Phantom Menace

Game Master Location : Omnilocational

Location: Азия/Китай

Ранк: A

Участници: Draven

Бяха минали 6 месеца, откакто Дрейвън изгуби босс-а си, след което изгуби всякаква връзка с Шики и останалите членове на мафията.. ако те все още съществуваха изобщо. Останал ронин, той прие офертата, която му беше направил Линг по-рано: да се присъедини към Организацията, в замяна на премахване на подсъзнателните прегради на способностите му. От тогава насам, Дрейвън беше живял от мисия до мисия. Някои бяха лесни, други трудни, но никоя не беше отвъд силите му, след като те бяха засилени. Беше изгубил способността си да проследява хора свръхестествено, но потенциалът на електромагнитните му способности нарасна значително. Вече беше по-близо до нивото на истински GENE.

Този път мисията му не предвещаваше да е лесна. Беше част от отбор от цели четирима човека, като досега не се беше движил с повече от един човек. С него бяха Линг, Акиро(тип, който не познаваше много, и с който беше работил само веднъж до сега - дори не знаеше дали притежава някакви свръхестествени способности) и Жак – "психика" на Организацията, който беше премахнал преградите пред силите на Дрейвън.

Линг
[You must be registered and logged in to see this image.]

Жак
[You must be registered and logged in to see this image.]

Акиро
[You must be registered and logged in to see this image.]

Намираха се пред гигантско имение, централна сграда на която напомняше повече на дворец, отколкото на дом. Валеше ситен дъжд.

- Най-накрая пристигнахме - каза Линг.

Заглавие: Re: Phantom Menace Вто Май 14, 2013 2:45 pm

Кой да предположи, че беше изминало толкова много време, откакто Дрейвън взе легендарното оръжие!? Не и самият него, тъй като вероятно, той нямаше особен усет към това. Сега дори и преградата, сложена му от Професора, беше премахната. Вече беше достатъчно способен, ако искаше да постигне нещо значимо, и също така, на няколко стъпки напред, пред осъществяването на пълния си потенциал. Това, което го различаваше единствено от другите GENE-та, беше че вече нямаше свръхчовешкото проследяване, което по принцип имаше възможност да отключи, но така и не го направи, и то изцяло по свой избор. Сега, Дрейвън си партнираше с бивш съперник, Линг, и други хора от неговата организация. Честно казано, нямаше никаква причина да не го прави, понеже вече Акарауа се считаше за мъртав, и следователно това означаваше, че не е от ничия страна в момента. Всичко, което вършеше, беше изцяло негово деяние, и също така, дестинацията, по която беше избрал да поеме. Дрейвън надигна главата си към имението, пред което се намираше, заедно с бандата, като лек бриз развея косата му.
-Ох? Това е доста носталгично. Преди също имах едно от тези... - той твърдеше за самото имение, понеже си спомни някой миг през може би първия от предишните му животи, когато силите му тъкмо се проявяваха, и порази малко унищожение, но тогава разликата беше, че не можеше особено да ги контролира. Дрейвън не каза нищо друго. В момента беше изцяло в очакване нещо интересно да се случи.

Game Master Location : Omnilocational

- Основните ни мишени са четири - проговори Линг. - Не знаем какви подкрепления може да са разположение тук, но целите ни са изрични - тук са разположени четирима свръхчовека от Ранк А. Ще се разделим в различни посоки, всеки сам, и ще се надяваме на никой да не се пада повече от една основна мишена. Ако все пак някой попадне в такава ситуация, да изстреля червената сигнална ракета, която носи.

Линг даде кратки описания, по които основните мишени можеха да бъдат разпознати.

- Това е. Let's go.

Всеки от групата пое в различна посока. Дрейвън...

Заглавие: Re: Phantom Menace Чет Май 16, 2013 8:38 am

-Ясно, значи, предполагам, че ще действам по свое му. - отбеляза си Дрейвън на глас, след като "отборът" му се разпръсна по различни посоки. Излишно е да споменаваме, че след толкова много изминало време, той отдавна не беше влизал в някаква битка, за това можем да бъдем сигурни, че Дрейвън не се интересуваше особено от това срещу колко противници си има работа. След, като вече беше наясно с objective-a си, Дрейвън огледа по кои посоки точно се разпръснаха Линг и другите, след което реши да предприеме някакво действие, и да се поеме по дирекция към имението. Очевидно, той не беше много от типовете, които обичат да се крият. За това, той със съвсем нормална походка се запъти към входната врата на имението, заставайки пред нея. "Е, знам, че не съм от най-милите хора, но поне никой не може да ми каже, че нямам обноски." - помисли си той, като се подсмихна. Какво щеше да рече с това!? Може да разберем от следващото нещо, което той се подготви да направи. Дясната ръка на Дрейвън попадна право върху неговата Мурамаса, която стоеше закачена на гърбът му, усещайки хладнокръвната стомана на кусаригама-та. В този момент, изражението му се измени, и сякаш придоби някакъв хладнокръвен вид. Това беше изблик от проявата на неговата решителност.
-Knock, knock! - каза той, като off-topic думите му разбира се не попречиха на неговата концентрация, която му помагаше да се съсредоточи дори повече. Той надигна оръжието си във въздуха, обръщайки го с едното острие напред, и понечи да посече входната врата на имението с възможно най-силния и бърз вертикален замах, който можеше да изпълни в този момент, по посока надясно, а също така и да обърне оръжието така, че да направи същото от срещуположната страна с другото острие на Мурамаса-та, така че да оформи един "Х", а след това се опита да я разбие в центъра с един мощен roundhouse ритник. Изглежда, той се опитваше да влезе по грубия начин, колкото и неразумно да звучеше планът му.

Game Master Location : Omnilocational

Физическата сила на Дрейвън не беше толкова голяма при нормални обстоятелства, че да разбие врата, но вратата пред него беше много сериозна, а и кусуригамите му бяха невероятно остри и разрязаха дървената врата като масло. Завършвайки комбото си с ритник, той разби вратата и влезе в предверието на имението. Светлината беше мъждива, понеже идваше единствено през прозорците, а, да, навън в момента валеше дъжд. Но веднъж влязъл, Дрейвън усети че е заобиколен от банда около 20 азиатски бандити, които бяха въоръжени по най-различни начини - от боксове до автоматични оръжия.

- 你死了，你這混蛋！- извика един от тях, преди да се засили към Дрейвън с вик, вдигнал тупалка.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Заглавие: Re: Phantom Menace Чет Май 16, 2013 4:27 pm

Това беше и планът на Дрейвън. Знаеше, че физическата му сила не беше достатъчна, за да разбие цялата врата, но щом използва Мурамасата, за да я разреше, в комбинация от един ритник, с който да я разбие, идеята му проработи отлично. Дрейвън не беше особено изненадан от това, което посрещна, след като влезе в имението. Всъщност, той се надяваше бройката им да е повече. Е, изглежда не всичко мина, както той самият беше преценил, че ще стане. По принцип, двадесетина срещу един не беше особено честна битка, но Дрейвън се е изправял и пред повече опоненти, и това не му влияеше особено.
-哦，嘿嘿！我说中国话，太...饼干！ - малко провален опит на Дрейвън да говори на техния език, но това също проработи. Всъщност, изражението на лицето му дори не потрепна. Погледът му беше сериозен и решителен, а на лицето му се появи лек изблик на усмивка, докато азиятецът се беше затичал към него, преди да предприеме следващото си действие, докато избръщолеви нещо... А именно, той реши да отпусне захвата, който беше приложил върху дръжката на оръжието си, мятайки го силно напред, за да стигне обсег близо до противникът му в mid-air. Следователно, когато оръжието му се доближеше достатъчно, той щеше да го хване за дългата верига, която имаше. Планът му беше да замахне надясно, така, че оръжието да се увие около един от краката му, така че като го дръпне да падне на гърба си и да опусне палката, която носеше. После, той щеше да го издърпа към него, така че да падне на земята, и да го повлече така, че да застане в близост пред него, след което да извади катаната си със свободната ръка, и да я забоде в коремът му.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън уби доста брутално първият от групата - хвана го за крака с веригата на кусуригамата си, дръпна го към себе си и промуши стомаха му с катаната си.

Но Дрейвън имаше още около 20 опонента, един от които се доближи до него, замахвайки с палката си към гърба му, а друг щеше всеки момент да удари ребрата му с бокса си. Друг беше извадил тръба, с която започна да издухва стрелички към Дрейвън.

Заглавие: Re: Phantom Menace Чет Май 23, 2013 2:22 pm

-Хей...ама вие наистина нямате друго хоби, освен да се...размотавате в-кръг! Ха-ха-ха. - пошегува се Дрейвън, който наблюдаваше сякаш със снизходителност тълпата от гангстери, които го бяха заобиколили. Въпреки, че им се присмиваше, той все пак беше сериозен. Беше част от характерът му по време на битка да подценява противниците си, но това не беше никаква проява на неувереност и решителност в себе си, или пък разколебание. Стоеше в играта, и пазеше гардът си, независимо от обстоятелствата. Все пак, се взимаше предвид фактът, че се е изправил не срещу един, а срещу двадесетина. И така, Дрейвън замахна с ръката, в която държеше оръжието си, така че да отскубне Мурамасата си от трупа, около който се беше завъртяла, като повдигна ръката си във въздуха, за да я размаха в кръг около него.
-Ultimate unleash: Kaiten! - провикна се той, изговаряйки името на техниката си. И друг път беше използвал това, и проработи почти престижно срещу двама противника със свръхестествени способности. Това беше неговата "абсолютна защита", която също беше способна да отразява атаките на противниците обратно към тях. Дрейвън дерзаеше да използва тази способност в комбинация с въртящата му се кусаригама, и по този начин да предизвика подобен ефект на "торнадо", като шоковите бризове, които разпростираше наоколо, бяха тъмно-лилави на цвят. Целеше по този начин не само да изблъска "нашествениците" и да ги нарани брутално, ами и да унищожи останалите пънкари, разраствайки обемно радиусът на "щитът", който беше оформил. С това движение, той лесно би могъл да заличи негодниците, които навярно дори не биха могли да очакват подобно нещо от него.

Game Master Location : Omnilocational

Кайтенът на Дрейвън отблъсна противниците му, които се разхвърчаха на всички страни, а кусуригамата му насече голяма част от тях. Все още се чуваха стонове от изпопадалите гангстери, но като че ли Дрейвън беше свободен да продължи напред.

Дрейвън: -25 енергия.

Заглавие: Re: Phantom Menace Пет Май 24, 2013 12:40 pm

Когато ефекта от ултимативната способност на Дрейвън приключи, той спря да върти оръжието си, и го издърпа за веригата така, че да се върне обратно към него, и да го хване отново за дръжката, след което отново го сложи на гърба си. После, той разкара катаната, която беше забита в трупът на гангстерът, който беше заличил първоначално, и замахна с нея така, че кръвта, с която се беше омърсила, да се изтръска по земята. Следователно, той прибра и нея в инвентарът си, след което огледа ситуацията, която беше резултат от неговата техника. Белокосият повдигна рамене, и направи една въздишка, след това поклати леко главата си в отрицание, и погледна към стълбите нагоре. "Май на там ще е следващата ми дирекция..." - помисли си той, и пое по същата посока - нагоре, към втория етаж на имението. Реши, че ако скоро не намери някой друг противник, ще може да разтършува наоколо.
-Питам се, къде ли е главната част от това имение, в която се провежда купонът!? - замисли се той на глас, като внимателно разглеждаше обстановката около него. Надяваше се да намери нещо интересно на втория етаж, и след известно време, прекарано в претърсване, можеше наистина да открие нещо, в някоя друга от стаите. Изглежда, в момента не го интересуваше особено фактът, че се намираше на чужда територия. Но дори да беше проявил толкова любопитство, той все пак си пазеше гардът. Дори и да се движеше толкова "свободно", със съвсем нормална и баровска походка, той внимаваше, защото все пак ситуацията си беше доста рискована, имайки предвид, че тази мисия беше провъзгласена за "А-ранк". А това значеше нещо! (не се шегувам)

Game Master Location : Omnilocational

Стълбите всъщност се разделяха на две. Дрейвън пое по дясното, извито, стълбище. Не можеше да прецени на каква височина се беше изкачил, понеже етажите не бяха нормално разпределени по един на няколко метра в сградата. Стигна първият етаж след тридесет - четиридесет секунди. И вместо използва шанса да си почине на върха, той видя че там има някой. И по позата му Дрейвън можеше да познае, че този го е чакал.

[You must be registered and logged in to see this image.]

- Йо.

Заглавие: Re: Phantom Menace Пон Юни 24, 2013 2:07 pm

*Мразя да изкачвам стълби. Защо просто тези хора не са се сетили да си направят един асансьор!? Достатъчно богати са, за да си го позволят.* - мислеше си Дрейвън, като достигна края им, за сега, и най-накрая стигна до следващото ниво. Очевидно, и също така, предсказуемо, някакъв тип, облечен в скъпо облекло, беше застанал на пътя му. Това, което му направи впечатление, беше по-скоро това как изглеждаше, защото беше малко по-различен от другите, с които се сблъска преди малко. Имаше нещо "специално" в него.
-Хей! Познавам ли те от някъде!? - попита Дрейвън, като по лицето му се забелязваше, че беше толкова раздразнен, колкото и неразбран: -Нека се досетя! Тук си, за да ме насочиш към дирекцията, където е истинския "купон"? - опита се да предположи той, като започна да ходи от единия край на коридора до другия с нетърпелива походка, като си извади пистолетът, и го завъртя около пръста на ръката си. -Защото, ако трябва да бъда честен, в това имение човек може направо да се изгуби, направо нереално е какво може да откриеш в такава обширна сграда... - за миг последва кратка пауза, в която Дрейвън се спря на едно място по средата, и изпъна ръката си, насочвайки оръжието си към непознатия.
-...И освен това, от толкова скука, наистина започвам да се отегчавам!

Game Master Location : Omnilocational

- Аз съм единственият купон, който ще получиш - каза синеокият. - Дано си доволен.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Заглавие: Re: Phantom Menace Чет Юни 27, 2013 6:54 pm

Дрейвън изсумтя със снобска усмивка на изражението си. Не беше наистина раздразнен или нещо от сорта, но този тип наистина успя да го провокира. Имаше нещо в този, което не му харесваше. Главно, защото самият Дрейвън не обичаше онези, които имат по-голяма уста от неговата. А тук определено имаше нещо гнило.
-Надявам се да нямаш нищо против да потанцуваш малко с мен, тогава! - каза му той, като наклони леко ръката, с която беше прицелил оръжието си към неговия противник, и запрати пет куршума по него. Искаше да се възползва от момента, в който противникът му напълно се е...облегнал на стената, за да го прониже така, че да не може дори и като се отдръпне да го засекат. *Между другото, наистина ли имам безкраен пълнител!?* - зачуди се той на ум, понеже в последно време, той използва своят пистолет много често, а той си е в началната му стойност от доста време насам. *Предполагам, има само един начин да разберем!* - след краткото разбиване на четвъртата страна, Дрейвън се подготви за евентуален гард. Беше готов по всяко време да изкара Мурамасата си, когато/ако опонентът му наближи. Проблемът беше, че не можеше да е изцяло сигурен, тъй като непознатия още нищо не беше направил, и не се знаеше изобщо каква бързина/способности притежава. Но дори така да е, той не свали и за миг погледът си от него. Поради някаква причина, Дрейвън избягваше конфронтация с очите на своя опонент. Може би поради техните различия, неговите постоянно гледаха по различни посоки, опитвайки се сякаш да избягат противническите. Главно, защото сафирения цвят не му беше от любимите.

Заглавие: Re: Phantom Menace Пет Юни 28, 2013 7:50 am

Куршумите на Дрейвън стигнаха до непознатия. Той дори не се помръдна, остана си облегнат на стената, в интерес на истината. След две секунди образа му се размаза и изчезна. Дрейвън чу гласа му от четири метра в друга посока. И в този момент видя, че синеокия стоеше там, недокоснат от куршумите.

- Наистина избягваш конфронтация с погледа ми - проговори той. - Имам чувството, че не се изправяш срещу юзър на N-Gene за първи път. А по-интересното е, че си жив, въпреки това.

- Аз обаче ще те разочаровам - каза противника на Дрейвън. - Моята способност не разчита на очен контакт с противника, както много от N-Gene техниките. Достатъчно е да се намираш близо до мен, за да попаднеш в полето на моята способност.

Заглавие: Re: Phantom Menace Съб Юни 29, 2013 8:26 pm

Дрейвън изгледа противникът си, като повдигна вежда.
-N-Gene? За какво говориш? Всичко, което знам е, че не съм подражател на сафирения цвят. - беше очевидно, че той разбираше за какво става на въпрос, но нарочно се направи на "халосан", така че непознатият му да не се усети. *Ха-ха! Толкова съм гениален, че мога да го накарам да ми издаде дори повече тайни за тези очи* - мислеше си той в същото време. Онова, което никой не би могъл да направи е, да бъде същият двуличник, като самия Дрейвън. Който в момента би трябвало да бъде изненадан заради невероятната бързина, но очевидно това не е случая.
-Е, щом като изпитваш такава сигурност в себе си, халосай ме тогава с някоя от невероятните ти способности, мистър Флик! Бас ловя, че още от сега трябва да се мятам през прозореца, защото победата ти е в кърпа вързана, нали? - попита го той, като в същото време прибра пистолета си.
-Твърде жалко, че не съм Bill from Accounting, иначе със сигурност бих го направил, но това е друг въпрос! Хайде, ела!!! - изглежда в този момент Дрейвън подканваше своя противник да го нападне. Беше твърдо решен, че каквото и да направи той, ще го избегне.

Game Master Location : Omnilocational

Непознатия се наклони леко напред, зае бойна стойка и отскочи, оттегляйки се няколко метра назад.

- Щом си толкова наперен, едва ли ще възразиш да те понабия още в началото - каза синеокия. Допря длани, след което ги разшири бързо. Между тях се образува огромно количество вода, което се появи като от нищото, което той запрати към Дрейвън, във формата на огромен bullet.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Заглавие: Re: Phantom Menace Пон Юли 01, 2013 9:25 pm

Дрейвън така и не снижи подигравателната си усмивка от изражението си. Обаче насочи вниманието си предимно върху случвашото се, като с една ръка хвана дръжката на кусаригамата, което носеше върху гърба си. Технически, Дрейвън можеше много лесно да се отърве от водния bullet. Трябваше просто някак си да избегне пространството на Н-gene обсегът му, което ги заобикаляше. *Е, това беше "непредсказуемо". Да видим обаче как ще се справиш с това!* - тези мисли той запрати към противникът му. След това, Дрейвън си съсредоточи вниманието върху следващото си действие. Той понечи да замахне вертикално от горе-надолу, но това не е абсолютно всичко. В тази атака всъщност имаше нещо необикновенно, тъй като той използва магнетизмът си, за да запрати една "режеща през въздуха" и тъмно-лилава на цвят вълна, която целеше не само да "разцепи" онзи бласт на 2 половини, но и да контра атакува. Искаше да изпробва силата на Мурамасата си, с решителността да победи в този сблъсък.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън подсили удара на кусуригамата си с електромагнитна енергия. Техниката беше частична версия на ултимативната му способност. Подсиленото острие разряза вълната, която се раздели на две части, които удариха стената зад Дрейвън, и продължи към противника му. Уцелвайки го видимо, тя дори го раздели на две. Но не по начина, който беше очаквал Дрейвън - противникът му сякаш беше направен от вода, защото, вместо кръв, от раната му излезе вода, а след няколко секунди двете му половини се събраха сякаш нищо не се беше случвало. Той изгледа Дрейвън предизвикателно.

- Само това ли можеш? Защото дори не ме одраска.

Дрейвън: -10 енергия.

Заглавие: Re: Phantom Menace Сря Юли 03, 2013 12:59 pm

-Тц. Съжалявам, но нямам излишни бутилки с минерална вода, ако това ме питаш. - отрече Дрейвън със снизходителен тон. Разбира се, с това не подценяваше противникът си. Просто способността му се стори доста..."неподходяща"! *Време е за Scout Mission Alfa* - мина му през мислите. Противникът му можеше и да го мързи да активира своя N-Gene, но Дрейвън определено не се притесняваше да включи магнетичния си поглед в действие. Искаше добре да изучи какво прави противникът му, преди да направи някакво движение. Определено имаше някакъв трик, понеже той трябваше първо да се концентрира, понеже доколкото Дрейвън е наясно, не се намираха близо до някаква река или океан, за да можеше противникът му да се движи напълно свободно. А и мястото наоколо беше затворено пространство. Освен ако нямаше някоя, подчертавам, МЕТАЛНА тръба, по която той можеше да се предвижи, няма как да поддържа особено темпо с него. За да можеше обаче някак си да "експлойт"-не техниката на непознатият тип, обаче, Дрейвън трябваше все пак някак си да нападне. Той замахна отново отдясно-наляво, но този път в позиция нагоре. После, замахна от срещуположната страна, но отново в същата позиция, оформяйки "Х"-овидни "режещи през въздуха" вълни, пресечени с една хоризонтална, за повече ефект, та комбинацията му да бъде почти неизегваема. За повече ефект, Дрейвън реши да унищожи това място. Поради някаква причина, той беше сигурен, че противникът му ще се опита да мине отново в "слузеста" форма. За това, той реши да запази малко интервал, преди следващата част от комбинацията му, с която той отново щеше да запрати две срещуположни хоризонтални вълни, които целяха не да се насочат към противникът му, а към таванът, който беше над него, като докато понечи да запрати тези последните 2 вълни, Дрейвън се завъртя малко, за да има повече стил, и също наддаде някакъв сорт веселяшки бойни ревове. Дрейвън целеше да срути "покрива", за да успее да сплеска противникът си, когато тамън се сформира отново, и се открие към физически атаки. Междувременно, той наблюдаваше цялата процедура с магнетичния си поглед.

Game Master Location : Omnilocational

Остриетата на Дрейвън отново минаха през тялото на противника му без да му причинят щета, сякаш онзи беше направен от вода. Вода, която се разплиска наоколо вместо кръв. Следващия ход на мутанта обаче го изненада и Дрейвън не забеляза дали той успя да реагира преди да бъде затрупан от огромни камъни и прах падащи от покрива. Пушилката се вдигна след няколко минути. В тавана беше пробита дупка, откъдето се виждаха стълби към следващия етаж. От противника му не се виждаше следа. Като че ли пътя натам беше свободен. Но точно когато Дрейвън понечи да тръгне да тръгне натам усети присъствието на някакъв метал зад гърба си. Въпреки че зад него нямаше никой и нищо.

Дрейвън: -20 енергия.

Заглавие: Re: Phantom Menace Вто Юли 16, 2013 11:32 am

Дрейвън успя да изненада своя противник, използвайки своето подсилено оръжие с новата му ултимативна техника по различен начин, откакто преди миг, но не можа да забележи какво изобщо се случва с него, след като бива затрупан, което бе проблемно. Онова, което го притесняваше, беше, че усети присъствието на някакъв метал зад гърба си, а зад него нямаше нищо. След това си спомни, че онзи тип му обясняваше как "Ако е в радиуса на Н-джийна, значи е в обсега на способностите му.", което го накара да се замисли какво имаше предвид с тези думи. Междувременно, той реши да активира неговия специален поглед. Щеше да му отнеме малко време, но това му беше нужно, за да забележи какво всъщност се случва с него, и дали някак си не се опитват да го измамят. Междувременно, той поглеждаше предимно към местонахождението, към което камъните бяха затрупали противникът му, но в същото време си пазеше и гърба. Надяваше се способността му да се активира на време, защото някак си имаше чувството, че той нямаше такова останало, за това беше готов да очаква всичко, и реши да запази гардът си за момент. Все пак, не беше нужно да прибързва до крайни заключения, битката те първа беше започнала. *Някак си, имам чувството, че още от началото онзи ме манипулира.* - каза си той на ум. Дали обаче това беше вярно!? След известно време, той така или иначе щеше да види истината през собствените си очи. Все пак не само противникът му имаше специален поглед.

Game Master Location : Omnilocational

Първоначално Дрейвън не забеляза нищо. Това беше докато гледаше частта пред себе си затрупана от камъни. Но в момента, в който се извърна назад образа на метално острие - електромагнитният му образ беше оцветен в тъмно-оранжево - както всички метални материали, които мутанта виждаше през специалното си зрение. Металното острие се рееше във въздуха, сякаш го държеше невидима ръка. Онзи, който го държеше обаче, явно се усети, че Дрейвън е видял през "невидимостта" му защото реагира толкова бързо, че противника му нямаше шанс да отговори. Той улови Дрейвън отдясно със свободната си длан и заби острието си в левия му хълбок и след като го извади, събори мутанта на земята, изблъсквай го на 2-3 метра разстояние.

- Не е толкова зле - проговори противникът му, който би трябвало да беше заровен под отломки в момента. - Никой не е успявал да види през способността ми до момента. Трябва да те похваля.

Дрейвън: - 60 кръв. Отворена рана.
Дрейвън: -10 енергия.

Заглавие: Re: Phantom Menace Съб Юли 20, 2013 7:57 pm

Дрейвън успя да прозре през способността на противника си, но нямаше време да реагира. Е, така е. Очевидно в днешно време всичките противници са по-бързи от него, което бе доста странно, всъщност. Очите на Дрейвън вече отново си станаха нормални, защото той деактивира специалното си зрение. Пресметна, че му беше достатъчно само да усеща металното оръжие, което бе в притежание на непознатия. Като заговорихме за това, Дрейвън получи доста дълбока рана от сблъсъка му с противника. Не, че му е за пръв път. Всъщност вече беше привикнал с това. Така, че вместо да се разкаява, той се хвана за мястото, където беше ранен, за да го застопори за миг. След това отново се изправи на крака.
-Мислиш си, че ще ме спреш с евтини трикове като този ли!? Е, имам новина за теб. Това, което показах преди малко, далеч не е всичко, което мога да ти причиня! - каза белокосия, като този път, когато конфронтира поглед, опонентът му беше този, който щеше да загази. И именно грешката му, че не активира N-Gene, щеше да го накара да си изпати. Защото Дрейвън започна да генерира светлинна енергия около себе си, и този път, когато замахна с Кусаригама-та, той я подсили с енергия, която изпрати право към лицето на опонента си, под формата на ярко-жълт залп. С това целеше да заслепи опонентът си, защото той осъзнаваше, че понеже цветът на очите му беше сианов, което означаваше, че вероятно бе чувствителен към този тип атаки. И само за да се подсигури, че стратегията му е проработила, Дрейвън щеше да накара противникът му да усети как пред погледът му се разстила "корниз" от доста усилен жълт контраст. Последвано от нажежения залп, който бе запратил към него по-рано, Дрейвън можеше сериозно да нарани зрението на "нехранимайкото", което се и надяваше да направи. Може би ако успее да го "зашемети" достатъчно, той щеше да намери някаква негова слаба точка, и да обърне позициите.

Game Master Location : Omnilocational

Дрейвън запрати кусуригамата си към противника си, заедно със светлинен бласт, който скриваше приближаващото оръжие. Той не виждаше противника си, но изпрати атаката си по усет спрямо местоположението на металното му острие. Затова и не можа да каже какво точно се случи, но разбра че противника му някак беше успял да отклони летящата му кусуригама със собственото си острие, което обаче не беше издържало на удара и се бе разтрошило - електромагнитният GENE усети как дребните парченца на металните му останки се разпаднаха на земята. Противникът му обаче се разкри от "невидимостта" си и Дрейвън видя, че той беше обгорен от главата до гърдите си. В лявата ръка държеше дръжката на строшеното вече острие, а дясната беше сложена пред очите му - китката й беше обгорена, но явно бе предпазила зрението му. Разкри сините си очи и пусна вече безполезната дръжка от лявата си длан.

- Ходът ти беше гениален - проговори той, гледайки трудно стоящият прав Дрейвън. - Скри оръжието си в заслепяваща вълна от светлина. Предполагам, че това е печеливш ход срещу почти всеки противник. Ако не стоях пред теб, вече може би щеше да продължаваш нагоре. За съжаление обаче способностите на N-Gene никога не са едноизмерни, когато са активирани на това ниво - непознатия посочи с два пръста сините си очи. - N-Gene има три нива и това ниво се нарича Released Stage("освободено ниво"), тогава когато и двете ни очи се оцветяват в истинският цвят на нашият N-Gene. Силата, която получаваме с тази форма на очите си е обикновено подвеждаща и крие подводни камъни за противниците ни. А моята е особено добър пример за това.

- В N-Gene света, Сапфирното поле е това, което ще наречеш рай. А онези еспери, чийто очи носят цвета му, получават качествата на Сапфирните ангели. Angelic Field е способност, която ми позволява да създавам абсолютна илюзия в поле около себе си. Когато някой влезе в радиуса на полето ми, аз съм способен да манипулирам напълно възприятията му - всичките му пет сетива. С други думи, реалността, за всеки в това поле, е под мой контрол. Вероятно вече си направил две и две и разбираш какво означава това. Колкото до вероятният ти въпрос защо не си ме заслепил с атаката си, ще ти напомня още веднъж, че получаваме свойствата на ангелите от N-Gene света. Мислиш ли, че можеш да заслепиш един ангел? Не бих заложил на това.

- Ще се съглася с теб, че способността ми е нечестна. Нечестна е дори за сферата на N-Gene. Но предполагам, че битката на един човек с ангел никога не може да бъде честна по начало - образът на "ангела" изчезна отново безследно за по-кратко от мигване на окото. Смехът му се разнесе по площадката и стълбището.

Дрейвън: -2 кръв(отворена рана).
Дрейвън: -20 енергия(светлинен бласт).