Улиците на Центъра

Game Master Location : Omnilocational

Тези улици имаха славата на място с безгранична дълбочина или с други думи - място, чието дъно никога не можеш да достигнеш. Но не всички чули тази "градска легенда" я разбираха напълно.

Момчето забеляза, че Куин избърза преди Найт. Дали беше възможно двамата да бяха на едно ниво? Е, дори и да беше така, него не го интересуваха в момента такива работи. Нито пък трябваше да се притеснява за мисията, която им беше възложена. Другите можеше и да имат проблеми с нея, но той в момента беше адски отнесен. Мислеше си за това какво би направил ако покори света. "Завладяване" можеше да се каже доста сорова дума, за това той трябваше да получи всичко съвсем напълно. Може би това беше задачата, заради която трябваше да си напъне задника отвъд тая мисия. *Какво ли ще стане ако всичките дуелни дискове биват събрани на едно място?* - чудеше се момчето. Може би Юкиатсу имаше някаква цел, свързана с тях, която още не му беше ясна. Всъщност, доста неясни неща имаше в момента. За сега просто реши да се наслади...някък си...на околността, която дори не му беше позната все още. Някък си имаше нещо смущаващо в атмосферата наоколо. Може би съдбата го беше избрала да дойде тук, за да промени нещо. *Ъъгх...пак с тези мисли за съдбата. Наистина трябва да си почина малко.* - мислеше си белокоското. Междувременно, той следеше неговия отбор на къде се запътваха, и в същото време забележителностите в центъра. Това беше напълно незабележимо, тъй като бритона му отново покриваше погледа почти изцяло. Ако някой го гледаше отстрани, малко трудно би прочел какви намерения имаше. Това е, което правеше Дрейвън странен и мистериозен. Малка комбинация от характера на Бишъп, и скритите амбиции, които само "Руук" притежаваше, никой друг освен някоя група хора не биха могли да проумеят кой всъщност е Дрейвън.

Game Master Location : Omnilocational

Групата се движеше по улиците лайк... знаете. Куин беше затъкнал ръце в джобовете и ходеше най-вдясно, с пренебрежителна физиономия, явно типична за него. До него крачеше Бишъп. Найт ходеше със свободна поза отдясно на Руук. Обърна се към него и му подаде два пълнителя за пистолет.

- Най-вероятно ще ти потрябват - каза му, също така. - Тази вечер не сме се запътили към някоя престрелка около склад на Якудза.

- Къв ти склад, не е като и цял клан на Якудза да е проблем за нас - Куин отново се смееше, сякаш беше чул някоя шега.

Момчето дочу това, което Найт му каза внимателно, и се замисли *"Още пълнители"...!? Дуелни дискове!? Това трябва да значи само едно...* - размисляше момчето спрямо ситуацията, в която се намираше. Той се подсмиха самодоволно *..."разбирам", значи това си целял, Аракауа!* По идеята на логиката, и това, което босс-а му беше разказвал по-рано а причината, поради която се страхуват хората от мутантите, и че се страхуват от силата...явно той искаше да ги събере, за да получи повече от нея, което поради някакъв начин беше свързано с колекционирането на различните устройства. Руук се обърна към Найт, като преди това беше свалил "подлата" усмивка от лицето си:
-Якудза!? - попита го той недоразумяващо, взимайки двата пълнитела, и прибавяйки ги в инвентара, където беше препасал пистолета си. Все още беше нов в тази страна, не знаеше нищо за мафиотските банди, които се навъртаха наоколо, за това нямаше какво да изгуби, ако поразпита малко за тях. Току виш появили са се и още някои "биг шотс" като типа Юкиатсу. И въпреки това, той прояви друг признак освен такъв на любопитство, понеже не си мислеше, че със няколко патрона такива като тях биха свалили целия отбор Шики, или биха изкочили ей-така от някой си склад. Явно Найт може би доста го подценяваше и още не знаеше на какво беше способен той. А поради присмивката на Куин, белокоското можеше да забележи, че тази банда може би не беше кой знае каква пречка. Е, поне така предполагаше така, де. Все пак, нямаше доверие и на Куин, който възприемаше всичко в някакъв си неприличен арогантен стил от негова страна.

Game Master Location : Omnilocational

- Нима никога не си чувал за Якудза? - въпросът на Найт прозвуча наистина учудено. - Имам предвид - да, не си стъпвал в Япония преди, но всеки е чувал за японската мафия!

- По-спокойно, Найт - обади се Куин, който явно смяташе че компетентен във всички теми на разговор. - Те са мафиотската мрежа на Япония, но в момента вече силата и влиянието им са по-скоро привидни. Официално все още са най-големите клечки тук, но защо според теб инвестират толкова във филми възхваляващи блясъка им - въпросът беше отправен към Руук. - Нямаше да е нужно да всяват идеята за силата си, ако наистина я притежаваха. Сега Акарауа доно ги изблъсква от собствените им територии, които после той поема под собствен контрол. В момента те може да са лицето на подземният свят, но Акарауа доно скоро ще държи сърцето му в ръката си. Якудза са просто отрепки, сенки на миналото и дори не смятам, че те си заслужават усилията, който той хвърля по тях - небрежноста в гласът на Акарауа доно беше преминала в надменно презрение.

- Не говори така - гласът на Бишъп прозвуча за пръв път от много време. - Те убиха семейството на Акарауа доно.

- Но нима това означава, че трябва да губим време от живота си, което никога няма да можем да си върнем отново, за хора които дори не заслужават вниманието ни? - Куин говореше с искрена досада.

Бишъп реши да не се заяжда с Куин, но начинът по който замълча показваше ясното му мнение по въпроса. Колкото и силни да бяха Якудза, той очевидно смяташе че стига Аракауа доно да дадеше заповед, то Шики щяха да изтребят мрежата до последният й член. Найт въздъхна и загледа пътят пред себе си, сякаш беше свикнал с тези моменти.

-Както и да е. Не виждам това как ще ни попречи на целта по някакъв начин. Така че ако попаднете на тези, гледайте да не се замесвате с тях, освен ако не ни дадат заповед, или нямате ИСТИНСКА причина да го направите. - отговори белокоското като един истински лидер. Е, дано да не попадаха на тези хора наистина. Биха били голяма пречка. И дори да е така, щом Юкиатсу беше изпратил точно него и отбора му, не виждаше как тези мафиоти биха се оказали по-добри от тях. *Убили са семейството му, а? Е, явно са забравили за един малък детаил...* - замисли се момчето, сещайки се за Капи, заради който беше в цялата тази ситуация. Въпреки, че едва ли баш цялото семейство на Юкиатсу е било със някакви супер сили и това би се оказала лесна задача. Въпреки това, той не трябваше в момента да мисли за такива неща. Сигурно на Аракауа му е било доста трудно, и за това е изпратил някой да мине през тях, за да вземе обджектив-а, който търсеше. Имайки предвит това, момчето се зачуди колко ли още време оставаше, докато стигнат тази крепост Воулта. Вероятно щяха да си походят още доста време, накъдето отива. И дали наистина беше добра идея да позволява на Аракауа да се сдобие с тези дискове. Каквото и да направеше, той щеше да има само 2 от тях. Не се знаеше колко още съществуваха, защото според белокоското имаше доста различин измерения като Миддълвърс-а, които съществуваха в тази Вселена.Е, единственото нещо, което Дрейвън трябваше да покори за сега, беше реалното измерение, в което се намираха всички хора. Една самодоволна усмивка се появи на лицето му, докато продължаваше да ходи напред с "неговата" банда.

Game Master Location : Omnilocational

След още 15 минути групата се спря пред някакво място с очевидно ограничен достъп. От тази страна не изглеждаше да имаше жива охрана, така че за да слязат долу трябваше да минат само през тъмножълто-черна ограничителна преграда, по-тънка от мантинела. "Долу" обаче беше ключовата дума, защото те се намираха на около 7 метра от площадката, която виждаха пред себе си.

- Ето ни тук, най-накрая - естествено, Куин проговори първи. - Воулта, с голямо "В". Всяко друго място, което смее да се нарича Воулт, докато този съществува изглежда като склад пред него.

Момчето кимна към стария склад някък си обезпокоително. Иронично, това му напомняше на този, в който се намираше дуелния диск в Брууклин. Само където, този беше охраняван. И може би в сградата беше пълно с още повече мафиоти. Стигането до върха би се оказало прекалено проблемно.
-Предполагам, че това място е охранявано строго. За това трябва да бъдем на ШРЕК! - изрази своето мнение момчето. А промъкването към тази сграда наистина се оказва голям проблем, защото трябваше да прескачат някаква преграда, а обикновенно то ва не свършва без да има незабелязани. *Хмм...съмнявам се да са чак толкова слаби колкото Куин ги описа. Вероятно имат едно на ум и ни очакват топло посрещане.* - мислеше си момчето. Но пък във същото време се сети, че Юкиатсу му беше казал излишно да приема всичко като тренировка. Така, че изглежда това беше тренировъчната площадка. Атмосферата наоколо беше доста неприятна, но пък Дрейвън отдавна вече не беше влизал в действие. Той погледна надолу към площадката. Може би щеше да забележи нещо нередно покрай нея. В момента всъщност, единствения повод, поради който трябваше да бъде внимателен е, че дуелния диск се намираше там, а те трябва да минат през това място на всяка цена. Така, че миризмата на кръв лошото предчувствие, което имаше той, бяха нищо всравнение със нажежеността, която се издаваше от неговата аура. Въпреки това, той се опитваше да я сдържа, поради спокойното си изражение.

Game Master Location : Omnilocational

- Let's get starting! - каза Куин и скочи през оградата... седем метра надолу. Очевидно беше акробатичен тип, защото не му се случи нищо, когато стъпи долу.

Бишъп и Найт последваха примера му. Явно бяха уцелили страна на Воулта, където охраната беше слаба, защото най-близкият пазач беше на петнадесет метра от тях, обърнал им гръб. По площадката, придаваща заблуждаващо обикновен вид, се стигаше до двуетажна сграда с тъмен цвят. Явно това беше същинският Воулт.

- Бишъп, погрижи се за охранителите - нареди Куин, който вместо цигара беше лапнал клечка, в момента. - Найт - оставям охранителните системи на теб.

Двамата се заеха със задачите си напълно безропотно. Куин за пръв път от много време бе млъкнал, а погледа му беше фокусирал Воулта.

*Хеех...доста си ги бива* - каза си момчето, като погледна към Куин. Очевидно беше доста добре обучаван в паркоур. Ако не друго, то той беше предприел погрешно мислите си за него и силите му. *Е, май ще трябва и аз да ги последвам.* След тези мисли, момчето реши да използва левитиращата си сила отново като преди. Понеже вече беше привикнал към магнитните полета след битката му със Юкиатсу, той вече имаше някаква представа как трябва да се направи това. Просто трябваше да се поноси надолу, "да се отдаде на свободата", както някой би нарекал това. Естествено, това би му отнело малко количество концентрация и енергия, но докато беше фокусиран към неговата цел, която трябваше да стигне в момента, всичко беше наред. И така, чрез левитириращата си способност, момчето реши да последва Куин. Той скочи във въздуха, и се понесе съвсем леко, докато плавно не се приземи покрай него.
-Е, какъв е плана, "шефе"? - попита го Руук за малко повечко информация около събитията. Всъщност, той за пръв път се обърна към сивокоското по този начин. До сега или го игнорираше, или напълно го засенчваше, едно от двете. Може би това го прояви, защото трябваше да се отнася искрено към неговия отбор. Е, поне до колкото е възможно, защото по някога Куин преувеличаваше с арогантността си. *ФАКТ!* И така, белокоското изчака някаква реакция, преди да тръгне да действа. Естествено, беше си наумил нещо наум по самосебе си, но просто не искаше да разваля плана на момчето, за това за сега реши да го изслуша.

Game Master Location : Omnilocational

- Ти как мислиш? - зададе реторичен въпрос Куин. - Ние с теб сме тези, които трябва да си изцапат ръцете, докато другите минават леко. Лайк... влизаме фронтално за да дишаме димът на оръжията си. Не виждам начин другите да ни изпреварят с изпълнението на задачата си, но все пак да не се бавим повече.

Куин може и да говореше много, но когато трябваше да се докаже на дело, действаше отработено, със завидна лекота. Руук стана свидетел на стила му, когато го видя как влиза във Воулта без да се обръща за да провери, дали Дрейвън го следва, вдигнал два пистолета, които бе извадил току-що.

Дрейвън: -5 енергия.

-Йеах...така си и мислих! - измърмори момчето. Но пък това беше единствения път, по който биха стигнали до горе, така че за сега би трябвало да се съобразява с него. Изглежда Куин ползваше две оръжия в битка. А поради акробатичността му...да, може би натам се накланят неговите умения, освен ако няма някакви способности. Което Дрейвън доста се обзалагаше, че всичките му съотборници могат да имат, щом са оправлявани от човек като Юкиатсу. Но, това все още бяха излишни детайли, които много скоро бяха на път да се разкрият. Все пак не се знаеше какво ги очаква, за това трябваше да бъдат готови на всичко (дори и да убиват, с цел да разкарат някой от пътя си!) Момчето направи крачка навътре (лайк ъ босс). Извади си пистолета (лайк ъ босс). После се огледа (лайк ъ босс), но побегна като асистент. Играта е време, обграден си от метал...последния втори удар...блокиран от теб! Епичен мафиот? Не! Блокиран! Барут...блокиран! Тичай около блока! Тичане...изтичане на времето...тичане в слоу-мо! Намиране на диска. Няма много време. Епично подмятане на ръка. Останалото, което трябваше да направят двамата беше просто. Да бягат фронтално, без да бъдат забелязани от някакви камери или мафиоти. Ако случайно това се случеше, Дрейвън за това беше извадил пистолета си, държейки го с лявата ръка. Това се подразбираше, понеже щеше да изпробва дясната ръка в битка. Или ако не, да захване целта си, за да я заличи. Трябваше да заличат всичко враждебно, което им се изпречи на пътя.

Game Master Location : Omnilocational

Двама влязоха в сградата лайк а бос(ес). Явно някой беше разбрал, че идват, въпреки че Найт се беше захванал с охранителната система. От двете страни на входа се показа по един въоръжен охранител, но Куин не им обърна никакво внимание, с изключение на моментът в който пръсна главите им едновременно, при това докато беше затворил очи и навел глава. Зави надясно и гръмна още някой с десният си пищак... и още някой зад него, с левият. Само докато Руук успееше да го настигне, той вече размяташе на пръв поглед хаотични и пренебрежително случайно насочени изстрели, но всъщност с всеки изстрел сваляше по някой човек от партера или пък от горният етаж, който очевидно нямаше стена и отдолу изглеждаше като някакъв балкон разположен от вътрешната страна на домът(нещо от този сорт). В един момент, започнаха да хвърчат твърде много куршуми в отговор и Куин се отдръпна, скривайки се зад стената, иззад която се бяха показали двамата от Шики. Явно Дрейвън трябваше да направи същото, ако не искаше да бъде гръмнат. В този живот не му се беше случвало такова нещо.

-Are you serious bro? - измрънка момчето, поглеждайки накриво куршумите, които идваха срещу него. Всъщност, той не биваше да се паникьосва в тази ситуация или нещо от сорта. Единственото, което можеше да направи момчето е да се отдаде изцяло на инстинктите си. Трябваше да се изолира изцяло от ума си и дори времевото пространство, и да усети атмосферата около него. Или по-точно тази на куршумите. Може би ако стоеше фокусиран и правеше това, щеше да започне и да се раздвижва веднага, и да се опита да избегне дъжда от изстрели. След, като беше готов, момчето започна рязко да се движи в рандом посоки, не за друго, ами за да избягва куршумите, като през това време насочи пистолета си срещу целите си. Ако беше усещал вкуса на този метал преди, то сега щеше да му е елементано да засича източниците им, откъдето най-силно идваха звуците от изстрелите. Нямаше все още кой-знае колко опит с това оръжие, но все пак излишно му беше наредено по възможност да го използва. И за това, докато умело избягваше със някакви не-толкова-акробатични, но все пак достатъчно доволни движения куршумите, с цел да се скрие зад стената, момчето се насочи мишената на оръжието към звуците, от където се чуваха, като изстреля и той няколко случайни патрона, като да не остане последен. С други думи - танцувай и стреляй. Когато се приближи до стената, избягвайки "профучаващите" звуци около него, момчето се опита съвсем бпъргаво да се оттърве веднъж за винаги от тях. А когато се скриеше до Куин, вече щеше да спре да стреля (поне за сега), понеже това беше...как да го нареча..."безопасно" място.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън беше абсолютно неориентиран в битката, след като му липсваше полеви опит. Не можа да разбере дали е свалил някого, с нито един от изстрелите си - вероятно използва около седем куршума. Затова пък, Куин реши да го информира.

- Едва ли си свалил някого, не чувам огънят да намалява - каза тихо той. - Целта е или да избереш момента, в който презареждат - а обикновено подобни групи са достатъчно тъпи да смятат, че когато се изправят двадесет на двама, са непобедими и изхабяват пълнителите си едновременно, защото не смятат че им е нужна стратегия. Другата възможност е да си достатъчно луд, че да застанеш неподвижно и да започнеш да целиш всеки, който се изпречи на погледа ти. Можеш да си представиш как завърши последният, който видях да извършва подобен опит.

Моментът, за който говореше Куин пристигна, със затихването на стрелбата, заменена от щракащи звуци.

Невероятно, как наистина се чуха звуците от пълнителите, които падаха по земята. Вероятно враговете в момента презареждаха, както спомена Куин по-малко. Явно Дрейвън е изгубил доста време, и сега нямаше много трейнинг, но това щеше да се промени с течение на времето. Момчето веднага се възползва от ситуацията, и се показа съвсем малко от ръба на стената, и изпъна ръката си, така, че мерника на пистолета му да попадне почти под обектива на окото му. Така, момчето щеше по-лесно да се прицели към тлавата на противника. Всъщност, нагледно не можеше да го нацели. Представи си го като мишена, която беше пред него, уверявайки се, че не се помръдва, или че нищо друго не се изпречва на пътя му. Тук не трябваше само фокусиране, ами трябваше точност, и прецизност. Може би това беше трудното на способността. В случая, момчето насочи и убийствения си инстинкт, защото искаше на всяка цена да ги свали долу. В същото време той гледаше ако случайно целта се раздвижи, защото този, по който стреляше, нямаше просто ей така да си седи и да си го гледа за кеф. И все пак, той поддържаше фокуса си през мерника на оръжието. Предполагайки, че това оръжие имаше откат, преди да изстреля куршума си, момчето измери съвсем малко със милиметър пространството, където се целеше. Когато извърши това, той натисна спусъка, с цел да гръмне опонента си. Без да се бави, фокусира погледа си и върху другите цели, без да си отделя вниманието с излишни мисли, защото това би го разконцентрирало. Със неговото умение, той премести ръката си към главата на някоя друга "мишена", и постъпи по същия начин. Дори ако нещо не се получи, момчето щеше да изстреля по повече от един патрон, за да се подсигури, че ги е убил наистина. Естествено, накрая обърна внимание и на онези, които се бяха показали от горния етаж, предполагайки, че за сега това беше достатъчно добре. С други думи - по същия начин изстреля и някои случайни куршума, да види дали има някакъв ефект всичко това. Въпреки всичко, той не изгубваше концентрация и самообладание, докато извършваше тези действия. Пронизваше ги с поглед, точно преди да направи същото с неговите куршуми.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън целише, докато пистолетът му не засече. Явно петнадесетте куршума бяха свършили. Все пак той се беше изсилил доста, стреляйки лайк а бос. Не уби никого, не уцели първата си жертва, но вторият човек рани в рамото - в това беше сигурен. От друга страна явно Куин реши да се възползва от това, че Дрейвън им отнемаше вниманието и направи изненадващ всички в залата ход. Явно използва онази техника, за която беше споменал преди малко, защото просто излезе от другата страна на стената, откривайки се напълно. Естествено, не изгуби нито миг - веднага започна да сваля охранители от всички места в залата - приземен етаж, втори етаж - има ли значение. Във всеки случай колкото и да беше свалил за две секунди, изглежда решението му се беше оказало достатъчно за да накара всеки останал жив да тръгне да бяга. Но странно защо, Куин не уби никой от бягащите, ами просто стоеше на едно място и ги гледаше.

-Хей, оттеглиха се! - предположи Руук, като щракна копчето на пистолета, за да падне пълнителя на земята, и след това извади един от джоба си, готов да го сложи. Все пак не мислеше да губи излишно време. Все пак, всяка една пропиляна минута от живота му беше значително важна, а той не биваше да я пропилява, както някои други хора правят по принцип. *Хмм...като стана въпрос за това, дали се предадоха, защото усетиха мириза на смърт? Защото мога да се закълна че Н победи Кира в анимето.* - след тези мисли, той повдигна ръце. *E, какво пък?* Момчето погледна към Куин, който най-вероятно бездействаше, като каза:
-Мисля, че е време да тръгваме, преди да са донесли още подкрепление.
Да, това имаше смисъл, иначе нямаше защо та бягат така страхливо от тях, освен ако не са усетили, че нямат никакъв шанс. И, понеже му изглеждаше прекалено лесно, той се подсети, че тоя факт може би е възможен. Въпреки това, той тръгна по пътя, като зачака Куин и останалите да го последват, може би. Атмосферата наоколо придоби необикновено приятен нюанс на правосъдие, което придаде още по-голяма решителност в очите на Дрейвън. Сега всичко беше въпрос на време, докато стигне до целта си.

Gravestone написа:

В този момент, Дуайт Стифлър гледаше от облаците и се смееше на нещата, които се случиха по същото време някъде в далечното измерение.

Game Master Location : Omnilocational

- Проблема е - проговори, типично небрежно-бавно, Куин, докато изхвърляше празните пълнители от двата си пистолета и зареждаше нови. - Че не можем да се ометем оттук, преди да вземем това, за което сме дошли тук. А това означава, че тепърва ще навлизаме във вътрешността на Воулта.

Дори Дрейвън, не разбра кога Куин беше успял да запали цигара и да я постави в устата си.

*Ъгх...аман от Капи-та* - рече си на ум Дрейвън. Тамън се беше мотивирал, и докато се беше разбързал към целта си, беше спрян от неговия "другар". Как му се в този свят да не беше пълно с толкова откачалки. Може би това щеше да промени в него, ако бил покорил света. Хората се страхуват от такива като тях, за това всички мутанти, които не бяха позитивно настроени към обществото, трябва да бъдат премахнати завинаги. Ако ги нямаше, може би всичко щеше да се нареди както трябва, и светът щеше да стане едно мирно място. Такова беше разсъждението му за правосъдие. Момчето се обърна, като скептично погледна към Куин:
-Под думите "да тръгваме", нямах предвит да бягаме. В чат ли си? - каза му той право в лицето. Беше наясно, че тепърва трябваше да навлизат в помещението. Не беше сигурен дали това бе правилния път, но пък какво право има Куин да му казва, че преди да се омитат, трябвало да вземат това, за което са дошли. Все едно такива като него биха го разбрали както него, така и закона за времето, което отлиташе толкова бързо, колкото щеше да отлети и Куин през сградата, ако продължаваше да...убива времето по такъв небрежен начин.
-Вместо да се бавим, защо просто не побързаме? До сега да сме намерили диска и да сме излезли от тази шантава сграда, пълна със силуети. - обади се отново Руук, изчаквайки реакцията на сивокоското, и в същото време готов за потегляне, ако евентуално "съотборника" му си беше размърдал задника от там.

Game Master Location : Omnilocational

- Не търчи отпред, освен ако не искаш да си таргет дъмми - думите на Куин, като че ли не можеха да се редят по-мързеливо. - Ще е голяма болка в задника, ако изгубим Руук толкова рано. Подхождай по-спокойно в такива ситуации.

Едва довършил думите си, Куин извади нещо с размера и формата на iPod Mini от джоба си, изтегли малък елемент от него със бързо и ловкост само със зъби. След това го метна в коридора, който ги водеше към дълбините на Воулта.

- Запуши уши - каза му лидера на Шики, който вече беше запушил свойте.

Секунда-две, след като довърши изречението си, експлозията изпълни коридора. Не се чуха крясъци - експлозивният звук ги надвиши многократно. Самият Куин се беше обърнал с гръб, вероятно за да избегне и заслепяване, освен оглушаване. Не изчака дълго, преди да влезе в унищожената част от сградата.

- Същинският Воулт се намира под равнището на земята - осведоми той Руук. - Така че да тръгваме.

Момчето се спря за секунда, в очакване на експлозията. Незнайно защо Куин се пазеше толкова. Все едно никога не беше виждал подобни неща. Е, не че Дрейвън беше виждал някога експлозии. Може би в предишния си живот - да, но нищо не е сигурно. Въпреки всичко, за разлика от неговия съотборник, белокоското се наслади на гледката. Добре, че наистина не продължи да ходи нататък, иначе и той щеше да бъде на мястото на жалките хора.
-Ок - каза Руук в отговор на Куин, след което тръгна към коридора, който водеше към дълбините на...подобието на сграда. Значи там беше заровено дисковото устройство? Едва ли ако някой "външен" човек, който няма връзка с мафията опита да се промъкне тук, щеше да намери правилния път. Най-много да сгафи, както "приятелчето" му от Миддълвърс-а. В момента му се искаше да му беше набил няколко тупаника в онова време до такава степен, че сега всичко да му беше наред. *Хм...чудя се как ли изглеждат тези от клана Якудза? Вероятно се намират в най-дълбоката част от подземието.* - помисли си момчето. Факта, че слизаха долу, не му допадаше много, понеже всичките му способности тук нямаше да му помогнат с каквото и да е. Е, единствено му оставаше левитирането. Но той нямаше да си пилее времето и да си използва останалото енергия. Трябваше да поозатвори престояването им в "подземния свят", използвайки новите си умения, както и аутомейла, най-вече, ако искаше да предотврати слабата му страна, заради която изгубваше баланс при ползването му. Може би тук беше идеалния момент да направи това. Е, зависи. Първо трябваше да намери истински опоненти, срещу които да тества това, което може. Мисълта, че може да стане още по-силен, отколкото е сега, го подкара да върви още по-бързо напред. Разбира се, беше на ШРЕК за някои врагове, които може би щяха да се изпречат на пътя му в скоро време. Щеше да ги усети поради миризмата наоколо, понеже неговото обоняние винаги усещаше атмосферата около него, която в момента имаше мириза на барут!

Game Master Location : Omnilocational

Двамата заслизаха надолу по коридора. Постепенно здравият под се смени с малки платформи и стълбища. За да преминат на следващата, трябваше да излязат в нещо като открита камера. Тя беше доста голяма, обаче. Навсякъде по нея имаше платформи и за да стигнеш до една, трябваше да преминеш на нея от някоя друга. Изглежда второто ниво от Воулта беше нещо като оперативна зала - тук се
мониторизирише това, което показваха охранителните камери, както и други
най-различни данни.

- Предполагам ти е ясно, че излезем ли навън... излизаме на открито - каза Куин. - В такъв момент, един снайпер би бил най-полезен, но не разполагаме с такива екстри.

Той вече беше приготвил двата пистолета. Извади още едно екзплозивно устройство. Махна предпазителят му бавно и след секунда показа главата си на открито. Гръмна някой в главата и метна устройството в някаква посока, след което скри главата си. Веднага след като се чу звукът от експлозията, Куин отново се показа, възползвайки се от объркването на охраната и разстреля няколко човека, прескачайки на следващата платформа. След миг, обаче, той щеше да бъде цел на предостатъчно дула. Това обаче по някаква причина не изглежда да го притесняваше.

Момчето погледна некомфортно към съотборника си. Чудеше се, дали изобщо беше добра идея да му помага или не. Е, най-вероятно, ако беше го направил, щеше и той да стане цел на адски многото куршуми. *Предполагам подходящата фраза е - "да се кеширам"! * - помисли си момчето. Добре, че в такъв момент беше играл много Ассассин'с Крийд, иначе щеше да загази, точно както в онзи момент, докато беше затънал до такава степен, че куршумите щяха да го отнесат. Разбираше, че нямамше причина да помага на съотборника си, понеже виждаше в него самоувереност. Явно не се притенсяваше дали ще умре или не. *Следващия път ще ползвам някой "снайперист" като човешки щит в подобна ситуация* След тези мисли, момчето скочи надолу така, че да не се издига във въздуха. Просто набра инерция, за да скочи напред съвсем леко, че да падне надолу по най-бързия начин. Целеше да е точен до такава степен, че като скочи на следващото стълбище, да е някъде на най-долното. В такъв момент някой би поискал много да си вземе дрямка, но Руук не беше от този тип хора. Вместо това, ситуацията не му пречеше да се наслади на момента, в който двамата Шики бяха попаднали. Стъпвайки на стъпалото достатъчно плавно, и също така възползвайки се от гравитацията, той се усигори, че беше достатъчно съсредоточен, за да не изгубва баланс, докато извършваше това действие. Вместо това, момчето се наведе напред така, че все едно да се излегне, подпирайки се на едно от горните стъпала с двете си ръце, достатъчно, за да се намираше на такова положение, че куршумите да не го засягат,ако щат и със снайпери да стрелят. После сложи ръцете си една върху друга, а с брадичката на главата си се подпря върху тях. След това, момчето поглеждна към Куин със бебешки поглед, изписан върху лицето си, очаквайки да разбере на какво е способен. Естествено, беше готов по всяко време да скокне, и да предпиреме някакво действие. Просто изчакваше удобен момент. Може би, като например да чуе прещакващи звуци. През това време, той се "адаптираше" към обстановката с наслада.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън се беше скрил много удобно. За съжаление от единствената напълно скрита точка, той самият не можеше да наблюдава бойното поле. Изведнъж чу тридесет и повече едновременни изстрела. За щастие му се размина и не изгуби слуха си дори за кратко. В същият миг изгуби от поглед Куин. Куршумите, които имаха задачата да убият лидерът на Шики, рикошираха от стената в различни посоки, само секунда по-късно. В следващият момент слухът на Дрейвън беше разкъсан от ужасяващ предсмъртен крясък. Преди да успее да се окопити, последва още един вик. Следващият не закъсня. Единственото, което виждаше Дрейвън, бяха течащи реки от кръв. И понякога, само за миг, очите му успяваха да засекат бяло-сива следа - сякаш някоя спортна кола го подминаваше по шосето през тъмна нощ, дала газ до дупка. Ужасяващата смесица от кошмарни звуци и гледка докара Дрейвън до прага на лудостта. Нямаше да издържи още много дълго.

За капак на всичко, Найт се материализира като от нищото вляво(не вдясно, щото там си се опрял в стълбата) на Дрейвън. Не, не сякаш се телепортира. Просто в един миг Руук беше сам със себе си и ужасът който изяждаше същността му. В следващият, тъмнокосият член на Шики стоеше до него със сериозно притеснена физиономия. Ако някой като него беше способен да повърне, то той изглеждаше като някой, който щеше да го направи в следващата секунда.

» Центъра на Бронкс
» Центъра на Ню Йорк
» Центъра на Манхатън
» Улиците
» Улиците на Грийктаун