Летището

Ал кацна на земята и изкара костюма, който беше взел от магазина.Свали тениската и започна да облича костюма.След това тръгна да влиза във входа на летището:
-Мамка му най-сетне стигнах!Доживях го!!! -Ал се хилеше и радваше,защото съвсем скоро щеше да стигне до Ню Йорк...

Ал се намираше на летището в ЛА, облечен в евтин зелен костюм, държейки златно/позлатено/златисто/златеникаво бастунче.

Ал се запъти към рецепцията,защото всяко летище трябваше да има такова място и когато стигна каза:
-Искам един билет за Ню Йорк! - каза той и изчака отговор от мъжът/жената,който/която щеше да го обслужи...

Блондинката зад гишето дъвчеше някаква дълга клечка. Погледна само за миг Ал, щракна няколко бутона на клавиатурата и каза:
- $250 - каза тя лаконично.

Джо дойде тук където му бяха казали. Той беше свалил тфа отзаде на гарба му .. нещото дето мяза на мантия и го носеше в куфарче с маската. Така той изглеждаше като един обикновен мъж от гарда работещ в някое по визше заведение. Джо видя един голям кръстопът и реши да пресече защото отсреща имаше много големи згради които той искаше да огледа. Той тръгна да пресича. Светофара беше на зелено и той все пак се огледа за шофьори в нетрезво състояние които могат да го блъснат. Е до колкото Джо видя нямаше. Той тръгна да пресича и стигна до един тророар. Остана му още 1 голяма улица. Огледа добре и нея изчака светофар да светне в зелено за пешеходците и тръгна да пресича.

-Мерси! - каза Ал и подаде парите на блондинката,след което взе билета и я попита:
-Ей я ми кажи къде да тръгна,за да стигна до самолета хехе!!! - интересен въпрос.Ал досега не бе пътувал със самолет и не знаеше как да се ориентира в летището...

Джо пристигна на летището. Кодовото му име за мисията беше "Данкиш." Задачата му се състоеше в това да проследи чернокож мъж, който вероятно се отличаваше от останалите по някакъв елемент от външния си вид. И по - точно наличие на крила. По последни данни бил забелязан да хвърчи към мястото, където се намираше в момента Джо. Трябваше да потърси по - добре за да забележи целта си. Първия чернокож, който забеляза, закупуваше билет за полет към Ню Йорк на гишето на десет метра от "Данкиш."
- Направо и после вдясно - упъти го блондинката, след което концентрира вниманието си върху следващия клиент.

Ал бе упътен и се запъти към зададената му посока...

"Данкиш" видя чернокожия мъж. Съвсем с леки крачки той тръгна към мъжа. Точно когато чернокожият мъж се запъти към самолето Джо разбра че трябва да го последва и след него той отиде при гишето и поръча един билет за Ню Йорк като не изпускаше чернокожият мъж с крилете от поглед, поне докато не влезе в един коридор който го водеше към самолета.

- Ще желаете ли нещо, господине - попита лениво блондинката Джо, цъкайки монотонно един и същ бутон на клавиатурата отново и отново.
Ал от своя страна не усещаше, че в този момент е преследван от изпечен убиец(може би не с целта да бъде убит, но все пак самата мисъл си беше доста плашеща). Той ходеше бавно и уморено опитвайки се да намери коридора към своя полет. Та той дори знаеше ли към кой полет се беше запътил?

-Един билет за Ню Йорк, моля! - отговори Джо на блондито като си зачака билета и приготви парите си за билета.Джо само с едното око настрани гледаше мишената си която се луташе и незнаеше къде да отиде, от време на време.

Джо се разплати без излишно забавяне и получи билета си. Сега не трябваше да изпуска целта си от поглед. Каква можеше да е причината та му зададат цел като този? Та той едва се държеше на крака, изглеждаше сериозно наранен физически. Дали беше жертвата или пък...?

Ал вече бе поел направо както му бе казала жената на рецепцията.Вървеше както му беше казала и когато дойде време сви надясно.Очевидно сега трябваше да излезе пред самолета...

Джо също тръгна натам. Той настигна чернокожият и в продължение на около 30 секунди той вървя около 2 метра зад него. След малко той го настигна като хвана чернокожият за рамото и му каза:
-Хей пич, какво ти има ? Помощ? - С това Джо целеше да се сближи повече с мишената си.

Джо беше попаднал на правилната жертва. Явно шестото му чувство на наемен убиец беше добре развито. А може би не и това беше просто късмет. Във всеки случай, интересно какво възнамеряваше да направи като хване за рамото афроамериканеца.
А какво щеше да направи самия Ал? Непознат го хващаше за рамото и го питаше какво му има и дали има нужда от помощ.

Ал се обърна към Джо и му каза просто:
-Приятел дай да се качим на самолета и да ударим едни карти!И тогава ще говорим... - каза Ал и продължи да върви в посоката,в която му беше казала жената...

-Еми, добре - отговори Джо с целта да се сближи с жертвата си. Човека залиташе затова Джо трябваше да го потпира от време - на време . Те тръгнаха заедно нататък към самолета. Оставаха около 10 минути до полета.

Двамата стигнаха до коридора, който водеше до техния полет. Сега оставаше само да предадат наличният си инвентар за съхранение в багажното. Особено трябваше да внимават за метални предмети, защото детектора после не би ги допуснал. Всъщност единствено Ал имаше нещо метално в себе си, но Джо можеше да го изчака да го предаде или да продължи директно към самолета.

Ал вървеше със зеления си костюм и очевидно бе време да предадат нещата си.Ал остави сака си,а вътре в него нямаше абсолютно нищо метално.Единственото метално нещо бе бастунът на Ал,който той очевидно трябваше да предаде бастуна за да може да продължи.Затова Ал реши да продължи,за да му го вземат...

Джо, пък нямаше нищо метално в себе си и в куфарчето си. Той реши да не оставя куфарчет оси което беше единствения му багажи се запъти към самолета. Явно в куфарчето имаше нещо ценно за него, или пък не. Той изчака "приятеля" си Ал.

Двамата приключиха с процедурата. След това им позволиха да се качат на самолета. Билетите им бяха за поредни места, явно защото ги бяха взели един след друг.

Ал тръгна към самолета като реши да не обръща внимание на Джо.Той явно щеше да си го следва...

Оставаха около 3 минути до полета. Ал влезе във самолета. Сега само трябваше да си намери мястото, където трябваше да седне. Гледката пред него беше такава - имаше редица от по два стола един до друг, наредени последователно и от двете страни. За късмет - имаше точно две свободни места. Те се намираха на местоположение точно по средата от лявата страна. Това даваше на Ал шанса да заеме мястото до прозореца.

Ал седна на едно от местата и очакваше самолетът да тръгне."Трябва да намеря този симбиот или ще умра..." - мислеше си мъжът и очакваше полетът към Ню-йорк да тръгне...

Ал седна на мястото, и зачака...оставаха 2 минути до полета. Вероятно това щеше да се окаже едно дълго пътуване. На Ал му се стори така, че тук продължителността на една минута протичаше като за цял век. Трябваше да си намери някакво хоби.

Ал реши просто да си почива и да гледа седалищните части на Стюардесите "О да!Бих искал да си докопам един такъв..." - мислеше си Ал,след което се сети за Уанда и си каза "О боже какво говоря?" - Ал въпреки всичко пак си гледаше Дупетата на стюардесите... ;D

От всичко, което можеше да направи, Ал избра да заглежда момичетата. Една от стюардесите всъщност се обърна към всички, които бяха в самолета, и каза:
-Oк, хора. Пригответе се. След една минута самолета излита.

Но съзнаниеито му не се подчиняваше върху разума му. Колкото и да не му се искаше да не заспива, очите му все още се притваряха. Или клепачите му се сториха по-тежки от обикновенното, или наистина му трябваше един хубав сън.
-Приятно пътуване. Дано си изкарате добре през предстоящите 6 часа полет. - обади се стюардесата.

/можеше да стоиш съвсем буден, ако имаше по-добро РП, но....твой проблем/

Ал изкара GSM-а си и започна да скролва из менюто."Календар,Калкулатор,Игри,Порно...а ето я...Аларма" - мислеше си негърът докато настрои алармата да му звънне след 6 часа.Щеше да си отпочине добре докато летеше над континента.Симмънс прибра телефона си и се отдаде на съня...

Ал се унесе и не след дълго заспа. За сега нямаше никакви кошмари както миналия път, така че можеше да бъде спокоен. Когато заспа дълбоко започна обаче да усеща обаче някакви силни вибрации, които не бяха присъщи, освен ако някой не се опитваше да го изнасили докато спи. /just kidding, but seriously.../

И Ал...спеше и спеше,и спеше и се осра от спане...

/lol ;D/

Симънс минаваше през огромни мъки.Той отново изживяваше кошмарите си,които явно нямаха край.Негъра се опита да се събуди от тъмните сънища...

//В 12 часа вечерта не очаквай по-добро от това ;D