Вестник "Daily Buggle"(1),

Game Master Location : Omnilocational

Тази седмица, в Daily Buggle:

Forth the Wall: Капита – заплаха ли са те за нашата градина?
Words of truth: Интервю с Дрейвън – истината зад мита за прераждането.
What if...: Какво би се случило, ако Капи имаше клонинги?
The cases of detective Kakashi: Дъжд и бруклинският склад.

Forth the Wall: Капита – заплаха ли са те
за нашата градина?

Вероятно,
на всички ви е известно, че Капи, главната звезда на този форум, започна да
набира хора за бъдещата си група и в същото време – бъдещата си кампания. В
редиците му вече влиза почти всеки член на Марвел. Да, точно така – дори Артър,
който очевидно вече не е сред живите. До момента слуховете казват, че само
трима играчи от форума са отказали ясно че ще станат съучастници на Капи в
неговата кампания за превзимане на света. Техните имена няма да бъдат обявени
върху тези страници, защото ние ценим сигурността на тези, които решат да не се
поклонят пред „богът на новия свят”. Разбира се, всеки знае, че Капи няма за
цел да унищожи света. Не, той дори не смята че трябва да изтрие всичкото зло от
него – това са твърде радикални мерки и той знае, че подобна задача не е по
силите дори на един милион капита. Но все пак количеството, не задължително
трябва да бъде избирано пред качеството и точно това показва стратегията на
Капи. Това, че набираш 90% от базата на един форум на своя страна, не означава
че те не могат да са имби. Напротив – почти всички знаем, че в отбора му има
играчи по-силни дори от самият него. Това означава, че не след дълго, той ще
има достатъчно власт и сила за да превземе света. И ако не ми вярвате, когато
ви казвам, че той се стреми над абсолютна власт – дори в този момент, целта към
която се стреми ще разкрие истинското му лице, и по-точно – целта му да владее
не просто едната, ами и двете вселени на Марвел!

Но преди да изберете неговата
страна, или дори – да замълчите, когато полицията ви пита дали сте виждали този
човек(?), помислете си, дали искате да живеете в свят завладян от него.
Вероятно той би отрекъл бурно развитие на събитията, в което той става владетел
на света, но всички знаем как завършват герои като него, нали? Не по-лоша идея
ще бъде да изберем Лекс Лутър за президент на САЩ. Представете си, как водите
детето си за ръка, към лозунг в името на Капи. Това разбира се, е поглед над
бъдещето, в което никой не ви пита искате ли да присъствате на този лозунг. Но
само си представете как малкото ви дете(може би дори по-лошо – момиченце!),
което държите за ръка размахва триъгълно знаменце с ликът на Капи върху него.
Да, то ще се радва и ще се смее, защото дори няма да е наясно какво точно се
крие зад „Управлението на добрите УАРД.” Но тогава ще бъде твърде късно да
обясните на детето си за какво всъщност става въпрос. Може би имената и лицата
на всички ви ще бъдат в базата данни на Серебро, която в този ужасен момент
вече ще бъде управлявана изцяло от Капи и неговото световно правителство. Да,
може би само написването на името ви някъде, ще бъде достатъчно за да бъдете „изтрити”
от това „идеално” общество. Но погледнете картината от хубавата й страна –
когато умре и последният човек, който помни как всъщност мизерникът(Да, точно
така! Мен не ме е страх от Капи! Всеки журналист има псевдоним за опасни
задачи, като тази с която съм се захванал аз!) Капи е взел властта. Не е трудно
да си представим, че паметта за всеки възпротивил се на Капи в момента, тогава ще
бъде отдавна заровена в някой контейнер с киселина.

Но може
ли Капи да се окаже нещо повече от болка в гъза за нашият свят? Дори да бива
оплюван от хора във вестниците, може би той е човек, който следва идеал? Свят,
в който справедливостта възтържествува? Ние не можем да ви наложим мнението си.
Ние журналистите винаги се стремим да казваме истинската истина и да ви покажем
от най-правилната светлина това, което се случва в нашият свят. Дори ние не
можем да сме сигурни, какво точно иска да постигне този човек. Точно затова,
следващата седмица, ще можете да прочетете със собствените си очи, интервюто
което ще вземем от самият Капи. Само малък поглед над част от истините, които
ще разкрием пред вас след само седмица – истина ли е слухът, че Капи е осиновен
и ако това е така то защо той е прогонен от собственият си брат?

Ваш най-искрен вестител
на истината: Соах Яес.

Words of truth: Интервю с Дрейвън –
истината зад мита за прераждането

Тази седмица ви представяме интервюто с Дрейвън, познат по
света още под псевдонима „Гошо”.

Сатирем: Здравейте, Дрейвън. Как се чувствате в момента?
Имам предвид, като участващ в това, което сега се случва около вас във форума?

Дрейвън: Как се чувствам ли? Както всеки един нормален играч
би се чувствал. Е, разбира се, малко ентусиазиран съм в момента. Все пак, след
толкова месеца, най-накрая съм на път да достигна същината на историята, която
се провежда около моя герой. Атмосферата, която е предадена в сюжета, прилича,
все едно съм герой от някой истински филм на ужасите. Също така има и известна
доза интимно взаимоотношение между организацията, в която се намирам.
Естествено, повече дори не бих и искал от това, така че съм си в перфектно
положение така, както съм в момента. Колкото до другите играчи, случващото се с
тях също става интересно. Най-впечатлен до момента съм оставал от историята на
Дарин. Там стана също така интересно и заплетено всичко, до толкова, че може да
се проведе нещо като пролог към първия глобален евент. Колкото до останалите,
дори и да има недоволни, трябва да бъдете търпеливи, и да се съобразявате с
всичко. Също така, може би по-голяма активност, и РП може също да изгради
вашата история, както и характеристиките на вашия герой. Не изпадайте в излишни
конфликти с тоя и с оня, за да не се забъркате в достатъчно неприятности. Drive
save!

Сатирем: Мрежата за информация дава многократни
доказателства, че вие мразите Капи. Вярно ли е това?

Дрейвън: Истината е...че в момента нямам нищо против него.
Това, което изпитвам към него, не може да се нарече дотолкова омраза, отколкото
разминаване между нашите характери. Разбира се, имало е моменти, когато ме е
провокирал с неговото "досаждане", така да се каже, както и
константно настояване да се присъединя към неговата всеизвестна организация
W.A.R.D. ,и дори привидни заплахи към мен, и обидни изрази към моя герой.
Естествено, аз отвръщам на удара, само защото не искам да бъда потъпкван от
неговата игра на думи. По някой път също се бил оплаквал, че съм бил буустван.
Е, това не е вярно! Получил съм пълното право да получавам това, което ми се
дава. "Омразата" всъщност може да се нарече "недопадане".
Все пак, кой би харесал това, че някой играч, който не е толкова активен като
него и не е писал редовно известно време (да не добавям, че дори РП-то му е под
всякаква критика), му разправя, че бил буустван? Както може би се подсетихте
по-горе, другото, което не харесвам в него, са постовете му. Може би ако не
"тролл-ваше" до такава степен, до сега щеше да е на моето ниво, и
също така нямаше да има конфликти по адрес на админа, че постоянно го е
прецаквал, едва ли не.

Сатирем: Друга информация, която имаме, казва че ваши
клонинги обикалят по този свят, отвличат, разрушават и може би дори убиват.
Какво ще споделите по този въпрос? Клонирането е забранена практика, защо някой
като вас би прибягнал до нея? И ако вие нямате нищо общо, то тогава кой е
отговорен за тези действия на същества подвизаващи се под вашия образ?

Дрейвън: Да. До сега някои мои клонинги са се появявали по
различни места. Дори имаше момент, когато моя герой срещна един от тях. Като си
имате това напредвит, може би бихте забелязали, че в момента нямам контрол над
тях или нещо от сорта. Аз не бих прибягвал до подобно нещо като клониране,
освен ако някой друг отговорен в неизвестна част от историята ми, не стои зад
всичко това. За сега клонингите ми се приспадат за НПЦ играчи. Това означава,
че нямам нищо общо с техните действия. За повечето неща не съм сигурен дори аз
самия. Така, че, в продължението на сюжета (който е единствената причина да се
проявяват в момента), може би всички парчета от пъзела ще се наредят едно по
едно.

Сатирем: Злите езици намекват, че вие страдате от раздвоена
самоличност. Можете ли да потвърдите или отречете това?

Дрейвън: Не. Всичкото това, което до момента се е случвало в
сюжета ми, е било от един и същ герой. Просто в момента действам под различни
прякори. Това не би могло да се нарече самоличност дотолкова, доколкото
средства за сигурност (псевдоними).

Сатирем: Таен източник спомена, че вие искате да станете „бог
на новият свят” и че дори, сте правили импресии на Кира, Л и Ниър, които се
отразяват ужасяващо на постовете и РП-то ви изобщо. Можете ли да се защитите
срещу това обвинение?

Дрейвън: Някои хора подобряват РП-то си чрез гледане на
анимета, други чрез четене на книги. Като фен, не бих съдил някой, който се
опитва да присъздаде известна доза "логика" в постовете си. Колкото
до това, което прочетох, преди да пиша каквото и да било, е прекалено тъпо. Не
съм чак толкова арогантен, че да ставам бог. Може би не съм споменавал това
по-рано, но целта на моя герой е да промени света. Това има съвсем различно
значение от термина, с който този тайнствен "клюкар" се е изразил.

Сатирем: На няколко пъти
споменавате думата „арогантен.” Вие самият казвате, че не сте достатъчно
арогантен да се наречете „бог” и изглежда като че дори ненавиждате арогантни
хора. Но колко арогантен точно сте вие, Дрейвън. Читателите биха искали да
прочетат колкото се може по-откровен отговор на този въпрос.

Дрейвън: Нима намеквате, че арогантността е нещо добро? Че
това са хора, които се представят за нещо повече от това, което са. "Знаеш
ли кой съм аз? Аз участвах в Дисни канала онзи път, когато направих еди кое си,
така че съм доста голяма работа." И най-дразнещото нещо в тях е, че може в
момента да четат този пост, дори без да знаят какво какво е значението му,
защото те си мислят, че всички ги обичат. *FALSE!* Но въпреки това,
предполагам, че разбирам защо някои хора биха постъпвали така. Защото, вероятно
сега е яко да бъдеш арогантно копеле. Например, известни личности като Крис
Браун насърчават арогантността в техните си песни. Бихте ли си представили
какво е, ако бяха скромни? (линк към песента) "Yes, yes, that should like a toupee! I get what you
get in ten years, in eleven years!"

Това, което имам предвит е, че освен ако не сте Крис Браун,
или някой, който може да върне думите си назад, няма причина да действате по
този начин. До всички един от вас, имам само да ви кажа едно нещо - WE DON'T
LIKE YOUUUU!

Колкото до това колко арогантен мога да бъда - нямам
абселютно никакви претенции. Героя ми ще се опитва да се осъвършенства до
момента, в който не успее да постигне неговата цел. Това, което се опитвам да
кажа е, че може би никога няма да стана напълно перфектен - но в този процес ще
достигна величие.

Сатирем: Вече отговорихте на доста наши въпроси, но ние все
още искаме да ви зададем най-важният. Вероятно това е желанието на читателите,
след като разбраха толкова много във формата на ваши думи. Какво точно искате
да промените в света, Дрейвън? Какво не харесвате в него в момента. И как би
изглеждал света, ако вие го промените успешно, до момента в който смятате че
можете да умрете спокойно?

Дрейвън: Ще отговоря на това с прости думи - Свят, в който
никой да не се страхува от непознатото, което виждат в другите. Свят, в който
всички се разбират. Наречете го, ако искате - един мирен свят.

Взе интервюто за вас: Сатирем.

What if...: Какво би се случило, ако Капи имаше клонинги?

06.6.2006: Регистрацията е обявена като задължителна за
всеки гражданин на САЩ. Случаен клонинг на Капи решава да вдигне бунт срещу
този акт против свободата. Клонинг на Капи е изпратен в сиропиталището
Мерсволуко под предтекст, че е родителите му са умрели.

07.6.2006: Бунтуващият се капи успява да събере цели седем
човека на своя страна. Запалват кофа в Лос Анджелис. Най-добрият приятел на
Капи и в същото време негов съквартирант умира от задушаване с възглавница.
Капи казва, че е много тъжен, въпреки че го познава само от един ден. Все още
не е изяснено, как момчето е успяло да притисне толкова силно възглавницата
върху устата си, по време на съня си.

10.6.2006:
Бунтуващият се капи се капи подава кандидатура за президент. От министерството
на изборите му отказват, защото последният президент е бил избран само преди
десет дни. Той заявява, че ще отмъсти на комунистическото правителство за това,
че отнемат правата на свободният човек. Капи от Мерсволуко се задавя със зъб,
поставен в чашата му с вино. Разбира, че някой наистина му има зъб.

11.6.2006:
Бунтуващият се капи води всичките си поддръжници на кино. След като охрана се
опита да задържи отряда му за неплатен билет, те изгарят киносалона в името на
справедливостта. Вестници казват, че виновно е лошото съдържание на филма,
който не е бил ограничен до възраст(заглавие: “Reign of fire”). Някой спъва Капи от Мерсволуко, в тъмното.

16.6.2006:
Бунтуващият се капи е събрал над 200 човека зад себе си. След първата си и
успешна схватка с полицията, те обявяват Ехо Парк за тяхната нова държава,
която от този ден нататък ще расте с един километър в диаметър. Капи от
Мерсволуко разбира че е бил осиновен. Казва му го момче, което досега дори не
го е заговаряло.

24.6.2006: Дебел
журналист с очила решава, че може да използва Бунтуващият се капи като машина
за пари и се обявява за неговият глас. Бунтуващият се капи обещава пред себе
си, че един ден ще стане по-известен от Чарли Шийн. Капи от Мерсволуко наплюва
без да иска сандвича на русо момче от сиропиталището, което се казва Нео. Капи
моли за сдобряване, но Нео напуска залата мълчаливо.

25.6.2006: Бунтуващият се капи пуска в продажба тениски със
собственият си лик. Капи от Мерсволуко се опитва да си намери приятели. Русото
момче Нео умира. Причина за смъртта: неволно самозадушаване с възглавница

24.11.2006: Бунтуващият се капи има триста хиляди човека зад
гърба си. Всеки магазин през който минат остава унищожен. В името на
справедливостта. Полицията вече отказва опити за съпротива срещу него. Капи от
Мерсволуко споделя на директорката на сиропиталището, че се страхува от децата
около него. Те го гледали с лоши погледи и го заплашвали по различни начини.
Всъщност в сиропиталището вече са се самозадушили над петдесет човека. Капи
споделя, че се страхува за живота си.

25.12.2006: Бунтуващият се капи пожелава весела коледа на
целият свят. Превзел е Белият дом, който е оцветил в червено и зелено – той
самият споделя, че винаги е обичал коледният дух. На въпрос дали смята да
отмъсти на Министерството на Изборите, за това че му е отказало правото да бъде
президент преди половин година, той отговаря че няма да докосне сградата на
Министерството, но със сигурност щели да хвърчат глави на хора, които работели
на това място. Капи от Мерсволуко се радва, че за вечеря в сиропиталището има
риба. На Коледа стават чудеса.

12.3.2007: Бунтуващият се капи остава само със седем човека
около себе си – точно така както започва преди почти година. Другите казват, че
им е омръзнало да чакат за заплатите, които той забавял вече девет месеца. Капи
от Мерсволуко иска позволение от директорката да напусне сиропиталището заедно
с всички деца и да се отправят към свободата, която ще открият зад залеза. Тя
му отказва. В същата нощ, злополука сполита и нея – самозадушава се с възглавница.
Когато децата стигат до кабинета, разбират че Капи ги е изпреварил и я е
намерил първи. Той казва, че вече е твърде късно да направят нещо за нея.

13.3.2007: Бунтуващият се капи е обявен официално за
издирван престъпник с награда един долар за главата му. Капи споделя с тайни
свои поддръжници в пресата, че винаги е бил фен на Спартак салата и никога няма
да се откаже от бунта си срещу правителството и комунизма изобщо. Капи от
Мерсволуко успешно извежда на светлина децата от сиропиталището. Решават да си
построят кораб, с който да намерят необитаем остров.

24.6.2007: Медиите смятат, че бунтуващият се капи успешно е
напуснал границите на Съединените Американски Щати и в момента се укрива в
Ирак. В същото време, далеч в Ирак, Осама Бин Ладен е изгорен на клада от
недоброжелатели, които се промъкнали в шатрата му, докато той спял. Кладата
била доста импровизирана, споделя пресата, тя се състояла от одеялата и
чаршафите на терористите. Капи от Мерсволуко успешно завършва проекта си за
кораб, заедно с отбора си – двайсетте човека, които излизат живи от
сиропиталището преди три месеца.

25.12.2007: Бунтуващият се капи е станал глава на
организираният тероризъм в света. Казват, че опитва да прави нечии импресии,
отхапвайки големи парчета шоколад, докато говорел, но според много не му се
получавал козплея. Пожелава весела коледа на света и казва, че успешно е
отвлякъл Санта Клаус. Парите, които иска за откупа, са твърде високи и
световните мирни организации отказват да откупят дебелият старец. Санта е
екзекутиран, а екзекуцията се предава на живо. Корабът на капи от Мерсволуко
замръзва някъде навътре в океана. Капи изобретява нов източник на вода – лед разтопяван
със запалка. Според него по този начин ще изкарат до пролетта.

01.1.2008. Бунтуващият се капи извършва успешен атентат над
Чарли Шийн. Казва, че е би-уининг и че е изпълнил обещанието си пред себе си.
Постигнал целта на живота си, той активира детонатор, свързан с експлозиви
разположени през метър разстояние по целият свят и океана. Това причинява смъртта на всички живи
същества на Планетата Земя. Той умира като един щастлив човек.

27.2.2148. Извънземни кацат на Земята. С изненада разбират,
че тази планета е мъртва. В блато на територията на Англия, само на сто метра
от сиропиталището „Мерсволуко”, извънземните откриват замръзналите останки на
двадесет и един човека. Експлозиите като по чудо не са засегнали тази единствена
точка от света. По ирония на съдбата, със съжаление извънземните разбират че на
тази лодка се е намирала единствената личност на тази планета, която е вярвала
в съществуването на извънземен живот.

Дъ Бийондър.

The cases of detective Kakashi: Дъжд и бруклинският
склад

Както
винаги, около мен валеше и то не леко. Съвсем скоро бях кацнал на американска
територия. Надеждите ми, че това винаги слънчево място може да ме избави от
влажните ми дрехи, не се потвърждаваха в момента. Но за добро или зло, тук се
случи нещо което привлече вниманието ми. Над бруклинското гето се беше разбил
сателит. Сателитите не падаха много често от космоса. Освен това сателитът не
беше показал данни на авария преди падането си. Според малкото, което пресата
беше измъкнала от НАСА, някакво невероятно мощно магнитно поле беше привлякло
нещастната машина точно тук. Реших да разгледам мястото. Все пак скоро гетото
щеше да бъде пренаселено с хора в бели скафандри, като че ли НАСА се страхуваше
от гама-радиационни лъчения. Или извънземен вирус. Аз не вярвам в тези
глупости, затова се възползвах от случая. Мястото беше твърде слабо заселено.
Улиците изглеждаха по-празни от изоставена снимачна площадка през нощта.

След
като подминах статуята на Джоуи Уилър, усетих че съм стигнал до сърцевината на
случаят и по-точно мястото, където се беше разбил сателита. Силно магнитно
поле, казваха НАСА. Изнасяне на неизвестна техника от района не било засечено.
Всъщност дори това да беше случаят, нямаше да повярвам че техниката е причинила
тази бъркотия. Не, не беше толкова лесно да ми се подаде лъжлива следа. Не, не
бях достатъчно арогантен че да смятам, че съм толкова страшен за престъпния
свят, че те да взимат предварителни мерки, когато извършват престъпленията си.
Не свалих маската от лицето си. Става дума за платнената маска, която нося. Аз
не нося маска, върху личността си никога – моята е достатъчно странна, за да
може някой да я разгадае и без това. Точно затова не е добре да се опитвате да
правите мои импресии – само ще изглеждате фейк енд гей. Та така, да се върнем
на случая. Дори през маската на лицето си, можех да усетя мириса на битка.
Някои биха казали, че имам специфичният талант, позволяващ ми да проследявам
необичайно добре хора. Понякога дори усещам, когато някъде се е случило нещо
изключително необичайно, дори да няма никакви видими на пръв поглед следи.
Съвсем близо до мястото над което се беше пръснал сателита, открих стар
изоставен склад. До него се стигаше, като се поеме път по задънена уличка. Една
улична лампа беше извита в невероятна форма – почти като че имаше за цел да
удържи някой великан, който беше избягал. Въздъхнах и го приближих. Мястото бе
заградено от телена мрежа и гъмжеше от плъхове. Никой от тях обаче не посмя да
ме приближи дори на метър. Такива дребни вредители рядко правиха грешката да се
забъркат с мен. Обиколих бавно мрежата и открих, че имаше място, откъдето
можеше да се мине през нея – зад самият склад. Повечето хора, които бяха идвали
тук, едва ли знаеха за този вход и вероятно се катереха по телта всеки път. Но
пък и нормално – все пак бяха натрапници в чужда територия, била тя и вече
изоставена. Повечето хора се чувстваха неудобно в такива случаи и не можеха да
мислят трезво. Естествено, че щяха да изкачат телта и да минат по „прекият”
път.

Това,
което открих в старият склад беше интересно. Но не говоря за изобретателските
джунджурии – повечето изобретения на това място не струваха в настоящето, макар
и вероятно да са били полезни преди 40 години. Затова пък на земята имаше отбелязани.
Двама човека бяха минали оттук и то скоро – следите се отличаваха ясно в
прашният ход. Тръгнах си бавно от мястото и последвах пътя на въображаемите
натрапници. Те бяха взели нещо от земята – можех да го кажа от неравното ниво
на прах в една част от склада. Момчетата определено не бяха дошли напразно. Бях
сигурен, че са били момчета – момичета никога не биха се захванали с това, а
мъже щяха да създадат повече бъркотия. Но нещо ги беше сполетяло и аз можех да
усетя това. По асфалта в изхода от задънената улица се виждаха следи от гуми на
автомобил. Можех да ги разпозная – определено ги бе оставил японска марка. И то
доста гъзарска – такава, каквато гетото на Бруклин вероятно виждаше за първи и
последен път. Определено не е била управлявана от момчетата, казах си аз. Може
би са били отвлечени – първо си помислих. Но не открих никакви следи от борба
на мястото. Освен гилзи и куршуми, паднали на земята. Но кръв нямаше никъде –
или куршумите бяха предупредителни, или…

В този
момент вече ми беше ясно, че мутант управляващ магнитни полета имаше пръст в
шоуто, което се беше развило тук. Куршумите не бяха дори одраскани и стояха
прекалено близо един до друг, за да повярвам че позицията им беше резултат от
случайността на рикошета. Разбира се, можеше да си говорим и за телекинетик, но
това не беше случаят. Просто магнетизъм се връзваше най-добре с привлеченият от
космоса сателит и увитата улична лампа. Магнито щеше да остави повече следи на
това място. Вероятно си говорехме за някой млад мутант, който все още не беше
практикувал способностите си достатъчно дълго, че да стане арогантен и
невнимателен. Въздъхнах и разгледах мястото, над което се беше пръснал
сателита. Точно така – той не се бил разбил, ами по-скоро се взривил във
въздуха и очите ми го потвърдиха. Това говореше, че поне двама мутанти са били
намесени в битката. И двамата притежаваха телекинеза или магнетизъм. По-скоро
магнетизъм. Единият беше решил да демонстрира на останалият, че ще доминира в
битката, привличайки сателит от космоса. Другият не просто не останал по-назад –
той не позволил на снаряда да удари земята. Ако това се било случило, вероятно
и двамата щяха да са мъртви в момента поради силата на експлозията и хвърчащите
на всички страни части. Никой от двамата не е бил предварително подготвен за
сблъсъка. И двамата бяха импровизирали – не можеше да се открие следа на стил,
в което и да е от двете изпълнения. Освен това огнестрелни оръжия нямаше да
бъдат използвани още от самото начало.

Вече
знаех какво точно се беше случило. В този свят мутантите бяха много, но тези
които управляваха магнетизъм, със сигурност бяха твърде малко – дори сред този
свръхчовешки вид, една и съща сила рядко се повтаряше два пъти. Още повече на
едно място. По чиста случайност? Никога. Единият можеше да управлява
магнетизъм. А вече знаех и на какво е способен другият. Малко по-късно в същият
ден, бях на път за Япония. Там щях да открия поне единият от двамата, в това
бях сигурен. Но едно ясно – в този момент си нямах ни най-малка представа
какво ме очаква в страната на изгряващото слънце…
Мокър до кости, детектив Какаши...

Евала на админа просто!Найстиа направи нещо,което си заслужава четенето!!!Просто евала,ем сериозно и готино беше,ем ужасно смешното...Колкото до вота ми...Очевадно е че КАПИ Е КУПИЛ РЕДАКТОРА,МАМКА МУ!!!Ако не бях него,найстина много щях да го хейтвам че краде целия Спотлайт....

Ако си мислехте че това издание е интересно,бъдете първи на бутката при вашият квартал другата седмица,когато ще отговоря на всички въпроси,който ви интересуват.

Не знам от къде ми дойде, но защо по дяволите имам чувството, че имам нещо общо с Капи... и дано не е историята му!!

Чакай една секунда...Изглеждаш ми познат....Уейт....НАИСТИНА ИМАМ КЛОНИНГИ?

Едит от Дрейвън: Наистина не се пише с "Й"

Само да ви е ясно - това не е спам раздел. Тук се обсъждат само неясни неща около вестника. Ако искате да пишете върху теми, засягащи вашата личност, или да пускате "лафчетата на века" - за тази работа е скайпа. Следващият, който спами в тази тема, и пуска прекалено много троллски емотиконки, ще получи уарн.

Специално за кориците на Daily Budge, аз Даре мо Най намерих едни специални тролски кадри на Капи и брат му

Game Master Location : Omnilocational

Приемаме снимките на ЛС, ако си притеснен за сигурността си, можем да те включим в програма за защита на свидетелите(!).

» Вестник "Daily Buggle"(3),
» Вестник "Daily Buggle"(2),