Вестник "Daily Buggle"(2),

Здравейте,
читатели на поредното мизерно издание на този вестник. Тази седмица ще хвърлим
поглед над нещо дори по-лошо от бруклинското гето, а именно – бруклинското гето
от бъдещето. Да-а-а-а-а, точно така. То се намира на територията на бивш
японски град, но повярвайте ми – това, че мястото няма нищо общо с Бруклин, не
го прави по-малко бандитско… бруклинско, имах предвид. Но защо ви водим на тази
враждебна към всеки и всичко територия? Ами естествено, защото ще говорим за
един „бадас” чарактър. Той е толкова готин, че всъщност има достатъчно мощни
връзки с администраторите, че да си уреди специална част от форума само за себе
си, а именно – бъдещето, където той играе. Да, точно така – това скапано
връзкарче се е уредило да играе на скрито и покрито място, където може да се
развива далеч от погледите ви, до момента в който реши че е станал достатъчно
имбав, че да се покаже на сцената(вероятно пристигайки във вашата времева линия
в момент, когато сте ранени/обездвижени) убивайки ви просто за шоуто.


Имбав е много важна дума, защото описва много добре Неро.
Защо е имбав ли? Ами, да кажем, че явно връзките му с администраторите все пак
успяха да го уредят с ОП способности, въпреки че на теория това е невъзможно. Той
е човек, който има телепатия(ползва я за да прави Едуард импресии) и телекинеза(очевидно това е от джедайската
му импресия), а когато тези две всесилни способности просто не са му достатъчни
за да се справи с някоя преграда по пътя му, то той може просто да я взриви със
третата си способност(която превръща в безопасна за него атомна бомба, всичко
до което се докосне). Йеп, а очевидно може да пътува и във времето… или нещо от
сорта. Във всеки случай пазете майка си – може да се опита да я убие преди
момента в който ви е родила(или дори нещо по-лошо…).


Предполагам, че пропуснахме важна част – той не е от
Бруклин, но въпреки това няма нищо против убийства на свободна практика. Това е
напълно достоверна практика – удари ли го желанието за сценична изява, решава
че най-лесният начин да изглежда бадас е просто убиване на рандъм човек от улицата(това
обикновено работи, защото камерата се забавя в момента, когато той затваря очи
и гърми с пистолета си, човека пред себе
си(за по-сигурно предварително е опрял пищака в челото му)). Напоследък, освен
пистолет, размахва и нож(това пък е от самурайската му импресия) и пакетче
Скитълс(все още не е сигурен чия импресия прави с тях). Въпреки убийствените си
инстинкти, той очевидно е готин пич, или по-точно готините пичове се правят на
него. Знаем, че отсега се е зарекъл, че ще убие(или поне ще разкрие пред
полицията) Капи, ако той убие Дрейвън(Неро има делюзии и смята, че Капи е
Кира). Знаем също и че е бил инвайтнат в отбора на Капи, но е отказал
предложението на което не е можел да откаже(така де) и дори е убил вестоносеца(пощенски
гълъб).


И така – това е един мизерник, на чийто път не бива да се
изпречвате – все пак кой човек, с достатъчно акъл в главата, ще скочи срещу
побъркан страдащ от делюзии, че е Lucy(Elfen
Lied), Edward(Twilight),
Mello(Death Note), Rick Astley(Rickroll), Epic Sax Guy(Epic sax guy), That Nigga(Ghost Dog),
Random Samurai(Random samurai
movie), Човекът който стои зад теб в момента(Marvel Doomsday). Сериозно,
може и да сменя между персоналностите често, но която и от тези самоличности да се прояви,
когато се сблъскате с него, вие сте 101% мъртви. По-добре го репортнете на
админа или полицията.





За вас, Гласът на Истината – Соах Яес(сори за тъпата статия,
но нещо не съм на кеф, ае да се гръмнете по-добре, кво ше кажете?).














Сатирем: Здравейте, Капи. Как се чувствате в момента?
Имам предвид, като участващ в това, което сега се случва
около вас във форума?

Капи: трябва да кажа,че се чувствам много добре....Добре
де,не се.КАКЪВ Е ТОЯ РЕЗИЛ,ПОДЯВОЛИТЕ????В МОМЕНТА ТРЯБВА ДА СЪМ ГОСПОДАР НА
СВЕТА,ИЛИ ДА УПРАВЛЯВАМ МАФИЯТА!!!!Това просто е абсолютна глупост!!!Имам
предвид,очевадно е че звезда от моя калибър не може да си губи времето търсеики
проституки,докато може да използва дарбата си и не толкова силните си сили за
подобряването на света,в които всички искате да живеете...

Сатирем: Значи вие се възприемате като звезда, така ли Капи?

Капи: Не,Меритас...Имам във предвид Сатирем.света приема мен
като звезда.Аз нямам друг избор,освен да приема ролята,в която искам или не
искам съм задължен играя.Виждаш ли,има разлика между хора като теб,и хора като
мен.Хората като мен са създадени за да вършат велики дела.Хората като теб от
друга странна,са създадени за да плюят по хората като мен,зашото не са
достатъчно смели за да правят това,което правим ние.Не си виновен ти,просто
вселената е устроена по този начин....

Сатирем: Според някои хора прекалената откровеност е
равностойно на лудост, но не сме тук за да се обиждаме, нали Капи? И все пак
вашето откровено отношение поражда дори повече въпроси, от тези които сме
подготвили. Например - можете ли да дадете едно доказателство, че аз,
интервюиращият журналист на вестник Daily Buggle съм "плюл" дори
веднъж тези, които интервюирам?
Капи: Ерм....Пас?Истината е,че всички хора от жълтия
вестник,които продавате за 50 стотинки по бутките,сте едни долни
кръвопици,които само гледат как да за заплетата поредната интрига,от която да
напълнят йоба си с пари.Е,не ви виня.Ако бях на ваше място,сигурно и аз шях да
постъпвам така...Все пак това означава,че наистина ви бива за журналисти.Просто
е в кръвта ти,и знам че оше при първата възможност,би го направил.

Сатирем: Интересно предположение, Капи. Сега да минем на
съществената част. От каква висота са делата, за чието извършване сте роден
вие?
Капи: По-голяма от колкото ти можеш дори да си
мечтаеш.Истината е,че делата за които съм роден са неша,които само аз мога да
извърша.Това е така просто зашото знам единственият правилен начин,в които
наистина мога да застана начело на света.Сушо така имам волята,желанието,и
принципите,които ше ми помогнат да постигна своята мечта.Разбирасе знам,че не
мога да го направя сам...Не съм толкова глупав.За сметка на това имам
най-добрият екип,които света може да ми предложи.Сигурен съм че заедно,ше
успеем да променим света за добро.....

Сатирем: Защо "злите езици" ви мразят толкова
много? Споменавали сте, че сте бил тролван винаги откакто играете в този форум.
Капи: Истината е,че те ме плюят просто зашото са алчни
копелата,и искат да оставя света така както е,просто зашото така ше могат да го
превземат,или да го манипулират по-лесно.Може би,причината е че ги е страх от
промяна.Страх ги е от това,което тя може да доведе.Истината е,че когато аз
застана начело на света,отрепки като тях няма да имат сушото влияние,и сушия статут
в хранителната пирамида.Тогава няма начело на света да са някакви
връзкарчета,които си нямат ни най-малка идея към това,което искат хората.Начело
ше са хора,които искат доброто на цивилизацията ни.Хора,които ги интересуват
нуждите и интересите на другите.Хора,които искат доброто на този
свят!Хора,които ше карат света да се води напред постояно,а няма да го забиват
на едно място просто зашото така им е изгодно!!!Тези зли езици знаят,че този
момент ше дойде рано или късно,затова се опитват да го спрат.Истината е,че
такива хора няма как да повредят на мен и моя кръстоносен похот,затова не ме
притесняват много.You know what they say,Jimmy`s gonna hate!Иначе колкото до
другия ви въпрос,да.Наистинина аз бивам константно троллнат тук.От началото на
този форум,аз съм константно троллван,и съм сигурен че ако прочетете РП-то ми
от началото,ще го забележите и вие.Не позволявам на това да ме спира
разбирасе,и продължавам да се раздавам за да създам по-добро място за живот на
поколението след нас....

Сатирем: Обяснете
тогава каква е вашата представа и значение на думата "добро"

Капи: Моята представа за добро....Наистина ме караш да
напъна мозъка си с този въпрос,господин Мер...Сатирем.Мога да изпиша цяла
философска книга за това....Но вместо това ше буда кратък.Моето виждане думата
добро е....Самият мен.Да,точно така.Може да го сметнете за арогантно,но
наистина си се представям за добро.И зашо не е въпросът ми?Всичко,което съм
направил досега е с добра цел,и с добри намерения.Искам да създам по-ДОБЪР
свят,и най-важното е,че не искам да го направя със сила,пари,и всички други
подобни глупости.

Сатирем: Много хора биха ви изгледали отгоре, когато чуят
този отговор, но все пак не интервюираме тях. Следващият ни въпрос идва,
тогава: Какво ви дава правото да сте толкова арогантен и защо смятате че можете
да постигнете каквото и да е било с този ви характер?
Капи: Какво ми дава право,ли?ВИжте сега,Сатирем...Истината
е,че аз съм ПРИНУДЕН ДА БЪДА ТОЛКОВА АРОГАНТЕН!!!Принуден съм да бъда
такъв,заради хора като вас.Точно заради такива сушества света стои на едно и
сушо място.Разбирасе,на всеки....2000 години?Се ражда човек като
мен,(Jesus)които прави всичко по силите си за да подобри света,за да се опита
да го направи по-добро място за живеене.Какво ми дава правото,да съм толкова
арогантен?Факта,че съм човек който следва своите собствени принципи,не се влияе
от другите,и е уверен в себе си и своите възможности,както и в хората,с които
движи.Какво си мисля,че ше постигна с този си характер?Каквото подяволтие
поискам!Да,точно така!Вярвам в себе си,и в това че ако наистина желая
нешо,винаги мога да го постигна.Точно това ме различава от хора като теб.

Сатирем: Вярно ли е че се смятате за богът на новия свят?
Капи: Доста глупав въпрос,имайки се във предвид че новият
свят дори оше не е създаден.Но,предполагам че шом дойде и това време,дори да не
се смятам за бог,хората може и да ме виждат като такъв.Може би дори ше бивам
наричан второто идване на Исус?Иначе,не
аз не се смятам за бог....За момента.

Сатирем: Значи ако четем между редовете, вие смятате да
унищожите света, така ли? Или унищожаването на света ще бъде последвано от
вашето възкачване на трона му?
Капи: Незнам между какви редове четеш,или каква книга си
отворил,но съм казвал мнoгoкратно че нямам за цел да унищожа
света,Напротив,дори.Смятам да го направя по-добро място за живеене за децата
ви,господин Сатирем.Искам да създам общество,в което няма да има
конспирация,дискриминация,расизъм,нацизъм,искам хората да погледнат отвъд
това,разбираш ли?Знам,че за да направя всичко това сигурно ше се наложи някой
път да постъпвам...не толкова добре,но въпреки всичко оше съм на мнение че
света не може да бъде променен через сила и се радвам,че не се опитвам да го
направя по този начин.

Сатирем: Затова ли собственият ви брат ви отлъчи от
Фамилията и жигоса на челото ви това скалъпено име, което носите сега?
Капи: Не искам да обсъждам личните си отношения с брат
си,нито пък да ви казвам причината,поради която отношенията ни са такива,но
трябва да знаете че аз и брат ми искаме
едно и сущо нешо.Разбирасе,имаме различни виждания към това как да постигнем
това нещо,което е и причината която ни пречи да работим заедно.Мога да ви
кажа,че съм се променил много от последната ми среша с Юкиатсу,и че ако сега се
видим нещата и резултата от срещата ни ще е различен от последната ни такава.....Независимо
какви са обстоятелствата,или причините заради които той ми причини това,което
ми причини.... (само за протокола,от вестника си измислят глупостите със
жигосването,в описанието на героят ми шеше да го има ако беше друго яче)...And
eye for an eye,my brother....

Сатирем: Кой виждате като вероятен победител в надигащата се
война? Дарин, брат ви или Французина?
Капи: Очевадния отговор би бил французина точно зашото е най-голямият
пич на тази планета....Сущо така факта,че французина всъщност е истинския
фалшив клонинг на Гошо,си мисля че той ше победи в цялата тази игра.Споменах
ли,че от всичките 127 гошовци,той е единственият със френски акцент?Наистина
изумително,нали?Сигурен съм,че имаше и един идваш от
Виетнам....nevermind.Истината обаче е,че в тази война няма да има
победители....Това си остава факт.

Сатирем: Очевидно е, че този брой на вестника няма да бъде
издаден никога, ако се стремим да ви зададем всички въпроси, на които трябва да
отговорите, затова няма да ви питаме какво ви кара да мислите, че във войната
няма да има победител и ще минем към следващият си въпрос: Очевидно вие вярвате
в съществуването на огромна конспирация в този форум. Кой смятате че стои на
дъното й?
Капи: Очевадно е че главният е админ е този,който дърпа
конците зад сцената!!!Каквото и да ми кажете,не може да ме разубедите тук!Други
хора,чието име трябва да бъде споменато очевадно са Мр.Синистер,и колкото и
невероятно да ви звучи...Моята Алтернативна версия.Французина сушо би трябва да
бъде поставен в този лист,имайки се в предвид мотивите му,които няма да кажа
откъде зная...Но главният админ си остава този,който наистина in the very end
of the day,си играе с кукли......

Сатирем: Последен
въпрос за това интервю: Какъв е отговора на уравнението?
Капи: Отговорът на уравнението може да бъде
само...Мен.Да,точно така.Аз съм отговорът на всичките ваши проблеми,Simply
cause i am the CULT OF PERSONALITY!И,като включим и факта че Капи е френската
дума за Bi-winning,Вече найстина трябва да ви стане ясно,че отговорът е само и
единствено,моя милост!

Сатирем: Стигнахте по-близко, отколкото предполагаше
редактора на вестника - разбрахте, че отговора е свързан с вас. А отговорът е
именно: You're an apple. Поздравяваме ви с това парче и се разделяме с вас до
следващата ни среща, която обещавам ви - ще бъде скоро.
Взе интервюто за вас: Сатирем.










Първа книга, първа среща на Бела с Джейкъб. Отива на плажа с
класа си и започва да разпитва Даре(в ролята на Джейкъб) дали знае нещо за
вампирите. Чарът й естествено действа на Даре, просто защото така пише в
книгата. Момчето има дълга коса в този момент и с удоволствие й разказва
всичко, което знае. Най-важното нещо, което научава тя от него, е това че
вампирите се крият от светлината по някаква причина. За съжаление Даре няма
повече роля в сценария, до края на книгата, където Бела танцува с него. Но през
това време с Бела са се случили важни неща – тя е разбрала, че истинската й
любов е наистина вампир – Едуард очевидно може да пътува с бързината на
светлината, може да спира в движение метални обекти, които са щели да я убият…
и разбира се, той блести, когато се съблече гол – или по-точно тялото му
излъчва светлина.


Втора книга. Началото. Едуард скъсва Бела, защото
мистериозен негов клонинг е застрашил живота й. Заминава за Бразилия(въпреки че
не е ясно как това ще предпази Бела).


Втора книга. Депресията. Бела очевидно се депресира поради
това че е Forever alone.
Тогава Даре идва отново. Тя го нарича Джейкъб, а той все още не знае защо му
викат така. Всъщност тя отива първа при него – един ден решава да върши
простотии, но не намира цигари в къщата на баща си и затова решава просто да се
разбие с мотор в някоя скала. Даре й помага да поправи мотора си, като в същото
време приготвя и своя(no pun
intended). По някаква причина се е постригал късо(но той е секси и го
знае). Даре вижда невероятната възможност – Бела е сама, светещият пич го няма,
а осемнадесетгодишното момче е съвсем само. Точно в кулминацията, когато той и
тя остават сами след един филм в киното, но Даре разбира че е само на
шестнадесет години и за първи път разбира какво е да бъдеш тролнат от живота.
Малко по-късно отношенията им се развалят, защото Даре започва да се превръща
във вълк, без това дори да фигурира в способностите му. Между другото убива един негър вампир и
спасява живота на Бела – прегазил го е докато търчал по голяма нужда(явно
импресията на Боб Марли не е успял да надбяга нуждата му). По-късно се оказва,
че всичките приятели на Даре са вълци. Продават правата върху личностите си и
подписват договор за заснемане на аниме наречено “Wolf’s Rain.” В същото време Даре се премества в
Нарутобг форума, защото разбира че новата им система му позволява да променя
възрастта си, по желание. Точно когато обаче си мисли че всичко се е подредило,
Бела получава съобщение че Едуард има проблеми в Италия и тя взима полет за
там. На „Джейкъб” му писва и решава да поеме нещата в свои ръце. Убива
разказвача си, с думите: „Поемам плот-а в свои ръце, копеле!” Когато убива
разказвача, взима бялата му тетрадка, в която започва да пише сценария на
форума. През това време, Бела разбира че Едуард се е побъркал и просто е решил
да прави Асасасинс Крийд импресии възползвайки се от карнавала в Италия, на
който всички били облечени в червени роби. Даре пристига и управлява Едуард да
излезе навън чрез Бялата тетрадка, след което го кара да се хвърли в кладенец с
осветена вода. Даре поглежда часовника си и казва “I win!”, но след няколко секунди разбира
че всъщност е убил клонинга на Едуард – била му е заложена клопка. Малко
белокосо момче е стояло в центъра на целия план. „Джейкъб” прекарва остатъка от
живота си в кучкарника(7 дни, защото никой не го пожелава за домашен любимец).


Дъ Бийондър(който
се извинява, че историята звучи абсурдно тъпо, но според него не може да излезе
добра алтернативна вселена базирана на Здрач(това е смисъла за който не
схвана)).











Snooping as usual! Докато пресичах
летището, наистина слухтях и се опитвах да доловя някаква полезна информация. Добре
де, беше ли нужно да ме вали дъжд дори в Япония? Като че ли облакът ме беше
проследил през половината свят. Можех да усетя влагата дори през маската на
лицето си. И как не – тя беше мокра, защото имах навика да гледам нагоре,
хвърляйки криви погледи на тъмните облаци като този. Въздъхнах с примирение и
се огледах. Страната на Изгряващото слънце, значи? Е, за мен това не правеше
голямо значение – не се чувствах по-различно отколкото в Лондон. Изгряващото
слънце, задникът ми. Да не говорим за това, че беше нощ и без това.


За миг се замислих защо потеглих към Япония. Когато бях в
Бруклин и наблюдавах мястото където се бе
провела битка между два мутанта бях забелязал следи от автомобил – скъпа японска
марка. Първата ми работа беше да позвъня на човек от летището, с който имах
връзки. Бруклинското летище бе най-близката точка до местопрестъплението, което
можех да свържа с гъзарски японски автомобил – това не бе в стила на
чернокожите гангстери от това гето. За щастие имах късмета да улуча от първия
път – автомобил като този, който издирвах бе забелязан на летището – черна, подсилена
срещу куршуми, броня и бронирано стъкло. Рядък модел, твърде необичаен за тези
гангстерски ширини. По-интересното, което научих обаче бе че частен самолет бе
отлетял в посока Япония. И това вчера. Разбрах, че ако някой от хората, които
търсех се бе качил на този полет, то той имаше голяма преднина. Не се забавих и
реших да се доверя на случайностите. Все пак нямаше какво да губя – ако следата
беше грешна, то и без това случаят щеше да стане неразрешим, тъй като нямах
нищо друго. И така се качих на самолет в посока – отправната точка на
единственият частен полет отбелязан вчера в Бруклин.


Попаднах на доста интересно място, а именно – дистрикт
Минато. Най-космополитният квартал на Токио. Сега след като вече бях на
мястото, знаех че не ми остава нищо друго освен да действам възможно най-бързо.
След като бях изгубил връзка с преследваният мутант след кацането на полета му
се заех с търсене на нова следа оставена от него. Под предлог, че вчера бе
открадната колата ми, успях да се добера до информация показваща ми всички
автомобили заснети от камерите на това летище.
Естествено, за разлика от Бруклин, тук японските марки в черно не бяха
рядкост. Затова пък, сред всички заснети черни автомобили видях специфична
черта от бруклинския им събрат само веднъж. И по-точно, само една кола
забелязана за последните 36 часа тук, бе модел с бронирани стъкла и подсилена
срещу куршуми черна броня. Макар и различна марка, вкусът беше същия. Обясних
на кратко, че може би жена ми е оставила колата другаде, обърквайки името на
летището – случвало й се често. Когато излязох от бюрото където бях подал
жалбата, имах малко повече информация отколкото преди да вляза, а именно –
знаех номера на колата. Не се забавих преди да позвъня на стар познат, който ми
дължеше услуга. Разбира се, исках да проследи номера на бронираният автомобил
от тукашното летище. Случи се нещо интересно обаче – услужливият глас на човека
зад слушалката изведнъж замлъкна толкова внезапно и сериозно, че първо си
помислих, че е затворил телефона. Обаче той го направи чак няколко секунди
по-късно и погледът ми върху телефонът от който провеждах разговора го доказа.
Внезапната му реакция ми каза много повече, отколкото бихте предположили. Човек
като него беше способен да ти каже кой е автомобила, който търсиш дори да беше
притежание на някой от Якудза или Тайните служби – не се страхуваше от тях. Но
щом замълча по този начин, явно бях уцелил място, което се страхуваше да разкрие. Това
можеше да бъде единствено собственият му шеф, заключих аз бързо. Аз знаех, че
той беше не толкова безразсъден тип, колкото някой който смяташе защитата си за
непробиваема. В неговият случай защитата беше шефа му и аз знаех това, както и
кой беше неговият шеф. В случаят си говорехме за Юкиатсу Акарауа – някой, който
не работеше нито с полицията, нито за Якудза, но въпреки това притежаваше
огромна власт и влияние в тъмните среди на Подземният свят - смътна информация,
но беше единственото което знаех за него.


В момента към мен най-вероятно се беше запътил някой хитмен.
Може би дори повече от един. Може би щяха да се опитат да разберат по каква
причина се интересувам от боса им и в зависимост от това, което научеха щяха да
решат дали да пощадят живота ми – не винаги си струваше да си цапат ръцете.
Разговора от мобилният ми телефон беше проследен и това беше сигурно. Няколко
минути по-късно ме забелязах хората на мафиота – успях да ги разделя от
останалите в тълпата, някак. Бяха зарязал телефона си и се бях скрил. Знаех че
ако почакам достатъчно дълго, щяха да се откажат при положение че не ме
открият. Събитията се развиха точно по този начин. След това обаче аз ги проследих
на свой ред и за разлика от тях – доста успешно. Стана ми забавно, че успях да
проследя мафиоти возейки се в такси, без нито те, нито шофьора да разбере какво
точно правя. Не след дълго, колата им наби спирачки пред отдалечена, от
оживената част на квартала, къща. Скъпа къща, боядисана в черно, чийто прозорци
светеха топло в нощта. Докато се чудих дали да пресека периметъра й, ми се
наложи да се скрия – близо до мен минаха четирима човека в доста весело
настроение – бяха се запътили към черната къща. След като спрях да чувам
стъпките им, реших че е безопасно да продължа напред.


Промъкнах се близо до къщата и започнах да обикалям около
нея. Облегнах се на едната й стена и се опитах да чуя някакви разговори изпод
малко прозорче, от което идваше съвсем слаба светлина. Тези от които светеше ярко,
изпускаха звуци на веселба, а загасените бяха съвсем тихи. Но тук се чуваше
нещо като потропване на клавиши на лаптоп – единственият звук излизащ от
мястото. Докато други хора на влязоха в стаята – трима или четирима човека.
Групата обясни на Акарауа-доно(така се обърнаха към човека в стаята), че са
получили това, за което са били пратени. Той им даде някакви насоки, за това
кой ще управлява докато той отсъства, след което сам напусна помещението в
което бе стоял до този момент. Чух влизане в друга, близка до тази стая и
застанах под нейният прозорец – той беше напълно мрачен в момента. Тихи гласове
идваха отвътре. Човекът, който бяха нарекли Акарауа-доно говореше с някой в
тази стая. Обясни, че е бил намерил първият диск в Америка и че току що се е
сдобил с вторият. Другият човек в стаята му каза, че сега вече имал
възможността да пътува не само напред към „Мидълвърс”, но можел и да се връща
оттам. Акарауа обясни, че знаел това, но искал да знае дали има допълнителни
детайли, за които не бил известен. Такива нямало, каза другият. След това
разговорът им спря.


Случаят беше разкрит. Приказките, които чух тази нощ ми бяха разказали странна история.
Точките, които имах на листа пред себе си, можех да свържа само в една логична
картинка. Юкиатсу Акарауа, човек от Подземния свят искаше да пътува до
Мидълвърс – можех да заключа само че това бе някакво място в различно
пространствено-времево измерение. След като бе получил диска от Бруклин, можеше
да пътува до Мидълвърс, а след като неговите хора го бяха снабдили с вторият
диск, имаше и възможност да се връща от там. Юкиатсу беше единият от двата
мутанта, сблъскали се в Бруклин и можех да се обзаложа, че причината беше дискът
намиращ се там. Да, това беше отговорът на разследването ми. Диск работещ като
портал към друго измерение бе станал причината за грандиозният сблъсък в
бруклинското гето. Сега знаех дори повече – въпросният диск, както и силата му,
беше обект на интерес на самият Юкиатсу Акарауа. Той смяташе да използва по
някакъв начин двустранният път между двата различни свята. Можех да усетя, че
във въздуха се носеше мирис на буря. Буря, която заплашваше да обхване целият
свят. И бях сигурен, че чувството не беше породено от облака, който сипеше дъжд върху мен в онзи момент.



Мокър до кости, детектив Какаши...

Stan Lee написа:

До Даре: Смисъла не е там кой е Ред Тайгър, ами просто как се сработвате в отбора, това показва корицата.

Holly Cappi.. I mean.. Shit :D Демек.. да вярно.. Кефи ме начина по който сте ме изразили значи :Д:Д И още нещо... Никога не съм казал че съм в тяхния Тийм.. все още не съм ги приел.. предпочитам да играя сам, но да ми е забавно :Д:Д