Phantom Menace

Заглавие: Re: Phantom Menace Нед Юли 21, 2013 5:16 pm

-Аха, манипулиране на реалността...изобщо НЕ е овп! - отбеляза Дрейвън. *На този "Луд Ангел" определен му има нещо. Но аз определено ще го спра. А и мразя онези, които са по-шумни от мен!* - чу се глас в умът му. Дрейвън изпука вратът си. Определено нямаше начин да остави противникът му да се "измъкне" по толкова досаден начин. *Предполагам, че ще продължавам да го нападам по неопределен начин с груба сила. Това е единствения начин да накарам оня "Сафирем" с груба сила. Колкото и неоригинално да звучи, ще действам по единствения неподходящ начин, и това е този на Кепи...* - помисли си белокосият. След това реши да последва своят противник по траекторията, от където идва смехът му, дори и да нямаше нужната "техника" за това - защото беше прекалено готин, за да я притежава!!! След това премина в [You must be registered and logged in to see this link.]. Дрейвън се изстреля, също така със скорост, която не можеше да се забележи с просто око. Той използва своят "флаш степ", за да догони противникът му. Смяташе при нов контакт с него, направо да изстреля своят ултимативен енергиен blast възможно най-бруталния начин. Определено не харесваше, когато някой подценява способностите му, за това в този миг нямаше друг избор, освен да извлече максималното количество от тях. Дори и да са нърф-нати, не го интересуваше на този етап. Единствено една мотивация му даваше "насока" в момента, и това е да убие N-Gene user-a. Все пак, това беше неговата задача, и бе обещал да я изпълни. Дрейвън знаеше какво ще причини, преди дори да се е случило, и не се и съмняваше, ако се провали. А до колко това ще се окаже истина? Предстои да се разбере...

Game Master Location : Omnilocational

И Дрейвън разбира се успя. Естествено, все пак той се придвижи със скоростта на светлината, а нищо не беше по-бързо от нея. Пристигането му на избраната точка беше последвано от ритник в земята, който причини експлозия, отнасяща напълно голяма част от ъгъла в стената. Когато Дрейвън се окопити от краткото зашеметяване, което му причиняваше собствената му техника и пушилката се разнесе, той видя синекосия си опонент на земята - пребит и обгорен.

- Shit. Подцених те - кашляйки кръв, той гледаше гневно Дрейвън. Очите му изгубиха сапфирения си блясък и явно за малко придобиха истинския си цвят - като че ли синьо-зелено - поне на лунната светлина влизаща през отвора в стената. След това дясното му око започна да грее в тъмночервено - цвят подхождащ на физиономията му изпълнена с омраза.

Дрейвън: -30 кръв(отворена рана).
Дрейвън: -50 енергия.

Заглавие: Re: Phantom Menace Пон Юли 22, 2013 10:50 am

Очевидно новата ултимативна способност на мутанта проработи отлично. Но той просто реши да я изпробва върху противника, защото още не беше привикнал с нея. Изглежда, обаче надцени себе си, защото все пак имаше отворена рана, която му попречваше да прави някои неща, за сега. Но това нямаше да го спре да прибегне до следващото действие. Дрейвън спря ултимативната си способност, след което извади пистолета си със свободната си ръка, като проговори:
-Е, изглежда дори и на "Ангелите" по някой път им угасва крушката! Сега, след като се отстраних със страничните си проблеми, е време да се насоча към главното събитие. Бих ти благодарил, ако имах някакво сърце, но очевидно това не е случая! До скоро! - след последните си думи към противника, той се обърна рязко, и натисна спусъка, като се насочи право към главата си. С това целеше да го "закърпи" веднъж и за винаги. Дали щеше да успее!?

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън беше готов да натисне спусъка без да мисли - беше се превърнал в истински наемник. Нечия ръка обаче хвана китката му, преди да стреля. Не я отклони, но го държеше уверено. Сякаш онзи, който го държеше, беше сигурен че няма да стреля.

- Това е достатъчно - гласът беше женски.

[You must be registered and logged in to see this image.]

- Ти победи. Той няма да направи нищо повече - думите й бяха напълно уверени и спокойни. - Като наемник нямаш полза да го убиваш, след като вече не е преграда за целта ти - момичето погледна нагоре, сякаш препращаше към истинския противник, за който Дрейвън беше дошъл тук. - Знам, защото ние също сме наемници.

- Той ми е брат - каза тя. - Ако го нараниш, няма да ти простя. Бях тук през цялото време и можех да съм ти нанесла фатален удар отдавна - очите й бяха сапфирено сини, точно както тези на брат й преди малко. - Така че ми се отблагодари, като ни пуснеш да си тръгнем.

Заглавие: Re: Phantom Menace Пон Юли 22, 2013 11:50 am

-Хех. - подсмихна се нахотливо Дрейвън, обръщайки се към женската. До някъде момичето беше право. Но той очакваше това да се случи скоро. Знаеше, че "Лудия Ангел" имал някакви връзки, а белокосият определено остана доволен, че някой се намеси. Все пак не искаше да си цапа ръцете с още кръв. *За малко да се размекна.* - мина му през ум.
-Това парти започна да става все по-добро. - след тези думи, той насочи пистолета към нея:
-Ще ви оставя намира за сега. Но ако отново ми застанете на пътя и се опитате да прекъснете купонът по някакъв начин, ще ви убия и двамата! - по изражението на Дрейвън можеше да се забележи, че той не лъже. Мутантът прибра своя пистолет, след което остави двамата да се оправят, а той продължи по своята траектория. Имаше още дълъг път да извърви. Може би двойно по-дълъг. Особено, след като имаше рана, за която се държеше. Трябваше да изтърпи малко повече, ако изобщо искаше да оцелее някак срещу някакъв друг противник.

Game Master Location : Omnilocational

- Не се притеснявай - каза тя, докато Дрейвън беше насочил пистолета към нея. - Може би защото съм ангел, мога да предусещам бъдещето, а може би е само интуиция, но имам чувството, че този свят върви към своят край. Не бих искала да прекарам оставащото си време по същия начин, както съм прекарвала живота си до сега, а се съмнявам че брат ми мисли много по-различно.

Непознатата вдигна брат си от земята и хващайки го под рамо се запъти към изхода от кулата. Вероятно със способността на N-Gene-ът си нямаше да има проблем да напусне областта без да бъде убита от старите си шефове. Спря за малко и се обърна към Дрейвън.

- Ти също не би трябвало да губиш времето си повече - замълча за две секунди, след което изказа мисълта, която й беше дошла внезапно. - Или може би искаш да видиш Края със собствените си очи.

Заглавие: Re: Phantom Menace Пон Юли 22, 2013 12:18 pm

Дрейвън долови какво му каза момичето, и възнамери да спре за малко, и все пак да й отговори.
-Всъщност, нямам нищо против. Все пак не съм на "живото-спасяваща мисия", за разлика от теб. Но, да...ако това ще прозвучи подходящо, в момента съм на "Ничия земя". И не се интересувам особено от това какво се случва, или какъв ще бъде края на ситуацията, след като не ме засяга. - след тези думи, той се обърна съвсем леко към нея, повдигна дясната си ръка, и направи знак за "сбогуване", като насочи пръстите си под формата на "спусък".
-Отивам към "Главното събитие". Ще се върна, след като приключа със задачата си. До тогава, грижи се за брат си!... - последва кратка пауза, в която Дрейвън отново насочи вниманието си към другата страна, и продължи по пътя си.
-...Ти поне имаш семейство. - завърши мисълта си мутантът.

Заглавие: Re: Phantom Menace Съб Авг 03, 2013 9:25 am

Докато Дрейвън продължаваше напред по пътя на съдбата си, той забеляза, че пред него имаше някаква тъмна фигура. Колкото повече се приближаваше към нея, толкова по-ясна ставаше тя. Скоро, Руук разбра, че познава този човек само по едно единствено нещо... Нодайчито, което стърчеше от гърба му. Щом двамата застанаха един срещу друг, Адвокатът забеляза, че от окото на ''познатия'' му като чели излизаше някаква тъмно зелена светлина. Тогава той пристъпи две крачки напред, и вече Руук можеше да бъде абсолютно сигурен кой е човекът, който стоеше пред него. Непознатия вдигна дясната си ръка и му помаха, като се усмихна и каза с леко отнесен тон:
- Long Time No See, Rook.

Game Master Location : Omnilocational

Женският "ангел" изгледа още веднъж продължително Дрейвън, след което му обърна гръб и напусна кулата с брат си.

Дрейвън продължи пътя си нагоре по стълбите, към върха на кулата, докато най-накрая не стигна върха на кулата. Всъщност излезе на обширна кръгла тераса - която буквално беше отворена към небето. Само 1/4 от границата на терасата беше ограничена от стена. Радиуса на това място трябва да беше поне 20 метра.

- Здрасти - Дрейвън чу спокоен глас.

Притежателят му се намираше на десетина метра от Дрейвън, седнал на земята, облегнат на стената близо до единия й край. Дясната му ръка беше небрежно отпусната на свитото му дясно коляно.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Дрейвън: -10 кръв.

Заглавие: Re: Phantom Menace Чет Авг 08, 2013 10:03 am

*Доста яко имение. Щеше ми се и моето от преди доста време да имаше такива екстри, но....на кого му пука!? И без това, то вече е в историята....* - помисли си белокосият, докато наби игнора на един "дефект" от случващите се около него промени, които накараха цялата местност наоколо да се изменя против законите на физиката. Продължавайки напред, пред него се разкри и следващото "ниво", към което се беше насочил. Дрейвън огледа цялата стая, сякаш преценявайки колко свободно пространство има наоколо. Накрая, разбира се, обърна внимание и на непознатия, който беше седнал на земята по съвсем небрежен начин.
-По принцип се налага да имам някаква улавяща фраза в този момент, но ще запазя това за по-късно... - подхвана той, след което извади кусаригамата си, нарамвайки я през рамо.
-...Здрасти! Аз съм Дрейвън! - представи се той: -Доста е готина тази локализация, в която сте се настанили, трябва да призная. Дори и да е прекалено скучно, имам предвид, можело е да вложите малко повече усилия в подготовката си, след като знаете, че ще имате посетители, както предполагам, забелязвайки, че и ти, както онзи "Луд Ангел", с който се разправих по-рано, стоиш в очакване на пристигането ми. И не критикувам лошия ви вкус, разбира се! Той няма нищо общо, в сравнение със ситуацията, в която сте се поставили! Но може би аз избързах прекалено много, така че, няма да прибързвам до заключения, за сега.

Game Master Location : Omnilocational

- Аз съм Гоуст - представи се белокосия. - Всъщност, да съм честен, не ви очаквахме, сигурно затова подготовката ни ви се струва малко небрежна. Но не можеш да ни виниш, че не очакваме някой да щурмува крепостта на Апокалипс.

Заглавие: Re: Phantom Menace Чет Авг 08, 2013 1:58 pm

*На Апокалипс, а!?* - мина през умът на белокосия тип. Дрейвън беше чел за този в базата данни на Синистер, и можеше да предположи на къде отиват нещата.
-Може би, никой не е толкова "откачен" колкото мен, за да щурмува из тази "крепост", както ти я нарече. - каза Дрейвън, като изражението по лицето му се промени. Той леко смръщи дясното си око, докато другото му придоби налудничев поглед. -Или пък, може би, не съм сам, а има и други, които са поели по различни дирекции на вашето свърталище. Никога не знаеш! Аз най-"непрофесионалния" наемник, и използвах "старомодното" нахлуване през входната врата, така че дори и най-небрежните "злодеи" би трябвало да се досетят, че наоколо има нашественици. Така, че, трябва да ви дам достатъчно кредит, че поне сте добавили дори най-тънкия слой от "препрядствия", през които трябваше да премина, за да стигна до тук. - последва кратка пауза, в която Дрейвън направи едно "кръгче", и след като отново се конфронтира с противникът си, насочи Мурамасата си към него.
-Но стига празни приказки. Сега, след като знам за какво става на въпрос, и какво всъщност целите, възнамерявам да продължа да се извисявам още нагоре, може би да се провъзглася за нещо като "Спасител" дори, ако щеш. Така, че ще премина дори и през теб, ако се наложи. Не мога да ви позволя да създавате още повече "проблеми"!

Game Master Location : Omnilocational

- Въпросът е - каза Гоуст и изгледа продължително Дрейвън, извърнал глава към него. - Дали да се бия с теб или не.

Дрейвън: -5 кръв(отворена рана).

Заглавие: Re: Phantom Menace Съб Авг 10, 2013 11:20 am

Дрейвън погледна леко странно своя противник. След това отново нарами кусаригама-та си през рамо.
-Какво имаш предвид!? - попита го той недоразумително, и повдигна едната си вежда. Можеше да си позволи да изчака един момент. Навярно противникът му имаше какво да каже по въпроса.
-Да не би да ме подценяваш!? - подхвана Дрейвън малко предизвикателно. Той обаче не предприе никакво действие, понеже реши да остане на гард. Все пак, знаеше, че се намира на вражеска територия, така че при дори най-малката му грешка, можеше да загине, по-скоро "трагично", отколкото героично. За това, остана на мястото си. Възнамеряваше все някога да нападне, но първо трябваше да бъде достатъчно сигурен дали да го направи.
-Или пък намекваш, че няма смисъл да се биеш с мен!? Дори и да се опиташ да ми "избягаш", не бих се изненадал, ако това е причината. - след тези думи, той присви поглед, по-скоро в отегчен вид, в очакване на отговор.

Game Master Location : Omnilocational

- Сякаш бих избягал от теб - каза Гоуст. - Това, което имах предвид беше, че няма смисъл да си губя времето с теб, ако не си забавен противник - белокосият погледна Дрейвън в очите. - Мога да те разкарам от тук на момента, ако не ме убедиш да не го направя.

Заглавие: Re: Phantom Menace Съб Авг 10, 2013 11:46 am

-Хм! - изсумтя Дрейвън в стил "Дейдара", подсмихвайки се. Той застана в бойна позиция, разпервайки оръжието си настрани, като тъмно-лилава "аура" започна да го обгръща целия.
-По принцип никога не започвам битка по този начин, но ти наистина ме заинтригува. Можем да се обзаложим, че не би срещнал по-достоен противник от мен, и ще го докажа...започвайки от сега! - този път, Дрейвън реши да действа адски дефанзивно. Като говорим за това, светлините около него започнаха да изменят формата си, понеже този път Дрейвън използва пълната функция на ултимативната си способност, защото искаше да действа не само като атака, но и като алтернативна защита, като щеше да оформи екзо-скелета около себе си, ако бива нападнат. Гардът на Дрейвън в момента предприемаше подготовката си до "перфектност", наречена "абсолютен щит", който щеше да се разкрие с времето си. За сега, Дрейвън подсили своето оръжие с магнетизъм. След това изпрати една сравнително мощна "режеща през въздуха" хоризонтална вълна под формата на "полумесец" към противникът си.
-Getsuga Tenshou! - извика той, докато запращаше своята атака, като в момента към Гоуст се задаваше нещо, което беше сравнително опасно. И на вярно "изменяше" позицията си, поради магнетизма, който Дрейвън можеше да манипулира според желанието си. Така че ако Гоуст се опиташе да скочи във въздуха или нещо от сорта, вълната също щеше да се измени във вертикално положение.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Game Master Location : Omnilocational

Гоуст отвори очите, които беше затворил преди няколко секунди, поглеждайки гетсугата на Дрейвън и се подсмихна самоуверено. *kusu*

- Хех - беше единственият звук, който издаде Гоуст, докато гетсугата го застигаше.

Момента, в който тя го удрари обаче така и не настъпи. По-точно, в момента преди това, гетсугата изчезна от погледа на Дрейвън. Но не беше изчезнала наистина. Той вдигна глава и видя, че тя се намира на десетки метри нагоре към небето и лети към нищото, като се разпадна постепенно.

- О-ой - проговори Гоуст, като се вдигна от мястото си и изтупа дрехите си. - Ами ако беше счупил стената?

Дрейвън: -20 енергия.

Заглавие: Re: Phantom Menace Вто Авг 13, 2013 1:19 pm

-Не се надценявай, само защото отбегна ЕДНА атака! - каза Дрейвън, подсмихвайки се. Той успя да види през способността на противникът си. Навярно, Гоуст телепортира Гетсуга-та му на далеч, но му беше нужен очен контакт, за да го направи. Така че, едва ли щеше да направи същото, ако бяха изпратени повече от едно препядствие, през което трябваше да премине, поне според Дрейвън.
-Едва сега започвам! - след тези думи, той се затича към него си, като дирекциите, по които поемаше, бяха във зиг-заг позиция. Дрейвън беше напълно решен да нарани опонентът си. Самата ситуация, която го изискваше, не му даваше друг избор, освен да се изстреля, меко казано с "пълна мощност". Това означаваше, че Дрейвън беше способен да изстрелва и по-малки вълни от полумесецът преди малко, както беше демонстрирал в битката си срещу "Ангела", което беше "не-пълната" му техника. Насочвайки се надясно, той изпращаше slash, който е насочен по диагонал от долу-нагоре. Противоположното е, и когато той изстрелваше енергия от подсиленото си оръжие от другата посока. Очевидно, в този момент, на Дрейвън не му пукаше особено за "стените". Той се приближаваше възможно най-блиско към "злодея", възползвайки се от това, че charge-ваше в същото време. Изглежда главната цел на Дрейвън беше да доближи Гоуст максимално, за да му влезе в близка битка, от където да го довърши. През това време се хвана разбира се за раната си с другата ръка, защото все пак разбираше каква беше опасността да се отвори още повече. Като я беше затиснал силно, се съмняваше да му направи някакъв проблем, докато предприемаше своя ход.

Game Master Location : Omnilocational

Засилката на Дрейвън обаче беше спрята, когато мини-гетсугите му се сблъскаха една с друга и създадоха експлозия, от която предпази малкото разстояние, което го делеше от тях и сусаноо-то му. Когато пушекът се вдигна, той видя че Гоуст стоеше на 6-7 метра от него и го гледаше с победоносна физиономия.

- Мислех, че вече си разбрал. Атаките ти не могат да ме достигнат. Как ще ме достигнат, когато ти дори не можеш да изчислиш разстоянието между тях - Гоуст се засмя в стил Noah Kaiba. - Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!

Дрейвън: -60 енергия.

Заглавие: Re: Phantom Menace Сря Авг 14, 2013 4:23 pm

Дрейвън сведе глава, и отпусна ръцете си надолу, като започна да получава леки тикове. Но това не беше, защото се е демотивирал, а обратното - като се издигна, той започна да се смее, даже по-гръмогласно, стил [You must be registered and logged in to see this link.]:
-Ъгх-гх-гх-гх...Агха-ха-ха-ха-ха-ха-ха! - смехът му беше толкова силен, че ехото му се разнесе из цялото помещение. И, наистина, беше си забавно, че противникът му се мислеше за толкова недосегаем, след като неговите атаки дори не го достигнаха. А причината, която развесели Дрейвън, беше, че осъзна кое е слабото място на противникът му. *Мисли си каквото искаш, но скоро ще те накарам да се expose-неш сам!* - мина му през умът, а след това, той изгледа Гоуст с налудничев поглед:
-Не бих бил толкова сигурен, ако бях на твое място! Скоро ще осъзнаеш какво имам предвид. - каза той, повдигайки дясната си ръка, със стиснат юмрук. Може би е нужно да спомена тук, че Сусано`о-то на Дрейвън вече се беше сформирало около него, което му даваше достъп до всички специални техники. Една, от които смяташе да използва в този момент. Сусано`о-то хвана огърлицата, която имаше, и я свали от себе си, а позата, в която беше застанал мутантът, напомняше тази, която направи екзо-скелетът.

[You must be registered and logged in to see this image.]

След като свали огърлицата, която съдържаше 8 projectyles, под формата на magatama. След това ги метна към противника, но не точно. 4 от тях се разделиха на щяха да се разделят на две посоки, подминавайки Гоуст, а след това да се върнат на отдалечена дистанция едни от други, и да се насочат към стените на помещението. Всеки един от тези електромагнитни лазерни потоци съдържаха свойствата на експлозиви, така че щяха да станат големи фойеверки, когато преминат покрай всички страни на сградата, от балконът, до изхода, като в резултат всичко щеше да бъде разрушено. Този ход имаше наименованието:
-Ultimate Release: Eight Slopes Curved Jewel - докато ситуацията се изпълняваше, на лицето на Дрейвън се изписа самодоволна усмивка, тъй като очакваше Гоуст да се размърда, и по този начин щеше да има привилегията да го заличи.

Game Master Location : Omnilocational

Ситуацията не се хареса на Гоуст. Това се изписа по физиономията му. Даже изцъка с език. Преди да изчезне от погледа на Дрейвън, that is. Раздвоената атака на Дрейвън се срещна в стената, която разруши. Разхвърчаха се каменни отломки.

- Това беше опасно - гласът на Гоуст се чу иззад Дрейвън. - Някоя от тези отломки можеше да ме удари - е, не можеше, защото очевидно се беше покрил на няколко метра от Сусаноо-то на опонента си. - Освен това не беше нужно да разрушаваш стената. Веднъж след като те победя, ще те накарам да платиш ремонта.

Дрейвън: -50 енергия.

Заглавие: Re: Phantom Menace Чет Авг 15, 2013 11:14 am

*Най-накрая, шанс да направя нещо значимо* - мина през мислите на Дрейвън, който се подсмихна, понеже точно това искаше и да стане. Този път, той реши за излишно да отговаря, защото мутантът се възползва от това, че противникът му има голяма уста, и реши да напада, без да губи никакво време. Този път, той прикри оръжието си с мощна доза светлинна сила, премесена с топлина. В този момент енергията, генерирана от Сусано`о-то, сякаш се преплиташе с тази от светлинната му атака, която се виждаше доста ярко, за обикновена техника. Дрейвън също използва това умение в някоя от предишните му битки. Жалко, че Гоуст не го беше наблюдавал, защото иначе нямаше да знае какво се задава към него! А именно - колкото бързо оръжието на Дрейвън се покри със светлина, така, той се ориентира от къде точно идваше гласът на противникът му, който не само, че успя да се скрие от погледът му, но и се издаде след това, което можеше да му изиграе лоша шега, тъй като Дрейвън се обърна рязко към него, и понеже имаше доста добри рефлекси, запрати мигновено своята светлинна способност към противникът му. Тъй, като на него му трябваше очен контакт, за да отбива на Дрейвън атаките, едва ли това щеше да му помогне в случая, понеже светлината, която Дрейвън запрати към него, беше толкова ярка, че можеше да го ослепи, и по-лошо - да му изгори очите, ако се беше доближила максимално близо до него, и всъщност го беше ударила. Дали възползването на Дрейвън от момента на изненадата щеше да се окаже успешно!? Това не се знаеше, тъй като светлинните му сили бяха отслабнали, но все пак, той даваше всичко от себе си, че да ги използва в правилния момент, когато вниманието на Гоуст беше отвлечено в разговори.

Game Master Location : Omnilocational

Гоуст инстинктивно прикри очите си от ярката светлина с ръка и не отбягна самата атака. Бластът го удари и го отхвърли 2-3 метра назад. Когато свали ръката от очите си, погледна Дрейвън ядосано. Вдигна се от земята, изтупа се - забеляза се, че беше получил изгаряния на места.

- Предполагам, че не е невъзможно за друг GENE да ме удари. Но дали ще успееш да го направиш втори път, или това беше просто щастлива случайност, Дрейвън?

Дрейвън: -40 енергия(Светлинен бласт).
Дрейвън: -20 енергия(Сусаноо)

Заглавие: Re: Phantom Menace Пет Авг 16, 2013 11:51 am

Аурата около Дрейвън изчезна, както и екзо-скелетът, който се беше образувал. Изглежда вече не планува да използва своето Сусано`о в битка, или поне не в този момент.
-Защо да го правя!? Просто ще използваш още някои маневри, с която да манипулираш пространството около себе си!? - предположи Дрейвън, като на лицето му се изписа отегчена физиономия, макар и усмивката да не беше изчезнала, все още. Нека да си припомним подаръкът му от Синистер, чрез който прерови в базата му данни, и успя да научи всичко за останалите от неговия род. Е, не точно, но най-важните неща все още не ги беше забравил.
-Или, ще създадеш някой портал, с който да се транспортираш на друго място, и просто да изчезнеш от тук? - продължи да дразни противникът си, разкривайки това, че знаеше на какво беше способен Гоуст. Той отново нарами своето оръжие, сякаш вече по навик.
-Защо просто не ми кажеш къде се намира Апокалипс? Безполезно е да се опитвам още веднъж да те нападна, защото следващия път ще бъде повече от едни жалки светлинки, тъй като мога да вида, БУКВАЛНО през теб. Схвана ли? - мутантът продължи да досажда на Гоуст. Явно целта му беше да го накара все пак да предприеме нещо по въпроса.

Game Master Location : Omnilocational

Гоуст се усмихна самоуверено, затвори очи и замахна напред с юмрук, като че ли щеше да удари празния въздух.

*ПРА-А-А-А-А-А-АС*

Само че удари Дрейвън. Някак си юмрукът на Гоуст беше стигнал Дрейвън, колкото и нелогично да изглеждаше това, имайки се предвид разстоянието между тях. Да, като че ли разстоянието помежду им беше без значение за опонента на Дрейвън. При това ударът беше толкова силен, че отхвърли Дрейвън назад и той падна по гръб. Лявата му вежда беше сцепена и от нея потече кръв, която заслепи окото му.

- Защо не млъкнеш, за начало? - Гоуст изгледа лежащия на пода Дрейвън с отпуснати ръце, които бяха сякаш бяха приготвени за още бой. - Ако наистина беше видял през мен, щеше да очакваш това - Гоуст се засили за следваща атака.

Следващия удар на Гоуст наистина беше неочакван за Дрейвън - този път ритник в ребрата. Чу се изпукване. Физическата сила на Гоуст явно не бе за подценяване също.

Разстоянието помежду им наистина не изглеждаше като спирка за противника му. Въпреки че ги деляха около десет метра, ударите го достигаха.

Дрейвън: -65 кръв. Счупени леви ребра.