мурамаса влага част от нечия душа чрез магия в самото острие. Всъщност свойствата на едно такова острие варират поне частично от душата, кояот е изпълзвана в изковаването му. Там, докъдето стигат моите знания, до момента са били изковани само две остриета Мурамаса. Следите на първото оръжие са били изгубени дълго, преди дори да разбера, че то е съществувало.
Във изковаването на второто е била използвана душата на самият Wolverine. Най-ценното свойство на Втората Мурамаса е това, че раните които оставя то не зарасват. Дори мутант с невероятно ниво на регенерация, като Wolverine е бил почти убит само от една рана, нанесена му с това острие.

Също познат като Първият GENE или Spatial GENE. Близнак на Qaster, изпратен заедно с него още в несъзнателна възраст при Французина, без негово знание за мойта намеса в появяването им. Притежава способността да пътува и създава пътища между различни точки в пространството и потенциалната способност да манипулира пространството около себе си. До този момент е развил уменията си до етапа, в който може да създава портали до всяка точка в света или да се пренася инстантно до всяка точка в света.




Също позната като Вторият GENE или Telekinetic GENE. Индиго е безспорно един от най-силните мутанти, които е виждал света ни. Способността й е телекинеза, която тя постига чрез абсолютно ниво на Gravity Manipulation&Generation, най-висшото ниво на Телекинеза, което може да се наблюдава изобщо. Тя е единственият GENE, успял да се освободи от контрола ми. Когато това се случи, в първият момент силите й успешно бяха потиснати временно и тогава я изпратих в Арабската пустиня, където без опасност някой да разбере за експеримента ми, щях да поставя инхибитори в гените й. За ескорт(и охрана) изпратих специално най-мощният от всичките шест GENES - Sypher. Въпреки всичките предприети мерки, Indigo успя да се освободи и се развилня до етапа, в който уби почти всички ми хора, включително тогавашните Maradeurs. И последната ми надежда, остана в Сифер, която обаче въпреки целият потенциал който се криеше в Генът й, остана безсилна срещу яростта на Вторият GENE. В този ден Индиго си тръгна като победител в борбата си за свобода, като остави зад себе си безжизненият труп на Сифер. Въпреки, че знам приблизителните координати, в които е била засечена последно - една точка в Източна Азия, никога няма да тръгна отново по следите й, защото ми е ясно съобщението което Индиго остави с трупа на най-добрата си приятелка в онзи ден. Нищо и никой не би могло да я спре, ако някога имам злощастието да попадна в полезрението й отново.

Също позната като Четвъртият GENE или Elemental GENE. Способна е да контролира и създава основните елементи на природата и на по-висшо ниво - материалните агрегатни състояния - Плазма/Огън, Течност/Вода, Газ/Въздух, Солидни тела/Земя, sпособност още позната като Абсолютна молекулярна манипулация. Тя е потенциално най-мощният GENE, защото на висшо ниво обхвата на способностите й е способен да промени глобални фактори на нашата планета, като реда на сезоните, продължителността им или дори напълно да изтрие съществуването на някой(и) от сезоните. Още назад във времето, когато се изправи срещу Индиго, тя бе способна да повдигне във въздуха почти цялата маса пясък в километри радиус. Все пак Индиго се оказа опонент на абсолютно различно ниво - прецизността на нейната телекинетична мощ й позволяваше да контролира всяка отделна песъчинка от тоновете пясък, над които тя пое контрол на свой ред. Доколкото придвижващата способност на двете може да бъде сравнена, то Сифер придвижва материята, която управлява, чрез сурова сила, докато Индиго е способна да подчинява самият закон за придвижване, на който се подчинява всяко тяло във Вселената. Но въпреки, че отстъпва на Индиго в този аспект на силата си, Сифер все още притежава далеч по-обширен диапазон на умения. Като наследник на Мутантът на Шестте Гена, Сифер може дори да притежава дълбоко заключена в гена си способност - силата да управлява Петият елемент. Но все пак, такава теория е нищо повече от чиста спекулация.
След като беше убита от най-добрата си приятелка, в битката с Индиго, Сифер беше съживена от мен. След това я изпратих в Африка, където тя намери добра почва за развитие на способностите си.







Съкращение на събитието, което наричам The Anti-Superhuman War. Събитие може да не е най-точният избор на дума, защото то все още не се е случило. Но от друга страна е напълно правилен избор, защото това събитие неизбежно ще се случи. Правителството на САЩ и няколко други държави започват да усеща нарастващото напрежение между хората и свръххората в обществото и ще използват това като идеален повод за да поемат контрол над свръхчовешкото население. Това не е просто заключението чрез което съм стигнал с проста дедукция. Мойте шпиони във високите кръгове на тези правителствата донасят информация, която наистина доказва твърденията ми. Тази бъдеща война е не просто замислена, дори в момента се извършват машинации, които ускоряват пристигането й. Регистрацията, беше просто началото. Малкият брой на регистрирали се свръхчовеци ще даде повод на САЩ да милитаризира въпроса и със сила да уловят с пипалата си всеки свръхчовек, принуждавайки го да служи на правителството, незамисимо от волята му. Всеки "покръстен" свръхчовек ще бъде използван като още едно оръжие срещу оставащите "непокръстени" мутанти, нечовеци, магьосници и т.н. Резултатът е почти ясен - съпротивата, която със сигурност ще бъде организирана, няма дори най-малкият шанс да се справи с обединените военни сили на САЩ, като трябва да се вземе предвид факта че други държави задължително ще се намесят в пламналата гражданска война.







Това е проектът ми за създаване на ново поколение Marauders. Изгубих последното неведнъж и вече ми се струва безсмислено да продължавам да ги клонирам, за да продължават да изпълняват наредбите ми, ако мога просто да подобря формулата. Дори в момента, в стаите на тайната ми база, се помещават телата на тестовите прототипи. Диапазона на способностите, които ще присъстват в този отбор е невероятно добър. Даре мо Най притежава регенерация на ускорено ниво, както и физически механизми наподобяващи онези на легендарният Уолвърийн. Докс е по начало обикновен човек, но симбиотът с който е въоръжен, причинява абстиненция в тялото на носителят си, който умира ако се раздели със симбиотът си; следователно би било безполезно да рискувам ценен генен материал, при положение че симбиотът притежава огромен потенциал дори сам по себе си. Зоуи е способна да втечнява тялото си и да манипулира вода, благодарение на генетичният материал на Hydro-Man, с който успях да се сдобия преди години. А Роксан е парчето сурова сила в отбора. Съвсем скоро ще бъдат завършени и готови да бъдат вкарани в употреба, в момента в който намеря подобаващ водач за тях. Гамбит изглежда като потенциалният капитан на тези нови Marauders, за момента. Въпреки че прояви неподчинение, когато се опитах да заловя онова момче преди една година, все още ми е задължен, а той не е човек който ще реши да не плати дълга си.







Минаха някакви години откакто Апокалипс се появи за последен път и светът отново си позволи лукса да забрави, че той съществува. Този път обаче, той ще се завърне по-скоро отколкото очакват дори старите му врагове, X-Men. В последната си загуба, той постигна нещо, което може да коства следващата победа на "добрите момчета", а те дори не разбраха каква бе истинската му цел тогава. Тоно преди "смъртта си", Апок стигна до важно парче информация, която до онзи момент притежавах само аз. Локацията на жезъла Абоминус. Той знае къде се намира най-ценният мутантски артефакт и моментът, в който се сдобие с него, ще бъде развръзката във вечната война, която води срещу слабите членове на човечеството. Ако някой иска да предотврати апокалипсиса, който непременно ще настъпи когато това се случи, то единственото нещо, което може да направи е да попречи на Апок да се сдобие с Абоминус. Защото, ако En Sabah Nur сложи ръцете си върху Жезъла, той ще има силата да се противопостави на самите Celestials.







Още известно като Второто Завещание. Според преданието за Мутантът на Шестте Гена, Оригиналният мутант оставил две завещания на двамата си наследника. По-големият наследил неговата кръв и способностите му, които текли в нея, а по-малкият - неговият жезъл. По този начин, всъщност Оригиналният мутант показал и кой е неговият избранник, онзи който ще постигне целта, която самият той не е успял. Жезълът е служил като знак на неговата сила, легендите разказват че хората дори очаквали той един ден да владее света и жезълът му да служи за герб върху знамето му. Това, разбира се, явно не е била неговата цел, но смисълът е ясен - малкият син е бил избранникът, и жезълът е показвал това. Въпреки, че големит син е наследил силата на Оригиналният мутант, властта му е била предадена на по-малкият. Въпреки цялото време, което вложих в изучаване на предания и легенди, се съмнявам че успях да разбера всичките свойства, които притежава този артефакт. Предполага се, че този жезъл има способността да дарява сили на обикновени хора и да ускорява еволюцията на мутанти, увеличавайки мощта им до невъобразими нива, като в същото време може да им отнеме силите напълно. Способен е да поеме контрол над ума на мутанти, както и да неутрализира напълно действието на мутантски способности. Неунищожим е и дава контрол над Петте елемента на притежателят си. Също така, мутант може да го използва като безкраен източник на енергия, позволявайки му да употребява способностите си безкрайно. Може да вдигне мъртви от гроба и позволява на господарят си да пътува и съществува в Астралният свят. Тази и може би още способности крие жезълът Абоминус, артефакт с неповторима сила. Предполага се, че в сърцето на жезъла се крие не се крие нещо друго, освен източника на цялата мутантска сила, която съществува. А дългите ми изследвания, въпреки че ми е трудно да го повярвам, освен тази информация, ми донесоха дори по-ценен резултат. А именно - на края дори успях да разбера локацията на Абоминус...


Дрейвън прочете поредните блокове информация, записана в базата данни от Мистър Синистър, като на края научи и локацията на жезъла Абоминус.