Angels deserve to die

Жаждата го разяждаше отвътре. Най-лошото бе, че не знае реално от какво се нуждае.. сякаш просто желаеше да убие някого.. да строши костите и да изяде плътта му. С всеки изминал ден "гладът" му се усилваше. Все едно човъркаща болка от растеж на зъби, само че обхващаща цялото му тяло.. А ето че сега му се отдаваше възможност да се опита да задоволи нуждата си... Пред него стоеше мъжът, който се опитваше да го убие. Не просто мъж, ами мъж с крила. Погледът на съществото бе пълен с неприкрита заплаха в себе си.. Нима тази предпоствка не беше достатъчна, за да отнеме живота на този.. демонски ангел мигновенно? - "По скоро не. Тряба ми информация" - помисли си.
- К.. - започна Дарин, но някаква струна в него се огъна. Жажда. Струя от огън излезе изпод ръцете му и се насочи право към лицето на противника му.

Въпреки изненадващата атака, Дарин остана разочарован. Пламъците просто опърлиха гадното ангелче. Внезапно изстреляните към него шипове го шокираха още повече, но Дарин не се подвоуми и създаде свое копие точно на мястото където стоеше до преди миг, след което се хвърли вдясно оформяйки нова илюзия, която го прави невидим и заглушава всеки звук излизащ или предизвикван от него. Копието-илюзия изпъшка и се опита да избегне шиповете отскачайки назад. Дарин се постара звуците издавани от двойника му да достатъчно реалистични, за да не се усъмни противникът му. Преждевременно се затича, все така безшумно, към ангела. Надяваше се да се доближи достатъчно, за да го докосне. Надяваше се мощта му да е достатъчна да повали този... мутант или там каквото беше единствено с болка.

"По-добре не можеше и да стане." - помисли си Дарин, след което, докато врагът му беше заслепен от болка, създаде още едно копие-илюзия точно пред него. Увери се, че е невидим и безшумен, и отиде зад ангела.
- Болката те смазва ангелче. - засмя се илюзията, тъй като целеше да е възможно най-убедителен. - Не се безпокой обаче. Ако не се дърпаш много скоро всичко ще свърши.
Дарин насочи силата отново, но този път в друга насока - извличане на информация. Пресегна се към ума на жертвата си...

Любопитството го изгаряше почти толкова силно, колкото жаждата за смърт, но Дарин успя да го преодолее. Реши да убие ангелчето преди то да се съвземе и да го стори първо.
- Вампир, а - промълви - Е, изглежда, аз също съм нещо подобно, приятелю.
Сбра мощта си и обгърна противника си с огнен плам. Надяваше се да е достатъчно горещо, за да убие "вампангела", но не и да го унищожо напълно - искаше да проучи по-подробно същността на това същество. Имаше да премисля много неща. От това как да спре тази... потребност, по всяка вероятност, да убива, до това, че са изпратили някого да го учисти.
"Каква ли е тази сфера? Дали мога да се добера до нея и да използвам мощта ѝ за своите нужди? Ами Капи? Вероятно трябва да го издиря възможно най-скоро" - мисли от този сорт разяждаха ума на Дарин.

Предполагаше, че друг на негово място би бил изморен след такава битка, но Дарин сякаш се чувстваше.. зареден.
Вдигна брожката от земята и се отправи по посока на светлината ѝ. Не смяташе да се появи право пред.. злодея, но все пак реши, че е благоразумно да се движи в тази посока. А може би връзката с украшението бе двупосочна? Дали и врагът му знаеше къде се намира? Надяваше се, че не, защото в противен случай бързо бързо щеше да си навлече още неприятности.
"А дали не търся точно това? Още неприятности?" - Дарин не знаеше.