At the mirror's edge

Game Master Location : Omnilocational

Капи вдигна нодайчито си от земята. Звуците на битката отвън бяха затихнали.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Пон Фев 18, 2013 2:36 pm

Капи започна бавно да крачи към изхода на сградата. Трябваше да види какво е станало навън, затова ходеше със спокойни крачки напред. В него имаше нещо като... Нова сила. Нодайчито му се влачеше по земята, а той продължи да ходи непоколебимо напред. Щеше да се погрижи за телата на Найт и Юкиатсу след като види кашата, която се бе развила в битката между Найт и Бишъп срещу Кинг. Смешното е, че все още не беше разбрал за неговата собствена кралска титла... Pity.

Game Master Location : Omnilocational

Отвън Капи видя тялото на Кинг - беше долу на земята, облегнал се на стената, сякаш си почиваше. Но от устата му течеше кръв, а тялото му беше надупчено като решетка.

- To think I'd be defeated by my disciple... - Кинг си говореше сам. Главата му беше сведена надолу. - Но тази техника. I didn't see it coming, hugh-hugh-h... - тихият, удавян в кръв, смях на Кинг прекъсна изведнъж.

Капи можеше да види пътека от капки кръв, насочена към хоризонта, в който се скриваше залязващото слънце.

Заглавие: Re: At the mirror's edge Пон Фев 18, 2013 10:05 pm

Каква гледка само... Всемогъщият Кинг! Човека, който уби Куин! Считан за най-силен на поколението си... Беше редуциран в една кървава каша... Каква ирония. Първо prodigy-то Найт, после великият Акауара, и сега непобедимият Кинг... Деня се превръщаше в кървава баня. Явно единствените, които бяха уцелели бяха Бишъп и Капи. Кой да предположи. Капи се спря за момент по-дълго от колкото би трябвало пред трупа на аленият крал. Той си пое дълбоко въздух, след което тръгна към кървавата пътека с бавни крачки. Докато беше с гръб към Кинг, той му каза няколко финални думи:
- Е, изглежда времето на твоето поколение най-накрая отмина, Ален Кралю... How Sad.
И това беше и единственото което имаше да му каже, защото бе дошло време за една нова ера... Ера, в която щеше да се издигне нов крал... Или може би по-точната дума беше крале. Докато той крачеше напред нямаше как да не си признае, че се чувстваше много по-добре от преди. Едно беше сигурно, и то бе, че Капи вече не беше мутант. Той бе нещо... Различно. Може би дори и по-добро. Въпреки липсата на Омниган-а му, той можеше да вижда нещата по-ясно от всякога. И се чувстваше по-добре от всякога.