The Crater of Destruction(Valley of the End)

Game Master Location : Omnilocational

Капи стигна до водопада, вървейки по реката, която беше 1/3 от територията на долината. Вероятно искаше да опита направи нещо, но изведнъж изтръпна и усети, сякаш го беше повял студен полъх. Всъщност той буквално изтръпна от студен полъх и миг по-късно разбра защо - реката под краката му внезапно се вледени, улавяйки го в капан. Ледената вълна продължи напред, докато самият водопад не замръзна.

- Къде си мислиш, че ходиш? - попита Линк намиращ се зад него. Беше клекнал на брега, потопил ръка в реката. - Забрави ли за мен?

Ледът под краката на Капи започна да се изкачва, обвивайки в лед цялото му тяло. Преди да се усети, вече не можеше да помръдне ръцете си. Единствено главата му беше свободна.

- Готов ли си да умреш? - Линк се изправи и разчупи кокалчетата на пръстите си, сякаш се готвеше да използва ръцете си за нещо. - Би трябвало, след като толкова лесно се месиш в битка на живот и смърт.

Статус: Обвит в лед.

Капи беше замръзнал на място... Буквално. Въпреки третата си сила за контрол над 4th wall, той реши да не се оплаква за тъпия начин, по който беше хванат в леда без дори да използва ейс-а, но вместо това си каза, че ще постъпи като истински мъш и щеше да ''Замрази'' атаката на Линк преди тя да направи същото с него. Тогава момчето даде една последна саркастична нападка към старият си приятел преди да мине към контра атаката:
- You know me. Едва ли ще дойде деня, в който ще съм готов да умра.
След тези думи от тялото на момчето започна да излиза зелената му аура, а по лицето му се написа знак за натиск. Тогава той изгледа Линк уверено преди да каже името на техниката си:
- !!! King's Sacred Art: Sage style: Tree of Life Technique !!!
Точно тогава от цялото тяло на момчето, без изключение започна да излиза дървена материя. Тя беше толкова силна, че дори започна да чупи леда на Линк. Растеше изключително бързо и заемаше формата на дърво... И не просто нормално такова. То тотално скри фигурата на Капи, и продължаваше да расте докато не взе формата на изключително голямо дърво, което се извисяваше над Линк. Преди мутанта да разбере какво се случва обаче, от коронката на Дървото се появи самият зелен крал, и той бързо насочи лявата си ръка към старият си приятел. От Дървото излезнаха десетки дървени кунаи, които се бяха насочили към Пост-левел Алфата. Какъв ли щеше да е отговора на Линк?

Game Master Location : Omnilocational

Капи направи последен опит да спре Линк с мощна техника. Дървото на Живота му изглеждаше като доста заплашителна техника. Линк дори смръщи лице.

- Май забравяш Капи. Като елементален контролeр, всички елементи са под моя суверенна власт. Включително земята! - Линк удари длани в земята пред себе си. - Volcano Ascension!

Внезапно земята под Капи започна да се тресе. Но това не беше просто земетресение! Изпод земята между Капи и Линк започна да се издига планина? не, вулкан! За нула време Капи и Линк се намираха някъде по височината на вулкана(но на противоположни страни), който заемаше почти цялата земна територия на долината... бившата долина.

- Можеш да кажеш, че съм Кралят на елементите - Линк дишаше много тежко. Явно тази техника го беше таксувала много тежко... имайки предвид и това, че той почти не се беше спрял от началото на битката си(която се водеше още преди Капи да дойде). - Може би дори Кралят на света?

Капи:-80 енергия.

- Е, кралю... Къде са ти поданиците? Къде ти е армията? Къде са съюзниците ти? Хората, които са готови да умрат за теб и амбицията ти? Може да се наричаш крал, Линк... Но в края на деня си просто един от онези политици, които народът не може да диша.

Капи Изгледа старият си приятел със самодоволна усмивка, сякаш знаеше, че е прав. Зеленият крал въздиша тежко, като погледът му стана някак си... Тъжен. Въпреки това сигнатър усмивката му все още беше написана по лицето му. Той наклони леко главата си наляво, след което вдигна леко нодайчито което беше в дясната му ръка, и го насочи към Линк, използвайки го като показалка. Тогава Акарауа започна да говори:

- Линк, ти си ми като брат и те обичам, but man you are one big bag of dicks. Бих казал, че дори си и деградирал от последната ни среща. Нека ти кажа нещо... За разлика от теб, аз знам какво е да си Крал. Наложи ми се да разбера по трудния начин истинската отговорност, която идва с тази титла. И от опит ти казвам, че ако имаше дори и най-малката кралска черта в себе си, то тогава щеше да постъпиш по съвсем различен начин. Знаеше ли, донякъде ми напомняш за старото ми аз... Естествено не толкова красива версия, но все пак... Единствената разлика между тогавашното мен и теб сега е, че ти всъщност имаш потенциала и силата да промениш нещата, но тъжното нещо е, че ще се провалиш като всички останали които са били в твоите обувки. По-лошото нещо обаче е, че точно като мен ти сигурно не само ще се провалиш, но ще прецакаш нещата още повече, и това е нещо което не мога да допусна.
От Тялото на Капи започна да излиза силна зелена аура. Усмивката се беше изтрила от лицето му, и нямаше никакви признаци, че някога дори е била там. Погледът му беше решен, и уверен. Долавяше се дори и малка доза тъга, но тя беше овърпаурната от другите. Тогава гласът му стана по-тежък, и той отново започна да говори:
- В края на деня, ти си просто един човек, Линк. И не можеш да промениш абсолютно нищо сам. Да, и колкото и клише и lame да ти звучи, силата идва от единството. Когато група от хора с един интерес се събере, и започне да работи заедно за обща цел, когато те са готови да умрат един за друг и за целта им то тогава се проявява истинската сила. Trust me, I learn'd it the hard way... И изглежда на мен се пада бремето да ти покажа заща наистина е така... Та Хайде, кралю! Покажи ми resolve-a си. Имаш ли в себе си what it takes? Или си просто като всички останали и си full of hot air?

Game Master Location : Omnilocational

- Не знам, но имам достатъчно резолв да те премахна от пътя си - каза Линк и вдигна рязко стегната дясна длан. - Lava Dragon Eruption!

От вътрешността на вулкана изригна стълб от лава, но не нормално, ами оформяйки дракон, който сякаш се готвеше да убие Капи. Но преди Линк да даде команда, Индиго проговори за първи път от доста време.

- Помислих върху думите ти, Капи. Реших, че съм съгласна с теб. Но въпреки това, няма какво друго да направя, в тази ситуация. Освен това искам да те спася - Индиго каза последните думи с усмивка.

- Покрий се! - Индиго беше сключила основите на дланите си, като крайщата на пръстите й бяха раздалечени, но сочеха едни към други. - White Gravity Cero!

Внезапно Индиго замръзна във въздуха, сякаш времето беше спряло. Но изведнъж Капи забеляза, че това не е точно така. Линк се движеше съвсем нормално.

- Absolute Suspension - думите на Линк прорязаха убийствената тишина, която допълнително допринасяше за чувството, за спряло време. - Силата да спра напълно усета за време. С други думи, за нея времето сякаш е спряло в момента. Когато ефектът изчезне, тя ще продължи сякаш тази пауза никога не се е случвала. Невероятно сложна техника... но не бих очаквал нищо по-малко от Нео, все пак.

- Предполагам, че все пак не е нужно да ти кърша хатъра - каза Линк, намирайки се само на метър от Капи. - Дойде ми идея, как да постигна целта си и без да я убивам.. или който и да е от останалите GENES.

Вече на двадесет метра разстояние, в посока към водопада, Линк се обърна към Капи и се обади.

- Обясни й ситуацията.. Знаеш, че не ме бива в сбогуванията. И наистина се покрий добре.

След не дълго време Линк се беше скрил някъде зад хоризонта. Изведнъж Индиго се върна на себе си и наистина, сякаш нищо не се беше случило през това време, освободи нещо чудовищно...

[You must be registered and logged in to see this image.]

- Holy...

Бяха единствените думи идващи от устата на момчето преди да осъзнае какво всъщност идва към него. Затова без да губи време, той използва дървените си способности за да създаде нещо като... Грамадни дървени пръчки. Лейм, да. Те излизаха от краката му, и щяха да послужат за транплин заради бързината, с която растяха. Той ги използва за да се метне в странни от атаката... Естествено не във лавата, ами в другото страни. It's all fun and games untill someone fires a Cero attack.

Game Master Location : Omnilocational

Бялото Gravity Cero не беше нищо подобно на черното. Докато предишната атака на Индиго беше унищожила буквално всичко на пътя си, поглъщайки енергия и материя, тази представляваше обратното - залп, чиято мощ разрушаваше всичко, с което се сблъскваше. Но това не беше просто енергиен бласт - белият лъч явно представляваше съчетание от повече сили, защото Капи, на който едва се размина да застане на пътя на тази сила, беше избутан от невероятна сила на голямо разстояние, само защото стоеше наблизо. В резултат почти умря, понеже за малко не си блъсна главата в един камък.

"Въпреки, че е способна да създава анти-материя и черни дупки, трябва да признаеш, че White Hole Ray е много по-badass. Почти съжалявам, че не взех силата й. Шегувам се, ха-ха-ха. Но наистина й отива повече."

- Оу, добре ли си, Капи?

Когато Капи се изправи, птроршен от landing place-а си, видя, че атаката на Индиго беше прорязала каньон напреки долината(удряйки сериозно и вулкана на Линк), който продължаваше далеч напред към планините, на които също не им се беше разминало.

- Как мислиш, май го пипнах, а?

Капи: -165 кръв.

- Индиго, направи ми услуга и не използвай тази атака когато двамата с теб сме на един континент...

Каза кралят, който беше опитал вкуса на земята... Донякъде трябваше да си признае, че си го беше заслужил. Беше доста глупаво от негова странна да се включи в такъв баттълфиелд без да викне нито един от хенчмените си... Но това беше личен въпрос. Трябваше да се погрижи за нещата сам... И може би донякъде успя. Ако не друго поне успя да ги убеди да не се избият един друг. Зеленокосият започна да се изправя бавно, като усещаше болката да преминава през цялото му тяло. За момент му причерня, но вече беше свикнал това да се случва. Просто изчака да отмине, след което здраво стъпи на двата си крака. момчето извърна погледът си към Индиго, и тръгна да говори с леко колебание:
- Ъм, колкото до Линк... Трябва да ти кажа нещо.
Момчето изгледа момичето някак тъжно, но въпреки това знаеше, че това трябваше да бъде сторено. Той въздъхна тежко и се подпря на нодайчито си... Някак не му беше много лесно да стой на двата си крака след унищожителната атака на Индиго. тогава Капи отново тръгна да говори:
- Виж, Индиго... Не го уцели с онази атака. Линк някак... Спря времето. Може би това не точното обяснение... Успя да спре действието на мозъка ти, или с други думи да те накара да замръзнеш. Нямам никаква идея как го направи, но спомена някакъв си Нео. Предполагам и той е gene, точно като теб... Линк сигурно го е абсорбирал.

Game Master Location : Omnilocational

След тази битка, която по величие по-късно се разправяше, че била близка до сблъсъка на Оригиналният Мутант и Господарят на Алхимията, долината се промени в нещо, което беше наречено Кратерът на Разрушението.