Улиците на Центъра

Докато си се наслаждаваше на звуците, които издаваха изстрелите, на момчето май му дойдоха в повече, и някък си изгуби самообладание. За миг физиономията на Дрейвън се промени така, все едно щеше да изкрещи, но всъщност дори не можеше да издаде някакъв звук. Веднага след това, момчето си загърна главата с двете ръце, сякъш в опит да утихне кошмарните звуци, "профучаващи" около него, но изглеждаше нямаше особен успех. Дори и да имаше покритие, все още беше обезпокояван. Точно, когато се опитваше да се успокои, в главата му започнаха да звучат викове. Да, точно така! И то предсмъртни. Сега наистина вече му залопа дъската и на него. Знаеше, че се намираше в бойната зона, и се пазеше от куршумите, докато изчакваше удобен момент да действа. Не очакваше, че внезапно някой ще се опита да си прави умствени трикове с него. Или може би това беше някакво видение? Доста реалистично беше, ако трябваше да е само това. А и мириза на кръв се усещаше до такова ниво, че дори на белокоското започнаха да му се привиждат кървясали реки, преливащи. Повече обаче го притесняваха гласовете, които изчезваха един след друг. Също така, сините сенки, които прекъсваха временно тези негови гледки. *Какво е това? Дали това е "вика на Смъртта"?* - мислеше си той. Руук забелязваше също, че партньора му Найт е притеснен. Но дали белокоското беше причината? Е, имаше единствено един начин да разбере. Трябваше да запази самообладание, до колкото е възможно да правеше това, защото вече имаше дори чувството, че ще повърне. Момчето се надигна и се хвана за гърлото, преглъщайки. Все пак не искаше да направи още по-гнусна сцена от това, което се случваше. А той дори не знаеше какво е то. Явно, щеше да разбере само ако "пропълзи" с краката си нагоре, за да си покаже само част от главата, и да забележи защо е всичката тази врява, която беше около него. Беше подготвен дори за най-бруталната сцена. Все пак, какво по-лошо би могло да му се случи, отколкото тези ужастни видения? За сега, единственото нещо, което шестото му чувство му подсказваше беше, че се намираше в един кървав Ад. Е, късчетата от този пъзел щяха да бъдат събрани, след предстоящото нещо, което той беше на път да осъзнае. Може би чрез пристъпването му напред, той щеше да предодврати лудостта, която го беше обзела до непоносима степен, и да "се завърне в истинския свят".

Game Master Location : Omnilocational

В момента, в който опита да се покаже навън, Дрейвън разбра че ужасът го е парализирал до невероятна за него степен. Какво се случваше с него? Досега, никога не беше изпитвал толкова ужасен страх... не и до там, че да е абсолютно безпомощен ако някой... или нещо го нападнеше.

- Не смятах, че ще се наложи да дадем толкова много от себе си, иначе щях да те предупредя - гласът на Найт беше тих, сякаш го беше страх че може да бъде чут. - Истината е, че Куин е...

- БАКЕМОНО! - чу се пореден крясък, отново раздиращ съзнанието на Дрейвън. Японската дума за "чудовище", бе последно нещо, излязло от устата на някой нещастник.

Образът на Найт изчезваше и се появяваше, примигвайки, абсолютно неестествено. Докато ликът му се задържаше, Дрейвън можеше да види пребледнялото му лице. Кръв започна да се стича през процепите на стълбата, под която се криеше той и да капе върху червеното му палто. Психиката му вече беше на ръба на лудостта.

- Когато се намира в истинска битка... битка на живот и смърт - продължи бавно, изчезващият и появяващ се образ на Найт. - Куин демонстрира за първи и последен път на противниците си, на какво наистина е способен. Начинът, по който действа в битка, начинът по който убива...ужасява до кости всеки, който има нещастието да се превърне в свидетел. Гледката. Виковете. Независимо колко смел е един човек, той не може да избегне смразяващият костите и съзнанието му ужас. Това, заедно със силата, която притежава, го прави непобедим опонент. Дори цяла армия не е препятствие за него - образът на Найт сякаш вече се беше задържал за постоянно, но това не намаляше изобщо влиянието нивото на кошмарност в атмосферата. - На тези, които са чували за него, е известен като "Бялата сянка".

За пръв път, Дрейвън изпитваше такъв страх. Всъщност, едва ли през живота си някой бе се страхувал от нещо, което дори не можеше да види. Знаеше, че Куин е негов съотборник, но някък си нещо го караше да се плаши до такава степен, че дори не може да полази до най-горното стъпало. Той се обърна към Найт, слушайки внимателно всяка една дума, изговорена от него. Думата "Бакемоно" продъни съзнанието му, и го влоши още повече. Започна да си въобразява някакви неща, а никога дори не се беше почувствал по този начин. Всякъш, нещо можеше да го убие неочаквано всеки момент. Сметна, че май по-добре беше да си остане на мястото, където е, понеже дори и да се опитваше да направи нещо, той бе напълно безпомощен, и може би щеше дори да бъде убит. А той не искаше сега да умира. Също така странното бе, че образът на Найт започна за миг да изчезва, и да се появава. Все едно беше някаква холограма....с дефекти xD За миг, белокоското забеляза и, кръвтта, която се стичаше по стъпалата, на които беше застанал. Ситуацията не можеше да бъде още по-лоща от тази, и мисълта за това влошаваше психиката му дори повече от няколко минути по-рано. Хубаво бе, че след думите, които също-така-изплашения му съотборниик Найт, които нахвърли толкова набързо, мислейки си, че може би щеше да го успокои, образът му се задържа, всякъш това може би щеше да успокои Дрейвън, който поради някаква начин в момента се беше ядосал на същия този учен, който монтира аутомейла му:
-Разбирам...значи той е виновен за всичко това. - след тези думи, момчето се усмихна накриво. През главата му можеха само да протечат мислите: *А сега какво?*. Естествено, той намери отговора възможно най-скоро. *А, да...Ще взема да си поспя малко.* - след тези мисли момчето затвори очи, и си се излегна върху кръвната локва, като се беше подпрял с лявата си ръка на земята, а главата върху нея. Видимо, изглеждаше някък си, все едно беше на път да умре, но всъщност, той беше заспал. Истината е, че може би това щеше да успокои психиката му, и дори да възстанови енергията му до някъде.

Game Master Location : Omnilocational

Кошмарът естествено последва Дрейвън дори в съня му. Вълни от кръв се навдигаха за да го удавят. А най-лошото беше, че дори не можеше да види сянката, която ги контролираше.

Той беше изкаран от това си "спящо" състояние. Събудиха го почуквания на върха на окървавена катана по пода. Държаше я изправеният Куин. На лицето му се беше изписала злорада усмивка. Белите му дрехи бяха подгизнали от кръв, а косата му бе нашарена в тъмночервено. Сънят на Дрейвън, колкото и да не се различаваше от реалността, сполетяла го преди малко, бе помогнал на мускулите му да се отпуснат. В момента Куин не изглеждаше толкова ужасяващ, колкото някой, с когото просто нормален човек не би искал да си има работа.

- Време за тръгване, Руук - злорадата физиономия на Куин изглеждаше толкова необичайна в момента. Сякаш...

...олицетворение на един "Пъклен Ад". Точно, каквото почувства Руук в реалността, както дори извън нея. Погледа му беше един голям запир на шоуто. Също така, доста ужасяващ. Направо тръпки да те побият по гръбнака ти! (е, в случая с Руук - цялото тяло, но да не изпадам в детайли) Все едно се забавляваше, докато извършваше цялата тази кръвна сцена. Все едно навяваше белокоското на мисълта, че в закуската му беше пълно със Фрути Пебълс, и в момента корема го престъргваше до смърт. А той дори не беше закусвал. Въпреки това, всичко, което извърши Куин, си струваше. От една страна - всичко докара отбора до един голям успех, понеже щеше да им отнеме доста време да се справят срещу цялата тази "барета" от мафиоти. Май Дрейвън не беше прав за нещо. Съотборниците му нямаше дори да дадат шанс да се изяви, поне докато не стигнат до последното ниво на тази сграда. Което му напомни, че понеже се беше наспал добре, и в момента парализата, която го беше сковала по-рано, се отмени, беше готов за малко екшън. Все пак, ако си лежеше така на земята през цялото време, това дори нямаше да се счита за тренировка. Поне, мисията също щеше да го запознае със същностите на неговите съотборници. След, като забеляза каква беше истинската всъщност на "Бялата Сянка", момчето вече беше готов да се изправи срещу всичко...предполагам. След кратката си почивка особено, той се чувстваше достатъчно свеж да тръгне още по-напред, преминавайки през кървавата атмосфера, която злорадния Куин придаде за една много кратка част от стотната, достатъчно, че да накара дори Дрейвън да изгуби ума и дума. Забелязвайки истината, Руук се замисли: *Еех, "добра" дрямка...*, и се изправи на крака, поглеждайки към неговия съотборник с "драматично" променена същина, като отвърна:
-Йеах... - след тези думи, момчето беше готов да потегли, ако случайно тръгнат напред. Ситуацията отговори също така на някои негови въпроси. Може би на този, който зададе на Юкиатсу, преди време, за това поради каква причина се страхуват хората от мутантите. Е...не беше сигурен дали тези пичове бяха изобщо мутанти, но и това допринасяше някаква логика в това, с което разполагаше за сега той в ума си. Въпреки всичко, те бяха с него. Въпреки, че бяха пълни изроди, той нямаше никакъв друг избор, освен да се примири с тях. Освен това, дори Дрейвън вече беше един от тях, а още не беше показал на какво наистина бе способен.

Game Master Location : Omnilocational

Когато Дрейвън се показа навън във залата разбра, че ужасът му е бил съвсем оправдан. И че изобщо не му е било нужно да вижда какво се случва. От парапетите на платформите висяха половини на човешки тела, закачени по невероятни начини. Други бяха на земята, търкалящи се до крайници като ръце и крака. Големи локви от кръв бяха разпръснати по пода, който явно имаше неравности. Толкова много кръв имаше в тази зала, че Руук се чувстваше сякаш може даго извлече желязо от течността.

Куин поведе начело. Минаха през къс коридор и влязоха в ново отделение. За удоволствие на Дрейвън третото ниво на Воулта не миришеше на желязо. Минаха покрай десетки стелажи пълни с най-различни джунджурии и изобретения. Когато Руук вече мислеше, че не може да се чувства по-изгубен в една зала, Куин спря пред един стелаж и изкърти дуелен диск, с цвета на тъмен металик, от защитата му.

- Аз ще го нося - каза той на Руук. - Леко съм изморен от работата, която трябваше да свърша преди малко и честно казано предпочитам да си почина. Само презареди пистолета и внимавай всеки път, когато излизаш на открито, след като ти ще водиш

След известно време ходене напред към неговия път, момчето намери част от пъзела. Нищо чудно, че момчето имаше тези кошмари от преди малко. Може би това е било както спомен, така и намек, изпратен по негов адрес. Но защо в това помещение бяха закачени такива трупове? Каква работа си имат тук? Може би Дрейвън не беше много сигурен дали искаше да разбере отговора на тези въпроси. Ако това не можеше да влезе в тон достатъчно заедно с атмосферата, придаваща мириз на кръв, то явно двамата от Шики може би биха последвали същите тези половини от тела, висящи наоколо.
-Не се притеснявай. Отдавна заредих оръжието си вече. А и щом, като ни спаси от по-рано, явно съм ти длъжник - каза момчето с ироничен тон. Незнайно защо, но всякъш думите му ги беше чувал и преди. Или само си въобразяваше. Сега обаче нямаше начин това да бъде оптична илюзия, тъй като той се събуди от кошмара си, и беше готов за действие. Чувстваше се не на място сред тази ситуация, но нямаше друг избор. Трябваше да продължи напред. Да намери някаква врата, която би ги изкарала навън от тази стая. И ето, че успя. Най-накрая бяха излезли от цялата тази оплетена чудовищна ситуация, която вече оттегчаваше Дрейвън до безкрайност. Беше се нагледал на тези кръвни картини дотолкова, че дори да привикне с тях. Така трябваше и да направи, защото като си имаше напредвид колко интересен беше живота му, то със сигурност щеше да има още такива. Веднага, щом излезе на открито, момчето някък си се почувства на по-сигурно място сега, отколкото преди. Вероятно това беше, защото усещаше мириза на метал из цялата стая.
-Това е върхът! - въздъхна белокоското успокояващо, след което погледна към Куин, който извади още някакъв от тези странни дуелни дискове. Явно това бяха някакви инструменти, които само хора от мафията използваха, и все още не беше напълно наясно с тях, тъй като имаше доста версии, които му бяха интересни. Въпреки всичко, момчето се чувстваше като у дома си сред третото ниво на тази сграда. Естествено, това не го караше да се отпуска напълно. Продължаваше да стои фокусиран, надостряйки шестото си чувство за предстоящо бедствие. Не само, че не можеше да предава Куин в този момент, но не биваше и да се проваля в използването на неговите способности. Всичко трябваше да мине гладко и...добре, доста по-чисто, колкото преди малко, докато си въобразяваше, че беше в някаква Туаилайт сцена.

Game Master Location : Omnilocational

Без проблеми се върнаха в залата, където бе станала кървавата баня. Оттук нататък оставаше само да минат през коридора и стаята където бе станала първата престрелка. Всичко си беше така както го бяха оставили, с изключение на някакъв член на охраната, който явно беше закъснял за касапницата. Явно изненадата го беше ударила до толкова, че бе паднал на коленете си. Очите му се бяха разширили като чаши. Мърмореше си нещо под нос и явно отричаше това, което очите му виждаха.

Както би казал един стар отшелник - "Греда"! Точно когато си мислеше, че беше на мястото, което му допадаше, момчето отново се върна в тази стая с кървясалите трупове. Или поне...кървясалите части от трупове. Това беше отвратително! Убиването не беше наистина верния метод, но все някога се случваше. Въпреки това, момчето до сега не беше убивал никой, което му подхождаше, особено след факта, че има ново автоматично оръжие. Този пистолет щеше да му бъде билета за излизане от много ситуации, тъй като вероятно беше повече средство за самозащита, отколкото за убиване, и можеше да го ползва само, за да нарани някой, без да извършва акт за присъда върху него, както бяха направили някои арогантни "супергерои". Назад от тази мисъл, момчето забеляза възможността на двамата от Шики да преминат през всичко, може би дори без да се налага да има война. Как ли щеше да стане това? Ами лесно. От всичките тези половин тела, които виждаше, той намери цяло. И на всичкото отгоре, живо! Това беше един доста добър билет за местонахождението, където беше диска. Също така, това беше добър случай на момчето да понечи да използва неговия Аутомейл. Отдавна не можеше да направи това, за това реши да се възползва от този момент. Който всъщност, все още не беше сигурен точно дали се беше подобрил. Смисъл, начинът му на използване и страничните дефекти, които имаше. След изминатото време, може би сега момчето нямаше да загуби баланс, след като пазеше фокус точно върху това. Минавайки до падналия на колене рандом пич, момчето напрегна мускулите си в Аутомейла. Опита се да запази баланс така, все едно използва нормалното си тяло. Беше трудно, за това точно той трябваше да се съсредоточи точно в тази негова точка. Не знаеше колко голяма всъщност беше силата на ръката му все още, но с едно добро стягане, момчето сигурно можеше да усети нещо в нея. Свивайки ръката си в китката, той понечи да грабне мафиота за гушата, като чрез неговата концентрация се увери, ме го беше стиснал достатъчно, за го предодврати от използването на оръжието, което държеше (ако имаше такова изобщо), и да го накара да го изпусне. Естествено, момчето придаде от все още свежия си мозък към вените информацията за това как да си изпъне ръката, и усилено да надигне мъжът, докато го беше стиснал за гушата буквално, след което изкриви погледа си, правейки плашеща усмивка и каза:
-Ти идваш с нас! - думите му бяха достатъчно заплашителни, че го накарат да му се подчини. Все пак, ако не го беше направил, кой знаеше? Ако Дрейвън беше използвал мощността на аутомейла си до краен предел, може би щеше да му откъсне гръкляна. В момента просто гледаше да внимава, за да не го нарани до такава степен, че да не може да изговори от дума. Имайки предвит това, което направи, той беше подготвен и за последствията. Така, че имаше едно на ум, и се опитваше да запази самообладание. Все пак, след едно наспиване, колкото и кратко да беше то, може би си беше възстановил съзнанието. Въпреки, че вече беше запознат с това чувство достатъчно, и се опитваше да пази контрол до колкото му беше възможно. Това беше, все едно да си на 3 чаши водки, и се опитваш да седиш в трезво състояние. Само дето, той не беше пил водки. А погледът му беше достатъчно строг и настоятелен, че който и да се съзре в него, да се попикае от страх направо. Все пак, той не искаше да забавя много движението към неговата цел. В едно беше сигурен - ако Куин беше на неговото място, може би щеше да постъпи по същия начин. Всъщност, това беше друга от причините, по които той извърши тези странни действия. Нали искаше да се докаже пред съотборниците. Това беше първата част от плана му, след тази да покаже на целия свят, че трябва да признаят неговите способности. Ако искаше да промени света и да го направи по-интересен, просто мечтата му изискваше да направи тези стъпки. Така и стори самия той, без много-много да се овъртва. Може би решителността му щеше да оправдае и неговите сили, както и отговорностите, които пое миналия път в резултат на използването им, нямаше да го засегнат.

Game Master Location : Omnilocational

Човекът, който Руук хвана за жив щит не можеше да изкара дума от устата си и затова не се разбра какво е мнението му по въпроса. Дрейвън постъпи доста хитро по този начин. Само че след като излезе навън в нощта, следван от Куин, разбра че явно в сградата не беше останали никой жив, освен този който самият той държеше в аутомейла си. Той вече можеше да го пусне, въпреки че за него самият нямаше огромно значение - тежестта на тялото изобщо не се усещаше в този момент. Може би беше и поради повишеното му ниво на адреналин, но явно Аутомейла беше доста добър. Бишъп ги чакаше отвън, а Найт се появи от мрака вляво.

Сега момчето забеляза защо се върнаха назад. Може би защото всичко в сградата беше измряло. Не знаеше, че охраната тук беше на толкова ниско ниво. А може би му се стори така, защото Шики бяха прекалено силни. Връщайки се на първоначалното място, откъдето бяха тръгнали, момчето разбра, че Бишъп се е справил сам със охраната навън, докато той гледаше кървавото меле, което породи Куин, докато бяха вътре. Точно сега видя също, че Куин носеше диска, за който бяха дошли тук. Значи вече нямаха никаква причина да остават. Мислеше, че пича, за който се сети, че мъкнеше през цялото това време, щеше да му се окаже полезен, но всъщност вече нямаше смисъл от него. От друга страна, момчето забеляза как действаше аутомейла - явно реагираше според нивото, на неговия адреналин.
-Абе, аз за какво се занимавам с тези глупости? - запита се момчето на глас, измрънквайки под носа си. За миг мафиота му падна до такава степен в очите, че му се искаше да го захвърли. Но вместо това, понеже мислеше, че може да достави полезна информация на някой, реши да се възползва точно от това. Понеже беше съсредоточил пре-достатъчно концентрация в Аутомейла си, че да не обърне внимание на околната среда, той усети някакво странно чувство. Това на придърпване. Не, не беше дърпан от някой. По-точно чувство на засмукване. Това чувство идваше от ръката му, която някък си реагираше на живия обект, който държеше в момента. Дрейвън погледна със замислено изражение към биомеханичната си ръка, като се замисли. *Хммм...може би, би се оказал повече полезен за мен, отколкото за някой друг.* След тези мисли, момчето реши малко да повиши нивото на адреналина си, както и чувството за засмукване, което усещаше. Дали това не беше някоя друга скрита способност на този Аутомейл, за която той дори не се беше досетил до сега? Дали можеше да консумира обекта, който провокира адреналина на белокоското да се повиши до неограничена степен? Е, предстоеше да разбере, веднъж, щом беше проявил това наяве. Все пак, не искаше неговите съотборници да го гледат как мъкне някакъв полу-мъртав човек с него. Вместо това, скривайки живото доказателство, че някои мафията са стъпвали на това място, той щеше да остави неговия отбор незабелязан от властите. Поне това беше по силите му и можеше да го направи за тях, преди да продължи по пътя на неговата съдба.

Game Master Location : Omnilocational

Другите членове на Шики не обърнаха внимание на странните експерименти, които изпълняваше Дрейвън(очевидно неуспешни) и продължиха мълчаливо напред. Явно не се страхуваха, че са оставили някакви следи. Заобиколиха по път, които им позволи да излязат без излишни каскади на улицата - там откъдето бяха скочили към Воулта. Групата се запъти към Черната крепост като си приказваше върху някакви неангажиращи теми - сякаш не бяха убили десетки хора преди малко. Е, явно Шики не бяха злодеи. Просто си вършеха работата. Датс ит.

Явно, на колкото и повече да се надяваше Дрейвън, нямаше смисъл да се опитва. Не знаеше какво си бе въобразил в този момент, но да експериментира със възможности далеч над неговия лимит не беше много добра идея. Момчето получи леко тикове от аутомейла си, и докато влачеше мафиота, реши да вложи леко повечко сила в юмрука си, дотолкова, че да стисне целта си малко над гръкляна й, имайки за цел да го изтръгне, за да не тръгне да заприказва нещо на някой. След, като предприе това действие, белокоското изпъна ръката си, влагайки концентрацията си в това как ще се помръдне неговата китка. Изключително бързо и рязко, с пълна мощ, към местонахождението, което се намираше около хода на сградата. В някоя определена дирекция към един контейнер, където няма да бъде голяма заплаха. А дори и да беше, това не засягаше Руук. Ако трябваше властите да се изправят срещу някой, то това щяха да са цялата фамилия Аракауа. Извън от тези мисли, момчето изтупа дланите на двете си ръце, и продължи да си ходи напред като най-спокоен гражданин, редом с другите си съотборници. Сега обаче осъзна нещо друго. Може би аутомейла му все пак се нуждаеше от някои ъпгрейд. Все пак, не мислеше да го поддържа на едно и също ниво, защото по-късно той щеше да стане силен, но точно ръката, от която може би щеше да има нужда в някои тесни ситуации, нямаше да бъде достатъчно развита. След тази мисъл, момчето нямаше търпение да се приберат в базата. Може би сега този, който търсеше белокоското, беше ученият, който сглоби ръката му. Точно него трябваше да попита за тези негови "лични" интереси. *Супер! Сега всичко се нарежда както трябва!* Помисли си момчето, като по лицето му се изписа лека и почти незабележима усмивка. До толкова се беше изолирал от външния свят, че вече темите, по които говореха Бишъп, Найт и Куин, минаваха покрай него, но той дори не ги възприемаше.

Game Master Location : Omnilocational

Беше късна нощ, когато четиримата от Шики стигнаха до Черната Крепост.

Всъщност улиците не бяха чак толкова самотни - все пак Минато беше един от най-космополитните дистрикти в света. Малко след като се отдалечи от тайната база, Дрейвън вече беше част от безкрайният жив трафик по тротоарите. Трябваха му пари и той имаше само предположения колко са му останали - може би беше добра идея да провери банковата си сметка - все пак представа си нямаше какви пари може да беше наследил от предишният си живот, нали? Един банкомат светкаше в контрастиращи цветни светлини, сякаш го изкушаваше да надникне в дебитната си карта.

Момчето си тананикаше една песен на Бийтълс си се разкарваше из квартал Минато. Самотни, или не - за него беше все едно и също. Беше на непознато място, и в момента можеше да се грижи само за неговите лични проблеми. А проблема му с парите не беше никак шега работа. Момчето забеляза изненадващо банкомата, който блестеше, все едно бизквитена котка сере дъга, като повдигна едната си вежда. Разбира се, това не беше присъщо, освен ако някой не го беше хакнал. *Това е капан!* - помисли си момчето. Беше просто очевидно.
-Каква загуба на време... - си каза той на глас, след което продължи да си ходи съвсем спокойно напред, бръкнал с ръце в джобовете, като първия баровец. Който дори нямаше пари! За миг момчето спря на място и се замисли. Ако е имал предишен живот, то нормално кредитната му карта да беше в него. Дано все пак да имаше повече пари, отколкото предполагаше. Е, поне се надяваше, де. За миг, момчето размаха с ръце, все едно се караше на неговите постъпки. *Ама ти сериозно ли, бро? Ако има банкомат пред теб, не се колебай толкова да го използваш за лични сметки.* След мига, който той загуби в размисли и страсти, той се върна, за да провери колко му беше сметката. Може би мисълта, че имаше толкова късмет само за тази възможност, го беше подканила, иначе щеше да размисли. Според него имаше някаква намеса в цялата тази работа. Въпреки това, той трябваше да провери само това, от което се нуждае. Заставайки пред банкомата, момчето бръкна в задния си джоб на гащите. Какво очевидно място да държиш лични данни...Цяло почудение беше, че все още не я бе изгубил. Веднага, след като я извади, момчето я въведе в базата данни на машината, като вече беше готов да зададе това, което искаше. Не беше различно от всички други банкомати - дори надписите бяха на английски език. Разбира, се. "Други суми - други услуги - Преглед на банкова сметка - Касова бележка /не/." След, като вече беше направил всичко нужно, момчето просто трябваше да изчака да му покаже каква беше наличната сума, която притежаваше.

Game Master Location : Omnilocational

Екрана на банкомата показа наличната сума на Дрейвън, а именно:

ATM написа:: Налична сума: $0.
- Извади касова бележка.
- Други услуги.

Да, явно когато някой го беше съживявал не се бе сетил да му зареди новата му кредитна карта.

След като видя не-толкова-печелившия резултат, Дрейвън се почеса по косата с дясната си ръка. Като например...откъде се беше сетил, че има някакви пари в кредитната карта? И защо подяволите има нова кредитна карта? Явно, някой Джийзъс е решил да се възползва от тях, в неговия ум. Е...този Джийзъс беше отговорен както и за банкомата, и, да речем за всичките събития, които се случиха до сега, но това бе друг проблем. Страхотно! Точно, когато се нуждаеше от малко водица, той нямаше финанси, с които може да закупи каквото и да е. Предполагаше, само властните хора като шефа му можеха да си позволят такова нещо. Е, той мразеше да си вре носа там, където не му е работа, както правят някои хора обожаваха да правят.
-Негъра ми открадна колелото... - рече си той на глас. После извади картата, която беше в банкомата, отричайки всякакви касови бележки. Не искаше повече изненади от този американски пай. Всъщност, той дори не беше в америка. Сега, като се сети за това, момчето си прибра картата в задния джоб и огледа наоколо, повдигайки ръце, след което се запита:
-Добре...сега на къде? - този въпрос беше с логична трудност, понеже той не разбираше много от японския. Имаше късмет, че повечето от тях знаеха и английски (който все пак си остана главния език, все още), и можеше да ги разбира. А не както простите хора, които нищо не разбираха, и трябваше с мимики да си обясняват дори. *Брей...доста думички се събраха, за да не се поберат в тези звездички.* - продължаваше да размишлява той, поглеждайки към небето. Реши да следва тази, която най-ярко блещукаше срещу него! Точно както...изгубените хора без компас някога се ориентирали да избягат от джунглата, или пустинята. Нарече я планетата Венера! Разбира се, той продължи да си гледа предимно улицата, за да не вземат да го прегазят, защото по това време имаше доста пияни шофьори и правеха много фалове. Продължи към великата си мисия да намери някакъв "знак", който да го ориентира на къде да отиде, за да постигне това, което иска. Банкомата беше първата част, може би по пътя ще намери още някое Коледно Чудо в мрака.

Game Master Location : Omnilocational

Докато изтегляше картата си, Дрейвън видя как на екрана се изписа някаква сума - различна от нула. Но за съжаление той бе изтеглил картата по инерция. Вероятно беше някакъв бъг, нищо за което да се притеснява. Та сега, докъде беше стигнал...

Рефрезирайки това, което беше споменал по-рано, момчето вече си знаеше, че някой му беше хакнал кредитната карта. Сумата беше различна, но това най-вероятно беше измама. Някакъв бъг в банкомата. Или поне така си мислеше момчето. Съзирайки "планетата Венера", която блестеше ярко и се отличаваше от всички други звезди в небето, момчето се замисли за нещо. *Да видим...за какво ми трябваха пари?* - запита се той на ум опитвайки да си отговори на въпроса с филосовска логика. Да, разбира се, щеше да вземе нови части, за да си подобри аутомейла. Но това беше прекалено просто обяснено. Всъщност, неговите цели бяха далеч отвън това. Беше само от едно нещата, с които трябва да се изяви, ако искаше да промени света, в който живееше. Все пак, кой знае срещу какви опоненти можеше да се изправи. За това, той трябваше чрез това средство да си подобри уменията. Сега, различното беше, че момчето не правеше това за негови собствени идеали. Искаше да помогне на цялото общество. Може би това беше цел, заради която се струваше да се бори човек. Колкото и безмислен да беше опита му да си разкрие целта, заради която все още живееше дори, все пак беше едно доста добро начало. Това беше нещо като насока, която му помагаше да намери правилния път, с който да разбие мрака около него. Въпреки всичко, сега той си беше само една изгубена душа, лутайки се наоколо. Може би това, което му трябваше, беше малко надежда. Тоест, да започне да вярва в себе си. Именно поради това, момчето продължаваше да се насочва напред. Впери поглед отново към пътя, който се беше изобразил пред очите му, с решителност. Все пак, трябваше да спази неговото обещание за това, че ще намери тези пари до сутринта. Може би малко по-добър оглед наоколо може би щеше да му покаже някаква дирекция, защото си нямаше ни най-малка представа накъде отиваше, все още.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън беше погълнат от мислите си докато ходеше нагоре по улицата и затова не забеляза фигурата, която го следваше няколко минути, докато не беше заговорен

- Изглеждате ми доста угрижен, Дрейвън-сама - каза фигурата и наклони лицето си пред това на момчето, сякаш се опитваше да препречи погледа му. - Нима не можеш да си позволиш една усмивка?

Странникът изглеждаше ето така:

Докато си ходеше, унесен в мислите си, момчето не забеляза колко време беше изгубил, лутайки се по този начин из града. Изведнъж, момчето се осъзна, чак когато странната фигура изкочи пред него, неоставяйки му друг избор, освен да спре на едно място. Тамън, когато търсеше някаква надежда, странният костюмар се появи пред него. Следвайки пътя на логиката, това май беше така не-толкова-все-известния "хакер на банкомати", както се беше изразил белокоското по-рано. Дрейвън не мислеше дали да бъде изплашен или изненадан. По-скоро, очакваше отдавна да забележи някакъв знак, който да го отпрати към някаква дирекция. А това беше момента на "истината", която всъщност може да се окаже и лъжа. Доста оплетено беше всичко, но все пак имаше някаква логика. Погледа на момчето се насочи надолу към този на странника. Беше съвсем леко необезпокоен от крадкия миг, през който той нахлу в съзнанието му, но тези чувства едвам успяваше да ги изрази на фона на празния поглед, който имаше.
-Хммм...Щом ме наричаш по този начин, предполагам, имаш някаква връзка с моя личен живот. - отвърна момчето със спокоен тон. След крадкия миг на дистракция, момчето вече се чувстваше нормално. Той погледна към "човека", който всякъш изглеждаше, че не беше дошъл от този свят. Това го съдеше поради странния му поглед, и най-вече начина на обличане. До сега не беше виждал подобно същество. Е, може би още по-страховито, но не точно с такъв вид.
-Колкото до въпроса ти с "повишена трудност" - щеше да е чудесно, ако можех. Но в момента съм изпаднал кажи-речи в парична криза, която е голяма пречка между това, което всъщност искам. - след тези думи, момчето отклони вниманието си от "готиния" пич, поглеждайки настрани. Едва ли някой би разбрал наистина как се чувстваше момчето. Е, освен него, разбира се. И явно добре се е възползвал от случая. За това, Дрейвън просто реши да го отбегне от фокуса си, оставяйки го в периферието на зрението си, само и само за да разбере какво всъщност искаше от него. Ако беше нещо, което не го уреждаше, щеше да му набие пълен игнор, както обичайно правеше с "нехранимайковците", които си навираха носовете в чуждите работи.

Game Master Location : Omnilocational

Клоунът продължаваше да крачи до Дрейвън с усмивка на лицето си. Доближи се до него и му прошепна в ухото:

- Ами ако ви кажа, че има начин да спечелите всички пари, които ви трябват, Дрейвън-сама? А може би дори повече. Много повече.

Дрейвън продължи по пътя си, заедно със странника, който крачеше до него, гледайки си по пътя. Изведнъж, нещо привлече вниманието му, веднага, щом като му се обясни, че може да спечели много пари. Нагледно, той точно от това се и нуждаеше. Освен това, нямаше начин да бива будалкан, след като той самия търсеше нещо, което да го отведе напред към целите си.
-Звучи интересно. - отговори той, поглеждайки към костюмара. Кой ли знае колко тайни криеше от изказаното до сега. Все пак, щом му подшушна това на ухото, може би трябваше да бъде нещо доста стриктно. Освен, ако не му намекваше да изрази наистина положително мнение по темата. Но обръщението "сама" някък си не го очакваше. Въпреки всичко, той си взе поуката, че наистина се опитваше да му помагаше. Просто идеята за "отговорности" на Тоби Магуайър някък си не го удовлетворяваше. Е, едва ли в момента можеше да предприеме по-добър избор, отколкото този, за това той реши да приеме.
-Бих искал да узная как става това нещо.
Знаеше си, че тук ставаше въпрос за големи суми, най-вероятно, и може би нещата може би щяха да бъдат напечени. Но също така осъзнаваше и факта, че с паричния бизнес няма загубили, освен ако не са на пълен фалит. Също така не ти трябва да имаш толкова много пари, за да ти се налага да спечелиш още повече. Имаше известни понятия от тези така наречени "сделки", или дори игри на комар. Но въпреки всичко, той не мислеше да прекалява много, защото не беше толкова алчен човек. В момента му трябваха само няколко хилядарки. Не се стремеше към много големи суми. За момента беше сигурен, че може би не беше баш на фалит. А дори повече. Ако късмета беше на негова страна, може би му предстоеше да спечели малко. Но все още не знаеше точно в какво се забъркваше. В момента това не го и интересуваше. Важното беше как ще излезе от сегашното си положение. За сега обаче остана в очакване на още някое обяснение от фънки костюмара, и беше в също така в очакване на това да му покаже мястото, където щеше да изпълнява всичките тези дейности и възможности, които му се мотаеха в главата, като бръмбари.

Game Master Location : Omnilocational

- Представете си, че можете да получите малка част от бъдещето си като депозит в банковата си сметка - каза клоунът. - А сега си представете, че бъдещето на всеки един човек по тази земя може да бъде обменено за определена сума пари. Защото на практика точно това е еквивалента на бъдещето на всеки човек, Дрейвън-сама - сума пари. Представете си още нещо забавно - ами ако можете да сключвате сделки с други, които имат същата сила да управляват бъдещето си и по този начин получите възможността да направлявате своето собствено бъдеще?

Улици след улици оставаха зад гърба на Дрейвън и странният му спътник. Като че ли никой друг обаче не забелязваше клоунът. Или пък им се струваше за толкова нормална гледка, че дори да го виждаха,п росто не му обръщаха внимание.

-Да заложа бъдещето си, все едно е сума пари, ех? - запита момчето, като повече изглеждаше, че си зададе въпроса на самия него си, а не на "Жокера". Момчето удължи устните си настрани, всекъш размишляваше за нещо, след което погледна отново към нощното небе.
-Това е доста рисковано. - каза той, след което отново погледна към пътя, по който вървяха. Изминаваха доста улици, които белокоското дори не знаеше все още, че са съществували. Бяха му напълно непознати. Оглеждайки се наоколо, той забеляза още едно странно нещо - никой от околните не забелязваха розовия костюмар, който беше до него. Може би имаше логично обяснение за това. След, като той бе "хакера на банкомата", нормално бе да бъде инкогнито за неподозиращите. Може би се е появил в резултат на действията на Дрейвън по-рано, когато "регистрира" обновената си кредитна карта. Въпреки, че в момента в главата му се въртяха единствено думите, които клоунът му подшушна. Наистина ли си струваше да заложи бъдещето си просто като някаква си сделка. Дали бъдещето му бе достатъчно силно, че да се изправи дори срещу най-страховитите му опоненти? Едва ли това бе възможно, в неговия ум. Е, губеше само сделката, но не и...всичко останало? За сега поне знаеше, че не може да изгуби, ако не бе заложил всичките си налични пари, които все още останаха с незнаен капацитет.
-Бих искал да те попитам още нещо... - тези думи, изказани от момчето прозвучаха повече като недоразбираемост, и леко нисък тон. Е, шушукането си имаше причина - все пак, Дрейвън не искаше да го вземат за някой луд, който си говори на себе си. -...Какво ще се случи, ако загубя всичките си пари след някоя сделка? Или както може би ти би го нарекал - да фалирам.
Може би това беше нещото, което го вълнуваше най-много. Какво можеше да се случи с някой, който изгуби бъдещето си? За сега предполагаше само, че може би щеше да умре, ако беше заложил всичко, с което разполага, за да победи някой на по-високо ниво. Така, че нямаше да бъде толкова изненадан, ако неговия спътник не обясни абселютно същото. За сега очакваше реакция от страна на караконджола. Отговора му щеше да помогне на Дрейвън да разбере дали изобщо е добра идея да се замесва с нещо от този сорт. Въпреки, че дори и да не бе удовлетворен напълно, може би щеше да размисли.

» Центъра на Бронкс
» Центъра на Ню Йорк
» Центъра на Манхатън
» Улиците
» Улиците на Грийктаун