Сивият плаж

През живота си Дарин няколко пъти се бе къпал рано сутрин - към шест. Знаеше, че водата би могла да е топла, ако завчера слънцето я е гряло. Приближи се, за да узнае дали и този случай е такъв, като внимаваше за останалите. Човек не знае, кога на някой непознат ще му скимне да те нападне. Ума му, а донякъде и тялото, бе готов за изненадващо нападение. Момчето зад него въобще не му вдъхваше доверие. Не, че Селийн го правеше, но поне беше някак си... топла. И му харесваше.

- Не е ли очевидно? Проверявам дали водата става за къпане. - Дарин въздъхна - Сигурно ме мислите за луд, че се надявах на топла вода по това време, но ще си говорим по този въпрос едва когато отидете на море в една страна... България. Там е много по-топло. - Дарин се обърна и впери лъчезарен поглед в Селийн и момчето - Въпреки студа нямам нищо против да се топна, но ще го направя само ако и вие дойдете с мен. Някак си не върви аз да плувам, а вие да ме гледате. Разбира се, ако мислите, че ще се разболеете... - Дарин погледна студеноокото момче. Повечето хора биха се съгласили само от инат, защитавайки гордостта си.

- Тогава хайде да побързаме, че Селийн съвсем ще ни забрави - Дарин се подсмихна лукаво, така че момчето да го види. Не искаше някой да остане с впечатлението, че изпитва някакви чувства към нея. Всеки лост, който предостави некому, би могъл да му изиграе лоша шега. - "Значи тоя е малко над другите. Добре е, че не влезна във водата. Показа ми, че не бих могъл да се справя с него, предизвиквайки го."

Дарин се притесни, че на Селийн може да й е станало нещо, но скри тревогата си и проближавайки се, я заговори с хладна учтивост. Надяваше се да не му се разсърди.
- Селийн, добре ли си? Да не си се уморила от раходката? - подаде ръката си с готовност да и пмогне - Искаш ли помощ?

- Защо не? Да тръгваме! - Дарин подаде ръката си отново на Селийн - Странно. Отнякъде ми е позната тази пещера. А никога не съм бил тук!

"Мога да ги убия" - мисълта просто изникна в главата на Дарин - "Какви ги мисля и аз. След онова момче Оруел явно умът ми се е извратил" - Дарин се огледа, подсмихвайки се наум - "Е, не че преди бях по-нормален."
Приседна и впери очи в хоризонта. Гледката бе прекрасна. Вълните на пръв поглед водеха яростна борба помежду си, но в край на сметка, обединявайки се, единно щурмуваха скалите. Небосвода пък бе осеян със сивкави облаци, образуващи най-разнообразни форми. Дарин обичаше подобни гледки. Създаваха чувство на покой.
- Красиво е. Искате ли да разгледаме пещерата и пак да се върнем?

"Странно. Защо ли това ми прозвуча като заплаха? Вече и параноя ме хваща" - Дарин се усмихна - Да не се връщаме? Е как така. Гледката е толкова хубава! Но ако толкова държиш.. - от лъчезарна усмивката се превърна в зловеща - Както и да е, след вас мадам - обърна се Дарин към Нео, подавайки ръка на Селийн. Момчето щеше да разбере намека.

"Страхотно. Тя и тези нейни съровци, милордовци... Понякога толкова ги мразя тея обръщения." - Дарин въздъхна отекчено.
Влезе в мрака и затвори очите си. Мислеше, че така ще свикне с тъмнината по-бързо. Обичаше тъмнината. В нея го обгръщаше спокойствие. Странно защо изведнъж се сети за сделката с Тъмния. Беше ли я приел насериозно в съня си? Вече съжаляваше, че я е сключил. Успокояваше се с мисълта, че щом нещо може да бъде създадено, то може и да се унищожи. Като например едно обвързване.
- Как е навътре? - отвори очи.

Дарин се подвоуми. За какво ли искаше да си говорят? Дали Нео също не харесваше Селийн? Не. Дори да беше така другото момче не знаеше за увлечението на Дарин. За миг в душата на Накес се зароди друго чувство - изключително силно подозрение. Нео беше странен. Една илюзия не би била излишна. Събра ума си и се концентрира. После отприщи силата - не грубо, а фино, внимателно. Сега Селийн щеше да помисли, че Нео отива навън, отказвайки се от желанието си да говори с Дарин под предтекст, че му трябва свеж въздух. Нео пък нямаше да чуе нищо друго освен съгласието на Селийн и стъпките на Дарин, насочил се навътре за разговора. В действителност Дарин чакаше на място и се вслушваше за всеки звук. Щеше да последва Нео от разстояние и да види какво ще направи. Ако не бе нещо нередно.. Е, просто една друга илюзия би оправила нещата.

Дарин бе малко или много изнеданадан. Селийн сякаш разбра какво бе направил, а Нео дори не се бе повлиял от илюзиите(вероятно и Селийн) - "Струваше си да разбера това" - Дарин въздъхна и се приготви да изпълне всичко пред себе си с огън - "А може би самата пещера спира по някакъв начин силите?" - замисли се - "По-скоро не".
Взе решение и отиде при Нео.
- Е? За каво искаше да говорим?

"Говори твърде много" - помисли си Дарин - "Какво пък, сключих сделка с Тъмния! Защо да не го направя и с тоя? Просто ще трябва да го убия по някое време." - Аз убих Артър. - каза на глас - Но не си далече от истината. Поиграх си с ума му. - зачака да види как ще реагира Тъмния номер две.

- Предполагам, че може би си прав. Е, вече сме съюзници нали? - Дарин се зачуди дали наистина ще може да се оттърве от безчуствения Нео - "Може би е по-силен от мен. Ако може да противодействан на силите ми... това би било много лошо"
- По-добре да отидем при Селийн, че може да се е притеснила нещо. Впрочем тази пещера не е ли малко... странна?