Black Gaiden: Origins/On the railroad

Game Master Location : Omnilocational

Chapter 1: Origins

Дрейвън стоеше на седалка до прозореца. Самолета подминаваше облаците бързо. Той беше единственият, който пътуваше с този полет. Онзи, който искаше да се види с него в Суровите земи, се беше погрижил лично за трансспорта му. Явно беше някоя богата клечка. Да, типът с наметалото, който беше срещнал в Бруклин, след като се върна от смъртта. Онзи, който беше казал че Дрейвън ще го смята за враг един ден. Беше наговорил и още доста неща. Нещо за Финалната конфронтация. И това, че Дрейвън ще разбере всичко, когато се срещне отново с него. С каква ли настройка идваше самият Дрейвън обаче?

Дрейвън се беше облегнал удобно на неговото място, което беше близо до един прозорец. Той подпря лакътя на ръката там, а с дланта си крепеше главата, като се беше загледал в облаците, през които минаваше самолета. Кой ли знаеше какви мисли се въртяха в главата на момчето в този момент? В умът му се появяваха образи от спомени. "Кажи ми Дрейвън, сгреших ли когато ти дадох пълно свобода? Когато ти отсъдих повече отколкото на останалите? За това ли в момента те поне си мислят, че са заплаха за мен и по-скоро... за него? Може ли експеримента ми да се окаже провал? Кажи ми, защото вече почти съжалявам, че не построих съдбата ти по различен начин." - този цитат се мотаеше в неговата глава.
-Експеримент, а? - каза си на глас белокоското. Веднага след това, в облаците сякаш се появи мираж - образът на Ултрон. "Интересно ми е само, дали егото ти няма да се пропука, ако ти намекна нещо - представи си, че мутантите не са нищо повече от отклонение в еволюционният път на човека. Представи си, че на човека е писано да стигне висоти надвишаващи многократно потенциала на дори омега ниво мутант. Ти можеш да се окажеш ключът за тайната на човешкото развитие." - казваше той, и след това силуета му избледня.
-Хм... - момчето затвори очи, като се усмихна самодоволно. -...Усещам, че съм толкова близо до отговорите, и в същото време - толкова далеч. Но... - и веднага, той се досети за момента, в който се конфронтира с негова алтернативна версия. -...Предполагам, че се досещам за кой работеше въпросния ми двойник. За това има смисъл да отида в Суровите Земи, за да науча повече за моето минало, и това какво точно съм аз. Ще се срещна с този, който знае всичко. - след думи, които бяха нещо като извод от тези асоциации, произлезли от събития, които са се случили вече до сега, Дрейвън си каза на ум: *Не мога да им позволя да присвоят всичките късчета от пъзела. Изглежда освен факта, че трябва да науча повече за миналото, ще трябва да залича следите, които съм оставил, евентуално.* След това, той отново погледна през прозореца. Това щеше да е доста трудна задача, но въпреки това, той се чувстваше готов. Решен - да открие отговорите на въпросите, които си беше задал. За да го направи, трябваше да спечели "играта". На всяка цена!

Game Master Location : Omnilocational

Най накрая самолета пристигна до дестинацията на полета. Пилота, който и да беше той, явно притежаваше изключителни умения, защото приземи плавно и без никакви проблеми върху каменистият бряг. Вратата се отвори и това беше единствената подкана за излизане, която Дрейвън получи. Отвън го чакаше място приличащо на рай - гигантски растения и дървета, за които Дрейвън дори не знаеше че съществуват. След като в момента се намираше на брега, можеше да тръгне единствено към сърцевината на джунглата, която се издигаше пред него.

Дрейвън стана от мястото си, и тръгна към изхода. Когато стигна до отвора, той се спря, затвори очи и си пое дълбоко въздух. Миг след това, той отново отвори очите си, като на погледа му се изписа решителност. Той скокна от самолета, и се приземи на земната повърхност с двата си крака.
-Е, започва се! - каза си белокосия, след което тръгна напред с бавни крачки. Навлизаше във все още непознат за него свят, но въпреки това атмосферата, в която се намираше, му харесваше, и дори му вдъхваше малко доверие, по странен начин. На къде отиваше? - право напред! Какво търсеше? - не беше много сигурен, но според преценката му, Синистър би трябвало да живее в някаква крепост, която се намираше...мда, доста по-навътре от местността, където се намираше той, нали? И така, рано или късно, той започна да се "провира" между дърветата, и листата, които се намираха пред него, на доста случайни места. Въпреки това, гледаше да се придържа към пътя, който си беше избрал, защото на такива места лесно може да се дезориентираш, особено ако обикаляш в кръг около многото дървета! Той се приближи към едно от тях, забелязвайки едно мъничко клонче, като го откъсна. Навярно така мислеше да си отбелязва локализацията, през която е минавал. Или пък не? Във всеки случай, той отново пое по посока - наляво, защото това дърво принциипно този дънер се намираше от дясната страна на map-a. През това време, той държеше клончето с дясната си ръка, като се потупваше с върхът по рамото. *Тази посока е на Юг, нали!?* - питаше се той. Нямаше компас или GPS, за да бъде напълно сигурен - просто преценяваше. Той започна да оглежда наоколо. Все пак, не искаше да попадне в някой капан, нали? Защото тези зеленаци принципно са много опастни местности. През това време, въпреки сериозността, която поемаше в мисията си, момчето започна да си тананика някаква песничка, докато се шляеше из джунглата.
- ♪ Островите-е-е-е на Юг ~ са топли-и-и-и~ ♪ Пайна-пуру-пуру ~ главите им станали наистина горещи~♪ И всичките са идиоти-и-и~! ♪- въпреки, че той разваляше обстановката от дебилските текстове, които измисляше на момента, се придържаше към това да надостри сетивата си, защото поради този начин може би някой щеше да се подмами, но в същото време - никой няма да осъзнае, че Дрейвън всъщност си пазеше гарда. Беше наШрек!

Game Master Location : Omnilocational

И добре че беше на щрек. За малко да го прегази нещо огромно, последвано от друго... огромно нещо. Второто поне Дрейвън можа да разпознае - тиранозавър рекс. Все пак, кой не беше гледал Джурасик Парк. Тюх, че опасно място, явно онзи с наметалото си падаше ексцентрична личност. Точно когато обаче беше готов да продължи в посоката си, иззад едно дърво се показа жена на може би около 25-27 години.

[You must be registered and logged in to see this image.]

- Ела с мен. Едва ли ще успееш да откриеш сам мястото на шефа.

Rewards:

+100 EXP(RP). Power level: 6000.

You gain new level. You gain 10 hp, 10 en, 1 skill point, 1 stat point. You are now level 16.

И ето, че песничката на Дрейвън беше прекъсната - главно, защото той забеляза опашката на динозавъра, която настъпи. *Сериозно, кой век е това!?* - повдигна вежда той. *Не знам дали това е експеримент или не, но ако съм на правилния път, Синистър наистина няма никакво чувство за това как се живее в модерния свят. Е, добре...поне има чувство за хумор. Предполагам. Доколкото някои други животни, които не се срещат в това измерение.* Динозавъра избута ръката му, със все клончето, което държеше, чрез опашката си и се обърна за малко към него, след което изръмжа, и си продължи по пътя. За малко, той така се вдъхнови, че почеке да тръгне към него. Какво ли се опитваше? Да се качи на Т-Рекс? Въпреки всичко не успя, защото животното бе бързо, и скоро се изгуби в далечината. *Е, може би щях да го пояздя, ако не беше 3D съзнание, защото нямам доверие на нищо, което е 2D...* - след тези мисли, той продължи по пътя си, след като му беше освободен. *...Говорейки за това...* - дойде му на умът, понеже имаше някакво предчувствие, като след това измрънка за миг нещо под носа си, и извика:
-Втора версия! - явно се опитваше да си изпее песничката с неизвестен брой варианти до край, въпреки че забеляза, защото пръчката не беше в ръката му. И изведнъж - насреща си забеляза непозната жена, която се появи иззад дърво. Той изкриви устните си настрани почти незабележимо. *Какво им има на всички с тази натрапчивост днес?* - се запита той. Предполагаше, че това е слуга на Синистър, след като му предлага....пряка дирекция към крепостта (вие какво си помислихте?). Но не можеше да й откаже, тъй като щеше да му нахалства, защото знаеше каква беше природата на противоположния пол, от личен опит - когато беше с Майли. А и не мислеше да обикаля около джунглата с дни, че дори в най-лошия случай - години.
-Разбира се. - той кимна с глава към момичето, усмихвайки се. Тя можеше да си мисли каквото и да е, но в никакъв чувствата му не бяха истински - по-скоро се преструваше, опитвайки се в същото време да не изглежда подозрителен. Залагаше на неговите "актьорски" умения, или нещо от сорта. *Това не означава, че не съм си свалил гарда, обаче. Ще продължа да "мисля трезво", за да не ми изскочи някой крокодил в следващия момент.* - мислеше си той, като направи няколко крачки към зеленокосата, готов да я последва, когато тръгне към локализацията.
-Наричам се Дрейвън. - представи се той, защото това по принцип беше нормално. Разбирасе, имаше на предвид, че тя работеше за "Антагониста", който вероятно й е предоставил всичката информация за него. Или поне част от нея?

Game Master Location : Omnilocational

Жената дори не се обърна, когато Дрейвън се представи, но все пак проговори, докато продължаваше да води напред:
- Значи все пак си имаш име. Предполагам, че причината е в свободата ти - тя замълча, без да обяснява какво имаше предвид.
Пътят им отне двадесет минути ходене с нормално темпо. През това време Дрейвън видя невероятни животински и растителни видове. Вероятно можеше да продаде което и да е от тях за невероятна сума в някой зоопарк или просто... парк. На края стигнаха базата, към която се бяха насочили. Представляваше каменна крепост, издигаща се нависоко. Различни съмнителни типове гледаха Дрейвън странно, учудено или накриво. Явно бяха нещо като охрана тук. Когато двамата пристигащи застанаха пред входа, жената каза на Дрейвън:
- Той те чака на върха на кулата си - след тези си думи, тя се присъедини към "охраната" и започна да разговаря с тях.

-На върха, а? - каза той със саркастичен тон, повдигайки глава нагоре. *Възможно ли е причината за свободата ми да е това, че имам име?...* - запита се той, опитвайки се да свърже логично това, което дочу, докато проследи момичето до местността. *...или просто поради това, че някои просто искат да съществувам, за да изпълнат целите си!?* - като след това се сети отново за мига, в който Ултрон му разправяше за това, че той е "ключа към тайната за развитието на скрития потенциял, който притежават мутантите".
Той отново сведе поглед към прохода в кулата, и започна да прави бавни крачки натам. Докато го правеше, той погледна към пазачите, които го гледаха накриво. Това поради някаква причина му напомни за случая, когато наби юмрук на един полицай, и после срути цяла сграда. Добре е, че в момента си сдържаше емоциите, които изпитваше. *Заклевам се, хората са толкова...* - каза си той на ум, все едно ги критикуваше. Дрейвън навлезе в крепостта на Синистър. Какво търсеше сега ли? Искаше да намери някакъв вид стълби, които да водят нагоре. Беше прекалено очевидно.
-Е, няма значение. Не обичам да съм задължен на някой. Именно за това, искам срещна този тип, за да решим въпроса по този проблем веднъж за винаги. - си каза момчето. В момента нищо друго не го вълнуваше. Трябваше да стигне до върха на това място, където се намираше Антагониста. Но в същото време - не бързаше много, а пристъпваше бавно към посоката. Въпреки всичко, той не свали гарда си нито за миг, защото осъзнаваше, че в тази "сграда" би трябвало да присъстват още някои от хората на Антагониста. Ако случайно се сблъскаше с някакво подобно препрядствие, обаче, той просто щеше да игнорира този факт, защото в момента нямаше нищо по-важно от това да извърши неговата цел. *Но да си помисли някой, че всъщност "той" е причината, поради която съм жив...Направо ме изнервя.* - с тези мисли, той притвори очи, докато продължи към обектива на неговата "мисия". После се усмихна самодоволно. Беше нетърпелив, това е сигурно. Но въпреки всичко, се сдържаше. Най-добре за него в момента бе да запази самообладание. При всички обстоятелства, имаше някакво усещане, че това няма да бъде за дълго време. Е, заслужаваше си. Защото веднъж да загуби контрол - и всичко щеше да свърши. Искаше да намери смисъла за неговото съществуване по собствен начин. За да направи това - първо трябваше да чуе речта на Синистър. Поне усещаше, че е на прав път. Това е, което беше от значение в този момент.

Game Master Location : Omnilocational

На Дрейвън му се наложи да изкачи много дълго стълбище, докато стигне до върха на кулата. На върха намери дървена врата, която бутна несигурно. Зад нея видя стая заслужаваща да бъде титулувана "оперативна база". Висока фигура в тъмно облекло наблюдаваше това, което предаваха многото монитори пред него, с гръб към мутанта, седнал на импровизираният си... трон? . На един можеше да види как някакъв тарзан се бори рамо до рамо със саблезъб тигър срещу група раптори. Дрейвън трудно можеше да даде позитивни предсказания за изхода на тази битка. На друг монитор видя... Училището за надарени младежи на Чарлс Ксавиер! Трябваше да е то. Дрейвън познаваше улиците на града. Но самото имение в момента беше разрушено до основи. Членовете му обаче си помагаха и почистваха мястото, вдигаха паднали колони, поправяха каквото можеха, унищожаваха непоправимо повредени обекти... кой както може. Мутантът трудно можеше да разпознае който и да е от тях, сякаш имаше само някакви смътни спомени за лицата на някои от тях. И все пак му се струваше, че в картината липсва един член. Странно, нали?

И така, Дрейвън стигна до една стая, която лесно можеше да се нарече "главната база" на тая кула. Той влезе предпазливо, защото това не бе първия момент, в който бе изпадал в подобни ситуации, предполагайки, че някакви лазери или нещо от сорта ще бъде изстреляно срещу него. И това го докара до някаква носталгия. Не видя това, което очакваше, всъщност. Бяха някакви монитори, които на единия екран показваха някакъв тарзан да скача срещу съблезъби, а на другия - имението на Чарлз.
-Това е.... - тихо промълви момчето, вече приближавайки се с бавни крачки, и заставайки срещу тях. *Значи така а? "Финалната конфронтация" е на път да започне, а това е нещо като....наблюдателна кула...* Където щеше да приключи всичко, или поне така предполагаше той. Явно в момента Дрейвън бе в центъра на цялата тази игра на "манипулация", или както обичаше да го нарича той - конспирация. Вгледа се внимателно в това какво му се "показваше". Изглежда мутантите от "училището за надарени младежи" обираха руините от сринатото имение. Всички му изглеждаха доста познати, по неизвестна причина, и в същото време - все му се струваше, че нещо изпускаше от цялата тази картинка. Сякаш някой липсваше. И това удивляваше момчето. За това гледаше с такъв заинтригован поглед. Опита се да си играе отново на асоциации - да подреди някои парчета от пъзела, защото нещо тук се връзваше. Ако Синистър го е съживил, а са му познати тези образи, значи и той е бил там преди. Възможно ли е? Може би да. Към това го водеше неговата интуиция. И така, Дрейвън се обърна към високия силует, който бе седнал на нещо като "трон", разпервайки ръце.
-Е, "ваша светлост". Както виждате, вече съм тук! И то тъкмо на време за фаталния сблъсък! - провикна се той с шеговит тон, сякаш му намекваше колко е арогантен. Дори физиономията на белокоското се измени - бе изкривил устните си настрани. После, той направи ядосано изражение, като се намръщи, и притвори очи, поглеждайки злобно към "фигурата". -И изглежда в момента само ти имаш информация за това какво се е случило с мен. Така, че имаш 40 секунди да изплюеш камъчето, защото търпението ми сериозно започва да се изчерпва. - наистина, който беше наоколо, можеше да почувства "нажежеността" в атмосферата, тъй като нещата започнаха да стават доста интересни, след като Дрейвън конфронтира Антагониста. Дали обаче щеше да намери отговори от това, което щеше да му се каже? Предстои да разберем, тъй като белокосия скръсти ръце, и зачака...

Game Master Location : Omnilocational

Тронът се завъртя и Дрейвън се изправи лице в лице с онзи, който бе наблюдавал мониторите от... колко време всъщност?

[You must be registered and logged in to see this image.]

Той наистина беше онзи, който Дрейвън срещна в Бруклин, след като се върна от мъртвите.
- Значи ти пристигна. Изгубих те от поглед след, като напусна Бруклинското гето и от тогава така и не успях да те проследя. Интересното е, че се появяваш в навечерието на доста забавни събития. Още по-интересно ми е - типът се вгледа в някаква точка зад Дрейвън и като че ли проговори на себе си. - Дали появата ти ще има някакво влияние върху потока от събития, които предстоят. Но - отново погледна Дрейвън, като в очите му гореше някакво пламъче. - Предполагам, че си дошъл тук за да научиш миналото, а не бъдещето.

Странният тип се изправи от мястото си и се отправи към другия край на стаята, с бавни крачки, като явно очакваше, че Дрейвън ще го последва.
- Ще започна с една история. Повечето не я смятат за нещо повече от легенда или мит. Историята е за личност позната "Мутантът на шестте гена". Преданието разказва, че той е бил първият човек открил своите мутантски способности. Първият мутант. Силата му е била неизмеримо голяма и несравнима с тази на мутантите, които крачат по Земята днес. Никой от тях не би могъл да си мечтае за неговите постижения. Веднъж на планетата ни й предстоял сблъсък с астероид, той успял да отклони само със собствени сили.

Типът спря пред екран заемащ огромна част от стената върху която бе разположен.
- Отделих особено внимание на тази част от преданието и след години изследване, успях да потвърдя съществуването на легендарният астероид. Оказва се, че ако вземем предвид размерите му, този свят едва ли би продължила да съществува след сблъсък между двете космически тела. Ето, виж симулация на потенциален сблъсък, както и... размерът на въпросният астероид сравнен с този на планетата ни.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Това, което Синистър обясняваше в момента, не засягаше много вниманието на Дрейвън. Главно, защото нямаше логика в това на къде бие антагониста с тези приказки за някакви си легенди. Да, можеше да се съгласи, че е удивително, защото е бил намерил късче от някакъв си легендарен астероид или криптонид, каквото и да беше. Това до някъде обясняваше защо в тези джунгли имаше динозаври, но това вече бе отклонение от историята xD. Щом би трябвало да е истина това, което той казваше, значи и този "Мутант на шестте гена" трябва да е "истински"!? Понеже "той е отклонил астероида със силите му" Колкото повече му обясняваха за миналото, толкова повече въпроси изникваха в мислите на Дрейвън. Но с това, изглежда Синистър се опитваше да постигне нещо. Може би се опитваше да навлезе в същината на това какъв всъщност е този "експеримент", който се опитва да осъществи. Може би има огромна връзка с това, което разправяше той, и - защо именно е съживил Дрейвън. Явно той бе важна част от тази история. Поне така предполагаше, може и да греши. Във всеки случай, той търпеливо изслушваше думите, които му бяха изговаряни. Последва го до екрана, забелязвайки гледката, която всъщност му бе предоставена чрез думи. След, като видя това, което се показа на екрана, Дрейвън отправи поглед към него, очаквайки да продължи с приказката. Главно, защото му бе интересно да дочуе краят й. Нямаше да стане скоро, тъй като с това темпо - в момента бе разкрито само нейното начало. За това, белокосият запази неговото търпение, тъй като поне бе получил това, което искаше.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън не каза нищо, докато слушаше историята. Непознатият направи пауза, която създаде ефект. Обърна се и с ръце зад гърба си започна да крачи към друг край на стаята, продължавайки разказа си.
- Всъщност, той е легенда по не една причина. Преданията за него стигат до там, че разказват как всъщност той е причината мутантите да съществуват днес. Докато пътувал по света в търсене на знание и мъдрост, оставял следа от чудеса зад себе си. Безводна година в савана на Африка приключила, а петгодишно дете успява да надбяга озверели от глад леопарди. Момче от Сибир, на което той подава ръка, преди да падне в бездънна пропаст, израства в непобедим войн, чийто рани винаги зарастват. Момиче в Азия оздравява от смъртоносна треска, уморила майка й, и осъзнава че може да общува с животните в гората и да лекува само с докосване. Предполагам, че можеш да довършиш картината и сам, нали?

*Значи този "сейдж-уаннаби" е можел да вдъхва сили на другите!?* - такъв извод направи Дрейвън от продължението на историята, която "Антагониста" започна да разказва. *Мога да си представя това* - след тези мисли, белокосият изпъна палеца и показалеца на дясната си ръка, подпирайки се за брадичката, и се загледа нагоре. Това обаче не създаде абселютно никакъв ефект от спомени. *Хм...странно. Обикновенно работи.* - измрънка под носа си той. Погледна към срещуположната стена на помещението, като притвори лявото си око, а на дясната вежда я повдига, и разпери ръцете си.
-Ето защо ти казах, че твоето РП не струва! - каза той, сякаш се караше на някой. *Чакай, какво!?* - обадих се аз, докато пиша поста си. -Когато поглеждам нагоре, това означава, че трябва да пуснеш ш*баната ретроспекция, човече! - продължаваше спорът. *А аз пък от къде да знам това!?* чу се гласът. -Ами, ти си мен, така че трябва да знаеш! *Чакай... аз съм аз!?* - недоумявах. Дрейвън въздъхна, като погледна към странникът:
-Извинявай, какво още имаш да казваш!?... - преди обаче да завърши монолога си, той бе прекъснат от един спомен. Случка в далечното минало на Дрейвън. Когато тамън започна да проявява неговите магнетични сили, и започна да преобръща коли, да привлича топки (които поради някаква причина съдържаха метал), и да сваля хеликоптери - което го подсети за момента, в който се опита да събори сателита върху Акарауа. След това, нашият "герой" отново се обърна на срещуположната страна:
-Сериозно!? Ще започнеш да ме прекъсваш ли сега!? - караше се той отново на мен. Опитах се да му обясня, че той ме накара да пусна ретроспекцията, а той ми се сопна: -Да, само когато ти дам знак!! - след тези думи на Дрейвън изсумтя, и погледна настрани, и нагоре, опитвайки се да ме игнорира, и се появи отново един случай от "миналото". По-скоро от бъдещето - когато Капи се опитва да бръкне в окото на Дрейвън, докато се бяха сбили.
-Добре, спри! - обърна се той към мен, а аз му отвърнах - "Но ти ме накара да го направя!"
-Не, не съм го направил! - каза ми белокосият. "Да, така беше. Гледай!" и посочих с ръка нагоре, като отново един момент проблесна, показвайки начина, по който Дрейвън гледаше към стената с тролско лице, момент преди това.
-Е, добре, престани! - след тези негови думи му отвърнах - "Видя ли? Казах ти". Мутантът изсумтя, и реши не ми обръща внимание повече, само и само защото мислеше да спре да спори със себе си, за да може да дочуе продължението на приказката. Когато спря да разбива четвъртата стена, той последва непознатия, и се приближи, заставайки до него.
-...Да, мога да си го представя. - рече той. Какъв беше смисъла от логичността на това, което бълнуваше белия негър, предстои да разберем.

Game Master Location : Omnilocational

- С други думи - продължи непознатият, след като Дрейвън не каза нищо повече. - Той самият е бил оригиналният мутант. Всеки друг би бил просто обикновен човек, без благословията му. И дори така, един такъв човек притежава само фракция от силата му, докато онзи от който е получил своя дар е бог сред мутантите.

-Да, така е... - съгласи се Дрейвън със думите на непознатия, като с показалеца си докосна брадичката, сякаш се опитваше да си спомни нещо: -...От някъде дочух, че може да се отключи пълния потенциял на тези мутантски сили, които някои притежават... - малко саркастичен смях го обзе при тези мисли, и той продължи -...Не съм сигурен какво изобщо означава, но това ги прави на "омега-ниво". - след тези думи, Дрейвън погледна подозрително странникът, и свали ръцете си. Просто до сега не се досещаше накъде бие с тези негови мисли, които споделяше с него през цялото това време, но всъщност в този момент загря до къде опира всичко, изказано до сега.
-Чакай малко...Значи, и ти се опитваш да постигнеш нещо от сорта, нали? Нека да прескочим легендарните истории за някакви "Богове, даряващи не-човешки способности". Това, което искам да знам е, какво всъщност целиш с това? И най-вече - защо съживи точно мен, давайки ми пълна свобода? Ако е поредния опит да се правиш на "Ийсус-спасителя", "Единия-над-СВЕ" или нещо от сорта, си в грешка, "приятел". - когато Дрейвън завърши монолога си, в атмосферата започна да се усеща отново някакво напрежение. Белокосият си остана търпелив въпреки този факт, но май вече започна да навлиза до някъде през кожата му - и следователно да разбира каква е неговата същност. Поредния жаден за власт арогантен човечец?

Game Master Location : Omnilocational

- Изглежда все пак знаеш защо си дошъл тук - каза непознатият и се обърна за първи път към Дрейвън, поглеждайки го в очите. - Причината, поради която те съживих ли? Мисля, че преди да ти отговоря на този въпрос, трябва да изясня нещо. Разбираш ли, идеята за Оригиналният мутант ме обсеби преди много време. Реших, че искам да видя как би изглеждал Светът, ако Мутантът на Шестте гена присъства в настоящата епоха. Какво би помислил, когато види какви са резултатите от наследството му. Би ли се опитал да обедини всички мутанти под едно знаме? Или би унищожил целият им вид, създавайки ново поколение? Или, може би, би пресъздал целият Свят наново по свое усмотрение? Тази и други причини ме подтикнаха към най-великото дело на моят живот: пресъздаването на Оригиналният мутант. Цел, зад която се крие само интересът ми, а не жажда за власт, както би си помислил ти.

В този момент, момчето осъзна къде беше сбъркал. Всъщност, за какво да си говорим? Та той направо намери отговорите на всички въпроси, които е търсил до сега. И сега като се замисли, всички те имаха доста общо с това, което му разказа странникът. Не искаше да повярва. Не, всъщност - не можеше да повярва на неговата история, дори и да беше истина. А това бе доста възможно - тъй, като Дрейвън свали сам метеорид от небето, а според легендата, "Мутантът на Шестте гена" отклонил астероид, който бил на път да се сблъска с нея - вярно, разликата беше огромна, но все пак потвърждаваше историята на Антагониста. За миг, зениците на Дрейвън се разшириха. Щеше за малко да изгуби контрол върху неговия разум. Но...имаше нещо, което го отказваше да го направи. Той разпери дясната си ръка, и отправи поглед към нея, като тя цялата трепереше. Може би схващаше какъв всъщност бе този "експеримент", дето се намесваше в работата. Трябваше да направи някакъв избор. Знаеше, че ако получи такава сила...ако имаше такава сила всъщност - дали щеше да я контролира. Не...сега като се замислеше - не вярваше на думите на непознатият, както майка му го бе учила едно време. Причината бе, понеже той вярваше само в един Бог - и това не беше "Ийсус", а най-висшия - този, който бе сътворителя на целия свят. Всички други, считани за "Богове" - са пълна измама. Значи изглежда този тип е искал да възроди момчето, с цел да направи така, че все едно да го пресъздаде приказката за "Мутантът на Шестте Гена"!? Твърде жалко, понеже Дрейвън би целия този път до тук за едно нищо. Той не се доверяваше на абселютно никой, освен на себе си. Имаше собствено име - същевременно съществуваше, все още. За миг, момчето стисна юмрук. Вече беше взел решението, което трябваше да направи. Трябваше да се осигури само в едно нещо:
-Разбирам... - каза той с хладнокръвен тон, като изражението му отново се промени, и стана сериозно, а очите му се скриха от бритонът му - ...Значи си мислиш, че със съживяването ми, ти си пресъздал "него", нали?

Game Master Location : Omnilocational

- Не, Дрейвън - физиономията на непознатият не се промени дори за миг, след като Дрейвън направи явно грешното си заключение. - Това не е точната истина. Дори за мен, Мистър Синистър, тази задача изглеждаше почти непосилна за изпълнение. Сблъсках се с безкрайно много проблеми, грешки и забавяния. Първите ми опити бяха абсолютни провали. Опитах да създада Оригиналният мутант, като събера основните генове от най-талантливите им притежатели в света. Телепатия от Професор X. Електромагнетизъм от Магнито. Пространствена манипулация от Блинк. Хронокинеза от Рахел Съммърс. Телекинеза от Хелиън. Елементна манипулация от Кристъл. Това са шестте гена. Невероятно много опити да обединя всички тези сили или дори само част от тях в един мутант се оказаха провал. Изгубих поколения мои създания и клонинги без да стигна до никъде. Но след много, много време успях да попадна на едно от най-ценните неща в този свят. Завещание на самият Мутант, а именно кръвта му. Легендата разказва, че той завещал своята кръв на единият си син и жезълът си на другият. Чрез невероятното си откритие успях да разкрия тайните на Мутантът на Шестте ген-а и след време най-накрая изпълних експеримента си успешно. Но разбрах, че е твърде възможно момчето да полудее докато израства и опитва да усвои контрол над безкрайната си сила. Затова отделих силата на шестте гена в шест отделни тела. Хора, които щяха да усвоят контрол над собствената си сила и да я развият, за да е готова тя, когато Оригиналният мутант е готов също. И така, ти и още пет човека бяхте дарени с по един от оригиналните мутантски гена далеч преди да можете да разберете последиците, които ще понесете. Така че Дрейвън, тук грешиш. Ти не притежаваш силата на Оригиналният мутант, а само 1/7-а от нея.

Когато разбра това, той се успокои малко повече. Макар, че и това не бе никакъв повод, че всичко е наред.
-Разбирам. Това обяснява защо различни мои клонинги се лутат наоколо. - отправи референция той към алтернативната му версия, с който се бе срещнал по едно време: -Естествено, оценявам факта, че си се сетил за разпределянето на силата му в различни по-малки количества. Вече започнах да схващам идеята на пъзела. - с тези думи, момчето погледна настрани, и кривна леко главата си като на лицето му се появи една самодоволна усмивка: -Вече знам и кой би трябвало да другия "син" на Мутантът на Шестте гена. - като в главата му се появи образът на Капи от времето, когато се беше срещнал с него в онова измерение. Или поне не можа да се сети за по-подходящ човек, защото споменът беше малко избледнял. Чудно защо ли? Изглежда просто се опитваше да го заличи от съзнанието си. Е, поне с това щеше да привлече вниманието на Антагониста в повече.
-Кажи ми, "Мистър Синистър" (или както се наричаш)... - с това, погледът му се насочи към индивида. -Как ще обединиш всичките тези сили в едно!? Имам предвит, дори и аз да съм тук, има още шестима. Сигурен ли си, че някой друг не може да ги използва, за да придобие фракция от тази мощ за собствени маниери!?

Game Master Location : Omnilocational

- Как ще ги обединя ли - запита Синистър. - Това не е моя работа. Оригиналният мутант ще тръгне по следите на всички ви, докато не се сдобие със цялата си сила. Освен силата, която му е нужна за да абсорбира Основните гени от вас, той притежава и други способности, като например Свръхчовешко проследяване. Улови ли следите ти е невъзможно да се скриеш. Колкото до мен... Нямам намерение да се намесвам в момента. За мен няма по-голямо удовлетворение от науката, а може ли нещо да ме задоволи повече от това експериментът ми да се развие по план? Разбира се, че съм запазил нещо за себе си, но не смятам да насочвам пътищата ви повече. Животите на повечето тела, бяха програмирани така че да развият способностите си и да са готови за Жътвата. Ти беше единственото Тяло, на което дадох свобода. Оставих те на улиците в Бруклин, а ти израстна сам, създавайки си собствен мироглед, вместо да използваш такъв, който съм програмирал аз. Макар, че на два пъти се намесих въпреки това. Веднъж, когато ти почти избяга в друго измерение ми се наложи да изтрия спомените ти и да те върна тук. Създадох ти изкуствено минало, самоличност и спомени, без ти да го осъзнаеш. Все пак липсата ти в този свят, би разрушила напълно плановете ми. Но нека не обсъждаме онзи твой живот, който се оказа пълно фиаско - ти никога не си изглеждал като човека, роден да живее охолен и спокоен живот. Вторият път, беше случаят в който те съживих, но тогава вината беше моя - позволих на информация от базата ми да изтече навън и Ултрон се възползва от нея, тръгвайки по следите ти. Реших, че това беше идеалният момент да ти дам още един шанс за твоя собствена съдба. Реших, че в този момент вече би могъл да го понесеш. Върнах спомените ти от Бруклин и те съживихх във възможно най-добра форма. Ръката ти беше безвъзвратно унищожена, но както виждам това не е проблем за теб. И може би сега, би ме попитал защо ти дадох свобода, това което не получи нито едно друго Тяло? Да речем, че това беше отново експеримент. Какви избори ще направиш в живота си, до какви последствия ще те доведат тези избори и как ще понесеш последствията, за които носиш отговорност само ти?? Да, реших че след като цял живот съм държал под абсолютен контрол експериментите си, ще бъде забавно да експериментирам на друго, непознато за мен ниво. Признавам, резултатът е наистина забавен. Предполагам, че е като да си корпоративен бизнесмен, играл цял живот на сигурно, който залага цялото си богатство на едно хвърляне на зарове, единствено на късмета, на произвола на съдбата.
- Колкото до другият ти въпрос - шансът някой друг да добие тази сила е голям, колкото шансът Оригиналният мутант да бъде привлечен на някоя страна. Въпреки, че е отраснал под специални грижи и обучен под лично мое наблюдение, моята намеса в живота му беше силно ограничена, само в неговото детство, и аз не съм втълпявал в главата му идеали и представи за света. Той ще израсне като личността, в която той сам ще се превърне. Може да съм невероятен учен, но виденията за бъдещето не са в моята област.

-"Да претърпя последиците, за които нося отговорност само аз!?" - цитира Дрейвън със саркастичен тон, след което извика: -НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙ С ТАКИВА ГЛУПОСТИ! - и продължи, отново с нормален темпер. -Твърдиш, че аз заслужавам да страдам, заради съществуването ми!? Ти си този, който раздели силата на Оригиналния Мутант в по-малки части, и си създал същества с промит мозък. А това да си играеш със мощността на някой друг е НЕПОПРАВИМО. Предоставям ти тези думи като урок, който трябва да научиш. Не само ти, но и всички онези, които са по петите ми, и най-вече "оригиналния мутант" (доколкото този прякор му е истинския). И същността ти се откроява до толкова, че приличаш на Вампира Бриньон от "Вдовицата в бяло". Както знаеш, има някой с още по-необяснимо величие, което можеш да си представиш. И това със сигурност не е Капи. Говоря за този, който е над всички нас! Той управлява нашите действия. Това, дали сляпо ще следваш напътствията му, или ще ги използваш за собствено умотворение, си е твой проблем. Смятам да променя всичко. Като за начало, ще залича всичките следи, оставени от този тип, дори ако трябва да жертвам себе си в процеса. Едва тогава ще мога да изразя истинското си намерение. Все пак, както ти сам каза, има някои неща, които не можеш да видиш през "хилядолетната огърлица", или каквото там ползват психарите, за да наблюдават бъдещи събития. Дори и да ги осъзнаеш, не е изцяло истина, ако наистина ще се случат или не, защото всичко зависи от избора на "избранникът". А аз имам достатъчно силна воля, за да променям дори съдбата! - Дрейвън скръсти ръце. Още не беше завършил монолога си, това бе очевидно.
-И ако не ми вярваш, възнамерявам да ти го докажа точно сега!

Game Master Location : Omnilocational

- Всички следи, хм? - Синистър гледаше Дрейвън, сякаш се чудеше дали това ще е по силите му. - Мисля, че той вече свърши по-голямата част от тази работа. Когато разбра истината, уби всеки провален експеримент свързан с него. Онези, за които ти споменах по-рано. Всеки един. От онези, които изпълняваха мой задачи, до избягалите прототипи, един от които работеше за Ултрон. Жалко, може би щях да намеря още поле за експерименти в онези твои предшественици. А събратята си по origin остави за на края. Един от вас вече умря, а Оригиналният мутант абсорбира силите му. Оставате петима. Но само той знае, кога ще ти дойде реда. Ако смяташ да правиш нещо по въпроса... да заличаваш следите му или каквото там, нямаш много време. Може да не мине много време, преди ти да бъдеш заличен. Жътвата започна.

-Не ми пука! Не е за това, което имаш...а за това, което си изгубил! - каза Дрейвън с драматичен темпер, след което кръстоса ръцете си и се вгледа отново настрани към камерите, като се засмя на ум, мислейки си: "Това е най-тъжната гледна точка към живота!" Главно, това, което той имаше на предвид е, че всичко тук не струва!
Не след дълго, белокосият отново отправи поглед към Синистър, като разпери ръце, повдигайки раменете си:
-Е, предполагам, се изяснихме. - след което ги сложи в джобовете си, и се обърна, правейки няколко крачки към изхода:
-Вече няма какво да ме задържа тук.

Game Master Location : Omnilocational

Синистър се приготви да каже нещо, но изведнъж в залата се разнесе капещ звук, който го прекъсна и привлече вниманието на Дрейвън. Мутанта не разбра откъде идва веднага, но когато още няколко тежки капки стигнаха пода, дори черно-бялата му шахматната шарка не можа да ги скрие. Мистър Синистър докосна лявото си бедро с дясната си ръка, после я вдигна и я погледна с леко разочарование. От ръкавицата му закапа кръв.
- Мислех, че ще издържа поне докато си тръгнеш. Жалко е за един създател да умре пред очите на собственото си творение.

Черният цвят на бронята, беше прикрил стичащата се по нея червена течност до момента, но сега Дрейвън забеляза прорез от който кръвта започна да пада на тежки капки.

» Marvel'D: Black Gaiden (Черните Хроники)