Улиците на Центъра

Game Master Location : Omnilocational

Е-е-е-е-е-еми, да кажем че вие губите бъдещето си в такъв случай, Дрейвън-сама - рече с духовита усмивка клоуна. - Това определено е нещо много лошо, мога да предположа. Все пак не е рядкост Ентре стигнало до банкрут да отнеме живота си. Долу в банката - странният сякаш искаше да вкара на всяка цена Дрейвън в банката. - Има един човек, казва се Таказаки - той може да ти помогне с информация от всякакъв тип, засягаща всичко свързано с професията на един Ентре. Или дори специфичен Ентре, ако това е случая - все пак от това живее.

Не знайно защо той беше толкова развълнуван, докато Дрейвън дори не беше избрал дали да рискува или не. От добрата страна - поне щеше да спечели парите по-лесно. Но от лошата - може би не биваше да залага прекалено много пари. Е, той дори не знаеше колко има, де. Би могъл, но едва след като направи първата си сделка. Момчето кривна леко устните си от дясната страна, по диагонал нагоре, подсмихвайки се самодоволно и каза:
-Както кажеш, "жокер". И без това започна да ме избива скуката, ако продължавам да изкарвам само някакви валета и козове.
Явно все пак кроуна спечели, тъй като Дрейвън показа някакъв повод на съгласие, въпреки че беше доста нетипичен. Другото, което забеляза е, че неговия спътник се опитваше поради някаква причина да го вкара в банката на всяка цена. Е, на него не му пукаше много. Особено, след като знаеше, че подобни сделки обикновенно се извършваха на това място. Той направи лека въздишка и каза:
-Сега, ще ме опътиш ли към този "цирк"? Може би бих искал да срещна този човек. Такотики....Такахаши... - за миг момчето запецна тук, защото му беше малко сложно да запомни японското му име. За миг, очите му проблеснаха, всякъш от никъде му дойде идея - А, да. Таказаки.
Трябваше да направи това, защото информацията, която му доставена, не беше достатъчна. Имаше още доста въпроси, които предстояха да бъдат разкрити в следващия пост. През това време, Дрейвън продължаваше да си ходи по пътя като съвсем нормален гражданин. Не знайно защо, но му се струваше, че от всички наоколо, той е най-големия шизофреник. Особено с компания като този костюмар. Но, явно само му се струваше. Истината бе, че по принцип тази нощ беше доста тиха. Той искаше да "избяга" от тази тишина и да направи нещо интересно, и може би да се събуди от този сън.

Game Master Location : Omnilocational

- Той ще ти покаже пътя - каза клоуна и изчезна така ненадейно, както се беше появил.

Пред Дрейвън спря такси. Шофьора се показа от предното стъкло, което свали и каза на Дрейвън

- Качвай се, това е твоят курс.

След като момчето влезе, автомобила изчезна в сумрака на улиците...

Беше късно вечерта из улиците на квартал Минато. Дрейвън си ходеше по тротоара, като всички можем да се досетим, че това не беше обикновена разходка, нали!? Не. Той се беше запътил...мястото, където се предполагаше, че трябва да отиде. Въпреки, че това не спираше момчето да се наслади на атмосферата наоколо. Времето беше доста готино, макар и през нощта леко хладничко, което не го притесняваше особено, след като се беше облякъл подходящо. Белокосият бе бръкнал с ръце в джобовете. Беше облечен с прозрачна риза на райета, отгоре едно червен кожен елек без ръкави, и наметнат с тъмно-синьо кожено яке, а дясната му ръка беше обвита с бинт. Слънчевите лъчи, които биваха отклонени от Луната, огряваха сините му очи, придавайки им лек кристален блясък на фона на сянката, която се спускаше по лицето му от бритонът му. На пръв поглед изглеждаше донякъде като нормален човек. Въпреки, че по принцип се открояваше напълно от тях. Но това е, понеже той имаше такава личност. Не мислеше просто като някой обикновен тип. Съзнанието му беше отвъд всичко, което някой може да си представи. Все едно поглеждаше върху тези "кирливи" улички, и хората, минаващи наоколо, отгоре. Не се считаше за "Господ" или нещо от сорта. За него просто всичко това около него не съществуваше вече. Целият този свят, в който се намираше той, беше просто една "лъжа". Единственото, което в момента тласкаше Дрейвън напред, това може би бяха целите, които той си беше поставил. Веднъж постигне ли ги, може би щеше да открие това, на което може да има вяра. Всичко това с времето си, обаче. В момента Дрейвън просто си продължаваше по пътя търпеливо надявайки се да пристигне до "точката" където трябваше да отиде, колкото се може - по-бързо. Представете си, как някой, забулен в морското дъно, е на път да се издигне на повърхността - така се чувстваше момчето от Шики!

» Центъра на Бронкс
» Центъра на Ню Йорк
» Центъра на Манхатън
» Улиците
» Улиците на Грийктаун