Muramasa: The blade made of sinister steel

Game Master Location : Omnilocational

[You must be registered and logged in to see this image.]

Дрейвън най-накрая стигна до локацията, която се намираше на координатите дадени му от боса. Възстановяването от последната му мисия отне повече отколкото беше очаквал - месец и половина. Но медиците на Акарауа казаха, че в тялото му имало проблем, който ограничавал ужасно онова, което могат да направят за да го излекуват по какъвто и да е начин и всъщност Дрейвън дължеше възстановяването си почти изцяло на себе си... и леглата в Курой Хонкьо, разбира се!

Гората беше доста... горска. Дрейвън не се беше намирал в подобна обстановка, от последното си приключение в една джунгла. Но сега беше "слязъл" на тази спирка по свое собствено усмотрение. До колкото знаеше трябваше да продължи още малко на север, за да открие някакви следи от... каквото и да търсеше всъщност(защото не беше станало много ясно от рапорта на Акарауа).

В този момент, Дрейвън се намираше в гората. Нямаше време за забава и игри. Много лесно можеше да се изгуби някой тук. Дори и всяка година, тъпи туристи да са се затривали на такива места. Момчето от Шики се огледа наоколо. Поне можеше да се ориентира, ако не друго, и не му беше нужно да запомня от къде беше минал. Трябваше да ходи на север, тоест, можеше да се ориентира по много начини, като например посоката на вятъра, ако имаше такъв, и разположението на Слънцето, etc. Малко смотана география, можеше да го отправи към точната дирекция. Разбира се, той се опитваше да не се отделя от посоката, по която беше поел. Това не му пречеше разбира се да оглежда наоколо, дали за потенциална опасност, или защото просто се наслаждаваше на картинката. Руук имаше някакъв известен опит в локализации като тази, понеже миналия път, в който си спомня, че имаше доста дълго пътешествие, всъщност беше в една джунгла. И това не беше по-различно. Освен, че няма диви....."хипопотами". Но, както и да е, отклонявайки се от тази мисъл, той продължаваше да върви напред, като не позволяваше на нищо да му попречи. Издиша малко дълбоко, усещайки полъха на чистия....горски....въздух. Това, което търсеше....изглежда беше някаква особеност. Не природна, или нещо от сорта. Той не се паникьосваше толкова лесно, че да се улавя на подобни малки детайли, като "катерици, скитащи се из храстите", или нещо подобно. И разбира се от време на време отново проверяваше дали се движеше точно на Север. Да речем, че се беше подготвил за всичко. След, като се беше възстановил, вече можеше да използва и способностите си. Може би не в пълния им потенциал, но все пак ги имаше. Също така, разполагаше с пистолет, ако нещо го заплаши случайно. Беше готов за всичко. Но дори и да беше по следите на острието Мурамаса, той все още не можеше много добре да си спомни какво му беше казал Акарауа.
-Скука...как се очаква да намериш нещо, ако дори не знаеш какво всъщност търсиш, за да го откриеш? - си каза той, като по лицето му се изписа отегчен поглед. Не можеше да си прости за това, че беше изпуснал толкова важна информация. Е, може би сам щеше да забележи това, заради което се луташе в този момент.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън си ходеше напред, без да му мисли. В един момент чу клоните на дърветата около него да шумят и от тях изскочиха някакви хора облечени в черно, падайки акробатично на земята.

- Хай-я!

[You must be registered and logged in to see this image.]

Всичко вървеше съвсем нормално, даже почти изглеждаше сякаш Дрейвън беше на изглед, вместо за да търси острието Мурамаса, докато в един момент, из дърветата не започнаха да прииждат някакви специфични звуци. Дрейвън си помисли, че това е просто някаква птица, но изглежда щеше да остане изненадан, защото - не беше това, за което си мислеше в момента. И не беше нищо дружелюбно също, това трябваше да се има на предвид! И така, от някъде изскочиха няколко индивида, облечени в черни "пижами". В началото, момчето от Шики си помисли, че това са терористи, но се сети, че може би беше прекалил с телевизионните игри като малък, докато се затварял сам в имението, и всъщност - това бяха "нинджи". Това, което му беше известно за този тип "хора" беше, че са доста непредвидими, атлетични са, и са добре развити в различни бойни изкуства. Едно беше сигурно - нямаше как да имат по-добри оръжия от кунаи или шурикени. Освен, ако не са хипер-"шинобита" и можеха да ползват умения като "Расенган", но това се случваше само в мангите, които "протагониста" беше чел. Все още не си спомняше много добре за какво се разправяше в тях, но знаеше точно срещу какво си имаше работа. *Ох хей, потенциални свидетели....Е, не можем да имаме това, нали!?* - едва, след като тези мисли преминаха през главата му, той реши да предприеме някакво действие, с което да се защити (и да напада, в случая). И така, той незабавно измисли план, който беше да отговори също толкова неподходящо, но всъщност - нанасяйки някакви щети. Знаеше, че има доста неща, които го отличаваха от тях по сила, но не възнамеряваше и по никакъв начин да ги подценява, понеже бройката им беше повече. Все пак, това не му попречи да вложи някакъв повишен адреналин в ситуацията. И така, той понечи да хване пистолета, който беше препасан в него, и да го извади с лявата си ръка, изкрещявайки също толкова истерично:
-Хоо-пау!!! - като веднага след това той понечи да изпъне същата си ръка насочвайки пистолета към тях и с невероятните си умения за боравене с пистолет да го насочи право към някой от тях, изстрелвайки куршум незабавно, възползвайки се от момента, в който можеше все още да им отвлече вниманието. Това го направи съвсем незабавно, и очакваше да улучи поне някой от тях, който и да е, разчитайки на неговите умения за шансът това всъщност да се случи. Незабавно след това, той изпъна и дясната си ръка, изпъвайки я в "карате" стил, над лявата, с която държеше оръжието, като направи няколко стъпки назад, сякаш предчувствайки какво ще се случи. Едно нещо може да си признаем - доста добра импресия беше направил.

Game Master Location : Omnilocational

Бързата реакция на Дрейвън явно изненада нинджите, защото той всъщност гръмна един от тях. Следващото нещо, което знаеше, беше че четирите оставащи нинджи се разделиха и започнаха да го заобикалят от четири посоки, извадили катани, готови да го направят на решетка с изпълнението на атака, която той не можеше да избегне.

Е, изглежда пичовете в "забавните пижами" не успяха да реагират толкова бързо, че да избегнат бедствието, което ги сполетя, а именно това, че един от тях буквално изяде патрона, който го прободе съвсем брутално. Дрейвън обаче трябваше да премисли двойно, преди да направи някакво следващо действие, защото сега имаше един доста голям проблем, който го сполетя - а именно, четирима от тях се спуснаха към него, а той дори нямаше как да си помисли за някакво бягство, понеже му идваха от всички посоки. Трябваше да се справи някак си срещу тях. Адреналинът започна да се повишава, с всяка изминала секунда, което го накара леко да настръхне все пак, но това беше само заради ситуацията, в която се намираше. Той следеше всяко тяхно движение, като по лицето му се изписа лукаво чудовищно изражение, докато следеше всяко тяхно движение, а погледът му се въртеше така, сякаш премисляше начин как да се изплъзне от тяхното нападение. За момента можеше да се сети само за едно нещо, което му идваше на ум. Някакъв полъх, който го изпълняваше с атмосфера *[You must be registered and logged in to see this link.]* - мина през мислите му. И така, той изчака момента, в който всички замахнат с техните оръжия към него. Но искаше да си спести достатъчно време, за да направи следното нещо, секунда преди дори да успеят да го засегнат някак си с остриетата си: - щеше да използва неговите природни магнетични способности, за да се оттласква от земята, движейки се по нейното магнитно поле. Отдели разбира се нужното количество енергия, едва когато е полетял, нинджите вече би трябвало да са се спрели на едно място под него, и вече да са тръгнали да изпълняват техния ход. През това време, той просто щеше да насочи пистолета си към тях, докато още беше във въздуха, и да ги застреля един по един, от там.

Game Master Location : Omnilocational

Излитането на Дрейвън хвана нинджите неподготвени и той ги нареди на земята. След като те спряха да мърдат, Дрейвън като че ли отново остана сам в гората. Както се беше издигнал, не можеше да разбере нищо за мястото където се намираше, заради върховете на дърветата, но знаеше, че вече почти се намира на координатите, които му бяха дадени от Акарауа. Може би го деляха още сто метра от мястото.

Дрейвън: -10 енергия.
Дрейвън: - 5 куршума.

И ето, че планът му беше успешен. Наистина успя да ги обезвреди с лекота. Когато се издигна във въздуха, Дрейвън лесно можеше да забележи къде точно се намираше, и колко разстояние го делеше от зададените координати, където трябваше да бъде. Помогна му доста за ориентацията, ако не друго. Също така, той успя да си спомни, къде точно трябваше да отиде. Е, явно беше на прав път, ако не друго. Не след дълго, той бавно се спусна от въздуха, стъпвайки плавно пак върху земната повърхност, защото не искаше да губи повече енергия. Лесно можеше да прелети направо до другата страна, но пък тогава лесно можеше да бъде забелязан, така че по-добре за него беше, да не го прави. Погледът му се отправи, към труповете на нинджите, които заличи преди малко. Реши да ги пребърка, ако случайно намери нещо, което би могло да му послужи. Като например, той си взе една катана, която нямаше много да му трябва, но все пак можеше да му се наложи да я използва. Абе всъщност, той направо взе дрехите на един от типовете, обличайки се като тях. Така трудно можеше да бъде забелязано, че всъщност Дрейвън беше противник. Един вид - ползва ги като дегизировка. Също така, ако имаше някоя чантичка с полезни неща като кунаи и шурикени, той също взе една такава. Едва, след като се беше маскирал и екипирал, той продължи по пътя си, поемайки по дирекцията, която беше забелязал преди малко, разбира се подсигурявайки се, че е на правилния оne direction.

Game Master Location : Omnilocational

Всъщност Дрейвън не можеше да види къде се намира от издигнатата си позиция, защото върховете на дърветата бяха единствената картина, която се виждаше от въздуха и всичко отгоре изглеждаше еднакво. Въпреки това, той имаше представа че е близко до дадените му координати. Обра нинджите и продължи напред по пътя си. Беше намерил интересни неща, само трябваше да внимава тази нинджа-пижама да не му пречи... все пак не беше като да беше свикнал да се бие с такова нещо върху себе си.

Всъщност проблемите на момчето далеч не свършваха с абсурдния му външен вид. Когато най-накрая стигна координатите, които търсеше той спря за да се огледа. Бързо усети, че нещо не беше наред. Нещо... в самият въздух. Въздухът се разтрепера и като от нищото се появиха гигантски червени фигури, които нападнаха Дрейвън със странните си оръжия...

[You must be registered and logged in to see this image.]

Дрейвън: +Чантичка кунаи/шурикени(20/20).
Дрейвън: +Катана.
Дрейвън: +Нинджа козплей.

И ето, че Дрейвън вече си имаше нов outfit. Не много приличен, но все пак можеше и да му свърши работа. Също така имаше и някаква екипировка, че и ново оръжие, което нямаше да му свърши почти никаква работа, тъй като щеше да си вземе нещо много по-добро от някаква си обикновена катана, макар че можеше да я използва за самозащита в някои случаи. Като този, който предстоеше да се появи, тъй като докато продължаваше напред към мястото, където предполагаше, че трябва да е зоната, в която трябваше да бъде, пътя му беше пресрещнат от нещо "свръхестествено". Изведнъж, започна да усеща, как въздухът около него започна да трепери. И което е най-"забавното", като че ли от нищото се появиха две огромни фигури на някакви "същества". Не беше сигурен какви точно бяха тези създания, никога до сега не беше виждал гигант или нещо такова, нито пък и знаеше, че съществуват. Подобни гледки за него бяха просто "мит". Колкото и легендарни бяха, след миг се увери, че тези неидентифицирани индивиди всъщност бяха ИСТИНСКИ. Пазачи!? Приличаха му по-точно на това. Той извади меча си, хващайки го в двете ръце, и изви ръцете си така, че да го насочи хоризонтално с лек наклон надолу, сякаш готов да замахне всеки момент. Да! Наистина мислеше да се изправи срещу тези неща, колкото и да се чувстваше като някакъв плъх в момента. Не обичаше да бъде подценяван, особено що се отнася до размери. *Едно е сигурно - те са ме видели, когато съм бил на "местопрестъплението".* - прати Дрейвън референция към момента, в който заличи онези нинджи преди, строго казано, миг. Разбира се, той не смяташе да нападне просто с нормално размахване, защото това би изглеждало тъпо. Смяташе да използва неговите способности, колкото и неприятна да му се виждаше ситуацията. Така също можеше да се предпази от всякакви неприятни мисли, защото беше сигурен, че щеше да бъде защитен, и това му помагаше да запази ситуация за следващото му приготовление. А именно - той започна да излъчва електромагнитни полета под формата на някакъв вид тъмна аура, която не след дълго се преобрази в "древния войн", който през повечето време до сега сме виждали да го обкръжава, когато използваше ултимативната форма на неговите сили. Изрично е да казваме, че той се изолира от всякакви излични мисли в този момент, единственото нещо, върху което се съсредоточаваше, в момента това беше формата, под която започна да манипулира енергията, която започна да изменя формата си, и огромно количество от нея, да изпълва катаната, която той държеше. Така или иначе можеше да извлича този тип енергия от където си искаше, той реши да придаде следния ефект: да замахне хоризонтално, и да освободи цялата тази генерирана енергия, под формата на бласт, който беше извит по такъв начин, че приличаше на "полумесец". Като при извличането на този "projectile", той се увери, че е вложил достатъчно, за да може не само да отбие обектите, които бяха насочени срещу него, но и да нарани някой от двамата индивиди пред него. Разбира се, това беше фактически невъзможно. Не беше сигурно, че дори щеше да ги одраска. Все пак, той не обичаше да се надценява, но все пак, докато изпълни следното действие, той се убеди, че все пак щеше да го направи. За това усилията, които беше впрегнал, имаше някакъв шанс да бъдат отплатени, колкото и кратко време да имаше, за да направи всичко това. Накрая, разбира се, той мислеше да изрече и името на тази негова нова техника от арсенала, който имаше до този момент:
-Ultimate Release: Moonfang Explodia Slash! - разбира се, имаше го и този вариянт, в който той беше на път да заличи някои първоначално невинни създания, което беше против неговия морал, по принцип, но....абе, F*** the police!

Game Master Location : Omnilocational

Проджектайл-а на Дрейвън разцепи на две единия великан, но другия се опита да го промуши със своето оръжие. Естествено, "древният войн" го защити, но Дрейвън усети, че ако го продължи кара в този дух, няма да изкара много дълго.

В същото време се оказа, че великаните не са били само два, ами Дрейвън просто не бил забелязал че зад гърба му има още пет на брой.

Дрейвън: -25 енергия(активация на магнитна защита)
Дрейвън: -50 енергия(Ultimate Release: Moonfang Explodia Slash!)
Дрейвън: -50 енергия(абсорбиране на удар)

Новата техника, която Дрейвън приложи, се оказа доста поразяваща. С един замах, използвайки катаната си, той успя да разреше един от тези гиганти на 2 (а дори нямаше бойно изкуство в тези маниери). Проблемът беше в бройката им. Или "играта с номерата". Би могъл да използва същата тактика, още веднъж, но пък така би изразходил доста енергия.
-Поне сте истински, в това мога да се убедя... - измърмори той под носът си. Все пак, те се опитаха да го нападнат, и "древния войн", който се беше сформирал около Дрейвън, го предпази, което му взе още енергия. Това обяснява логиката му. Лека самодоволна усмивка се изписа на лицето на белокосия. *Да видим сега, как да елиминирам тези "шматки"!?* - зачуди се той. Беше ясно, че трябваше да подходи по друг начин. Отново запази хладнокръвие, и се съсредоточи. Изолира мислите си, така че в картинката да остане само той, и шестте образа около него. Какво смяташе да направи? Да речем, че щеше да "маскира" присъствието си, и да обърне противниците един срещу друг. Щеше да ги накара да си представят как един от тях напада друг, но така, че сблъсъка да не се и получи. Вярно, че илюзиите му бяха само визуални, но това пак би могло да ги обърка. Лошото е, че трябваше да изразходва енергия за всеки един от тях, но веднъж, щом това се получи, и като се скрие от присъствието им, той би могъл да се измъкне. По принцип, гигантите нямат много интелект. Това е факт. За това - Дрейвън използва способностите си по такъв начин. Естествено, той се осигури, че е деактивирал щита около него, преди да стане невидим. Ако всичко провърви както трябва, той би могъл да "омотае" големите индивиди до толкова, че да почнат да се самоунищожават. Създавайки в съзнанието им, че някой от техните "приятели" всъщност приема облика на Дрейвън и започва да предприема атаки (а всъщност това е миражът, сътворен от илюзията), би могъл да ги накара да се убият взаимно, особено ако в ефект имаше и някакви светлинки, които да им дразнят на очите, и да не им позволява да се предпазват от това, което би ги "сполетяло". През това време, Дрейвън реши да си "пали подметките", и да се запъти отново към дирекцията, по която беше поел - подминавайки единственото "препятствие", което застана пред пътя му първоначално, и отбягвайки всякакъв сблъсък с тези, които му идваха в гръб. Скоро, той би се отдалечил достатъчно, че да може вече да се разкрие отново.

Game Master Location : Omnilocational

Илюзиите на Дрейвън обаче се оказаха безсилни срещу гигантите. Вероятно съществата... каквото и да бяха те, виждаха заобикалящата ги среда по по-различен начин от хората. А гигантите не стояха със скръстени ръце. Започнаха да се движат към отдръпналия се Дрейвън. Нещата вървята от зле към по-зле. Гигантът, който Дрейвън беше свалил, започна да се сглобява отново - като че ли се формираше от мъглата наоколо.

Дрейвън: -30 енергия(създаване на илюзия).

Очевидно нещата не проработиха този път. Всъщност - изобщо нищо не се получи както трябваше, което беше доста зле, и накара червата на Дрейвън да се повдигнат малко, понеже леко му прилоша, макар и да се опитваше да запази хладнокръвие. *Това ще бъде проблем.* - помисли си Дрейън на ум, изчислявайки, че ако се опита да "избяга", явно няма да стигне прекалено далеч. Той анализира внимателно ситуацията. Макар, че нещата бяха ясни - едва ли би имал много шанс, без да похаби половината си енергия, да се отърве от тези същества веднъж и завинаги. Илюзиите не работят, а и дори започнаха да го следят, при положение, че беше скрил неговото присъствие. За това, той прекрати всички негови способности, които бяха активни в момента, и се приготви за алтернативно решение. "Изглежда май ще се наложи да използвам най-доброто от моите светлинни способности..." - помисли си той. Прекалено рисковано решение, но пък какво друго би могъл да направи, когато ситуацията беше извън контрол по тема "номера", защото опонентът му не беше един. А и дори не бяха в колона по един, на отделни локализации, което правеше нещата още по-трудни. И така, Дрейвън реши да се абстрахира, и вместо електромагнитни способности, да премине към светлинните, като изолира всички мисли, които имаше в момента. Използването на този тип енергия беше много по-лесен, макар и да му беше нужно да източи доста от силите си, но това не беше от голямо значение, стига да се отърве от тези "гиганти". Единственото нещо, което Дрейвън трябваше да се съсредоточи, то това беше да манипулира тази светлинна енергия да протече по тялото му така, че да я изпрати към една точка - а именно - ръцете. Впрегна колкото беше нужно, че като се обърне, и да насочи ръцете си, след което да изстреля два мощни светлинни потока, които да са достатъчни, че да успеят да преминат през една колона от тези същества. Щеше да му се наложи да приготви и 3-ти за това той щеше просто да се завърти на 360 градуса, и да насочи вниманието си към тях, подготвяйки втори поток, който щеше да изстреля само от едната си ръка този път, като разбира се отдели достатъчно, за да ги очисти.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън изсипа сериозен(и изморителен) бараж върху гигантите. Успя да ги заличи(временно), след което се отдалечи колкото можеше повече от мястото. Страшните същества явно не проявиха желание да го преследват. Когато Дрейвън най-накрая спря за да си поеме дъх, подпрял длани на коленете си, забеляза че е на двадесет метра от някаква къща в класически японски стил, която сякаш идваше от 17-и век. Пред къщата седеше някакъв тип, облегнал гръб на дървената стена зад него, със скръстени ръце и затворил очи сякаш дремеше.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Дрейвън: -285 енергия.

Най-накрая тези гиганти бяха заличени, и момчето от Шики можеше да си отдъхне. Опасността премина, като беше заменена от тишина на фона на слънчевите лъчи, които огряваха всичко наоколо. Когато Дрейвън продължи напред, той забеляза някаква японизирана къщурка, която изглеждаше беше това, което търсеше през цялото време. Или, може би беше в грешка. Но поне не беше сам. Да, точно така. В тази забравена от света "колиба" изглежда живееше някой. И така добре я опазваше, че чак изглеждаше така, сякаш бе заспал. Дрейвън реши да свали маската, която носеше, защото изглеждаше по-"фешън" с разрошената коса, като прическата му наподобяваше "недоспал" вид. (xD) Той настъпи частта от пижамата му, която хвърли на земята с крак, и повдигна глава, като бритонът му пазеше сянка на очите, а няколко слънчеви лъчи се опитаха да си пробият път, че да го осветят целия, но не се получаваше. Погледът му придоби един вид хитро анализиращо изражение.
-Това е, а!?... - отбеляза той на глас, като устните му се изкривиха леко настрани, под формата на самодоволна усмивка. Дойде му нещо на ум. Макар и индивидът, който си почиваше пред тази къща да не изглеждаше като някой, на който имаше доверие, той смяташе, че всъщност това може и да е човекът, който търсеше през цялото време. Дори и да не е така, Дрейвън реши да го събуди по бруталния начин. Направи си "ехо" с двете ръце, и извика:
-Хееей, Оссан~! Земята ви вика на 12 часа!!! Ей, там ли сте? Ваш ход е! ПОВЯРВАЙ!!! - като тези думи ги изговори с толкова висок глас, че дори да му се разнесе ехо-то из цялата локализация.

Game Master Location : Omnilocational

Човекът се изправи, без да се бави, въпреки че не стана ясно дали наистина е бил заспивал изобщо. Гледаше Дрейвън недружелюбно.

- Не знам кой си и как си се добрал до тук, но Мурамаса-сама не очаква посетители - непознатият към посегна към ръкохватката на катаната си със бърз и прост, но не прибързан, замах. Не я изтегли, но дори Дрейвън който нямаше опит в битки с меченосци, можеше да усети какво казваше излъчването му - дланта, която сега беше хванала дръжката слабо, като нищо щеше да я изтегли от ножницата. Беше заел стойка на готовност.

Ако не друго, "самурая" знаеше кога да действа на време. Иначе ако беше другояче, щеше да бъде пометен за една стотна от секундата. Това, което изказа, прозвуча доста заплашително. Можеше да се направи нещо по въпроса, и да се избегне предвалителен сблъсък. Дрейвън наклони глава леко настрани. Изражението му не потрепна. Остана си все такъв спокоен, макар и в момента сякаш да не го беше грижа за това какво беше мнението на типът, който стоеше срещу него в момента. И все пак, му беше дал "кредит" за това, че имаше толкова кураж, като постъпва по такъв начин с някой от неговата класа. Той повдигна ръцете си нагоре съвсем невинно, макар че по-скоро използва актьорските си умения, за да го изценира малко в стил - "не можеш да ме пипнеш".
-Сега си дойдохме на думата... - започна той. Нямаше смисъл да пада на такова ниво, че да го предизвика на физическа битка. За това реши да "нападне вокално". Знаеше, че вместо да си губи времето напразно, просто можеше да преговори с него. Поне имаше чувството, че беше "улучил джакпота" и точно това място търсеше през цялото време.
-...Можеш да се успокоиш. Не искам да изпробвам отново ужасните си мечемайсторски умения, за сега! Бях изпратен от Акарауа-доно, за да се видя с Мурамаса-сама. Защо, питаш? Би трябвало вече да са те информирали за това. - настъпи кратка пауза. Момчето от Шики беше доволен вътрешно от постъпката си, както и начина, по който се изказа. Опита се да бъде възможно най-честен с маскирания индивид, доколкото можеше да е възможно, в такива обстоятелства. Той завъртя очите си и свали едната си ръка:
-Ах. Колко грубо, забравих да се представя - известен съм под името Дрейвън.

Game Master Location : Omnilocational

Непознатият гледа още няколко секунди Дрейвън с недоверие, след което стойката му се отпусна малко.

- Не знам, кой е човека, който те изпраща, но Мурамаса-сама не е тук в момента. Изчезна преди два дни и не се е завръщал от тогава. Исках да тръгна след него за да го потърся, но в същото време ми е наредено да пазя ковачницата му, докато отсъства и не мога да наруша така лесно заповедта му. Тръгна на север, за да потърси някакъв материал, който щеше използва за изковаването на оръжие.

Преговорът беше успешен. Не само, че не се стигна до битка, но и белокосият накара онзи тип напълно да се отпусне.
-Така значи... - възкликна Дрейвън, като изражението по лицето му се измени по-скоро в отчаяно. Очакваше Мурамаса да е в обежището си, но вероятно нямаше начин да го намери на място, понеже това звучеше прекалено лесно. От информацията, която получи, обаче, стигна до извода, че може би целта му в момента беше почти невъзможна. Например, не беше сигурен дали Мурамаса е жив, защото имаше вероятност и това да се случи, като се имаше на предвид ситуацията, в която се е бил поставил. Или само така предполагаше момчето от Шики. Това, което Дрейвън можеше да направи по въпроса, беше да тръгне по посоката, която му беше казана от самурая, който съвсем глуповато си седеше на едно място и не му беше в никаква помощ.
-...Мерси за информацията. Бих останал да го чакам тук, но се опасявам, че това ще бъде само загуба на време. - последва кратка пауза, в която Дрейвън се ориентира, и тръгна към север, с нормална походка, като беше бръкнал с ръцете в джобовете си.
-Наистина ми е нужно това оръжие. За това отивам да намеря Мурамаса. Можеш да направиш следното: да ме последваш, или да останеш да пазиш това място. Но до колкото съм на "ти" с психологията, предполагам, че ще последваш заповедта му и ще продължиш да охраняваш това място. За което трябва да ти дам кредит. Не те задължавам, разбира се! Решението си е изцяло твое. - след тези думи, той съвсем спокойно мина покрай индивида, и къщурката, продължавайки по пътя си, като добави:
-Надявам се да го открия, преди да е прекалено късно, и се случи нещо, което по принцип не би трябвало да стане...

Game Master Location : Omnilocational

- Аригато - каза изненадващо непознатият и направи почтителен поклон. - Благодар, че ще се погрижите да откриете господаря ми, дори да го правите само защото ви е нужен за нещо.

Дрейвън пое на север. Гората си беше същата, единствената промяна беше, че Дрейвън вървеше по нещо напомнящо на път - но следата от него беше твърде убита. След определено време обаче стигна до място, където декорът беше променен. Едно дърво беше пречупено на две - сякаш беше ударено от гръм, но не отгоре надолу, ами близко до корените. Наоколо имаше и други следи от груба сила - кората на някои дървета беше остъргана, имаше и други паднали дървета. По земята можеха да се забележат следи от стъпала, но не човешки - приличаха по-скоро на такива на някой звяр.

"Значи все пак е знаел за възможната опастност!? Хич не е зле." - си каза на ум Дрейвън, след като чу думите на странникът, и се подсмихна самодоволно, макар и почти да беше незабележимо.
-"You're welcome!". - отвърна му той. Докато продължаваше по пътя си, атмосферата се изпълни с [You must be registered and logged in to see this link.] трак. Мдаа...ъх...Дрейвън продължаваше по дадената посока, като видя следи от звярът, по дърветата около него, което му даваше насока. Пътят, по който вървеше, изчезваше, но това няма значение...Ъммм....той се оглеждаше за някакви подобни следи, които забеляза, и се ориентираше по тях. Мурамаса може би вече беше в капан, защото това не отиваше на добре - но както и да е. Дрейвън реши да обърне повече внимание на подобни детайли, и ако следите по трасето изчезваха, може би по дърветата все още би имало някакви странни доказателства. В момента трябваше да бъде в такова настроение, че да бъде на щрек, защото не беше изключено да посрещне някой Шрек. Какво ли още нямаше по тези джунгли!? Ъх...Вече не рапирам, защото забравих за какво още щях да напиша в този пост. Но въпреки това, не беше изключено на момчето от Шики да побърза, защото не се знаеше колко време има. Той хвана дръжката на катаната с лявата си ръка, и се подготви за бой, понеже на вярно му предстоеше да има меле с още някой от тези гиганти, които сломи преди известно време. Или пък беше нещо дори по-специално от тях. Но това щеше да забележи, веднъж, щом като открие локализацията на Мурамаса.

Game Master Location : Omnilocational

И подготвеният Дрейвън беше атакуван в гръб от чудовище с хуманоиден вид и човешки ръст. Добре че беше на щрек, че успя да реагира достатъчно бързо, обръщайки се на 180º и блокирайки удара на дългите нокти на чудовището с катаната си. Бяха твърди като стомана, защото той дори не ги одраска.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Ето, че Дрейвън се сблъска със звярът, който изглежда беше предвидил да се появи. Това, че всичко се случи толкова бързо, не му направи особено впечатление, защото мислеше също да го приключи с такава скорост. Въпросът е как щеше да го направи, защото ноктите на това същество бяха прекалено мощни за неговото оръжие. Това разбира се не му пречеше да го разгроми. Все пак реши да запази гардът си. Не се знаеше на какво е способно това чудовище. Което всъщност не изглеждаше доста свирепо. Някак си Дрейвън имаше чувството, че всъщност го е страх от нещо, въпреки ужасният му вид. Това не даваше на белокосият никакъв повод да се плаши. Всъщност, той в момента не му пукаше особено за това.
-Къде е Мурамаса!? - зададе начисто следният въпрос Дрейвън. Едва ли щеше да има някакъв успех да проведе нормален диалог, но все пак реши да се опита. А ако го принуди да му отговори, може би ще успее да достигне целта си.
-TELL ME !!! - извика белокосият с настоятелен тон, като погледът му леко се изкриви, сякаш придобивайки някакъв доста озлобен вид на някой, готов да нанесе справедливост. Но наистина, беше на косъм от това да освободи този потенциал в него, ако индивида срещу него започне да проявява някаква съпротива. Дрейвън застана в бойна позиция, и насочи сетивата си. Трябваше да се възползва от всяко едно предимство, ако случайно се стигне до някоя следваща схватка, и разбира се да използва момента, за да анализира ситуацията, и да измисли противодействие.

Game Master Location : Omnilocational

- След като ще отнесеш това, което ти кажа в гроба всеки момент, защо да не разбереш все пак - съществото проговори със съскащ, зловещ глас. - Стареца е в пещерата при останалите ми братя и сестри. Но няма да остане дълго жив - съвсем скоро ще стане част от главното меню за вечерта - по физиономията на чудовището се разстла зла, мазна усмивка. Явно идеята за вечерята му причини огромно удоволствие.

С невероятна бързина, съществото изчезна от погледа на Дрейвън, като в следващия миг вече се намираше зад гърба му, приготвяйки се за удар. Мутантът нямаше почти никакво време за реакция. Дали и той щеше да стане част от главното меню? Или може би щеше да бъде изяден още за обяд...