Курои Хонкьо

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Чет Ное 10, 2011 10:21 pm

-Не...няма проблем. - отговори той, като се подсмихна почти незабележимо.Ето, че още един от отбора се разкри. Предполагаемо, това беше Нейт? Не беше много сигурен, но нещо го навяваше на мисълта, че беше прав. Е, все пак, оставаше още някой да се покаже на бяла светлина. Интересно му беше как ли щеше да изглеждаше другия "мистериозен" силует. За сега вече дори познаваше характера на двамата, които се показаха. Единия с бялата коса беше наперен и може би дори арогантен (в умът му), а другия беше спокоен и може би доста добре разбира в екипната работа. Остана само третият да се види, и след като това стане, отбора би могъл да стане готов да потегля. Чудеше се, дали изобщо ще се справят с тази мисия като отбор, след като всеки възприемаше нещата по негов си "различен" начин.

Game Master Location : Omnilocational

Последният силует излезе на светлина. Четвъртият член на Шики зглеждаше така:

Изгледа сериозно Дрейвън за един кратък миг.

- Добре дошъл в отбора, Руук - каза той, поздравявайки Дрейвън с потупване по рамото, след което остави всички зад гърба си, излизайки през вратата.

- Хаха, ето го и Бишъп, адски сериозен както винаги - Куин отново се засмя, почесвайки темето си, едва ли не засрамен. - А мен хокаш, Найт!

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Пет Ное 11, 2011 1:16 pm

Дрейвън погледна към сериозния пич, който може би за сега му се виждаше с най-добри умения от другите. Куин, който се беше провъзгласил за шеф на отбора пред момчето, му падна в очите след поведението, което показа. Пълна несериозност. Всъщност силата на отбора беше такава - На първо място беше Бишъп - после Нейт, и накрая Куин. Такава беше философията на момчето. Е, още не беше видял на какво бяха способни, де. Беше сигурен в това заради техния характер. Все още не знаеше неговата позиция дали беше най-висока, понеже някък си имаше чувството, че и друг път е водил подобен отбор. И като се замисли - притежаваше всеки един от техните характери. Може би размишляванията му бяха по-големи от техните, не беше много сигурен за това. Е, все още беше много рано да си прави изводи, но все пак за момента беше добре да прецени това, ако някога реши да прави някакви бъдещи планове. Момчето погледна към Куин, който пак даваше всичко от себе си да не се провали епично, и каза:
-Съгласен съм с Бишъп. Губим доста време в празни приказки. - след което се обърна и също излезе през вратата, оставяйки ги на заден план, като тръгна след чернокосото момче. Другите двама така или ниаче щеше да трябва да излезат някога от тази стая, така че определено щяха да ги последват. А Дрейвън всъщност още не беше сигурен как щяха да стигнат до координатите, зададени от Юкиатсу. Предполагаше, Бишъп имаше нещо на ум.

Game Master Location : Omnilocational

Действията на Руук и Бишъп като че ли подействаха като знак за останалите от Шики да се размърдат. Куин последва Дрейвън първи, като дори не погледна към отворената врата, сякаш беше провидял, че тя ще бъде затворена от Найт. Групичката излезе на улиците лайк а бос(ес).

Шики се прибраха, изпълнили мисията си, много късно през нощта. Прекрачиха спокойно входа на Черната Крепост - явно нивото им на достъп беше достатъчно високо, че да не им се изискваше авторизация.Без да се бавят влязоха в стаята на боса. Лампата не работаше - единствената светлина, идваше от прозореца и дисплея на лаптопа. Акарауа вдигна лице от лаптопа, поглеждайки въпросително Шики. Куин лениво му подаде тъмносивият диск.

- Получихме това, за което ни пратихте, Акарауа доно - каза, прозявайки се Куин. - Сега мисля да отида да се изкъпя и да сменя дрехите си, че на сутринта ще изглеждам по-скоро зле, отколкото епично.

- Спри, Куин - думите му прорязаха тихият мрак, преди водачът на Шики
да отвори вратата на изхода. - Сега след като се сдобих с това, вече имам всичко нужно за да мога да свърша една задача. Докато отсъствам, управлението на мястото ще бъде поето от теб и Найт. Руук, Бишъп, вие сте свободни докато не ви уведомя, че сте нужни отново.

Акарауа напусна стаята, без да смята за нужно да обяснява повече действията си.

- Риъл... - промърмори отегчено Куин. - Това не означава че няма де изкъпя, така че нощната смяна е твоя, Найт. Схвана ли? Аха-ха-ха-ха-ха! - той също напусна стаята смеейки се на собствената си шега.

- Предполагам че извадихте повече късмет от мен, момчета - каза с почти тъжна физиономия Найт, но без да се обяснява седна и пое работата над лаптопа, сякаш той бе стоял на това място през цялото време.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Нед Ное 27, 2011 4:45 pm

Момчето гледаше ситуацията с празен поглед, понеже мислите му бяха отвеяни съвсем на друго място. Всякъш изобщо не го интересуваше какво се случва около него, за да не вземе да се забърка в някой конфликт отново, както първия път. Достатъчно му беше да чуе думите, че е "свободен" и няма вече задължения, които трябва да извърши. Сега вече можеше да прави това, за което беше дошъл, та да потвърди неговите лични проблеми. "Шефа" си тръгна, все едно вече нямаше какво да изкаже, което беше съвсем нормално. Дрейвън би направил същото, ако беше на негово място. Дори не се обади, когато Куин се опита да прецака Найт да работи сам на лаптопа. Веднага, след като Куин напусна, обаче, той все пак реши да обели поне по някоя дума:
-Фю, най-накрая и аз да напиша нещо отново в тази тема. - измърмори той, след което се обърна и тръгна да излиза през вратата:
-Доскоро! - може би това беше точната фраза, която да изговори, преди да се раздели с...Найт, и другите от Шики, които вече се бяха пръснали по случайни дирекции. Защото нещо му подсказваше, че това нямаше да е за кратко - а напротив. Момчето мина през вратата, затвори я след него, и тръгна към техника отново, защото имаше да зададе някои въпроси към него. Как не бе се сетил да го попита това по-рано. Защото може би тогава не беше толкова важно за него. Не, че и сега има значение, но ако искаше да "разбие мъглата", както би се изразил Юкиатсу, върху Аутомейла, може би отсега щеше редовно да търси някакви нови части, с които да я подобрява. Не беше точно в неговия стил, но никой не можеше да си изпълни целта, ако нямаше достатъчно сила. Все пак, за да достигнеш величие, трябва да импровизираш с това, на което си способен. Особено ако е за цел като тази, която имаше той. Това беше неговата философия. Сега към лабораторията - той знаеше накъде се намира тя, но в момента се насочваше по инстинкт. Все пак, не за първи път ходеше към това място. Освен това, той сам се подсещаше от изминали негови действия на къде точно би могъл да е пътя, така че щеше да се справи лесно. Дано биомеханикът да беше там, защото едно от мототата на Дрейвън беше: "Времето е пари". И това може би беше най-правилния израз, с който може да опише някои бъдещи събития, които предстоят да се случат. Вън от разбиването на четвъртата стена, само с мисълта си, момчето наближи достатъчно лабораторията, и понечи да влезе вътре с очакване все пак да беше обитавана стаята, и да не е изгубил времето си напразно.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън се ориентира лесно до стаята на биомеханика. Човекът работеше върху някакво миниатюрно устройство използвайки деликатни инструменти за целта. Носеше увеличителна леща със зелен цвят на дясното си око. Свали я, когато момчето влезе и го изгледа учудено.

- Защо си тук толкова рано? - запита той учудено. - Не ми казвай, че вече си успял да повредиш Аутомейла. Е, всъщност като си помисля колко опасни могат да са мисиите на Акарауа доно от време на време, няма да се учудя, но ще се почувствам по-добре ако разбера че нямаш такъв проблем.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Нед Ное 27, 2011 5:35 pm

Без да се замесва в излишни проблеми, момчето влезе в стаята. Забавен беше факта, че все още знаеше къде се намираше това място. Как би могъл да забрави, след като тук се проведе един важен детайл от неговия живот. А и тази обстановка трудно можеше да се забрави. Чуден беше факта, че техника все още бе там. Явно той не си губеше времето и продължаваше да измисля някакви нови изобретения. Е, всички един от неговия род бяха еднакви. Дори фактът, че той се притесни от това да не би Руук да повреди Аутомейла, не го изненадваше особено. Погледът му мина от едната страна на другата, всякъш внушаваше факта, че биохимикът му беше досаден с всичките тези въпроси, които зададе на куп. Той изсумтя, след което вдигна ръце и затвори очи, като каза:
-Не съвсем. Но поне можеше да ми кажеш "Здрасти"! - тези думи биха успокоили мъжът, който прекалено много се тревожеше да не му се развали ценното произведение на изкуствтото. Веднага, след като понамали напрежението в атмосферата около него, Дрейвън почувства, че е добре най-после да му каже за какво бе дошъл. Момчето свали отново ръцете си и погледна към белокосият:
-Но дойдох да те питам нещо, свързано с този Аутомейл... - думите му прозвучаха пределно ясно, защото знаеше какво точно трябва да му зададе. Отначало се беше зачудил към кой би трябвало да се обърне, но след случката във Воулта, когато Куин се превърна в чудовище, едва ли не, му беше станало пределно ясно източника, който щеше да му доразясни някоя част от пъзела.
След кратка пауза, момчето реши да говори по същина, понеже имаше работа за вършене, а и не мислеше да губи и от ценното време на ученият:
-...Би ли ми казал откъде да намеря някои части, с които да мога да го подобря? Всмисъл, когато го използвах, осъзнах, че нещо липсва, и разбира се, това не е единствената сила, на която е способно оръжието, което ти си конструирал. - когато изказа всичко това, момчето притвори поглед подозрително -...Или наистина съм подранил? - с този въпрос, момчето завърши оправданието си, поради което се намираше на това място, и очакваше да види някаква реакция, както и да чуе един изчерпвателен отговор.

Game Master Location : Omnilocational

- Ти СИ подранил - каза механикът бавно и след това вдигна поглед към Дрейнъ. Пафкаше цигара. - Това е като да искаш да те науча да правиш цигански колела, преди да знаеш как да ходиш. Не е много удачно - направи кратка пауза, като гледаше продължително момчето през това време. След това отклони погледа си и отново се захвана с устройството върху което бе работил досега, без дори да слага монокъла си. - Истина е, че Аутомейлът ти изпълнява твърде основни функции в момента и че е способен да прояви до 1200% повече функционалност на ако бъде тунингован на краен предел. Основната причина, поради която няма да ти сложа нови части е тази, че ги нямам в момента, нито пък мога да си позволя набавянето им. Разбира се, ако можеш да се сдобиеш с тях, преспокойно ще ти ги сложа - все пак си го пожелал на своя отговорност. Макар, че... - механикът погледна отново Дрейвън в очите, през монокъла си. - Ще се учудя искрено, ако ми кажеш, че можеш да си позволиш част с цена от порядъка на дванадесет хиляди долара. Тя разбира се е най-евтината.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Нед Ное 27, 2011 10:46 pm

"Подранил си", задника ми. Вместо да го поздрави за упоритата работа, той продължи да мрънка, че Дрейвън не можеше толкова скоро да е поиска поправка на Аутомейла си. Да, да направиш циганско колело, без дори да си се научил да ходиш, бе трудно. Но неговата философия беше, че трябва поне да се научиш да се изправяш, и едва тогава можеш да направиш циганско колело. С една дума - ако се провали, просто щеше да се опитва да се изправя отново и отново, дори и това да означава да си спука задника от упорита работа. Все пак, техникът беше изчерпвателен. Поне това негово качество не беше толкова лошо. След като чу това, че му трябваха доста пари, момчето се усмихна самодоволно.
-Дай ми време до утре. - след което се наклони към вратата, като беше готов да излиза навън. Той грабна бравата с дясната си ръка, и отвори вратата. Беше свикнал с това също до известна степен, понеже го е правил и миналия път:
-Ще намеря парите до тогава.
Едва ли някой би повярвал на момчето. Всъщност, ако беше някой нормален, дори той нямаше да си вярва на думите. Но, той имаше напредвит и неговата адвокатска професия. Да, можеше да сключи някоя добра сделка, за да спечели няколко парички. Без да обели нито една дума след това, което беше казал на биохимика, момчето излезе от лаборатория, затваряйки вратата зад себе си и се насочи към изхода от Курой Хонкьо. Вече познаваше това имение добре, или поне основните стаи, които посещаваше, както и входа и изхода от сградата. Излизайки, той направи въздишка, и погледна към луната, която светеше ярко на фона на нощното небе, и някък си му действаше успокояващо. *Но, дали наистина ще е толкова лесно да се сдобия с толкова пари?* - запита се момчето. До колкото осъзнаваше, в момента разполагаше само с 500$. Значи му трябваха още 11500$. Да не говорим, че това беше възможно най-ниската сума, която учения можеше да му предложи. А това беше доста висока цена, и не всеки разполагаше с нея, че просто да му я даде, ако я поиска на заем, или дори да сключи някаква сделка за тези пари. След тези мисли, момчето погледна напред към пътя, накъдето се насочваше. Всъщност, в момента му беше малко сложно да намери правилна дирекция, по която да поеме. Просто вървеше напред по улиците на квартала. Лутайки се сам самичък из пустите улици по това време, момчето гледаше напред, и търсеше някакъв "знак", който да следва. Нещо, което би му послужило като "пряк път" към целта, която си беше поставил.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън продължи пътя си на улиците...

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Сря Окт 10, 2012 5:14 pm

Входната врата на Курои Хонкьо се отвори, и през нея мина познат силует. Когато навлезе вътре, образът му се разкри. Това беше Руук, който докато вървеше бавно по дървения под, като се чуваше и скърцането от обувките му като крачеше, и си клатеше главата в ритъм. Да! Той все още беше жив! Как точно оцеля? Едва ли някой можеше да отгатне в този момент. Ако се вгледаме в него, единствения белег, който имаше, беше това, че тениската му беше раздрана отпред - и то само защото нарочно се беше оставил на другият си противник да го докачи. Всъщност, тя беше разкъсана на две. Само и само защото Дрейвън беше този, който й направи този ефект. Защото иначе е грозно да ходи просто с разпрани дрехи. По тялото му се различаваха също така някои белези, от които най-много се проличаваше онзи, който беше между гърдите му, отбелязана много по-отдавна. Той изпълни задълженията си към Шики отново, което го беше тласнало още по-напред. Сега оставаше да се погрижи за още един личен проблем. Едва щом направи това, оставяха още няколко стъпки, през които трябваше да премине, за да постигне всичко, за което се бореше през живота си. Разбира се, имаше шанс да се провали, но изглежда този факт не го притесняваше особено, най-много в този момент. А на къде всъщност се беше насочил той? Това също можеше да се забележи, тъй като не по-малко пъти е минавал през това място - а именно, кабинетът на Акарауа. Когато стигна до вратата, той се спря за миг точно когато ръката му хвана бравата, като "възторжено" си пое въздух. След това, той повдигна глава. Беше горд със себе си. Все пак постъпи правилно - не трябваше да убива неговия опонент, а само да го нарани достатъчно, че да припадне. Следователно той не го беше убил - а можеше да го направи! Но такъв си беше Руук - на него не му бе по силите просто да убива случайни Стийв-с, или пък да се опитва да вземе титлата на някой напълно наготово, без да има и най-малка представа какви може да са последствията от това. Още повече - той се изправи срещу реалността, и отвори вратата. Разбира се, едно нещо не можеше да се промени за сега, и това бяха неговите маниери - вместо да почука първо, той направо влезе със "взлом", както се казва. Е този път се постара да не откърти дръжката! Веднъж, щом прекрачи, и влезе вътре, той щеше да хвърли по едно око на околността, и след това на неговия "шеф". Не беше нужно да казва нищо, тъй като не беше сигурен дали изобщо Акарауа беше вътре. Просто изчака търпеливо нещо да се случи.

Game Master Location : Omnilocational

Столът, който беше извърнат към прозореца и беше с гръб към Дрейвън се завъртя и мутанта кръстоса поглед с боса си. Светлината от дисплея на лаптопа, стоящ пред Акарауа, осветяваше частично човека зад бюрото. Останалата светлина я внасяше луната, през прозореца.

За последната една година, младият бос се беше променил малко или много. Беше станал по-висок, а лицето му изглеждаше по-зряло.

- Руук. Връщаш се жив, здрав и спокоен. Мога да заключа, че всичко е минало по план, нали.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Съб Окт 20, 2012 11:07 am

Силуета на Дрейвън остана на мястото си за миг, и после се придвижи, като част от лунните лъчи, които проникваха през прозореца, разкриха за малко лицето му в един готин вид.
-Да - отговори той. -Направих всичко, което беше нужно. Нараних го достатъчно, но без да го убивам. Мога да те уверя, че рано или късно, той ще получи локационната си карта. - както винаги, той му приказваше на "Ти". Имаше си причини, поради които се отнасяше така. -Честно казано, не знаех, че той притежава онези очи. Да! Разпознах ги по техния цвят. Аз също се сдобих с извънредна информация от някъде, но това е съвсем друга тема. Нека те попитам нещо... - след миг кратка пауза, той продължи по същество:
-Защо точно този тип? Когато го срещнах, и се премерих сили с него, не бях особено впечатлен. Че той дори трябваше да доведе свой съотборник, който всъщност ме заинтересува доста повече, за миг. Един тип, който абсорбира по-голямата част от моите сили, и дори успя да ми запали тениската, че трябваше да я разкъсам, за да изглеждам по-добре, един вид. Бих направил заключение, че това има нещо общо със огнените му способности, но не съм особено сигурен. Все пак, не съм Шикамару. - пошегува се той, след което замлъкна, изчаквайки реакцията на Акарауа.

Game Master Location : Omnilocational

- Има нещо наречено "братска любов" - каза Акарауа, все така скръстил пръсти. - Разбира се, това не е случаят тук. Исках от вас да го принудите да стигне до стигне до своите граници, да го накарате да ги надмине. Разбираш ли, той ми трябва. Все пак е наследник на клана.

- Имам три цели пред себе си. Едната от тях е да отмъстя на онези, които са отговорни за избиването на клана ми. Втората е да възстановя клана Акарауа. А третата е да построя един истински свят. Свят, който не е движен задкулисно, свят в който хората могат да избират пътя си и в който съдбата им не е предопределена от онези, които дърпат конците на света. Искам изборите на онези, които имат смелостта и са готови да поемат отговорността за избора си, да имат влияние върху света. Място, където тяхното развитие няма да бъде подрязвано в зародиш.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Съб Окт 20, 2012 11:51 am

-Аха. Изборите... - повтори риторично Дрейвън, сякаш разбираше за какво става на въпрос. Всъщност имаше някаква представа, но явно не трябваше да се намесва, където не му е мястото. В този момент, настъпи кратка пауза, в която на лицето на Дрейвън се появи загрижена физиономия. Осъзнаваше, че сега беше моментът да се отклони от темата. Защото ако продължаваше да се намесва в "логиката" му, нямаше да стигне до никъде, и просто щеше да загуби още повече време. А и той имаше някои извънредни задачи за изпълняване.
-...Между другото, искам да те предупредя за нещо. Малко лична задача е, така да се каже. Сигурно знаеш къде е местонахождението на една от Мурамаси-те? Знам, че единия меч просто "изчезна", и съм на път да разбуля тази загадка. Стана притежание на някой, наречен "Линк", който иска да абсорбира всичките така наречени "Genes", което може да окаже доста голямо влияние върху светът. Сега, представи си, че има 6 други личности като мен, които притежават различни способности. Той е също един от тях - но може да абсорбира другите. А по едно време са били комбинация от едно "Свръх-създание". Сигурно се сещаш за каква власт става на въпрос, нали!? Е, мисля да премеря сили с него и да го спра. Ще се окаже доста трудно, но все пак някак си ще успея. За целта ще трябва да взема другия меч. Тогава ще бъда достатъчно подготвен, ако искам да постигна нещо съществено...

Game Master Location : Omnilocational

Погледите на Акарауа и Дрейвън все още бяха кръстосани.

- Значи искаш да се противопоставиш на злата сила, която Мурамаса е бил вложил в оръжията си? Нека ти задам един въпрос, тогава - ако можеш да притежаваш един мечовете на великите ковачи, за които се разказва в легендата, кой би избрал? Кръвожадното острие на Мурамаса, което разрязвало всичко по пътя си или определено по-финото острие на Масамуне, което не проливало ненужно кръвта на онези, които не го заслужавали?

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Съб Окт 20, 2012 2:32 pm

"Зла сила!?" - замисли се той. Това не го пишеше никъде в информацията, която беше проучил, но изглежда щеше да го има в предвид.
-Кое бих предпочел ли!? - започна да размишлява Дрейвън на глас. -Би трябвало вече да знаеш. Не ми трябва кръвожадното острие на Мурамаса, само и само защото по принцип не си падам такава личност. По-скоро бих пощадил някой, отколкото да го убивам по най-надменен начин. Нали си чувал за това, че самия меч избира неговия притежател? Ако погрешно оръжие попадне в ръката ти, най-вероятно ще те убие и теб в процеса. Аз не обичам да проливам кръвтта на някой безразборно, за това според мен, ако имах избор, бих избрал оръжието на Масамуне. Само и само, защото мисля, че подхожда на душата ми. - момчето спря да говори, като изражението му не се промени изобщо. Той знаеше какво иска. Този избор можеше да бъде изцяло факторът, от който можеше да зависи бъдещият му сблъсък с Линк. За това, той се постара да бъде максимално оптимален и да избере това, което му се полагаше. Дори и да имаше някаква сила, на която трябваше да се противопостави, когато вземе някой от тези мечове, за него това нямаше особено значение. Но за сега се опита да не мисли за тези неща. Как би могъл, когато в момента всъщност би трябвало да е доволен, че Акарауа разполагаше с такава информация, което всъщност беше от по-голямо значение в момента. За сега трябваше да се притеснява за това как ще вземе такъв меч, пък после за това как ще го овладее. Така и реши да направи. Той изчака търпеливо реакцията на неговия "шеф" след думите, които изрече.

Game Master Location : Omnilocational

- Иронично, фамилията ми беше член на синдиката "Масамуне" - Акарауа се засмя, сякаш беше казал някаква шега. - Носят се градски легенди, че боса на синдиката е дори е наследник на едноименният ковач. Не знам до колко това е вярно, но съм сигурен, че ако някой може да ти помогне да откриеш следите на легендарният Свят меч, то това е Големият Бос. Ако споменеш на хенчмените му, че те изпращам аз, ще те допуснат да се срещнеш с него. А когато се видиш с Големият Бос, кажи му че искам да се възползвам от услугата, която ми е обещал, за това че спасих живота му веднъж.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Пон Окт 22, 2012 8:01 am

"Зли сили"? Ами сега? Дрейвън не беше информиран за това. Въпреки всичко, изражението му остана безизразно. Осъзна, че все пак трябваше да мине през още доста трудности, ако искаше да постигне целите си. Е, не всичко се изпълняваше с лекота, разбира се. А и нищо чудно, че тези мечове бяха доста ценни. Но все пак, той успя да научи малко повече за това, което скоро може би щеше да бъде негово притежание. И в момента трябваше да се радва, че е такъв "късметлия". Не винаги може на някой да му се отдаде възможността да се добере по такъв начин до някой от тези редки предмети. Руук направи една снобска физиономия, като наклони леко главата си:
- Наистина? - миг пауза от въздишка настъпи, след неговото поведение. Искаше му се това да беше някаква шега, но едва ли приемаше обстоятелствата по такъв начин. Той притвори леко очите си, като после по лицето му се изписа някакъв вид утешена физиономия. Не след дълго, Руук обърна гръб, и с бавни крачки потегли към изходът от помещението, като силуетът му се скри зад сенките, понеже беше отстъпил от мястото, през което минаваха отразените лъчи. За миг, той се спря пред вратата, повдигайки дясната си ръка, сякаш се сбогуваше с Акарауа:
-Добре тогава. Като отида, ще им предам. - след тези думи, той обърна главата си на същата страна, като лека усмивка се беше появила на лицето му:
-До скоро. Надявам се някога да се срещнем пак. - и наистина го имаше предвид. Пътя, по който поемаше, беше доста опасен, и наистина можеше да не се появи тук отново. Въпреки това, преди да си тръгне, той се сбогува предварително с неговия "шеф". Руук свали ръката си, и отново обърна напред, като премина през изхода, тръшвайки вратата след него.

Game Master Location : Omnilocational

...и Дрейвън напусна без да си вземе наградата за мисията. Е, явно беше голям баровец.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Сря Окт 24, 2012 4:32 pm

HELL NO! Дрейвън реши да мине през техникът, защото трябваше да направи някакви подобрения на неговия аутомейл, както се беше разбрал с него преди много време с него. Много-много, колко много!? Е, едва ли щеше да е прекалено за някой, който би могъл да изкара 12 000 долара за толкова относително кратко време. На някои им беше нужен цял живот, за да направят това. Но не и на Руук, на който просто му беше провървяло. Той носеше парите в едно куфарче. Само дето не направи някоя Долф Зигглър импресия, когато влезе в лабораторията. Просто огледа всичко "от високо". Честно казано, много вече не го беше грижа, защото минаваше през това място може би за последен път. Той вдигна куфарчето, и го "тресна" на едно бюро, където най-вероятно стоеше самия техник (само предполагам). После го изгледа и каза:
-12 500$, нали!? - настъпи миг кратка пауза, след което той обърна куфарчето така, че да сочи към индивида, и го отвори. Вътре бяха абсолютно всички пари, подредени по пачки. -Направих това, което ти обещах и ги донесох. Сега, да караме по същество!... - очевидно Руук отново се беше разбързал на някъде, иначе нямаше да прибягва толкова бързо до тези заключения. Или беше това, или му беше писнало от това място, още при влизането. Нищо, че той обикновено се държеше така.
-...Бих искал някак си да подобрим аутомейлът ми така, че да е малко по-добра неговата защита. Атаката на ръката я изпробвах на няколко пъти вече, и бих казал, че съм много доволен. Не съм привикнал до голяма степен с нея, въпреки, че вече свиквам до някъде с използването й. - лека усмивка се появи на лицето му. После, той седна на някакво си легло, или нещо от сорта:
-Така, че ако може да се залавяме, защото времето ми в момента е ценно.

Game Master Location : Omnilocational

Механикът, типично за него, пушеше цигара. Погледна Дрейвън над рамките на очилата си.

- Дай десет бона. Мога да ти уредя нещо защитно за тия пари. Не е най-доброто нещо навън, но върши работа.

За нещастие на Дрейвън, ръката му трябваше да бъде свалена, разглобена и после да му бъде поставена отново. Той все още не беше забравил колко болезнено беше последното прикачване, а трябваше да го изтърпи още веднъж...

Беше късно вечер, когато той успя да се изправи от масата. Целият беше плувнал в пот и всяка част от тялото го болеше, въпреки че му бяха прикачили само ръка.

- Ако случиш на повече пари, ще ти дам и нещо по-добро. Но да знаеш, че не връщам пари за части, които вече си използвал.

Специалната функция на защитниото му подобрение, беше енергиен щит с формата на диск, диаметър 30 сантиметра или радиус 15 сантиметра от центъра му, който се намираше между лакътя и китката на аутомейл-а.

Дрейвън: - $10 000.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Чет Окт 25, 2012 4:58 pm

Разбира се, поставянето на новия аутомейл беше доста болезнена операция, но изглежда на Дрейвън не му пукаше особено. Когато се изправи, той просто си остана да си седи на масата, като ръцете си ги беше облегнал на колената. Леко разместваше новоъпдейтнатата си дясна ръка. Цялото му тяло го болеше все още от напрежението, но на него просто не му пукаше. Беше смръщил леко очите си, и гледаше безразлично към една точка, като думите, които техникът изрече, дори не бяха възприети от негова страна. Изгубиха се някъде на далеч. Всъщност, за него думите бяха изгубили значение вече....Той стисна юмрук с дясната си ръка. Премина и през второто изпитание от така наречената му "мисия". Сега остана да посети "онзи тип", който се предполага, че всички наричат "Големия Бос". Какъвто и да беше всъщност той, също така не правеше голям смисъл - на момчето му стигаше, че е достатъчен факта, че ще му помогне. Другото беше нещо, в което не мислеше и да се намесва - някаква лична "драма" между него и Акарауа. След известно време застояване на едно място, той реши все пак да се изправи. Леко разкърши вратът си, да се размърда малко. После остави желаната сума на техника, без да му казва абселютно нищо. Обърна се с гръб към него, и с бавни стъпки, той напусна лабораторията....

Game Master Location : Omnilocational

Тримата члена на Шики пристигнаха в операционната базата по обяд. Бяха поспали в самолета, макар и все още да бяха размазани. Найт даде рапорт за това как беше протекла мисията им, а Бишъп само поздрави боса. Дрейвън не беше много в съзнание. Всъщност не беше ясно как изобщо стоеше на крака - дрехите му бяха разкъсани от cero-тата, които беше изял, а кожата на гърдите му беше дълбоко белязана в червено. Акарауа проговори.

- След като се възстановиш... все още ли смяташ да преследваш оръжието Мурамаса, острието с ужасна слава?

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Съб Яну 05, 2013 6:05 pm

Тази мисия се оказа доста проблемна, както за Дрейвън, така и за Кнайт и Бишъп. Е, поне знаехме, че не само "главния герой" беше толкова пребит. Явно и другите бяха попаднали на някакви проблеми, че да бъдат в това състояние. Колкото до самия Руук - той не се чувстваше особено добре. Но пък и не е, като да не може да се държи на краката си, което беше най-важното в този момент. Е, поне не пристигнаха в базата напразно, тъй като задачата им беше успешна. Или поне, направиха каквото можаха. Алтернативния Капи беше обезвреден, и за сега групичката от Шики можеха малко да си починат, и да се възстановят, преди да започнат да правят нещо друго. Всъщност, това беше добър урок за него. Знаеше какво може да постигне...и...докъде му беше лимита. Е, в момента не беше много в съзнание, докато неговият съотборник докладваше за това как е преминала мисията пред техния шеф. Единственото нещо, което успя да долови от разговора, това беше въпросът, отправен към него. От всички дирекции, към които можеше да поеме, той вече нямаше как да отстъпи. Той се хвана за главата с дясната ръка, и отговори мудно:
-Нйе-е-ех, мда! От всички избори, този беше единственият, на който се спрях...и по който реших да поема, разбира се! - колкото и безразлично да му беше изражението, той се опита да остане сериозен, в очакване реакцията на Акарауа. Определено имаше още нещо, което можеше да му каже.