Курои Хонкьо

Game Master Location : Omnilocational

Токио беше космополитен град и квартал Минато защитаваше славата на градът, от който беше част. Улиците на Центъра бяха винаги изпълнени с хора - някои забързани на път за работа, а други - за училище. Почти никой не подозираше, че този град има тъмна страна скрита почти за всичките му жители. В една част от града, човек можеше да види черна на цвят сграда. Е, по принцип беше трудно да се доближиш до нея, по неизвестна причина. Беше известна като Курои Хонкьо или още - Черната крепост.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Вто Ное 01, 2011 10:26 pm

Невероятно колко бързо мина времето, докато стигнаха до това място. Все пак, какво повече би очаквал Дрейвън от частния самолет на Мафията. Освен това, вече беше сутрин. Той закри леко лицето си с лявата ръка, защото лъчите блеснаха право в него, след като вече беше слязъл на земята, но това не потрая много дълго време, колкото да свикне с атмосферата наоколо.
-Значи сила, а? - възкликна Дрейвън. Според него, може би волята също играеше някаква роля тука, но тя вероятно си беше притежавана от от всеки, който има достатъчно решителност, за да преодолее този страх от силата..Хората по природа се страхуват от силата, а това винаги ги поставя в доста безнадежденн случай. Точно както му показа шефа в битката по-рано, която между другото още не признаваше, че беше загубил. *Страхът, хъх? Може би имаш някакво право...* - помисли си момчето. Във всеки случай, момчето не отделяше следа от "Аракауа-Доно", като също така забеляза и черния автомобил, който ги очакваше. *Страхотно...още проблеми. Чуда се дали още един фейс ще изкочи от тази "катафалка", освен отново тези костюмари, или това ще се окаже поредното средство за превозване.*
Момчето погледна към колата, от която вероятно беше на път да излезе някой.

Game Master Location : Omnilocational

Всъщност това беше автомобилът, с който бяха пристигнали от летището до центърът. От вътре излезе само единият хенчмен, който започна да следва Акарагуа доно като негова сянка. Групата от трима човека започна да върви в някаква избрана от Юкиатсу посока. Дрейвън за пръв път през живота си виждаше толкова развит град. И да. Дори Ню Йорк можеше да яде пасти, сравнение с Токио.

- Какво мислиш за родината ми, Дрейвън? - попита Юкиатсу. Не беше свалил тъмните очила и в облеклото си изглеждаше меко казано като... Нямаше значение, важното бе че Дрейвън не трябваше да забравя за уважителната форма... вече се намираше на чужда земя. Двусмислено.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Сря Ное 02, 2011 4:12 pm

Дрейвън ходеше в синхром с другите, като бритона му леко покриваше погледа, правейки го да изглежда епично. Хенчмените покриваха пътя на Юкимару, като това беше напълон разбираемо за някои като тях, а те си се разхождаха като нормални хора. Е, с разликата, че на единия "нормален човек" под името Дрейвън нямаше една ръка, което беше някък си шантаво за него все още. Не можеше да проумее просто факта, че изтърпя толкова време без толкова важната цел, за която всъщност пристигна на това място. Че дори проведе битка без една ръка. Което, разбира се, не беше много в негова поза. Не, че нещо изобщо беше в негова поза. *Освен факта, че Капи беше в друго измерение, разбира се. ХА! Вероятно вече и в друг форум, понеже той по природа си се пада тролл. И то дори и в "истинския" му живот е такъв...е, ако изобщо можеше да се нарече истински. (xD)* - каза си той на ум, като докато му се набъхта това в главата поради НЕИЗВЕСТНИ причини, се подсмихна.
-Какво мисля ли, Аракауа-доно?... - върна се отново той към темата за разговор, която се беше задал братя на Капи-то.
-Ами...страната е доста по-голяма от САЩ, но тук не е чак толкова динамично напрежението, и може би...хората тук живеете по-мирен живот. - отговори момчето на въпроса му с възможно най-перфектния отговор, с който можеше да определи родната страна на Акарауа-доно. Докато ходеха "някъде си", Дрейвън огледа местността наоколо. Някък си ранното утро му влияеше доста добре, и имаше чувството, че с новото начало на деня, и той е готов да започне такова. Някък си, ако някой можеше да съди по погледа му, той дори имаше усещането, че ВСИЧКО беше на път да се обърне към негова поза, с пристигането му вече в това "непознато" за него място.

Game Master Location : Omnilocational

Не след дълго обаче, стигнаха до невероятно тихa част от квартала. Къщата в която въведоха Дрейвън изглеждаше така:

Предверието беше невероятно голямо. Само докато направи няколко крачки вътре, Дрейвън беше сигурен, че подмина 6-8 човека, които сто процента бяха охрана. Каква сигурност, само! Всеки човек, който подминаха се поклони на Юкиатсу, поздравявайки го с "Добре дошли у дома, Акарагуа доно." Никой все пак не попита кой е Дрейвън и какво прави тук. Босът продължи пътя си, докато не въведе новият в кабинета си, оставяйки дори хенчмен-а си отвън. Точно за това двамата останаха сами вътре. Юкиатсу седна на столът си зад едно бюро, скръсти пръсти. Затвори очи и започна да говори .

- Предполагам знаеш, че не си тук за да избереш цвета на тапетите в стаята си.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Сря Ное 02, 2011 9:20 pm

Въпреки, че беше на чужда земя, Дрейвън не очакваше нищо повече от братя на Капи. Къщата беше точно толкова добре охранявана, колкото и той самия, даже може би дори повече. Изражението на Дрейвън изобщо не се промени докато пътуваха към стаята на Аракауа. Когато влязоха, той просто застана прав срещу босс-а.
-Ах. - отговори той вече със заинтригован тон, след като вече му бяха повднесени думите за какво беше тук. Момчето просто седна на земята, като кръстоса краката си, а лакътя на дясната си ръка я подпря на коляното (ей тъй). Не беше сигурен, дали японците седяха по този начин, макар че това не го интересуваше, понеже неговите "идеали" също влизаха в употреба тук.
-Сега като си дойдохме на думата...ти каза, че съм щял да получа това, което искам. И дори повече!? - нарочно второто изречение беше повдигнато под въпросителна форма, защото тук Дрейвън имаше някакви съмнения. Тук беше мястото, където все още не се доверяваше на Арагауа, дори да се бяха вече "сприятелили".
-Тук има ли някаква уловка? Какво сега?... може би наистина ще ме накараш да сменям тапетите? Да ти изчистя имението? Или пък да ти разходя кучето!? Кажи ми какво целиш с това! - каза момчето. Доста нажежена ставаше ситуацията с тези предпочитания, които Дрейвън зададе към Арагауа-доно. Може и да се обръщаше "учтиво" към него, понеже не искаше да го засенчва в собствената му страна, но все още не проявяваше респект кам него, имайки си предвит че си беше едно мафиотче.

Game Master Location : Omnilocational

- Просто е Дрейвън - продължи Юкиатсу с равен глас. - Присъедини се към мен - босът отвори очи и конфронтира погледа на Дрейвън. - Ела на моя страна и ще получиш силата, която ти е нужна за да изпълниш целта си. Може би ще успееш да се скриеш и да не вземеш ничия страна във войната, но собствената ти съдба ще те застигне неизбежно един ден и ако не си подготвен да се изправиш срещу нея, тя ще унищожи - гласът на Юкиатсу звучеше откровено както винаги.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Сря Ное 02, 2011 10:24 pm

*Наистина не искам да взимам добра или лоша страна, или нещо от сорта, ами просто да се подготвя за това, което ме очаква в личния живот. Напълно съм сигурен, че Капи би си помислил същото. Е, само от части...* - помисли си Дрейвън. Всъщност, защо ли изобщо се сравняваше с този самозванец, като беше съвсем сам отговорен за неговите си действия от време. Не се опитваше да имитира живота на никой - особено този на КАпи. Не беше сигурен той къде точно се намираше или какво вършеше сега, но със сигурност оплесква работата, доколкото беше разбрал, след като го срещна в момента, когато се видяха в гората (и след като Мери го банна, ест). Погледът на Дрейвън се сблъска отново с този на Юкиатсу, като беше изпълнен с решителност, и жажда за растеж.
-Щом като е това - готов съм на всичко, за да се подготвя за момента, когато ще се сблъскам със собствената си съдба. Ще ме подготвиш ли за тази цел, Аракауа-доно? - попита го той също така откровенно. Вече беше избрал да следва път, по който щеше да получи повече сила. Която всъщност му трябваше, ако може да се сдобие с достатъчно силен дух, че дори да се противопоставя срещу самата съдба. Ако стигне до там, то той щеше да е на една крачка от неговата ИСТИНСКА мечта - да покори света. Момчето просто търпеливо зачака отговора на босс-а в очакване. И някък си беше сигурен, че той нямаше начин как да му откаже. Е, все пак, нали той му предложи сделката...

Game Master Location : Omnilocational

Юкиатсу извади пистолет от някъде и го хвърли на бюрото пред Дрейвън.

- Кажи на момчетата, че ти трябва аутомейл. Механикът ни и без това търсеше жертва, върху която да изпробва най-новата си играчка. Вземи го - Акарагуа доно не погледна пистолета, но вероятно говореше за него. - Ще ти потрябва - след тези си думи, босът се залови с някаква работа, която засягаше само него.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Чет Ное 03, 2011 10:40 pm

Дрейвън се изправи и просто се подсмихна, почти непроличаемо. Явно все пак щяха да го използват по някакъв начин, но за сега нямаше нужда да навлиза в толкова детайли, понеже думите на Юкиатсу някък си му прозвучаха доста важни, за това сметна, че трябва да последва "заповедта" за сега. След тези мисли, той придоби отново сериозна физиономия, като каза:
-Добре... - после се обърна и тръгна да излиза, без дори да обръща внимание на пистолета, който беше оставен на бюрото, понеже не ползваше такива неща. Той отвори вратата, обръщайки за последно поглед към мафиотчето. Вероятно си имаше някакви по-висши делови задължения, въпреки че му каза по-рано, защото не се занимава с такива неща. Но, все пак, нямаше смисъл да обвинява мафията в нещо, понеже явно сега нямаха нищо против него. Поглеждайки отново напред, извън стаята, където вероятно имаше хенчмени, момчето затвори вратата отново и им каза с лек повишен тон:
-Това е заповед от Аракауа-доно! Отведете ме до вашия механик. Трябва ми аутомейл! - след тези думи, той просто замълча, и зачака някаква реакция. А може би щеше да е най-добре, ако някой незабавно му покаже посоката, защото вече губеше търпение, а и отдавна трябваше да е изпълнил сегашната си цел.

Game Master Location : Omnilocational

Преди някой от обкръжението да успее да му помогне, се появи човекът който му трябваше. А именно - фигура със сребристо-бяла коса, цигара в уста и оранжеви очила.

- Аутомейл, хъх? - новата фигура изгледа преценяващо Дрейвън. - Наистина ти е нужен, нали? Последвай ме.

Механикът не си даваше много зор. Затвори вратата на стаята, в която влязоха и почисти какви ли не метални части, от нещо като оперативен плот, с един замах, които паднаха с трясъци на земята..

- Лягай - нареди механика, изваждайки цигарата от устата си, след като пое дълбоко от нея. След това я сложи в устата си отново и започна да вади какви ли не компоненти от метал непознат за магнетичното осезание на Дрейвън, и да ги нарежда близо около оперативният плот. - Приготви се за болка, която не си изпитвал през живота си. И не се шегувам. Шанса да загубиш живота си докато ти прикачвам аутомейла не е голям и се съдържа във възможността да получиш инфаркт, ако болката се окаже твърде непоносима.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Пет Ное 04, 2011 9:11 pm

Момчето седна на "неудобното" легло, след което се излегна също толкова удобно, колкото беше то. *Значи това е имал предвид под "жертва", хъх?* - мислеше си момчето, като затвори очи, и се подсмихна. За разлика от братя на Капи, обаче, Дрейвън някък си се доверяваше повечко на неговия механик. Не оценяваше факта, че изпробваше такива методи върху хората, но до колкото това включваше факта, че е свързан с него - всичко беше наред. Явно техникът се опитваше да изпита способностите на момчето, питайки го дали е достатъчно подготвен за "аутомейл". Момчето беше повече от съгласен, главно защото просто нямаше начин да продължи напред съдбовния си път само с една ръка, за това за сега беше перфектно да намери заместител, докато не си намери истинската.
-Хей! Не за пръв път ме поставят в смъртни ситуации. Не ме подценявай! - това бяха думите на Дрейвън към "алхимика", така да се нарече. В очите му можеше да се прочете решителността, която придоби преди малко. Някък си имаше чувството, че отдавна е бил готов за този момент, така че каквото и да се случи, той не мислеше да мре точно сега, когато живота му всъщност щеше да се "подобри". Е, не съвсем. Дефактно щеше да е от самото начало. Каквото и да се случи за напред, момчето се подготви за всичко, което можеше да очаква. Поне намери достатъчно мотивация, за да елиминира "страха", който силуета с бялата коса се опитваше да му всели. Ако всичко вървеше наред, процедурата щеше да е като детска игра за момчето.

Game Master Location : Omnilocational

- Не си съчинявам момче, просто те предупреждавам - механикът успя да сглоби за отрицателно време частите в нещо, което плашещо много напомняше на ръка. Чуха се доста прищраквания - явно по такъв начин се захващаха основните компоненти на аутомейла. - Най-болезнената част е моментът, в който трябва да свържа аутомейла с нервната ти система - той изхвърли сериозно количество дим през устата си и продължи. - Предполагам че не ти е нужно разяснение защо ще го правя - все пак не ти давам протеза. Това чудо ще се движи по команда на мозъка ти, по същия начин, по който движиш истинската си ръка.

След това започна същинската процедура и Дрейвън се убеди сам че тя не се оказа детска игра. Изобщо дори. Издържа максимално, но в един момент му дойде в повече и за първи път през живота си, той крещя сякаш човекът на Акарагуа доно разрязваше сърцето му.

Освести се след доста време. Не можеше да прецени точно колко, защото бе изгубил представа за времето по време на операцията. Механикът го наблюдаваше, отбелязвайки някакви детайли на ум. Беше сменил цигарата.

- Не знам защо не изпадна в безсъзнание. Може би си изтърпял преживяване, докарало те толкова близко до смъртта, че вече те е страх да се отпуснеш, когато тя те наблюдава и чака да направиш грешка. Трябва да те предупредя за това-онова. Първо - ще ти е нужно време докато свикнеш с аутомейла си. Въпреки че изпълнява функцийте на истинска ръка, може би дори по-добре от истинска ръка, все пак ще трябва да свикнеш с тежестта й - баланса на тялото ти е напълно разстроен в момента. Нужни са средно три години за да се стигне фазата, в която се свиква до толкова с аутомейла, че могат да се използва пълният му потенциал. Второ - връзките на тялото ти с аутомейла са достатъчно здрави, че да не се страхуваш да ги подлагаш на изпитания, но трябва да наясно че самата ръка има някаква граница на издръжливост. Съмнявам се, че ще успееш да я удариш, но във всеки случай не я престъпвай. Когато наближиш тази граница, ще усетиш че си го направил. Посещавай мястото ми за профилактична поддръжка. И трето - ако решиш да се разхождаш по студени места и под студени имам предвид температури, които можеш да усетиш в Сибир, не стъпвай там с този аутомейл. За такива условия ще ти е нужен по-лек аутомейл направен от карбонова сплав. И за нищо на света не се опитвай да си набавиш такъв от кой-да е биоинженер.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Пет Ное 04, 2011 10:37 pm

Адреналинът на Дрейвън малко изскочи през това време. Все едно му правеха истинска операция. Е, то прилагането на нов орган...механичен...си беше точно такова, де. Колкото до думите на техника - сториха му се точно както приказките на "майка" му. "Не прави това", "не прави онова". Скоро можеше да го накарат дори да спре да диша. Не обърна внимание на повечето от тях. Само на тези, за които той самия смяташе за добре. Сългласен беше единствено за приказките му, свързани със Смъртта, защото когато се събуди до статуята на Джоуи, всякъш рестартира живота си отначало. И сега - чувството беше същото. Нова ръка - нова способност за сграбчване на целите му. Той се изправи от неудобното легло, на което изглежда е поседял известно време, погледна към странното си ново "оръжие", и каза:
-Хммм...а има ли шанс да осъвършенствам аутомейла докато войната не се развие в същината си? - попита го той. Всякъш имаше какво участие да взима в тази битка. Е, всъщност, може би имаше, но едно е сигурно - беше прекалено рано, за да привиква. *Чуда се...наистина ли ще ми е толкова трудно? Е, какво пък...* - помисли си момчето, като се опита да си разклати дясната ръка. Знаеше, че е направена от материял, който можеше да му се стори по-тежък, отколкото преди му беше елементарно да си движи дясната ръка, но все още не знаеше как точно действаше този механизъм. Имаше доста време да привиква с него. Също, точно както техникът каза. И така, той се опита да си раздвижи леко ръката, да направи някакви движения с пръстите, и може би дори да я стисне в юмрук. Просто с този опит щеше да се опита да прецени как предприема дори прости движения с този аутомейл.

Game Master Location : Omnilocational

Движението му беше доста тромаво. Движения с пръстите не успя да направи, с изключение на свиването им в юмрук... трудно му беше да прецени, но захвата му май не беше много силен. Изглеждаше по ето този начин(естествено беше в правилно съотношение с физиката му):

Наистина беше разрушила из основи баланса на тялото му. Дори седящ, имаше чувството, че ще залитне и ще се катурне настрани.

- Модификации ли? В момента разработвам възможност за вграждане на пипала в аутомейла ти, но със сигурност няма да е готова утре. Добавя ли ги, Омега Ред няма да струва сравнение с теб.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Съб Ное 05, 2011 7:12 pm

-Мхм. Ще имам това в предвит, но да го оставим за по-късно...сега... - момчето погледна към ръката си отново. Наистина, доста странно се получаваше всичко, което се опита да направи с нея. Значи движенията му бяха много тромави, не можа да стисне юмрук, и да си мърда пръстите. Явно и нервната му система се влияеше доста от това нещо, понеже почувства огромен дис-баланс на неговото тяло. *Това не е на добре...мисля, че все още не съм се възстановил на 100 процента.* - мислеше си той. И това си беше вярно. След тази операция се чувстваше, все едно беше излязъл от моргата, като Алекс Мърсър. В сегашния му стейт беше доста сложно да се контролира, но все пак можеше да предприеме някакъв прогрес, ако мислеше трезво. Което и се опитваше да прави, след като ръката му действаше като ЛСД.
-...май ще трябва малко да посвикна с някои основни движения. Ако можеш да ме опътиш с нещо, няма да е зле. Като например, как точно си го сглобил този аутомейл? И какви приложения да му направя, за да въздейства на съвсем проста информация, предадена от мозъка ми. - обърна се той към техника, като отново се опита да раздвижи аутомейл-а. Нагоре, надолу, наляво и надясно. Колкото и тромави да му бяха движенията, той се опитваше със всичката си съсредоточеност върху ръката. Скоро щеше да се "разбере" с нея и да се движи много по-лесно. С тези движения, той се опиташе да разбере какво точно се раздвижва, или по-точно какво се "задейства" от неговата нервна система, за да може да знае кое точно да използва за напред.

Game Master Location : Omnilocational

Ръката слабо помръдваше в пожеланите от Дрейвън посоки.

- Няма какви насоки повече да ти дам- каза бавно механикът. - Не знам какво имаш предвид "приложения" но каквото и да е не го прави. Нужна ти е единствено практика. Това е крайник, който просто никога не си използвал, но имаш нужната информация за тази работа. Вече ти казах, че се движи по команда на мозъка ти точно както лявата ти ръка. Какво не можеш да разбереш?

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Съб Ное 05, 2011 10:22 pm

-Не. Всичко ми стана ясно. - отговори момчето. Явно не се нуждаеше повече от допълнителни детайли, щом само чрез практика можеше да свикне с аутомейла. Той направи лека въздишка, като се зачуди сега какво щеше да прави. Вероятно повече не се нуждаеше от техника. Е, нямаше голям избор, освен да излезе и да посети босс-а за малко информация. Може би дори нова мисия? Момчето се изправи, фокусирайки добре мястото, където се намираше и тръгна към вратата.
-Е. "Аригато", както се вика на японски. - каза той на белокоското, след което излезе от помещението. Оглеждайки се наоколо, момчето тръгна към вратата на Юкиатсу, като добре се беше досетил как изглеждаше тя. Също така мястото, към което беше тръгнал за това място - защото сега се връщаше. Когато намери вратата, той щеше да използва неговия аутомейл, за да влезе вътре. Чрез новата си "играчка", момчето, също така тромаво както преди (предполагам) щеше да раздвижи ръката си, за да хване бравата й, като си имаше и на предвит, че не можеше да стисне изцяло юмрук. Но единствено това му трябваше, за да можеше да постигне каквото иска. Веднага, след като успееше да направи това, той щеше просто да бутне ръката си надолу, и напред, за да я отвори, и да влезе във стаята. Може би трябваше да получи нещо като информация за това какво трябва да прави, или може би дори мисия. Все пак беше нов член от мафията, и имаше пълното право да използва момента.

Game Master Location : Omnilocational

Механика не каза нищо, просто продължи да дърпа от цигарата си. Дрейвън успя да отвори вратата бавно. Може би, противно на очакванията не му беше трудно да управлява аутомейл-а си заради тежестта му. Тя се усещаше чак при рамото, но това не му пречеше чак толкова много. Единственият проблем беше, че му се налагаше да полага сериозно усилие за да не изгуби баланс и да падне, докато ходеше. Отварянето на вратата на боса не се оказа по-лесно - явно тренинга му нямаше да се повишава бързо. Три години. Босът щракаше бързо по клавиатурата на лаптопа си, но след малко вдигна поглед към Дрейвън.

- Очаквах, че ще отнеме време, но чак толкова? Е, все пак си човек - не можеше да се разбере дали Юкиатсу говореше иронично в момента. - Между другото, забрави пистолета си. Не ти го подхвърлих само за да изглеждаш готино. Тази вечер, заедно с отборът ти, ще имате задачата да пробиете във Воулта. И под пробиване нямам предвид просто да строшите някоя от по-слабо охраняваните им стени. Трябва да набавите едно устройство от това място и по-точно - нещо, което ти би описал като дуелен диск. Може да имаш готини сили и тн., но когато ти се наложи да убиеш някой с бързината на порещ въздуха куршум... нищо не е по-полезно от пистолет. Дори да предпочиташ да си играеш с онези, които ще пръснат черепа ти още преди да си скъсил разстоянието до Воулта до 50 метра, тази вече хора ще разчитат на теб и ще са готови да умрат за теб в същото време. Да не говорим за факта, че сто процента търсиш възможност да тренираш аутомейла си. Няма по-добър начин да го направиш от това да тренираш умението си с оръжие в същото време.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Пон Ное 07, 2011 2:41 pm

Е, поне русокоското вече знаеше какво му беше необходимо, за да си изпълзва ръката. Явно цялото му тяло трябваше да привикне с нея в ситуацията, защото лесно изгубваше баланс, след като много се претоварва аутомейла. Макар, че термина "3 години" някък си не го задоволяваше.
Влизайки в стаята, момчето внимателно чу всяка една дума на босс-а. Погледът му беше прикрит от бритона отново, така че очите на Акарауа да не можаха да конфронтират неговите. На Дрейвън трябваше да му бъде ясно, че не биваше да изпуска целта си от разума. Другото беше без значение. Както обичаше да казва той - "Така стоят нещата на игралното поле - някои са победители, а други просто трябват да бъдат пожертвани за каузата". Е, нямаше как. Така или иначе някога щеше да ползва такова оръжие, момчето взе пистолета с лявата си ръка и го препаса в него. *Предполагам, това ще го ползвам само когато загрубеят нещата...Все пак, не съм супер-мен....* - мислеше си той, след което се обърна към Юкиатсу и каза:
-Разбрано... - след тези думи, той леко си повдигна главата. Някък си, аурата му придобиваше пълен ентусиазъм, но изглежда беше далеч отвъд това, за което му беше зададено. Едва ли някой можеше изобщо да разбере какво си бе наумил. -...има ли нещо друго, което трябва да имам на предвит, или това беше всичко? - попита го той, в очакване да чуе нещо интересно. Преди да напуснеше мястото, поне този път трябваше да си направи справка от извода, който щеше да извлече. Или поне от плана, който шеше да му окаже Юкиатсу. Въпреки, че не вярваше да каже нещо друго. Явно Дрейвън ще трябваше да извърши всичко напълно сам, понеже трябваше да се докаже. Все пак, той беше някакъв си човек и все още нов в околността.

Game Master Location : Omnilocational

- Приеми всичко, което те изненада, като тренировка - каза само Юкиатсу без да вдига поглед от лаптопа си. - Ще бъдеш четвъртият човек в отбора си. Известни са като Найт, Бишъп, Куин.

- Добре дошъл в отбора, Руук.

Чак сега Дрейвън забеляза че в сянката зад гърба на боса стоят три силуета.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Вто Ное 08, 2011 10:35 pm

Момчето разкри дълбококото си и студено изражение и погледна към силуетите, които стояха зад шефа, за да
-Наричайте ме Дрейвън. - измърмори момчето, на който вероятно не му допадаше да го наричат по друг начин. Е, доколкото се отнасяше до мисии, де. Иначе, предполагаше да го наричат...всъщност, наистина трябваше да си измисли някаква фалшива тайна самоличност, защото нямаше такава в момента, а просто беше нелогично някой да бъде безименен. Всъщност, добра идея беше и да го наричат "Руук" или както си искат, но само тези, които го познават лично. И така, момчето вече изгуби прекалено много време в детайли, и реши да действа, вместо да се опитва да прави Капи импресии и да тролли.
-...Е, до кога ще седим на това място? Да тръгваме. - каза той, като беше в пълна готовност за малко екшън. Доколкото можеше да се нарече екшън, защото в момента всичко за него представляваше един ГОЛЯЯЯМ...дюнер. С мръвки. И майонеза.
Момчето зачака някаква реакция от неговия отбор, защото не мислеше да тръгва направо съвсем сам. Сещате се, всичките тези приказки за "екипна" работа, и подобни измишльотини.

Game Master Location : Omnilocational

- Виж само - обади се един от силуетите. Фигурата се мръдна и излезе от сенките. Държеше цигара. Лайк а бос. - Нищо лично, Руук, но предварително ще изясня, че аз съм командващият в Шики. Така че не я карай толкова лидерската.

Говорещият изглеждаше ето така:

- Не случайно ми викат Куин - каза той и намигна на Дрейвън.

Заглавие: Re: Курои Хонкьо Чет Ное 10, 2011 4:41 pm

Единствената мисъл, която можеше да протече на Дрейвън в главата, беше: *Колко проблемно...* Не беше, като че ли се опитваше да бъде лидер. Просто даваше идея. Освен това, този Куин май само се изяваваше като командващ, не му приличаше много на човек с такива умения. В този момент, момчето погледна, всякъщ с изпитващ поглед към пича за момент. Белокоското се подсмихна, като отново изражението му беше откровенно, и повдигна ръцете си, извивайки леко главата си настрани:
-Е, щом казваш. - измърмори той със скептичен тон. Не мислеше да му оставя да се перчи чак толкова много, но все пак, за да не породи конфликт, просто нямаше как да откаже на тези негови думи. Поне за момента. Смяташе да му даде шанс да се прояви като "най-висшия" в отбора. Не стига, че Дрейвън дори не искаше да изпъква много между тези хора. Е, това зависеше изцяло от обстоятелствата, разбира се. Може би все някога той щеше да се вразуми и да го послуша.
-Не е като да не може да изразявам това, което мисля, нали? - каза Дрейвън, като отново застана в нормално положение, и погледна отново към Куин със "сериозно" изражение към момчето, което най-вероятно не правеше разлика между това да си лидер и да изразяваш собствено мнение. Все пак, това само беше нещо като маска. За момента не миселше да налага такова голямо напрежение в атмосферата около него, а леко да прикрие вътрешните си намерения. Това беше най-доброто, което предположи в този случай. Да видим каква ще бъде реакцията на Куин...

Game Master Location : Omnilocational

- По-спокойно, ти си част от отбора все пак, тук всеки казва на останалите колкото и каквото пожелае - обади се друг силует, излизащ от сенките на завесата. Тъмната му коса поглъщаше слабата светлина наоколо. Той изглеждаше така:

- Нали "шефе"?

Куин се засмя виновно и потърка глава с ръка.

- Да, Найт, стига да не засяга прическата ми.