Сиропиталището "Мерсволуко"

- Това ми прозвуча като наука заради самата наука и прогрес заради самия прогрес? - засмя се - Какво се надяваш да постигне науката? - Дарин се намръщи сякаш обмисляйки грандиозния замисъл на човека срещу себе си - Или просто си бякой филантроп, който с цялото си сърце желае доброто на човечеството? Но ако съдя по творението ти.. онова ангелче.. а и ето го въпросът - ти ли си го създал и ти ли си го пратил по петите ми с надеждата да ме убие?!

Game Master Location : Omnilocational

- Честно казано, не ме интересува дали науката ще спаси света - каза Синистър. - Ако ще, може и да го унищожи, изобщо не ме интересува. Това, което се надявам да постигне науката е границите си, искам да видя какво ще остане в края на математическия израз.

- Колкото до "ангела"... аз му дадох сила, която увеличи потенциала му до 300%. Но явно лошият материал си остава лош материал. Независимо колко пъти умножиш нула, резултата няма да се промени. Но предполагам, че в същото време и аз трябваше да преценя по-добре целта, след която изпращах хрътката си - Синистър премести погледа си, фиксирайки този на Дарин. - Но това няма значение, след като ти сам дойде в края на крайщата. Ти си някой, който е привлякъл интереса на алтернативното ми "аз". Самият факт, че е минал през всички проблеми за да те доведе тук, говори достатъчно за това колко ценен материал си. Точно това, от което се нуждая за да постигна целта си - унищожаване на света ти, такъв какъвто го познаваш. И създаването на новия свят - синтез от животът, който липсва в моят, приключил вече, свят без бъдеще и постиженията на науката, които са далеч отвъд разбиранията на човечеството в твоята реалност.

- И така, след като вече отговорих на всичките ти въпроси, предполагам че е твой ред да ми дадеш отговор. Ще се присъединиш ли към редиците ми, в името на построяването на идеалният свят. И въпреки, че в момента не мога да чета мислите ти, заради бариерата която нещо... или по-скоро някой е издигнал около съзнанието ти, знам какъв ще бъде следващият ти въпрос. Да, мога да ти дам нещо, което искаш, ако чистият идеализъм не може да бъде достатъчна движеща сила за теб. Мога да направя така, че тъмната сила, която се таи в теб и чака удобен момент да те унищожи, за постигне целта си, да бъде потисната. Докато работиш за мен, няма да има нужда да се притесняваш за това.

"Нима резултатът от уравнението би имал значение сам по себе си? Това е като да знаеш отговорът но не и въпросът. Вероятно, като да имаш купища пари, но да нямаш какво да купиш с тях(само дето без да можеш да се стоплиш, запалвайки огън с тях)" - помисли си Дарин - "Да заменя едената сделка с другата.. разликата е, че в едната бях облагодетелстван със сили, докато от другата бих получил тяхната липса!" - въздъхна - "А дали въобще ще отнеме и силите и отпечатъка?! "Потисне" не е думата, която би ме удолетворила. Вероятно.. прокудата би си останала скрита, но жива, чакаща сгоден момент да удари! Дори без да взема под внимание целта на тоя.. Хората никога не биха могли да бъдат идеални - все едно да целим съществуването само на любовта, но не и на омразата! Нима е възможно? Не, а следователно в този "идеален" свят няма да има място за хората, поради простата причина, че те не биха могли да бъдат иделани!" - взря се в Синистър - "Нима той би приел "не" за отговор?!" - след тези си мисли Дарин достигна до единственото възможно решение - "ТЪМНИ! Призовавам те" - изкрещя в ума си Дарин.
Ако се отзовеше... е тогава щеше да му мисли. Ако ли пък не, щеше да се направи, че приема сделката, но в действителност щеше да чака сгоден момент да се измъкне или да го спре.
"Нима такъв не беше планът и с предните сделки?" - засмя се мислено - "Сделка след сделка и едиснтвеният начин да се измънеш от една е да сключиш друга.. омагьосан кръг!"

Game Master Location : Omnilocational

Цвета на косата на Дарин ес промени, на лицето му се изписа печата, въпреки че той не можеше да го види.

- Спри се - каза Синистър съвсем спокойно. Бръкна в дрехата си извади нещо, което беше останало скрито до момента, а именно - амулет, който висеше на гърдите му. Имаше форма на лисича глава. - Не можеш да ме нараниш с магия.

- Виждаш ли, аз съм учен. Сферата на моето изучаване е науката. Там нещата са логични, следват някаква закономерност. Ако науката е порядъка, то магията е хаоса в този свят. Ето защо никога не съм обичал повечето магически изкуства и логично - открих начин да анулирам ефекта на магии насочени към мен.

- Но явно ти не разбираш нещо важно. Сделката, която ти предлагам е в твоя полза - силите ти със сигурност ще те унищожат в един момент. Те са създадени с този механизъм заложен в тях. Научих всичко в Нима мислеше, че можеш да получиш такава мощ без да ти бъде поискано нещо в замяна? Може би не мога да прекъсна връзката ти с Dormammu в момента, но мога да удължа живота ти поне докато не бъде открито друго решение на проблема ти. Същевременно ще ми помогнеш да създам идеалният свят - този, в който всичко ще може да стигне своят връх. Нима е нужно да чакаме до края на вечността та Еволюцията да свърши работата си, когато можем да ускорим процеса?

"Очевидно този хич не си пада по магията." - зарасъждава Дарин - "Следователно в мига в който спра да му бъда нужен, той просто ще ме убие, защото място за мен няма в неговата мечта - там всичко е порядък, а аз според него нося хаоса в себе си, посредством магията си. Но мога ли да му откажа? И защо реши, че насочвам силата си срещу него? Може Тъмния да е отговорил на повика ми и се е опитал да удари Синистър, а неговия амулет да го е спасил и той си е помислил, че аз го нападам. Това би значело, че Тъмния е вече наясно с позицията ми и че е разбрал, че съм безпомощен срещу този противник. Добре. Време е да си стисна ръката за трети път с дявола" - засмя се мислено - "Става ми навик"
- Е, Синисър. Дори да приема и дори ти да блокираш тази.. сила в мен, то тогава какво? Нима ще съм ти все още полезен? Нали знаеш, че точно с тази мощ победих ангелчето. Без нея няма да съм ти от голяма полза. Та предлагам ти следното - запазваме блокирането за по-късно. Когато аз кажа, ще потиснеш каквото чуждо има да се потиска в мен. Също така искам да ми обещаеш, че ще има запазено място в идеалния ти свят - място, където ще съм свободен да правя каквото пожелая. Разбира се, не бих искал да ме изолираш от останалия свят - искам да съм просто свободен, защото нещо ми подсказва, че в тази идилия, малцина ще притежават свободата си. Ако си съгласен на това, то и аз съм съгласен да ти помогна да постигнеш целта си.
"За сега." - помисли си Дарин.

Game Master Location : Omnilocational

- Спокойно - каза Синистър с физиономия на успокоено задоволство. - Далеч не смятам да изтрия магьосниците от лицето на света. Порядъка не би имал смисъл, ако не съществува поне капка хаос, нали? Макар, че наистина бих предпочел да е капка, а не цяла чаша, ако схващаш какво имам предвид - Синистър се засмя с доза злокобност в гласа си. - Пък и не съм тръгнал да поробвам човечеството. Просто искам да отключа 100% от потенциала на реалността. Нима самия ти би предпочел да умреш със знанието, че забавлението ще започне някога след като вече си си отишъл от този свят?

- Ще повторя, че потискането на тъмната ти страна е в твоя полза... аз не се притеснявам наистина от способностите ти. Но аз не те избрах единствено заради сделката, която имаш с Тъмния господар, о не-е-е. Твоя потенциал е голям сам по себе си. Просто ти липсва достатъчно знание, за да го употребиш напълно. За целта, мисля че гримоарът който имам, ще ти помогне - Синистър се пресегна до библиотеката зад него и извади от там дебела книга с интересни на вид корици и тип хартия на страниците.

- Имам и още нещо за теб - Синистър извади нещо от джоба си и протегна ръка към Дарин. Вътре имаше дребен талисман с формата на ромб, който сякаш беше направен от светлосиньо стъкло. Тънката връв, която вървеше с него, подсказваше че е създаден за носене на врата. - Това ще ти помогне да потиснеш тъмната ти сила. По-точно - ще прекъсне връзката ти с извора й, докато я носиш. Така ще можеш да убиваш хора, без да ускоряваш процеса на развитие механизма, който цели да те унищожи.

[You must be registered and logged in to see this image.]

- Ако някога си на границата на силите си, счупи талисмана - каза Синистър. - Така ще разрушиш преградата между теб и Тъмния.

Дарин: +Гримоарът на тайните
+Талисман на Чистата бариера

Дарин грабна медальона и го огледа. Хареса му.
- Интересни нещица ми даваш - изрече Дарин - Ще се заема с изучаването на гримоара възможно най-скоро. Значи когато нося медальона връзката между мен и Тъмния ще е прекъсната, а когато не е на шията ми, отново ще имам достъп до черната мощ. Полезно, признавам. Е, какво първо трябва да сторя?
Дарин реши да разгърне гримоара докато чака отговора.

Game Master Location : Omnilocational

- Като за начало - Мистър Синистър вече говореше със спокоен тон. - Искам да унищожим X-Men. Казват да се учиш от грешките си, аз казвам да се учиш и от грешките на алтернативното ти "аз". Не искам тези нещастници да се изпречат на пътя ми, когато започна изпълнението на плановете си. Ще работиш в екип с Maradeurs Reborn - последният "супер войник"-проект на алтернативното ми аз, преди да умре. Целта ви е да нанесете бърз, изненадващ удар и да се изтеглите преди врагът да получи шанс да се окопити и контраатакува. Убийте всеки, за който получите шанс - не пощадявайте ничий живот, нито взимайте пленници - не ми трябват екс-мени да правят уанаби-спасявания, нито имат някой интересен тип в редиците си. Интересен в смисъл на ДНК-интересен - Синистър отново се засмя на собствената си шега. Доста зловещ навик. - Особено щом Айсмен е мъртъв. Каква загуба.

- Ще се срещнеш със съотборниците си и лидера на отбора ви, когато кацнеш в [You must be registered and logged in to see this link.]. Не ме разочаровай.

Дарин видя, че може да научи безкрай неща от новия си гримоар. Кой знае, колко магии можеше да научи от страниците му. За съжаление една част от знанията вътре бяха шифрирани на Древният език - стар език използван от заклинателите от древността. Момчето беше чело за него в книгите в семейната библиотека. Много заклинания бяха твърде опасни за да бъдат описани на разбираем за всеки човек език и затова силата им беше скрита не просто от простолюдието, но и необразованите магьосници. Като Дарин. Щеше да е добре, ако знаеше този език. Но дори така, знанията които му предоставяше гримоара, бяха ужасно много...