Някъде из дивата пустош на Франция

Последното, което Лиана помнеше бе как вампира я ухапа. За миг се зачуди дали беше сънувала или всичко се бе случило наистина. Ръката и посегна за да докосне мястото, където зъбите на вампира бяха оставили белег. Осъзнаването, че наистина се бе случило, бе неприятно и я изненада. Лиана затърси из мозъка си всички онези истории за вампири, които бе чувала и които доскоро си мислеше, че не са особено реални, а измислени само за да плашат децата с тях. Ако легендите и историите бяха верни, то сега изглежда и тя беше вампир. Очакваше осъзнаването на това да я накара да изпита някаква емоция, да се уплаши поне. Но като се замисли усети, че не се чувства кой знае колко по-различно от нормалното. От друга страна, не знаеше къде се намира и защо се движи с... Циркова трупа? Виж, това определено я развесели. Разсмя се с тих и мелодичен смях. Хълмовете край цирковата трупа и бяха непознати. Всъщност, и да беше минавала от тук някога, надали щеше да ги помни; безброй много хълмове и нищо друго освен трева. Огледа се за да види дали има някой, който да разпита за случващото се.

Навсякъде около нея щъкаха хора. Първите двама, които видя бяха близнаци, косите им бяха боядисани в бяло. Видът им я накара да потръпне. "По-добре да намеря някой друг, който да разпитам. Тези определено изглеждат... подозрителни. Не ми вдъхват никакво доверие." Огледа се, но след миг се спря и се отказа. "Защо всъщност да не попитам тях, какво толкова? Освен това определено се различават от тълпата. " Изправи се, пооправи огненочервената си коса и приглади роклята си. Измери с поглед близнаците и този път категорично реши да не бъде твърде настъпателна. Не знаеше къде е, не знаеше какво прави с циркова трупа... това продължаваше да я изненадва... и определено тези двамата бяха подозрителни, най-малкото странни. Лиана се зачуди има ли циркови артисти, които да не са странни, но бързо отхвърли тези мисли и пристъпи към близнаците с леко съблазнителна походка. Устните и се извиха в лека усмивка. Облиза устни за да ги навлажни и след като се приближи каза с мек, плътен и мелодичен глас:
-Bonjour! Случайно да имате минутка?
И впери поглед в очите на единия. Това можеше да накара първия да си мисли, че тя се интересува само от него, или да накара втория да се опита да привлече вниманието й, или дори да ревнува, а можеше и да не стане абсолютно нищо. Но ако се получеше, щеше да получи повече информация, с малко усилия.

Лиана леко се изненада от потока думи, който я заля, но не показа изненадването си, докато единия близнак се озова зад нея. Сякаш се телепортира. За един ден се доказаха вече две неща, които смяташе за невъзможни до вчера. Факта, че бе отраснала в бедните предградия и бе свикнала с речника на хората там, я накара да пожелае да изругае. Потисна желанието и се отмести леко, за да вижда и двамата. Не искаше този... тип да бъде край нея без да го държи под око. Не, че не може да се телепортира пак... Усмихна се сякаш нищо не е станало и попита:
-Момчета, накъде пътува цирка?
Ситуацията въобще не се харесваше на Лиана. Караше я да се чувства сякаш съвсем е изпуснала нещата от контрол. "А не съм ли? Събуждам се без да знам къде съм, като след това установявам, че се движа с пътуващ цирк, заобиколена от телепортиращи се изроди. И това ако не е да изпуснеш нещата от контрол..." Това определено не беше държанието и изказа, които би предпочела да използва. Предпочиташе да бъде високомерна, но не върви да бъдеш такъв с човек, при когото си отишъл за помощ. Реши, че няма смисъл да използва тактиката с гледането само в единия, те тъй и тъй не млъкваха. Сети се, че би било учтиво да се представи.
-Приятно ми е, Лиана Ла'Роше.
Предположи, че няма смисъл от фалшиви имена. Ако някой държеше много да разбера коя е, със сигурност е имал достатъчно време да прерови чантата й, докато е била в несвяст.

Лиана се опита да не обръща внимание на изключително досадния навик на двамата да говорят един след друг през няколко думи и да си довършват взаимно думите. Интересно как успяваха да го постигнат, без да се объркват и единия да довършва изречението на другия по начин, който другия не харесва, или казвайки нещо съвсем различно. Трябваше наистина да мислят еднакво. Твърде еднакво. Толкова еднакво, че бъде наистина подозрително. Сякаш бяха един и същи разум, който просто е разделен в две тела. А и защо го правеха, само за да я изнервят или объркат, или имаше и друга причина. Дали въобще можеше единия сам да довърши изречението си. А и все още се опитваше да проумее как онзи се телепортира зад нея. Дали просто нещо й е станало или можеше наистина да се телепортира. Хм, дали беше реалност, можеше просто да сънува. Зачуди се дали преди малко не е объркала в преценката си и все още да спи. Можеше да се е събудила в съня. Реши да провери. Ако тръгнеше да се ощипва щяха да я видят и щеше да изглежда странно, затова заби нокътя на безименния си пръст в дланта. Усмихна се и каза:
-Шефа? Кой е той?
Докато очакваше отговора погледна в очите на единия, а после и в тези на другия. Искаше да ги сравни. Казваха, че очите са прозорец към душата. И това беше вярно.