The Withering Petals Plain

Легендарно място, на което се смята, че се срещнали в смъртен двубой двубой Санада Юкимура и Дате Масамуне. Атмосферата е странно спокойна, създаваща чувството че времето е спряло. Огромното поле е изпълнено с море от ниски цветя през по-топлите сезони на годината, и на места по границите му - дървета.

От далечината се задаваше едър и висок силует, който нагазваше през треволяка. Това естествено беше нашия протагонист или антагонист (който както го разбира) Дрейвън. Наемникът беше бръкнал ръце в джобовете и пристъпваше с небрежна походка, докато изведнъж не се спря на едно място. *Значи това е мястото.*  Настроението му беше носталгично имайки се предвид че тук едно време се е направила история - един "ЛЕГЕНДАРЕН" сблъсък между Дате Масамуне и Санада Юкимура. Дрейвън гледаше с лекота върху това, понеже честно казано изобщо не му пукаше, все пак това е един "мит". Именно поради това и отношението му беше безразлично. Но ако трябва да бъдем честни - в случая Дрейвън се опреличаваше на "Юкимура" защото мразеше оня другия тип, както му беше името, толкова, колкото мразеше цветния прашец. Заради това стъпваше насилствено върху цветята, понеже това заслужават - да бъдат смачкани от огромния му ботуш. *Умрете, цветя! УМРЕТЕ!*
-А-чхууу! - ехото от силната му кихавица "профуча" през целия го заобикалящ терен. Разбира се, той по навик се покри с ръка, въпреки че наоколо беше безлюдно. Не, че имаше алергия или нещо такова, просто изпита огромна досада от това, че трябваше да бъде на такова място. Човек от калибъра на Дрейвън беше зает и имаше по-важни задачи, отколкото да приеме да участва в някакви тайм-"филъри". В момента нямаше друг избор освен да премине през тази дупка във времето. Ако искаше да промени не само историята, но и целия свят, от неговото присъствие на това събитие зависеше ВСИЧКО (или поне така му беше казано), и понеже той оценяваше онова, което бе направил до сега, не би го пропилял, за разлика от някои други.