Из улиците на бруклинското гето

От тези улици можеше да се ходи навсякъде из Бруклин и към другите квартали. През деня улиците бяха доста уживени, а през нощта - не толкова, но тук-там се мяркаха хора и минаваха доста коли по пътя. В началото квартала има улица, по която никога не минават автомобили. Там е изградена статуя на Джоуи.

The Way DGo$h Does it (1/3)

Хагуро [DRaVeN]

Дрейвън навлезе в квартала, като застана пред статуята на Джоуи, и изпука вратът си и раменете си, като каза с дрезгав глас:
-Holly shit, i'm finally gonna do something! - и замахна с юмрук към статуята на Джоуи:
-My voice gives me super strength!

Странно защо, по улицата се търкаляше топка от нещо, което напомняше на сухи треви, точно като по някой каубойски филм. Ако нечии поглед я следеше внимателно, щеше да забележи как изчезва в тъмен коридор между обезлюдените по някаква причина крайни блокове в гетото(очевидно и то беше обезлюдено).

Определено Дрейвън беше гледал подобно нещо в един филм наречен "Тексаско клане". Той проследи сламената топка (ПОКЕБОЛ-а) до къде беше издухана, и тръгна към коридора, макар и да му се струваше съмнително. Въпреки това той беше на ШРЕК, защото не се знаеше какви бандити (или каубои) може да намери по тези улици...

Ако Дрейвън решеше да продължи малко по - напред, би излязъл ето тук.

Той продължи напред, като наблизо зърна нещо съмнително и реши да тръгне натам...мястото беше заградено с тел и на него му приличаше повече на минно поле, или на АРЕА 51 или нещо от сорта. Сигурно там може би щеше да намери някой покемон хД

Улиците на Бруклинското гето отново останаха празни.

Game Master Location : Omnilocational

Цитат :: Дрейвън: Трети живот

Момчето отвори с мъка очи. Седеше на земята, опрял гръб на едно стена от червени тухли. Отново се намираше в Бруклин. Мястото където беше израснал. Не онова имение, което по някаква причина беше негов... дом по едно време. Атмосферата тук определено беше различна. Нямаше нищо общо с имението от което беше изгонил онези хора, които явно дори не бяха негово семейство. Тук чувството определено беше различно. Но и той се беше променил от последния път, когато се намираше пред статуята на Джоуи. Дясната му ръка, от рамото надолу, липсваше. Вероятно я беше изгубил в момента преди да... умре. Отново, може би беше по-правилно да каже. Всъщност нямаше истински спомен за това, как беше умрял първият път. Защо изобщо беше стигнал до втори живот.

Но той беше там. Пред него. Почти до статуята на Джоу Уийлър, сякаш си тръгваше. Висока фигура. Черна коса. Тъмносиньо наметало. Странно наметало. Напомняше на крилете на ангела, но тъмният им цвят поглъщаше светлината около тях, вместо да я излъчва. Беше се извърнал наполовина и гледаше Дуайт с червени очи. Кожата му беше изключително бледа. На челото му можеше да се забележи ромб с цвета на очите му - кървавочервен.

Дуайт се чувстваше, всякъш беше лошо пострадаал. Естествено, не знаеше какво му се случи. Той просто си кръстоса краката и си разкара гърбът от тухлите, като се почеса с лявата ръка зад вратът:
-Еееех...на това му казвам дрямка - си каза момчето, като отдъхна. И то каква дрямка? Не помнише нищо от случилото се. Всякъш имаше частична амнезия. Той забеляза и още нещо. Едната му ръка я нямаше.
-Страхотно. Не знам дали трябва да се радвам, че съм жив, или че съм забравил всичко. - измърмори той с ироничен тон. Нямаше смисъл да се паникьосва, тъй като това би му влошило положението още повече. Момчето подушка въздухът, който се рееше из квартала, след което погледна към непознатия човек/пришалец/хищник, който не знаеше как точно да го опише, и го гледаше на криво. Е, момчето не му беше виновен, че сега отваря очи, и пред него се описва тази "великолептна" гледка на бледолик мъж, който честно казано мязаше на Дракула, и беше застанал до статуята на всеизвестния Джоуи Уилър,напускашйки мястото.
-Хей...почакай. Ще ми подадеш ли ръка да се изправя? - попита го той. Отново тук навлизаше неговото чувство за хумор, но пък явно не му беше обърнато внимание. Някък си, този странник му напомняше на някой, но пък спомените на русокоското бяха толкова мътни, колкото и силуета "антагониста" избледняваше в мрака, всякъш беше на път да изчезне.. Поради статуята, която той подминаваше, момчето се сети за това, че може би се намира отново в Брууклин, макар че си нямаше и на идея как бе попаднал тук отново. Той се изправи и огледа местността около него. Трябваше да намери някакъв знак. Посока, към която да продължи неговата съдба.

Game Master Location : Omnilocational

Знак.
Бледоликият се обърна и погледна Дрейвън. Не с изпитателен поглед. Не и със съжалителен. По-скоро с поглед, който не позволяваше на момчето дори идеята за провал.
- Да ти подам ръка ли? - гласът на странника беше дълбок, поглъщаш вниманието... почти хипнотизиращ. - Няма да излъжа, ако кажа че си ми достатъчно задължен, дори само за половината от това, което съм направил за теб. Не можеш да кажеш, че имаш правото да изискваш каквото и да е било повече от мен. Но да ти подам ръка? - гласът на странника стана дори по-тъмен. - За това ли ти дадох толкова много? За да гледам, как се гърчиш и молиш за помощ, човека който утре ще смяташ за свой враг? Кажи ми Дрейвън, сгреших ли когато ти дадох пълно свобода? Когато ти отсъдих повече отколкото на останалите? За това ли в момента те поне си мислят, че са заплаха за мен и по-скоро... за него? Може ли експеримента ми да се окаже провал? Кажи ми, защото вече почти съжалявам, че не построих съдбата ти по различен начин.
В очите на странника не се четеше омраза, завист или желание да убие Дрейвън. Просто суров, преценяващ, търсещ отговор поглед.

-Хей! Не се самообвинявай! Ти направи достатъчно. Беше си изцяло моя грешката, която направих, ок? - каза момчето. Въпреки че от хипнотизиращия поглед на "Тъмния" го побиваха тръпки. Той не показа нагледно това. Просто неговия дълбок поглед по произход не му позволяваше дори да потрепне. Някък си шестото му чувство му натякваше нещо от сорта на "спасение". Дали пък този наистина не му беше помогнал? В главата му не се побираше просто. Е, може би щеше да намери някои отговори в скоро време, за това за сега реши да "се отдаде изцяло на инстинктите си".
-Що се отнася до експеримента... - от този момент, момчето прекъсна за миг, защото не знаеше просто какво да каже. Дори си нямаше идея за какво говори този "антагонист". Просто реши да говори на изуст. -...не знам. Може и да се окаже успешен. Но има шанс и да се провали. Разбираш ли, не всичко става така, както ние си искаме. Във всеки момент, съдбата може да ти забие нож в гърба. Но пък, ако докажеш колко си велик, може дори да се сдобиеш със силата да промениш съдбата. Всичко, разбира се, зависи от изборите, които правим, и това дали имаме възможността да го направим. Разбира се, нищо на този свят не е перфектно, и с това идват и отговорностите, които трябва да поемеш, така че дори да успееш, не очаквай да станеш някакъв Господ или нещо сорта. - след тези напъхани тенджерата под формата на разбъркана миш-маш думи, той просто замлъкна, защото осъзна, че стана много приказлив, и изчака реакция на странника, защото не разбра от кога започна да говори толкова за "съдбата". Беше се променил, и то драстично. Не знаеше точно какво беше се случило, но определено нещо голямо беше засегнало съзнанието на Дрейвън.

Game Master Location : Omnilocational

Странника присви очи за миг, сякаш не беше сигурен между коя от две оценки да избере. След това обърна отново гръб, направи няколко крачки. Стигна до статуята на Джоуи, след която спря крачка за един кратък момент. Кратък, но Дрейвън запомни всеки един момент от него, сякаш той се проточи цяла една вечност.
- Може би пък имаш шанс. Все пак дори той не знае каква теория се крие зад експеримента ми. Продължи да вярваш в думите си. Нужно е за да оцелееш. Задължително е, ако търсиш нещо повече. Направи ги твое убеждение. Оформи ги в свое оръжие. Превърни ги в своя религия. Финалната конфронтацията ще се състои скоро. Когато решиш, че си готов да разбереш всичко... ще намериш отговорите в Суровите земи.

Силуета на странника бавно се скри зад хоризонта. Слънцето залязваше. На фона на тази атмосфера, статуята на Джоуи показваше своя скрита страна. Погледът му беше устремен напред, самоуверената му усмивка отричаше възможността да срещне последно препятствие.

-Ок. Това беше "бързо". - каза си момчето. Не обърна внимание колко бързо мина времето. Всякъш една минута разговор беше цяла вечност. Но все пак, явно много си го биваше в приказките, щом "Тъмния" рейдж куит-на по този начин. Не знаеше с на кой Синистър се опитваше да сравни отговора на Дуайт, и дали той го познаваше, но това нямаше никакво значение. Сега обаче беше от значение на къде ще отиде Дуайт. Разбира се, нямаше голям избор. Намираше се в непознат квартал, без подслон, и дори без ръка. Беше съвсем сам, но пък готов да си поеме по пътя, като цялата му душа беше изпълнена с решителност. Той с ентузиазъм вдигна лявата си ръка във въздуха, като стисна юмрук и извика:
-И така! На къде да вървя, Джоуи!? - после се усети, че това всъщност беше статуя, и се извърна към нея със замислено изражение.
-Съдейки по погледа ти....колкото и каменен да изглежда, но също толкова решителен колкото и моя, ясно...схванах. - продължи да си говори сам Дрейвън, след което се обърна по посоката, към която беше обърната статуята. Странно, нали? Е, това все пак бяха неговите "инстинкти". Той просто се изпъчи и започна да върви напред като "баровец". За миг погледна към небето, само и само за да забележи картинката на залязващото слънце, като самодоволна усмивка се появи по лицето му. Нощта наближаваше, а това определено не беше добър знак за него. Въпреки това, скоро време имаше чувството, че щеше да срещне още някое познато лице, или ако не това - поне събитие, което може би е преживял преди да си изгуби спомените. Все още обаче не беше достатъчно подготвен, че да пътещества из далечни земи. За момента просто се опитваше да се придържа към този си живот, някък си. Препрядствията, през които щеше да премине, щяха да го подготвят за "финалната конфронтация".

Game Master Location : Omnilocational

Дуайт вървя известно време. Получи дежавю, когато видя един плъх да пресича пътя му. Чувството се засили, когато видя пред себе си телена решетка, ограждаща стар склад. Само едно нещо не беше същото. Някой беше застанал пред решетката. Но като се загледаше по-внимателно, във фигурата на момчето, стоящо с гръб към него също имаше нещо. Тази черна коса и тъмният загар на кожата...

Опит + 1500(РП)
Опит + 500(завършена задача: Истинска опасност в Опасната стая).
Поздравления! Ти достигна ниво 7-о! Ти получи 5 точки способност и 50 точки статистика. Повишение: Кръв +50; Енергия + 125.

Следвайки пътя все така ентусиазирано/неориентирано/инстинктивно, който Джоуи му показа, момчето се озова пред едно бунище. *Хрониките на Дрейвън. Част първа! "Изгубен в непознато измерение" Нашия герой се разхожда из непознато място съвсем сам и стига до някакъв стар склад, като един плъх пресече на пътя му. Да! Точно така! Плъх! Джийз, това се превръща в един тъп кръвожаден филм. Всъщност, нека да направя рефраза. Това се пвервъща в тъп кръвожаден филм!* - започна сам да си резюмира историята русокоското. Макар че мястото някък си го докара до носталгия, защото всякъш чувстваше, че е минавал от тук и друг път, дори и да беше забравил всичко. Всъщност, какво интересно можеше да има в един стар склад, освен някакви суровини от Мезозойската ера, може би!? Момчето се загледа някък си по-съсредоточено. Струваше му се, че това място някък си не беше обикновенно и беше свързано с това, което е правил, преди да го удари амнезията със здрав удар на правосъдието. За миг забеляза нещо табуу на това място. Някакъв силует на момче с черна коса, застанал пред решетката, която го ограждаше. Вгледайки се по-внимателно, Дрейвън забеляза, че той беше някък си изгорял по лицето.
-Хей! Какво правиш там? - провикна се момчето. Не беше редно тук да има някой. Този склад вероятно беше забранен. Освен, ако нямаше нещо, което странника да търси на място като това. Или пък се беше изгубил. Или пък, не беше някой от охранителите тук (което щеше да стане още по-зле от страната на Дрейвън).

Game Master Location : Omnilocational

В този момент човекът се извърна към него. Оказа се повече от познато лице.

- Хе-е-е-е-е-ей, Дрейвън?! - извика учудено момчето. - Какво правиш? Търсих навсякъде за теб! Дори успях да изляза от онова проклето място. Е, не сам, разбира се, но пък и ти не се телепортира сам... така де, не точно...

За миг пред Дрейвън се появи все-така познатото лице, с който бе прекарал толкова много от времето, докато беше в другата реалност.
-Йо, Фордж! Ке паса? - каза той, като се ухили, все едно беше щастлив да го види пак.
-Ами...нищо интересно не правя. Явно съм си имал някои проблеми, защото след телепортацията, а може би дори по време на нея, си нямах и на идея какво се случи, а сега малко имам проблеми с дясната ми ръка, която поради незнайни причини липсва.
Сега вече той знаеше за какво става на въпрос. Не разбираше още с кой се беше телепортирал. Дали със Синистър, или може би някой друг, или дори сам. Този въпрос още остана в мистерия. Но така или така вече той беше в истинската реалност, вече не му се мислеше за някакви измислени футуристични паралелни светове. Вместо това малко реши да загуби времето си, като си поговори с Фордж. Поне той се беше сетил за русокоското, докато беше изчезнал безследно някъде из измеренията.
-Та, какво мислиш да правиш с онова устройство? - попита го Дрейвън. -Не трябва да седи на толкова "обществено" място, защото много лесно се намира, и някой невинен може да сбърка и да бъде затворен, както се случи с нас, и с досадната "пчела" която срещнахме в гората.
След това, той замлъкна и зачака някакъв отговор.

Game Master Location : Omnilocational

Фордж се почеса по главата и отговори намусено.
- Точно за това дойдох тук. Разбираш ли, толкова време живях в Мидълвърс, че едва си спомних къде беше мястото, където провеждах първите си експерименти. Искаше ми се да го разруша, ако схващаш накъде бия - момчето погледна липсващата ръка на Дрейвън със скептицизъм. - От друга страна, нещо ми подсказва че се изкушаваш да се върнеш на онова място, а?

-Бих искал, но за съжаление имам малко отклонение в плана. Ще трябва скоро време да се местя. - отговори Дрейвън, като завъртя очите си. Беше ясно, че правеше референция към мястото, където "Тъмния" каза, че трябва да посети. Нямаше време да се връща отново в Миддълвърс, колкото и да му беше интересно какво още може да се крие там (е, с изключение на Капи, ofc).
-Разбирам, че ти е мъчно да разрушиш нещо, което сам си създал. Това е също толкова мъчително, колкото да загубиш близък. Е, аз няма да ти се мешам в работата. Ти ще си решиш сам какво да правиш с него. Все пак, кой съм аз, че да казвам на другите какво да правят със съдбата им? - продължи момчето, като след тези думи повдигна едната си ръка и се подсмихна снизходително. И отново тези приказки за съдбата. Момчето повдигна вежда, когато се наведе на тази мисъл, и заклати главата си одобрително, защото поне знаеше какво говори. Все пак, не беше арогантен, колкото някои други хора.
-...Е, със сигурност, и аз съм човек, който се нуждае от ръката на някой. - измърмори той, с шеговит тон, като свали погледа си към дясната страна.
-Явно май ще трябва да си я намеря, преди истинското зрелище наистина да започне. И да, намекнах го!
В последните му думи, всякъш тона му стана съвсем сериозен, а погледът му - изпълнен в очакване на нещо велико да се случи. Имайки предвит думите на "антагониста" за "финалната конфронтация", момчето предполагаше, че скоро щеше да се състои война, и не мислеше, че щеше да си губи времето на такова място.

Game Master Location : Omnilocational

- Е, явно не смяташ да търсиш техническа помощ в бъдещето - Фордж сви рамене, обърна се отново към решетката обикаляща склада и сложи ръце на кръста. - Честно казано, донякъде ме улесняваш в такъв случай. Но в същото време... почти промени виждането ми по този въпрос. Ако мога да пътувам между бъдещето и настоящето, било то и в различни пространствени линии, мога да помогна невероятно много на света, в който живея сега. Помниш ли ултимативната ваксина, която ти бих, когато падна в несвяст? Това не е единственото, с което може да се окаже полезен Мидълвърс.

Фордж сякаш забрави къде се намира. Явно не бързаше за никъде. Все пак, беше преживял толкова много време в Мидълвърс, че вероятно бе забравил изобщо за това, как тече времето в неговата реалност.

Дрейвън остана безмълвен за миг. Думите на Фордж му прозвучаха някък си странно. Техническа помощ от бъдещето? Идеята не беше никак лоша. А и напоследък момчето нямаше много свободно време за размишляване, защото това можеше да му отнеме цяла вечност, и - бум! Докато си мислеше войната вече може и да беше свършила. Май по-добре беше да го направи в различна времева линия. Не тая, в която Джъстин Бийбър се беше прославил, разбира се.
-Знаеш ли какво!? Сега като се замисля, май по-добре да натиснеш вълшебното бутонче и да ни изпратиш малко на ваканция до там! - започна да настоява белокоското. Всичко се връзваше! Можеше пък и мястото да беше перфектно за него, и да намери дори време да си развие свръхспособностите, и може би дори да ги приложи върху някой.
-Сори за прибързаното решение, ама нещо без ръка ми е малко кофти. За това се нуждая да ми подадеш една! - след тези думи, момчето направи кратка пауза, и се засмя: -Майтап, бе Форджи!
Ок, но сериозно, трябва ми супер-специялна-страхотна технология, която да замества ръката ми за известно време. Ти би ли могъл да направиш нещо такова? Или, ако ВЕЧЕ е направено, поне да ме отведеш в бъдещето до мястото, където се намира?

Game Master Location : Omnilocational

Фордж отново се почеса по главата, след като се извърна и изгледа за кратко Дрейвън.
- Съвсем ме разубеди, човек. Нямаш си представа колко време ми отне създаването на собствената ми ръка - момчето мигновено трансформира дясната си ръка в роботизирана такава. - Дори от сън да ме вдигнеш, мога да видя схемата за създаването на това чудо в главата си моментално. Но проблема е по-скоро в материалите. Имаш ли си представа колко време ми отне създаването на тази? Просто материалите днес се откриват изключително трудно. Не е като да отидеш до някое скрапище и да се върнеш с материали за гигантски робот от там, нали?

Фордж реши да не се бави повече и пристъпи към решетката. Плъховете започнаха да обикалят около него, сякаш щяха да му се нахвърлят и да го разкъсат всеки момент. Той се оказа по-бърз, отколкото някой на времето. Само след секунда се беше прехвърлил от другата страна и вече влизаше в склада.
- Обзалагам се, че си намерил устройството ми точно на това място, нали Дрейвън? - гласът на Фордж дойде приглушено откъм постройката. - Можеш ли да дойдеш и да ми помогнеш да го открия? Не е като да мога да се ориентирам в лесно в този мрак.

Но точно сега Дрейвън си имаше други проблеми. Плъховете се разяриха, след като плячката им се измъкна и решиха да си го изкарат на най-близкото човешко същество. За отрицателно време успяха да обградят момчето, отрязвайки му ефективно пътя за бягство. От тъмните ъгли наоколо, очи ли се виждаха? Безброй много червени очи? Е, ако ги разделеше на две, Дрейвън щеше да получи прилична бройка от порядъка на...
- Аре бе, Дрейвън, домъкни се по-бързо тук! Мислех, че самият ти имаш интерес да намерим и използваме това чудо по-скоро...

-Добре, де, добре. Не ме юркай толкова! Сега идвам! - измърмори Дрейвън, игнорирайки повечето думи на Фордж. -Аз знам къде да го намеря. Не се притеснявай! Сега идвам! - извика момчето, след което огледа наоколо. Не, че имаше голям избор, де. Явно това място никак не се беше променило от преди. Пълно със мутантски червенооки...гадни създания, които са готови да те хапнат добро мезце за вечеря. Само че този път той нямаше намерение да се пребива докато се изкачва, а да си мине на другата страна по същия начин както Фордж. Е, може би не чак толкова перфектно, не след опитите от предишния му живот, който явно беше забравил, да скача по мостове за да не падне в лавата, беше свиикнал. Нещо повече. В момента, той се чувстваше по-атлетичен от всякога. Момчето се затича към мрежата. В такъв момент, той си спомни за момента, когато Кричън се опита да избяга от Ренди Ортън докато имаха мач в клетка по същия начин. В случая, врагът му не беше Вайпъра, ами бяха...мишките рокери от Марс. Набирайки инерция, момчето бързо скочи към мрежата. Така, той щеше да я изкачи много по-бързо, имайки предвит, че имаше само една ръка. Момчето изпъна десния си крак, към мрежата, опитвайки се с максимално бързи рефлекси, да се подбре, наберирайки се нагоре, за да се хване с пръстите на лявата ръка между телта, възможно най-високо. После, той на бързо щеше да се набере и с другия крак нагоре. Твърде жалко, че нямаше друга ръка. Но и сега имаше решение на проблема. Предно сауто. Момчето въздъхна, и се успокои. Просто си въобрази че е по-лек, от колкото си представяше, и стегна мускулите на ръката си, най-вече пръстите, но не до толкова, че да се нарани. Той използва, както натиска на ръката си, така и набирането чрез краката си, за да скочи над решетката, и да направи предно сауто. Веднъж, щом беше над нея, той щеше да пусне ръката си, за да не се откачи и тя, и да се приземи съвсем нормално на краката си.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън успя да се изкатери над мрежата. На теория плъховете, които стояха на пътя му трябваше да го изядат. На практика избягаха и се скриха по тъмните ъгли. Червените фарчета загаснаха. Момчето попадна необезпокоявано от другата страна. Склада беше твърде слабо осветен, защото слънцето залязваше все пак. Но Дуайт можеше да види дуелният диск. Може би защото беше на същото място, на което беше застанал, когато си го сложи преди доста време. Вероятно такива неща се впиваха в паметта на пространствено-времево подсъзнателно ниво.

Момчето се почеса зад вратът с...ръката, която все още беше не-откъсната, се обърна към устройството, което си седше все на същото място, както и миналия път.
-Видя ли? Не беше толкова лесно! - каза той на Фордж, като отиде при диска, за да го вземе. Той погледан към слънцето, което придаваше някък си...неудобна атмосвера, всякъш нещо странно беше на път да се случи. Все пак, той реши вместо да си заплесва вниманието някъде другаде, да отиде при Фордж:
-Нали осъзнаваш, че ще трябва ти да го ползваш, за да ни телепортираш и двамата, 'шото.... - той прекъсна разговора, понеже нямаше смисъл да продължава със същите стари и използвани шеги.
-Както и да е...ти си знаеш - след тези думи, момчето беше в неочакване Фордж да натисне бутона на дуелния диск, и да започнат да раздават картите, така де. Нямаше търпение да се върне пак, и да вземе подобието на ръка, което...нямаше да му върне оригиналната ръка, но пък с две ръце беше по-добре, отколкото с една, дори и едната да бъде фейк гей фалс енд фотошоп.
-Ок. Давай, Форджи, с теб съм! - обади се Дуайт отново, като се ухили широко. И, наистина беше със него. Следеше го стъпка по стъпка, на където и да отиде, в пълно неочакване.

Game Master Location : Omnilocational

Фордж гледаше дуелният диск със светнали очи, по такъв начин, сякаш това нещо не го беше заточило за десетки години в друг свят.
- Нямам търпение да се доберем до тайната ми база- каза Фордж, докато вървеше към мрежата. Двамата с Дрейвън я изкачиха. Значи Фордж имаше тайна база? Пред истинската изненада, обаче, Дрейвън се изправи няколко секунди по-късно.

До склада се стигаше, като се поеме пътя по една задънена улица. Сега обаче черен автомобил, японски модел, беше препречил изхода към Бруклинските улици. Преди похитителите на изгубеният дулен диск да имат време да запротестират, вратите се отвориха плавно. От двете предни места излязоха двама високи, набити мъже облечени в черно. Още докато излизаха, успяха да се въоръжат с пистолети, които насочиха към Дрейвън и Фордж. Иззад тях, от задната врата излезе фигура, която беше облечена в бяла риза и черна жилетка. Той застана по средата между другите двама.

- Мисля, че държите нещо, което търся - каза той с хладен глас.

*А аз бях този, който се крие зад силуети...* - помисли си Дрейвън, като се ухили широко. Имаше си едно на ум. Не за пръв път сочеха оръжие към него, а всички знаете какво се случи първия път, когато някой беше направил това.
* "И защо подяволите главата му гори?" * - зачуди се той. Във всички случаи, това не беше присъщо за Капи. Или, поне беше фейк енд гей. Макар, че този Капи в мафиотския стил избиваше рибата направо. А то дори тук нямаше и риба. Във всеки случай, русокоското не мислеше да му се остави ей така, без да отвърне на огъня...с огън!? Но защо устройството беше толкова важно за него? Това беше големия въпрос, на който момчето просто не можеше да си отговори. Може би имаше някаква връзка с истинския Капи, но не разбираше точно каква. И така, дойде време на Дрейвън да предприеме действие. Не беше кой знае успешно за него, но все пак щеше да помогне.
-Значи си искаш дуелния диск!? - попита го Дрейвън, след което изпъна ръката, в която го носеше, така, че да застане пред него, придобивайки решителен поглед.
-Ела и си го вземи, ако смееш.
Разбира се, Мафиотския козплей на Капи трябваше да приема това изцяло като предизвикателство, защото не можеше да си позволи да направи нещо на устройството, но в същия миг трябваше да мине буквално през трупа на Дрейвън, ако искаше да си го върне обратно. А след като Дрейвън обърна масите в неговото положение, просто изчакваше момента Капи да изкачи мержата и да отиде от другия край, за да го погне така, както подобава.

Game Master Location : Omnilocational

Фордж отстъпи назад. Едва ли имаше някой коз в ръката, който можеше да помогне точно в тази ситуция.

- Стреляйте - нареди безразлично Капи. Погледа му определено не включваше възможността той да се страхува или да смята, че може да се случи нещо, което да обърка плановете му. Сякаш Дрейвън беше просто случайно препятствие изскочило на пътя му, което щеше отстрани с махване на ръка.

Двамата хенчмена изпълниха заповедта. Дрейвън не можеше да разбере дали го гледат безразлично, докато го убиваха, защото носеха тъмни очила. Всеки от тях извърши два последователни синхронизирани изстрела в посока на момчето с една ръка.

Не, че се интересуваше какви са израженията на хората около него, де. Сигурно го презираха. Както всеки в тази смотана вселена. Сега го изкара, че цялата Марвел вселена е пълна със хейтъри...и Капи-та. Точно за това, когато завладее света, той щеше да промени това. Междувременно...трябваше някък си да се измъкне от силуетите на козплея, който се беше преоблякъл като Капи и сигурно се опитваше с това да сплаши Дрейвън за Хелоуийн. Твърде жалко, че той нямаше с какво да му поднесе бонбоните де, но все щеше да измисли някакъв друг начин да го нахрани.
-Между другото... - преди да си довържи думите, момчето се наведе съвсем бързо, като държеше лявата ръка, в която му беше устройството на преден план, използвайки го като щит, като реши да вкара в действие и магнитните си способности, които поради някаква причина до сега не му бяха вършили никаква работа. А и му беше интересно какво щеше да се случи, когато ги използва. Не го беше правил отдавна, а и след като беше възкръснал, може би пълния им потенциял отново беше на лице. Е, той щеше да разбере, по един или друг начин. Започна да се съсредоточава за първи и последен шанс, концентрирайки се върху всичко, което се намираше около него. Така, де, нямаше време да се фокусира точно върху всеки куршум, но чрез инстинкта си, той беше забелязал, че бяха изстреляни един след друг. Това беше достатъчно за него, да бъде отдаден изцяло върху концентрацията, която трябваше да положи, за да лаш-не съсредоточената енергия, срещу артилерията.
-...Имаш много поздрави от Капи! - довърши си думите Дуайт, и се опита да дефлект-не куршумите чрез съсредоточената върху него енергия, под формата на магнитни полета на всякъде около него. Едва ли щеше да ги дефлектне към всеки, но поне щеше да се предпази от тях.

Game Master Location : Omnilocational

Куршумите на хенчмените като че ли се отблъснаха в невидима програма и рикошираха обратно към тях. Те успяха само да изпъшкат и да придобият стреснати, невярващи физиономии, преди...

Преди куршумите да се спрат на няколко сантиметра от челата им. Те погледнаха отново с неверие спрелите парчета олово. Шефа им, обаче гледаше Дрейвън с твърде слаб интерес. Подчертано слаб интерес.

- Капи? Ти го познаваш? - фразата на Дрейвън, обаче май наистина събуди леко учудване, примесено със съмнение в погледа на боса. Обърна се към хенчмените си. - Съжалявам момчета, но може да ви създам проблеми. Този ми трябва - след тези си думи се обърна отново към Дрейвън. - Но могат да те доставят кървящ, ако решиш да се правиш на герой - той не заплашваше противника си. Просто му представяше фактите.

» Улиците
» Из улиците на Ню Йорк
» Улиците на Манхатън
» Из Улиците на Бронкс
» Из улиците на Торонто