Из улиците на Ню Йорк

Ню Йоркските улици са уживени, независимо дали е ден или нощ. Е, изключение правят тъмните улички, от където почти никой не минаваше, защото те бяха обитавани от какви ли не зли банди.
От улиците можеше да се ходи навсякъде из Ню Йорк, различните му квартали, дори и извън града.

Първи Полет.

Тимъти Дрейк – Моа

Джонатан Грейсън – Inviciboy

През един от прозорците в една тъмна задънена уличка, разделяща два жилищни блока се забеляза как излиза някаква тъмно облечена фигура. Това беше Тим. Не, не беше тим, това беше Моа. "Да, ти си Моа, запомни го. Тази нощ Тимъти Дрейк изчезва, сега си Моа." си мислеше момчето, въздъхвайки. Тъмнокоското поседя няколко секунди на прозореца, гледайки надолу и след това се спусна. Перфектно падане. Той започна да се опипва, за да провери дали всичко си е на мястото. Да, всичко беше там, куката, за сега мини бо-то, пистолета. Момент, пистолет? Защо го бе взел. Няколко минути по-рано Тим бе бръкнал в старият шкаф на баща си и бе откраднал пистолета. Всъщност това не би трябвало да се счита за кражба, защото баща му бе мъртъв. Убит от някакъв уличен престъпник. За момент Тим се потопи в спомени. Когато се върна в истинският свят, той осъзна, че пистолета не му трябваше. Това не бе начина по който той щеше да си решава проблемите, пистолетите бяха за слабаци, а Моа не бе такъв. Не бе страхливец. Няколко крачки наляво. Там беше контейнера за отпадъци. Тим извади пистолета, огледа го, извади пълнителя му и го сложи в едно от джобчетата на колана му. Включи защитата на пистолета и го хвърли на боклука. Обърна се към стената и започна да се катери по прозорците, след няколко секунди той вече се бе качил на покрива. Отиде до тази част, която бе срещу улицата и се вгледа няколко секунди в колите. Това бе първата нощ на активност от страна на Моа. След това се обърна и погледна към другите блокове. С прост поглед изчисли с каква сила трябва да отскочи, и се засили, затича се към най-близкият блок и когато реши, че е най-разумно да го направи, той скочи. Преди да се осъзнае, той вече бе на другият блок, и тичаше към следващия. Чувстваше се прекрасно. Въпреки, че скачаше от блок на блок и се радваше на макс, Моа се ослушваше за неща, които не трябва да бъдат там, бандити и подобни.
"Надявам се да е спокойна нощ, така ли се чувства Спайдър-Мен когато патрулира? СТРАХОТНО Е!" вътре си крещеше момчето. Наистина бе страхотно.

Моа си скачаше и скачаше.И както се кефеше на живота чу вик.Но това не бе просто вик.Това бе женски писък.Явно нещо ставаше и Моа може би можеше да помогне.Щеше ли да се запъти към женските писъци?Или щеше да си продължи по пътя?

Тимъти се обърна, крясъка му вдигна адреналина. Изведнъж момчето започна да се поти, това наистина бе стряскащо. Трябваше да свикне. От сега нататък щеше да е така. Всяка нощ. Хлапето се засили към частта на покрива откъдето можеше да види откъде се чуват писъците. Дрейк започна да се оглежда. Зениците му се бяха разширили, нормално, човешкото тяло свикваше на тъмнината. Той положи ръка на колана си и извади едно мини бинокълче. Сложи си го и натисна едно копче на него. Изведнъж всичко стана по-светло. Бинокъл с нощно виждане, добре че се бе сетил. Сега само трябваше да намери откъде точно идваха писъците. Бе превъзбуден, дори не можеше да разбере какво точно си мисли в момента. Толкова много неща минаваха през него. Надяваше се да не се изложи.

Тъмнина,тъмнина,тъмнина и още...НЕ!!!Моа видя нещо...Той видя...Жена и двама мъже,които явно се опитваха да правят лоши неща с нея...Това бе моментът на Моа.Той можеше да се опита да спаси жената,но също така трябваше да внимава,защото двамата мъже се виждаха здравеняци.Всичко се случваше в задънена уличка,а двамата мъже бяха ухилени и си мислеха,че може да им провърви тази вечер:
-Моля ви помогнете ми!!!Някой да ми помогне.
-Млък к**ко!!!Ще те науча аз сега!!! - времето бе малко.Какво ли щеше да направи Моа???

Тим се усмихна, сега бе неговият момент, облегна се за секунда на ръба на покрива и се вгледа в мъжете. Изглеждаха силни, вероятно по-силни от него. Трябваше да използва момента на изненадата. Той се качи на ръба и отскочи на съседния блок. Внимаваше никой да не го забележи, или дори да усети. Не трябваше дори да го чуят. Той започна да слиза сравнително бързо надолу по первазите на прозорците. Запазваше баланс. След което се пусна и падна на земята, наметалото забави падането, и така не се нарани. Момчето клекна. Положи ръка на Бо-то си и се доближи до двамата. Дишаше бавно. Тихо. Бе спокоен. Нямаше какво чак толкова лошо да се случи. Бе оставил фотоапарата си на единия прозорец, и го бе насочил към бандитите и жената. Нагласен да започне да снима по една снимка на всеки пет секунди, 20 секунди след като бе пуснат. Това правеше приблизително седем секунди докато започне да снима. Момчето бе готово. Когато вече бе зад единият мъж, той надигна поглед и го побутна с пръстче в гръб. След което надигна ръката с Бо-то и замахна към главата му.
-Не чухте ли, че дамата не иска да се занимава с вас?! Махайте се, гадини! - момчето си бе променило гласа, бе някак по-дълбок. Но все така несериозен. Не, че имаше нещо лошо в това, де. И Спайди бе така. Със свободната си ръка момчето хвана нещото, което наподобяваше пистолетче в колана му, това бе просто устроиство, изтрелващо кукички. Бе си го направил, за да може да се катери по-лесно и да суингва от блок на блок. Спайди стил. Насочи го към слабините на другият мъжага, ръката му не трепереше много. Момчето натисна спусъка и куката се изтреля. За да се подсигури, че ще свали поне единият, клекналото момче се завъртя и опита да подсече бандита, към който бе замахнал и със стоманеното си Бо.
"Дишай, Тимъти, ще се справиш. Не си чак толкова зле." повтаряше си момчето на ум, трябваше да го вярва, за да успее. Не искаше да се провали първият път когато опитваше да спаси някого. Никой не трябваше да умре. Никой.

Двамата мъже бяха готови да започнат работата си,но всичко се промени когато в делата им се намеси Моа.Мъжът,който героят побутна с пръст извика:
-КОЙ ИСКА ДА УМРЕ??? - обърна се към Тим и се засмя през гърло:
- ХАХАХАХАХАХААХАХАХ!!!Виж Джо!Тоя трябва да е от ония младоци.Е да му покажем,че супергеройчетата не са кой знае колко по-специални от нас... - Но докато говореше гигантът,Тим го нацели силно с Бото в главата.Тъй като това нещо бе кораво коравия легна на земята моментално.Естествено не бе мъртъв,а бе нокаутиран. Тим в същия момент се опита да забие куката в слабините на Джо,но той бе подготвен.До какво можеха да стигнат някои хора?Естествено до следното.Грамадния хвана жената и я постави пред себе си като щит,за да се предпази.Той очевидно си мислеше,че пистолетът е истински и,че някой ще умре в този момент,защото чу изстрела,но дали щеше да стане на неговата?Или моа щеше да успее да върне куката?

"Един долу, остана само още един." мислеше си Моа. Но тогава забеляза какво се случваше, плана му се обръщаше срещу него. Куката щеше да намери нова цел, и тя нямаше да е Джо. По дяволите, това не трябваше да се случва. Това не бе планирано. Зениците му се разшириха, той трябваше да мисли бързо. През ума му минаха десетки комбинации, как да спаси жената, но една му се стори най-проста и най-сигурна. Момчето въздъхна, добре че бе помислил за всичко. Жената щеше да оцелее. Това бе сигурно, защото Тим бе сложил специално копче на пистолетчето си. Докосна го с кутре и рязко куката се върна в пистолета, а момчето вече бе във въздуха. Едно салто и момчето се озова в сенките зад бандита. Щеше да го изненада. Скрит в сенките Дрейк щеше да стресне Джо. Той се доближи бавно, отново бе клекнал, всичко се развиваше по-добре от очакваното. Когато го стигна той стана, и замахна с пръта си към главата на 'гиганта'. Тъмнокоското щеше да се справи, усещаше го в червата си. Първата му нощ на патрулиране се развиваше много по-добре от очакваното. Щеше да спаси първият си цивилен, това бе специално. На лицето на Тим се появи усмивка. Широка усмивка. Гордееше се със себе си. Но изведнъж се усети. Жената все още не бе спасена. Надяваше се да успее да нокаутира Джо, за да я пусне. След това щеше да.. да. Щеше да реши тогава.

Горилата беше очевидно твърда тъпа и самоуверена за да дори да допусне, че момчето е толкова умело. Всъщност дори да беше чул как момчето се приземява, на този етап нямаше голямо значение, Тим имаше повече от достатъчно време за да изпълни движението си. В момента и двамата бандюги лежаха в безсъзнание. Но какво ще се случи с момчето и спасената жена?

Тим се усмихна. Мисията изпълнена, и двамата бяха повалени, и дори не му отне повече от минута. Първата нощ минаваше добре. Не се бе провалил. Очакваше лоши резултати, но ето че оправда очакванията си. Моа стана и с Бо-то си побутна двамата бандити, колкото да провери дали са живи. Бяха. Единствено бяха нокаутирани, всичко бе добре. Червено-черният му котюм му отиваше. Наметалото се вееше, защото нощта не бе от най-топлите, бе само Април. Той се обърна към спасената жена и лицето му стана сериозно.
–Бягай, бързо. Аз ще се погрижа за тях. - и той отново се обърна към тях. Бръкна в едно от джобчетата на колана си и извади рибарска корда. Срита двамата, колкото да са един до друг. Бяха прегърнати. Завърза ги с нея и започна да ги дърпа. Издърпа ги до една от уличните лампи и завърза въженцето за нея. "Трябва да измислиш нещо по-добро, Дрейк. Спайди надали е правел така в началото." мислеше си той. Изпсува на ум, добре че се бе сетил за обезопасителя на пистолетчето с куките си. Да, всичко свърши добре първият път. Надяваше се и следващите няколко нощи да продължават все така плавно. Изведнъж хлапето се сети. Фотоапарата. Отиде до прозорчето, до което го бе оставил и го взе, огледа го. Огледа снимките, имаше няколко много добри. Надяваше се Бюгъл да ги купят. Прибра фотоапарата в друго джобче на колана си и извади пистолета с куките, насочи го нагоре и плавно започна да се издига. Няколко секунди по-късно, той вече отново бе на покрива. Реши да смени квартала, започна да подскача от блок на блок, оглеждайки се за още приключения. Всичко това започна да му харесва. Справяше се добре с новата си супер-работа. "Дано нощта да е спокойна." момчето си мислеше. Не, не се бе изморил, просто не искаше други цивилни да се наплашат.

Когато беше спрял на поредния покрив, на Тим му се стори, че видя някаква сянка да пресича въздушното разстояние между два блока отляво на него. В дъното на следващия блок пък, който стоеше отдясно на Моа се виждаше кафенето, чието име ,"Ла Кафе", светеше с червени примигващи светлинки.

Тим се спря. Друга сянка? Очевидно не бе сам. Той се качи на ръба на покрива и клекна. Огледа се, наляво, надясно. Вдясно бе Ла Кафе, не бе жаден. Сянката бе тръгнала наляво. Трябваше да мисли бързо, как да я види, разпознае. Да. Бинокъла. Момчето бръкна в джоба на колана си и извади мини-устройството си, натисна копченцето в страни и погледна през него. Гледаше натам откъдето бе забелязал сянката. Бе сигурен, че не е сам. Не можеше подсъзнанието му да започне да създава образи още първата нощ на патрули. Не бе чак толкова луд. Не, не мислеше, че бе луд изобщо. Поне психиатрите не бяха казали така. След смъртта на баща му много неща се бяха променили, но това не бе единствената причина, поради която Дрейк си бе сложил наметалото и маската. От малък знаеше, че света не е 'розово' място. Нямаше безопасност. Никъде. Поне не на тази земя. Той четеше много книги. Обичаше да го прави. В една от тях бе прочел за теорията за мултивселените. Тя гласеше, че за всяка планета, за всяка вселена има паралелна такава. И с всяко нашо решение, се създава още една, има милиони. Не, не милиони. Имаше безкрайни различни вселени различни от нашата. Всяка повлияна от решенията, които взимаме в живота си. В една от тези вселени, поне в една от тях, би трябвало всичко да е прекрасно, да няма зло. Баща му нкога да не е умирал. Да няма нужда за всички тези наметала и маски. Но, не. Той бе оцелил грешната вселена. Тази в която злото властваше. Е, не винаги, де. "Стига интроспекция, Дрейк, съвземи се. Търсиш нещо, помниш ли?" той продължаваше да си мисли. Да, наистина, трябваше да престане с всичко това. Мислеше твърде много. Той въздъхна. Все още търсеше източника на сянката, чрез бинокъла си. Дано да го намереше скоро.

Нощта беше тъмна.Из уличките на "голямата ябълка" се чуваха писъци.Всичко това бе нормално за град като този.Престъпността бе на върха си, а малкото супер герои, които не бяха разкрили идентичността си най-вероятно изчакваха да видят какво ще се случи преди да излязат на открито и да свършат малко работа.
Грейсън не беше от тези "хора".Въпреки да не патрулираше с костюма си, неговата цивилна работа му позволяваше да върши това и без да се преоблича.Вятърът духаше доста силно и едва не отвя шапката която се бе сложил.А дългият му шлифер издаваше драскащи звуци, развяван от вятъра.През деня хората го гледаха доста странно, на външен вид бе на не повече от 19 човешки години, но всъщност бе много по-стар.
Скоро вече бе стигнал до кафето "Ла Кафе", не знаеше какво точно , но нещо определено му подсказваше, че трябва да остане тук поне за още няколко минутки.Нюхът му , му казваше, че нещо щеше да се случи.[/i]

Сянката не попадна в полезрението на Моа, но като че ли по местата откъдето бе минала сянката оставаха нещо като бледи боклуци. Ама че замърсител.

Другото момче стоеше долу при "Ла Кафе" и изглеждаше готино.

Тим все още се оглеждаше, нямаше следа от сянката. Но с бинокъла забеляза нещо. Следа? Вероятно. Момчето прибра бинокъла в джобчето, от което го бе взел и се подготви. Надигна се. След което се засили и отскочи на съседният покрив, където бе видял сянката, когато кацна, момчето се доближи до боклучетата останали от 'Shadow'. Клекна и ги огледа. Който и да беше това, не знаеше, че трябва да внимава. Не трябваше да привлича внимание и да оставя следи, а той бе направил точно това. Бе се издал. Не, че Моа бе по-добър. Това бе първата му нощ, но за сега се справяше добре. Дрейк бе тих и бърз. Двете неща от които зависеше запазването му в тайна. Не искаше да привлича внимание. Вниманието щеше да доведе до неприятности, а той не искаше неприятности при първото си излизане. Справи се добре с дамата, но това вероятно бе просто късмет. Късмета на начинаещия. Дрейк извади от джобчето си фотоапарата и го фокусира, снима уликите и го прибра. Доближи ръка до боклучето и го хвана, огледа го, и го прибра в едно от празните джобчета, щеше да го огледа като се прибере. Кой би оставял боклуци след себе си, що за престъпник, мутант, или каквото и да е би направил подобно нещо. Тъмнокоското се надигна и с бавна крачка започна да следва боклуците, когато те свършиха на този покрив, той скочи на следващият и така. Следваше следите. Може и Моа да бе аматьор, но нещото срещу което щеше да се изправи, вероятно също бе такъв, щом оставяше следи. Или не знаеше какво прави, или го правеше нарочно, за да хване Тим в капана си. Очевидно нощта не бе чак толкова спокойна.

Нищо не се случваше пред кафето, където Греисън чакаше.Може би бе сгрешил или не трябваше да бъде толкова пасивен.Като се замисли не бе излизал на патрул от доста време, покрай всичко което се бе случило.Жалко че костюма му не бе с него, но пък поне шлифера и шапката му придаваха този типичен Ню Йоркски детективски вид.В града имаше поне стотици такива като него и ако си позволеше да литне нямаше да рискува да бъде разобличен.
Той направи няколко крачки до ъгъла на сградата и влезна в тъмната нощна уличка.Вдигна яката на шлифера си и закопча всички копчета.Само след миг се издигна нагоре и се извиси над сградите.Грейсън наблюдаваше.Гледаше за нещо нередно или нещо или някои нуждаещ се от помощ.

Моа следваше следата от боклуци, които от погледнати от близо му приличаха на бели влакна. Силуета, оставящ ги вече не се мяркаше пред Моа, но дали това означаваше, че няма начин той да бъде проследен?

Грейсън не можеше да забелижи нищо странно в тази нощ. Освен може би сянка подскачаща от покрив на покрив. Да, буквално. И тя сякаш бързаше за някъде. А Грейсън бързаше ли за някъде?

Тим продължаваше да следва боклука. Кой, или какво се разхождаше по покривите нощем, и оставяше след себе си следи под формата на боклук. Не мислеше, че някой разярен съсед би тръгнал да подскача от покрив на покрив със скъсана чанта пълна с боклук. Но като се замисли, нямаше и правото да ги обвинява, че се разхождат по покривите през нощта. Той самият го правеше. Още по-лошо, той бе с маска и наметало. Като пълен откачалник, така де. Ако някой го видеше тази нощ и случайно го познаеше, което надали щеше да се случи, щеше да си помисли, че Дрейк се е побъркал. И с право. Да се разхождаш като супергерой от покрив на покрив си беше против всички социални кодекси, просто бе грешно. Поне за останалите, за нормалните хора. Тим не бе такъв, това го знаеше от малък, той не бе нормален. Никога не е бил социален, и не смяташе да започва сега. Докато всички ходеха по партита, дискотеки и подобни, Тимъти си седеше в стаята и четеше книги, или се опитваше да хакне местната Wi-Fi мрежа. Това бе нещо, което се бе научил да прави преди няколко години, бе прекалено голям мързел, за да отиде да си плати интернета, и заради това започна да краде от съседите. Бе успял дори да хакне в сървърите на New York, планове за строежи, протоколи от събрания, всичко се намираше в момента на хард диска на компютъра му. А, с PDAто, което беше в джоба му, дори имаше достъп до тях от тук. Досиета, всичко, което му бе нужно се намираше в страничният му джоб. Изведнъж момчето се съвзе, защо по дяволите все още мислеше за странични неща, трябваше да следва случая. Какво бе нещото, което оставяше тези следи. Това щеше да бъде дълга нощ. Моа продължаваше от покрив на покрив, следвайки боклуците.

Точно както и очакваше летящия младеж вече бе видял нещо подозрително.Тъмна фигура, забулена в сенки скачаше от покрив на покрив.Освен ако някои не снимаше филм, трябваше да бъде крадец.А камери наоколо нямаше.Както си левитираше във вертикално положение, изведнъж се засили хоризонтално към сенчестия човек.Това което целеше да направи е да го бутне в страни, за да загуби равновесие и да падне.

Момчето беше доста неумело във въздуха. Все пак тази сила беше трудно контролируема на практика, а пред него все още има дълъг и труден път, докато я усъвършенства до край. Истината беше, че удара пропусна целта му с половин метър разстояние. Но от друга страна Моа също не го забеляза - извънземното не издаваше никакъв звук, докато буквално се "плъзгаше във въздуха." Подскачащият "нинджа" забеляза странен обект. Нещо като... човешка фигура, която висеше от стълб, овързана на въже.

Преследването продължаваше, но всеки ловец следваше своята плячка.

Тим се спря. Това вече беше интересно. Доближи се до ръба на покрива, клекна. Извади бинокъла си и включи нощното виждане. Огледа се долу към улицата, нямаше много хора, нормално беше нощ. Повечето вероятно спаха, не бяха като нашият герой тук да се разхождат по 'пижама'(както би казал един специфичен редактор в New York-ски вестник(не, не става дума за теб JJ(всъщност става дума точно за теб, но хайде да го запазим в тайна.))), и да опитват да 'спасяват света'. Сериозно, това вероятно не бе най-доброто нещо, което можеше да направи с живота си младият Дрейк, но поне бе интересно. Държеше съзнанието му чисто. Чисто от мрачните мисли, които се появяваха понякога. По дяволите. Защо не можеше да бъде като нормалните тийнейджъри? Вероятно защото не бе такъв. Да, наистина не бе. Предпочиташе да прекара времето си сам в стаята, отколкото навън с 'приятели', а ето, че вече дори нямаше да го прекарва в стаята. Обмисляше да излиза всяка нощ, изглеждаше интересно. Не, не изглеждаше интересно, то беше. Това бе най-прекрасното нещо, което му се бе случвало, откакто разбра, че хот-дозите всъщност не съдържат умрели кучета, и получи възможността да ги яде на корем. Той надигна ръка, и доближи бинокъла до очите си. Вгледа се във фигурата. Имаше странното предчувствие, че се досеща какво бе това.

*-Уоу трябва да внимавам повече* - Помисли си Грейсън докато се рееше и криволичеше във небето над ниджата.Не го беше уцелил , но поне и остана незабелязан.
След няколко секунди обаче реши просто да последва скачащия по покривите човек и да види какво бе замислил.А и не се притесняваше, че ще го забележат защото "хората", рядко поглеждаха нагоре.

Да, но блоковете в тази част от града бяха ниски. Да, но по това време единствено клошари можеш да намериш навън. Добре де и някой хора, които работата им не беше чиста. Вярно, един - двама клошаря забелязаха "хвърчащия" Грейсън, но отдадоха образа му на евтиния боклук, който пиеха вместо бандеролен алкохол. Грейсън следваше "нинджата", докато целта му не спря на едно място и не започна да оглежда нещо с бинокъла си. А именно, човек висящ на нещо като връв от уличен стълб.

Оказа се, че Моа беше попаднал на апетитна следа. Този човек висеше овързан в паяжина. Да, огромна, бледа паяжина. Тц, трябваше да се сдобие с някакъв бинокъл за нощно виждане, този наистина не струваше. Ако уличните лампи не бяха налице, нищо нямаше да може да забележи.

За първи път тази нощ, Тим се усмихна. Харесваше му това, което виждаше. Паяжината потвърждаваше съмненията му. Боклука, който бе намерил, всъщност не бе боклук, а остатъци от паяжина. Вероятно от пълнителите на първият заподозрян в листчето му. А, именно – Спайдър-Мен, човекът паяк. Дрейк прибра бинокъла отново и извади от джобчето си фотоапарата, още нещо за ДжейДжей. Той засне човека и прибра фотоапарата. Извади едно мини-листче, и едно моливче, имаше за всеки случай. Беше му хрумнало нещо. Щеше да си направи лист, с няколко движения на ръката на листчето вече пишеше "Да направя:" , като номер едно в листа, Моа написа "Да си намеря щаб.", това бе нещо от което всеки супер герой се нуждаеше. Първото нещо, което мислеше да сложи там, бе един голям и красив компютър. Да, компютър, едно от най-важните неща, които му трябваха там. Той прибра листа и молива, ако му потрябваха отново, щеше да ги вземе. Тъмнокоското се качи на ръба и надигна ръце, наметалото му се разтвори. Той се спусна и плавно кацна на земята. Изправи се. С няколко крачки той се доближи до човека, който бе 'окачен' на уличната лампа. Усмихна му се и го фрасна в лицето, направи крачка назад и го погледна в очите. Не мислеше в момента, действаше инстинктивно, а инстинкта му казваше, че този тук щеше да го заведе при Човека паяк. О, да. Щеше да е забавно.
-Накъде тръгна? - спокойно каза Моа. Да, не Тим, а Моа. Чувстваше се като детектив, следваше плячката си. В случая един от идолите си. Вътрешно костюмираният се надяваше, че престъпника ще му каже накъде е тръгнал Спайди. Ако му кажеше направо щеше да е по-добре и за двамата. Щеше да спести време на Дрейк, и болка за себе си, така че по-добре да побърза с говоренето. Тимъти не обичаше да чака.

Пристигна в Ню Йорк с приповдигнато настроение. Бе спал по време на полета и изглежда сънят му се бе отразил добре. Знаеше, че му предстои да избие сума ти народ, но гледаше да се абстрахира от това. С или без негова помощ, те тъй или иначе щяха да бъдат убити от слугите на Синистър.
"Ужасно е, че ще ми се наложи да избивам невинни хора" - помисли си Дарин - "Но ако не го сторя и аз ще се превърна в жертва. И тогава кой ще спаси човечеството от лапите на Синистър или Тъмния? Аз съм един от малцината знаещи какво се случва и сега е наложително да спечеля доверието на врага си. А един ден.. един ден ще те убия Синистър!"

Game Master Location : Omnilocational

Дарин видя целият си отбор... те го чакаха. Не всички изглеждаха сериозни... като че ли някои от тях бяха отнесени в някакви свои мисли.

- Аз съм Гамбит. Лидера на Maradeurs Reborn - тъмният тип се представи първи.

- Докс - каза най-странно изглеждащия тип в групата. Дарин усещаше как типа излъчва някаква смесица от кръвожадност и лудост.

- Здрасти, аз съм Зоуи - представи се единственият женски член на бандата, с леко отвеян глас.

- Даре мо Най. Аз съм хардкор, ха-ха.

- Роксан - този тип се представи най-лаконично. Като цяло изглеждаше и като най-мълчаливия характер.

- Време е да тръгваме - Гамбит като че ли нямаше търпение да започне с убийствата.

Групата потегли и скоро видяха пред себе си нещо, което приличаше на... имение? ...частен колеж? Дарин не можеше да каже със сигурност. Чудно какво беше подготвил за това място. По пътя насам беше научил някоя и друга магия от гримоара си...

Медальонът, висящ на шията му, напомняше на Дарин за това, че е лишен от илюзиите си, на които основно разчиташе до този момент. Но не се притесняваше особено - бе научил до съвършенство нова магия. Не разбираше абсолютно напълно как действа, но можеше да я ползва безпроблемно и това му вдъхваше доверие. Насочваше ума си към някой обект, било то жив или не, и го вледеняваше. Обичаше да започва от сърцевината му. След това можеше да го взриви на малки пърченца или дори на прашинки. Вече бе решил как ще използва новия трик в ръкава си. Ако бързаше просто щеше да вледенява сърцата на противниците си. После можеше или да ги взиви или да ги остави да умрат до няколко секунди. Разбира се, ако поискаше, можеше и да ги замрази напълно. Вероятно ако после ги остави да се разтопят на топло имаше някакъв шанс жертвите му да оцелеят. Е, в този случай, това едва ли имаше някакво значение - отдаде се на безсърдечие Дарин - нали трябваше да извие всеки изпречил се на пътя му, нямаше кой знае какъв избор.
"Ако вложа повечко сила сигурно ще мога и да си пробивам път през стени" - помисли си младежът - "Просто ще ги заледявам и взривявам"

Game Master Location : Omnilocational

- Let's go - каза Гамбит и групата се запъти след лидера си. След средно-дълга разходка по улиците на Ню Йорк, пред бандата нещастници се издигна решетъчна порта, част от дълга ограда. На нея беше изписано:

Цитат :: Училището за надарени младежи на Ксавиер

- It's time to kill some bitches - проговори лидерът със студения си глас.

Обхвана решетките на портата с длани. За секунда-две, тя се загря до червено и в следващият момент се взриви на парчета. Вътрешната част на мястото беше обширно поле - вероятно се падаше нещо като двора на училището. По него бяха разпръснати на групички около 20 тинейджъра, като до едната група имаше висока червенокоса жена.

- Kill 'em all! - даде заповед Гамбит и се запъти бавно и самоуверено към училищната сграда.

Всеки от съотборниците на Дарин последва заповедта със свое темпо. Даре се затича директно напред с вик "ДАРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!". Роксан всъщност остана на едно място за малко, сякаш премисляше нещо. Докс се затърча към една група от 4 тинейджъра със зловеща физиономия. Зоуи пък тръгна в друга посока на двора, малко неадекватно, очевидно заслушана в музиката си.

Дарин: Profundus congelo("Deep Freeze" нова магия, -5 точки способност). Магията изисква произнасяне на името й, за да бъде изпълнена.

» Центъра на Ню Йорк
» Улиците
» Улиците на Манхатън
» Из Улиците на Бронкс
» Из улиците на Торонто